№ 91
гр. София, 05.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:В. В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от В. В. АНГЕЛОВА Административно
наказателно дело № 20231110210096 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на „хххххххххх“ ЕООД, ЕИК хххххххх чрез
законния представител на дружеството – управителя Л.К., против
Наказателно постановление № 699970 – F694064/19.04.2023 г., издадено от
Началник на отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни
дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с което на
основание чл. 185 ал. 2 вр. ал. 1 от Закон за данък върху добавената стойност
/ЗДДС/ (редакция, в сила от 08.03.2013 г.) на дружеството - жалбоподател е
наложена имуществена санкция в размер на 1000, 00 /хиляда/ лева за
нарушение на чл. 33 ал. 1 от Наредба № Н - 18/13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба № Н -
18/13.12.2006 г./
В жалбата се излагат доводи, че дружеството – жалбоподател не е
осъществило нарушението, за което е ангажирана отговорността му. Навежда
се, че дори и да се приеме, че е осъществено административно нарушение,
същото е маловажно, тъй като е извършено за първи път и разликата в
касовата наличност е на ниска стойност. По-ниската степен на обществена
опасност на нарушението жалбоподателят аргументира и с доводи, че се
касае за търговски обект с непрекъснат цикъл на работа и че е възможно
нарушението да се дължи на липса на достатъчно време служителят в
търговския обект да регистрира съответната сума във фискалното устройство.
1
В съдебно заседание дружеството – жалбоподател, редовно уведомено,
не се представлява.
Наказващият орган - Началник на отдел „Оперативни дейности“ –
София, дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП, редовно призован, се представлява от юрк. М.
Иванова, която пледира наказателното постановление да бъде потвърдено.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 120,
00 лева. Подробни съображения излага в писмени бележки, в които навежда,
че в предсъдебната фаза на административнонаказателното производство не
са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
извършването на нарушението е доказано по несъмнен и категоричен начин.
Изложени са доводи, че нарушението не е маловажно, тъй като същото е
формално и за съставомерността му не е необходимо настъпване на
неблагоприятни последици.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е допустима – подадена е от санкционираното юридическо
лице, срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д т. 1 ЗАНН, както и в срока
по чл. 59 ал. 2 ЗАНН – наказателното постановление е връчено на законния
представител на дружеството – въззивник на 21.06.2023 г., а жалбата, видно
от представените от жалбоподателя доказателства – информация за пратка с
№ 1054454993905, е предадена на куриер на 04.07.2023 г.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.
84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 11.01.2023 г. в 10:32 часа служители на Главна дирекция „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, сред които и свидетелката В. М., на длъжност
„старши инспектор по приходите“ извършили проверка в търговски обект –
магазин за топли и студени напитки, алкохол, тютюневи изделия и
пакетирани храни, находящ се в гр. София, ул. „Г.С.Раковски“ № 116,
стопанисван от "хххххххххх" ЕООД. В обекта проверяващите заварили да
полага труд като продавач – консултант Й.И.В.. Проверяващите извършили
контролна покупка, за което бил издаден фискален бон, след което
пристъпили към извършване проверка на обекта. В обекта проверяващите
установили електронен касов апарат с фискална памет марка "DATECS DP-
150" с индивидуален номер на фискалното устройство № DT856967, номер на
фискалната памет № DT02856967 и регистрационен номер на ФУ в НАП
4524668, който притежавал и били активни функциите "служебно въведени"
и "служебно изведени" суми. От фискалното устройство бил разпечатан
дневен финансов "Х" отчет № 0173720/11.01.2023 г., според който
разчетената наличност в касата била в размер на 302, 05 лева. От служителя
Й.В. бил изготвен опис на парите в касата, съгласно който фактическата
2
наличност била в размер на 335, 14 лева. За резултатите от проверката бил
съставен Протокол за извършена проверка сер. АА бл. № 0473248 /№
0473248/11.01.2023 г. По време на проверката на място в проверявания обект
дошла и управителят на дружеството – жалбоподател - Л.К., на която бил
връчен препис от протокола за извършената проверка.
Свидетелката В. М. приела, че констатираната разлика представлява
въвеждане на пари в касата, извън случаите на продажба, която не е отразена
чрез фискалното устройство в момента на извършването чрез операцията
"служебно въведени" суми и на 30.01.2023 г. в присъствието на управителя на
дружеството - жалбоподател съставила АУАН № F694064/30.01.2023 г., с
който против "хххххххххх" ЕООД било повдигнато
административнонаказателно обвинение за нарушение на чл. 33 ал. 1 от
Наредба № Н - 18/13.12.2006 г. При съставяне на АУАН управителят на
дружеството – въззивник Л.К. дала писмени обяснения, в които било
посочено, че установената положителна разлика в касовата наличност е
формирана от стотинки с номинал по 1 ст., 2 ст. и 5 ст., предназначени за
връщане на ресто при осъществяване търговската дейност на обекта, която
сума не е била регистрирана във фискалното устройство чрез функцията
„служебно въведени“ суми.
Въз основа на съставения АУАН на 19.04.2023 г. Стефан Станчев -
Началник на отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни
дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, издал
обжалваното Наказателно постановление № 699970 – F694064/19.04.2023 г., с
което на основание чл. 185 ал. 2 вр. ал. 1 ЗДДС (редакция, в сила от
08.03.2013 г.) наложил на жалбоподателя „хххххххххх“ ЕООД имуществена
санкция в размер на 1000, 00 /хиляда/ лева за нарушение на чл. 33 ал. 1 от
Наредба № Н - 18/13.12.2006 г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени
средства: гласни - показанията на свидетелката В. М., както и писмените
доказателства – дневен финансов "Х" отчет № 0173720/11.01.2023 г.,
протокол за извършена проверка сер. АА бл. № 0473248 /№
0473248/11.01.2023 г., опис на паричните средства в касата към момента на
започване на проверката от 11.01.2023 г., АУАН № F694064/30.01.2023 г.,
обяснения от Л.К. от 30.01.2023 г., Наказателно постановление № 699970 –
F694064/19.04.2023 г., фискален бон от 11.01.2023 г., съкратен отчет на
фискална памет от 01.01.2022 г. до 11.01.2023 г., декларация от лице,
работещо по трудово/гражданско правоотношение, попълнена от Й.В. от
11.01.2023 г., декларация за стопанисвани обекти от задължено лице, заповед
№ ЗЦУ – 1149/25.08.2020 г., издадена от изпълнителния директор на НАП,
информация за пратка с № 1054454993905 от „Еконт Експрес“ ООД.
Съдът изцяло кредитира събраните по делото доказателства - същите
са логични, еднопосочни, последователни и кореспондират помежду си.
Свидетелката В. М. е извършила проверката в търговския обект и пред съда
възпроизвежда обстоятелствата на извършената проверка и констатациите от
3
същата, като заявеното от нея изцяло кореспондира на писмените
доказателства. Съдът възприе с доверие и писмените доказателства, въз
основа на които изгради и изводите си за компетентност на наказващия орган.
Съдът изключи от доказателствената съвкупност единствено приложената
към материалите по административнонаказателната преписка заповед № ЗЦУ
– ОПР – 37/22.06.2023 г., издадена от главен секретар на НАП, тъй като
същата е издадена след издаване на обжалваното наказателно постановление.
Тълкувани в своята взаимовръзка приобщените по делото
доказателства - както гласни, така и писмени, безпротиворечиво сочат на
възприетата от съда фактическа обстановка. Предвид непротиворечивата
доказателствена съвкупност и по аргумент за противното от разпоредбата на
чл. 305 ал. 3 НПК съдът намери, че по-подробен доказателствен анализ не
дължи да излага.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
АУАН и НП са издадени от компетентни административни органи.
АУАН е съставен от орган по приходите, каквото качество има свидетелката
В. М., заемаща длъжност "старши инспектор по приходите" при ЦУ на НАП,
съгласно чл. 193 ал. 2 ЗДДС и съгласно чл. 7 ал. 1 т. 4 ЗНАП. Наказателното
постановление е издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“ –
София, дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП, оправомощен съгласно чл. 193 ал. 2 ЗДДС от
изпълнителния директор на НАП, видно от писменото доказателство -
Заповед № ЗЦУ – 1149/25.08.2020 г.
Спазени са сроковете по чл. 34 ал. 1 и ал. 3 ЗАНН – нарушението е
извършено и установено на 11.01.2023 г., АУАН е съставен на 30.01.2023 г., а
НП е издадено на 19.04.2023 г.
АУАН е съставен и в съответствие с изискванията на чл. 40 и чл. 43
ЗАНН, като е съставен в присъствието на двама свидетели, присъствали при
съставяне на акта за установяване на нарушението, както и на управителя на
дружеството -жалбоподател. Актът е подписан от свидетелите, съставителя и
представляващия санкционираното дружество, предявен й е за запознаване и
й е връчен препис, видно от разписката, инкорпорирана в съдържанието на
АУАН.
На следващо място, както АУАН, така и НП, имат съдържание в
съответствие с изискванията на чл. 42 ал. 1 и чл. 57 ал. 1 ЗАНН, съдържат
всички необходими реквизити и в тях в достатъчна степен и при това при
4
пълна идентичност се съдържа описание на нарушението, на обстоятелствата,
при които е извършено, както и посочване на нарушената законова
разпоредба.
При извода за липса на процесуални нарушения и въз основа на
събраните в хода на съдебното следствие доказателства съдът намери и че от
събраните доказателства се установява, че дружеството е нарушило
разпоредбата на чл. 33 ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
Нормата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. съдържа
правило, съгласно което извън случаите на продажби всяка промяна на
касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари в и извън
касата/ на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени"
или "служебно изведени" суми. Инкриминираната разпоредба е част от
установения ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за
лицата, използващи фискални устройства и има за цел създаване на условия
за съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното
фискално устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане
и извеждане на суми във всеки един момент.
В случая се доказа, че при извършената от контролните органи
проверка е била установена разлика между разчетената и фактическата касова
наличност в обекта в размер на 33,09 лв. Разчетената наличност съгласно
дневния финансов отчет, изваден от фискалното устройство, е била в размер
на 302, 05 лева, а фактическата, съгласно изготвения опис – в размер на 335,
14 лева. Установената положителна разлика представлява въвеждане на
пари в касата, която не е била регистрирана във фискалното устройство чрез
операцията "служебно въведени" суми, което по същество не се оспорва и от
въззивника – в обясненията, дадени при съставяне на АУАН, е посочено, че
разликата е формирана именно от монети, които са били предназначени за
връщане на ресто при осъществяване на търговската дейност в обекта, но
сумата не е била регистрирана във фискалното устройство чрез функцията
„служебно въведени“.
Като не е изпълнило задължението си да регистрира промяната в
касовата наличност чрез функцията „служебно въведени“ суми, дружеството
– въззивник е нарушило разпоредбата на чл. 33 ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. Касае се за формално нарушение, за чиято съставомерност не е
5
необходимо настъпването на общественоопасни последици.
Съгласно чл. 83 ал. 1 ЗАНН на юридически лица и еднолични
търговци се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към
държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. Ето защо
отговорността на юридическите лица е безвиновна, поради което и
субективна съставомерност на нарушението не следва да бъде обсъждана.
Предвид горното не са относими всички възражения на въззивника за
причините за извършване на нарушението – че е възможно извършването му
да се дължи на това, че продавач – консултантът може да не е имал време да
регистрира сумата във фискалното устройство. Дружеството – жалбоподател
има задължение да организира дейността си по такъв начин, че тя да се
осъществява при спазване на нормативните изисквания.
Съдът намери, че приложение не може да намери разпоредбата на чл.
28 ЗАНН, като доводите в тази насока в жалбата не са основателни. Съгласно
параграф 1 т. 4 ДР на ЗАНН „маловажен случай“ е този, при който
извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение
от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или
на неизпълнение на задължение от съответния вид. Единствено липсата на
предходни идентични нарушения, за които да е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, не е
достатъчно основание, за да се приеме, че се касае за маловажно нарушение.
Законът не прогласява за маловажни всички първи нарушения, а вместо това
изисква преценка на конкретната степен на обществена опасност на всяко
едно нарушение, изразена в обстоятелствата, при които е извършено, и
настъпилите вредни последици. Констатираното нарушение разкрива именно
типичната, а не по- ниска степен на обществена опасност на нарушенията от
този вид, така че не може да се направи извод, че се касае за маловажен
случай на нарушение. Не се твърдят и не се доказват и никакви смекчаващи
отговорността обстоятелства. Касае се за формално нарушение, за чиято
съставомерност не се изисква настъпване на съставомерен общественоопасен
резултат, поради което липсата на настъпили вредни последици също не може
да се преценява като аргумент за маловажност на нарушението. Основен
6
аргумент за неприложимост на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, е размерът на
установената разлика - 33, 09 лева, който не може да се счете за незначителен.
Разпоредбата на чл. 185 ал. 1 ЗДДС (редакция, в сила от 08.03.2013 г.)
предвижда, че на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага
глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв.,
или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в
размер от 500 до 2000 лв. Съгласно нормата на чл. 185 ал. 2 ЗДДС (редакция,
в сила от 08.03.2013 г.) извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или
допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по
неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са
търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв.
Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат
санкциите по ал. 1 - за юридически лица и ЕТ се предвижда налагане на
имуществена санкция в размер от 500 до 2000, 00 лева. В конкретния случай
наказващият орган правилно е индивидуализирал имуществената санкция на
основание чл. 185 ал. 2 вр. ал. 1 ЗДДС, тъй като конкретното нарушение не е
довело до неотразяване на приходи. Със ЗИД на ЗДДС (обн. ДВ, брой 106 от
22.12.2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) са увеличени размерите на
предвидените в чл. 185 ал. 1 и ал. 2 ЗДДС административно наказание „глоба“
и „имуществена санкция“, като е предвидено, че: „На лице, което не издаде
документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са
търговци, в размер от 200 до 1000 лв., или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 1000 до 4000 лв (чл.
185 ал. 1 ЗДДС, в сила от 01.01.2024 г.). Съгласно разпоредбата на чл. 185 ал.
2 ЗДДС (в сила от 01.01.2024 г.) „Извън случаите по ал. 1 на лице, което
извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на
нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица,
които не са търговци, в размер от 600 до 2000 лв., или имуществена санкция -
за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 6000 до 20 000 лв.
Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат
санкциите по ал. 1.“ В случая и съгласно чл. 3 ал. 1 ЗАНН при
индивидуализиране размера на имуществената санкция, която да се наложи
на дружеството – жалбоподател, следва да се съобрази разпоредбата на чл.
185 ал. 1 ЗДДС, действала към датата на извършване на нарушението, тъй
7
като последващите изменения не са по-благоприятни за жалбоподателя по
причина, че предвиждат по-високи и минимум, и максимум на
имуществената санкция.
В случая наказващият орган е наложил на въззивника имуществена
санкция над минималния размер, предвиден в чл. 185 ал. 1 ЗДДС (редакция, в
сила от 08.03.2013 г.). В наказателното постановление обаче наказващият
орган не се е позовал на никакви конкретни отегчаващи отговорността
обстоятелства, обосноваващи налагане на имуществена санкция в размер над
минималния. Вместо това в наказателното постановление бланкетно, общо и
неконкретно е посочено, че: „при определяне на административното
наказание са взети предвид тежестта на нарушението, както и всички
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства…“, без
обстоятелствата, от значение за индивидуализиране на размера на
имуществената санкция, да са посочени конкретно. В настоящия случай съдът
като съобрази, че се касае за първо нарушение, както и невисокия размер на
установената разлика в касовата наличност, намери, че минималният размер
на имуществената санкция, предвиден в разпоредбата на чл. 185 ал. 1 ЗДДС
(редакция, в сила от 08.03.2013 г.) се явява съответен на обстоятелствата по
чл. 27 ал. 2 ЗАНН и би осигурил постигане на предвидените в чл. 12 ЗАНН
цели. Предвид изложеното обжалваното наказателно постановление следва да
се измени, като размерът на наложената имуществена санкция бъде намален
до минималния размер, предвиден в разпоредбата на чл. 185 ал. 1 ЗДДС
(редакция, в сила от 08.03.2013 г.), а именно – 500, 00 лева.
При този изход на производството право на присъждане на разноски
на основание чл. 63д ал. 4 ЗАНН има наказващият орган, каквато претенция е
заявена в съдебно заседание. В случаите по чл. 63д ал. 4 ЗАНН размерът на
възнаграждението се определя от съда, който следва да съобрази
фактическата и правна сложност на делото, както и вида и обема на
осъщественото процесуално представителство, като определеното от съда
възнаграждение не следва да надвишава максималния размер на
възнаграждението, предвиден в чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ. В случая като взе предвид фактическата и правна сложност
на делото, обстоятелството, че по делото е проведено едно съдебно заседание,
че в съдебното производство не са били събрани доказателства, различни от
8
тези, приобщени в предсъдебната фаза на административнонаказателното
производство, и че от страните не е проявявана процесуална активност в тази
насока, съдът намери, че юрисконсултското възнаграждение, което
жалбоподателят следва да заплати на наказващия орган, следва да е в
минималния размер, предвиден в чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, а именно – 80 лева, като претендираният в представеното
писмено становище размер от 120, 00 лева се явява прекомерен и несъответен
на фактическата и правна сложност на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63 ал. 2 т. 4 вр. ал. 7 т. 4 ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 699970 – F694064/19.04.2023
г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция
„Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на
НАП, с което на основание чл. 185 ал. 2 вр. ал. 1 ЗДДС (редакция, в сила от
08.03.2013 г.) на „хххххххххх“ ЕООД, ЕИК хххххххх, е наложена
имуществена санкция в размер на 1000, 00 /хиляда/ лева за нарушение на чл.
33 ал. 1 от Наредба № Н - 18/13.12.2006 г., като НАМАЛЯВА размера на
наложената имуществена санкция от 1000, 00 /хиляда/ лева на 500, 00
/петстотин/ лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д ал. 4 ЗАНН вр. чл. 37 от Закона за
правната помощ вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
„хххххххххх“ ЕООД, ЕИК хххххххх, ДА ЗАПЛАТИ на Национална агенция
за приходите, адрес: гр. София, бул. "Княз Александър Дондуков" № 52,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80, 00 /осемдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София – град на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9