Р Е Ш Е Н И Е №
260141
гр. ПЛОВДИВ 17.05. 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският апелативен
съд, търговско отделение в открито заседание от 23.04.2020 г.
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР
СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ
БРУСЕВА
РАДКА
ЧОЛАКОВА
с участието на секретаря
КАТЯ МИТЕВА, като разгледа докладваното от съдията СПАСОВ т. дело
№ 266 по описа на ПАС за 2020 г., установи
следното:
Производство по чл.258 и
сл. от ГПК.
Повод
за започването му са две жалби.
Едната е подадена
от „Е.“ЕООД, ***, ЕИК *********, а другата от „Г.А.Т.“ЕООД, ***, ЕИК
*********.
Двете са с идентично
съдържание и са насочени против постановеното по т. дело № 254/ 2015 г. по описа
на Пловдивския окръжен съд решение.
С него поради липса
на представителна власт и съгласие на основание чл. 26, ал.2 от
ЗЗД във вр. с чл.42, ал.2 ЗЗД е ОБЯВЕН ЗА НИЩОЖЕН договор
за покупко-продажба на дружествени дялове от 24.01.2015 г. с нотариална заверка
на подписите рег. № 421/ 24.01.2015 г. на нотариус В.В. с
рег.№*** на НК и район на действие този на СРС по силата, на
който С.С.С., ЕГН ********** като едноличен собственик на капитала на
„Г.А.Т.“ ЕООД, ***, ЕИК *********, действащ чрез пълномокникът си И.И.Б., ЕГН
********** съгласно пълномощно с нотариална заверка на подписа рег.№**** от
04.11.2014 г. по описа на нотариус С.Ч., рег.№ *** на НК и район
на действие този на РС Т. е продал на „Е.“ ЕООД, ***,
ЕИК ********* собствените си 50 дружествени дяла на стойност от по 100 лв.
всеки представляващи 100 % от капитала на дружеството „Г.А.Т.“ЕООД, ЕИК
*********.
С него по
повод иска на С.С.С., ЕГН **********
против „Г.А.Т.“ЕООД, ***, ЕИК ********* с правно основание
чл.29,ал.1, изр. последно от ЗТР е ПРИЗНАТО ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на „Г.А.Т.“ЕООД, ***, ЕИК
*********, че вписаните в ТР към Агенция по вписванията под
№ ************** на 10.02.2015 г. по партидата на същото дружество
обстоятелства, а именно:
- прехвърляне на
100 % от дружествените дялове от капитала на дружеството притежавани от
ищеца в полза на „Е.“ЕООД, ЕИК *********,
- заличаването на
ищеца като едноличен собственик на капитала и управител,
- вписването на
„Е.“ ЕООД като нов едноличен собственик на капитала на
„Г.а.т.“ЕООД и на Ю.А.М., ЕГН ********** като управител на
последното дружество
са НЕСЪЩЕСТВУВАЩИ.
Съответно „Г.А.Т.“
ЕООД, ***, и „Е.“ЕООД, *** са осъдени да заплатят на С.С.С., ЕГН *********,***
по 815 лв. разноски.
В
жалбите са изразени доводи за неправилност на решението основно свързани с
частта от него касаеща нищожността на договора за прехвърляне на дялове,
поискана е отмяната му и постановяване на друго отхвърлящо предявените искове.
Насрещната страна е
изразила становище за неоснователност и на двете жалби..
Съдът след като се
запозна с решението предмет на обжалване и данните по делото намери за
установено следното:
На 31.03.2015 г. в
Пловдивски окръжен съд е постъпила изходяща от С.С.С.,*** против „Г.А.Т.“
ЕООД, *** искова молба.
В обстоятелствената
част на същата се говори, че ищецът придобил на 20.10.2014 г. по силата на
договор за покупко-продажба всички 50 дружествени дяла на стойност 5000 лв. от
капитала на „Г.А.Т.“ЕООД. Станал едноличен собственик на капитала и управител
на дружеството по силата на вписване в ТР при АВ №20141027141825.
След това във връзка с
дейността на дружеството С. издал нотариално заверено пълномощно на лицето
И.И.Б., което имало рег. №****/ 04.11.2014 г. по описа на нотариус С.Ч. с район
на действие този на РС Т.. В един по- късен момент той решил
да оттегли това пълномощно. Направил го с декларация по чл.38,ал.2
от ЗЗД с нот. заверка на подписа имаща рег. №****/21.11.2014 г. по описа на
споменатия по- горе нотариус.
При справка в ТР по
партидата на дружеството установил, че на 23.01.2015 г. пълномощникът И.И.Б.
използвайки нотариално заверен препис на оттегленото вече пълномощно взел
решение от името на ищеца в качеството му на едноличен собственик на капитала
на „Г.а.т.“ЕООД да продаде всички дялове от същия на трето лице „Е.“ЕООД, ***,
ЕИК ********* и да приеме последното като съдружник.На основание това решение и
без съгласието на ищеца Б. като мним пълномощник с договор за покупко-продажба
от 24.01.2015 г. прехвърлил на „Е.“ ЕООД всичките 50 дружествени дяла на
стойност 5000 лв. от капитала на „Г.а.т.“ ЕООД.
С
оглед на така описаната фактическа обстановка ищецът прави изводи,
че И.И.Б. действал без негово съгласие и без представителна власт
спрямо него. Това водело до извод, че липсвала воля за описаните по- горе
решения взети от името на ЕСК и такава за сключване на договора за
покупко-продажба на дялове от 24.01.2015 г. На тази база се достига до
заключение, че същият е нищожен и не е породил правни последици, с оглед сключването
му без негово съгласие и без надлежно упълномощаване на мнимия пълномощник за
разпореждането. В подкрепа на това се излагат и доводи, че представеното в ТР
като заверен препис пълномощно е невалидно поради по-ранното му оттегляне от
упълномощителя.
По- надолу в исковата
молба са споменава, че въз основа на горните документи в ТР по партидата на
„Г.а.т.“ ЕООД било вписано прехвърлянето на дружествените дялове в полза на
„Е.“ЕООД, заличаването на ищеца като едноличен собственик на капитала и управител
на дружеството, това, че „Е.“ЕООД е новия едноличен собственик на капитала и
избирането за нов управител на „Г.а.т.“ ЕООД на лицето Ю.А.М..
По повод на всички тези
обстоятелства е изразено мнение, че с оглед споменатата по- горе нищожност на
договора за покупко-продажба на дружествени дялове и това, че той не е породил
никакви правни последици вписаните в регистъра въз основа на същия
обстоятелства не са валидно възникнали и са несъществуващи.
На тази база е отправено
искане до ПОС да постанови решение, с което да се обяви нищожността на
договора от 24.01.2015 г. за покупко-продажба на 50 бр. дружествени дялове
представляващи 100 % от капитала на „Г.а.т.“ ЕООД и да се признае за
установено, че вписаните в ТР обстоятелства по партидата на „Г.а.т.“ ЕООД изразяващи
се в прехвърляне на дружествени дялове, заличаването на ищеца като едноличен
собственик на капитала, освобождаването му като управител, вписването на „Е.“
ЕООД, ЕИК ********* като нов едноличен собственик на капитала на дружеството и
избора на Ю.А.М., ЕГН ********** за
нов управител са несъществуващи и като такива следва да бъдат
заличени.
В хода на започналото
вече производство по описаната по- горе искова молба ищецът е достигнал до
логичния извод, че установителната претенция досежно нищожността на договора за
прехвърляне на дялове предявена не срещу лицето извършело разпореждане, а само
против дружеството, на което съставна част от капитала са
дяловете предмет на разпореждане няма да доведе до търсения от него
резултат, т.е. да установи със СПН нищожността на договора между страните по
същия.
Това е дало основание на
ищеца на основание чл. 228, ал.3 от ГПК да поиска конституирането като ответник
и на „Е.“ЕООД. За целта е представена и искова молба, в която е направено
посочване и на това лице за ответник наред с първоначалния такъв.
Изложените факти и
обстоятелства и искания към съда в нея са идентични с първоначално посочените.
ПОС с протоколно
определение от 05.04.2016 г. е конституирал като ответник новопосоченото лице с
изричното подчертаване, че исковата молба срещу него следва да се счита
предявена от постъпването на същата в съда , т.е. от 04.04.2016 г.
Разпредено и започване
на действия по размяна на книжа.
Препис от исковата молба
е връчен лично на управителя на „Е.“ ЕООД на 20.05.2016 г. - Ю.А.М.,
но той не е подал в срок отговор от името на дружеството.
Реално отговор на
исковата молба е подаден от „Г.а.т.“ ЕООД, което е действало чрез
управителя си - Ю.А.М..
В него на първо место
той от ИМЕТО НА ТОВА ДРУЖЕСТВО е изразил мнение че искът за нищожност и този по
чл. 29 от ЗТР не следва да се разглеждат съвместно. Посочено е, че искът по чл.
29 ЗТР подлежи на разглеждане при влизане в сила на решението по този за
нищожност.
Съответно е изразено и
становище по претенцията за нищожност като е казано, че сделката не е извършена
при представяне на нотариално заверен препис от пълномощното, а на оригинала
му. Той му бил представен лично от пълномощника преди извършване на сделката,
както и при неговото изповядване. Споменава се че то било проверено от
нотариуса за това дали е надлежно заверено и дали няма оттегляне.
По повод на този отговор
е подадена ДИМ от ищеца. В нея той излага доводи за неоснователност на
възраженията касаещи начина на разглеждане на исковете.
По отношение тези
свързани с иска за нищожност се преповтарят доводите и се цитират текстове от
ЗЗД даващи основание да се направи извод за отпаден на представителната власт и
за сключване на сделката от лице без такава.
Споменава се, че
упълномощеното лице е узнало за оттеглянето на упълномощаването преди нейното
сключване и преди вземане на решенията от името на ЕСК, който го е упълномощил.
Излагат се и доводи, че пълномощникът е сключил сделката с цел увреждане на
упълномощителя и с оглед на факта, че продажната цена на дяловете е 500 лв. при
придобивна такава от 5 000 лв.
В тази връзка се правят
изводи, че тази цена налагала заключение и за недобросъвестност на дружеството
купило дяловете.
Съдът след извършената размяна
на книжа е изготвил доклад по делото, като във връзка с постъпилата в
последствие искова молба срещу „Е.“ЕООД е уточнил, че това дружество е ответник
само по иска за нищожност на договора наред с „Г.а.т.“ ЕООД, а по този с основание
чл. 29 ЗТР изрично е посочено, че той е предявен само против „Г.а.т.“ ЕООД с оглед на факта, че искове от този тип следва да се предявяват само
срещу дружествата вписванията по партидите, на които се оспорват и насочването
им срещу други субекти е недопустимо.
Така съдът след
допускане на поисканите от страните доказателства, които е счел за относими към
настоящия правен спор и тяхното събиране е постановил решението предмет на
обжалване.
С него след анализ на
приетите по делото доказателства е прието за доказано, че на 04.11.2014 г.
И.И.Б. е бил упълномощен от С.С. лично и в качеството му на управител на „Г.а.т.“ ЕООД и че подписът на упълномощителя на тази дата бил нотариално заверен
от Нотариус С.Ч. с район на действие РС Т..
Прието е също, че на 21.11.2014
г. от същия нотариус бил заверен подписа на С.С. положен под декларация за
оттегляне на това пълномощно.
Направен е извод и че
упълномощеното лице било уведомено за оттеглянето на пълномощното още в края на
ноември 2014 г., а на 13.12.2014 г. му е била представен и декларацията
материализираща волеизявлението за оттегляне, но той е отказал приемането й.
На тази база и след
анализ на текстовете на чл. 33, 37, 41, 42 от ЗЗД и този на чл. 129 от ТЗ е
направен извод, че при сключване на дата 24.01.2015 г. в предвидената от закона
форма на договор за продажба на дялове пълномощията на Б. са били вече
прекратени. В тази връзка се е достигнало до заключение, че той е действал без
представителна власт спрямо упълномощителя си и е подписал договора от негово
име без да има такива права. Това и липсата на данни за потвърждаване на тези
действия в предвидената от закона форма са довели до извод, че договорът е
сключен при липса на съгласие и е нищожен на основание чл.26,ал.2 от ЗЗД във вр. с чл.42,ал.2 от ЗЗД.
Тази нищожност от своя
страна е дала основание да се достигне и до заключение, че вписаните
на 10.02.2015 по партидата на „Г.а.т.“ЕООД обстоятелства свързани с
прехвърлянето на 100% от дружествените дялове от С.С.С. на „Е.“ЕООД,
заличаването на ищеца като едноличен собственик и управител на дружеството и
вписването на „Е.“ЕООД като нов едноличен собственик и на Ю.А.М., като
управител на дружеството са несъществуващи.
Така предявеният срещу
„Г.а.т.“ЕООД и „Е.“ЕООД иск за нищожност на договора е бил уважен. Уважен е и
този по чл. 29 от ЗТР срещу „Г. а. т.“ЕООД.
Недоволни от така
постановеното решение са останали и двамата ответници и са подали две отделни
жалби до ПАС.
В интерес на истината
същите са с напълно идентично съдържание. Прави впечатление, че всяка от тях
започва с изречението - ОБЖАЛВАМ ИЗЦЯЛО И В СРОК РЕШЕНИЕ НА ПОС ПО
Т. ДЕЛО № 254/2015 г. После обаче следва преповтаряне на само единия диспозитив
от същото /този за нищожността/ и излагане доводи за неправилност на изводите
на тачи част от съдебния акт.
Жалбите обаче съдържат
искане за отмяна на решението и ОТХВЪРЛЯНЕ НА ПРЕДЯВЕНИЕТЕ ИСКОВЕ.
Така ПАС при съпоставяне
на началните и крайните части на двете жалби достига до извод, че предмет на
обжалване е решението на ПОС съдържащо произнасяне и по двете искови претенции,
респ. което пък ще направи възможно и при отмяната му същите да бъдат
отхвърлени.
В случая някой би казал,
че срещу неправилността на решението по иска с основание чл. 29 от ЗТР няма
изложени доводи. Тук обаче следва да се вземе предвид, че при тълкуване на чл.
262, ал.1 ГПК във връзка с чл. 260, ал.1, т. 3 от ГПК се достига до логичен
извод, че непосочването във въззивната жалба на конкретен порок на
първоинстанционното решение не прави същата нередовна и не е пречка за нейното
разглеждане.
От така изложеното
следва извод, че и двама ответници обжалват постановеното решение изцяло.
По- горе обаче се
спомен, че съдът изрично е посочил, че уважава иск по чл. 29 от ЗТР предявен от
С.С. срещу „Г.а.т.“ЕООД и е признал за установено несъществуването на вписани в
ТР обстоятелства по отношение на този ответник.
Това от своя страна
сочи, че другият ответник при условие, че не е страна по този иск няма в
патримониума си право да обжалва решението в тази му част.
Ето защо жалбата на
„Е.“ЕООД срещу частта от решението на ПОС уважаваща иска по чл. 29 от ЗТР
следва да се остави без разглеждане.
Иначе в самите жалби,
както се спомена конкретни доводи за незаконосъобразност са изложени за частта
от решението свързана с прогласяване нищожността на договора за прехвърляне на
дялове. Те се базират на това, че изводите за сключване на сделката при липса
на представителна власт били направени по показанията на св. Н.. За
същите се сочи, че били изпълнени с вътрешни противоречия и такива с показанията
на самия пълномощник Б.. Наред с това се излагат доводи, че изводите на съда
противоречали с приложените по делото писмени доказателства показващи че към
сключване на сделката пълномощното е валидно.
С оглед описаните доводи
на жалбоподателите за порочността на тази част от решението, разпоредбата на
чл. 269, изр. посл. от ГПК и приетото в ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС следва да се посочи, че при извършваната проверка на същата
съдът ще се ограничи само досежно това е или не е налице представителна власт към
момента на сключване на сделката в патримониума на пълномощника, респ. дали той
е бил уведомен за извършеното оттегляне на пълномощното.
По отношение на
иска с основание 29 от ЗТР изложени доводи за пороците на решението липсват,
което навежда до извод, че съдът дължи обща преценка на това дали
ПОС е постановил същото съобразно рамките на очертания пред него спор от
страните в ИМ и отговора, доказателствата по делото и от
императивните разпоредби на закона.
С оглед исковете, с
които е сезиран ПАС намира за нужно да посочи, че дружеството с ограничена
отговорност е вид търговско дружество и представлява обединяване на две
или повече лица за извършване на търговски сделки с общи средства, като те
отговорят за задълженията на дружеството до размера на дяловата си вноска от
капитала.
То не може да съществува
без членове. Членството, т.е. придобиване на качеството „съдружник” става
по два начина- първично и чрез правоприемство и поражда действия от момента на
вписване на това обстоятелство в търговския регистър- чл. 67 ТЗ и 140, ал. 4 от
ТЗ.
За правоприемство може
да се говори при прехвърляне и наследяване на дружествения дял - чл. 129, ал.1,
изр. 1 от ТЗ.
Прехвърлянето на
дружествения дял от един съдружник на друг се извършва свободно, а на трети
лица - при спазване на изискванията за приемане на нов съдружник.
От изложеното е видно,
че законодателят разграничава фактическият състав при прехвърлянето между
съдружници и при прехвърлянето на трето лице. Причина за това е
обстоятелството, че в тесен смисъл съгласно чл. 127 от ТЗ дружествения дал
представлява дял от имуществото на дружеството, което води до извод, че в
неговия обем не се включват неимуществените права, т.е. членственото
правоотношение. То, като всяко неимуществено право е лично, непрехвърлимо и ненаследимо.
Поради това при наследяване на дялове от трети за дружеството лица
или прехвърляне на същите в полза на такива, за да придобият тези лица
качеството на съдружник е нужно и да се спазят изискванията и на чл. 122
от ТЗ .
Изложеното води до извод,
че прехвърлянето на дялове на трето лице е способ за придобиване и
изгубване качество на съдружник в едно ООД и именно последното обстоятелство
подлежи на вписване в регистъра.
За настъпването му по
отношение на трето за дружеството лице видно от споменатото по- горе
е нужно да се осъществи КОМУЛАТИВНО един СЛОЖЕН ФАКТИЧЕСКИ СЪСТАВ включващ:
- договор с транслативен
ефект сключен в предвидената от закона форма,
- решение на ОС за
приемане на това трето лице за съдружник,
- изявление от негова
страна, че приема условията на дружествения договор и
- решение за изменение
на този договор с оглед изискването за вписване в същия на имената на
съдружниците.
От друга страна при
исковете за установяване на едно несъществуващо обстоятелство с оглед ТР № 1 от 06.12.2002
г. на ОСГК на ВКС проверката не следва да се простира по отношение
законосъобразността на самото вписано обстоятелство, а по отношение на това
дали е налице липсващо (невзето) решение на орган на дружеството, за което
е допуснато вписване в търговския регистър.
Така при твърдения за
незаконосъобразност на някой от елементите на описания по- горе сложен
фактически състав тя подлежи на установяване със самостоятелен иск и с
оглед установеното по същия може да се търси защитата по чл. 29, ал.1 от ЗТР.
Единствено при твърдения за НИЩОЖНОСТ на решенията на ОС/ЕСК/ не е налице
пречка това да стане инцидентно в производството по чл. 29 от ЗТР с оглед на
факта, че нищожността е едно фактическо състояние, което е пречка съответния
акт на орган на дружеството да породи изначално правни последици, а и същата се
установява в производство с участие на страната автор на самото решение.
При твърдения за
нищожност на договора за прехвърляне на дяловете следва да се има предвид, че в
производството по чл. 29 от ЗТР не взема участие другата страна по същия. Това
сочи, че установяването на същата следва да е и по иск с участието на другата
страна по договора, т.е. формирането на извод за нищожност на такъв договор в
прозиводството по чл. 29 ЗТР следва да е направено въз основа на решение
постановено по такъв спор.
В случая сме изправени
пред предявен иск за нищожност на договора за продажба на дялове и обусловен от
него такъв за установяване вписването на несъществуващи обстоятелства извършени
с оглед на това прехвърляне.
Самата нищожност на
договора, както се споемна по- горе се извежда от факта, че изявлението за
продажбата им е извършено от пълномощник, който към момента на сключване на
договора не е имал нужната представителна власт поради оттегляне преди това на
упълномощаването, т.е. прекратване на представителната власт.
В тази връзка следва да
се има предвид, че представителството е извършване на правни действия за друго
лице от негово име и за негова сметка.
То с оглед нормата на чл. 36, ал.1 от ЗЗД възниква по разпоредба на
закона или по волята на представлявания.
Възникване на
представителна власт по волята на предсталявания става чрез извършване на
едностранно волеизявление от представлявания по силата, на което възниква
представителна власт, т.е. чрез упълномощаване.
Според чл. 37 от ЗЗД упълномощаването за сключване на договори, за които законът изисква
особена форма, трябва да бъде дадено в същата форма, а ако договорът
трябва да бъде сключен в нотариална форма, упълномощаването може да бъде
направено и писмено с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието,
извършени едновременно.
В чл. 38, ал. 2 от ЗЗД е
предвидено, че упълномощителят има право винаги да оттегли пълномощието, а
пълномощникът - да се откаже от него. Отказването от това право от страна на
упълномощителя или пълномощника е недействително.
Последиците от това
оттегляне , респ. отказ са посочени в чл. 41 от ЗЗД. В него законодателят е
посочил, че пълномощието се прекратява В ал. 2 на тази разпоредба
обаче е посочено, че прекратяването на пълномощието не може да се
противопостави на трети лица, които добросъвестно са договаряли с пълномощника,
освен ако прекратяването е подлежало на вписване и то е било извършено.
Този текст на ЗЗД поражда
на първо место въпроса кога следва да се приеме, че прекратяването е факт, т.е.
че отпадането на представителната власт е настъпило. В тази връзка следва да се
има предвид, че упълномощаването е едностранна правна сделка и е насочено към
възникване на представително правоотношение. То може да породи действие само
при възприемане на факта на упълномощаване, по причина, че волеизявлението за
упълномощаване е адресно.
В хода на тези
разсъждения следва извод, че адресно е и изявлението за оттегляне на пълномощното,
т.е. прекратяване на представителното правоотношение ще е факт от момента за
узнаване за извършеното оттегляне.
В случая по делото е
безспорно, че на 04.11.2014 г. лицето С. С.С. лично и в качеството си на
управител на „Г.а.т.“ ЕООД е упълномощил лицето И. И. Б. с широк
кръг права, които да извършва от негово име като ФЛ и от името на самото
дружество. Самото пълномощно е писмено с нотариална заверка на подписа на
упълномощителя извършена от Нотариус С.Ч. с район на действие този
на РС Т.. Не се спори по факта, че до упълномощеното лице е достигнало
упълномощителното волеизявление и на него му е предадено самото пълномощно,
т.е. представителното правоотношение е възникнало. В самото пълномощно се
направени волеизявления даващи права на пълномощника да извършва действия на
разпореждане с притежаваните от С. дялове от капитала на дружеството, вкл. и да
взема от негово име решение от компетентността на ЕСК/Общото събрание/. В тази
връзка следва да се посочи, че пълномощното е направено и в изискуемата се от
закона форма с оглед текста на чл. 37, ал.1 от ТЗ вр. с редакцията на чл. 129
от ТЗ към 2014 г.
От друга страна по
делото са представени доказателства, че на 21.11.2014 г. С. С. С. лично и
в качеството си на управител на „Г.а.т.“ ЕООД е материализирал
на писмен носител волеизявление за оттегляне на даденото пълномощно. На същия
са преповторени всички права описани в пълномощното и има изрично изявление за
оттеглянето им. С ответно е извършена заверка на подписа на С. върху този
писмен документ на 21.11.2014 г. от споменатия по-горе нотариус в гр. Т..
Следва да се посочи, че
от страна на двамата ответници не е извършено оспорване на споменатото
удостоверително изявление на Нотариуса и то е обвързващо съда досежно
удостоверяването на авторството на документа и датата на извършване на същото.
Това съобразено с
казаното по- горе относно прекратяване на представителната валс налага да се
даде отговор на въпроса и за това дали упълномощеното лице е узнало за това
оттегляне.
За установяване на това
обстоятелство по делото са разпитани двама свидетели - самото упълномощено лице
и лицето Г. Н., което в качеството си на адвокат е изготвило
пълномощното и документа материализиращ оттеглянето му.
Логично от показанията
на св. Б. информация за узнаване за оттеглянето преди датата на сключване на
сделката на 24.01.2015 г. не се съдържа. Той твърди, че е узнал за същото след
тази дата. По този повод е логично тези негови показания да се преценяват
според чл. 172 от ГПК с оглед неговата заинтересованост. Тя следва от факта, че
евентуалното признание за по- ранно узнаване би създало предпоставки за
отговорност пред упълномощителя за претърпените от извършените действия вреди.
В показанията на св. Н.
пък се съдържа информация за проведени през м.ноември 2014 г. на телефонни
разговори между него и Б.,при които Н. по поръчение на ищеца е уведомил Б. за
оттеглените му пълномощия. В тях е било отпправяно и искане за връщане на
оригинала на пълномощното и други документи на дружеството. Споменава се и за
проведена на 13.12.2014 г. в гр.С. среща между него и св.Б., при
която среща на последния била представена от Н. декларацията на ищеца за
оттегляне на пълномощното и било поискано от него да я подпише,но той отказал
да стори това.
По повод на така
описаната информация и разминаване на същата с казаното от Б. съдът е
постановил извършването на основание чл. 174 от ГПК на очна ставка. При нея в
един момент св. Б., който при показанията си твърди че е уведомен от Н. за
оттеглянето едва след продажбата на дялове вече споменава, че е възможно да са
провеждани разговори и преди това, т.е. през ноември и декември на 2014 г., но
не си спомня за какво са си говорили.
Това навежда
до извод, че контакти след оттеглянето и преди сделката е имало и е логично при
тях той да е уведомен за същото още повече, че Б. свързва св. Н. с това, че е
пълномощник на ищеца по делото.
Така изложеното води до
извод, че към 24.01.2015 г. лицето И. Б. не е имал представителна власт по
отношение на С.С. и респективно е сключил договора за продажба на дялове без да
има такава.
Според чл. 42, ал.2 от ЗЗД лице от името на което е сключен договор без
представителна власт, може да го потвърди. За потвърждаването се изисква същата
форма, която е предвидена за упълномощаването за сключване на договора.
Това води до извод, че
до момента на потвъждаването договорът сключен
от лицето действало без да има представителна власт е в състояние на висяща
недействителност и не поражда целените с него правни последици. Те биха настъпили при
наличие на потвърждаване в предвидената от закона форма, а при липса на такова
и при позоваване на недействителността от страна на лицето от името на когото е
сключен договора следва да се приеме, че същият не поражда нужните последици,
т.е. недействителността е факт на основание разпоредбата на чл. 42, ал.2 от ЗЗД.
В случая при преценка на
този въпрос би следвало да се има предвид и разпоредбата на чл. 41, ал.2 от ЗЗД, т.е. е или не е налице добросъвестност на лицето приобретател на дяловете.
В случая обаче в жалбите
до ПАС двамата ответници и по- точно приобретателя не излага доводи, че е бил
добросъвестен и че ПОС не е взел предвид това обстоятелство при постановяване
на решението си. Това води до извод, че спорът по въпроса е или не е налице
такава с оглед обявената нищожност/недействителност/ на договора за прехвърляне
на дялове не е пренесен пред ПАС и тоя няма как да го обсъжда.
От друга страна следва
да се има предвид, че доводи за добросъвестност не са правени и пред ПОС може
би с оглед на факта, че управителят на дружеството приобретател видно от
отбелязванията по партидата в ТР е бил малко преди момента на сключване на
процесния договор съдружник в „Г.а.т.“ ЕООД и явно е бил
запознат с цялостната организация в дейността на дружеството.
Това води до извод, че
процесния договор не е породил действие и е недействителен.
Такива са и изводите на
ПОС, което налага решението му да бъде потвърдено.
По иска с основание чл.
29 от ЗТР следва да се има предвид, че прекратяването на представителната власт
на И. Б. още в началото на декември 2014 г. води до извод, че той не е имало
как да взема решение от името на С.С. като ЕСК на „Г.а.т.“ ЕООД на 23.01.2015 г. и същите са нищожни.
Нищожността на договора
за прехвърляне на дялове пък от своя страна сочи, че „Е.“ ЕООД, ЕИК ********* не е придобило дяловете от
капитала на „Г.а.т.“ ЕООД и не е могло да взема валидни
решения от името на ЕСК на 26.01.2015 г., т.е. и те са нищожни.
Това съобразено с факта,
че тези решения са станали основание за вписване на оспорваните обстоятелства
води до извод, че те са несъществуващи.
Такова е решението на
ПОС и то следва да се потвърди.
Водим от това съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело
№ 254/ 2015 г. по описа на Пловдивския окръжен съд решение, с което по иск на
С.С.С.,*** против „Г.А.Т.“ ЕООД, *** и „Е.“ЕООД, ***, ЕИК ********* поради
липса на представителна власт и съгласие на основание чл.26,ал.2 от ЗЗД във вр.
с чл.42, ал.2 ЗЗД е ОБЯВЕН ЗА НИЩОЖЕН договор за
покупко-продажба на дружествени дялове от 24.01.2015 г. с нотариална заверка на
подписите рег. № 421/ 24.01.2015 г. на нотариус В.В. с рег.№***
на НК и район на действие този на СРС по силата, на
който С.С.С., ЕГН ********** като едноличен собственик на капитала на
„Г.А.Т.“ ЕООД, ***, ЕИК *********, действащ чрез пълномокникът си И.И.Б., ЕГН
********** съгласно пълномощно с нотариална заверка на подписа рег.№**** от
04.11.2014 г. по описа на нотариус С.Ч., рег.№ *** на НК и район
на действие този на РС Т. е продал на „Е.“ ЕООД, ***,
ЕИК ********* собствените си 50 дружествени дяла на стойност от по 100 лв.
всеки представляващи 100 % от капитала на дружеството „Г.А.Т.“ЕООД, ЕИК
*********.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело
№ 254/ 2015 г. по описа на Пловдивския окръжен съд решение, с което по иск
на С.С.С.,*** против „Г.А.Т.“ ЕООД, *** с правно основание чл.29,ал.1, изр. последно
от ЗТР е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
„Г.А.Т.“ЕООД, ***, ЕИК *********, че вписаните в ТР към
Агенция по вписванията под № ************** на 10.02.2015 г. по партидата
на същото дружество обстоятелства, а именно:
- прехвърляне на
100 % от дружествените дялове от капитала на дружеството притежавани от
ищеца в полза на „Е.“ЕООД, ЕИК *********,
- заличаването на
ищеца като едноличен собственик на капитала и управител,
- вписването на
„Е.“ ЕООД като нов едноличен собственик на капитала на
„Г.а.т.“ЕООД и на Ю.А.М., ЕГН ********** като управител на
последното дружество
са НЕСЪЩЕСТВУВАЩИ.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело
№ 254/ 2015 г. по описа на Пловдивския окръжен съд решение, с което „Г.А.Т.“
ЕООД, *** и „Е.“ЕООД, ***, ЕИК ********* са осъдени да заплатят на С.С.С., ЕГН
*********,*** по 815 лв. разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивната жалба на „Е.“ЕООД, ***, ЕИК ********* против частта от
постановеното по т. дело № 254/ 2015 г. по описа на Пловдивския окръжен съд
решение уважаваща иск на С.С.С.,*** против „Г.А.Т.“ ЕООД, *** с правно
основание чл.29,ал.1, изр. последно от ЗТР.
ПРЕКРАТЯВА производството по
делото в тази му част по отношение на „Е.“ЕООД, ***, ЕИК *********
Решението може да се
обжалва в 1 месечен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
ВКС, в частта имаща характер на определение в 1 седмичен срок също пред ВКС.
Председател:
Членове:
1.
2.