РЕШЕНИЕ
№ 2666
гр. Пловдив, 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Христо Г. Иванов
при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска
като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело №
20205330111143 по описа за 2020 година
Производството се развива по реда на чл. 140, ал. 3, във вр. чл. 146
ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба от „Мого България” ООД против Г. Й.
Г., с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правна
квалификация по чл. 422 ГПК, вр. чл. 345, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл.
92 ЗЗД, с които се претендира да бъде признато за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми по силата на
Договор за финансов лизинг № *****г.: 46, 78 лв.- падежирали непогасени
лизингови вноски за главница периода 10.12.2018г.- 24.01.2019г.; сумата от
676, 52 лв.- падежирали непогасени вноски за възнаградителна лихва за
периода 10.12.2018г.- 24.01.2019г.; сумата от 52, 31 лв.- заплатен данък МПС
за 2018г.; сумата от 163, 12 лв.- заплатени от лизингодателя застрахователни
премии; сумата от 0, 30 лв. – мораторна неустойка за времето от 10.12.2018г.
до 24.01.2019г.; сумата от 885, 60 лв.- неустойка при предсрочно
прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаването на заявлението по чл. 410
ГПК в съда / 21.04.2020г./ до окончателното й заплащане, за които суми е
1
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
2047/ 30.04.20г., по ч.гр.д. № 4556/ 20г., по описа на РС- Пловдив, X- ти гр. с-
в.
В исковата молба се твърди, че между страните възникнало
облигационно правоотношение по силата на Договор за финансов лизинг №
*********г., като на ответника бил предоставен за временно и възмездно
ползване, с уговорка за последващо придобиване, лек автомобил, марка и
модел „********. За предаването на автомобила от ищеца на ответника бил
съставен приемо- предавателен протокол от 03.10.2018г. Договореният срок
на лизинга бил 84 месеца, изтичащ на дата 10.09.2025г. Лизингополучателят е
преустановил плащанията по договора, като последното постъпило плащане
било от 14.12.2018г. Поддържа се, че към дата 14.01.2019г. неплатени по
договора са били вноски № 3 с падеж 10.12.2018г. и № 4 с падеж 10.01.2019г.
Предвид наличието на виновно неизпълнение от страна да ответника,
ищцовото дружество е развалило едностранно сключения договор за лизинг.
Ответникът е върнал лизинговия автомобил на 24.01.2019г., за което е
съставен приемо- предавателен протокол. Предвид това, сочи се, че
ответникът дължи заплащането на пълната главница за вноски № 3 и № 4,
частично по вноска № 5 от погасителния план. Сочи се, че ответникът дължи
и възнаградителната лихва по посочените вноски, както и мораторна
неустойка и неустойка поради предсрочно прекратяване на договора. Изтъква
се, че през времетраенето на правоотношението, лизингодателят е заплатил
дължимия данък МПС в размер от 52, 31 лв. по сметка на Столична община-
район Изгрев, както и първите две вноски от застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ в размер от 163, 12 лв. Предвид
изложеното, претендират се горепосочените суми. Претендират се и
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен
представител, е подал писмен отговор, с който оспорва предявените
установителни искове по основание и размер. Сочи се, че договорът за лизинг
е недействителен на основание чл. 10, ал. 1 ЗПК, доколкото е съставен на
шрифт, по- малък от „12“. Възразява се и че клаузата от договора, касаеща
възнаградителната лихва е недействителна, поради противоречието й с
добрите нрави. Възразява се и че същата е неравноправна, доколкото в
погасителния план липсва посочва на остатъка от дълга като обща дължима
2
сума, след плащане на всяка отделна погасителна вноска. Възразява се и
срещу дължимостта на неустойката, като се поддържа, че същата е
недействителна поради прекомерност.
С оглед изложеното, моли се предявените установителни искове да
бъдат отхвърлени.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно между страните е сключен Договор за финансов лизинг №
AG0004949 от 03.10.2018г., по силата на който ответното дружество е
предало на ищеца за временно и възмездно ползване, с уговорка за
последващо придобиване лек автомобил, марка и модел „Mercedes- benz E200
CDI”, рег. № РВ 6113 СТ, както и че ответникът е ползвал лизинговата вещ в
периода 03.10.2018г.- 24.01.2019г.
Легална дефиниция на понятието „потребител”, действително е дадена
в разпоредбата на §13 т. 1 от ДР на ЗЗП – „всяко физическо лице, което
придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване
на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като
страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска
или професионална дейност.” От друга страна в чл.4 ал.1 т.4 на ЗАКОНА ЗА
ПОТРЕБИТЕЛСКИЯ КРЕДИТ предвижда, че разпоредбите на закона не
се прилагат за „договори за наем или лизинг, при които не се предвижда
задължение за закупуване на стоката - предмет на договора, нито в договора,
нито в друго споразумение между страните; смята се, че задължение за
закупуване на стоката - предмет на договора, съществува, ако в договора е
предвидена възможност кредиторът едностранно да вземе решение да
прехвърли собствеността.“
От систематчиното и логическо тълкуване на гореспоменатите
разпоредби следва, че ответникът в случая има качеството „потребител“ и
съответно се ползва от защитата, предвидена в ЗПК.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа
експертиза, изследвала договора за заем в оригинал, се установява, че
последният е написан със серифен шрифт ТАЙМС НЮ РОМАН, с големина
от 10,3 до 10,5 пункта.
3
Следователно в случая е налице нарушение на разпоредбата на чл. 10.
ал. 1 ЗПК, предвиждаща, че договорът за потребителски кредит следва да
бъде написан с размер шрифт – не по-малък от 12, при установено
съществено отклонение в размера на използвания шрифт, което води до
невъзможност за потребителя за запознаване с клаузите на договора без
затруднение. По така изложените съображения и правоотношението по
договора за кредит следва да се обяви за недействително на основание чл. 22
ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1 ЗПК.
Следователно налице е нарушение на нормата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, при
установено съществено отклонение в размера на използвания шрифт, което
води до невъзможност за потребителя за запознаване с клаузите на договора
без затруднение. По така изложените съображения и правоотношението по
договора за паричен заем следва да се обяви за недействително на основание
чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1 ЗПК.
Съдът не следва да пристъпва към разглеждане на останалите
възражения за недействителност на лизинговото правоотношение, доколкото
установи, че са налице предпоставките на чл. 22 във вр. с чл. 10, ал. 1 ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита.
От съдебно-счетоводната делото се установи обстоятелството, че в
неизпълнение на договора ответникът не е заплатил сумата 46, 78 лв.-
падежирали непогасени лизингови вноски за главница периода 10.12.2018г.-
24.01.2019г.; сумата от 52,31 лв.- заплатен данък МПС за 2018г.; сумата от
163, 12 лв.- заплатени от лизингодателя застрахователни премии, доколкото
тези суми следва да бъдат третирани като част от„ чистата стойност на
кредита“ в конкретиката на случая.
Следователно и доколкото в казуса приложение следва да намери
разпоредбата на чл. 23 ЗПК и след като бе установена недействителността на
договора за лизинг, предявените искове следва да бъдат уважени за
гореописаните суми.
При този изход на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в
4
полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените от последния разноски,
съобразно уважената част от иска, които възлизат на 188,88 лева. На
ответника не следва да се присъждат разноски, тъй като той не е извършил
такива.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
Г. Й. Г., ЕГН ********** дължи на „Мого България” ООД, ЕИК *********,
по предявените обективно кумулативно съединени установителни искове с
правно основание по чл. 422 ГПК, вр. чл. 345, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД и
чл. 92 ЗЗД, с които се претендира да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми
по силата на Договор за финансов лизинг № *****г.: 46, 78 лв.- падежирали
непогасени лизингови вноски за главница периода 10.12.2018г.- 24.01.2019г.;
сумата от 52, 31 лв.- заплатен данък МПС за 2018г.; сумата от 163, 12 лв.-
заплатени от лизингодателя застрахователни премии, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаването на заявлението по чл. 410
ГПК в съда / 21.04.2020г./ до окончателното й заплащане, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
2047/ 30.04.20г., по ч.гр.д. № 4556/ 20г., по описа на РС- Пловдив, X- ти гр. с-
в. КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за признаване за установено по
отношение на Г. Й. Г., ЕГН **********, че дължи на „Мого България” ООД,
ЕИК *********, сумата от 676, 52 лв.- падежирали непогасени вноски за
възнаградителна лихва за периода 10.12.2018г.- 24.01.2019г, сумата от 0, 30
лв. – мораторна неустойка за времето от 10.12.2018г. до 24.01.2019г.; сумата
от 885, 60 лв.- неустойка при предсрочно прекратяване на договора по вина на
лизингополучателя.
ОСЪЖДА Г. Й. Г., ЕГН ********** да заплати на основание чл. 78,
5
ал.1 ГПК на „Мого България” ООД, ЕИК ********* сумата от 188,88 лв.,
представляващи съдебно деловодни разноски за исковото производство
съразмерно с уважената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок
от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
6