Р Е Ш Е Н И Е
№ 201
гр.Плевен,
13.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен,
девети състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети март през две
хиляди и двадесет и трета година, в състав:
Председател:
Виолета Николова
при секретаря
Поля Цанева, като разгледа докладваното от съдия Николова административно дело №92
по описа на съда за 2023г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл. 145 и следващите от АПК.
Образувано е въз основа на жалба с
вх.№316000-3832/26.01.2023г. по описа на ОД на МВР-Плевен от Е.В.П. с ЕГН **********,
адрес: ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №
22-0938-000784/29.12.2022г. на Началника
на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Плевен. Посочва се в жалбата, че
заповедта е незаконосъобразна, издадена при противоречие с материалния закон и
целите на закона. Твърди се в жалбата, че към датата на издаване на заповедта жалбоподателят,
като водач на МПС, имал налични 7 контролни точки. Посочва се, че на
07.01.2023г. жалбоподателя изпълнил задължението си по чл.157, ал.3 от Закона
за движение по пътищата (ЗДвП) и съгласно чл.158,
ал.1 т.1 от ЗДвП подлежал на възстановяване до 1/3 от предвидените точки. Сочи
се още в жалбата, че Е.В.П. и съпругата му са с издадени решения от ТЕЛК за
заболявания, като липсата на свидетелство за правоуправление ще затрудни
лечението им. Иска се от съда да постанови решение, с което на основание чл.146
т.4 и т.5 от АПК да отмени изцяло ЗПАМ № 22-0938-000784/29.12.2022г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД
на МВР-Плевен като незаконосъобразна.
В
съдебно заседание оспорващият, редовно призован, не се явява. Представлява се
от адв. П. Е, който моли съда да уважи жалбата и отмени издадената ЗППАМ като
незаконосъобразна и неправилна.
Ответникът,
редовно уведомен, се явява лично и с пълномощник Г.А. – юрисконсулт на ОД на МВР-Плевен.
Страната и процесуалният й представител молят съда да отхвърли жалбата като
неоснователна.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, от фактическа страна намира за установено следното:
Предмет на оспорване пред АС-Плевен е ЗППАМ
по чл. 171, т. 4 ЗДвП № № 22-0938-000784/29.12.2022г.
на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Плевен, с която на Е.В.П.
с ЕГН **********, адрес: ***, е наложена принудителна административна мярка по
чл.171 т.4 от ЗДвП
и
е разпоредено изземване на
свидетелство за управление на моторно превозно средство на водач, поради
неизпълнение на задължението по чл. 157, ал. 4 ЗДвП с оглед на отнети всички контролни точки на основание
влезли в сила наказателни постановления.
ЗППАМ №
22-0938-000784/29.12.2022г. на Началника
на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Плевен
е връчена на оспорващия на 20.01.2023г. Жалбата срещу акта е подадена на
26.01.2023г.
Установява се от представената справка
за нарушител, справка картон на водача към писмо с вх.№ 984/15.02.2023г., както
и заверени копия на наказателни постановления по делото,
че на основание Наказателно постановление (НП) № 18-0285-000484/01.08.2018г. на Е.В.П. са отнети 8
контролни точки, 6 контр.точки с НП № 18-0938-005865/02.11.2018г., 6 контр.точки с НП №
20-0257-000635/15.09.2020г., 6 контр.точки
с НП № 20-0938-004935/20.11.2020г., 6 контр.точки
с НП № 21-0257-000113/22.02.2021г., 6 контр.точки с НП №21-0257-000818/01.11.2021г. и 8
контр.точки с НП № 22-0938-002149/16.06.2022г. или общо 46 точки.
Видно от приобщените
по делото заверени
копия на наказателни постановления, НП №
18-0285-000484/01.08.2018г. е връчено на оспорващия на 29.10.2018г., НП №
18-0938-005865/02.11.2018г.–на 18.01.2019г.,НП № 20-0257-000635/15.09.2020г.-на18.12.2020г.,НП№20-0938-004935/20.11.2020г.-на10.02.2021г.,НП№21-0257-000113/22.02.2021г.-на31.03.2021г.,НП№21-0257-000818/01.11.2021г.-на17.11.2021г.,НП№22-0938-002149/16.06.2022г.–на
20.09.2022г., като всички са връчени
лично на оспорващия срещу подпис.
Видно от т.1.1. и
т.2.1. от заверено копие на Заповед рег.№ 316з-2561/04.07.2022г. на Директора
на ОД на МВР-Плевен, Началникът на сектор „Пътна полиция“ е оправомощен да
прилага принудителни административни мерки по чл. 171, т.1, 2, 2а, 4, 5 и 6 от ЗДвП.
Установява се от
представените от оспорващия заверени копия на Експертно решение №2208 от
155/12.08.2004г. на ТЕЛК II състав
при УМБАЛ „Д-р Г.Странски“ ЕАД-Плевен и Експертно решение №1638 от
081/29.04.2015г. на ТЕЛК, III състав,
при УМБАЛ „Д-р Г.Странски“ ЕАД-Плевен, че Е.В.П. и Ж.М.П.са освидетелствани с определен процент увреждания.
Видно от
представеното от пълномощника на оспорващия в съдебно заседание заверено копие
на НП № 22-0938-004438/20.12.2022г., постановлението е издадено на оспорващия
за нарушение на чл.50, ал.1 от ЗДвП, като на основание чл. 179, ал.2 вр. ал.1
т.5 от ЗДвП му била наложена глоба в размер на 200 лв. В постановлението е отбелязано, че към
20.12.2022г. на водача остават 7 контролни точки.
Установява се от
заверено копие на удостоверение за преминато допълнително обучение рег.№
25/07.01.2023г., издадено от „Автошкола 94“ ЕООД, че Е.В.П. е завършил успешно на 07.01.2023г. курс за
допълнително обучение съгласно чл.157, ал.3 от ЗДвП.
При така изложените фактически данни, които се
подкрепят от приложените по делото писмени доказателства, съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена в срок, против
подлежащ на оспорване административен акт, с който се засягат права и интереси
на оспорващия
като адресат на акта.
Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет
на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт – Заповед
на прилагане на принудителна административна мярка по реда на чл. 171, т. 4 от ЗДвП.
Заповедта
е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП с оглед Заповед
рег.№ 316з-2561/04.07.2022г. на Директора на ОД на МВР-Плевен, с която
Началника на сектор „Пътна полиция“ е оправомощен да прилага принудителни
административни мерки по чл. 171, т.1, 2, 2а, 4, 5 и 6 от ЗДвП.
Според чл. 150 от ЗДвП,
всяко ППС, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване,
трябва да се управлява от правоспособен водач. Според чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, за да управлява МПС, водачът трябва да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да
управлява МПС по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за
управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1
или 4 или по
реда на чл. 69а от НПК
и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
Съгласно чл. 157, ал. 4 от ЗДвП водач, на когото са отнети всички контролни точки
губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за
управление в съответната служба на МВР. Отнемането на контролните точки е
релевантен факт, установен пред решаващия съд, с чието проявление възниква
правото на административния орган да приложи принудителна административна
мярка, като изземе свидетелството за правоуправление на цитираното в заповедта
основание с цел да преустанови извършваното правонарушение.
С оглед изчерпване
лимита на контролните точки, към 29.12.2022г.
Е.В.П. е загубил придобитата правоспособност за водач на МПС и е бил
длъжен да върне свидетелството си за правоуправление в съответната служба на
МВР по аргумент от чл. 157, ал. 4, вр. с ал. 1 от ЗДвП.
Цитираната норма придава самостоятелно правно значение на отнемането на
контролни точки, определяйки го като юридически факт, с чието проявление водача
на МПС губи правоспособност. По своята същност отнемането на контролни точки
става автоматично с влизане в сила на НП-тата и е задължителна последица при
установяване на нормативно посочените нарушения, която има за цел тяхната
отчетност, съгласно изричния текст на чл. 157, ал. 1 ЗДвП.
С получаването на
екземпляр от наказателните постановления оспорващият е бил запознат с броя на
контролните точки, които се отнемат за
извършените нарушения на ЗДвП от първоначалния брой контролни точки.
Ирелевантно е обстоятелството, че в последното наказателно постановление и в
това от м.12.22г. и това от м.01.23г. съответното длъжностно лице при изготвяне
на акта е допуснало грешка, чрез посочване, че са останали 7 точки. Съдът приема, че е допусната техническа грешка
от съответното длъжностно лице, която се мултиплицира в последващите актове,
издадени от същото лице. Това обстоятелство не дерогира обстоятелството, че
оспорващият знае първоначалния брой точки и този на отнетите точки за отделните
нарушения по ЗДвП, с оглед получените наказателни постановления. Към датата на
издаване на последното НП № 22-0938-002149/16.06.2022г., преди издаване на
оспорената заповед, лицето е било с отнети общо 46 точки от предвидените 39
точки в чл.2, ал.1 от Наредба №Iз-2539/17.12.2012г.
за определяне максималния размер на контролните
точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от
наличните контролни точки
на водача, извършил нарушението, се отнемат точки
съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на
разрешение за провеждане на допълнително обучение. Видно от представените
заверени копия на наказателни постановления, които и получил лично Иванов,
същите съдържат удостоверяване от административния орган относно броя на
отнетите контролни точки, получени са лично от оспорващия, както и са влезли в
сила, а това е обстоятелството, което обвързва административния орган и
настоящата инстанция.
Оспорващият не е изпълнил задължението си да
върне свидетелството за управление на МПС, поради което на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП, вр. с чл. 7 от Наредбата, компетентният административен орган е издал заповед за прилагане на принудителна
административна мярка "изземване на свидетелството за правоуправление на
МПС".
С оглед на горното, съдът приема, че отнемането
на контролните точки е релевантен факт, наличен и установен от административния
орган, с чието проявление възниква публичното право на последния да приложи
ПАМ, като изземе свидетелството за управление на цитираното в заповедта
основание, с цел да преустанови извършвано правонарушение. След като отнемането
на съответния брой точки настъпва по силата на закона (чл. 157 ЗДвП),
с обективиране на предвидените по закон предпоставки административният орган е
бил длъжен да наложи ПАМ с преустановителен характер. При това положение
оплакването, че адм.орган към датата на издаване на заповедта е приложил
неправилно материалния закон е неоснователно.
При
издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на
административно производствените правила.
Заповедта
за прилагане на принудителната административна мярка е издадена в изискуемата
от закона писмена форма, като съдържа всички реквизити, съгласно изискванията
на чл. 59, ал. 2 от АПК и съответства на материалния закон.
Настоящият
състав намира, че наложената принудителна административна мярка съответства и с
целта на закона. Тя не цели да
санкционира/накаже нарушителя и/или трети лица, а чрез неблагоприятни последици
за адресата да се постигане правно определен резултат – подобряване на пътната
обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните
произшествия, на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в
движението. Временното отнемане на свидетелството за управление на МПС
препятства възможността за водача да управлява МПС по пътищата, респ.
възможността да бъде извършено ново и/или повторно нарушение. Предвидената
мярка е израз на държавната политика за ограничаване и преустановяване
управлението на МПС от лица, които са системни нарушители на правилата за
движение по пътищата, което е и обществено значима цел с оглед значителния брой
жертви и пострадали. Предвид установените факти по делото съдът намира, че
отмяната на процесната ПАМ би се явила в противоречие с целта на закона.
Следва
да се има предвид от оспорващия, че мерките по чл. 171 ЗДвП, вкл. и тази по чл. 171, т. 4 ЗДвП, не са санкция (наказание). Те са
принудителни административни мерки, които се различават от административните
наказания. ПАМ е вид държавна принуда, но не и вид административно наказание.
Целта на ПАМ е да се преустанови определено поведение, да се постигне определен
правен резултат. Налагането на ПАМ няма целите и функциите на административното
наказание, поради което към тях не са приложими разпоредбите на ЗАНН свързани с общата и индивидуалната превенция на
административното наказание (чл. 12 ЗАНН), маловажността (чл. 28 ЗАНН). Не е приложим института на
давността, както и не се вземат предвид
смекчаващите или отегчаващите отговорността
обстоятелства (като
доказателства за влошено здравословно състояние и ежедневна нужда от ползване
на моторното превозно средства и др.). При осъществяване на предпоставките заложени в материално правната
разпоредба органът, при условията на обвързана компетентност, е длъжен на
наложи предвидената в закона ПАМ.
Въз
основа на така изложеното настоящият съдебен състав намира, че заповедта е
издадена от оправомощен административен орган, в кръга на неговата
компетентност, което я прави действителна. Не са налице съществени процесуални
и материално правни нарушения, нито с издаването й са нарушени принципи на
правото и закона.
Предвид
изхода на делото и обстоятелството, че не са претендирани от ответника
деловодни разноски, съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен
съд Плевен, девети състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалба на Е.В.П. с ЕГН **********,
адрес: ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №
22-0938-000784/29.12.2022г. на Началника
на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Плевен.
Препис
от решението да се връчи на страните.
Решението на
основание чл.172, ал.5 от ЗДвП не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: