Р Е Ш Е Н И Е
№ 06.12.2019 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД –
СТАРА ЗАГОРА ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
състав
На 26 ноември
2019 година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: МИЛЕНА КОЛЕВА
Секретар: ЛАЗАРИНА ЛАЗАРОВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИЛЕНА КОЛЕВА
гр.дело № 3236 по описа за 2019 година и за да се произнесе,
съобрази:
Искът е с правно основание чл.405 и
чл.409 от КЗ, вр. чл.86 от ЗЗД.
Ищецът П.А.Н. твърди в исковата си
молба, че на 12.03.2018г. закупил лек автомобил, марка КИА, модел СПОРТИДЖ - LXAWD с ДК № СТ 6014 РА за сумата от 45 000
лева. На 31.05.2018г. сключил застрахователен договор Булстрад Каско Стандарт,
застрахователна полица № 4704180200005597 с ответното дружество със срок на
валидност до 31.05.2019г., за което била платена и застрахователната премия,
която била разделена на 4 вноски, всяка от които по 431.46 лева, за периода от
1 година. При сключване на договора автомобила бил представен за оглед пред
застрахователната компания и оценен на действителна стойност 45 000 лева.
Същата цена била записана в полицата като застрахователна сума. Съгласно общите
условия, Раздел „КАСКО”, Глава ПЪРВА, параграф IV, т. 2, тази сума била
определена от Застрахователя и Застрахования на база на действителната стойност
на МПС към датата на сключване на договора. Направени били 9 броя снимки, като
Застрахователят отбелязал, че нямало забележки относно състоянието на лекия
автомобил. Според общите условия сключената застраховка „Пълно каско” обхващала
рисковете „кражба” и „грабеж” на МПС. При сключването на договора ищецът се
явявал потребител на застрахователни услуги по смисъла на параграф 1, т.1 от
допълнителните разпоредби на КЗ, поради което на основание чл. 113 от ГПК
спорът бил местно подсъден на съответния съд по постоянен адрес на потребителя
на застрахователни услуги. Следователно настоящата искова молба следвало да
бъде местно подсъдна на Районен съд - Стара Загора.
На
02.12.2018г. около 0.00 часа Д.П.Н.-син на П.А.Н., в чието владение бил
автомобила по това време, паркирал МПС на паркинг на площад „Иван Александър” в
квартал Драгалевци в гр. София. На сутринта в 9.00 часа, когато го потърсил
автомобилът бил изчезнал. Оказало се, че бил откраднат през време на действие
на застрахователния договор. Незабавно съобщил на органите на полицията от 6-то
РУ-СДВР и на застрахователя - ответник по делото. Като в следствие на това било
образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител за престъпление
по чл. 346, ал. 1 от НК. На застрахователя били предоставени оригинала на
заявление за кражба, застрахователната полица, свидетелството за регистрация на
МПС - част 1 и 2, знак на ГТП, както и ключът на застрахования автомобил.
Застрахователното дружество образувало щета № 470401310-118/18. След изтичане
на срока по разследването на 25.02.02019г. Софийска районна прокуратура се
произнесла с Постановление, с което спряла наказателното производство по ДП №
ЗМ 3218/2018г. по описа на 06 РУ - СДВР, пр. пр. № 51500/2018 по описа на СРП,
поради неразкриване на извършителя на престъплението. На 28.02.2019г. на
Застрахователното дружество било предоставено Постановлението на СРП, както и
декларация-пълномощно, договор за покупко-продажба на автомобила, служебна
бележка от РПУ, данък за МПС, всички в оригинал, както и банковата сметка на
ищеца, по която трябвало да се преведе застрахователната сума.
На
12.03.2019г. застрахователното дружество изпратило писмо до ищеца, с което определили
действителна стойност на МПС към датата на настъпване на застрахователното
събитие в размер на 28 750 лева, като от тази стойност била приспадната застрахователна
премия - 862,92 лева и била изплатена сума от 27 887,08 лева по сметка на ищеца.
Така определеното обезщетение представлявало едва около 60 % от застрахователната
сума, обявена в застрахователната полица, както и от пазарната стойност на
автомобила към момента на настъпване на застрахователното събитие, а именно
кражбата. Тълкувайки разпоредбите на чл. 207 и чл. 208 от КЗ, във връзка с
Общите условия по застрахователния договор при изчисляване размера на
обезщетението не
следвало да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният бил
инкорпориран в самата застрахователна стойност.
Застрахованият
автомобил бил използван за лични нужди, съобразно неговото предназначение, като
били спазени изискванията за предохранителни мерки в Раздел „Общи положения”,
параграф VIII, т. 1 от Общите условия, а именно Застрахованият поддържал
застрахованото МПС в добро състояние, като полагал грижата на добър стопанин,
спазвал техничните и технологичните правила за експлоатация на производителя,
предприел всички обичайни и разумни мерки за избягване на настъпване на
застрахователното събитие, а именно кражбата, като паркирал автомобила на
паркинг в добър квартал на София, затворил всички прозорци и заключил
автомобила, с което спазил и разпоредбите на законодателя /чл. 207, ал 1 от КЗ/.
В момента на кражбата МПС било изцяло обслужено, без забележки по интериор и
външна страна и на около 25 000 км.
Съгласно
разпоредбите на общите условия относно юрисдикцията, ищецът направил всичко
възможно да разреши спора извънсъдебно по доброволен начин като на 16.04.2019г.
изпратил Възражение-покана до Отдел „Пълна Загуба на МПС” кум Булстрад Виена Иншурънс
Груп, с което възразил относно размера на изплатеното обезщетение. В отговор на
това, получил Писмо с изх. № АЗ 01969/22.04.2019г., с което му било отказано да
бъде преразгледан размера на обезщетението, поради твърдението, че
действителната стойност на автомобила към момента на настъпване на
застрахователното събитие, а именно 02.12.2018г., било меродавно с изплатеното
обезщетение. За действителна се смятала стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество можело да се купи друго от същия вид и качество.
Ищецът счита, че при изплащане на застрахователното обезщетение Застрахователят
не взел предвид всички технически характеристики на автомобила, спецификациите
и екстрите, с които автомобилът разполагал, а го оценил като базисен модел,
въпреки, че в момента на подписване на договора тези характеристики и екстри
били взети предвид при определяне на застрахователната сума. А именно
застрахованият автомобил бил с 6-степенна автоматична скоростна кутия, двигател
2.4 GDI ( най-добрият за този модел), 177hр, 4 WD, 2400 куб.
двигател, 177 конски сили, пълно задвижване 4x4,
което го правело най-висок клас от споменатия модел, както и всички интериорни
екстри- аудио-видео система, слънце-защитени стъкла, камера за задно виждане,
навигация, мултимедийна система - BRISTOL,
аудио и гласово разпознаване, мултифункционален волан с полиуретан. С оглед на
всичко това ищецът бил ощетен, тъй като при така изплатеното обезщетение се
оказало невъзможно да бъде закупено друго МПС от същия вид и качество.
Ищецът
счита, че действителната цена на автомобила към момента на настъпване на
застрахователното събитие била прекомерно занижена спрямо пазарната му стойност
към декември 2018г. Имайки предвид, че дори към днешна дата автомобил с тези
параметри бил обявен на доста по-голяма пазарна цена, отколкото изплатеното
обезщетение на ищеца.
Моли
съда да постанови решение, с което:
Да осъди ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1000, район „Триадица”, пл. „Позитано” № 5,
представлявано от Недялко Димчев Чандъров и Иво Ивов Груев да заплати на ищеца П.А.Н.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, остатъка
от дължимото застрахователно обезщетение в размер на 16 250 лева, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от предявяването на настоящата искова
молба до окончателното изплащане на сумата.
Да осъди ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район „Триадица”, пл.
„Позитано” № 5, представлявано от Недялко Димчев Чандъров и Иво Ивов Груев да
заплати на ищеца П.А.Н., с ЕГН **********,
с адрес: ***, обезщетение за закъснялото плащане на дължимия размер на
обезщетението в размер на 410 лева, считано от момента, когато се дължало
застрахователното обезщетение до момента на подаване на исковата молба.Моли
съда да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответникът
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”
АД в законоустановения срок представя писмен
отговор, в който оспорва изцяло предявения иск, като счита, че същият е
неоснователен и прекомерен по размер. Ответното дружество счита, че
иска е неоснователен,
като твърди, че ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” изплатил на ищеца
застрахователно обезщетение, което отговаряло на реално претърпяната вреда, с
което изпълнило произтичащите от закона и сключения застрахователен договор
свои задължения.
Не
оспорва, че между ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” и П.А.Н. е сключен договор
за застраховка с номер №
4704180200005597 и срок на действие от 31.05.2018г. до 31.05.2019г. и обект на
застраховане лек автомобил марка „Киа” модел „Спортидж” и рег. № СТ 6014 РА.
При сключване на застрахователния договор от застрахования били приети общите
условия на застраховка „Булстрад Каско Стандарт”, в които ясно били дефинирани
покритите рискове, изключенията от покритие и начина за изчисление на
застрахователно обезщетение.
Не
оспорва обстоятелството, че на 03.12.2018г. в ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“
е постъпила претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, във връзка с
противозаконно отнемане на застрахованото МПС, настъпило на същата дата. Във
връзка с постъпилата претенция за изплащане на застрахователно обезщетение в
ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” била заведена ликвидационна преписка /щета/
с номер № 470418181863701. При обработката на заведената щета било
констатирано, че действителната стойност на вещта била по-ниска от уговорената
между страните застрахователна сума.
В случая между страните било договорено, че договора щял да бъде сключен
на база действителна стойност.Съгласно чл.400, ал.1 на Кодекс за застраховането
за действителна се считала стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество можело да се купи друго от същия вид и качество.
Съгласно чл.
388. (1) Извън случаите по чл. 387, ал. 1, ако била уговорена по-голяма
застрахователна сума от действителната застрахователна стойност, съответно
възстановителната застрахователна стойност на застрахованото имущество,
договорът остава в сила, като всяка от страните може да поиска застрахователната
сума да се намали до размера на действителната, съответно до възстановителната
стойност.
Във
връзка с констатираното несъответствие между застрахователната сума и действителната
стойност на автомобила била извършена проверка на пазарните аналози на
застрахованото МПС , въз основа на която също се установявало, че
действителната стойност на вещта не отговаряла на застрахователната сума.
Основание за това тяхно твърдение им давала проверката на бензинови автомобили
от същия вид и качество внос от съединените американски щати. Ответното
дружество твърди, че застрахователната сума била завишена спрямо действителната
стойност на вещта, а именно тя се считала за предел на отговорност за
застрахователя, който носел отговорност до размера на вредите.
Въз
основа на констатираното надзастраховане по сметка на правоимащото трето лице
била заплатена сумата от 7583 лева, след като от общия размер на обезщетението
от 27887 лева, която сума е получена след приспадане на дължими премийни вноски
в размер на 862.92 лева.
Ответното
дружество не възприема твърдението на ищеца, че е налице неизпълнение на
договорно задължение, поради факта, че при уреждане на случая стриктно били
съблюдавани разпоредбите на КЗ, в които конкретно било посочено, че застрахователната
сума по договора била пряко обвързана с действителната стойност на
застрахованото имущество, а в случаите когато имало разминаване се прилагали
специфичните правила при надзастраховане. В тази посока е налице задължителна
практика установена в Постановление на ВС 7/77г., като било налице и
задължителна практика по чл. 290 от ГПК (Решение на ВКС № 235 от 27.12.2013г.
по търг. д. № 1586/2013г.).
Ответното
дружество прави възражения по заявените фактически твърдения, както следва:
1. Оспорва
твърдението, че автомобилът към настъпване на кражбата е на около 25 000
км.;
2. Оспорва
твърдението, че автомобила е с най-висок клас оборудване за модела, като
твърди, че оборудването отговаряло на конкретната модификация и нямало
допълнителни екстри извън рамките на тази модификация.
Моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове.
Моли
съда да им бъдат присъдени направените по делото разноски.
Съдът като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като
взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната
фактическа обстановка:
По иска с
правно основание чл.405 ал.1 от КЗ
Безспорно е между страните, а и от представените по
делото доказателства се установява, че по отношение на лек автомобил,
марка КИА, модел СПОРТИДЖ - LXAWD с
ДК № СТ 6014 РА, към момента на настъпване на
застрахователното събитие – 02.12.2018г., е
съществувала валидно сключена застраховка Каско Стандарт при ответника със
застрахователна полица № 4704180200005597 от 31.05.2018г.
Установява се още от представените към застрахователната
преписка документи, че застраховката покрива рисковете по клаузи А, А, Б, като
база за определяне на застрахователната сума е посочена „Действителна
стойност”, при застрахователна сума 45 000.00 лв., както и че
застрахователната премия е разделена на четири вноски, всяка от които по 431,46
лева за период от една година, като са заплатени две от тях.
Безспорно е и
настъпването на застрахователното събитие на дата 02.12.2018г. по клауза А –
Злоумишлени действия.
Страните
не оспорват обстоятелството, че във връзка със заявена кражба на процесния лек
автомобил от Д.П.Н. в 06 РУ - СДВР е образувано досъдебно производство срещу
неизвестен извършител за престъпление по чл.346, ал.1 от НК. На 25.02.02019г.
Софийска районна прокуратура с Постановление от 22.02.2019г. спира наказателното производство по ДП № ЗМ
3218/2018г. по описа на 06 РУ - СДВР, пр. пр. № 51500/2018г. по описа на СРП,
поради неразкриване на извършителя на престъплението. На 28.02.2019г. на
Застрахователното дружество е предоставено Постановлението на СРП, както и
декларация-пълномощно, договор за покупко-продажба на автомобила, служебна
бележка от РПУ, данък за МПС, както и банковата сметка на ищеца. ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп” АД образувало щета № 470418181863701, по която е изплатена
сумата от 27
887.08 лв. от застрахователя, като застрахователно обезщетение. В изпратеното
до ищеца уведомително писмо от 12.03.2019г. застрахователят е уведомил
застрахования, че застрахователното обезщетение е формирано на база действителна
стойност на МПС към датата на настъпване на застрахователното събитие, от което
са удържани две вноски за застрахователна премия.
По делото са изготвени и приети заключения по
първоначалната и повторната съдебно – автотехническа експертиза, от които се
установява следното: Вещото лице по първоначалната експертиза е определило
средната пазарна стойност на лек автомобил „Киа Спортидж“ към м.декември 2018г.
в размер на 38 600 лева, като заявява, че конкретната стойност на същия може
да бъде по-висока или по-ниска с до 15 %. Вещото лице по повторната съдебно –
автотехническа експертиза определя пазарната стойност на лек автомобил „Киа
Спортидж“ към м.декември 2018г. на 43 200 лева, като счита, че от
стойността 45 000 лева трябва да се приспадне овехтяване на автомобила за
12 месеца в размер на 1 800 лева.
От така приетата фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ,
като предвидената в тази норма отговорност на застрахователя може да бъде
ангажирана при осъществяването на сложен фактически състав, който включва
следните елементи: наличие на валидно учредено застрахователно правоотношение
между страните; настъпване на твърдяното застрахователно събитие в периода на
осигуреното застрахователно покритие; наличие на вреди, за които се претендира
застрахователно обезщетение, възникнали в резултат от застрахователното
събитие; изпълнение на задълженията, поети от ищеца в качеството му на
застрахован за заплащане на дължимата застрахователна премия; уведомяване на
застрахователя за настъпило застрахователно събитие и представяне на
необходимите документи за неговото установяване. При кумулативната даденост на
тези предпоставки съгласно цитираната разпоредба в тежест на застрахователя
възниква задължение за заплащане на застрахователно обезщетение на
застрахования. Съгласно процесуалното правило на чл.154, ал.1 от ГПК за
разпределение на доказателствената тежест, ищецът в настоящото производство,
следва да докаже при условията на пълно главно доказване елементите от
визирания фактически състав, за да установи основателността на исковата си
претенция. Ответникът, от своя страна, носи тежестта за доказване на противопоставените
възражения с оглед оборване на заведения иск.
Спорът пред настоящата инстанция е изцяло правен и се
свежда до приложимата методика за определяне размера на дължимото
застрахователно обезщетение.
Съгласно чл.386, ал.2 КЗ, при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е
равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието,
освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна
стойност. С разпоредбата на чл.400, ал.1 КЗ е дадена дефиниция на понятието
действителна застрахователна стойност - стойност, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество.
Възстановителната стойност е дефинирана с разпоредбата на чл.400, ал.2 КЗ като
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в
това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други,
без прилагане на обезценка. Съобразно разпоредбата на чл.400, ал.3 КЗ, ако не е
уговорено друго, се приема, че застрахователната сума по договора е определена
съгласно действителната стойност на имуществото. С оглед на тази въведена от
закона оборима презумпция, в тежест на въвелата възражението страна е да установи,
че действителната стойност на имуществото е различна от договорената
застрахователна сума.
Съгласно установената съдебна практика застрахователното
обезщетение при вреди на имущество е в размер на действително претърпените и
доказани по размер вреди до уговорената в застрахователната полица
застрахователна сума. Обезщетението по договор за имуществена застраховка се
определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно
стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля
действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му
стойност към датата на увреждането. При настъпване на застрахователно събитие в
срока на договора е необходимо да бъде установен размерът на вредата към деня
на настъпване на събитието, като при погиване или кражба този размер е равен на
действителната му стойност - стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество.
При изчисляване на обезщетението не следва да се прилага и
коефициента на овехтяване. В този смисъл са постановените по реда на чл. 290 ГПК: решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156 / 2009 г. на ВКС ТК, I т.о. -
"Размерът на застрахователното обезщетение се определя в рамките на
договорената застрахователна стойност на имуществото, съобразно доказания
размер на претърпяната вследствие застрахователното събитие вреда, който не
може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определено
по пазарната му стойност. При изчисляване размера на обезщетението не следва да
се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в
самата застрахователна стойност"; решение № 6 от 2.02.2011г. на ВКС по т.
д. № 293/2010г., I т. о. „Обезщетенето по имуществена застраховка се определя в
рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния
еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната
стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към
датата на увреждането”. Нормата на чл. 400, ал. 3, вр. с ал. 1 КЗ, изрично
урежда, че когато между страните по застрахователни договор не е уговорено
друго, то обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото
имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да
се купи друго със същото качество, т.е по пазарната му стойност. В тази насока
ВКС се е произнесъл и в Решение № 115 от 9.07.2009 г. на ВКС по т. д. №
627/2008г., II т. о., ТК и Решение № 209 от 30.01.2012г. на ВКС по т. д. №
1069/2010г., II т.о., ТК, постановени по реда на чл.290 ГПК.
В процесния случай застрахования лек автомобил е
откраднат, поради което и застрахователят следва да заплати на ищеца цялата
пазарна стойност на увреденото имущество след приспадане на вече платената.
Методиката на застрахователя - ответник в случая е неприложима, тъй като в
настоящия случай щетата за ищеца е пълна и при изчисляване на обезщетението не
следва да се прилага и коефициента на овехтяване. След приспадане на платеното
обезщетение в размер на 27 887,05 лева и застрахователната премия от
862,92 лева, неплатеният остатък от задължението възлиза на сумата от 16 250
лева, до който размер предявеният иск се явява основателен и доказан.
Върху главницата от 16 250 лева се дължи законна лихва,
считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 18.06.2019г. до
окончателното плащане.
По иска с правно основание чл.409 от КЗ вр. чл.86 от ЗЗД
Съгласно чл.405 ал.1 и чл.108 ал.1 от КЗ, при настъпване
на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати обезщетението в
уговорения срок, който не може да бъде по-дълъг от 15 работни дни и започва да
тече от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл.106 ал.1
и чл.380 ал.1 от КЗ. На 28.02.2019г. на застрахователя са предадени документите
във връзка със застрахователното събитие, поради което застрахователят е изпаднал в забава на 15.03.2019г. От
следващия ден ответникът е изпаднал в забава и от тази дата следва да бъде
изчислено обезщетението за забава върху главницата от 16 250 лева.
Изчислено от съда на основание чл.162 от ГПК, за периода от 16.03.2019г. до
18.06.2019г., същото е в размер на 428.82 лева, поради което иска следва да
бъде уважен в претендирания размер от 410,00 лева.
На
основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца съразмерно с
уважената част от иска направените разноски по настоящото дело за държавна
такса и адвокатско възнаграждение в размер на
1 766,40
лева.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
”БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”АД гр.София,
площад „Позитано” №5, ЕИК *********, представлявано от
Недялко Димчев Чандъров и Иво Ивов Груев ДА ЗАПЛАТИ НА П.А.Н. ***, с ЕГН **********,***,
чрез адвокат М.Д. сумата от 16 250 лева,
представляваща застрахователно обезщетение по ЩЕТА № 470418181863701 по описа на ЗАД„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”,
гр.София застраховка Каско Стандарт със
застрахователна полица № 4704180200005597 от 31.05.2018г. на лек
автомобил, марка КИА, модел СПОРТИДЖ - LXAWD
с ДК № СТ 6014 РА за установено на 02.12.2018г.
застрахователно събитие – кражба на автомобила, ведно със
законната лихва, считано от 18.06.2019г.
до окончателното заплащане на сумата, сумата от 410 лева, представляваща обезщетение за
забавено изплащане за периода от 16.03.2019г. до
18.06.2019г., както и сумата 1 766,40 лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Окръжен съд - Стара Загора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: