Р
Е Ш Е Н И Е
Номер Година 28.06.2019 Град К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски Районен
съд първи
граждански състав
На двадесет и осми юни две
хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима Вангелова-Петрова
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 143 по описа за 2011 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 250, ал. 1 от ГПК.
По делото е постъпила молба от адвокат Г., действащ в качеството му на
процесуален представител на ищеца - ЕТ „И.- Н.Н.”***, с която твърди, че в
постоянната си практика, ВКС при искове за собственост приема, че следва при
вещни искове, имотът да бъде индивидуализиран и със своите граници и съседи.
Намира, че за да бъде възможно в достатъчна степен изправянето на допуснатата
грешка в ОСЗ, следва да бъде посочено, че ищецът няма обща граница е НП „**”,
т.е. граница и съсед му остава единствено държавния горски фонд и да бъдат посочени
координатните геодезически точки. В този смисъл счита, че няма пречка след като
вещото лице напълно и абсолютно прима приложеното геодезическо заснемане, вкл.
и скицата с посочени координатни точки на лист 110 от делото, то съдът да
допълни диспозитива на решението си със следното:
В абзац първи, след изразът „с вх.№ 12263 от 13.11.2018г.”, да се добави и
изразът „и скици с координатни точки, намираща се на лист 110 от делото“, а в
края на абзаца, след изразът „неразделна част от решението” се добави изразът
„и при съседи: горски фонд”.
В абзац втори, след изразът „с вх.№ 12263 от 13.11.2018г.”, да се добави и
изразът „и скица с координатни точки намираща се на лист 110 от делото”.
Смята, че по този начин би се постигнала крайната цел на съдебното решение
- възможност за цялостно и обективно коригиране на допуснатата грешка в
картата.
Препис от постъпилата молба е изпратена на другата страна – „*******” град Г.
за писмен отговор, като в рамките на указаният му едноседмичния срок, от същия
е постъпил такъв. В отговора си заявява, че доколкото тези координати са
неразделна част от Приложение № 10 към ЕЗ, то не е налице непроизнасяне по
предявено искане, а има допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на
съдебното решение, която следва да се отстрани като се приподпише и
координатния регистър на подробните точки, определящи границите на процесния
имот.
След запознаване с материалите по делото, съдът намира, следното:
Съдът е сезиран от ЕТ „И.- Н.Н.”*** с обективно съединени искове по чл. 124
от ГПК и чл. 109 от ЗС. С предявения иск за собственост, ищецът моли съда, да
се постанови решение, с което да установи спрямо „*******” град, че ЕТ „И.- Н.Н.”***
е собственик на имот № ***, в землището на град К., с ЕКАТТЕ ***, община К.,
област П.ска, местността „*******”, изключен от държавния горски фонд със
Заповед № РД 49- 81/12.06.2003 г. на Министъра на земеделието и горите,
предназначен за строителството на МВЕЦ, представляващ незалесена горска площ от
705 квадратни метра, част от отдел 16, подотдел „В” в района на дейност на
Държавно лесничейство „К.”, при граници и съседи: от североизток - имот №
000034, от северозапад - горски фонд, от югоизток - имот № 000034 и от югозапад
- имот № 000034, определен съобразно действащия към 2003г. Лесоустройствен
проект на Държавно лесничейство - К.,
С решение № 148/23.04.2019г. постановено по гр.д. 143/2018г. по описа на
КрлРС, съдът е уважил исковата претенция по предявения иск с правно основание
чл. 124 от ГПК, като е признал за установено по отношение на *******” град
Г., че ищецът ЕТ „И.- Н.Н.”*** към момента на одобряване на картата
за възстановяване на собствеността е собственик на ИМОТ № ***,
находящ се в землището на град К., с ЕКАТТЕ ***, община К., област П.ска, в
местността „*******”, изключен от държавния горски фонд със Заповед № РД
49-81/12.06.2003г. на Министъра на земеделието и горите, предназначен за
строителството на МВЕЦ, представляващ незалесена горска площ от 705 квадратни
метра, част от отдел 16, подотдел „В”, в района на дейност на Държавно
лесничейство „К.”, при граници и съседи: от североизток - имот № 000034, от
северозапад - горски фонд, от югоизток - имот № 000034 и от югозапад - имот №
000034, А ПО СЕГА ДЕЙСТВАЩАТА карта на възстановената собственост (КВС), имотът
съставлява № 000173, находящ се в землището на град К., с ЕКАТТЕ ***, при
граници на имота показани на скица, представляваща Приложение № 10 от
заключение на вещото лице В.Г. с вх. № 12263 от 13.11.2018г., която
приподписана от съдебния състав е неразделна част от решението.
При тези обстоятелства по делото, съдът приема за установено правна страна
следното:
Съдът намира, че не е налице, както
непроизнасяне по предявено искане, така и очевидна фактическа грешка в
постановеното Решение №
148/23.04.2019г. постановено по гр.д. 143/2018г. по описа на КрлРС, тъй като в
него съдът се е произнесъл по всички искания на ищеца. Н е е налице и
противоречие в изложените мотиви и диспозитива му, поради което молбата за допълване
на решението следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
Аргументите за това са следните:
На първо място, по отношение искането за допълване на решението съдът
намира, че в мотивите на съдебния си акт е формирана воля, че границите на имота
са отразени в Приложени № 10 от заключението на вещото лице, в което приложение
са налични кординатите на чупките на имот № 173, които индивидуализират
местоположението на точките, определящи границите на имота. Съдът е посочил
границите на имота по сега действащата карта на възстановената собственост,
като е препратил към изготвената скица от вещото лице, представляваща
Приложение № 10 от заключение му, с вх. № 12263 от 13.11.2018г., която
приподписана от съдебния състав е неразделна част от решението. Към Приложение
№ 10 от заключение са представени и координатите на подробните точки. Така
постановеното решение напълно кореспондира и с формулирания петитум на ищеца, с
който е сезирал съда. Произнасянето в повече ще съставлява процесуално
нарушение, в хипотезата на свръх петитум.
На следващо място, по отношение на твърдяната очевидна фактическа грешка,
съдът намира следното: по реда на член 247, ал. 1 от ГПК, подлежат на поправка
допуснати от съда очевидни фактически грешки, изразяващи се в несъответствие
между формираната истинска воля на съда и нейното изразяване в текста на
решението. Съдът намира, че в случая с постановеното си решение се е произнесъл
по всички искания, релевирани в исковата молба, изложил е мотиви, които
кореспондират с постановения диспозитив, поради което не са налице условията за
допускане на очевидна фактическа грешка.
С оглед изложеното, съдът намира депозираната молба за неоснователна и като
такава, следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата
на адвокат Г., действащ в качеството му на процесуален представител на ищеца -
ЕТ „И.- Н.Н.”*** за допълване
диспозитива на Решение №
148/23.04.2019г. постановено по гр.д. 143/2018г. по описа на КрлРС със следното:
в абзац първи, след изразът „с вх.№ 12263 от 13.11.2018г.”, да се добави и
изразът „и скици с координатни точки, намираща се на лист 110 от делото“, а в
края на абзаца, след изразът „неразделна част от решението” се добави изразът
„и при съседи: горски фонд”; в абзац втори, след изразът „с вх.№ 12263 от
13.11.2018г.”, да се добави и изразът „и скица с координатни точки намираща се
на лист 110 от делото”, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението, пред П. окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ПВ