Р Е Ш Е Н
И Е
№
245
27.10.2021г. град
Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският административен
съд
на двадесети октомври две хиляди двадесет и първа година
в открито съдебно заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
с участието на секретаря Лидия
Стоилова
и в присъствието на прокурор Марияна
Сиракова от КОП
като разгледа докладваното от съдия
Алексова-Стоилова
касационно
административнонаказателно дело № 220 по описа за 2021г.
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.217 от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.
Директорът
на РЕГИОНАЛНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ОКОЛНА СРЕДА И ВОДИТЕ /РИОСВ/ - СОФИЯ с адрес за
призоваване: гр.София, бул.“Цар Борис III“ №136,
ет.10 обжалва решението по а.н.д.№1213/2020г. на РС - Дупница. Релевира
касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона
поради неправилното му прилагане свързва с неправилна преценка за маловажност
на случая. Моли за отмяна на решението и потвърждаване на НП.
В
с.з. касаторът не се представлява.
В
с.з. пълномощникът на ответното дружество „Т.– Б.д.“ ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление *** оспорва жалбата като неоснователна поради
изпълнение на задължението по чл.18д от ЗЧАВ чрез поставяне на камери за
видеонаблюдение на всички обособени места.
Представителят на КОП дава заключение за неоснователност
на жалбата. Сочи, че не са налице релевираните касационни основания, т.к.
въззивният съд е постановил правилно и обосновано решение.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на
районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на
легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в
преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП №ПК-43-А-28/18.11.2020г. на директора на РИОСВ –
София, с което на „Т.– Б.д.“ за нарушение на чл.18д, ал.1, пр.1 във вр. с
чл.18д, ал.2, т.1, пр.1 от ЗЧАВ на основание чл.38а от ЗЧАВ е наложена
имуществена санкция в размер на 15 000лв.
От
приетите по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на
спора, че при извършена проверка на 30.03.2020г. от контролните органи,
съвместно с представители на други ведомства на производствената площадка на
санкционираното дружество е установено, че от външен бункер Б постъпват
отпадъци към горивната инсталация. Съставен е КП №83/30.03.2020г. с дадено
предписание дружеството да осигури допълнителна камера на външния бункер, чрез
който се подават неопасни шредирани отпадъци. Въз основа на проверката е
съставен АУАН срещу дружеството за неизпълнение на задължението му да осигури и
използва стационарно монтирана камера /система за видеонаблюдение и контрол/ с
цел проследяване в реално време на вида на подаваното гориво от външен бункер
Б, чрез който се подават неопасни шредирани отпадъци за съвместно изгаряне с
въглища към ГТЛ Б2 /гуменотранспортна лента/, транспортираща горивото към
Котлен цех. Съдът е посочил, че дружеството е оператор на голяма горивна
инсталация /ГГИ/ и не е имало осигурена камера в деня на проверката. Преди
процесното деяние дружеството е уведомявано от АНО за задължението да монтира камери
на други места с писмо от 13.12.2019г. и предписание от 07.01.2020г., които
указания дружеството е изпълнило в срок. С писмо от 03.04.2020г. дружеството е
уведомило органа за изпълнение на процесното задължение по предписанието от 30.03.2020г.
С
оглед установените фактически обстоятелства съдът е формирал правен извод за
липса на нарушения в процедурата по съставяне на АУАН и издаване на НП,
компетентност на актосъставителя и АНО, наличие на реквизитите по чл.42 и чл.57
от ЗАНН и доказано противоправно деяние. Съдът обаче е приел маловажен случай,
предвид новата уредба по чл.18д от ЗЧАВ за която органът е давал нееднократни
предписания, които са изпълнявани в най-кратък срок, като това е налице и в
конкретния случай – нарушението е отстранено в рамките на 4 дни. По посочените
правни доводи съдът е отменил НП.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с
релевираното касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е
валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от
закона форма по допустима въззивна жалба. Решението обаче, преценено за
съответствие с материалния закон, е неправилно. Съображенията за това са
следните:
Неправилен
е решаващия извод на съда за маловажност на случая.
Касационният
съд установява липса на маловажност по чл.28 от ЗАНН във вр. с чл.43, ал.6 от
ЗЧАВ поради отсъствие на предпоставките по чл.93, т.9 от НК. Маловажен случай е
този, при който извършеното противоправно деяние с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от същия вид.
Деянието,
нарушаващо правилото на чл.18д, ал.1, пр.1 във вр. с ал.2, т.1, пр.1 от ЗЧАВ, е
на просто извършване. Това означава, че наличието или липсата на вредни
последици не са част от съставомерните му елементи от обективна страна. Правилото
е обнародвано в ДВ, бр.81/15.10.2019г. и е в сила от 16.12.2019г. Неговото
предназначение и е да осигури проследяване в реално време на вида на подаваното
гориво чрез стационарно монтиране на видеокамери на всички точки на подаване на
горива към котелния цех на всяка инсталация. Една от тези точки на подаване на
гориво е процесната такава по НП, отразяваща подаването на горивото /неопасни
шредирани отпадъци/ от външен бункер Б към ГТЛ 2Б за котления цех за съвместно
изгаряне с въглища. По този начин монтирана, камерата осигурява контрола от
страна на РИОСВ, включително на органите на местно самоуправление, по отношение
нарушенията на законодателството по опазването на околната среда. Правилото е
част от системата от правни норми в ЗЧАВ, чиято цел по чл.1 от ЗЧАВ е защита на
здравето на хората и на тяхното потомство, животните и растенията, техните
съобщества и местообитания, природните и културни ценности от вредни
въздействия, както и предотвратяване настъпването на опасности и щети за
обществото при изменение на качеството на атмосферния въздух в резултат на
различни дейности. Следователно, уредбата по чл.18д от закона цели контрол
върху дейността на дружеството за изпълнение на целта по управление и
поддържане на качеството на атмосферния въздух. Изводът от изложеното е, че
нормата по чл.18д от ЗЧАВ регулира обществени отношения с особена значимост за
човешкото здраве, което определя и сравнително високият размер на предвидените
в чл.38а от ЗЧАВ санкции. Следва да се има предвид и обстоятелството, че
предвидената правна регламентация със завишено санкциониране е с отложено правно
действие от 2 месеца, който срок е даден с цел запознаване на адресатите и
привеждане на дейността им в съответствие с нормативната уредба, като няма
данни срокът да е бил непосилен или трудно осъществим за санкционираното
дружество.
От
друга страна, конкретиката по случая и характеристиката на дееца сочат, че
РИОСВ нееднократно е разяснявала на дружеството необходимостта от точно прилагане
на правилото по чл.18д от ЗЧАВ без да има нормативно задължение, поради което с
отсъствие на подобно поведение от РИОСВ по отношение на процесната камера
дружеството не може да извлича изгодни за себе си правни последици. Факт е, че
без проверката на 30.03.2020г. дружеството не би предприело действия по
монтиране на камерата на посоченото в НП място. Обстоятелството, че дружеството
е монтирало камерата в кратък срок след датата на нарушението е резултат
единствено и само от изпълнение на предписанието на контролния орган, дадено
със срок до 03.04.2020г. /вж. л.21-гръб и л.61 от делото на районния съд/.
Липсата
на санкциониране на дружеството за други такива нарушения сама по себе си не
може да служи като такова смекчаващо обстоятелство, което да разграничи случая
от обикновените случаи на нарушения от същия вид и да формира извод за по-ниска
степен на обществена опасност. При определяне и налагане на санкцията АНО
правилно е включил обстоятелствата по случая в рамките на регламентацията по
чл.27, ал.1-3 във вр. с чл.83, ал.2 от ЗАНН, налагайки минималния размер на
предвидената по чл.38а от ЗЧАВ имуществена санкция.
На
основание чл.221, ал.2, пр.2 от АПК касационният съд ще отмени решението на
районния съд. Решавайки спора по същество, на основание чл.222, ал.1 от АПК,
съдът ще потвърди НП. Касационният съд споделя изцяло мотивите на районния съд
за законосъобразно проведена административнонаказателна процедура по правилата
на ЗАНН и доказаност на противоправното деяние от дееца.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №260185/13.05.2021г. по а.н.д.№1213/2020г. на РС - Дупница
и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА НП №ПК-43-А-28/18.11.2020г.
на директора на РИОСВ – София,
с което на „Т.– Б.д.“ /с посочени данни/ за нарушение на чл.18д, ал.1, пр.1 във
вр. с чл.18д, ал.2, т.1, пр.1 от ЗЧАВ на основание чл.38а от ЗЧАВ е наложена имуществена санкция в размер на
15 000лв. /петнадесет хиляди лева/.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.