Р Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
№………………….гр.София, 26.06.2020г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-В състав в закрито заседание, проведено на двадесет и шести юни две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА ЧОЛЕВА
Мл.съдия
КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева
гр. дело № 4902 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.435, ал.2, т. 7 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на З. „А.”АД - длъжник по изпълнително дело №
20208600400147
по описа на ЧСИ В.М.с рег.№ 860 на КЧСИ, срещу постановление на съдебния
изпълнител , инкорпорирано във съобщение с изх.24/ 25.02.2020г., в
частта, с която е отказано намаляване на приетите по делото разноски за
адвокатско възнаграждение по реда на чл.78, ал.5 ГПК.
Жалбоподателят
твърди, че възложените в негова тежест разноски за адвокатско възнаграждение от
съдебния изпълнител са прекомерни и завишени с оглед действителната фактическа
и правна сложност на делото. Поддържа, че извършените от процесуалния
представител на взискателя действия в изпълнителното производство се изразяват
единствено в изготвяне на молба за неговото образуване, поради което от
длъжника са дължими разноски за адвокатско възнаграждение само по чл.10, т.1 от
Наредба № 1/09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Излага, че от
пълномощника на взискателя не са извършени други действия с цел удовлетворяване
на паричното вземане, които да попадат в хипотезата на чл.10, т.2 от Наредбата,
и в тази връзка оспорва дължимостта на сумата над 200 лв., представляваща част
от общо определената сума в размер на 1 367,45лв., за адвокатско
възнаграждение. С изложените доводи
жалбоподателят мотивира искането си за отмяна на обжалваното постановление и за
намаляване размера на адвокатското възнаграждение, определено на взискателя, до
размера на сумата от 200 лв., съгласно чл. 10, т.1 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Заявява искане за
присъждане на разноските, направени в настоящото съдебно производство,
включително за юрисконсултско възнаграждение.
Насрещната
страна по жалбата – взискател в изпълнителния процес В.Ж.А.,
оспорва жалбата като неоснователна и заявява искане за потвърждаване на
атакуваното постановление на ЧСИ . Възразява, че заплатеното от нея адвокатско
възнаграждение съответства на размерите, определени с чл.10 от Наредба №
1/2004г., като счита, че е дължимо и възнаграждението по т.2 от Наредбата,
доколкото от процесуалния й представител освен молбата за образуване на
изпълнителното дело са депозирани и последващи молби за насочване на
изпълнението, свързани със събиране на вземанията по изпълнителния лист.
По делото са депозирани мотиви от ЧСИ В.М.с
рег.№ 860 на КЧСИ, с които е заявено становище за неоснователност на жалбата.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Изпълнителното дело е образувано по
молба от 12.02.2020г. на В.Ж.А., чрез пълномощника й – мл.адв.Г.Р.срещу
длъжника З. „А.“АД въз основа на изпълнителен лист от 06.02.2020г., издаден от
САС, 2-ри състав по гр.д.№ 4217/2018г. С изпълнителния лист З. „А.“АД е осъдено да заплати на В.Ж.следните
сумата от 40 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди
в резултат на ПТП от 24.02.2015г., ведно
със законната лихва, считано от 24.02.2015г. до окончателното плащане. Към
молбата по чл.426 ГПК е представено пълномощно от 12.02.2020г., с което мл.адв.Г.Р.е
упълномощен да представлява взискателката В.А.и инкорпориран в пълномощното договор за правна защита и съдействие, с което
е договорено възнаграждение по чл.38,ал.2, вр. с ал.1,т.2 от ЗА-за оказване на
безплатна адвокатска помощ.
На 17.02.2020г. на длъжника ,,З. „А.“ АД
е връчена покана за доброволно
изпълнение, в която е посочен и размерът на дължимите разноски по изпълнителното производство, в това число сумата от 1 367,45
лв. за адвокатско възнаграждение. Със запорно съобщение изх.№ 02111/06.11.2018г. съдебният изпълнител
е наложил запор върху вземанията на длъжника по банкова сметка, *** ,,Уникредит
Булбанк”АД
до размера на задълженията по изпълнителното дело.
От констативен протокол от 09.03.2020г.
, съставен от ЧСИ, както и от представените по изп.дело платежни нареждания на
л.36, л.37, л.38, се установява, че на посочената дата са преведени дължимите
от длъжника изцяло суми, дължими по
изпълнителния лист и тези, дължими като разноски за изпълнителното
производство, включително и за определеното адвокатско възнаграждение за
пълномощника на взискателя. Сумите са заплатени от длъжника в рамките на срока за доброволно изпълнение –в последния ден на
срока 09.03.2020г.
С възражение вх.№ 9197/19.02.2020г. длъжникът З. „А.“ АД е заявил искане
за намаляване на претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение като прекомерно, предвид правната и фактическа
сложност на делото, както и поради факта, че процесуалният представител на
взискателя е подал единствено молба за образуване на изпълнителното
производство.
С обжалваното постановление, инкорпорирано
в съобщението с изх.№ 15424/ 25.02.2020г. ЧСИ В.М.е
отказала да намали определените разноски
по изпълнителното дело за адвокатско възнаграждение.
При така установеното от фактическа
страна, съдът изведе следните правни изводи:
Съдът намира, че жалбата по чл. 435 ГПК е подадена от
процесуално легитимирано лице – длъжникът по изпълнението, срещу подлежащ на
обжалване акт на съдебния изпълнител–постановление от 25.02.2020г., инкорпорирано
в съобщение от посочената дата с изх.№ 15424, с което е оставено без уважение
възражението вх.№ 9197/19.02.2020г.
на длъжника по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Това постановление е връчено на длъжника З. „А.“ АД на 28.02.2020г.,
а частната жалба е подадена на 06.03.2020г.- в рамките на преклузивния 2
седмичен срок по чл.436, ал.1 от ГПК.
При проверка за законосъобразността на
отказа на съдебния изпълнител, съдът съобрази разпоредбата на чл. 78, ал.5 ГПК
и намира следното:
Нормата на чл. 435, ал.2 ГПК
изчерпателно и лимитивно изброява
действията на съдебния изпълнител, които могат да бъдат обжалвани от длъжника. Глава 39 от ГПК,
обаче, се отнася само за защита против изпълнителните действия. Въпросът за
разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му
в ГПК е в част първа
"Общи правила". Тази част важи както за исковия процес във всичките
му етапи, така и за изпълнителното
производство. Задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в чл. 79, ал.1 от ГПК, който е в раздел втори, глава осма, от тази част. Затова съдът
приема, че произнасянето на съдебния изпълнител за разноските в изпълнителното
производство не е изпълнително действие, а е реализация на общия принцип за
отговорност за разноски, т.е. за неоснователно причинени имуществени вреди.
Възможността да се иска намаляване на
разноските за адвокат на насрещната страна, когато е прекомерен, е уреден в чл. 78, ал.5 от ГПК. С посочената разпоредба е предвидено, че съдът може по искане
на насрещната страна да присъди по-нисък размер. В цитираната разпоредба не е
предвидена такава възможност и по
отношение на съдебния изпълнител. Според настоящия съдебен състав в случая се
касае за празнина в закона, която следва да бъде попълнена, чрез тълкуването
му. Разпоредбата на чл. 78, ал.5 от ГПК е също в част първа "Общи правила" и важи както за исковия процес, така и за изпълнителния процес. Следователно
съдебният изпълнител също има право по искане на насрещната страна – в случая
длъжника, да се произнася по искането за намаляване размера на разноските за
адвокат, когато е прекомерен, като неговият акт подлежи на обжалване.
Противното разрешение би било недопустимо, тъй като взискателят не е ограничен
в максималния размер на хонорара, който може да договаря с пълномощника си -
адвокат, а длъжникът, който има признато право да иска намаление на прекомерното
възнаграждение, не би имал механизъм да
изисква съдебния изпълнител да се произнесе по това искане. Няма основание да
се допуска и възможност за безконтролно
уговаряне на по-висок адвокатски хонорар за сметка на длъжника без да се
признае правото на съдебен контрол върху това решение, респективно отказ на
съдебния изпълнител. С оглед изложените мотиви и
предвид систематичното място на разпоредбата на чл. 78, ал.5 ГПК
в общите правила на ГПК, съдът приема, че тази обща разпоредба намира
приложение и в изпълнителния процес.
Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело
следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна
помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства, определяща правна и фактическа сложност на делото. В конкретния
случай се установява, че в рамките на изпълнителното производство освен
първоначалната молба по чл. 426 ГПК,
с която е сезиран частният съдебен изпълнител, процесуалният представител на
взискателя не е извършил никакви други процесуални действия, насочени към
удовлетворяване на паричното вземане, като съдът съобразява извършеното на 09.03.2020г.
- в срока за доброволно изпълнение, погасяване на задължението по
изпълнителното дело в пълен размер. При тази хипотеза съдът приема, че
изпълнителното дело не е усложнено от фактическа и
правна страна и взискателят има право на адвокатско възнаграждение
единствено за образуване на изпълнителното дело по чл. 10, т. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в размер на 200 лева, но не и
за процесуално представителство, защита и
съдействие по изпълнителното дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане по чл. 10, т. 2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, доколкото последните действия не са извършени и няма да бъдат
извършени от процесуалния представител на длъжника, предвид пълното удовлетворяване
на взискателя в срока за доброволно изпълнение.
С оглед изложените
съображения, съдът приема, че обжалваното постановление на ЧСИ В.М.,
инкорпорирано в съобщението с изх.№ 15424/ 25.02.2020г. , с което възражението
на длъжника по чл.78, ал. 5 от ГПК е оставено без уважение, следва
да бъде отменено като неправилно, като дължимите на взискателя разноски за
адвокатско възнаграждение следва бъдат
намалени до размер на сумата от 200 лева.
При този изход на делото – установена
основателност на жалбата, на жалбоподателя се дължат направените разноски в
настоящото отделно и самостоятелно производство в размер на 75,00лв., включващи
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. На жалбоподателя не се дължат
разноски, представляващи заплатени такси на ЧСИ, доколкото не са съдебни
разноски, направени в настоящото производство.
Воден
от горните мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ
по жалба на З. „А.“ АД - длъжник по изпълнително дело № 20208600400147 по описа на ЧСИ В.М.с
рег.№ 860 на КЧСИ, постановлението на
съдебния изпълнител , инкорпорирано във съобщение с изх.24/ 25.02.2020г. в
частта, с която е оставено без уважение възражението на длъжника З. „А.“ АД
с вх.№ 9197/21.02.2020г. - за намаляване
размера на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение, определено по
реда на чл.38,ал.2 от ЗА в размер на 1 367,45лв.- до размера на сумата от 200,00лв., ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание
чл. 78, ал. 5 ГПК разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя В.Ж.А.
по изпълнително дело № 20208600400147
по описа на ЧСИ В.М.с рег.№ 860 на КЧСИ до размера на сумата от 200,00 лева.
ОСЪЖДА В.Ж.А. да заплати на З. „А.“ АД сумата от
75,00лв.- разноски по делото.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.