РЕШЕНИЕ
№
22/28.06.2018г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен
съд
І състав
В открито заседание
на деветнадесети април
Година 2018
В следния състав :
Председател: Капка Павлова
при секретаря Златка
Стоянова и в присъствието на прокурора
______________________като разгледа докладваното от член съдията Капка
Павлова, търг. дело № 70 по описа за 2017
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.625 и сл . от ТЗ
Постъпила е молба от „Омикс газ” ЕООД, с която се моли по
отношение на „СК-13 Пътстрой” АД да
бъде открито производство по
несъстоятелност.
На 11.09.2017г.
е постъпила молба от „Уникредит Булбанк”
АД, с която се иска да бъде допуснато присъединяване на това дружество като
кредитор в производството. Присъединяването е допуснато с определение от
27.09.2017г.
В
първоначалната молба се излагат твърдения, че ответното дружество е длъжник на
ищеца по множество сделки за продажба на дизелово гориво Б6, пътен битум и
котелно гориво и ГСМ, осъществени съгласно Договор за покупко-продажба на
дизелово гориво Б6, пътен битум и котелно гориво и ГСМ за периода от 05.01.2016г.
до 31.08.2015г. Посочва се, че за всяка доставка е издавана фактура, която се осчетоводява както при продавач, така и при купувача.
Общия размер на дължимите и незаплатени суми по тези сделки е
1 273 632,45лв. От справка в търговския регистър ищецът е установил, че
ответното дружество е учредило особен залог върху цяло търговско предприятие в
полза на „Уникредит Булбанк”, а от справка в Служба по вписванията – имотен
регистър – че длъжникът е ипотекирал цялото си недвижимо имущество, а по отношение
на редица негови имоти вече са предприети действия за принудително изпълнение –
налагате на възбрани и е пристъпено към публична продан. Предвид на това ищецът
счита, че ответното дружество не е в
състояние да покрие свои ликвидни и изискуеми задължения и имуществото, с което
разполага не е достатъчно, за да покрие всички негови задължения. Счита, че
същото е неплатежоспособно и моли по
отношение на него да бъде открито производство по несъстоятелност.
„Уникредит
Булбанк” АД също поддържа, че ответното дружество е неплатежоспособно.
Посочва,че „СК 13 Пътстрой” АД има към банката задължения като следва: по договор
за поемане на кредитни ангажимента №*** съгласно който е предоставен кредит в
размер на 6 500 000евро, а ответното дружество е солидарен длъжник.
Този договор е изменен с единадесет броя анекси; =по договор за поемане на
кредитни ангажименти по линия за револвиращ кредит №*** – 8 000 000
евро като договора е изменен с 13 броя
анекси; = по договор за стандартен кредит за оборотни средства ,сключен между „Уникредит
Булбанк” АД и „СК-13 Холдинг” АД 1 000 000 лв. като ответното
дружество е солидарен длъжник. Подробно са посочени обезпеченията, които са
дадени по тези договори. Банката се е снабдила
с изпълнителни листа както следва: въз основа на заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК като по ч.гр.д.№ 3187/2017г. на СРС ответното
дружество е осъдено да заплати солидарно с още пет дружества 1 000 000 евро, които представляват част от главницата по договор № ***; въз основа
на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417
от ГПК, издадена по ч.гр.№ 31878/ 2017г. на СРС, по която дружеството заедно с
останалите солидарни длъжници е осъдено да заплати на Банката 500 000евро
и изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, издаден въз основа
на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417
от ГПК по гр.д.№ 63592/2016г. на СРС за сумата 650 000евро. С допълнителна
молба, депозирана в съдебно заседание на 30.11.2017г. кредиторът сочи като основание
за неплатежоспособност, освен спиране на плащанията към кредиторите, и наличие
на непогасено вземане по изпълнително дело в рамките на шест месеца.
Ответното дружество е подало отговори на
молбите на кредиторите, с които ги
оспорва. Оспорва наличието на валидни, изискуеми и ликвидни вземания на
кредиторите. По отношение на твърденията на „Омикс газ“ ЕООД твърди, че не са налице
доставки на гориво, пътен битум и котелно гориво и ГСМ, описани в представените
поделото фактури, които дружеството никога не е приемало и узнало за тях едва с
получаване на препис от исковата молба. Лицето, което ги е подписало не е
упълномощавано да ги приеме и на основание чл.301 от ТЗ дружеството веднага се
противопоставя на действията на това лице. Оспорва се твърдението, че
действието на договора от 05.01.2015г. е продължено и след изтичане на срока,
посочен в него, оспорва се и получаването на приложените към исковата молба
протоколи.
Във
връзка с молбата, подадена от „Уникредит Булбанк” АД се оспорва наличието на валидни, изискуеми
задължения към банката.
Оспорва
се, че е налице неплатежоспособност/ свъхрзадълженост на ответника. Посочва се,
че дори да има някои затруднения при плащанията, то те са временни и дружеството
не изплаща вземанията, претендирани от „Омикс газ“ ЕООД поради
това, че смята, че те не съществуват
Пернишкият окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
„Омикс газ“ ЕООД основа твърденията са наличие на задължения на ответника
на сключен помежду им Договор за покупко-продажба на дизелово гориво
Б6, пътен битум и котелно гориво и ГСМ, по който са
извършени доставки
„Омикс газ“ ЕООД е представило като доказателства по делото Договор
за покупко-продажба на дизелово гориво Б6, пътен битум и котелно гориво и ГСМ
от 05.01.2015г., 69 броя фактури и 2 броя протоколи за начислени неустойки. Приложени
са и справка за неизплатени задължения и справка от имотния регистър.
С описания по-горе договор страните са се съгласили „Омикс газ“ ЕООД да
продаде и да достави на купувача - ответното дружество дизелово
гориво Б6, пътен битум и котелно гориво и ГСМ, което се задължава да ги получи
и заплати по цените, договорени в между тях. Продуктите се доставят по
направена от купувача заявка. Съответното количество се доставя със собствен
транспорт на продавача в склада на купувача, където се осъществява и
предаването и приемането от представител на двете страни. В договора са
уговорени цените на доставените стоки, като за пътния битум това
са 15лв. на тон, за дизеловото гориво и котелно гориво- по цената на
производителя. Определен е 90 дневен срок за плащане на като същото следва да
бъде направено по банков път.
В случай
на неизпълнение на задълженията по договора продавачът има право да преустанови
доставките, купувачът дължи законна лихва за забава върху неизплатените суми в размер на основание
лихвен процент плюс 6 пункта надбавка.
Представените
фактури са подписани от представител на ответника, поради което съдът приема,
че стоките, описани в същите са получени от дружеството.
В протоколи от 31.3.2015г. и 24.04.2016г. са отразени дължимите неустойки
съответно начислени до 28.02.2015г. и към 31.03.2015г. Тези документи не носят
подпис на представител на ответната страна.
За установяване на вземанията на присъединения кредитор са представени
писмени доказателства : Видно от договор
№*** за поемане на кредитни ангажименти по револвиращ кредит, че
дружеството ответник е предоставило свои имоти като обезпечение на задълженията
на кредитопучателя по тези договор и се е задължило наред с първия да осигурява
средства за покриване на плащанията по кредита като насочва средствата от
дейността си по откритите в банката сметки. С договора се представя револвиращ кредит
в размер на 3500 000 евро и кредитна линия за издаване на банкови гаранции до
6 500 000евро, но общия размер на задълженията не може да надвишава 6
500 000 евро. С 11 броя анекси сроковете на издадените от банката гаранции са
продължавани и са учредени допълнителни обезпечения върху имот, които не са
собственост на ответника. С договори за особен залог №12/09.11.2011г. ответника
в настоящото производство е учредил особен залог върху търговско предприятие за
обезпечаване на задълженията по описани договор за поемане на кредитни ангажименти,
а с договори №***, №***, №***, №*** договор за особен залог върху, вземания,
произтичащи от наличности по сметка от 22.12.2015г. и договор за особен залог
върху вземане от 22.1.2015г. са заложени вземания на този солидарен длъжник отново
са обезпечение вземанията на банката по описани я договор от 26.04.2010г.
С договор за поемане на кредитни
ангажименти по линия за
револвиращ кредит №***, изменен с 13 броя анекси ответното дружество се
съгласило да обезпечи взимане на „Уникредит Булбанк” АД п отпусната на „СК-13 ХЛД- ИНГ“ АД за сумата 8 000 000 евро.
На
12.12.2013г. с сключен Договор за стандартен кредит за оборотни средства №***,
с който на „СК-13 ХЛД- ИНГ“ АД е
отпуснат кредит в размер на 1000 000 евро. Ответното дружество е солидарен
длъжник по същия и учредило залог върху свои вземания за неговото обезпечаване.
„Уникредит
Булбанк” АД е представила извлечения от счетоводни книги за задълженията на
ответника по всеки един от договорите като Общото задължение е в размер на 18 084099,15лв. Приложени са
също и нотариални покани, с които длъжникът е уведомен, че задълженията по същите
са обявени за предсрочно изискуеми. Във връзка с твърденията, че са налице
неизпълнени е задължения по изп.дело в рамките на повече от шест месеца е представено
удостоверение изх.№ 20178440400193 по
описа на ЧСИ С.Я. от което е
видно, че при съдебния изпълнител е
образувано изп.дело № 20178440400193 за сумата 3190777,59.8 лв., по което
солидарен длъжник е ответното дружество като по същото са присъединен и
вземания по още седем изпълнителни дела, както и публични задължения като отдадат
на образуване на изпълнителното дело -01.02.2017г. до 20.11.2017г. дължимите
суми не са погасени и съществува задължение в размер на 12503099,53лв.
По делото
са допуснати и приети основна и допълнителни съдебно- икономически експертизи,
изготвени от вещото лице Я.А.. От заключението по същата се установява, че след
31.12.2015г. няма данни за реализирани приходи от ответното дружество. общият
размер на задълженията на „СК-13
Пътстрой“ АД към 31.1.22016г. по данни от самото дружество е
22 219 49434лв. като дела на задълженията по сметка 406- разчети към
свързани лица е 73,22% общият размер на активите към 31.12.2015г. е 22095
хил.лева като най-голям е дал на незавършеното производство.45,99%, вземанията
към клиенти са 18,91%,суровини и
материали 15,27% и вземания от предприятията от групата -2,75%.
На вещото
лице са предоставени данните от счетоводните баланси към 31.12.20102г.,
31.12.2013г., 21.12.2014г. и 31.1.2015г. за 2016 и 2017г. не са представени баланси.
Вещото лице е изчислило показателите за финансова автономност които за
следните: за 2012г.- 0,286, за 2013- 0,1876, за 2014г. – 0,2157 и за 2015г.-
0,2433.
Коефициента
на задлъжнялост за 2012г. е 3,4533, за 2013- 5,3310, за 2014г. – 4,6353 и за
2015г.- 4,1104.
За много
добра финансова автономност се счита коефициент 1, но в практиката за добра е
прието собствения капитал да е 0,333 от всички задължения на дружеството. В
случая той под тази стойност.
Коефициентът
на финансова задлъжнялост изразява степента на зависимост на предприятието от
неговите кредитори за уреждане на задълженията му. Този показател трябва да е
под единица и показва колко задължения / сумата
на пасивите се отчита на един лев собствен капитал. колко коефициентът е
по-голям от единица, токова зависимостта на предприятието от външни източници е
по-голяма, като за добър се приема коефициент от 0,25 до 1. В случая този
коефициент е значително по-висок.
Показателите
за ликвидност са следните:
Коефициент
за обща ликвидност: за 2012г.- 1,8574, за 2013- 1,6081, за 2014г. – 1,9835 и за
2015г.- 2,4267.
Коефициент
за бърза ликвидност: за 2012г.- 0,4005, за 2013- 0,7365, за 2014г. – 0,6830 и
за 2015г.- 0,6410.
Коефициент
за незабавна ликвидност: за 2012г.- 0,0524, за 2013- 0,0270, за 2014г. – 0,0654
и за 2015г.- 0,2193.
За
нормална се счита обща ликвидност между 1,25 и 1,5 като този показател на
дружеството е добър и показва, че
до края на 2015г. с наличните
краткотрайни активи дружеството е можело да погасява своевременно краткосрочните
си задължения. Що се касае до коефициентите за бърза ликвидност и и незабавна ликвидност,
то са много под считаните за нормални стойности, а именно -1 за бързата
ликвидност и 0,5 за незабавната ликвидност.
При
отчитане на структурата на активите вещото лице отбелязва, че най-голям процент
от същите е незавършеното производство – 45,99%, вземанията от клиенти са
18,91%, суровини и материали 15,27%- за тях е представено само описание без
данни за количество и стойност и вземания от предприятията от грепата-2,75%
Това показва невъзможност на дружеството с краткотрайните материални активи да
погасява краткосрочните си задължения към съответния период.
Стойността
на коефициентите за абсолютна ликвидност до 0,30 показват наличност на парични
средства за покриване на 30% от текущите задължения на дружеството.
Вещото лице е изчислило и всички коефициенти за показатели за ефективност и
за рентабилност за годините, за които има данни и следва да се посочи, че те са
гранични. Дружеството е отчитало дори печалба, макар че показателите са
намалявали. Всички тези изчисления обаче са направени на база данните от 2012г.
до 2015г. За 2016г. дружеството е представило само списък на задълженията и на
вземанията, като вземанията са в размер на 40% от задълженията. Не е изготвило ГФО
за 2016г. и 2017г. и на вещото лице не са представени аналитични ведомости с данни
за възникване на вземанията, постъпили плащания, документи за срокове за
плащане и др. Предвид на това съдът счита
при заключенията относно финансовото състояние на дружеството следва да
се вземе предвид и недобросъвестното процесуално поведение на ответника по
молбата. Същият не е изготвил ГФО за последните две години, което лишава съда
от възможността да прецени финансовото му състояние към момента на завеждане на
делото. На дружество са дадени изрични указания, че в случай, че не представи
необходимите документи, то съдът ще приеме за доказани фактите, за които страната
създава пречки. Предоставените на вещото лице списъци на вземанията и на
задълженията за 2016г. не могат да дадат цялостна картина на финансовото
състояние на дружеството, поради което съдът приема, че за този период
финансовото състояние на дружеството е т., което обуславя неплатежоспособност
на същото.
Ответникът е представил писмо от
Държавна пътна администрация на Министерство на транспорта и пътната
инфраструктура на Република Молдова, в което е посочено, че се оттегля искането
за заплащане на гаранция от „Уникредит Булбанк“, дадена в поза на „СК-13
Пътстрой“ АД. Съдът намира, че това доказателство не се отразява на изводите на
съда за дължимост на сумите по договорите за поемане на кредитни ангажименти, тъй като видно от същите, в тях
уговорено предоставяне на гаранции в полза на „СК-13 ХЛД- ИНГ“ АД, а не за длъжника.
По делото са представени изпълнителни листа, въз основа на които е
образувано изпълнително дело по о писа на ЧСИ С.Я.. Според твърденията на самия
молител те са издадени в производство по издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл.417 от ГПК. това означава, че е възможно актът, въз основа на който
са издадени изпълнителните листа да не е влязъл в сила, каквото и изискването
на чл.608,ал.1 ТЗ, да може да се приеме, че приложима установената в този текст
презумпция за неплатежоспособност.
С оглед на така събраните доказателства съдът намира, следното:
От събраните по делото доказателства се установи, че молителят „Омикс газ“
ЕООД има вземане против ответника от осъществени сделки за търговска продажба
на дизелово гориво, ГСМ , пътен битум и котелно гориво.
Приложените към молбата за откриване на производство понесъстоятелност фактури
са подписани от представител на
ответника, поради което следва да се приеме, че те удостоверяват приемане на стоката. Тъй
като става въпрос за вещи, определени по своя род- определено количество от
даден вид, то собствеността се прехвърля в момента на постигане на съгласието
между страните че именно тези вещи се продават /т.е. същите са отграничени от
другите такива по своя род/ или, ако т. липсва, в момента на тяхното предаване.
След като този факт е установен, то е доказано и осъществяването на сделката и
изпълнение на задълженията на продавача. Падежът на задълженията е настъпил
предвид уговорения в договор срок за плащане като не бяха ангажирани доказателства
да са извършени плащания по същите.
От приложените договори за поемане на кредитни задължения и неоспорените извлечения
от счетоводни книги, които са годно доказателства по смисъла на 182 от ГПК се
установява, че ответното дружество е солидарен длъжник по задължения за общо 18
084099,15лв.
Предвид на това по делото е установено наличие на парични задължения на ответника
по търговски сделки. Съгласно разпоредбата на чл.608 от ТЗ неплатежоспособен е
търговец, който не е в състояние да изпълни такива задлъжения, както и публични задължения,
свързани с търговската дейност и частни държавни вземания. Ал.2 на същия
текст установява презумпция за неплатежоспособност, а именно -ако търговецът е
спрял плащанията по такъв вид задължения. Същата служи за разпределение на
доказателствената тежест при доказване на състоянието на неплатежоспособност на
търговеца, поради което под "спиране на плащанията" по смисъла на чл. 608, ал.2 от ТЗ на база на легалното
определение на понятието неплатежоспособност, следва да се разбира не спиране
на плащанията на задълженията на длъжника изобщо, а единствено на задълженията,
които са от изчерпателно изброените в ал.1 на чл. 608 от ТЗ. Спиране на
плащанията на друг вид вземания е ирелевантно за състоянието на
неплатежоспособност, защото съгласно ал.1 на чл. 608 от ТЗ, състоянието на
длъжника да ги изпълни е без значение за правно дефинираното състояние на
неплатежоспособност.
В тежест на
ответника е да обори презумпцията на чл. 608, ал.2 от ТЗ, като това може да
стане на базата на анализ на имуществено - финансовото състояние на
предприятието на длъжника, от който да се изведе способността на ответника да
погасява задълженията си.
С оглед на приетото по-горе, че ответникът е създал
пречки за установяване на финансовото му състояние след 31.12.2015г. като не е изготвил ГФО и не е
представил пълна счетоводна документация, съдът приема, че презумпцията не е
оборена. Не бяха ангажирани доказателства и за твърдението за частични погасявания
на задълженията към „Уникредит Булбанк”АД по представените в настоящото производство договори.
Следва да се приеме, че длъжникът не разполага с имущество, достатъчно за
покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите.
Предвид гореизложеното молбата по чл. 625 от ТЗ за откриване на
производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност следва да бъде
уважена.
По аргумент от 608, ал.1 от ТЗ, в която разпоредба е дадено определението
за неплатежоспособност, начална датата на неплатежоспособността е датата, на
която длъжникът не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение. Тя следва
да се определи не съобразно конкретно извършено или неизвършено плащане по
вземане на конкретен кредитор, а при съобразяване общото икономическо състояние
на длъжника и момента на спиране на обслужване на задълженията му. Към 31.12.2015г.
задълженията към молителите в производството са съществували и не са били изплатени. От заключението на съдебно-
икономическата експертиза обаче се установява, че икономическите показатели на
ответника по молбата, макар и гранични не са предпоставяли пълна невъзможност
за изплащане на задълженията му към неговите кредитори. Ето защо съдът намира,
че за начална дата на неплатежоспособността следва да бъде определена
31.12.2016г., тъй като за този период
има непълни данни, че вземанията на дружеството са значително
по-малко от задълженията и именно в края
на същия период счетоводството не е приключено и не е съставен ГФО.
С молбата по чл.625 от ТЗ е поискано с решението си съдът да наложи общ
запор и възбрана върху цялото имущество на длъжника. видно от разпоредбата на
чл. 630, ал.1, т.4, с решението, с което обявява неплатежоспособността, сътв. свръхзадлъжеността
и открива производство по несъстоятелност по отношение на длъжника, съдът допуска
обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други обезпечителни мерки, но
не налага обща възбрана и запор. Едва с обявяването на длъжника в несъстоятелност
съдът постановява налагането на обща възбрана и запор върху имуществото на
длъжника, тъй като тогава се прекратява дейността на предприятието и се
пристъпва към осребряване на имуществото на длъжника. С оглед на това следва да
се заключи, че целта на обезпечителните мерки по чл.630, ал.1, т.4 следва да
бъдат конкретни – върху индивидуализирани активи на длъжника, каквито не са
посочени. Ето защо искането за налагане на общ запор и възбрана върху имуществото
на длъжника следва да бъде оставено без уважение. възбрана общата възбрана и запор
С оглед на всички изложено, съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „СК-13 Пътстрой“ АД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.Перник, -база „Студена“, ул. „Софийско шосе“ №38,
представлявано от Изпълнителния директор А.Г.Н. и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА НА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА – 31.12.2016г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на „СК-13 Пътстрой“ АД
с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.Перник, -база
„Студена“, ул. „Софийско шосе“ №38.
НАЗНАЧАВА ЗА ВРЕМЕН СИНДИК на „СК-13
Пътстрой“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Перник, -база „Студена“, ул.
„Софийско шосе“ №38 Л.И.И. с ЕГН ********** с адрес *** тел.***
СВИКВА първо събрание на кредиторите на „СК-13 Пътстрой“ АД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.Перник, -база „Студена“, ул. „Софийско
шосе“ №38 на 27.07.2018г. от 11.00 ч. в Съдебна палата гр.Перник, зала № 7.
ОТХВЪРЛЯ искането на „Омикс газ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.София, район „Красно село“, ж.к.“Лагера“, бл.55, вх.Г, ап.57,
представлявано от управителя М.К. за налагане на общ запор и възбрана върху
цялото имущество на „СК-13 Пътстрой“ АД
с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Перник, -база „Студена“, ул. „Софийско шосе“ №38.
Решението да се изпрати на Агенция по вписванията за вписване в ТР на
основание чл.622 от ТЗ.
Решението да се впише в книгата по чл.634в от ТЗ.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в седмодневен
срок от вписването му в Търговския регистър.
Председател: