Решение по дело №3632/2021 на Районен съд - Пловдив

МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 946 от 30.06.2021 г. по АНД № 3632/2021 г. по описа
на ПРС, НО, ІІI с.

Пловдивска районна прокуратура е внесла с мотивирано постановление
предложение обвиняемият Б. Х. Ф. да бъде освободен от наказателна отговорност, като
му се наложи административно наказание глоба по чл. 78а от НК, че на 29.10.2020 г., в
гр. Пловдив, не е изпълнил Заповед за защита от домашно насилие, издадена на
29.10.2019 г., въз основа на *** по гр. дело № *** по описа на XIII граждански състав
на Районен съд -Пловдив, която заповед е издадена в полза на П. А. Г., ЕГН: *,
непълнолетния А. В. В., ЕГН: * и малолетния Д. В. В., ЕГН: *, като не е изпълнил
задълженията си да се въздържа от психическо насилие спрямо посочените лица-
престъпление по чл.296, ал.1 от от НК.
Производството пред първата инстанция е протекло по реда на диференцираната
процедура по глава XXVIII НПК.
В хода на съдебните прения представителят на Пловдивска районна прокуратура
поддържа повдигнатото обвинение и моли обвиняемият да бъде освободен от
наказателна отговорност за инкриминираното деяние, като му се наложи
административно наказание глоба в минимален размер, а именно 1000 лв.
Защитникът адв. Т. пледира за установеност на фактическата обстановка, като
обръща внимание, че справедливото наказание спрямо личността на дееца би било
такова на минимума, тъй като се касаело за изначално неправилно постановена заповед
за защита поради липсата на адекватна защита по нея.
Обвиняемият Ф. поддържа казаното от адвоката си, признава вината си.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:
Обвиняемият Б. Х. Ф. с ЕГН: ********** е роден на ***, живущ в ***, разведен,
с висше образование, * и неосъждан.
Свидетелката П. Г. и обвиняемият Б.Ф. имали интимна връзка, която
продължила около четири години. В този период св. Г. живеела в ***, който тя
обитавала с двете си деца А. В. и Д. В., както и с майка си Д. Г..
Отношенията между обв. Ф. и свди. Г. се влошили и започнали непрекъснати
скандали, крещял й, обиждал я, злоупотребявал с алкохол, искал й пари. Всичко това
ставало в присъствието на двете деца на св. Г.. В началото на есента през 2019 г.
последната решила да сложи край на връзката си с обвиняемия и му казала, че иска да
се разделят. Обв. Ф. продължил да притеснява св. Г. и децата. Ходел късно вечер и през
нощта пред ****, звънял дълго и непрекъснато на звънеца, викал, наричайки св. Г.
„***“, псувал и заплашвал нея и децата. Ходел пред училището на детето Д. В. и
причаквал него и майка му.
В тази връзка Г. подала молба до Пловдивски районен съд за издаване на
Заповед за защита срещу Б.Ф.. С *** по *** по описа на Пловдивски районен съд за
2019 г., съдът издал Заповед за защита по депозираната молба на св. Г.. Такава била
издадена на 29.10.2019 г. от Пловдивски районен съд и връчена лично на обв. Ф. на
01.11.2019 г. Съгласно тази заповед, по отношение на П. А. Г., А. В. В. и Д. В. В. и
тримата с адрес: *** съдът взел взети следните мерки за защита:
1. Задължил Б. Х. Ф. да се въздържа от извършване на всякакъв акт на
физическо и/или психическо насилие, по отношение на П. А. Г., А. В. В. и Д. В. В..
2. Забранил на Б. Х. Ф. да приближава молителя П. А. Г. и двете деца А. В. В.
1

и Д. В. В., жилището в което живеят в ***, както и местата за социални контакти и
отдих на тримата, за срок от осемнадесет месеца.
3. Задължил Б. Х. Ф. да посещава Специализирана програма за работа с
пълнолетни лица извършители на домашно насилие на адрес ***
На 01.11.2019 г. полицейски служител връчил издадената заповед на Ф.,
запознал го със задълженията и отговорността, която същия носи и съставил протокол
за полицейско предупреждение от същата дата.
На 29.10.2020 г. в ранните часове на денонощието, около 02:30 часа, обв. Ф.
отишъл до жилището на св. П. Г. на адрес ***. Застанал под прозореца на същото.
Започнал да крещи и да я обижда. Г. се събудила и се обадила на телефон 112, като
уведомила, че обв. Ф. се намира в близост до жилището й и упражнява психически
тормоз, чрез викове и отправяне на обиди и закани към нея. Св. Г. обяснила, че спрямо
обв. Ф. има издадена Заповед за защита от домашно насилие, издадена на 29.10.2019 г.
по гр. дело на Районен съд - Пловдив, в полза на нея самата, както и на двете й деца-
А. В. В. и Д. В. В., които също били в апартамента в този момент.
На място пристигнал автопатрул при Второ РУ при ОД на МВР гр. Пловдив в
състав св. Б. Л. и св. А. С.. Същите заварили на място обв. Ф., който бил във видимо
нетрезво състояние. Св. Л. и св. С. отвели обв. Ф. в сградата на посоченото полицейско
управление, където обв. Ф. бил предупреден с Протокол за предупреждение на
основание чл. 65 от ЗМВР да се въздържа от психическо насилие спрямо св. Г.. След
това, обв. Ф. бил пуснат да си ходи.
Около 03:30 часа на същата дата - 29.10.2020 г., обв. Ф. отново отишъл до дома
на св. Г.. Отново започнал да звъни по звънеца на входната врата на входа, крещял и
обиждал св. П. Г.. Същата отново позвънила на телефон 112. На сигнала се отзовали
отново св. Б. Л. и св. А. С., които заварили обв. Ф. пред блока. Същият бил задържан за
срок от 24 часа.

По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
показанията дадени на досъдебното производство от свидетелите П. А. Г., А. В. В., Б.
Л. Л., А. Т. С., Д. М. Г., както и писмените доказателства: ***, влязло в сила на
27.11.2019 г., заповед за защита от 29.10.2019 г., съобщение за връчване на решение,
Протоколи по гр.д. № *** от 29.07.2019г. и 18.09.2019 г., 24.10.2019 г. , докладна
записка, протокол за полицейско предупреждение, преписка с рег. № 438000-
11934/2019 г по описа на ІІІ РУ при ОД на МВР Пловдив, справка от ЦПЗ Пловдив,
писмо от НС 112, ведно с компакт диск, съдържащ аудио запис на обаждания до номер
112 от П. Г., писмо от фондация „***“, протокол за предупреждение, заповед за
задържане, справка за съдимост, характеристична справка и останалите доказателства
събрани по досъдебното производство и прочетени от съда.
В посочените доказателствени материали не се съдържат особено съществени
противоречия. Същите еднопосочно и непротиворечиво установяват фактическата
обстановка, изложена в обстоятелствената част на мотивираното постановление и
подкрепят признанието на обвиняемия.
Показанията на всички свидетели са достатъчно подробни, логични и
последователни, като всеки един от тях допринася за изясняване на фактическата
обстановка и подкрепя показанията на другите. Същите се явяват подкрепени и от
писмените доказателства и от признанията на обвиняемия в съдебна фаза.

От правна страна:
2

С оглед гореизложената фактическа обстановка се установява, че по отношение
на обвиняемия са налице всички елементи от обективна и субективна страна на
престъпния състав по престъплението по чл.296 НК, за това, че на 29.10.2020 г., в гр.
Пловдив, не е изпълнил Заповед за защита от домашно насилие, издадена на 29.10.2019
г., въз основа на *** по гр. дело № *** по описа на XIII граждански състав на Районен
съд -Пловдив, връчена му лично на 19.11.2019 г. - която заповед е издадена в полза на
П. А. Г., ЕГН: *, непълнолетния А. В. В., ЕГН: * и малолетния Д. В. В., ЕГН: *, като не
изпълнил задължението си да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
посочените лица.

За да е съставомерно деянието от обективна и субективна страна по втората на
алтернатива на чл. 296, ал.1 НК следва да се установяват следните елементи от
фактическия състав:
-издадена Заповед за защита срещу дееца в полза на дадено трето лице;
-заповедта да подлежи на изпълнение и деянието да е извършено в рамките на
срока й на действие;
-заповедта да е съобщена на дееца, тоест той да запознат с нейното съдържание
и задължението да я спазва;
-неизпълнение на заповедта, тоест извършване от дееца на такова действие
и/или бездействие, което противоречи с разпорежданията в заповедта.
Втората алтернатива на чл. 296 НК предоставя наказателно правна закрила на
обществените отношения във връзка с издадените по реда на ЗЗДН актове, поради
което и при преценка на съставомерността на деянието следва да се съобразят и
разпоредбите този закон.

ЗЗДН предвижда два вида заповеди за защита:
- Заповед за защита по чл. 15 ЗЗДН. Тя се издава при уважаване на молбата
за защита, след приключване на производството пред гражданския съд и
произнасянето му по същество на делото с решение. С тази заповед съдът налага една
или повече мерки за защита. Съгласно чл. 17, ал.1 и ал.3 ЗЗДН решението подлежи на
въззивно обжалване, но подаването на жалбата не спира изпълнението на заповедта и
тя подлежи на незабавно изпълнение /чл. 20 ЗЗДН/. Заповедта има действие до
изтичане срока на мерките определени в нея.
- Заповед за незабавна защита по чл. 18 ЗЗДН. Издава се при данни за
пряка, непосредствена или последваща опасност за живота или здравето на
пострадалото лице в срок до 24 часа от получаването на молбата. Заповедта за
незабавна защита не подлежи на обжалване и има действие до издаването на заповедта
за защита или отказа за такъв / чл. 19 ЗЗДН/
С оглед целите, които си поставя законодателят, а именно да осигури ефективна
защита на пострадалите срещу актове на домашно насилие- двата вида заповеди – по
чл. 15 ЗЗДН и за незабавна защита се ползват с еднаква степен на закрила,
включително и от наказателното право, респективно съставомерно по чл. 296 НК е
нарушаването на която и да било от тях.

В конкретния случай е инкриминирано неизпълнението на заповед за защита от
29.10.2019г., която по силата на чл. 20 ЗДДН подлежи на незабавно изпълнение,
същата е издадена след постановяване на решение от 28.10.2019 г., влязло в сила на
27.11.2019 г., като заповедта подлежала на незабавно изпълнение, за срок от 18 месеца.
Инкриминираното неизпълнение на заповедта е извършено на 29.10.2020 г., поради
3

което и първите два елемента от фактическия състав са налице.

Установява се наличието и на третия елемент, доколкото заповедта за защита е
била лично връчена на обвиняемия и му е била предявена на 01.11.2019 г. в гр.
Пловдив, като бил и съставен протокол за полицейско предупреждение от същата дата,
с който му били разяснени задълженията във връзка с издадената заповед и
последиците от нейното неизпълнение.

За преценка наличието на последния елемент от фактическия състав следва да се
изследва съдържанието на процесната заповед за защита от 0828.10.2019 г. Установява
се, че с нея:
- Обвиняемият Б. Х. Ф. бил задължен да се въздържа от извършване на всякакъв
акт на физическо и/или психическо насилие, по отношение на П. А. Г., А. В. В. и Д. В.
В..
2. Било му забранено да приближава молителката П. А. Г. и двете деца А. В.
В. и Д. В. В., жилището, в което живеят в ***, както и местата за социални контакти и
отдих на тримата, за срок от осемнадесет месеца.
3. И да посещава Специализирана програма за работа с пълнолетни лица
извършители на домашно насилие на адрес ***
Съставомерно по чл. 296 НК е неизпълнението на което и да било от условията
по заповедта, като безспорно най-всеобхватна защита предоставя задължението за
въздържане от каквито и да било актове на домашно насилие.

Съгласно чл. 2, ал.1 ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за
такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са
или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
Въз основа на дадената легална дефиниция теорията и съдебната практика,
приемат, че са налице в условията на алтернативност и неизчерпателно изброяване
следните форми на изпълнителното деяние:
- Икономическо насилие- възползване от изключителния или преимуществен
и/или улеснен достъп, който насилникът има до дадени икономически или финансови
фактори/ресурси (включително и не само- право на собственост или ползване върху
обитаваното семейно жилище, получаван доход, наличие на свободно разполагаемо
имущество, каквото жертвата не притежава и др.), при което жертвата се поставя в
зависимо или друго неблагоприятно положение.
- Финансово насилие - жертвата се лишава от достъп до пари, имущество,
трудова активност и/или други източници на доходи, както и от информация за
финансите на семейството, което води като краен резултат до пълна или частична
финансова зависимост. Финансовото насилие може да се разглежда и като подвид на
икономическото насилие.
- Психическо насилие- всички актове, които могат да имат вредно въздействие
върху психичното здраве, развитие или благосъстояние на жертвата.
И частните случаи на психическо насилие:
- Заплашване и принуда– това са въздействия върху психиката на жертвата с цел
мотивирането й да предприеме поведение, противно на свободната й воля, чрез
пораждане у нея на чувство на страх, безпокойство, смущение, паника и др.
Възможни са различни проявни форми- вербални заплахи, физическа агресия,
4

повреждане и унищожаване на вещи и др. и/или съчетание между тях. Заплашването и
принудата могат да се разглеждат като подвид на психическото, а в някои случаи и на
физическото насилие.
- Емоционално насилие - лишаване на жертвата от самоувереност, от чувство за
лично достойнство и значимост; вменяване на чувство за слабост, вина,
неудовлетвореност от себе си, зависимост. Емоционалното насилие може да се
разглежда и като подвид на психическото насилие.
- Изолация – ограничаване на излизанията и контактите на жертвата до
минимум. Свеждането й до положение, при което тя да разчита физически, психически
и/или емоционално само и единствено на дееца за осъществяване на битието и
потребностите си като социална личност. Изолацията също представлява подвид на
психическото насилие.
Както и
- Физическо насилие – може да се прояви под формата на нанасяне на телесни
повреди или болки и страдание, без разстройство на здравето. Тук следва да се
отнесат и всички случаи на физическо принуждаване на жертвата да предприеме
поведение, противно на нейната воля.
- Сексуално насилие – може да включва изнасилване, но и всякакви други
форми на принуждаване на жертвата да предприема сексуално поведение или
интимност, което противоречи на свободната й воля.
- Използване на децата, за да се контролира или наказва партньора и други.
От дадените дефиниции е видно, че между отделните проявни форми на насилие
не може да се направи категорично разграничение, като често конкретното деяние
изпълва признаците на повече от една от формите те се преливат една в друга и чрез
едно действие или телодвижение може да се изпълват различни форми на насилие. Във
всеки случай преценката дали е извършен акт на насилие е строго конкретна, като
водеща следва да бъде целта за реална и ефективна защита на правата и законните
интереси на жертвата.
В процесния случай се установи, че деецът е упражнил форма на психическо и
емоционално насилие като чрез продължително звънене на звънеца на входната врата
през нощните часове прекъсва почивката и притеснява жертвите, в чиято полза е
издадена заповедта. Обиждал и заплашвал Г. с крясъци и викове като дори след
предупреждението на полицейските органи, същия проявил упорство и не
преустановил действията си. Това причинило негативни психични преживявания у
свид. Г. и двете деца.
Налице е и изискваната от чл. 3 ЗЗДН близка връзка между насилник и жертва (
в случая обвиняемия се явява интимен партньор на св. Г.), за да се приеме, че
извършеното от него консумира акт на домашно насилие.

С извършения акт на домашно насилие, обвиняемият е нарушил основното си
задължение по издадената заповед за незабавна защита, поради което и следва да се
счете, че е налице нейното неизпълнение.

От диспозицията на законовата норма е видно, че престъплението по чл. 296 НК
е такова на просто, формално извършване, като за неговата съставомерност е
достатъчно извършването на констатирания акт на домашно насилие, в нарушение на
издадена заповед за защита, без да е необходимо настъпването на различен
противоправен резултат.
Съдът намира, че деянието е извършено с пряк умисъл, тъй като деецът е бил
5

запознат, както със заповедта за въздържане от домашно насилие, така и е бил
предупреден от полицейските органи да се въздържа от такива прояви. С оглед
интелектуалното развитие на лицето, неговото образование и професия, съдът намира,
че същият напълно е съзнавал негативните преживявания на семейството на свид. Г.,
предизвикани от среднощното му посещение и проявената вербална агресия, същият е
целял настъпването именно на вредните последици по упражняване на емоционалното
и психическо насилие, а именно създаване на дискомфорт и емоционална
нестабилност у жертвата.
Обстоятелството дали деецът е съзнавал, че извършеното от него може да се
квалифицира като акт на домашно насилие е изцяло ирелевантно, доколкото формата
на вина се определя от психичното отношение на дееца към правнорелевантните
факти, а не към тяхната правна интерпретация.
Изцяло неотносими към преценката за състъвомерността на деянието са
изтъкваните от защитата на дееца, неправилно издаване на заповедта за защита и
неправилност на изводите на съда по гражданското дело относими към съвместното
съжителство на обв. Ф. и пострадалата.
Доколкото деецът не е осъждан и не е освобождаван друг път от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а НК и с оглед предвиденото от законодателя наказание
за престъплението по чл. 296 НК, а именно лишаване от свобода до три години или
глоба до пет хиляди лева, съдът намира, че след признаване на обвиняемия за виновен,
същият следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административна санкция.

По размера на административното наказание:
Разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК предвижда административно наказание
глоба в размер от 1000 до 5000 лева. При индивидуализирането на административното
наказание „глоба“ съдът отчита няколко факта като смекчаващи отговорността
обстоятелства. На първо място за обвиняемия ниската степен на обществена опасност
на личността му предвид чистото съдебно минало и добрите характеристични данни.
На следващо съдът отчита критичното отношение на обвиняемия към стореното и
неговото съжаление. Съдът не установи наличие на отегчаващи отговорността
обстоятелства, поради което наказанието бе определено при абсолютен превес на
смекчаващи отговорността обстоятелства в предвидения в закона минимален размер.
Предвид горното съдът наложи на обвиняемия административно наказание „глоба“ в
размер на 1000 лева, като счете, че именно така определеният размер, се явява
справедлив, съответен на имотното състояние на обвиняемия, който е * и в най-голяма
степен ще допринесе за постигане целите на наказанието по чл. 36 от НК, ще му
въздейства по оптимален начин предвид преимуществото на индивидуалната
превенция.
По разноските и веществените доказателства:
Не се установиха направени по делото разноски.
Веществено доказателство компакт диск № 435р-22909/29.10.2020 г. съдът
намира че следва да остане в кориците на делото до изтичане срока на съхранение на
производството.

Така мотивиран, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6

Номер на акта:	946
Дата:	30 юни 2021 г. (в сила от 16 юли 2021 г.)
Съдия:	Силвия Лъчезарова Алексиева

Дело:	20215330203632
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	3 юни 2021 г.

Решение по дело №3632/2021 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите