Р Е
Ш Е Н
И Е № 69
гр.Кюстендил,
04.04.2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в открито съдебно заседание на седми март две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
Административен
съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
и секретар Лидия
Стоилова, като разгледа докладваното от съдията адм.д. №373/2022 г. по описа на КнАС, за да се
произнесе взе предвид следното:
„М.Б.“ АД, със седалище и адрес на
управление:***, чрез адв. К., оспорва: Акт за установяване на задължение по чл.
107 ал. 3 от ДОПК №АУ 22000858-1/17.05.2022 г. на главен специалист в отдел
„МДТ“ в Община Дупница, потвърден с решение на началника на отдел „МДТ и АД“
при Община Дупница, обективирано в писмо изх. № 26-00-249-1/28.10.2022 г., с
който е установено задължение за данък върху недвижим имот по чл. 14 от ЗМДТ с
парт. № 6003 45130 за имот, находящ се в гр. Дупница, ул. „Драгой Болярин“ № 2,
за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2021 г. и лихви за просрочие към датата на
издаване на акта – 17.05.2022 г., в размер на 31 943.32 лв. главница за и лихва
към 17.05.2022 г. в размер на 10 579.29 лв.
Като основания за
незаконосъобразност на акта се сочи нарушение на материалния закон –
задълженията са определени без ясна база, неправилно в размер и без да се
отчита, че дружеството не е собственик
на недвижимия имот, за който са начислени задълженията за данък и за ТБО, не е
спазен преклузивния срок по чл. 109 ал. 1 от ДОПК. Твърди се и че е нарушена
процедурата по установяване на задълженията и съобщаването им; че акта не
съдържа правни и фактически основания за издаването му, липсва указание пред
кой орган и в какъв срок подлежат на оспорване. Прави се възражение и за изтекла погасителна
давност. Иска се отмяната му и присъждане на разноски.
Ответникът, чрез адв. Ч.,
изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски по
делото, като прави възражение за адвокатския хонорар на ответната страна като
завишен.
Кюстендилският административен
съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
„М.Б.“ АД ***
не е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Дупница,
ул. “Драгой Болярин“ № 2. Като задължено лице по ЗМДТ същото не е подало
декларация вх.№ 600300134717.05.2022 г., отнасящи се за 14 недвижими имоти с
партиден № 6003F45130.
Със Заповед № 1242/21.06.2012 г. Кметът на Община
Дупница е определил Г.Ф.Г.– началник
отдел „МДТ“, да упражнява правомощията на териториален директор на НАП, а със Заповед
№ 1243/21.06.2012 г. – лицата, които имат права и задължения на органи по
приходите, съгласно ДОПК в производствата по установяване, обезпечаване и
събиране на местни данъци и такси.
Обжалваният АУЗ е издаден на основание чл. 107 ал. 3
от ДОПК, съгласно който акт може да се издаде и служебно при установяване на
несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и
организации, след като е изчерпан редът по чл. 103, както и когато не е подадена
декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. В
обжалвания АУЗ е посочено, че установеният данък е определен въз основа на
декларация по чл. 14 ал. 1 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти
с вх. № **********/17.05.2022 г.
От публично достъпната в Търговския регистър
информация, първоначално „М.Б.“ АД, ЕИК *********, е учредено под
наименованието „Ловран БГ“ ЕООД и е вписано с Решение № 1 от 23.04.2002 г. по
фирмено дело № 2307/2002 г. на СГС. През годините същото е преобразувано
неколкократно, като на 13.02.2014 г. с вписване № 20140213155134 в Търговския
регистър е вписано новоучреденото дружество „Д.К.С.“ ЕООД, с ЕИК *********.
Капиталът на дружеството е в размер на 1 800 000 лв. и е формиран чрез непарична вноска /апорт/
на недвижими имоти – земя и сгради, в
капитала на „Д.К.С.“ ЕООД от тогавашния едноличен собственик на капитала на
дружеството – „М.Б.“ АД. Това обстоятелство е отразено в Учредителния акт на
новоучреденото дружество /лист 54 и 55 по делото/. С вписване на дружеството „Д.К.С.“
ЕООД в Търговския регистър е настъпил вещно – транслативният ефект на апорта и
правото на собственост върху описаните недвижими имоти е прехвърлено от „М.Б.“
АД на „Д.К.С.“ ЕООД.
След придобиването на имота, с декларация вх. №
14-000-813 от 20.05.2014 г. „Д.К.С.“ ЕООД е подало декларации за облагане на
недвижимите имоти. Горното се установява от влязло в сила Решение №
67/25.03.2016 г. на АС – Кюстендил, постановено по адм. дело № 56/2015 г.
/приложено към настоящето дело/, потвърдено с Решение № 10055 от 28.07.2017 г.
на ВАС на Р. България. С това решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу
АУЗД № АУ001737 и АУЗД № АУ001738 от 04.12.2014 г. на орган по приходите в
Община Дупница, с които на дружеството за периода 01.03.2012 г. – 31.12.2014 г.
са установени задължения за данък върху недвижимите имоти в размер на 2 451.06
лв. и лихви 57.23 лв. и такса за битови отпадъци в размер на 9 804.22 лв.
и лихви 228.90 лв.
Съгласно чл. 20 ал. 1 от Наредба за определяне размера
на местните данъци на територията на Община Дупница , необходимото условие за
определяне на данъка е наличието на подадена данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ или предоставената служебно информация по чл. 15 ал. 4, 6 и 7 и чл. 51 ал.
1 от ЗМДТ. Декларацията по чл. 14 ал. 1 от ЗМДТ за облагане с данък върху
недвижимите имоти с вх. № **********/17.05.2022 г., не е подадена нито от „М.Б.“
АД, нито от „Д.К.С.“, като нито едно от дружествата не е декларирало промяна в обстоятелствата, касаещи правото на
собственост върху имотите.
Във връзка с така установената фактическа обстановка КнАС
намира жалбата за допустима, като подадена от процесуално легитимен субект, в
срок и пред компетентен съд. Разгледана по същество е основателна, по следните
съображения:
Оспореният АУЗ е издаден от компетентни органи /Заповед
№ 1242/21.06.2012 г. и Заповед № 1243/21.06.2012 г./, в предписаната от закона
форма, но при допуснати съществени нарушения на административно производствените
правила и материалния закон. Безспорно за данъчно задълженото лице е, че с актът
са определени задължение за данък върху недвижими имоти във връзка с данъчна декларация вх. № **********/17.05.2022
г., както и начина за определянето му.
Не са налице основанията, посочени в чл. 51 ал.1 от ЗМДТ. Съгласно тази норма службите по вписванията в 7 – дневен срок уведомяват
съответната община за прехвърлените, учредените, изменените или прекратените вещни права върху недвижими
имоти. В конкретният случай, след апорта не са вписвани никакви последващи
сделки за прехвърляне на имотите, поради което няма как Службата по вписванията
да е уведомила Община Дупница за прехвърляне на имотите в полза на „М.Б.“ АД.
Неправилни са твърденията на Началника на отдел „МДТ“ към Община Дупница, че
съгласно писмо с изх. № 462/13.05.2022 г. от Агенцията по вписванията,
учредителният акт не бил вписан. От доказателствата по делото е видно, че на
13.02.2014 г. с вписване № 20140213155134 в Търговския регистър е вписано
новоучреденото дружество „Д.К.С.“ ЕОД, с ЕИК *********. Със същото вписване е
вписан и учредителният акт на дружеството. Съгласно чл. 10 ал. 1 от Закона за
търговския регистър и регистрирането на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/
трети добросъвестни лица могат да се позовават на вписването, както и на
обявяването, дори ако вписаното обстоятелство, съответно обявения акт не
съществува.
Както беше посочено по – горе, с вписване на
дружеството „Д.К.С.“ ЕООД в Търговския регистър на 13.02.2014 г. е настъпил
вещно – транслативният ефект на апорта и правото на собственост върху
гореописаните недвижими имоти е прехвърлено от „М.Б.“ АД на дружеството „Д.К.С.“
ЕООД. Съгласно чл. 11 ал. 1 от ЗМДТ данъчно задължени лица са собствениците на
облагаеми с данък недвижими имоти. „М.Б.“ АД не е собственик на процесните
имоти, поради което в обжалвания АУЗ неправилно данъците са определени на „М.Б.“
АД, а не на „Д.К.С.“ ЕООД. Това изрично е посочено в Решение № 10055/28.07.1017
г. по адм. дело № 6274/2016 г. по описа на Върховния административен съд на
Република България, с което е оставено в сила Решение № 67/25.03.2016 г. на АС
– Кюстендил, постановено по адм. дело № 56/2015 г., приложено към настоящето дело.
В мотивите на решението на ВАС, изрично е посочено, че собственик на недижим
имот, находящ се в строителните граници на гр. Дупница, ул. „Драгой Болярин“ №
2, ведно с построените в имота осем сгради, считано от 28.02.2014 г. е „Д.К.С.“
ЕООД. Решението е окончателно и съгласно чл. 177 от АПК има сила за страните по
делото. В този смисъл задълженията към Община Дупница за дължими задължения по
чл. 107 ал. 3 от ДОПК е следвало да бъдат насочени и изискуеми към „Д.К.С.“
ЕООД, както е било процедирано през 2014 г.
В този смисъл съдът счита, че актът страда от пороци,
които представляват самостоятелно
основание за отмяната му.
С оглед предмета на спора в настоящото производство и
за пълнота на изложението, свързан с правилността на определяне на задълженията
– за данък недвижими имоти, във връзка с придобиването на имота и базата, на
която са изчислени, съдът ще изложи и следното:
Редът за установяване на вземанията за местни данъци е
регламентиран в чл. 9б ал. 2 от ЗМДТ, съгласно който установяването,
обезпечаването и събирането на местните данъци по този закон се извършват по
реда на чл. 4 ал. 1 – 5 от ЗМДТ от служители на
общинската администрация по реда на ДОПК, а обжалването на свързаните с тях
актове се извършва по същия ред. Съгласно чл. 19 ал. 1 от ЗМДТ данъкът се определя върху
данъчната оценка на имота, а при имоти, собственост на предприятия данъчната им
оценка е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка – чл. 21 ал. 1 от ЗМДТ. Размерът на данъка се
определя от Общинския съвет с наредба, в граници от 0,1 до 4,5 на хиляда върху
данъчната оценка на недвижимия имот, съгласно чл. 22 от ЗМДТ. Заплащането е
регламентирано в чл. 28 ал. 1 от ЗМДТ да става на две равни
вноски в следните срокове: до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е
дължим. В ал. 4 на
разпоредбата е предвидено, че за недвижимите имоти, придобити през текущата
година, данъкът се заплаща в сроковете по ал. 1, а в случаите, в които
придобиването е след изтичане на сроковете по ал. 1 - в двумесечен срок от датата на
придобиването на имота.
В настоящия случай съдът приема след извършена
служебна проверка по реда на чл. 168 от АПК, че данъчната оценка на
имота, собственост на „Д.К.С.“ ЕООД е отчетната стойност, с оглед нормата на
чл. 21 ал. 1 от ЗМДТ. Размерът на данък сгради
е определен на база 1.45 на хиляда върху данъчната оценка, съгласно чл. 15 от
НОРМДТОД във вр. с чл. 22 от ЗМДТ, а от 01.01.2020 г. размерът на данъка върху
недвижимите имоти се определя в размер на 2.50 на хиляда върху данъчната оценка
на недвижимия имот, т.е. в нормативно определените граници.
Съгласно чл. 21 ал. 1 от ЗМДТ и чл. 17 от Наредбата
данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията, е по – високата между
отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2, а за
жилищните имоти – данъчната им оценка съгласно приложение № 2.
Съгласно чл. 20 ал. 2 от НОРМДТОД, когато
собственикът, съответно носителят на ограниченото вещно право е предприятие, в
декларацията по ал. 1 се посочва и отчетната стойност и др. обстоятелства имащи
значение за определянето на данъка.
От обжалвания АУЗ и от Декларацията по чл. 14 ал. 1 от ЗМДТ с вх. № 60003001347/17.05.2022 г. не става ясно как е определена отчетната
стойност на имотите. Липсват данни данъчната оценка да е определена от
общинската администрация на базата на изготвена експертиза по реда на Раздел
ІІІ от ДОПК, каквото е изискването на чл. 21 ал. 4 от ЗМДТ. Експертизата следва
да бъде извършена по реда на Наредба № Н-9/14.08.2006 г. за реда и начините за
прилагане на методите за определяне на пазарните цени. Тези условия не са
спазени, поради което посочените отчетни стойности на имотите, въз основа на
които са определени данъчните им оценки, съответно дължимите данъци, са
определени незаконосъобразно.
Не на последно място, в жалбата се твърди, че
задълженията за 2015 и 2016 г. са погасени по давност, поради което и същите не
следва да бъдат заплащани. Според разпоредбата на чл. 171 ал. 1 от ДОПК
публичните вземания се погасяват с изтичането на 5 – годишен давностен срок,
считано от 01 януари на годината следваща годината, през която е следвало да се
плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по – кратък срок. От
цитираните разпоредби и приложените доказателства е видно, че задължението за
2015 г. не е било заплатено в срок, поради което давността за същото започва да тече от
01.01.2017 г. и изтича на 01.01.2022 г.;
съответно за 2016 г. започва да тече от 01.01.2018 г. и изтича на 01.01.2023 г.
и т.н. за 2017, 2018, 2019, 2020 и 2021 г. Съгласно разпоредбата на чл. 172 ал. 1 т. 1 от ДОПК давността спира, когато е започнало производство по установяване на
публичното вземане – до издаването на акта, но за не повече от една година.
Такова производство е започнало с издаването на процесния АУЗ по чл. 107 ал. 3
от ДОПК № АУ22000858-1/17.05.2022 г., което е прекъснало 5 – годишната давност.
Предвид изложеното, изтекла е давността единствено за данъчната 2015 г.
Съгласно чл. 170 от АПК, административният орган, за
който оспореният административен акт е балгоприятен, трябва да установи
фактическите основания посочени в него и изпълнението на законовите изисквания
при издаването му. В случая, доказателствата по делото не подкрепят издаването
на оспорения АУЗ по чл. 107 ал. 3 от ДОПК № АУ22000858/17.05.2022 г., издаден
от гл. специалист в отдел „МДТ“ при Община Дупница.
По гореизложените мотиви съдът ще уважи жалбата като
основателна.
С оглед
изхода от спора на жалбоподателя се дължат разноски, съгласно приложените
доказателства за това.
Воден
от горното, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „М.Б.“ АД,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния
директор Д.А.Ш., Акт за установяване на задължения по чл. 107 ал. 3 от ДОПК № АУ22000858-1/17.05.2022
г. на старши специалист в отдел „МДТ“ в Община Дупница, потвърден с решение на
началника на отдел „МДТ и АД“ при Община Дупница, обективирано в писмо изх. №26-00-2491-1/28.10.2022
г.
ОСЪЖДА Община Дупница, с адрес: гр. Дупница, пл. „Свобода“ № 1, да
заплати на „М.Б.“ АД, с посочен по – горе адрес и седалище, сумата от 1850
/хиляда осемстотин и петдесет/ лева, направени разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: