РЕШЕНИЕ
№ 306
гр. Пловдив, 22.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Меденка М. Недкова
при участието на секретаря Красимира Хр. Н. Кутрянска
като разгледа докладваното от Меденка М. Недкова Въззивно търговско дело
№ 20245001000059 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение №391/18.Х.2023год. постановено по т.д.
№469/2022год. Пловдивският окръжен съд, ХVІІІ състав, е отхвърлил като
неоснователни предявените от „Б.Д.С.*“ АД гр.С., ЕИК *** срещу А. И., ***,
с паспорт № ***, издаден на ***. от В., с последно известен настоящ адрес в
Р.Б., като продължително ***, гр.П., ул.З. №*, вх.*, ет.*, иск с правно
основание чл.79ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 79 762.83лв., представляваща
непогасена главница по сключен между страните Договор за целеви
потребителски кредит за финансиране на ***и и докторанти по реда на ЗКСД
от **год., както и за заплащане на сумата 4 838.93лв., представляваща
договорна възнаградителна лихва по сключения договор, начислена за
периода от 28.Х.2021год. до 9.VІІІ.2022год., и сумата от 189.14лв.- изискуема
лихвена надбавка за забава, ведно със законна лихвата върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 12.VІІІ.2022год. до
окончателното и изплащане. Осъдил е „Б.Д.С.*“ АД гр.С., ЕИК *** да заплати
по сметка на Пловдивски окръжен съд сумата от 1 073.33лв. за
1
възнаграждение за особения представител на ответника.
ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА вх.№35023/15.ХІ.2023год. е
подадена от „Б.Д.С.*“ АД гр.С., ЕИК ***, представлявана от главния
изпълнителен директор В.М.С. и изпълнителния директор Д.Н.Н., чрез
пълномощника старши юрисконсулт К. С. М., срещу решение
№391/18.Х.2023год. по т.д.№469/2022год. на Пловдивски окръжен съд, ХVІІІ
състав, с оплаквания за неправилност, поради постановяването му в
нарушение на материалния Закон за кредитиране на ***и и докторанти /ЗКСД/
и процесуалния закон. Счита за неправилен извода на първоинстанционният
съд, че не са налице предпоставките за обявяване на предсрочна изискуемост
на процесния кредит, тъй като гратисният период изтичал на 30.ІХ.2022год.,
съгласно представеното уверение изх.№079/30.ІХ.2019год., издадено от М.у.
гр. П., в което е посочено, че 30.ІХ.2021год. е датата на последния редовен
държавен изпит на ответника. Жалбоподателят се е съобразил с
предпоставките да обявяване на предсрочната изискуемост на кредита,
съгласно разрешенията, дадени в ТР№4/18.VІ.2014год. по т.д.№4/2013год. на
ОСГТК на ВКС. В случая предсрочната изискуемост на кредита е била
обявена на длъжника с връчване на копие от исковата молба на особения му
представител. На следващо място- на ответника е била предоставена цялата
информация във връзка със сключването на процесния договор за кредит,
както и на Общите условия, при които Б. предоставя този вид потребителски
кредити на ***и и докторанти. Жалбоподателят счита, че решението на
първоинстанционният съд е едностранно и необосновано, защото не са
анализирани всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност. Оспорва и размера на възнаграждението, което е присъдено на
особения представител на ответника. Моли въззивния съд да отмени
решението на ОС- Пловдив и постанови ново решение, с което уважи изцяло
предявените искове, като основателни и доказани, като му присъди и
направените по делото разноски за двете съдебни инстанции, включително за
юрисконсултско възнаграждение.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ А. И., ***, с паспорт **, издаден на ***.
от В., чрез назначения му особен представител адв. О. Д. от АК- Пловдив, е
подал отговор на въззивната жалба вх.№39260/20.ХІІ.2023год. с възражение за
нейната неоснователност. Счита, че правилно първоинстанционният съд е
2
приел за дата на последния редовен държавен изпит на ответника
30.ІХ.2021год., и че гратисният период по чл.3 от договора е изтекъл на
30.ІХ.2022год. Затова сочи, че предявените на 10.VІІІ.2022год. искове са
преждевременно заведени, тъй като вземанията на Б. за главница и лихви по
процесния договор за кредит, все още не са били изискуеми. Затова и не са
налице обективните предпоставки за обявяване от страна на Б. на предсрочна
изискуемост на банковия кредит. Б. не би могла да обяви на ответника
предсрочна изискуемост на кредита и с връчване на препис от исковата молба
на особения представител на ответника на 12.ХІІ.2022год., тъй като към тази
дата не са били налице обективните предпоставки за обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита по чл.17ал.2 от ОУ на „Б.Д.С.*“ АД- не е изтекъл
срока от 90 дни забава в плащанията на вноските по кредита, който изтича на
28.ХІІ.2022год. Ето защо моли въззивният съд да потвърди решението на ОС
Пловдив, ХVІІІ състав, като правилно и законосъобразно. Моли да му се
присъди адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство и защита на ответника пред въззивната инстанция.
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок по чл.259ал.1 ГПК, от надлежно легитимирана страна
и срещу подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния съд.
Пловдивският апелативен съд като взе предвид направените
от страните твърдения и възражения и развитите в жалбата доводи, с оглед
разпоредбите на чл.269 ГПК, чл.271 ГПК и след преценка на събраните по
делото доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно, на основание чл.235
ГПК, провери валидността, допустимостта и правилността на обжалваният
съдебен акт, прие за установено следното:
Решението на първоинстанционният съд е валидно, т.е.
постановено от надлежния окръжен съд, съобразно правилата на родовата и
местна подсъдност, функциониращ в надлежен състав и в рамките на предмета
на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и
надлежно подписано. То е и допустимо решение, постановено при липса на
съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила.
По правилността на решението на първоинстанционния съд
въззивната съдебна инстанция е ограничена от посоченото във въззивната
жалба, освен когато става дума за императивна правна норма или когато съдът
3
следи служебно за интересите на някоя от страните по делото или
ненавършили пълнолетие деца, съгласно т.1 от ТР№1/2013год. на ОСГТК на
ВКС.
Предмет на делото са предявени от ищеца „Б.Д.С.*“ АД
гр.С., ЕИК ***, представлявана от изпълнителните директори Т.Х.-К. и
Д.Н.Н., чрез пълномощника юрисконсулт К. С. М., срещу ответника А. И.,
***, с паспорт **, издаден на ***. от В., с настоящ адрес в Р. Б., като
продължително **- гр.П., ул.З. №*, вх.*, ет.*, два обективно съединени иска-
главен иск с правно основание чл.79 ЗЗД във връзка с чл.17ал.2 ЗКСД и
чл.24ал.1 ЗКСД, с цена на иска 79 762.83лв., представляваща дължима и
неизплатена главница по сключен на **год. между страните Договор за целеви
потребителски кредит за финансиране на ***и и докторанти, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда- 10.VІІІ.2022год. до окончателното и изплащане, акцесорен иск
за сумата 4 838.93лв., представляваща договорна /възнаградителна/ лихва,
начислена за периода от 28.ХІ.2021год. до 9.VІІІ.2022год. и акцесорен иск за
сумата 189.14лв., представляваща изискуема лихвена надбавка за забава,
начислена за периода от 28.ХІ.2021год. до 9.VІІІ.2022год. на основание
чл.17ал.1 от ОУ към договора за целеви потребителски кредит.
Безспорно е установено по делото, че на 17.Х.2014год. между
„Б. Д**“ ЕАД гр.С., ЕИК *** /сега „Б. Д**“ АД/, като кредитор и А. И., ***, с
паспорт № ***, издаден на ***. от В., с настоящ адрес в Р* Б* гр.П, ул.П.Ч.,
№* и адрес за кореспонденция ***, като кредитополучател, е сключен
Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на ***и и
докторанти по реда на Закона за кредитиране на ***и и докторанти, с който
/чл.1/ Б.-кредитор е отпуснала на ответника-кредитополучател кредит в
размер на 78 233.20лв. за заплащане на таксите за обучение в М. у.
гр.П. Срокът за издължаване на кредита /чл.2/ е 120 месеца, считано от
изтичане на гратисния период.
Понятието „гратисен период“ е уточнено в раздел ІІІ на
Общите условия за предоставяне на целеви потребителски кредит за
финансиране на ***и и докторанти по реда на ЗКСД, които съгласно чл.11 са
неразделна част от договора и са надлежно подписани от двете страни.
Съгласно чл.3 от договора, гратисният период за издължаване
4
на главницата и лихвата обхваща времето от датата на първото усвояване до
изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния
държавен изпит или защита на дипломна работа, съгласно учебния план за
съответната специалност и образователно-квалификационна степен,
съответно от датата, на която изтича срокът на докторантурата. В случая
страните не спорят, че първоначално гратисния период по процесния договор
е бил за времето от **год. до 30.ІХ.2021год., тъй като срокът за полагане на
последния държавен изпит е бил 30.ІХ.2020год.
Кредитът е усвояван на части въз основа на представени
документи, посочени в ОУ, като сумата за всяка държавна такса за обучение е
превеждана по сметка на учебното заведение, посочено в документа /М.у. гр.
П./, удостоверяващ качеството *** на А. И., като преводът е извършван не
по-късно от последната дата за плащане на таксата за съответнитя семестър
/съгласно чл. 4.1 от договора/.
В чл.5 е договорено, че кредитът се погасява чрез
разплащателна сметка с IBAN: ***, BIC: ***, с равни месечни вноски,
съгласно погасителен план, който се изготвя и предоставя на
кредитополучателя след изтичане на гратисния период и съдържа информация
за общата сума дължима от кредитополучателя. Погасителният план е
неразделна част от договора за кредит.
Съгласно чл.6 от договора, падежната дата за издължаване на
месечните вноски след изтичане на гратисния период е 28-мо число от месеца.
От изготвения след изтичане на гратисния период
погасителен план към договора за кредит, се установява, че ответникът е бил
задължен, след изтичане на гратисния период, да заплаща на равни месечни
вноски от по 926.11лв. предоставения кредит ежемесечно след дата
28.Х.2021год..
Съгласно чл.7 от договора, за кредоставеният кредит
кредитополучателят заплаща фиксирана лихва, която не може да надхвърля
7% на годишна база.
Съгласно чл.11 неразделна част от този договор са Общите
условия за предоставяне на целеви потребителски кредит за финансиране на
***и и докторанти по реда на ЗКСД, които кредитополучателят е получил и
приел с подписването на договора.
5
Съгласно чл.5.1 от ОУ към договора, кредитът се усвоява в
срок не по-дълъг от продължителността на семестриалното обучение, съгласно
учебния план за съответната специалност и образователно-квалификационна
степен или образователна научна степен, съответно до изтичане на
определения срок на докторантурата. Усвояването на кредита за заплащане на
такси за обучение, съгласно чл.5.2 от ОУ, се извършва в началото на всеки
семестър, не по-късно от последната дата за заплащане на таксата за обучение
за съответния семестър.
Съгласно чл.8.1 от ОУ към договора, гратисният период е
периодът от сключване на договора за кредит до изтичане на една година от
първата дата на провеждане на последния държавен изпит или защита на
дипломна работа съгласно учебния план за съответната специалност и
образователно-квалификационна степен, съответно от датата, на която изтича
определения срок на докторантурата. През време на гратисния период,
съгласно чл.8.2 от ОУ към договора, кредитополучателят не дължи плащане
на главница и лихва, но има право да извърши такова плащане и Б. е длъжна
да го приеме.
Съгласно чл.10.1 от ОУ към договора, за предоставеният
кредит кредитополучателят заплаща фиксирана лихва, предоставеният кредит
кредитополучателят заплаща фиксирана лихва, посочена в договора за кредит.
Съгласно чл.10.2 от ОУ към договора, лихвата се начислява
върху усвоената част от кредита, включително по време на гратисния период,
като в последния случай се капитализира годишно.
Съгласно чл.11.1 от ОУ към договора, срокът за издължаване
на главницата и лихвата започва да тече след изтичане на договорения
гратисен период, като плащането на първата вноска може да се изисква не по-
рано от 1месец след изтичане на гратисния период.
Съгласно чл.17.1 от ОУ, при забава в плащането на
месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора,
частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорената
лихва, увеличена с надбавка за забава в размер на 10% пункта. А съгласно
чл.17.2 от ОУ, при допусната забава в плащането на главница и/или лихва над
90дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и започва да се
олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в
6
размер на 10% пункта, като след предявяване на молбата за събиране на
вземането по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява със законната
лихва по чл.86 ЗЗД.
С чл.18.1 от ОУ са уговорени случаите на неизпълнение на
договора, при които кредиторът има право да превърне кредита в предсрочно
изискуем, една от които предпоставки е неплащане на падеж на три
последователни погасителни вноски. Правото да се обяви кредита за
предсрочно изискуем се упражнява чрез отправяне на покана за отстраняване
на неизпълнението в срок от 2 седмици от получаване на поканата, като след
изтичане на този срок настъпва предсрочната изискуемост на кредита,
съгласно чл.18.2 от ОУ.
С представените документи по чл.10ал.3 от ЗКСД, а именно:
Уверения изх.№1**од., изх.№**год., изх.№**год., изх№**год., изх.№**год.,
изх.№***год., изх.№**год. и изх.№**год., издадени от М. у. гр.П., учебното
заведение удостоверява, че А. И. е *** със специалност „М.“, срокът на
обучение е 6 години, а срокът за полагане на последния държавен изпит:
30.ІХ.2021год.
От представеното като доказателство по делото кредитно
досие на А. И. се установява, че е *** с прекъснати ***ски права в периода
2018-2019год., поради което не е усвоил семестриалните вноски за февруари
2018год., октомври 2018год. и февруари 2019год. От представеното уверение
изх.№**год., издадено от М. у. гр.П. се установява, че срокът за полагане на
последния държавен изпит е 30.ІХ.2021год.. Т.е. ответникът А. И. е
възстановил ***ски права, но е завършил една година по-късно обучението си
като *** по „м.“ в М* гр.П., като последният редовен държавен изпит е на
30.ІХ.2021год. Ето защо гратисния период изтича на 30.ІХ.2022год., съгласно
чл.3 от процесния договор за кредит.
От представените извлечения от кредитна сметка**** на
кредитополучателя се установява, че е усвоен кредит на 7 вноски, когато са
плащани съответните семестриални такси за обучение, в общ размер на
54 763.24лв., от договорения кредит в размер на 78 233.20лв..
По делото е представен погасителен план /стр.90-96 от т.д.
№469/2022год./, който е подписан от двете страни по договора, изготвен от
„Б.Д.С.*“ АД гр.С., съгласно чл.5 от договора.
7
Между страните не се спори, че ответникът А. И. не е плащал
дължимите погасителни вноски.
Първоинстанционният съд е отхвърлил предявените искове,
като неоснователни и е изложил съображения, че датата на последния редовен
държавен изпит на ответника А. И. е 30.ІХ.2021год., от когато започва да тече
едногодишния срок на гратисния период. Първата дължима вноска по
процесния договор е на 28.Х.2022год., а не 28.Х.2021год., както неправилно е
посочил ищеца. Към момента на подаване на исковата молба в съда-
10.VІІІ.2022год., няма изискуеми вноски по кредита, нито просрочени вноски.
Към датата 12.ХІІ.2022год., когато препис от исковата молба е бил връчен на
особения представител на ответника, падежът на вземането не е настъпил,
защото няма просрочени три вноски. Ето защо материално правното
волеизявление на кредитора за изменение на облигационната връзка, като се
направи кредита предсрочно изискуем, не е произвело своя правен ефект.
Затова и първоинстанционният съд е приел, че на кредитора не се дължат
исканите суми. На общо основание във връзка с чл.235ал.3 ГПК съдът следва
да зачете настъпилите след предявяване на иска факти, които са от значение за
спорното право. Въпреки това, първоинстанционният съд не счита, че в случая
следва да се приложи чл.235ал.3 ГПК, защото по делото не е изяснено какъв е
погасителния план по процесния кредит и какви вноски следва да заплаща
ответника. Счита, че представеният по делото погасителен план не е подписан
от страните, и не е актуален, което следвало да се докаже от страна на ищеца.
По спорните въпроси, предмет на въззивната жалба, ПАС излага
следните съображения:
Безспорно е установено по делото, че между страните „Б.Д.С.*“
АД гр.С., ЕИК ***, като кредитор и А. И.,***, с паспорт № ***, издаден на
***. от В., като кредитополучател е възникнало валидно облигационно
правоотношение по договор за потребителски банков кредит, който е целеви-
предоставя се в полза на физическо лице /***/ с цел плащане на семестриални
такси за обучение в университет, чиято автентичност не е оспорена по делото.
Договорът е сключен между банка, включена в съответния публичен регистър
и кредитополучател, имащ качеството на *** към момента на сключването му.
По силата на този договор, Б. е приела да предостави на кредитополучателя
целеви кредит в максимален размер 78 233.20лв. за заплащане на таксите за
8
обучението му във висшето учебно заведение /М.у. гр. П./, като ответникът се
е задължил да върне ползвания кредит, заедно с лихва в размер на 7% върху
усвоената главница. Тази лихва е договорна /възнаградителна/ лихва и се
дължи от кредитополучателя като възнаграждение за предоставения от Б.
кредит. Уговорен е гратисен период- от **год. до 30.ІХ.2021год., през който
период не се дължи плащане на главница и лихви по кредита. Крайният срок
за погасяване на кредита е 28.ІХ.2031год., съгласно погасителния план, който е
изготвен в последния ден от гратисния период- 30.ІХ.2021год..
Но от уверение изх.№**год., издадено от М. у. гр.П. се
установява, че срокът за полагане на последния редовен държавен изпит е
30.ІХ.2021год., тъй като А. И. е с прекъснати ***ски права за срок от една
година, и не е усвоявал три семестриални такси, дължими за февруари
2018год., октомври 2018год. и февруари 2019год.. Поради което и уговорения
гратисен период изтича не на 30.ІХ.2021год., а на 30.ІХ.2022год.
Безспорно е установено по делото /и от заключението на ССчЕ/,
че с договорените суми, представляващи такса за обучение, в периода от
**год. до 11.Х.2019год., кредитът е усвоен частично в размер на 54 763.24лв.,
с което Б.-кредитор е изпълнила поетите по договора задължения.
Договорът за предоставяне на целеви потребителски кредит на
***и и докторанти се регулира от законодателя с нормите на Закона за
кредитиране на ***и и докторанти /обн. ДВ бр.69/5.VІІІ.2008год./, който закон
се явява специален по отношение на нормите, уреждащи банковия кредит по
чл.430 и сл. ТЗ, нормите на Закона за кредитиране и правилата на договора за
заем по ЗЗД. Нормите на ЗКСД уреждат начина на сключване, предмета и
изпълнението на договора за кредит между Б. и ***а /или докторанта/, и с
оглед специалната уредба и защита, те са императивни правни норми.
Съгласно чл.1 от ЗКСД, този закон урежда условията и реда за кредитиране на
***и и докторанти с държавна финансова подкрепа. Договорът, съгласно
чл.7ал.1 ЗКСД е типов и се сключва по формуляр, който се утвърждава от
министъра на образованието и науката и министъра на финансите след
съгласуване с Националния съвет за кредитиране на ***ите и докторантите и
се обнародва в ДВ, като в чл.7ал.2 е посочено неговото задължително
минимално съдържание. По законов ред са уредени въпросите за:
максималния размер на кредита, недължимост на главница и лихви през време
9
на гратисния период, който е периодът от сключване на договора за кредит до
изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния
държавен изпит или защита на дипломна работа, съгласно учебния план за
съответната специалност и образователно-квалификационна степен,
съответно датата, на която изтича определения срок на докторантурата, начин
на формиране на общия размер на задължението на кредитополучателя след
изтичане на гратисния перод- главница в размер на сумата на отпуснатите
средства за такси и/или издръжка и лихвата, дължима от кредитополучателя
за срока на договора за кредит, началния момент на дължимост на вноските по
кредита и срок за цялостно погасяване на задължението, максимален размер
на възнаградителната лихва от 7%, под страх от нищожност на клауза,
регламентираща по-висок размер на лихвата.
Същевременно разпоредбата на чл.17ал.5 от ЗКСД изрично
регламентира приложение за договора за кредит по този закон и на нормите
на чл.143-148 от Закона за защита на потребителите, които уреждат
неравноправните клаузи в потребителските договори. Т.е. законодателят
изрично е признал на ответника качеството на потребител на услуга по ЗКСД,
като се прилагат и тези разпоредби на ЗЗП наред със специалните разпоредби
на ЗКСД.
Договорът за кредит и Общите условия са съставени на
български език и са подписани от ответника А. И. на всяка страница. Съдът
счита, че процесният договор за целеви потребителски кредит, сключен между
страните на **год. и Общите условия за предоставяне на целеви
потребителски кредит за финансиране на ***и и докторанти по реда на ЗКСД
са били надлежно преведени на кредитополучателя А. И. на английски език от
преводача М.Т. А., ЕГН **********, за което е предоставена клетвена
декларация от преводача, а видно от чл.11 от договора неразделна част от него
са Общите условия, които са били преведени на английски на
кредитополучателя, след което той надлежно е подписал както договора, така
и Общите условия. Въззивният съд счита за неоснователно възражението на
особения представител, че поради невладеене на български език и липсата на
отметка върху ОУ от преводача, ответникът не е разбрал изцяло смисъла и
значението на Общите условия /ОУ/ към процесния договор. Видно от
съдържанието на договора /който е типов и е общодостъпен, като обнародван
в ДВ/, в чл.11 от договора е посочено, че неразделна част от него са ОУ при
10
които „Б.Д.С.*“ АД предоставя целеви потребителски кредити на ***и. Освен
това от поведението на самия ответник, изразяващо се в продължително във
времето изпълнение по договора, представяне на уверения от М.у. гр. П. за
всеки семестър от обучението си, плащането на първата вноска от кредита,
следва, че той не е оспорвал действителността на изявленията си, разбирал е
съдържанието на договора и е желаел настъпването на правните последици на
договора, поради което въззивният съд приема, че ответникът е могъл да
разбере условията на подписания от него на всяка страница договор за кредит
и общи условия.
Съдът служебно следи за наличието на фактически и/или
прави обстоятелства, обуславящи неравноправност на клаузи в потребителски
договор. С оглед естеството на спора, съдът следва да се произнесе по
валидността на договорните клаузи и едва след това досежно дължимостта на
претендираната сума /за главница и лихви/ по договора за кредит.
Съгласно чл.143 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като
примерно и неизчерпателно са посочени някои неравноправни клаузи.
Същите, съгласно разпоредбата на чл.146ал.1 ЗЗП, са нищожни, с изключение
на тези, които са индивидуално уговорени, а предвид ал.2 на визирания текст,
не са индивидуално договорени клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе
върху съдържанието им, особено в случаите на договор при ОУ.
Клаузите на чл.1 от договора, в който е уговорен размера на
отпуснатия кредит и чл.2 от договора- в който е уговорен срокът за изплащане
на кредита /120месеца след изтичане на гратисния период, чрез погасителни
вноски, съгласно погасителен план, който е неразделна част от договора/,
съдържат уговорки относно основния предмет на договора. Съдът счита, че
клаузите на чл.1 и чл.2 от договора за кредит, както и клаузите на чл.3-
относно гратисния период за издължаване на главницата, чл.5- относно
разплащателната сметка на кредитополучателя, по която се усвоява кредитът
и по която следва да се внасят погасителните вноски, чл.6- относно падежната
дата за издължаване на месечните вноски, са изразени по ясен и разбираем
11
начин съгласно изискването на чл.145ал.2 ЗЗП и чл.17ал.3 ЗКСД, поради което
и доколкото касаят основния предмет на договора, те не следва да се
преценяват като неравноправни.
Клаузата на чл.7 от договора за кредит предвижда, че кредитът
се олихвява с фиксирана лихва, която не може да надхвърля 7% на годишна
база. Следователно клаузата съдържа конкретизирано по размер задължение
на кредитополучателя и доколкото се отнася до основния предмет на
договора- възнаградителната лихва по договора за кредит, и е формулирана по
ясен и разбираем начин съгласно изискванията на чл.145ал.2 ЗЗП и чл.17ал.3
ЗКСД, тя не следва да се преценява като неравноправна клауза. Нещо повече-
дължимата лихва по този вид целеви потребителски договор е законодателно
определена с разпоредбата на чл.20ал.1 от ЗКСД и тя не може да надхвърля
7% пункта.
Доколкото е налице изрична законова разпоредба, легитимираща
кредитора да начисли възнаграждение /лихва/ за гратисния период, уговорката
в договора за начисляване на възнаградителна лихва, която е в рамките на
максималния лимитиран от закона размер, не противоречи на закона и не
създава неравновесие в правата и задълженията на кредитора и длъжника в
тази част. С оглед изложеното, възраженията на ответника за неяснота
относно начина и размера на оскъпяване на кредита и липсата на погасителен
план, тъй като представеният по делото не е подписан от страните по
договора, съдът счита за неоснователни. С оглед спецификата на процесния
договор за целеви потребителски кредит и съгласно разпоредбата на чл.24ал.1
ЗКСД, общият размер на задължението на кредитополучателя се формира след
изтичане на гратисния период. Погасителен план по процесния договор се
изготвя след изтичане на гратисния период, съгласно чл.24ал.2 ЗКСД, и след
като ответникът не се е явил, за да го подпише, то съгласно чл.130ал.1 ЗЗД във
връзка с чл.131ал.1 ЗЗД правото да изготви такъв план е преминало върху
кредитора, като Б. го е изготвила своевременно и представила като
приложение към исковата молба, с което е изпълнила задължението си по чл.5
от договора.
В случая, към претенцията за главница, в размер на 54
763.24лв., представляваща платени семестриални такси за обучение на
ответника в МУ гр.П., ищецът „Б.Д.С.*“ АД гр.С. е добавил и
12
възнаградителната лихва, начислена в гратисния период и капитализирана
към главницата на основание чл.10ал.2 от ОУ. За валидността на клаузата за
капитализиране на възнаградителната лихва- чл.10.2 от ОУ към договора,
съгласно която лихвата се начислява върху усвоената част от кредита,
включително по време на гратисния период, като в последния случай се
капитализира годишно, и последващото и олихвяване, въззивният съд счита,
че:
Капитализирането на възнаградителната лихва, договорена в
чл.7 от процесния договор, която е и законодателно уредена в чл.20ал.1 ЗКСД,
върху непогасената главница само по себе си не е забранено от закона, освен
ако не води до анатоцизъм. Нещо повече, то е предвидено в съдържанието на
Типовия договор по чл.7 ЗКСД /формуляра се намира на сайта на
Министерството на образованието и науката и е общодостъпен/. Нито в
закона, нито в договора обаче има изрично правило, което да урежда
олихвяването на включената в погасителните вноски капитализирана лихва,
натрупана през гратисния период. Ето защо съдът приема, че клаузата на
чл.10ал.2 от ОУ, предвиждаща начислената през гратисния период лихва да се
капитализира годишно, е нищожна на основание чл.10ал.3 ЗЗД, тъй като е
съчетана с олихвяване на вече изтекли и капитализирани лихви. Този начин на
олихвяване съдът счита, че е в противоречие с императивната разпоредба на
чл.24ал.1 ЗКСД. Тази законова разпоредба визира единствено главницата и
лихвата да се изплащат като общ дълг след изтичане на гратисния период, но
не допуска капитализация на лихвите и то ежегодно, каквато уговорка е
създадена в чл.10ал.2 от ОУ. Това е така, тъй като цитираната разпоредба
допълва и пояснява правилото на чл.23ал.3 ЗКСД, но не дава право на
кредитора да начислява и лихви върху лихви в отклонение от правилото на
чл.10ал.3 ЗЗД, по който начин би се увеличил и максималния размер на
възнаградителната лихва, ограничен с императивната разпоредба на чл.20
ЗКСД.
Или в случая възнаградителната лихва, договорена в чл.7 за
гратисния период, се дължи по силата на чл.23ал.3 ЗКСД във връзка с
чл.24ал.1 ЗКСД, при това като компонент от главницата, защото такава е била
волята на страните по договора, но без да се капитализира годишно.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск за заплащане на главница,
която се формира от сумите, заплатени от Б. като такси за обучение на ***а-
13
ответник и договорната лихва, начислена през гратисния период, която е
капитализирана към главницата, т.е. инкорпорирана в главницата
възнаградителна лихва за гратисния период.
В горепосочения смисъл, поради забраната за анатоцизъм, е
недопустимо последващо олихвяване на капитализираната лихва след
изтичане на гратисния период. Затова съдът приема, че е неравноправна и
клаузата на чл.17т.2 от ОУ, предвиждаща при допусната забава в плащането на
главница и/или лихва над 90дни, целият остатък от кредита става предсрочно
изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с
надбавка за забава в размер на 10% пункта. Както задължителната практика на
СЕС, така и задължителната практика на ВКС приема, че „Не е неравноправна
клауза от договор за потребителски кредит, която предвижда, при обявяване
на предсрочна изискуемост, остатъкът от кредита да се отнася в просрочие и
до предявяването му по съдебен ред да се олихвява с договорения лихвен
процент, увеличен с наказателна надбавка от 10% пункта.“ Но последващото
олихвяване на капитализираната възнаградителна лихва към главницата вече
представлява анатоцизъм по смисъла на чл.10ал.3 ЗЗД, който е допустим само
между търговци съгласно чл.294ал.1 ТЗ- в този смисъл е съдебната практика-
решение№66/29.VІІ.2019год. по т.д.№1504/2018год. на ІІ ТО на ВКС,
решение№30/20.V.2020год. по т.д.№739/2019год. на І ТО на ВКС,
решение№132/13.І.2021год. по т.д.№2195/2019год. на І ТО на ВКС,
решение№60091/27.ІХ.2021год. по т.д.№1345/2019год. на ІІ ТО на ВКС. Този
начин на процедиране е в противоречие и с императивната разпоредба на
чл.24ал.1 ЗКСД според която, задължението на кредитополучателя след
изтичане на гратисния период включва главницата и лихва за срока на
договора, т.е. уговорената възнаградителна лихва, но не и лихва върху нея.
Вземанията се претендират от кредитора „Б.Д.С.*“ АД гр.С. в
хипотезата на настъпила предсрочна изискуемост на кредита съгласно
чл.18ал.1б.“а“ във връзка с чл.17т.2 от ОУ към договора. Настъпването на
предсрочната изискуемост на банков кредит е обусловено от два елемента:
обективен- изразяващ се в забава в плащанията и субективен- предполагащ
възможност и избор на Б. да обяви кредита за предсрочно изискуем. Съгласно
чл.60ал.2 ЗКИ кредитът може да бъде обявен за предсрочно изискуем поради
неплащане на една или повече вноски. Предсрочната изискуемост
14
представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в
чл.20а ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната страна и при
наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60ал.2 ЗКИ
предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит за предсрочно
изискуем, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента
на изявлението не са били изискуеми.
В настоящия случай съгласно чл.18т.1б.“а“ от ОУ към
договора, кредиторът може да обяви кредита за предсрочно изискуем, поради
неплащане на падеж на три последователни погасителни вноски. По делото
безспорно се установява, че датата на последния редовен държавен изпит на
ответника А. И. е 30.ІХ.2021год., поради което гратисния период по чл.3 от
договора, в който не се дължи плащане на главница и лихви по кредита,
изтича на 30.ІХ.2022год., а падежът на първата месечна погасителна вноска по
кредита е 28.Х.2022год.. В настоящия случай ищецът „Б.Д.С.*“ АД гр.С. е
подал исковата молба в съда на 10.VІІІ.2022год., към която дата гратисния
период по процесния договор за кредит не е изтекъл, поради което ответника
няма задължение за плащане на месечни погасителни вноски за главница и
лихви по кредита. Ищецът „Б.Д.С.*“ АД гр.С. може да обяви предсрочна
изискуемост на кредита, при забава в плащането на три месечни погасителни
вноски- в случая при неплащане на дължимите месечни погасителни вноски с
падежи 28.Х.2022год., 28.ХІ.2022год. и 28.ХІІ.2022год.. Като покана за
изпълнение кредиторът счита подадената искова молба и връчването и на
ответника. С решение№198/18.І.2019год. по т.д.№193/2018год. на І ТО на ВКС
е даден отговор на въпроса допустимо ли предявеният осъдителен иск за
вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде
уважен, ако предсрочната изискуемост е била обявена на длъжника с
връчването на копие от исковата молба на особения представител, назначен по
реда на чл.47ал.6 ГПК. Изводът на ВКС е, че в хипотезата на осъдителен иск
за заплащане на суми по договор за кредит, в исковата молба по който е
обективирано изявление, че кредиторът упражнява правото си да направи
целия дълг по кредита предсрочно изискуем, поради осъществяване на
предвидените в договора или закона предпоставки, връчването на особения
представител представлява надлежно уведомяване на ответник-длъжник. В
15
случая препис от исковата молба е връчен на особения представител на
ответника адв. О. Д. на 12.ХІІ.2022год., в който момент не са налице
обективните предпоставки по чл.18.1б.“а“ от ОУ към договора за обявяване
на предсрочна изискуемост на кредита. Ето защо въззивният съд приема, че в
хода на процеса не е осъществено надлежно уведомяване на
кредитополучателя за настъпването на предсрочната изискуемост на кредита
на основание чл.17ал.2 от ОУ по договора чрез връчване на препис от исковата
молба на особения представител на ответника адв. О. Д. на 12.ХІІ.2022год.,
защото към тази дата не са се осъществили обективните предпоставки,
даващи право на Б. да упражни правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем, не е настъпил ефектът на предсрочната изискуемост, и длъжникът-
ответник не е изгубил преимуществото на срока и изискуемостта на цялото
задължение не е настъпила. Ако фактите, относими към настъпване и
обявяване на предсрочната изискуемост, не са осъществени преди връчване на
преписа от исковата молба на ответника, вземанията на Б. не са изискуеми в
заявения размер и не са възникнали на предявеното основание.
Съгласно разпоредбата на чл.235ал.3 ГПК, при
постановяване на решението, съдът следва да вземе предвид и фактите,
настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.
Вземанията на ищеца „Б.Д.С.*“ АД гр.С. произтичат от договор за целеви
потребителски кредит за финансиране на ***и и докторанти по реда на ЗКСД,
сключен между страните по делото на **год., с определени срокове за плащане
на отделните погасителни вноски. Размерът и падежите на тези вноски са
определени в погасителния план, поради което главния иск на „Б.Д.С.*“ АД
гр.С. ще следва да се уважи до размера на дължимите месечни погасителни
вноски, чийто падеж е настъпил към момента на приключване на съдебното
дирене в исковия процес- в случая 28.VІ.2024год., когато е приключило
съдебното дирене пред въззивния съд.
От заключението на ССчЕ, изготвена от вещото лице В. П. А.
се установява, че ответникът А. И. е усвоил от предоставения му целеви
кредит сумата 54 763.24лв., с която е заплатил седем семестриални такси за
обучението му по медицина. След като датата на последния редовен държавен
изпит е 30.ІХ.2021год., то гратисния период, съгласно чл.2 и чл.3 от договора,
е изтекъл на 30.ІХ.2022год. /гратисният период обхваща периода от датата на
първото усвояване до изтичане на една година от първата дата за провеждане
16
на последния държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно
учебния план за съответната специалност или образователно-
квалификационна степен/. Падежът на първата месечна погасителна вноска,
след изтичане на гратисния период, е на 28.Х.2022год. Дължимата
възнаградителна лихва в гратисния период от **год. до 30.ІХ.2022год.
включително, е в размер на 24 985.74лв., изчислена върху усвоената главница
от 54 763.24лв., без годишна капитализация на лихвата. Дължимите
/просрочени/ договорни лихви от първа падежна дата 28.Х.2022год. до датата
на изготвяне на заключението- 11.VІ.2024год., са в размер на 6 527.47лв. или
общо задължението за лихва по чл.7 от процесния договор за кредит е
31 513.21лв. Длъжникът няма извършени погасявания на главници и лихви с
изключение на 0.02лв. остатък по разплащателна сметка към 28.Х.2021год.
Вещото лице сочи, че в периода от 28.Х.2022год. до датата на изготвяне на
заключението- 11.VІ.2024год., няма направени плащания по кредита. Първата
просрочена месечна погасителна вноска е с падеж 28.Х.2022год. с общ размер
на 635.85лв., от която 316.40лв. за главница и 319.45лв. за лихва. Плащане не е
извършено на 20 месечни погасителни вноски за главница и лихви, считано от
28.Х.2022год.-първа падежна дата след изтичане на гратисния период до
28.V.2020год., общо в размер на 12 717лв. към датата на заключението, от
които неиздължената главница е 6 327.96лв. и неиздължена лихва в размер на
6 389.04лв. Т.е. налице е просрочие от 613дни. Настъпил е падежа на 20 броя
месечни погасителни вноски, считано от 28.Х.2022год. до 28.V.2024год. Не е
настъпил падежа на месечните погасителни вноски в размер на 63 585лв. от
№21 с дата на падеж 28.VІ.2024год. до №120 с крайна дата 28.ІХ.2032год. към
датата на заключението.
Съгласно заключението на ССчЕ, към 28.VІ.2024год. когато е
приключило съдебното дирене пред въззивния съд, е настъпил падежа на 21
месечни погасителни вноски, дължими за периода от 28.Х.2022год. до
28.VІ.2024год., с общ размер 13 352.85лв., от които просрочени главници в
общ размер на 6 644.36лв. и просрочени лихви в общ размер на 6 708.49лв. Не
е настъпил падежа на погасителните вноски от №22, с дата на плащане
28.VІІ.2024год. до №120, с крайна дата на плащане 28.ІХ.2032год., в общ
размер на 62 949.15лв. Ето защо предявения главен иск с правно основание
чл.79ал.1 ЗЗД във връзка с чл.124ал.2 ГПК в размер на 13 352.85лв., а за
разликата над 13 352.85лв. до претендираната главница от 79762.83лв.
17
предявеният главен иск ще следва да се отхвърли, като неоснователен.
Въззивният съд счита, че в случая претендираната договорна
/възнаградителна/ лихва в размер на 4 838.93лв., за периода от 28.Х.2021год.
до 9.VІІІ.2022год., не се дължи, тъй като в този период не е настъпила
изискуемостта на главницата по кредита. Посоченият от ищеца период е
неотносим към дължимостта на вземанията по процесния кредит, тъй като
гратисния период изтича на 30.ІХ.2022год., а падежа на първата месечна
погасителна вноска е 28.Х.2022год.. Поради което ще следва да се отхвърли
предявения акцесорен иск за сумата 4 838.93лв., представляваща договорна
/възнаградителна/ лихва, начислена в периода 28.Х.2021год. до
9.VІІІ.2022год., като неоснователен.
Въззивният съд счита, че не е неравноправна клаузата на
чл.17т.1 от ОУ към договора за кредит, съгласно която при забава в плащането
на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора,
частта от вноската, представляваща главница се олихвява с договорената
лихва, увеличена с надбавка за забава в размер на 10% пункта. Но
претендираната лихвена надбавка за забава, за периода от 28.Х.2021год. до
9.VІІІ.2022год., от 189.14лв., не се дължи, тъй като не е настъпила
изискуемостта на главницата по кредита в този период. Поради което така
предявения акцесорен иск за сумата 189.14лв. ще следва да се отхвърли, като
неоснователен.
По гореизложените съображения ще следва въззивният съд
на основание чл.271ал.1 ГПК да отмени решението на ОС- Пловдив, ХVІІІ
състав, в частта, с която е отхвърлил като неоснователен предявения от
„Б.Д.С.*“ АД гр.С. иск по чл.79ал.1 ЗЗД във връзка с чл.17ал.2 ЗКСД и
чл.24ал.1 ЗКСД за сумата над 13 352.85лв., представляваща главница и
договорна лихва, дължими по Договор за целеви потребителски кредит за
финансиране на ***и и докторанти по реда на ЗКСД от **год. и вместо това
постанови ново решение, с което осъди А. И., ***, с паспорт № ***, издаден
на ***. от В., да заплати на „Б.Д.С.*“ АД гр.С., ЕИК **умата от 13 352.85лв.,
представляваща общия размер на 21броя месечни погасителни вноски с
настъпил падеж към датата на приключване на съдебното дирене пред
въззивния съд по договор за целеви потребителски кредит за финансиране на
***и и докторанти, сключен между страните на 17.Х.204год., от които
18
6 644.36лв. главница и 6 708.49лв. договорна лихва, начислена върху
главницата през гратисния период, без годишна капитализация на лихвата,
ведно със законната лихва върху всяка главница в размер на 316.40лв. от
месечните погасителни вноски, считано от датата на падежа на всяка вноска
на 28-мо число на следващия месец до окончателното им изплащане, като
потвърди решението на ОС- Пловдив, ХVІІІ състав в останалата му част, като
правилно и законосъобразно.
Ще следва да се осъди „Б.Д.С.*“ АД гр.С. да заплати на адв.
О. Д. адвокатско възнаграждение в размер на 3 073.73лв., за осъщественото
процесуално представителство и защита на ответника А. И. пред въззивната
инстанция.
Ще следва на основание чл.78ал.3 ГПК да се осъди А. И.,
***, да заплати на жалбоподателя „Б.Д.С.*“ АД гр.С. направените разноски
пред въззивната инстанция в размер на 848.95лв. и направените разноски пред
първата съдебна инстанция в размер на 1 126.12лв., съразмерно на уважената
част на предявените искове, в които разноски за включени платените ДТ,
внесените депозити за адвокатско възнаграждение на особения представител
пред първата и въззивната инстанции и юрисконсултски възнаграждения по
300лв. за всяка инстанция, както и разноски за вещо лице по назначените
ССчЕ.
На основание гореизложеното и чл.271 ГПК и чл.272 ГПК
Пловдивският апелативен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №391/18.Х.2023год. постановено по т.д.
№469/2022год. на Пловдивски окръжен съд, ХVІІІ състав, В ЧАСТТА, с която
е отхвърлен като неоснователен предявения от „Б.Д.С.*“ АД гр.С., ЕИК ***
срещу А. И., ***, с паспорт № ***, издаден на ***. от В., с последно известен
настоящ адрес в Р. Б., като продължително ***, гр.П., ул.З. №*, вх.*, ет.*, иск с
правно основание чл.79ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 13 352.85лв.,
представляваща непогасена главница и договорна лихва по сключен между
страните Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на ***и и
докторанти по реда на ЗКСД от **год. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА А. И., ***, с паспорт **, издаден на ***. от В.,
с последно известен настоящ адрес в Р. Б., като продължително ***, гр.П.,
19
ул.З. №*, вх.*, ет.*, да заплати на „Б.Д.С.*“ АД гр.С., ЕИК ***, сумата 13
352.85лв. /тринадесет хиляди триста петдесет и два лева и осемдесет и пет
стотинки/, представляваща общия размер на 21 месечни погасителни вноски с
настъпил падеж към момента на приключване на съдебното дирене пред
въззивния съд, по Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на
***и и докторанти по реда на ЗКСД, сключен между страните на 17.Х.204год.,
от които 6 644.36лв. главница и 6 708.49лв. договорна лихва по чл.7 през
гратисния период, ведно със законната лихва върху всяка главница в размер на
316.40лв. от месечните погасителни вноски, считано от датата на падежа на
всяка вноска на 28-мо число от следващия месец до окончателното им
изплащане, както и 1 126.12лв. /хиляда сто двадесет и шест лева и дванадесет
стотинки/ разноски за първата съдебна инстанция и 848.95лв. /осемстотин
четиридесет и осем лева и деветдесет и пет стотинки/ разноски за въззивната
съдебна инстанция, съразмерно на уважената част от исковете.
ПОТВЪРЖДАВА решение №391/18.Х.2023год. по т.д.
№469/2022год. на Пловдивски окръжен съд, ХVІІІ състав, В ЧАСТТА, с която
са отхвърлени като неоснователни предявените „Б.Д.С.*“ АД гр.С., ЕИК ***
срещу А. И., ***, с паспорт **, издаден на ***. от В., с последно известен
настоящ адрес в Р.Б., като продължително ***, гр.П., ул.З. №*, вх.*, ет.*,
искове, както следва: за заплащане на главница над сумата 13 352.85лв. до
претендираната сума от 79 762.83лв., дължима по Договор за целеви
потребителски кредит за финансиране на ***и и докторанти, сключен на
**год., за заплащане на сумата 4 838.93лв., представляваща договорна
/възнаградителна/ лихва, начислена за периода от 28.Х.2021год. до
9.VІІІ.2022год. включително и за сумата 189.14лв., представляваща изискуема
лихвена надбавка, начислена за периода от 28.Х.2021год. до 9.VІІІ.2022год.
включително.
ОСЪЖДА „Б.Д.С.*“ АД гр.С., ЕИК *** да заплати на
особеният представител адвокат О. А. Д., личен номер *** от АК- Пловдив,
адвокатско възнаграждение в размер на 3 073.73лв. /три хиляди седемдесет и
три лева и седемдесет и три стотинки/ адвокатско възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство и защита на ответника А. И.
пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
20
ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните по делото, при
наличие на предпоставките по чл.280 ГПК!
РЕШИ:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21