№ 248
гр. Ловеч, 04.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, V СЪСТАВ в публично заседание на седми
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:И.В.Р.
при участието на секретаря М.КР.К.
като разгледа докладваното от И.В.Р. Гражданско дело № 20214310100519
по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.422 вр.чл.415 от ГПК.
Цена на иска: 86.22 лв.
Производството е образувано по искова молба от „ЮБЦ“ЕООД, представлявано от
Ю.Б.Ц.,чрез адв. В.Г., със съд.адрес: гр. София, бул. “България“ №81, вх.В, ет.8 против ЗЛ.
Г. М., с адрес: с. Микре, общ. Угърчин, ул.“Каменка“№14.
Ищецът излага в ИМ, че предявява исковата си претенция срещу ответницата въз
основа на договор за цесия от 01.10.2019 г, с прехвърлител „С.Г.Груп“ООД, което
дружество от своя страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от
16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „Българска телекомуникационна компания“ЕАД.
Сочи, че мобилният оператор с търговска марка „БТК“ЕАД е прехвърлил вземания спрямо
физически и юридически лице, подробно описани в Приложение №1 от договора.
Надевени са твърдения, че въз основа на договора с мобилния оператор, ответникът
е ползвал предоставените от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е
фактурирано под клиентския номер на абоната № 14217275002. Сочи се, че между
кредитора „Българска телекомуникационна компания“ЕАД и ответника е сключен договор
за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 14217275002 от дата
01.09.2017 г. за ползване на интернет услуга с избран тарифен план VIVACOM Mobix 60
LTE, с месечна абонаментна такса 23,80 лева с ДДС. и срок на договора – 24 месеца,
съответно до 01.09.2019 г.
1
Ищецът твърди, че въз основа на горепосочения договор за предоставяне на мобилни
услуги са издадени следните фактури: ф-ра **********/08.09.2017 г., ф-ра №
**********/08.10.2017 г., ф-ра № **********/08.11.2017 г., за периода от 08.08.2017 г. до
07.11.2017 г. на стойност 86,22 лв.
Излага, че незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за
ползваните мобилни услуги е обусловило правото на БТК да прекрати едностранно
индивидуалния договор на абоната. Изтъква, че при неспазването на което и да е
задължение в т.43 от Общите условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от
другите задължения на потребителя, БТК има право незабавно да ограничи предоставянето
на услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да
откаже сключване на нов договор с него. Ищецът твърди, че датата на деактивация
напроцесния абонамент е 25.11.2017 г., като същата се генерира автоматично по вградената
електронна система на Оператора при регистрирано плащане и наличието на незаплатени
суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и
съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.
Посочено е, че главницата е формирана, като за периода от м.09/2017 г. до м.11/2017
г. ответникът не е заплатил месечните абонаментни такси за всяка една от ползваните
услуги. Уточнява, че претенцията на заявителя в размер на 86,22 лв. е формирана от
месечните абонаменти, като в нея не е включена неустойка, нито обезщетение, а отделните
потребени услуги.
Ищецът счита, че в случая е изпълнен фактическият състав на чл.79 от ЗЗД, тъй като
ответникът е подписал договор за далекосъобщителна интернет услуга, ползвал е интернет
услуги, не е изпълнил задължението си по договора да заплаща стойността на услугата, като
с това си поведение е изпаднала в забава.
В петитумната част ищецът е отправил искане съдът да постанови решение, с което
да признае за установено по отношение на ответника,че към него съществува изискуемо
вземане на ищеца «ЮБЦ»ЕООДв размер на 86,22 лв. – представляваща главница за
потребена и неплатена далекосъобщителна услуга по договор, заведен с клиентски номер
16104347001 от дата 17.12.2015., сключен между ЗЛ. Г. М. и «БТК»ЕАД и отделно
мораторна лихва за забава, съгласно издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 от ГПК в размер на 25,23 лв. за периода от 24.11.2017 г. до
13.10.2020 г.
Претендирани са и направените съдебно – деловодни разноски в настоящото
производство, както и разноските по заповедното производство.
С молба вх. № 1726 от 23.03.2021 г. ищецът е направил изявление, че на основание
чл.233 от ГПК се отказа от иска по отношение на акцесорното вземане в размер на 25,23 лв.
– мораторна лихва за забава, начислена върху главницата и е отправил искане съдът да
2
продължи съдопроизводствените действия по отношение на останалата част от претенцията
по делото.
В законоустановения едномесечен срок от връчване на исковата молба и
приложенията към нея от ответникът, чрез назначения му особен представител – адв. В.
Генова не е депозирал писмен отговор.
В о.с.з. ищeцът „ЮБЦ“ЕООД не изпраща представител. В писмено становище,
депозирано преди заседанието по същество, са изложени подробни аргументи в подкрепа на
предявения иск.
Ответникът ЗЛ. Г. М. не взема лично участие в процеса. Преди насроченото о.с.з. е
постъпило писмено становище от особения представител адв. Генова. Счита, че предявеният
иск е недопустим, поради липса на процесуална легитимация на ищеца. Счита, че в случая
не е изпълнено изискването на чл.99, ал.3 от ЗЗД. Позовава се на съдебната практика на
ВКС, че връчването може да стане и с исковата молба, обаче, само при положение, че
длъжникът лично или чрез упълномощен от него законен представител е получил исковата
молба и уведомлението за извършената цесия, за да може реално този факт да достигне до
него. Счита, че прехвърлителното действие /цесия/ няма действие спрямо длъжника,
ответник по делото, което налага и извода, че ищецът няма процесуална легитимация за
предявения иск. Ако съдът не приеме тези аргументи, моли съдът да счете иска за
неоснователен и да отхвърли същия. Смята, че представените от ищеца писмени
доказателства не са достатъчни за установяване размера на предявения иск.
Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
От приложеното ч.гр.д № 1758/2020 г. по описа Ловешки РС се установява, че въз
основа на заявление от «ЮБЦ»ЕООД е издадена Заповед № 260155 от 30.10.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът
ЗЛ. Г. М. да заплати на „ЮБЦ“ЕООД следните суми: 86,22 лв. – главница, сумата 25,23 лв.
– мораторна лихва за период от 24.11.2017 г. до 13.10.2020 г., както и сумата 205.00 лв.
С Разпореждане № 2600183 от 27.01.2021 г. заповедният съд е приел, че издадената
по делото Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 е връъчена на длъжника
при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и е указал на заявителя възможността в едномесечен
срок от съобщението да предяви иск за установяване на вземането си, като довнесе
дължимата държавна такса.
Констатира се, че съобщението с указания за възможността за предявяване на
установителен иск е получено от ищеца на 03.02.2021 г., като ищецът е упражнил правото
си на иск и в рамките на законоустановения едномесечен срок е предявил настоящия иск за
3
установяване на вземането си със СПН.
Предявеният главен иск е с правна квалификация по чл.422, вр.чл.415, ал.1, т.1 от
ГПК- положителeн установителен иск за установяване със СПН, че в полза на ищеца
„ЮБЦ“ЕООД съществува вземане срещу ответника - предмет на заповед за изпълнение на
парично задължение, издадена по ч.гр.д.№1758/2020 г. по описа на РС – Ловеч.
По делото е установено, че на 01.09.2017 г. между „ „Българска
телекомуникационна компания „ЕАД и ответника ЗЛ. Г. М. е сключен договор за
предоставяне на интернет услуга с клиентски номер 16577954001 към мобилен номер
**********, с избран тарифен план VIVACOM Mobix 60 LTE и месечна абонаментна такса
от 23,80 лв. Договорът е сключен за срок от 24 месеца с дата на изтичане на срока на
споразумението 01.09.2019 г. При сключване на договора абонатът е декларирал, че се е
запознал с политиката на БТК ЕАД за кредитна оценка, както и че за неуредените въпроси
се прилагат Общите условия на БТК ЕАД за съответната услуга, с които е съгласен и
приема да бъдат неразделна част от договора.
Съгласно чл.29 от ОУ, предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през
месеца, следващ този на ползването им. Периодът на заплащане е 15 дни от издаване на
сметката/фактурата, като БТК определя началната и крайната дата, която не може да бъде
по-късно от 29-то число на месеца. Според клаузата на чл.35 от ОУ, заплащането на
услугите се извършва въз основа на месечни сметки, както следва:35.1. Сметките се издават
на името на абоната и се изпращат на адреса, определен в индивидуалния договори/или
електронен адрес изрично посочен от абоната чрез други средства за комуникация, посочени
в общите условия или в индивидуалния договор, като неполучаването на сметките за
дължими суми не освобождава абоната от задължението да плащане в определения срок.
Установява се и не се оспорва, че въз основа на сключения договор за
предоставянето на мобилни услуги в периода от 08.08.2017 г. до 07.11.2017г.. операторът е
издал следните фактури:
-Фактура № **********/08.09.2017 г. за отчетен период на потребление 08.09.2017
г. – 07.10.2017 г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер
на 42.62 лв. / с ДДС/, платима в срок 25.09.2017 г.
-Фактура №**********/08.10.2017 г. за отчетен период на потребление 08.10.2017 г.
– 07.11.2017 г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на
21,80 лв. / с ДДС/, платима в срок 25.10.2017 г.
-Фактура №**********/08.11.2017 г. за отчетен период на потребление 08.11.2017 г.
– 07.12.2017 г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на
21,80 лв. / с ДДС/, платима в срок 25.11.2017 г. Посочен е баланс от предходни периода –
64,42 лв. и общата дължима сума за плащане 86,22 лв.
4
Към всяка от гореописаните фактури е приложено извлечение – детайлизирана
справка относно потреблението на ползвания мобилен номер **********.
Съгласно чл.43.1 основно задължение на абоната е да заплаща в срок дължимите
суми за предоставените услуги. Неизпълнението в срок на задължението за плащане е една
от разписаните в ОУ хипотези, при които сключеният договор се прекратява – чл.50.6, б.“в“
от Раздел XIII „Прекратяване на договора“.
В случая поради неплащане в срок на процесните фактури, издадени в периода
08.09.2017 г. до 08.11.2017 г. операторът е прекратил едностранно договора с ответника,
като този факт не се оспорва от ответната страна.
По делото са ангажирани доказателства, че на 16.10.2018 г.между „Българска
телекомуникационна компания“ЕАД, като цедент, и „ С.Г.Груп“ООД е сключен Договор за
прехвърляне на вземания / цесия/, по силата на който процесното вземане е било
прехвърлено – същото е посоченоо в Приложение № 1, ведно с привилегиите, обезпеченията
и другите им принадлежности, вкл. и с изтеклите лихви.
Впоследствие, с Договор за прехвърляне на вземания / цесия/ от 01.10.2019 г.
вземането е прехвърлено от „С.Г.Груп“ ООД в полза на ищеца „ЮБЦ“ЕООД. Съгласно чл.6,
ал.2 от Договора за цесия, цесионерът се задължава да уведоми длъжниците за извършеното
прехвърляне, както и да упълномощи цесионера да извършва уведомяване на длъжниците от
негово име и за собствена сметка.
По делото е приложено уведомление за цесия, с което „Българска
телекомуникационна компания“ЕАД, в качеството си на цедент по Договор за цесия от
16.10.2018 г., действащо чрез пълномощника „С.Г.Груп“ООД и от „ЮБЦ“ЕООД, в
качеството си на цедент по договор за цесия от 01.10.2019 г. е уведомил ответника,че
вземането е прехвърлено на „С.Г. Груп“ ООД и в съответствие с пълномощно от 24.10.2018
г., по силата на което „С.Г.Груп“ ООД е упълномощено да го уведоми от негово име за
сключения договор зацесия на 15.10.2018 г. и в изпълнение на чл.99, ал.3 от ЗЗД следва да
се счита за надлежно уведомен. Наред с това, ответника е уведомен, че по силата на договор
за цесия от 01.10.2019 г. „С.Г.Груп“ООД е прехвърлило вземането си на „ЮБЦ“ЕООД и е
единствен титуляр и разпоредител на същото.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е иск с правна квалификация по чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79,
ал.1 от ЗЗД- положителeн установителен иск за установяване със СПН, че в полза на ищеца
„ЮБЦ“ЕООД съществува вземане срещу ответника ЗЛ. Г. М. в претендирания размер от
86.22 лв.- предмет на заповед № 260155 от 30.10.2020 г , издадена по ч.гр.д.№ 1758/2020 г.
Съдът намира, че приложените договори за цесия, по силата на които процесното вземане е прехвърлено
5
на първоначално на „С.Г.Груп“ООД, а впоследствие – на ищеца „ЮБЦ“ЕООД, са валидно сключени По делото
са ангажирани доказателства, които по несъмнен начин установяват, че процесното вземане е било предмет на
цесионния договор и ищеца като титуляр на вземането се явява материално правно легитимиран да претендира
заплащането му. Към исковата молба е представено извлечение от Приложение №1 към Договора за /цесия/ от
01.10.2019 г., в което вземането е индивидуализирано в достатъчна степен чрез посочване на договора и датата на
сключването му, трите имена и ЕГН на длъжника, размера на вземането към датата на продажбата.
Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.3 от ЗЗД, предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника
прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането,
както и да потвърди писмено станалото прехвърляне. Следващата ал.4 на същата разпоредба предвижда, че
прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника, когато то бъде съобщено на последния от
предишния кредитор.
В хода на процеса ищецът не е ангажирал доказателства, които да установяват, че преди предявяване на
иска ответникът е получил уведомление за цесията. Горните обстоятелства обаче не променя извода на съда, че
цесията на процесното вземане е породила своето действие по отношение на ответницата. В
тази връзка съдът съобразява утвърдената непротиворечива практика, която приема, че няма
пречка уведомяването за извършена цесия да бъде направено и чрез връчване на препис от
искова молба, към която е приложено уведомлението от стария кредитор – в случая
„ЮБЦ“ЕООД, в качеството на негов пълномощник. Тъй като този факт е от значение за
спорното право, той следва да се съобрази като факт, настъпил в хода на процеса по реда на
чл.235, ал.3 ГПК. /В този смисъл е Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т.д.№12/2009г.,II
т. о., ТК и Решение №78/09.07.2014 г. по т.д.№2352/2013 г., ІІ т.о., ТК, постановени по реда на
чл.290 от ГПК./ Съгласно второто от посочените решения на ВКС “Изходящото от цедента
уведомление, приложено към ИМ на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява
надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, предл.1 от ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД.
Приема се също, че доколкото уведомяването не е лично и непрехвърлимо право, то по
силата на чл.36 от ЗЗД не е налице законова пречка да бъде извършено чрез пълномощник,
какъвто в случая се явява цесионера. Констатира се, че самото упълномощаване е ясно
оповестено в документа, като е приложено и изрично писмено пълномощно. Настоящият
състав счита, че с горните действия по никакъв начин не са осуетени целите, насочени към
защита на длъжника срещу ненадлежното изпълнение на лице, което не е носител на
вземането, още повече, че от ответната страна не са въведени твърдения да е предложено
изпълнение на стария кредитор. При тези съображения съдът приема, че цесията на
процесното вземане е породила своето действие по отношение на ответника, за което
последния е уведомен надлежно за същата чрез назначения му особен представител/по арг.
чл.45 от ГПК/.
След анализ на събраните по делото доказателства съдът приема за установено, че,
че между „Българска телекомуникационна компания“ЕАД и ответника валидно е сключен
договор за предоставяне на интернет услуги. Представеният договор като частен
диспозитивен документ не е оспорен от ответницата и тъй като носи подписите на лицата,
посочени в него като издатели, съгласно чл.180 от ГПК съставлява доказателство, че
изявленията, които се съдържат в същия са направени от тези лица. Същевременно, по
6
силата на чл.20а, ал.1 от ЗЗД договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили,
с оглед на което с подписването на процесния договор за мобилни услуги в правната сфера
на всяка от страните са възникнали права и задължения. По делото не се оспорва, че
Операторът е изпълнил основното си задължение да предостави на ответника достъп до
мрежата си, както и възможност да ползва уговорените интернет услуги. От своя страна до
датата на приключване на съдебното дирене ответникът не е ангажирал доказателства
относно установяване факта на плащане на претендираната сума от 86.22 лв., формирана от
сбора на месечните абонаменти, уговорени при сключването на договора. С оглед на
горното, съдът приема, че същият е неизправна страна по договора, тъй като не е предложил
на кредитора изпълнение в уговорените срокове. В случая се касае за парично задължение,
чието реално изпълнение е възможно и е в интерес на кредитора.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за
забава или да иска обезщетение за неизпълнение. Уважаването на иска за реално изпълнение
предполага кумулативното наличие на три предпоставки: съществуване на валидна
облигационна връзка, от която възниква задължение за изпълнение; пълно или частично
неосъществяване на дължимия резултат от страна на ответника и реалното изпълнение да е
възможно. С оглед доказателствата по делото съдът приема, че посочените предпоставки в
случая са налице. Размерът на задълженията е установен по основание и размер в
представения писмен договор и издадените фактури.
Съобразявайки изложеното до тук, съдът намира, че предявения установителен иск
по чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, се явява основателен и доказан, като
следва да се признае да установено по отношение на ответника ЗЛ. Г. М., че същият дължи
на „ЮБЦ“ЕООД сумата от 86.22 лв. - представляваща главница за потребена и неплатена
далекосъобщителна услуга по договор, заведен с клиентски номер 16104347001 от дата
17.12.2015., сключен между ЗЛ. Г. М. и «БТК»ЕАД, съгласно Заповед № 260155 от
30.10.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело
№ 1758/2020 г. по описа на РС – Ловеч.
С оглед изхода на процеса ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
разноски по заповедното производство, както следва: 25.00 лв. – държавна такса и 180.00 лв.
– адвокатско възнаграждение.
В полза на ищеца следва да се присъдят и разноски по настоящото исково
производство, а именно: 25.00 лв. – платена държавна такса и 180.00 лв. – адвокатско
възнаграждение.
На адвокат В.Г. от ЛАК следва да се изплати сумата от 170.00лв. от внесения
депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство
на ответника
7
Мотивиран от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. вр.чл.79,
ал.1 от ЗЗД, по отношение на ЗЛ. Г. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. У, че същият дължи
на „ЮБЦ“ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Ю.Б.Ц., чрез адв. В.Г., със съд.адрес:
гр.С. сумата от 86,22 лв. / осемдесет и шест лева и 22ст/ - представляваща главница за
потребена и неплатена далекосъобщителна услуга по договор, заведен с клиентски номер
16104347001 от дата 17.12.2015., сключен между ЗЛ. Г. М. и «БТК»ЕАД, съгласно Заповед
№ 260155 от 30.10.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена
по ч.гр.дело № 1758/2020 г. по описа на РС – Ловеч.
ОСЪЖДА, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, ЗЛ. Г. М., ЕГН: **********, с адрес:
гр. У ДА ЗАПЛАТИ на „ЮБЦ“ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Ю.Б.Ц., чрез адв.
В.Г., със съд.адрес: гр. София, бул. “България“ №81, вх.В, ет.8 разноски по настоящото
производство в общ размер на 205.00лв./двеста и пет/лева, както и сторените в
заповедното производство разноски в общ размер на 205.00 / двеста и пет/лв.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат В.Г. от ЛАК сумата от 170.00лв. / сто и седемдесет
лева/ от внесения депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство на ответницата
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от
страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№1758/
2020 г. по описа на Ловешки РС, VII с-в.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
8