№ 248
гр. Русе, 07.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ в публично заседание на
пети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анета Георгиева
Членове:Татяна Черкезова
Николинка Чокоева
при участието на секретаря Димана Стоянова
като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Въззивно гражданско
дело № 20214500500513 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, чрез пълномощника си адв. В.Г. е
обжалвало решението на Беленския районен съд, постановено по гр. д. №
859/2020 г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от дружеството
положителен установителен иск за дължима неустойка. Излага доводи за
неправилност и иска същото да бъде отменено в обжалваната част по
съображения, подробно изложени в жалбата. Счита, че първоинстанционният
съд неправилно е приложил материалния закон.
Ответницата не е депозирала отговор на жалбата.
Въззивният съд намира жалбата за допустима – подадена е от
заинтересованата страна по спора, в законния срок, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
При правилно изяснена фактическа обстановка районният съд е извел
обосновани и законосъобразни изводи за липсата на основание за плащане на
претендираната от ищеца неустойка, за която е издадена заповед за
1
изпълнение на парично задължение, като е приел, че клаузите от договора, от
които произтичат вземането за неустойка, са неравноправни по смисъла на
ЗЗП.
Обжалваното решение е постановено в съответствие с процесуалните
правила и материалния закон, изводите са обосновани и съобразени с
трайната съдебна практика, поради което и на основание чл.272 от ГПК
въззивният съд препраща към мотивите му.
Настоящият съдебен състав намира споразумението за относно
неустойката за нищожно. Оспорената от ответната страна клауза има
характеристики и на неравноправна по смисъла на ЗЗП. В случая абонатът
безспорно притежава качеството на потребител по смисъла на § 13 т.1 от ДР
на ЗЗП. Разпоредбата чл.143 ЗЗП дава легално определение на понятието
”неравноправна клауза” в договор, сключен с потребител, като това е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност
и води до значително неравноправие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя. Предпоставките за определяне на
една клауза като неравноправна са следните: клаузата да не е индивидуално
определена, а да е предварително изготвена от търговеца, като потребителят
няма възможност да влияе върху съдържанието , същата да не отговаря на
изискванията за добросъвестност уговорката да води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя – съществено несъответствие в насрещните престации на
страните по договора, водеща до тяхната нееквивалентност. В случая
процесният договор е сключен при предварително определени условия от
доставчика на мобилни услуги. Видно е, че контрактът е бланков, поради
което клаузите му не са били предмет на предварително договаряне между
страните, респ. ответницата не е имала възможност да влияе върху
съдържанието им, като не се доказа от ищеца уговорката за неустойка да е
била индивидуално договаряна с абоната.
Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите
нрави на неустойка са визирани и в Тълкувателно решение № 1/15.06.2010
г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС - такава е неустойка, която е
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от
2
специфичните за всеки конкретен случай факти и обстоятелства, при
съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на
обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение
с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена
неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между
размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението.
В процесния случай мобилният оператор се задължава да предостави на
потребителя ползването на мобилни услуги срещу абонаментна такса, а
потребителят – да я заплати, но само срещу предоставената му услуга. От
друга страна, ако е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на
договор за услуга, в размер на всички неплатени по договора абонаментни
вноски до края на срока му, мобилният оператор по прекратения договор ще
получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би
получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя
ползването на услугата по договора, като в случая дори в пъти повече,
доколкото неустойката се определя въз основа на стандартната месечна такса,
а не въз основа на индивидуално договорената между страните
преференциална месечна такса. Следователно уговорената по този начин
неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън по-горе очертаните
функции на неустойката, създава условия за неоснователно обогатяване
на предоставящия услугата мобилен оператор и нарушава принципа за
справедливост. В този смисъл е и константната практика на ВКС (Решение №
110/21.07.2016 г. по т.д. № 1226/2015 г., I т. о., Решение № 193/09.05.2016 г.
по т. д. № 2659/2014г., I т.о., Решение № 219/09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015
г., I т. о. и др.).
Противоречието между клаузите за неустойка и добрите нрави е налице
още при сключването на договорите, поради което въззивният съд приема, че
не е налице валидно съглашение и в тази си част контрактът не е породил
правно действие. Претенцията за неустойка се явява неоснователна и следва
да се отхвърли.
Като е достигнал до същите изводи, районният съд е постановил
правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден, като на
представителят на ответницата се присъди адвокатско възнаграждение.
3
Мотивиран така, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260051 от 31.05.2021 година по гр. д. №
859/2020 год. по описа на Русенски районен съд в частта, с която е отхвърлен
искът да се признае за установено по отношение на М. Д. СТ., че дължи
на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД София, ЕИК *********, сумата от
488.99 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни
услуги от 03.09.2018 г., за което е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 658/2020 г. по описа
на БРС.
ОСЪЖДА “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД София, ЕИК ********* да
заплати на адв. Д. К. ВЛ. от Русенска адвокатска колегия възнаграждение за
въззивната инстанция в размер на 200 лв.
В останалата част решението, като необжалвано, е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4