№ 814
гр. София, 18.04.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Снежина Колева
Членове:Петър В.. Сантиров
Силвия Тачева
като разгледа докладваното от Петър В.. Сантиров Въззивно частно
наказателно дело № 20221100600607 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.243, ал.7 от НПК.
Образувано е по протест на прокурор при СРП срещу определение на
Софийски Районен Съд, НО, 134 с-в по Н.Ч.Д. № 20211110216617/21г., с
което е отменено постановление на прокурор при СРП за прекратяване на
наказателно производство по досъдебно производство № 15056/2019г. по
описа на 04 РУ-СДВР, пр.пр. № 53842/2018г. по описа на СРП.
В протеста се изразява несъгласие с мотивите на СРС. Изразява се
несъгласие с извода на последния, че отмененото прокурорско постановление
за прекратяване на наказателно производство е немотивирано, доколкото
изрично изтъква мотива, че важно и правно релевантно е изложеното в
диспозитива на същото, а не в обстоятелствената му част. Твърди се, че не е
налице съставомерност по чл.206, ал.1 от НК. Не се споделя становището на
СРС, че липсват мотиви в постановлението за прекратяване. Иска се отмяна
на обжалването определение.
Съдът след като се запозна с протеста, постановлението за прекратяване
на наказателното производство, жалбата срещу постановлението и
материалите по досъдебното производство намира за установено следното:
Подаденият частен протест е допустим. Същият е подаден от прокурор
при СРП, който се явява процесуално легитимиран да обжалва и в
законоустановения срок за обжалване, и протестиране като съдържа всички
изискуеми от НПК реквизити, поради което следва да бъде разгледан от съда.
Безспорно установено в практиката и доктрината е, че предпоставките
за осъществяване на съдебен контрол върху постановлението на прокурора за
прекратяване на наказателното производство и параметрите на тази
императивно установена намеса на съдебния орган в подготвителната
1
досъдебна фаза са уредени в процесуалния наказателен закон изчерпателно и
лимитативно. Действащата уредба на този правен институт осигурява
необходимия баланс между правата на обвиняемия, респективно пострадалия
от престъплението, и функцийте и правомощията на държавното обвинение в
съответствие с фиксираните в основния закон фундаментални
конституционни принципи, касателно правата на личността (в този смисъл
решение № 7 от 16.12.2004г. по К.Д. № 6 от 2004г. на Конституционния Съд
на Република България), поради което същата следва да бъде съблюдавана
стриктно. Съгласно чл.243, ал.3 НПК, правото на жалба пред съда срещу
посочения прокурорски акт възниква единствено за ограничен кръг от лица -
обвиняемия, пострадалия или неговите наследници и ощетеното юридическо
лице. В случай на упражняване на тези предоставени от законодателя
процесуални гаранции, съответният местно и родово компетентен
първоинстанционен съд е задължен да извърши проверка до колко
посоченото субективно процесуално право е възникнало реално спрямо
заинтересованите лица.
След упражняване на тези си правомощия съответния компетентен съд,
в случая СРС се е произнесъл с определение по реда на чл.243, ал.4 НПК със
съответно определение, като е отменил прекратителното постановление на
СРП и е върнал делото за отстраняване на допуснати нарушения.
Разгледан по същество протестът се явява неоснователен, като мотивите
на СГС за това са следните:
СГС изцяло се солидаризира с мотивите на СРС, като независимо от
това извърши и собствен анализ, при което се установи следното:
С постановление за прекратяване на наказателно производство с
посочена дата 05.11.2021г. и деловодно изведено на 11.11.2021г. прокурор
при СРП е прекратил наказателното досъдебно производство по ДП №
15056/2019г. по описа на 04 РУ – СДВР и пр.пр. № 53842/2018г. по описа на
СРП.
ДП е образувано на 01.03.2019г. по реда на чл.212, ал.1 от НПК с
постановление на СРП, за това, че в периода от 01.01.2017г. до 30.10.2018г. в
гр.София, противозаконно били присвоени чужди движими вещи
/собственост на етажната собственост на жилищен комплекс на адрес
гр.София, ж.к. „Манастирски ливади“, бл. №****/ парична сума, която била
владяна и е водено за извършено престъпление по чл.206, ал.1 от НК.
Фактическата обстановка, установена на ДП и описана в
постановлението на СРП не е пълна, ясна и непротиворечива, респективно
правилно установена.
На стр.1 от Постановлението за прекратяване на СРП се проследява
хронологично проведени общи събрания на ЕС (също не в цялост), като се
преразказва с две изречения съобщеното от представителя на „Н.“ ЕООД -
Н.Ф.С.. После на стр.2 прокурорът преразказва съдържанието на приложените
от последния писмени доказателства
2
Никъде в отмененото прокурорско постановление прокурорът не излага
становище кои свидетелски показания в коя част се кредитират и в коя не.
Дори не се твърди, че се очертават две групи свидетели, които дават
коренно противоположни показания за случилото се, а именно горепосочения
свидетел и членовете на ЕС. След което се прави извода, че не можело от
гореизложеното да се приеме за безспорно, че от установената по делото
фактическа обстановка не може да се заключи по един категоричен и
безспорен начин, че остатъкът от сумата в размер на 4081,29 лв. се дължи на
престъпното намерение за присвояване на посочената парична сума от страна
на изпълнителя по договора в лицето на Н.С., който от своя страна също има
имуществени претенции към участниците в етажната собственост.
Наказателното производство е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1,
вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК.
Настоящият съдебен състав се солидаризира с мотивите на СРС
относно това, че в атакуваното постановление за прекратяване на СРП по
същество липсват мотиви.
Действително формално се констатира наличие на някакви мотиви, но
същите са непълни, като липсва произнасяне по съществени фактически и
правни въпроси, като от друга страна приетото от прокурора е вътрешно
противоречиво като тези и съждения.
Практиката и теорията в достатъчна степен към настоящия момент са
установили стандартите за излагане на мотиви към актовете на съда и
прокуратурата. В този смисъл след излагане на доводи за реда по който се
разглежда делото, какво се иска, допустимост и др. подобни се пристъпва към
излагане на фактическа обстановка - такава, каквато се приема от съответния
орган за безспорно установена, след това се прави анализ на доказателствата,
от които произтича тази фактическа обстановка. След това приетите факти се
субсумират под съответните норми и се правят правни изводи, в случая за
наличието или не на съставомерно деяние /действие или бездействие/, като
това се прави относно наличието на обект, субект, обективна и субективна
страна.
В процесният случай мотивите на СРП са непоследователни, объркани
и неясни. Собствено не става ясно каква фактическа обстановка приема СРП.
Излагането на съдържанието на подаден сигнал, както и преразказването на
свидетелски показания и експертизи не може да замени собствения анализ на
прокурора. Същият следва ясно да изложи каква фактическа обстановка
следва да се приеме.
Когато се излагат доводи за наличие на две групи свидетели, които
дават контрадикторни по своето съдържание показания прокурорът следва да
изложи доводи показанията на коя група свидетели и в коя част приема и
защо. Мотивите не могат да съдържат неясноти относно това, кои факти се
приемат или не се приемат; защо едни свидетелски показания се кредитира, а
други не; ако е налице противоречие какви ПСД са предприети за тяхното
3
преодоляване и в следствие на това какви изводи се налагат. Встрани от
предмета на настоящото производство, но не и от интереса на СРП следва да
се отбележи, че е очевидно, че при противоречиви свидетелски показания
основателно следва да се постави въпросът не е ли налице осъществяване на
състава на чл.290 от НК.
Следва да се отбележи и че стандартът на чл.303 от НПК за безспорност
и категоричност е приложим само досежно съдебната фаза и по–точно при
постановяване на присъдата. Към прокурорските актове няма такова
изискване, респективно прокурорът може да прецени само дали е налице
обосновано със средствата на НПК предположение за извършено
престъпление и каква е степента на обоснованост и дали тя е в степен да се
изготви обвинителен акт и въпросът да бъде предоставен за решаване от
свободен и безпристрастен съд или не. Накратко казано постановлението за
прекратяване няма характера на „res judicata“, т.е. на присъдено нещо.
Остава неясно обаче какво точно приема СРП: 1.Че няма извършено
престъпление; 2. Че има данни за такова, но то е недоказано в достатъчна
степен /и в каква по точно степен/.
Само тази неяснота в тезата на прокуратурата е достатъчна, за да се
отмени атакуваното постановление.
Задължение на прокурора е да следи разследването по ДП да се проведе
съгласно принципите на НПК за обективност, всестранност и пълнота; да
разпореди извършването на всички необходими ПСД; при противоречиви
доказателства да изясни на какво се дължи противоречието и да обсъди коя
група следва или не следва да се кредитира, респективно дали има
възможност за преодоляване на това противоречие.
В постановлението си прокурорът не следва да оставя съмнения за
неизяснени от разследващите органи въпроси, а от друга страна да излага
няколко противоречиви тези без да каже коя от тях приема и на какво точно
основание прекратява наказателното производство.
В мотивите на държавното обвинение не следва механично да се
преразказват доказателствените средства, а ясно, категорично и
аргументирано да се посочи кои от тях и в каква степен се кредитират,
досежно кои обстоятелства; каква е отношението между отделните
доказателства и док. средства - противоречат ли си, взаимно се допълват,
налагат се допълнителни такива и т.н.
Също така настоящият въззивен съдебен състав счита и че изложеното в
жалбата срещу прокурорския акт до първостепенния съд също е основателно
и относима към предмета на доказване по делото а именно, че наблюдаващия
прокурор е възприел при постановяване на своя акт, че размерът на получения
приход от страна на „Н.“ ЕООД за срока на действия на договора за
поддръжка на комплекс „Г.р.“ е в размер на 16 063,96лв., вместо посоченият
като такъв в сигнала; не е изложил съображения защо са възприети и
кредитирани от страна на прокуратурата само посочените от страна на „Н.“
4
ЕООД справки и първични счетоводни документи, без да е изложил
аргументи дали и изследвани ли са естеството и вида на представените
документи и справки, за какъв период се отнасят те и как и по какъв начин и
степен те кореспондират към изложената фактическа обстановка и обхват на
проверката; защо тези документи не са обсъдени в цялост, ведно с останалия
доказателствен материал и по-задълбочено; извършени ли са действия по
проверка и преценка дали същите са отчетени и водени редовно, съгласно
процедурите и разпоредбите на ЗСч за да могат да бъдат отнесени като
валидно доказателствено средство; защо е изведен извод: “че се следва
наличност в размер на 4 081,29 лева“, на какво е базираната преценката за
размера и основателността на извършените плащания и остатък; защо са
възприети и обсъдени само показанията на представителя на „Н.“ ЕООД -
Н.С., а не и тези на представителите на УС на ЕС на комплекса и защо не са
кредитирани същите; без допълнително изясняване е възприето като
обективно изявлението на Н.С., че „средствата събрани във „фонд ремонт и
обновление“ били напълно изразходвани за покриване на задължения на
етажната собственост към трети лица - без да е установен размерът на тези
задължения, основанията и ликвидността им, като не на последно място не са
нито посочени тези „трети лица“, нито е обследвана тяхната съпричастност
към извършените плащания; не е изследвана легитимността на извършените
плащания, относно изначалната възможност да бъдат извършвани такива от
събраните в друг фонд и избора на трети лица за покриване на твърдените
задължения.
В заключение съдът смята, че разследването по ДП не е проведено
обективно, всестранно и пълно в резултат на което са останали неизясни
обстоятелства, които са от важно значение за крайните изводи налице ли е
извършено престъпление и от кого. В случая е следвало да се изиска от
банката, управляваща сметката на ЕС, отговор от който да е видно кой е
можело да се разпорежда с тази сметка и кой се е разпореждал с нея в
посочения период; следвало е да се разпитат всички пострадали лица и да им
се предявят материалите по делото; следвало е да се установи дали
действително представените фактури са за този обект; както и да се вземе
отношение по всяко едно конкретно доказателство.
По тези въпроси СРП следва да вземе отношение, да изложи ясни
фактически твърдения, които собствено приема, респективно при наличие на
деяние да анализира правната страна.
Наличните мотиви на СРП поради своята непълнота и противоречивост
не дават възможност на контролиращия съд да вземе отношение по тяхната
основателност, доколкото по същество липсват мотиви т.е. за съда е
невъзможно да осъществи контрол.
В случая част от доводите, изложени в частния протест е следвало да се
изложат в самото постановление за прекратяване, защото наличието им в
протеста не може да подмени липсата на мотиви в атакуваното постановление
5
за прекратяване. Т.е. не може да се иска от съда да гадае за мотивите на
прокуратурата в атакувания акт чрез доводи излагани в протест, а не в самото
постановление за прекратяване.
Съдът е съгласен с изложеното в протеста, че решението на прокурора
се взима по вътрешно убеждение, но това вътрешно убеждение следва да
намери израз в ясни, аргументирани и непротиворечиви мотиви, които да
правят възможно проследяването на основателността на това вътрешно
убеждение, а не съдът да бъде поставен в ролята на прокурор, като със
собствен анализ да попълва празнотите в мотивацията на съответното
постановление.
В същото време възражението в подаденият протест, че липсва
доказателствен анализ в атакуваното съдебно определение настоящата
контролна инстанция счита, че първостепенния съд е дал правилен и ясен
отговор на това възражение в атакуваното определение, към който отговор се
присъединява, а именно, че няма как съда да изземе функцийте на прокурора
в наказателното производство, доколкото същите са изчерпателно и
лимитативно изброени, както в Конституцията, така и в НПК. За да направи
собствен анализ съда следва да прецени правилността на направения такъв от
прокурора и след като такъв липсва няма как да направи за първи път в
рамките на делото доказателствен анализ, което е прерогатив и задължение на
държавното обвинение.
Действително първостепенния съд следва в това производство да
направи свой собствен анализ, НО за да отговори на възраженията на
страните по направен такъв от прокурора. В случая съда е в невъзможност да
прецени какво е правилно установено и какво не.
В частния протест е застъпена тезата, че прокурорският акт е
необходимо да съдържа единствено диспозитив, без обстоятелствена част,
който извод е напълно неправилен, доколкото законодателя неслучайно е
въвел изискването за доказателствена и правна аргументация, както подробно
бе посочено по-горе, за да може да се види и стане ясно на всички
заинтересовани как точно, по какъв начин и защо прокурора е стигнал до
изведените от него доказателствени и правни изводи.
Наблюдаващия прокурор може да говори с литературен и критичен
прочит на мотивите в съдебното определение, едва когато изложи свои
собствени такива, а в случая те липсват.
Отново в отговор на изложеното в протеста следва изрично да се
подчертае, че в случая изобщо не може да се говори и не става дума за
субективни виждания и разбирания на мотивите към първоинстанционното
съдебно определение, за да обсъжда качеството на същите, доколкото в
прокурорския акт такива липсват.
Отново в отговор на възраженията, изложени в частния протест също
така следва изрично да се отговори, че никой не твърди, че в края на
досъдебното производство задължително следва да бъде предадено лице на
6
съд, но задължително, за да могат да се направят съответните
правнообосновани изводи е необходимо и задължително прокурора да
направи пълен доказателствен анализ, както от фактическа, така и от правна
страна.
В обобщение следва да се посочи, че както обвинението не може да
почива на предположения (по аналогия от разпоредбата на чл.303, ал.1 НПК),
то така и прекратяването на наказателно производство също. Именно поради
това следва да се посочи от представителя на държавното обвинение как и въз
основа на кои доказателства е изградил своето вътрешно убеждение.
Действително прокуратурата не е компетентна да реши възникнал
между страните правен спор, но е длъжна да прецени, след като е надлежно
сезирана и след провеждане на пълно и всеобхватно разследване, дали са
налице доказателства за извършено престъпление по НК. Едва след това
страните могат да се обърнат съответно към компетентен граждански съд.
В този смисъл е некоректно посочена съответната съдебна практика,
доколкото върховния съд изрично визира намеса на прокуратурата, след
абсолютно мотивирон, както от фактическа, така и от правна страна
прокурорски акт.
Така мотивиран и на основание чл.243, ал.7, вр. с ал.6 от НПК, СГС,
НО, 17-ти въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава изцяло определение на Софийски Районен Съд, НО, 134 с-
в по Н.Ч.Д. № 16617/21г., с което е отменено Постановление на прокурор при
СРП за прекратяване на наказателно производство по досъдебно
производство № 15056/2019г. по описа на 04 РУ-СДВР, пр.пр. №
53842/2018г. по описа на СРП.
Делото следва да се върне на СРП за продължаване на ДП съобразно
обстоятелствената част на определенията.
Определението е окончателно и не подлежи на жалба или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7