РЕШЕНИЕ
№ 374
гр. София, 14.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова
Николай Метанов
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно търговско дело №
20231001000223 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №7372/26.01.2023година от „ДЗИ-
Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК-********* със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Витоша“, 89Б срещу решение №1495/31.12.2022
година, постановено по т.д.125 година по описа за 2022 година на Софийски
градски съд, ТО, VI-6 състав, В ЧАСТТА, с която е осъдено да заплати на
„МАРГЕЛ ФИНАНС“ ЕООД сумата от 47988,24 лева-остатък от дължимо
застрахователно обезщетение по застрахователна полица №440118213062456
по застраховка Каско+ със срок на действие от 30.05.2018 година до
29.05.2019 година във връзка със застрахователно събитие –кражба на
застрахован автомобил марка „БМВ 430Д“, рег. №***“, настъпило за периода
от 20,30 часа на 27.10.2018 година до около 4.00 часа на 28.10.2018 година в
гр.София, ул.“Атанас Узунов“ до хотел „Триада“, заедно със законната лихва
върху главницата от предявяването на исковата молба -25.10.2021 година до
окончателното изплащане на задължението; сумата в размер на 10981,01 лева
– обезщетение за забава върху главницата за периода 31.07.2019 година –
1
24.10.2021 година и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 4950,82 лева –
разноски по делото.
Решението е влязло в сила, в частта, с която е отхвърлен иска за
разликата над 47988, 24 лева до размера от 48386,29 лева – като погасен
поради прихващане с насрещно вземане на „ДЗИ – Общо застраховане“ със
сумата от 398,05 лева –част от четвърта вноска по договор за застраховка ,
както и за сумата над 48386,29 лева до размера на сумата от 49947 лева като
неоснователен, както и иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата над 10981,01 лева –
обезщетение за забава върху главницата 48386,29 лева до размера на сумата
от 14886,98 лева и за периода 17.11.2018 година -30.07.2019 година.
Твърди се във въззивната жалба, че решението е незаконосъобразно и
необосновано. Не се спори, че е налице влязло в сила решение, с което искът
е отхвърлен поради уважаване на направеното възражение за прихващане. В
производството по настоящето дело, съдът е длъжен да обсъди възраженията
и оспорванията на ответника, като същите са релевирани в производство в
срока по чл.131, ал.1 ГПК, тъй като по отношение на тях не е формирана сила
на пресъдено нещо. Предвид гореизложеното, счита, че съдът е длъжен да
разгледа направените възражения. Оспорено е наличието на валидно
застрахователно правоотношение, като се твърди, че към датата на сключване
на застрахователния договор ищецът не е собственик на вещта, като е
оспорена и истинността на представеното към исковата молба свидетелство за
регистрация. Твърди, че при сключване на застрахователният договор
автомобилът е бил увреден до такава степен, че не е могъл да бъде
възстановен. Посочено е, че при сключване на застрахователният договор
представеният за оглед автомобил е невъзможно да бъде този, за който се
твърди, че е противозаконно отнет. Налице е основание за изключване
отговорността на застрахователя поради неизпълнение на договорни
задължения, тъй като застрахованият не е предоставил вярна и точна
информация при сключване на застрахователния договор, както и за
обстоятелствата, при които е настъпило застрахователното събитие. Налице е
основание за отказ за плащане на застрахователното обезщетение от „ДЗИ-
Общо застраховане“ ЕАД предвид разпоредбата на чл.363, ал.4 КЗ и Общите
условия по застраховката , в случая е налице премълчаване на обстоятелство,
свързано с настъпилото събитие, което е значително с оглед интереса на
2
застрахователя по смисъла на чл.408, т.3 КЗ. Моли съдът да отмени
решението на първоинстанционния съд и вместо него постанови друго, с
което отхвърли исковете и присъди направените по делото разноски.
Въззиваемата страна „МАРГЕЛ ФИНАНС“ ЕООД е депозирала писмен
отговор, с който моли да се потвърди решението и се присъдят направените
по делото разноски.
Съдът по предмета на спора съобрази следното:
Предявени са в отношение на обективно съединяване искове с правно
основание чл.405, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД.
В исковата си молба от 25.10.2021 година ищецът „Маргел финанс“
ЕООД излага, че на 30.05.2018 г. между него и ответника „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД е сключен договор за застраховка, обективиран в
застрахователна полица № 440118213062456 по застраховка „Каско+“ със
срок на действие от 30.05.2018г. до 29.05.2019г. срещу уговорена
застрахователна премия в размер на 3 712,80 лв. относно лек автомобил
„БМВ“, модел „420D“, цвят бял, с рег. № *** за застрахователна сума в
размер на 55 000 лева, като се е задължил да заплати на застрахования
уговорената застрахователна сума при настъпване на застрахователно
събитие. Твърди, че в периода 20:30 часа на 27.10.2018 г. до 4:00 на
28.10.2018 г. автомобилът е бил откраднат от адрес в гр.София, ул.“Атанас
Узунов“, до хотел „Триада“, като по повод това било образувано досъдебно
производство № 224/2018 година. Противозаконното отнемане на автомобила
бил покрит риск по сключената застраховка, въпреки което застрахователят
отказал да заплати обезщетение. Срещу ответника бил заведен иск по чл. 405
КЗ за сумата от 1 250 лв., като част от вземане в общ размер на 55 000 лв. и
иска за сумата по чл. 86 ЗЗД за сумата от 208,35 лв., част от вземане в общ
размер на 9 167,40 лева, като с влязло в сила решение по гр.дело №
29850/2020 г. по описа на СРС искът е отхвърлен като погасен чрез
прихващане с дължима от застрахования вноска. Претендира сумата от 46
585,74 лв. , дължим остатък от застрахователно обезщетение. На 29.10.2018 г.
била предявена претенция към застрахователя, като 15-дневния срок за
определяне на обезщетение от застрахователя изтекъл. Така от 16.11.2018 г.
застрахователят изпаднал в забава, като към датата на предявяване на иска
дължи обезщетение за забава в размер на 13 887,22 лв. Моли съда да
3
постанови решение, с което уважи предявените искове и присъди
направените по делото разноски.
Ответникът „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е подал писмен отговор, с
който оспорва исковете като недопустими, тъй като гр.д. № 29850/2020 г. по
описа на СРС е приключило с влязло в сила решение, с което се отхвърлят
предявените искове, поради което решението по предявен частичен иск за
парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно
правопораждащите факти на спорното право и настоящето производство е
недопустимо.
Оспорва всички обстоятелства, на които ищецът основава претенцията
си, а именно: оспорва наличието на застрахователно покритие по
имуществена застраховйка „Каско +“, обективирана в застрахователната
полица относно рисковете „Кражба“ и „Грабеж“ на цялото МПС, като
оспорва и настъпването на покрит риск по застрахователния договор. Твърди,
че автомобилът към датата на сключване на застраховката бил унищожен,
като бил представен друг автомобил, като навежда възражение за нищожност
на договора поради невъзможен предмет и липса на застрахователен интерес.
При сключване на договора този автомобил е бил увреден до такава степен,
че не е могъл да бъде възстановен, поради което представеният за оглед
автомобил не е бил идентичен с този , за който се твърди, че е
противозаконно отнет. Твърди, че автомобила с посочената рама е бил
изгорял преди сключване на застрахователния договор. Алтернативно
оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение поради
изначална липса на застрахователен интерес от неговото сключване. Налице е
основание за изключване на отговорността на застрахователя, след като
ищецът не бил представил вярна и точна информация, относно
застрахователното събитие. Оспорва предявения иск и по размер. Оспорва
верността декларираните обстоятелства по отношение на кражбата, с което е
попречил да се установят настъпилите събития. Прави възражение за
прихващане със сумата от 1 856,440 лева– 3-та и 4-та застрахователни премии
по полицата, както и твърди, че следва от стойността на дължимото
обезщетение да бъде приспадната стойността на „невъзстановени щети“ по
протокол № 99044081. Оспорва по основание и размер и претенцията за лихва
от претендираната дата.
4
С допълнителна искова молба ищецът посочва, че с решение №
20218293/02.12.2021 г. по гр.д. 29850/2020 г. по описа на СРС, I ГО, 50-ти
състав, са отхвърлени предявените от ищеца искове срещу „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД, като погасени чрез прихващане със сумата от 1 458,35
лв., представляващи премия по договора за застраховка.
С молба вх. № 68023/19.10.2022г., ищецът на основание чл. 214 ГПК
увеличава размера на предявените искове, както следва: искът с правно
основание чл. 405, ал. 1 КЗ увеличава със сумата от 3 358,26 лева, като искът
следва да се счита за предявен за сумата от 49 947,00 лева, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска (25.10.2021г.) до
окончателното му изплащане. Увеличава размерът на иска с правно основание
чл. 86, ал.1 ЗЗД със сумата от 999,76 лева, като същия следва да се счита за
предявен за 14 886,98 лева, представляващ мораторно обезщетение върху
главницата от 49 947 лева за периода от 17.11.2018 г. до 24.10.2021 година.
Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото
доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Установява се от представеният договор за МПС /л.10/ и от
свидетелството за регистрация –л.15, че „Маргел финанс“ ЕООД е собственик
на л.а. „БМВ“, модел „420Д“, цвят бял, с рег. № ***.
Установява се от представената застрахователна полица №
440118213062456, че между страните е налице застрахователно
правоотношение по застраховка „Каско+“ със срок на действие от
30.05.2018г. до 29.05.2019г.
Липсва спор между страните, а и се установява от представеното по
делото решение № 20218293/02.12.2021 г. по гр.д. № 29850/2020г., 50 с-в, по
описа на СРС, че между тях е налице влязло в сила решение, с което е
отхвърлен предявения иск от „Маргел финанс“ ЕООД срещу „ДЗИ Общо
застраховане“ ЕАД иск с правно основание чл. 405, ал.1 от 2 КЗ и чл.
86,ал.1от ЗЗД за заплащане на сумата от 1250 лева, заявена като частична
претенция от сумата 55 000 лева за главница, представляваща
застрахователно обезщетение по договор за автомобилна застраховка Каско +
от 30.05.2019 г., застрахователна полица 440118213062456 на лек автомобил
„БМВ“, модел „420Д“, цвят бял, с рег. № ***, за застрахователно събитие по
застрахователна преписка – щета 44012951800224, заедно със законната лихва
5
върху сумата от 09.07.2020 г. до окончателното й заплащане, и сумата от
208,35лева, заявена като частична претенция от сумата 9167,40 лева –
мораторна лихва върху главницата за периода 31.07.2019 г. - 08.07.2020 г.
като погасен чрез прихващане със сумата 1458,35 лева – насрещно вземане на
„ДЗИ Общо Застраховане“ ЕАД за неиздължена застрахователна премия по
договора – сбор от сумата 928,20 лева – трета вноска и 530,15 лева – част от
четвъртата вноска в размер на 928,20 лева, като иска по чл. 86, ал.1 от ЗЗД за
периода 17.11.2018 г. -30.07.2019 г. е отхвърлен като неоснователен.
От заключението по назначената САТЕ, което съдът кредитира като
обективно и компетентно дадено се установява, че действителната стойност
на лекия автомобил, определена към датата на настъпване на
застрахователното събитие е 49 636,29 лева, като от сумата 50 492,00 лева –
действителната стойност на автомобила следва да се приспадне стойността на
невъзстановените щети по автомобила към датата на процесното
застрахователно събитие, които са на стойност 855,71 лева.
Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ. В тежест на ищеца
е при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на
следните предпоставки, визирани в хипотезата на правните норма, а именно
наличието на валидно облигационно правоотношение, настъпило
застрахователно събитие, което се обхваща от застраховката, настъпилите
вреди, техният размер, както и причинно-следствената връзка между тях.
При така установеното, в тежест на застрахователя е да установи
наличието на основания, императивно уредени в чл. 408, ал. 1 КЗ, според
който застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само: 1) при
умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има
право да получи застрахователното обезщетение; 2) при умишлено
причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел
получаване на застрахователното обезщетение от друго лице; 3) при
неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на
застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е
предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване
на застрахователното събитие; и 4) в други случаи, предвидени със закон.
6
Такива други случаи са установени например при: 1) съзнателно или
несъзнателно необявяване на съществени за риска обстоятелства, за които
застрахователят е поставил писмено въпрос, съществували при сключването
на застрахователния договор – чл. 363 и чл. 364 КЗ; 2) съзнателно или
несъзнателно необявяване на съществени за риска обстоятелства, за които
при сключване на договора застрахователят е поставил писмено въпрос и
които са настъпили след сключването на застрахователния договор – чл. 365
КЗ; 3) неизпълнение на задължението на застрахования да вземе мерки за
предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията
на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците
на опасност за причиняване на вреди и да допуска застрахователя да прави
проверки – чл. 395, ал. 3 и 4 КЗ; 4) неизпълнение на задължението на
застрахования да уведоми застрахователя за настъпилото застрахователно
събитие в установените срокове с цел да попречи на застрахователя да
установи обстоятелствата, при които е настъпило събитието, или ако
неизпълнението е направило невъзможно установяването им от
застрахователя – чл. 403, ал. 4 КЗ. Характерно за всички основания за отказ е,
че тяхното законосъобразно приложение е обусловено от наличието на пряка
причинно-следствена връзка между неизпълнението на конкретното
задължение на застрахования и настъпването на застрахователното събитие,
неговото установяване от застрахователя, размера на вредите, респ.
възможността да бъдат предотвратени вредите от същото или техният размер
да бъде намален. Това изискване е изрично законово закрепено в хипотезите
на чл. 363, ал. 4, чл. 395, ал. 4 и 5 и чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ, но се извежда по
тълкувателен път и за всички други хипотези. Доказването на причинната
връзка е в тежест на застрахователя, като същата не се презумира, дори и в
застрахователния договор или общите условия към него да е предвидено
друго, вкл. и, че при конкретно неизпълнение застрахователят може да
откаже плащане на обезщетението. Наличието на такава причинна връзка е
необходимо както при пълен, така и при частичен отказ за плащане, т. е.
намаляване на обезщетението – арг. и от чл. 363, ал. 4, изр. 2 и чл. 395, ал. 4,
изр. 2 КЗ.
Спорният въпрос, около който се концентрира производството е дали
при наличието на влязлото в сила решение между страните застрахователят
разполага с правото да направи своите правоизключващи и правопогасяващи
7
възражения или същите са преклудирани с оглед постановките на т. 2 от
Тълкувателно решение № 3/22.04.2019 г. по т. дело № 3/2016 г. на ВКС,
ОСГТК, съгласно които при уважаване на частичния иск обективните
предели на СПН обхващат основанието на иска, индивидуализирано
посредством правопораждащите факти /юридическите факти, от които
правоотношението произтича/, страните по материалното правоотношение и
съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално
право. Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и
същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането,
те се ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата
част от вземането. Предвид правоустановяващото и преклудиращото
действие на СПН е недопустимо в последващия исков процес за остатъка от
вземането да се спори относно основанието на вземането и правната му
квалификация, тъй като правоизключващите и правоунищожаващите
възражения на ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти,
относими към възникването и съществуването на материалното
правоотношение, от което произтича спорното право са преклудирани.
Ответникът може да се брани с такива възражения относно разликата, която
не е била предявена с първоначалния иск, защото е възможно вземането да е
погасено по давност, чрез плащане, прихващане или по друг начин.
Следва да се отбележи, че в диспозитива на решението искът е
отхвърлен, но като погасен чрез прихващане, поради което съгласно ТР
2/2020 г., в което е прието, че съдът се произнася по възражението за
прихващане като защитно средство само ако установи съществуването на
правото, заявено с иска следва да се приеме, че е налице правоустановяващо
действие относно съществуването на правото, заявено с частичния иск,
независимо от наличието на отхвърлителен диспозитив. Предвид горното, в
настоящето производство предвид силата на пресъдено нещо, съдът не може
да разглежда правоизключващите и правопогасяващите възражения на
ответника относно възникването и съществуването на материалното
правоотношение, тъй като същите са обхванати от влязлото в сила решение,
където следва да се приеме, че правото е прието за съществуващо и искът се
явява основателен.
По отношение на размера на дължимото застрахователно обезщетение,
8
съдът кредитира заключението на вещото лице, според което стойността на
застрахованото МПС възлиза на 49 636,29 лева, от която сума следва да се
приспадне сумата от 1250 лева, присъдена с предходното решение или сумата
в размер на 48 386,29 лева.
Предвид основателността на иска следва да се разгледа и евентуалното
възражение за прихващане на ответника със сумата от 1856,40 лева – вземане
по чл. 369, ал.2 от КЗ за трета и четвърта вноска. С оглед постановеното
решение между страните и постановките на ТР 2/2020 година може да се
направи възражение за прихващане и същото е основателно за сумата
относно която няма формирана СПН - над 1458,35 лева, т.е за сумата от
398,05 лева – част от четвърта вноска и тъй като се установява, че същата е
дължима възражението за прихващане е основателно за сумата от 398,05
лева, поради което за разликата над 47 988,24 лева до сумата от 48 386,29
лева искът следва да се отхвърли като неоснователен като погасен поради
прихващане с тази сума.
По искът с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, съдът намира следното:
С влязлото между страните решение искът по чл.86, ал.1 ЗЗД за
периода от 17.11.2018 година до 30.07.2019 година е отхвърлен като
неоснователен, поради което е налице СПН относно това, че ответникът е
изпаднал в забава за изпълнение на задължението да изплати застрахователно
обезщетение на 31.07.2019 година, поради което дължимото обезщетение за
забава следва да се определи за периода 31.07.2019 г. – 24.10.2021 г. върху
сумата от 48 386, 29 лева, като се явява основателен за сумата от 10 981, 01
лева., до който размер следва да бъде уважен.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението
на първоинстанционният съд следва да бъде потвърдено.
Направено е искане за разноски, които са в размер на 5400 лева,
адвокатско възнаграждение, които с оглед изхода на спора следва да се
присъдят. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, по което съдът намира следното: Съгласно чл.7, ал.2, т.3 и
т.4 от Наредба №1 за минималния размер на адвокатските възнаграждения,
действуваща към момента на подписване на договора дължимия размер на
адвокатското възнаграждение е в размер на 4489,05 лева за първия иск и
1388,29 лева за втория иск или общо сумата от 5877,34 лева, поради което
9
същото не се явява прекомерно.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1495/31.12.2022 година, постановено по
т.д.125 година по описа за 2022 година на Софийски градски съд, ТО, VI-6
състав, В ЧАСТТА, с която „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД е осъдено да
заплати на „МАРГЕЛ ФИНАНС“ ЕООД сумата от 47988,24 лева-остатък от
дължимо застрахователно обезщетение по застрахователна полица
№440118213062456 по застраховка Каско+ със срок на действие от 30.05.2018
година до 29.05.2019 година във връзка със застрахователно събитие –кражба
на застрахован автомобил марка „БМВ 430Д“, рег. №***“, настъпило за
периода от 20,30 часа на 27.10.2018 година до около 4.00 часа на 28.10.2018
година в гр.София, ул.“Атанас Узунов“ до хотел „Триада“, заедно със
законната лихва върху главницата от предявяването на исковата молба -
25.10.2021 година до окончателното изплащане на задължението; сумата в
размер на 10981,01 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода
31.07.2019 година – 24.10.2021 година и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата
от 4950,82 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК-*********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица, бул.“Витоша“,
89Б да заплати на „МАРГЕЛ ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК-*********, със
седалище и адрес на управление:гр.София, 1505, ул.“Братован“, 10А, ет.4,
ап.8, представлявано от М. К. сумата от 5400 /пет хиляди и четиристотин/
лева, адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-
месечен срок от получаване на съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
10
2._______________________
11