Р Е
Ш Е Н
И Е № 260041
гр.Хасково, 28.03.2022год.
В
и м е т о н а н а р о д а
Хасковският районен
съд
в публичното заседание на двадесет и осми февруари
през две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Ваня Кирева
Прокурор:
като разгледа
докладваното от Съдията гр.д. № 2233 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, със седалище и адрес на управление- гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев“ №
25, офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4 против В.Р.Д.,***, иск с правно основание чл. 415,
ал.1 във вр. с чл.
422, ал.1 от ГПК, вр.
чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД - за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по Ч.гр.д. № 972/2020г. по описа на Районен
съд-Хасково.
В исковата молба се
твърди, че обстоятелството, възоснова на което била
издадена заповедта за изпълнение, бил подписан на 07.10.2014г. Договор за потребителски кредит № PLUS-10938492 между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД като
заемодател и ответника като заемател. Предоставеният
кредит бил за сумата в размер на 21 000 лева, като страните се договорили
да бъде сключена застраховка на плащанията, при която застрахователната премия
да бъде платена директно на застрахователния агент „Директ
Сървисъс“ ЕАД, като същата била в размер на 3 603,60 лева и била разделена на равни
месечни погасителни вноски, които били част от всяка месечна погасителна вноска
по кредита и била включена в размера на договорната лихва, съгласно
погасителния план на договора за заем. Съгласно условията на сключената
застраховка, при неплащане на текуща месечна застрахователна премия на
съответния падеж на погасителната вноска застрахователното покритие се
прекратявало автоматично, предвид което за периода считано от 20.04.2018г. по
задължението не били начислявани месечни застрахователни премии и не се
претендирали със заявлението. Предоставянето на сумата по кредита
представлявало изпълнение на задължението на кредитора по договора за кредит и
създавало задължението на кредитополучателя да му заплати уговорените
погасителни вноски, които съставлявали изплащане на главницата по кредита,
ведно с надбавка, покриваща разноските на
кредитора по подготовка и обслужване на кредита; и определена добавка,
съставляваща печалбата му, като лихвеният процент бил фиксиран за срока на
Договора. Общата стойност на плащанията по кредита била договорена в размер на
37 184,70лв., а договорната лихва по кредита била уговорена от страните в размер на 16184,70лв.
Съгласно договора, ответникът се задължил да върне сумата по кредита в срок до
05.05.2020г. на 66 равни месечни погасителни вноски,
всяка от които по 563,40 лева, при първа такава на 05.12.2014г. Предвид
обстоятелството, че ответникът не изпълнявал в срок задължението си за плащане
на погасителните вноски, кредиторът приел, че по отношение на вземанията е
настъпила предсрочна изискуемост, тъй като съгласно чл.5 от Условия към договора за кредит, при просрочване на две или
повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска,
вземането на кредитора ставало предсрочно изискуемо в целия му размер,
включително всички определени от този договор надбавки ведно с дължимото
обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е
необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпване на предсрочната
изискуемост. Въпреки
липсата на законово или договорно задължение за това по отношение на кредитора,
кредитополучателят бил уведомен за обявената предсрочна изискуемост с
уведомителното писмо, изпратено с известие за доставяне. В исковата молба
ищецът излага аргументи за разграничаване на кредитодателя
от кредитните институции и причисляването му към небанковите финансови такива,
предвид на което със заявлението за издаване на заповед за изпълнение и с
исковата молба се претендирал пълния размер на възнаградителната
лихва, независимо от автоматично настъпилата предсрочна изискуемост на вземането.
Сочи се, че съгласно договорните условия, при забава в плащането на една или
повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължал обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва върху неплатената главница по
договора за кредит, предвид на което на длъжника била начислена лихва за забава
за периода от 21.04.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда, която
била в общ размер на 2180,18 лева. На 17.10.2018г. между
кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
било подписано Приложение № 1/17.10.2018г. към сключен Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от дата 27.07.2017г., на основание чл.99 от ЗЗД, по силата на който вземането по Договор за потребителски кредит PLUS-10938492, сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответника
В.Р.Д., било прехвърлено
изцяло в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности. Предвид изложеното за „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД възникнал
правния интерес да предяви вземането си по съдебен ред, с оглед на което от
същия било входирано Заявление за издаване на заповед
за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 410 от ГПК срещу В.Р.Д. и възоснова на него било образувано Ч.гр.д. № 972/2020г. по
описа на Районен съд–Хасково, по което съдът издал заповед за изпълнение, срещу
която длъжникът подал възражение, което от своя страна обуславяло правния му
интерес от подаването на настоящата искова молба. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца
сумите, както следва: 10 821.56 лв. -
главница за периода от 20.04.2018г. до 05.05.2020г.,
2 226.18 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва,
дължима за периода от 20.04.2018г. до 05.03.2020г.; 2 180.18 лв. - лихва за
забава, дължима за периода от 21.04.2018г. до 01.06.2020г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.06.2020г. до
окончателното изплащане на вземането, които суми са присъдени в заповедното
производство по Ч.гр.д. № 972/2020г. по описа на Районен съд-Хасково.
Претендира разноски в заповедното и по настоящото производство. В условията на
евентуалност и в случай, че не бъдат уважени изцяло или отчасти кумулативно
съединените положителни установителни искове срещу
ответника поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по
кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
следните неизплатени по процесния договор суми, както
следва: 10 821.56 лв. - главница за периода от 20.04.2018 г. до 05.05.2020 г.; 2 226.18 лв. - договорна /възнаградителна/
лихва, дължима за периода от 20.04.2018 г. /падеж на първа неплатена
погасителна вноска/ до 05.03.2020 г.; 2 219.50 лв. - лихва /обезщетение/ за
забава, дължима за периода от 21.04.2018 г. до датата на подаване на исковата
молба. Претендира направените разноски.
В срока по чл.131 от ГПК
ответникът не подава отговор на исковата молба. Такъв е постъпил от назначения
му по делото особен представител, с който оспорва предявените искове.Оспорва
твърдението за надлежно уведомяване на ответника за извършената цесия на
вземането и прави възражение, че извършеното прехвърляне на вземането няма
действие спрямо трети лица и него, поради неспазване на разпоредбата на чл. 99
ал.3 пр.1 от ЗЗД, както и възражение за нищожност на договора по смисъла на чл.
22, вр.чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с твърденията на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото е приложено Ч.гр.д. № 972/2020г. по описа на Районен съд-Хасково
като доказателство за развилото се заповедно производство. Видно от същото е, че „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда
на чл.410 от ГПК срещу ответника В.Р.Д. за сумата от 10 821.56 лева за
главница за периода от 20.04.2018г. до 05.05.2020г.
по Договор за потребителски кредит PLUS – 10938492 от 07.10.2014г.; 2226.18 лева – договорна лихва от
20.04.2018г. до 05.03.2020г.; 2180.18 лева – лихва за забава за периода от
21.04.2018г. до 01.06.2020г. и законната лихва върху главницата от 01.06.2020г.
до изплащане на вземането, както и сумата от 304.56 лева – платена държавна
такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение –
разноски по делото. За посочените суми е била издадена Заповед за изпълнение № 389/04.06.2020г.,
срещу която длъжникът е възразил. В срока по чл.415, ал.4 от ГПК ищецът „Агенция
за събиране на вземания“ е предявил против ответника настоящия иск за
установяване на вземанията, предмет на заповедта.
По делото се установи безспорно, че на 07.10.2014г. между ответника
в качеството на кредитополучател и „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД като кредитор е бил сключен Договор за
потребителски кредит с № PLUS-10938492 за сумата 21 000 лева. С договора страните са постигнали съгласие
да бъде сключена застраховка на плащанията, при която застраховката да бъде
платена директно на застрахователен агент - „Директ Сървисис”ЕАД. Застрахователната премия е била в размер на 3603.60
лв., разделена на равен брой вноски, които съответстват на броя на месечните
погасителни вноски и съгласно погасителния
план е включена в размера на договорната лихва. Видно от договора е още, че
кредитополучателят е поел задължението да плати и сумата 525 лева, представляваща такса
ангажимент. Тази такса била дължима при отпускането на кредита. Договорен
е бил размер на лихвата, при което общата сума на лихвата е възлизала на 16 184.70 лв., а общата сума
по кредита – 37 184.70 лв. Крайният срок за връщане на кредита е 05.05.2020г., като е следвало кредитополучателят да погаси
задължението си на 66 равни месечни вноски, всяка от които по 563.40 лв., формирана
от горепосочените елементи, при първа погасителна вноска - 05.12.2014г. В
изложения смисъл е и приложеният към делото договор и погасителен план с
обозначени параметри за време на погасяване, размер на погасителни вноски,
лихви и др. Страните са постигнали съгласие още, че при забава на една или
повече месечни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер
на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка просрочена
вноска /т.5/. Освен това е договорено, че при просрочие
на две или повече погасителни вноски, вземането на кредитора става предсрочно
изискуемо в целия му размер. За това право на кредитора страните са уговорили, че
е безусловно, т.е. не е необходимо изпращане на съобщение /уведомление/ до длъжника.
Установи се още, че на
17.10.2018г. е било подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от дата 27.07.2017г. на основание чл.99 от ЗЗД между
кредитора по договора за потребителски кредит „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и
настоящия ищец „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, като по силата на този
договор вземането, произтичащо от Договора за потребителски кредит, сключен с ответника, е било
прехвърлено изцяло с всички произтичащи привилегии, обезпечения, лихви и др. В тази насока са
представените писмени доказателства - Договор за цесия от 27.07.2017г., Писмено потвърждение
от 27.07.2017г., Писмено потвърждение от 17.10.2018г. По делото се
представиха Пълномощно № 3196/2017г. и Пълномощно № 3230/2018г., съгласно които
законният представител на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” е упълномощил ищеца „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД да извърши правни действия,
в т.ч. да уведоми всички негови длъжници за сключения
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, на основание чл.99,
ал.3 от ЗЗД.
Представено бе и Уведомително писмо, изпратено
до ответника за извършената цесия, като
уведомлението е било изпратено с писмо с обратни разписки от 19.11.2018г. и от
31.03.2020г. В същите е отбелязано, че пратката не е била потърсена, т.е. по
делото няма данни писмото да е стигнало до знанието на ответника.
По делото съдът назначи и изслуша заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, което възприема изцяло като компетентно и обективно изготвено. От
същото се установява, че на 07.10.2014г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ превежда по
посочена от кредитополучателя сметка в „ЦКБ“ сумата в размер на 17 050.95
лева, представляваща разлика между сумата по разрешения заем в размер на
21 000 лева и задълженията по застраховка „Защита на плащанията“ в размер
на 3 425.05 лева и Такса ангажименти в размер на 525 лева. Вещото лице
посочва, че размерът на неплатената главница за периода от 20.04.2018г. до 05.05.2020г. е 10 493.96 лева; размерът на възнаградителната лихва за периода от 20.04.2018г. до
05.03.2020г. е 2226.18 лева; размерът на обезщетението за забава, начислено
върху главницата и договорната лихва за периода от 21.04.2018г. до 02.06.2020г.
/датата на подаване на заявлението/ е
1 395.39 лева, а за периода от 21.04.2018г. до 05.10.2020г. /датата на
подаване на исковата молба/ е 1 818.05 лева.
При така възприетата фактическа
обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Предявеният в настоящото
производство установителен иск е допустим, като подаден в законоустановения срок по чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.4 вр. ал.1, т.1 от ГПК и от надлежна
активно легитимирана за това
страна. Разгледан по същество обаче, същият се явява неоснователен, поради следните
съображения:
Следва да се има предвид разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД, съгласно която цесията има
действие спрямо длъжника от
деня, когато му бъде съобщена
от предишния кредитор. Такова
уведомяване в случая не се установява
както към датата на подаване заявлението по чл.410 от ГПК, така
и до приключване на устните
състезания в настоящото
производство. С Пълномощно цедентът „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД е
упълномощил цесионера „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД с правото да уведоми от негово име длъжниците
за извършената цесия. Както приема ВКС в своята практика, няма пречка предишният кредитор да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов
пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД, а длъжникът може да се защити срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице, като
поиска доказателства за представителната
власт на
новия кредитор. Но, за да има цесията
действие спрямо длъжника, уведомлението за нея трябва да е достигнало до знанието му. Както
се посочи, в случая такова обстоятелство
не е налице нито към датата на подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК, нито
към датата на предявяване на настоящия иск и към датата на приключване на устните състезания по делото. До ответника са били изпратени две уведомителни писма за извършеното прехвърляне на вземания, но нито едно от тях не е достигнало до знанието му, като
и двете писма са
върнати като непотърсени, респективно недоставени.
Не може да се приеме
и че длъжникът е бил уведомен за цесията със самата искова
молба. Действително, няма пречка, поради отсъствие на специални изисквания в закона за
начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за извършената
цесия, цесията да се счете
за надлежно съобщена на длъжника тогава, когато изходящото от цедента
уведомление е връчено на длъжника
като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на
цедираното вземане, като получаването
на уведомлението в рамките
на съдебното производство по предявен
иск за прехвърленото вземане
следва да бъде съобразено по правилото
на чл.235, ал.3 от ГПК. В случая обаче длъжникът не е получил препис от исковата молба и приложенията, тъй като връчването
е извършено надлежно по реда на
чл.47 от ГПК. Затова, тъй като ответникът не е получил и в
хода на съдебното производство процесното
уведомление, следва изводът,
че извършената цесия все още не е произвела спрямо ответника своето действие по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД. В тази връзка следва да се отбележи, че макар и уведомлението да е било връчено
на особения представител на
ответника, назначен му от съда по реда на чл.47, ал.6
от ГПК, уведомяването му за
цесията не би могло да произведе
действие спрямо ответника, тъй като се касае
за представителство по закон, а не за договорни пълномощия. При тези обстоятелства съдът приема, че процесната цесия не е породила действие спрямо
ответника и той не дължи плащане на задълженията, произтичащи от процесния договор,
в полза на цесионера – дружеството ищец. Това води до неоснователност и недоказаност на
предявения главен иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415 от ГПК.
Съдът, като прие горната
фактическа обстановка и възоснова на същата направи
своя извод за неоснователност на предявения главен иск, следва да разгледа и се
произнесе по предявения при условията на евентуалност осъдителен иск.
И този иск съдът намира
за неоснователен по следните съображения:
Всеки съд е длъжен да
констатира и отстрани всяко нарушение на императивни материалноправни
норми, които регулират правния спор. Съдът не само може, но е и длъжен да провери действителността на
договора и на ненаведени от страните
основания в следните хипотези:
при нарушение на добрите нрави
- т.3 от ТР № 1/15.06.2010г. на ОСТК на ВКС; при неравноправни клаузи във вреда на потребителя;
при нарушаване на императивни
правни норми, които водят до накърняване на установения в страната правов ред,
при положение, че за установяване на нищожността не се изисква събиране на доказателства -
Решение № 204 от 05.10.2018 г. по гр.д. № 3342/2017
г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 198/ 10.08.2015 г. по гр.д.№
5252/ 2014 г., ВКС, IV г.о; Решение № 384 от 2.11.2011 г. по гр.
д. № 1450/2010 г., ВКС, I
г. о. За това следва да бъде извършена проверка налице ли е основание за нищожност
на договора според възраженията
на назначения на ответника особен
представител в отговора на исковата
молба и в кръга на описаните, за които съдът следи служебно. „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е финансова
институция по смисъла на чл.3, ал.1,
т.3 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ответникът е физическо лице, което при сключване на договора е
действало извън рамките на своята професионална дейност, т.е. страните имат качествата
на потребител и кредитор по смисъла на чл.9,
ал.3 и ал.4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон
- ЗПК в релевантната за
периода редакция. Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 - 9, договорът за потребителски
кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води
до настъпване на последиците
по чл. 22 от ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите
са изискуеми при самото му сключване.
Тя е по-особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл.23 от ЗПК, а именно, че когато договорът за потребителски кредит
е обявен за недействителен, отговорността
на заемателя не отпада изцяло,
но той дължи връщане само на
чистата стойност на
кредита, а не и на лихвата и други
разходи.
В случая, не са спазени
изисквания на чл. 11, ал.1, т.10 от
ЗПК. Разпоредбата
сочи, че договорът трябва
да съдържа годишния процент
на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени
към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин. В процесния договор никъде не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляването, т.к. конкретика за точните допускания,
които евентуално са взети предвид, липсва. Според чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в
т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. ГПР се изчислява
по специална формула. Спазването
на това изчисление дава информация на потребителя как е образуван
размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Или, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са посочени всички разходи, които ще направи
и които са пряко свързани с кредита.
Нарушение е налице,
т.к. в договора кредиторът се е задоволил
единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно записана методика на формиране годишния процент на разходите /кои компоненти точно са
включени в него и как се формира същият
от 20.65 %/. Посочената годишна
фиксирана лихва от 18.46 % не е ясно как точно се съдържа и как е изчислена по
отношение на общия ГПР. По този
начин потребителят е поставен
в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Така
не е ясно по какъв начин е формиран
ГПР, неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава
допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за
потребителя начин да посочи какво
точно е включено в тях. Наред
с това, посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно,
за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл.11, т.10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна
информация за разходите, които
следва да направи във връзка с кредита. Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен
процент от общия размер на предоставения
кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно
да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които
са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на
кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена
в ГПР, противоречи на изискването
за яснота, въведено с
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Липсата
на разбираема и недвусмислена информация в договора
по смисъла на чл.11, т.10 от ЗПК, е възможно да заблуди средния
потребител относно цената и икономическите последици от сключването му, поради което
договорът е недействителен.
На следващо
място, съгласно чл.11, ал.1,
т.11 от ЗПК, договорът
за потребителски кредит следва
да съдържа условията за издължаване, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността
и датите на плащане на погасителните вноски, последователността
на разпределение на вноските
между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Процесният договор съдържа
информация за размера, броя, периодичността
и датите на плащане на погасителните вноски, но в същия не е посочена последователността
на разпределение на вноските
между различните неизплатени суми. За кредитополучателя възниква задължението да плати предоставената
главница, ведно с надбавка,
както и добавка, съставляваща
печалба на кредитора /чл.3/. При това
положение, за да е изпълнено изискването
на закона, следва да бъде посочено по ясен и разбираем за потребителя начин разпределението на погасителната
вноска между различните дължими
суми, както и последователността, в която същите ще се погасяват,
което не е сторено. Освен това самата
информация е най-обща, не отговаря
на изискването да е разбираема и недвусмислена
и с нея не се конкретизира какво точно се включва в размера на месечната
вноска като части от отделни
вземания. Посоченото се явява още едно
самостоятелно основание за недействителност
на договора. С оглед изложеното съдът намира, че не са спазени изискванията на чл.11,
ал.1, т.10 и т.11 от ЗПК, поради което
договорът за потребителски
кредит е нищожен. За разлика
от унищожаемостта, която се
инициира от съответната
страна, за нищожността съдът
следи служебно. Имайки предвид последиците й, съгласно чл.23 от ЗПК, потребителят
следва да дължи връщане само на чистата стойност по заема, но не и лихви или други разходи.
Установява се от заключението на вещото
лице, че са платени общо 23119.85 лева. Тъй като други
суми, освен главница, не са дължими, плащането я погасява в пълен размер. Това е така, тъй
като, когато договорът за потребителски кредит
е обявен за недействителен, отговорността
на заемателя не отпада изцяло,
но той дължи връщане само
на чистата стойност на кредита /в случая 21 000 лева/, а не и на лихвата и други разходи. Тази сума е платена от ответника, поради което и осъдителния иск следва да бъде отхвърлен, доколкото съдът прие, че процесният договор за потребителски кредит е нищожен.
С оглед изхода на спора, разноски се дължат
на ответника, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК, но тъй като
същият е бил представляван
в процеса от особен представител, такива не следва да му бъдат
присъждани.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – гр.София,
бул.»Д-р Петър Дертлиев» № 25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, против В.Р.Д., ЕГН **********,***, иск за признаване за установено, че
последният му дължи сумите: 10 821.56
лв. - главница за периода от
20.04.2018г. до 05.05.2020г.; 2 226.18 лв. -
договорна /възнаградителна/ лихва за периода от
20.04.2018г. до 05.03.2020г.; 2 180.18 лв. - лихва за забава за периода от 21.04.2018г. до 01.06.2020г., по Договор за
потребителски кредит № PLUS-10938492 от 07.10.2014г., сключен между
«БНП Париба Пърсънъл Файненс» ЕАД и В.Р.Д., които вземания са прехвърлени с Приложение № 1 от
17.10.2018г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
27.07.2017г. между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 01.06.2020г. до окончателното изплащане на вземането, по Заповед № 389/04.06.2020г., издадена по Ч.гр.д.
№ 972/2020г. по описа на Районен съд-Хасково, като - НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – гр.София,
бул.»Д-р Петър Дертлиев» № 25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, против В.Р.Д., ЕГН **********,***, иск за заплащане на сумите от 10 821.56 лв. - главница за периода от
20.04.2018 г. до 05.05.2020г.; 2 226.18 лв. -
договорна /възнаградителна/ лихва за периода от
20.04.2018г. до 05.03.2020г.; 2 219.50 лв. - лихва за забава за периода от
21.04.2018г. до 05.10.2020г., по Договор за потребителски кредит № PLUS-10938492 от 07.10.2014г.,
сключен между «БНП Париба Пърсънъл Файненс» ЕАД и В.Р.Д., които вземания са прехвърлени с
Приложение № 1 от 17.10.2018г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 27.07.2017г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, като
– НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд-Хасково
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. С.