Р Е Ш Е Н И Е
№ 260441
гр. Русе,
28.04.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД Х-ти граждански
състав в публично заседание на 28-ми април през две хиляди двадесет
и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИН
ЙОРДАНОВ
при секретаря ШИРИН
СЕФЕР,
като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 2384 по описа за 2020 година, за да
се произнесе, съобрази следното:
Предявени са искове за заплащане на неизплатено тр. възнаграждение за извънреден труд за нощен труд,
труд през почивни дни и труд през дни на официални празници, които са с правно
основание чл.261 и чл.262 от КТ и иск за заплащане на командировъчни средства с правно основание чл.215
от КТ.
Претенциите на ищеца В.Н.К. се основават на твърдения, че се е намирал в
трудово правоотношение с ответника за периода от 05.10.2017 г. до 16.05.2019
г., че за периода м. септември 2018 г. – м. май 2019 г. не му е заплатено дължимото
тр. възнаграждение в пълен размер съобразно положения извънреден труд като нощен
труд, труд през почивни дни и труд през
дни на официални празници. Освен това за периода от м. юли 2018 г. до м. май
2019 г. не му били заплатени и командировъчни средства в общ размер на 16 898,37
лв. Въз основа на тези твърдения и след допуснато изменение на исковете за
извънреден труд чрез намаляването им моли за осъждането на ответника да му
заплати 54,32 лв. за нощен труд, 720,66 лв. – за труд през почивни дни, 184,45
лв. – за труд през дни на официални празници, както и 2 151,41 лв. –
командировъчни средства които иск е предявен като частичен от общ размер
16 898,37 лв., ведно със законната лихва върху главниците и направените по
делото разноски.
Ответникът „Борисов транспорт
сервиз” ЕООД-Русе с ЕИК:********* оспорва исковете като излага доводи и
възражения за това, че на ищеца са изплатени изцяло дължимите тр.
възнаграждения и командировъчни средства, че съобразно отчетеното по тахошайби
ищецът не е полагал нощен труд, както и че не му се дължи възнаграждение за
извънреден труд за работа в почивни дни и празници, т.к. работел при сумирано
изчисляване на работното време и при такова нямало превишение на часовете труд
за седмичен период. Твърди че дължимите средства по чл.215 от КТ са му
заплатени.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
Безспорно е, че страните са
били в трудово правоотношение като ищецът е заемал длъжността „шофьор
тежкотоварен автомобил 12 и повече тона” до 16.05.2019 г. В изпълнение на
служебните си задължения в периода от м. юли 2018 г. до 16.05.2019 г. е
осъществил международни курсове по 15 бр. заповеди за командировка. Представени
са писмени документи в тази насока, вкл. и командировъчните заповеди,
международни товарителници, пътни листи и тахошайбите на превозните средства за
отчитане скорост, време и разстояния по време на курсовете. Не са представени
заповеди за сумирано изчисляване на работното време, с оглед на което съдът
счита че доводите на ответника за недължимост на тр. възнаграждение за положен
труд през почивни дни и труд през дни на
официални празници са неоснователни. По отношение на нощния труд следва да се
съобрази отчетеното от тахошайбите на превозните средства, управлявани от ищеца
като се съобрази часовия диапазон на положения труд при отчитане на
обстоятелството че същите са били настроени към координирано универсално време (еквивалент на часови пояс „Гринуич“, т.е. минус два
часа от официалното българско време и минус един час от CET – „Централно европейско време“). При това положение за установяване на точния размер
на положения извънреден труд, както и за установяване обстоятелството дали са
заплатени дължимите средства по чл.215 от КТ е назначена и са приети
първоначално и допълнително заключение на съдебно-икономическа счетоводна е-за
на в. л. А. А.. Със същите се установява
че размерът на дължимите на ищеца трудови възнаграждения за положен извънреден
труд са както следва: 54,32 лв. за положени 276:46 часа нощен труд, 720,66 лв.
– за положени 164:56 часа труд през почивни дни, 184,45 лв. – за положени 35:25
часа труд през дни на официални празници като дължимите суми са в нетен размер.
Вещото лице установява още че за процесния период от 01.07.2018 г. до
16.05.2019 г. ищецът е бил командирован за общо 220 дни, за които размерът на
дължимото му се обезщетение по чл.215 от КТ е 23 235,26 лв. Вещото лице
установява че по счетоводни данни на ответника същото е заплатено на ищеца. В
тази насока е и представения по делото препис от банково извлечение, съгласно
което са му заплатени общо 25 149,10 лв. с основание „служебен аванс и
заплати“. Вещото лице установява че чистата сума на дължимо трудово
възнаграждение на ищеца за същия период е в размер на 3 329,91 лв. и са
налице данни за заплащане на същото в брой срещу положен от него подпис в
разчетно-платежната ведомост за съответния месец. С допълнителното заключение
на вещото лице се установява че общия размер на банковите преводи по сметка на
ищеца е 24 874,10 лв. Отразените
основания на преводите са „заплати“ или „аванс“. При четири от преводите е
отразено допълнително пояснение, посочващо част от сумата като „командир.“ и
„служ. разходи“. Размерът на командировъчните средства е 54 евро на ден, което
надвишава нормативния минимум от 27 евро. При така установеното съдът счита че
предявеният иск по чл.215 от КТ е недоказан и следва да се отхвърли.
Действително е налице разминаване между отразените основания на банковите
преводи към сметката на ищеца, но същите надвишават размера на дължимите, които
е 23 235,26 лв., и то съобразно вътрешните правила на ответника. Разликата
надвишава общия размер на отразените като допълнително пояснения служебни
разходи, а съгласно ведомостите за заплати ищецът е получил такива в брой
изцяло. Самият размер на преводите надвишава над шест пъти размера на дължимите
заплати, което наред със случаите на допълнителни пояснения сочи че са
заплащани командировъчни средства, които на житейско ниво често се приемат като
„заплати“. Не са представени доказателства, а няма и твърдения, за служебни
разходи в по-висок размер от разликата между общия размер на преводите и
размера на дължимите средства по чл.215 от КТ. При това положение искът за
заплащане на такива следва да се отхвърли изцяло като неоснователен.
Разноските по делото се дължат между
страните съразмерно уважената/отхвърлена част от исковете – 30,84% към 69,16%.
Ответникът дължи държавна такса върху уважените искове – 150 лв. и разноски за
е-за съразмерно уважените размери.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ответника
„Борисов транспорт сервиз” ЕООД-Русе с ЕИК:********* да заплати на ищеца В.Н.К.,
ЕГН:********** трудови възнаграждения за извънреден труд за периода м. септември 2018 г. – м. май 2019 г.,
както следва: сумата в размер на 54,32
лв. за нощен труд, 720,66 лв. –
за труд през почивни дни и 184,45 лв.
– за труд през дни на официални празници, ведно със законната лихва за забава
върху сумите от 05.10.2012 г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от В.Н.К., ЕГН:********** против „Борисов транспорт сервиз” ЕООД-Русе с
ЕИК:********* иск за заплащане на 2 151,41 лв.- командировъчни средства по чл.215
от КТ за периода от м. юли 2018 г. до м. май 2019 г.
ОСЪЖДА „Борисов
транспорт сервиз” ЕООД-Русе с ЕИК:********* да заплати на адв. К. Х. сумата в
размер на 487,58 лв. – адв. възнаграждение за предоставена безплатна адв. помощ
по делото.
ОСЪЖДА В.Н.К.,
ЕГН:********** да заплати на „Борисов транспорт сервиз” ЕООД-Русе с
ЕИК:********* сумата в размер на 1 244,88 лв. – разноски по делото
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „Борисов транспорт сервиз” ЕООД-Русе с ЕИК:********* да заплати по сметка на Русенски районен съд държавна такса в
размер на 150 лв. и сумата в размер на 107,94 лв.- разноски за експертиза по
делото.
Решението може да се обжалва пред Русенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Районен съдия: