Решение по дело №2241/2023 на Административен съд - Пловдив

Производство по Глава ХI АПК вр. чл. 285, ал. 1 ЗИНЗС.

Образувано е по искова молба на Л.А.К., с ЕГН **********, с адрес ***, подадена чрез пълномощника на ищеца – адв. А.К., срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”.

Ищецът иска ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за неимуществени вреди, причинени му по време на задържането по изпълнение на наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив, които се твърди да са настъпили като резултат от нарушения на чл.3 от ЗИНЗС, извършени чрез бездействие от страна на администрацията на затвора.

Неимуществените вреди са определени от ищеца като болки и страдания, изразяващи се в здравословни проблеми като главоболие и чести респираторни заболявания, обида, възмущение, стрес, притеснения, психологичен дискомфорт, огорчение, внушаване на чувство за малоценност. Исковата претенция е за период на престой на ищеца в Затвора Пловдив от 01.10.2021 г. до 31.05.2023 г., като се претендира обезщетение от 5 500 лева. Налице е и съединена с посочената претенция такава за присъждане на мораторна лихва за периода от преустановяване на незаконосъобразните бездействия 31.05.2023 г. до 05.09.2023 г. в размер на 188,39 лева. Налице са и предявена акцесорна претенция за присъждане на законна лихва върху всяка от претендираните суми на обезщетение, считано от датата на предявяване на иска в съда 05.09.2023 г. до окончателното изплащане.

В съдебно заседание пълномощникът на ищеца поддържа исковата претенция. Прави се искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, т.2 от Закона за адвокатурата.

Ответникът - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“- София, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ч., оспорва предявената искова претенция по основание и размер и ангажира в тази връзка писмени доказателства. По същество счита иска за недоказан и моли да бъде отхвърлен. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Контролиращата страна чрез участвалия прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив заявява становище относно недоказаност на иска за пълния предявен размер на исканото обезщетение, като в тази връзка излага подробно становище.

Съдът, като съобрази становищата на страните и съобразно събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От данните по делото (Становище от 13.10.2023 г. на ИФЗ НС „ФЛКР“ П. В. – л. 36; Становище рег. № 7265/26.09.2023 на инспектор – психолог П.– л. 39; Становище към рег. № 4304 от 26.09.2023 г.на ИСДВР Е.– л. 40 (ведно с приложения); Първоначален доклад за л.св. К. при постъпване в Затвора – гр. Пловдив – изготвена от ИСДВР – К.И.– л. 49; Справка от ИСДВР – С. П.а, П. У.и Г. А. съответно на л. 50, л. 53 и л. 57 както и от Правно положение на Л.К. – л. 56 се установява, следното за ищеца:

Ищецът Р. постъпва в Затвора – Пловдив на 10.11.2021 г. От 10.11.2021 г. до 15.11.2021 г. вкл. е бил настанен в стая ОП - 1 в Приемно отделение, която била с площ от 26,47 кв.м. и разполагала с прозорец с размери 0,50х1,21 м и втори такъв с размери от 0,97х1,18 м. В това помещение ищецът пребивавал заедно с най-много още петима лишени от свобода и най-малко с още двама. Стаята в приемно отделение разполагала с обособен санитарен възел с отделна врата, с течаща студена вода, в който санитарен възел също имало прозорец, самостоятелно осветление и възможност за вентилация. Самата стая била снабдена с две осветителни тела и с достатъчно проникваща дневна светлина. За периода му на престой в Приемно отделение ищецът К. не бил подавал молби и жалби свързани с лоши битови условия или други форми на причиняван му дискомфорт. От 16.10.2023 г. до 09.12.2021 г. (вкл.) К. пребивавал в помещение № 54, което е с площ от 25,51 кв. м., без площта на санитарния възел, с два отваряеми прозореца с размери 0,47х1,15 м. и 0.95х1,15 м. и самостоятелен санитарен възел с площ от 2,42 кв. м. с един отваряем прозорец с размери 0,32х1,15 м. В тази стая К. пребивавал за посоченото време заедно с още най-много шестима лишени от свобода. От 10.12.2021 г. до 19.01.2022 г. (вкл.) ищецът е преместен в помещение № 72 с площ от 25,73 кв. м. и разполагало с два отваряеми прозореца с размери от 1,00х1,17 м и 0,45х1,17 м. В спалното помещение имало изграден санитарен възел също с отваряем прозорец, като за всеки лишен от свобода имало осигурено легло и шкаф. В тази стая К. пребивавал за посоченото време заедно с още най-много петима лишени от свобода. За периода от 20.01.2022 г. до 07.04.2022 г. л. св. е приведен в Затвора – гр. Пазарджик, като на 08.04.2022 г. е постъпил обратно в Затвора – гр. Пловдив. За периода от 08.04.2022 г. до 14.04.2022 г. липсва информация за това в кои спални помещения и с колко други лишени от свобода и е пребивавал ищецът. От 15.04.2022 г. К. е настанен в спално помещение № 5, VI пост. Площта на стаята е 28,52 кв.м., без санитарен възел с два отваряеми прозореца с размери 0,98х1,15 м. и 0,48х1,15 м. и санитарен възел с площ 2,46 кв.м., с прозорец с размери 0,31х1,10 м. Пребивавал е там до 10.06.2022 г., с още петима л. св., когато е преместен в стая № 10, на същия пост, където пребивавал до 30.05.2023 г., когато е условно-предсрочно освободен. Размерите на стаята са 28,51 кв.м., без санитарен възел с два отваряеми прозореца с размери 0,50х1,15 м. и 1,00х1,15 м. и санитарен възел с площ 2,60 кв.м., с отваряем прозорец с размери 0,30х1,15 м. За периода на престой в конкретното спално помещение заедно с ищеца били настанени най-много още петима л.св.

От цитираните по-горе справки и становища се установява, че през периода на изтърпяване на наказанието на ищеца в Затвора гр. Пловдив, всяко спално помещение е обзаведено стандартно с легло и шкаф за всеки един от настанените лишени от свобода. Техните размери са следните: леглата са 90х180 см. и шкафове с размери 45х50 см. Всяко помещение е със санитарен възел и всеки лишен от свобода има достъп до течаща студена вода. Не са правени основни ремонти на килиите, в които ищецът е пребивавал, но са извършвани текущи ремонти – извършвана е своевременна смяна на течащи кранчета, отстранявани са течове, сменяни се осветителни тела, като не се допуска да има счупени прозорци, тъй като същите се подменят своевременно. В санитарните помещения, с които разполагали всички стаи по настаняване на К., лишените от свобода можели да ползват освен течаща студена вода, също така и топла вода, тъй като имали право да притежават нагреватели за затопляне на водата. Всички санитарни помещения били обособени такива към всяко от спалните помещения и с отделен вход /врата/. Топла вода лишените от свобода можели да ползват в банята на затвора, съгласно утвърдени графици за използването ѝ по два пъти седмично, съобразно с настаняването на лишените от свобода на конкретните постове в затвора. Всички работещи лишени от свобода имали осигурена възможност след приключването на всеки работен ден да използват банята, като по време на престоя на ищеца в Затвора Пловдив, същият бил назначен на работа и имал възможност да се възползван от това си право. При ползване на банята, която се намирала извън сградите със спалните помещения, лишените от свобода можели да ползват изградената към банята съблекалня, където да се съблекат преди ползване на банята и след това да се облекат за прибиране по съответните постове. Спалните помещения в затвора и по-конкретно тези, в които бил настанен ищецът по време на всеки от двата му престоя там, разполагали с по два отваряеми прозореца с размери, предоставящи възможност за проникване на дневна светлина, като в килиите имало монтирано и изкуствено осветление. В затвора Пловдив липсвала изградена вентилационна система, но всички прозорци били отваряеми, като проветряването на стаите ставало по желание на лишените от свобода. Хигиената в спалните помещения се осъществявала също от лишените от свобода, които за целта те получавали съответните прибори, вкл. и препарати, като можели и да ги закупуват от лавката на Затвора Пловдив, или такива да им бъдат донасяни от близките им, съгласно списък на разрешените вещи, предмети и хранителни продукти, които лишените от свобода могат да получават, ползват и държат при себе си. При престоя си в Затвора Пловдив ищецът К. разполагал винаги с комплект спално бельо и завивки, като при нужда домакинът осигурявал допълнително колкото комплекта са необходими. По време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода ищецът не бил депозирал молби за допълнително осигуряване от затвора на завивки през зимата, когато отоплението в затвора се извършвало посредством изграденото парно, както и други жалби, свързани с лоши битови условия. Прането на дрехите и смяната на спално бельо се осъществявали по усмотрение на самия лишен от свобода ръчно, или чрез изнасяне за пране от близките, или в пералнята при затвора Пловдив, за което бил изготвен седмичен график за ползването ѝ, включващ и два дни в седмицата, в които пералнята се ползва именно за пране на спално бельо на лишените от свобода. Видно от приложените по делото протоколи за извършени услуги през процесния период в Затвора Пловдив е била извършвана редовна процедура за обезпаразитяване и дезинсекция. В протоколите са описани размера на третираната площ, препаратът, с който е третирано и неговото количество, срещу какви вредители, имената и/или подпис на лицето извършило описаните в протокола дейности и имената и/или подпис на лицето приемащо извършената работа.

По време на престоя си в пенитенциарното заведение, ищецът бил с трайна трудова ангажираност. Работи последователно в „Обособено производство“ – заповед № Л-1068/04.05.2022 г., на по-късен етап в служебен стол – заповед № Л – 2101/15.08.2022 г. и най-накрая в затворнически стол от 23.02.2023 г.

Ищецът е изявявал желание и е бил включен в специализирана програма „Справяне с житейски проблеми, чрез промяна на мисленето“, като за активното си участие в програмата има връчена награда. Също така е взел участие в конкурс за боядисване на великденски яйца на 21.04.2022 г.; на 01.03.2023 г. е участвал на турнир по табла. С него са провеждани беседи, като по време на престоя му не е отправял било устни или писмени молби за индивидуална работа с психолог или провеждане на беседа заради лични, емоционални и/или психологически проблеми.

Като свидетел по делото е разпитан В.Р.П.. Същия заявява, че познава ищеца от Затвора – Пловдив, били заедно в последните шест месеца от престоя на ищеца в стая 10 на VI-ти пост. Посочва, че вратата на тоалетната е разбита, с пряка видимост от човека, който е вътре и всичко се чува и разбира. В стаята имало един радиатор, който според свидетеля не е достатъчен да сгрее. Не всеки път имало топла вода в банята. Събличали се в банята, но ако ти изчезнат нещата, никой не отговарял. Пръскали против дървеници и хлебарки, но от това нямало ефект. Предоставял на К. одеяло от вкъщи, за да спи с него. Раздавали им 200 гр. прах и един обикновен свински сапун.

При така изяснената фактическа обстановка и съобразно прибощените по делото писмени и гласни доказателства, съдът прие следното от правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 205 от АПК, иск за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Според чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на правосъдието със седалище София, като съответно затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Исковата претенция е за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна дейност на администрацията на Затвора гр. Пловдив към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Дейността по фактическото изпълнение на наложено наказание лишаване от свобода, обхваща, разбира се, и осигуряване на условията за упражняване на правата от задържаните лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и статус, е административна по своето естество. Това от своя страна определя като пасивно, материално и процесуално правно легитимирана страна по заявената главна искова претенция за сочения период именно Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, София.

На следващо място е необходимо да се отбележи, че установените в Част Седма от ЗИНЗС правила, не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата претенция за обезщетение, действията или бездействията на администрацията да бъдат отменени като противоправни с административен или съдебен акт. За да бъде приета основателност на иск за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция.

Следва да бъде съобразено, че според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Като според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица.

В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв. м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно като се измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.

Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 2 и 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.

На лишените от свобода се осигуряват условия за къпане - по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично съгласно чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.

С оглед на цитираните правни норми, и посочена фактическа обстановка се приема следното:

От събраните и неоспорени от страна на ответника доказателства, се установява, че ищецът е пребивавал в Затвора Пловдив от 10.11.2021 г. до 19.01.2022 г. вкл. и от 08.04.2022 г. до 30.05.2023 г.. Липсват данни същият да е пребивавал на територията на Затвора Пловдив в периодите от 01.10.2021 г. до 09.10.2021 г. вкл., от 20.01.2022 г. до 07.04.2022 г. вкл. (доколкото в този период е бил в Затвора – гр. Пазарджик) и на 31.05.2023г. (на 30.05.2023 г. е освободен). Това от своя страна е самостоятелно основание исковата молба в тези й части да бъде отхвърлена, без да се обсъждат наведените твърдения за извършени нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС от органите по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС.

На следващо място, по отношение оплакването относно пренаселеността на местата, в които е бил настаняван, претенцията на К. е частично доказана, доколкото става ясно от приложените справки за помещенията по настаняване на ищеца и техният капацитет, както и броя настанени лица, че е била налице действителна пренаселеност в Затвора-Пловдив, за периодите: 16.11.2021 г., 17.11.2021 г.; от 19.11.2021 г. до 29.11.2021 г. вкл.; от 07.12.2021 г. до 09.12.2021 г., за период от 15 дни. За посочените периоди, ищецът е пребивавал в помещения, в които жизненото му пространство не е отговаряло на предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м.

За периода от 08.04.2022 г. до 14.04.2022 г. вкл. (7 дни) се констатира, че от страна на ответника не са представени изисканите справки относно помещенията, в които е бил настанен ищеца, както и броя на лишените от свобода, които са били настанени заедно с него в съответното помещение през процесния период, относно мебелировката в тези помещение, и изобщо относно битовите условия, при които ищецът е изтърпявал наказанието си лишаване от свобода. При това положение и на основание чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС и по аргумент от чл. 161 от ГПК, настоящият съдебен състав приема, че в процесния период, ищецът е бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващо се в липса на достатъчно жилищна площ – под 4 кв.м., и лоши битови условия в ЗО „Хеброс“ тъй като за този период от страна на ответника не е представена изисканата информация относно помещенията, в които е бил настанен ищецът и относно броя на настанените в тях лишени от свобода, както и условията при който е пребивавал.

Недоказани според съда са изцяло оплакванията на ищеца свързани с неосигуряване на достатъчно светлина и вентилация в местата за лишаване от свобода. Действително, не са налице доказателства в Затвора Пловдив да е била изградена специална вентилационна система. Установява се категорично обаче, че всички помещения по настаняването на ищеца са разполагали с прозорци и то поне по два с оглед на квадратурата на помещенията, а не, както твърди ищецът – само по един, от които е била налице възможност за проникване на свеж въздух, както и на дневна светлина, предвид размерите им. Установено е, че в спалните помещения е имало поне по два прозореца, както се каза и по един прозорец в самото санитарно помещение, които прозорци се отварят и поради това е налице възможност за непрекъснато проветрение и то по желание на настанените там лица. Установено е също, че в помещенията по настаняване на ищеца в Затвора Пловдив е било осигурено и необходимото допълнително изкуствено осветление. Действително, с оглед размера на всяка от стаите, съпоставен с размерите на прозорците, може да се направи извод, че е налице известно несъответствие с широко популярните строителни стандарти, касателно нивото на проникване на дневна светлина в помещенията, но следва да се има предвид и типа на сградата, която не е типичната жилищна сграда, а такава, при която е нужно да бъдат спазени и конкретни стандарти за сигурност и поради това и изискванията относно осветеността, утвърдени по отношение на жилищните сгради, не могат да се прилагат безусловно. Във връзка с оплакването относно липсата на вентилация, се установява от доказателствата, че такава практически се е осъществявала по възможните начини чрез отваряне на прозорците, за проникване на свеж въздух отвън. Не се установява впрочем, нито от представените писмени, нито от гласните доказателства, ищецът да е страдал от кашлица, или да е имал други дихателни проблеми, както твърди, при това именно вследствие на липсата на въздух, както се сочи в исковата молба, като за подобни негови оплаквания изобщо липсват ангажирани от негова страна доказателства и не се установяват отразявани такива в медицинска документация, нито пък са налице свидетелски показания в такава насока.

Както от писмените доказателства, така и гласните такива, се установява категорично, че в стаите в Затвора Пловдив в разглежданите периоди на задържане на ищеца, са били изградени и са съществували санитарни възли с осигурена течаща студена вода, като лишените от свобода са можели да ползват по определен график и баня с осигурена топла вода поне два пъти седмично. Установено е, според съда, поради това и пълно съобразяване с изискването, възведено в разпоредбата на чл.20, ал.3 от ППЗИНЗС, съобразно с което на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. Нещо повече, както става ясно от писмените доказателства, налице е била и възможност за ползване на топла вода и в самите спални помещения, която е била загрявана с разрешени за ползване нагреватели. Не се установява, нито от гласните, нито от писмените доказателства, в някое от помещенията по настаняване на ищеца, по време и на двата му престоя, да не е бил изграден самостоятелен санитарен възел. Установява се от писмените доказателства, че санитарните възли, прилежащи към всяко спално помещение, са били отделени от спалното помещение, като на практика са отделни помещения, разполагащи и със собствени врати и прозорци, поради което и твърденията на ищеца за липса на уединение при ползване на тоалетната, не са изобщо доказани, включително и не се потвърждават от показанията на разпитания свидетел. В тази насока и показанията на свидетеля П. относно това, че вратите на тоалетните били счупени, съпоставени с данните от представените справки, че причинените повреди се ремонтират периодично, не могат да доведат до различен извод.

От приложените справки се установява, че при наличие на повреди се е осъществявала и своевременна смяна на кранчета, отстраняване на течове, смяна на осветителни тела и пр., като поради това и оплакването за претърпени вреди от наличие на сочените обстоятелства на повреди, които обичайно се появяват, не се доказва изобщо.

Не е доказано и твърдението относно липсата на възможност да се ползва топла вода и съответно за лоши условия за ползване банята при затвора Пловдив, доколкото се установява, че на място е бил въведен график за използването ѝ, което е направено именно с оглед съобразяване факта на ползването ѝ от значителен брой лица. Следователно налице са били активни действия по въвеждане на съответна организация при ползването на банята, което да не позволява едновременно струпване на лишени от свобода от различните отделения и групи. Отделно, от показанията на свидетеля става ясно, че лишените от свобода реално са можели да ползват банята именно по предназначение и не се установява да не е имало вода в банята, или тя да не е била годна за ползване именно с оглед хигиенните нужди на лишените от свобода – за къпане, което предполага и наличие на смесителни батерии на душовете, което пък е стандарт за страната. Предвид това, не е налице нарушение на изискването по чл.151, ал.1, т.3 от ЗИНЗС и не е установена трайна невъзможност за ползване на банята. Нещо повече, предвид трудовата заетост на лишения от свобода Попов през част от разглеждания първи период на престой, същият е имал възможност да ползва банята всеки ден след работа, съгласно утвърдените за това графици. Както се установява от доказателствата и от свидетелските показания, лишените от свобода не са били принудени да преминават мокри или необлечени през двора на затвора, за да достигнат до банята, доколкото същата е разполагала със съблекалня.

Твърденията на ищеца в исковата му молба, че водата в банята не ставала за пиене, също не могат да бъдат отчетени като основателни изобщо в насока преценка наличието или липсата на причинна връзка между поведението на специализираната администрация и твърдените неимуществени вреди за ищеца. На първо място, не ГДИН е органът, на когото с нормативен акт са вменени отговорности за качеството на подаваната и то за къпане вода, а не се установява изобщо ползваната от Затвора Пловдив вода да е от отделен и независим водоизточник, сиреч водоподаването с питейна вода, която се ползва и за хигиенни нужди в града, да е отделно от мрежата на населеното място. На следващо място, както е известно, към Затвора Пловдив има изграден магазин за лишени от свобода – лавка, като лишените от свобода, както става ясно от писмените и гласните доказателства, са имали възможност да закупуват продукти от лавката в затвора, както и да се снабдяват с такива от близките си, което безспорно се отнася и за питейна вода. В тази насока и по никакъв начин не се установява поведение на специализираната затворническа администрация, което да е от такова естество, че ищецът да е бил принуден да пие вода, която не му харесва, или да не може да пие вода, която смята, че е чиста и с добри качества.

Не е основателно и оплакването на ищеца за липса на достатъчни мебели и лошото им състояние, като в тази насока от писмените доказателства се установява конкретно, че освен легло, за всеки лишен от свобода, също така е имало осигурен и шкаф, а в стаите е имало маси и столове. Фактът, изтъкнат от ищеца, че шкафовете били недостатъчни и всеки лишен от свобода ползвал общ такъв за бельо и посуда, според съда, дори и да бъде установен, не би могъл да доведе до извод за отношение на администрацията на затвора, което поставя лишения от свобода в унизително положение, като се имат предвид и усилията на администрацията да оборудва помещенията с необходимите мебели и установеното несъответното поведение на лишените от свобода по увреждане и унищожаване на този инвентар. Поради това и според съда, не може да се счете за доказана и причинна връзка между наличието на по-малко мебели в помещенията и причиняването на неимуществени вреди на ищеца, като в тази насока не са налице и ангажирани конкретни доказателства за търпени конкретно от ищеца неимуществени вреди, нито в какво са се изразили те. Очевидна е, от писмените доказателства, които са представени, активната позиция на специализираната администрация към оборудване на помещенията с необходимите мебели, което води на извод за липса на незаконосъобразно бездействие като източник на вреди.

Оплакването на ищеца относно липсата на изолация на стените конкретно на корпуса на затвора и преживени от него неблагоприятни усещания на студ, поради отказ да му бъдат предоставени завивки от администрацията също са неоснователни. На първо място, установява се от представените от ответника писмени доказателства, а това е потвърдено и от гласните доказателства, че в корпуса на затвора отоплението през зимата се осъществява посредством изградено парно, работещо по график през отоплителния период. Установено е, че стените на затвора не са с поставена изолация, но следва да се има предвид, че поставянето на такава не е нормативно установено задължение на ответника.

Недоказани са твърденията на ищеца, че не са му били предоставени завивки и поради това е изпитвал студ. От писмените доказателства се установява, че няма данни К. да е отправял изобщо искания до затворническата администрация за допълнително предоставяне на завивки, още по-малко, да не се е възползвал от нормативно установената възможност да се снабди със собствени завивки, внесени отвън, които спадат към разрешените вещи за притежание в затвора. Ищецът не е ангажирал доказателства за установяване на това си твърдение. Поради това и общите твърдения, че през зимата е студено, като се има предвид, че се касае до характерни температурни стойности за съответния сезон и съответното географско място, не може да бъдат свързани пряко с неизпълнение на задължения на администрацията на Затвора Пловдив, която осигурява при желание комплект завивки и постелъчен спален комплект и при нужда съответният домакин може да предостави допълнително такива. В тази насока твърденията на ищеца не съставляват обстоятелство, обуславящо отговорност за вреди от незаконосъобразно бездействие, защото такова не е установено.

Що се касае до оплакването за лоша хигиена, обусловено конкретно от твърдението за наличие на дървеници и бълхи в помещенията и по-конкретно в леглата на лишените от свобода, то от доказателствата по делото се установява, че и за периода на престой на ищеца в място за лишаване от свобода са били създадени условия за поддържане на елементарна хигиена в стаите, като отговорността за това обаче, е била на самите лишени от свобода, на които се предоставят и препарати и пособия за почистване, за което свидетелства и П.. Свидетелят не е посочил за наличие на бълхи, като показанията му са в насока за наличие на хлебарки и дървеници. Установява се от представените и приети писмени доказателства и за двата периода, че ежегодно по няколко пъти са се извършвали дейности по дезинсекция и дератизация на помещенията на Затвора Пловдив, включително и спалните такива, което е доказано от приложените протоколи, в част от които, включително с отразяване и че след извършване на обработката не е установено наличието на вредители. Очевидно, въпреки положените в тази насока усилия, паразитни насекоми – дървеници и хлебарки, за които е свидетелствал П. - не са изчезнали. Това обаче, не се дължи на незаконосъобразно бездействие на специализираната администрация в местата за лишаване от свобода за посочените искови периоди. Освен това, както става ясно от приложените по делото справки, честотата на смяна на спалното бельо се определя от страна на самия лишен от свобода и това не е задължение на администрацията на затвора, доколкото това е място за лишаване от свобода, а не туристически обект за настаняване. Налице са доказателства за утвърден график за изпиране на спалното бельо в служебна пералня в корпуса на затвора Пловдив, а при неговото изхабяване и възможност лишеният от свобода да подаде молба за замяната му с ново. Затова и въпреки, че принципно наличието на инсекти в спалните помещения е от естество да води до неприятни усещания, то същото не може да се приеме за пряка последица от незаконосъобразно поведение на ответника за двата посочени периода, доколкото се установява същият да е положил необходимата и дължима грижа за справяне с този проблем, който е трудно и бавно отстраним и извън условията на затвора.

Що се касае до оплакването на ищеца относно това, че спрямо него не е била извършвана индивидуална и групова възпитателно - корекционна работа, то съдът намира и него за неоснователно касателно и двата периода на установен престой в място за лишаване от свобода. Както се посочи и по-горе, от доказателствата по делото е категорично установено, че през голяма част от исковия период ищецът е полагал труд, като следва да се има предвид тук, че трудовите мероприятия съставляват част от социално-възпитателната работа при изпълнение на присъдата, съобразно с указаното в чл.129 от ППЗИНЗС, а прилагането на наказания на ищеца, за които са налице данни, са форми на възпитателната и корекционна работа. Освен това, по негова инициатива е бил включван в редица програми. Затова и в случая, според съда, са били изпълнени изискванията по чл.154 - чл.156 от ЗИНЗС, като, освен изложеното, видно от приложените графици на разпределение на времето е било предвидено изрично време за посещение на библиотеката в Затвора Пловдив, което пък е в изпълнение на изискването на разпоредбата на чл.165 от ЗИНЗС, находяща се също в Глава 11 от ЗИНЗС озаглавена „Социална дейност и възпитателна работа“. Налице са писмени доказателства и за наличието на осигурено помещение за спорт. Ето защо и съдът намира, че в случая не е установено противоправно бездействие на ГДИН, което да е елемент от отговорността по чл.284 от ЗИНЗС. Отделно от това, по делото, от страна на ищеца, не са били ангажирани и каквито и да било доказателства за реално претърпени вреди, каквито се претендират, изразили се в твърдяната от него поведенческа и личностова криза при доказателствена тежест за ищеца.

При така установените нарушения на чл.3 ал.2 вр. ал.1 ЗИНЗС по отношение на ищеца при престоя му в Затвора - гр.Пловдив за общо 22 дни искът за обезщетение за неимуществени вреди се явява частично основателен. Обезщетението следва да се определи по справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД, вр. чл. 1 от ЗОДОВ, вр. чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС. Като съобрази времето, през което ищецът е търпял неимуществените вреди – общо 22 дни, интензитета на страданията, като съдът взе предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които то е изтърпявало наказанието лишаване от свобода, както и понятието „справедливост“ като морално-етична категория, включва съотношението между деянието и възмездието. Ето защо конкретният размер на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен комплексно при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така че то да не бъде средство за неправомерно обогатяване. При спазване на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричният еквивалент на морални вреди, с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице и съобразявайки трайната съдебна практика на ЕСПЧ, определяща, че размерът на компенсацията, която може да бъде получена по отношение на неимуществени вреди, не трябва да бъде неразумен в сравнение с присъжданията за справедливо обезщетение, определени от него в подобни случаи по силата на чл. 41 от Конвенцията, съдът счита, че правото да не бъдеш подложен на нечовешко или унизително отношение е толкова фундаментално, че е най-важният фактор за оценка на претърпените вреди. Затова приемайки, че кумулативно са налице елементите от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, това че са доказани част от оплакванията, техният вид и характер и съобразявайки въздействието на неблагоприятните условия върху личността на ищеца, интензивността и продължителността на това въздействие и спецификите в икономическите и социални стандарти в страната за периода, съотнесени към по - високите такива в преобладаващата част от страните членки на Европейския съюз, то следва справедливо обезщетението да бъде определено в размер от 8 лева/ден (4.09 евро/ден) за 22 дни от исковия период. Това е съобразено и с постановените решения по делата Й.и Д. срещу България и И. и други срещу България, с които се приема, че справедливо обезщетение, присъдено от националния съд, се равнява това, определено на минимум 4 евро на ден или на 30% от присъжданото от ЕСПЧ при сходни обстоятелства. Именно това обезщетение е адекватно на претърпените вреди и не поставя под съмнение ефективността на производството за обезщетяване на вредите от поставяне в лоши условия на задържане, като би било достатъчно, за да обезщети общо всички вреди, произтичащи от нарушение на забраната за поставяне в лоши условия на задържане по смисъла на чл. 3 от Конвенцията за целия разглеждан период. Отчитайки посочените по-горе обстоятелства, периода на увреждането, характерът и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, на ищеца следва да се присъди обезщетение по справедливост в размер на 176 лева за първия исков период, което най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените от Л.К. неимуществени вреди, свързани с констатираните по-горе нарушения на администрацията. В останалата част исковите претенции следва да бъдат отхвърлени като недоказани и неоснователни.Затова и съдът счете, че следва да уважи отчасти искът за неимуществени вреди до посочения размер от 176 лева, като го отхвърли до пълния предявен такъв от 5 500 лева като недоказан. Само отчасти е основателна и претенцията на ищеца за присъждане на мораторна лихва, който самостоятелен иск се предявява за сумата от 188,39 лева, изчислена с лихвен калкулатор за период от 31.05.2023 г. до 05.09.2023 г. В тази насока, като се съобрази нормата на чл.86 от ЗЗД и като се има предвид, че по т.4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК е прието, че началният момент на забавата и съответно дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението при незаконни действия и бездействия на администрацията е моментът на преустановяването им, то съдът намери, че за процесния период, мораторна лихва следва да бъде присъдена от датата, на която незаконните действия и бездействия са били преустановени – 30.05.2023 г. / тъй като на тази дата ищецът е бил освободен/ и същата следва да се присъди до датата, предхождаща тази на депозиране на исковата молба и върху размера на присъжданото обезщетение от 176 лева. Така изчислена с лихвен калкулатор същата възлиза на 6,02 лева. Предвид уважаване на главната претенция за обезщетение, ще следва да се уважи и акцесорната такава за присъждане на законна лихва върху обезщетението от датата на завеждане на иска 05.09.2023 г. до окончателното изплащане на обезщетението.

При този изход от производството и съобразно разпоредбата на чл.286, ал.3 от ЗИНЗС, ответникът принципно следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за държавната такса за образуване на производството, както и възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената част от исковите претенции. Ищецът претендира единствено разноски за адвокатско възнаграждение, което да бъде присъдено съобразно с чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата. От приложения договор за правна защита и съдействие се установява, че адвокатът К., упълномощен от ищеца за представителство по делото, е следвало да представлява последния безплатно като лице, което е материално затруднено, т.е. на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Съгласно ЗА, при такава хипотеза, съдът е този, който определя размера на възнаграждението за адвокат, съобразно с предвиденото в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо и предвид основанията на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, на адв. А.К. следва да се присъди адвокатско възнаграждение от съда в размер, определен съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в случая, съобразно с нормата на чл.8, ал.1, вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата, което, с оглед на това, че следва да се присъди съразмерно на уважената част от исковите претенции, така изчислено по съразмерност възлиза на сумата от 30 лева.

По отношение на претендираното от ответника възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй като производството по делото е водено по специалния ред по чл.286 ЗИНЗС, а в ал.2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи. Ето защо искането на ответника за присъждане на разноски следва да се остави без уважение.

По изложените мотиви и на осн. чл.172 ал.2 АПК Съдът:

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, да заплати на Л.А.К., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 176 лв. /сто седемдесет и шест лева/, съставляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди в Затвора Пловдив за периода от 16.11.2021 г., 17.11.2021 г.; от 19.11.2021 г. до 29.11.2021 г. вкл.; от 07.12.2021 г. До 09.12.2021 г. и от 08.04.2023 г. до 14.04.2023 г., (общо 22 дни), в резултат от нарушение по чл.3 от ЗИНЗС, както и мораторна лихва за периода от 30.05.2023 г. до 04.09.2023 г. в размер на 6,02 лева /шест лева и две стотинки/, а така също и законната лихва върху размера на обезщетението от датата на предявяване на исковата молба 05.09.2023 г. до окончателното му изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди разликата до пълния ѝ предявен размер от 5500 лева, както за останалите периоди в обхвата на претендирания от 01.10.2021 г. до 31.05.2023 и претенцията за мораторната лихва за разликата до пълния ѝ предявен размер от 188,39 лева, като неоснователна и недоказана.

ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София да заплати на адв. А.В.К. *** със служебен адрес гр. ************, сумата от 30 лв. / тридесет лева/, съставляваща размер на адвокатско възнаграждение, определено на основание чл.38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, съразмерно на уважената част от исковите претенции.

Решението подлежи на касационно обжалване пред троен състав на Административен съд-Пловдив в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: