№ 977
гр. София, 23.09.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ в закрито заседание
на двадесет и трети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ралица Манолова
Членове:Петър Стоицев
Ирина Стоева
като разгледа докладваното от Ирина Стоева Въззивно частно наказателно
дело № 20211100603641 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 377, ал. 2, във връзка с гл. XXII от
НПК.
Постъпил е частен протест на прокурор при Софийска районна
прокуратура срещу Разпореждане от 23.04.2021 г., с което
първоинстанционният съд е прекратил производството по НАХД № 5986 по
описа за 2021 г. на СРС, НО, 11-ти състав, и е върнал делото на прокуратурата
за отстраняване на процесуални нарушения.
В протеста са изложени съображения за неправилност и
незаконосъобразност на протестирания съдебен акт, като е посочено, че
обвинителната теза е в достатъчна степен ясна и пълна, за да разбере
обвиняемата за какво й е повдигнато обвинение. Поддържа се, че от
събраните в досъдебна фаза доказателства се установявало по безспорен
начин, че извършеното хулиганство от страна на обвиняемото лице е
осъществено при и по повод на управление на моторно превозно средство
(МПС). Прави се искане за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на
делото на СРС.
В законоустановения срок не е постъпило възражение от обвиняемата
С. К.К.. Преписи от протеста и първоинстанционното разпореждане са били
връчени на същата лично на 13.09.2021 г. Макар настоящото дело да е било
образувано на 16.09.2021 г., към датата на произнасяне на съдебния състав
(23.09.2021 г.) е изтекъл горепосоченият 7-дневен срок, като при преглед на
материалите по делото и след служебно извършени справки в регистратурата
на първоинстанционния съд се установява, че не е постъпило писмено
възражение от страната.
Съдът, като обсъди направените оплаквания и доводи, както и
1
материалите по делото, прие за установено следното:
При служебна проверка се установява, че постъпилият протест е
редовен и допустим като подаден срещу подлежащ на инстанционен контрол
съдебен акт, от страна по делото, която има интерес да инициира подобно
производство, и в преклузивния за това срок, при спазване на изискванията на
НПК.
Разгледан по същество, подаденият протест е основателен.
С постановление от 15.04.2021 г. Софийска районна прокуратура е
внесла досъдебно производство с № 2248/2020 г. по описа на 03 РУ СДВР, пр.
пр. № 42468/2020 г. по описа на СРП в СРС с предложение обвиняемата С.
К.К. да бъде освободена от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание на основание чл. 78а от НК за извършено
престъпление по чл. 325, ал. 3, вр. ал. 1 от НК. В същото се твърди, че
обвиняемата С. К.К. е осъществила от обективна и субективна страна състава
на престъпление по чл. 325, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, като на 01.07.2020 г. около
20.15 часа на кръстовището на бул. „Константин Величков“ и бул. „Тодор
Александров“ извършила непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като
хванала с двете ръце косата на И.Р.С.а, с което я изкарала насила от
автомобила, който шофирала - Ситроен С3 с рег. № ******* след което
нанесла множество удари с двете си ръце и двата си крака в тялото и главата
на С., като деянието било извършено при управление на МПС-Мерцедес с ДК
№ *******.
С протестираното разпореждане съдията-докладчик е прекратил
съдебното производство по образуваното пред него дело и е върнал делото на
прокурора, аргументирайки се, че обвинителната теза била формулирана по
начин, който не покривал минималните процесуални стандарти касателно
съставомерни белези на деянието, което ограничавало правото на защита на
обвиняемото лице. В постановлението прокуратурата противоречиво излагала
твърдения, че обвиняемата излязла от автомобила си и извършила
инкриминираните деяния, а непосредствено след това – че престъпните
действия били извършени при управление на МПС. Поради тези съображения
районният съдия е счел, че делото следва да бъде върнато на прокуратурата за
последваща конкретизация.
Въззивният състав не се съгласява с изводите на първоинстанционния
съд. Не се констатираха поддържаните в разпореждането недостатъци на
прокурорското постановление, както и обстоятелството, че повдигнатото
обвинение е противоречиво и неясно. Дори напротив, настоящият въззивен
състав намира, че обвинителната теза е формулирана изключително пълно,
точно и ясно, като както за обвиняемата, така и за съда, не би следвало да е
налице каквато и да е било неяснота или противоречие досежно
съставомерните обективни признаци на деянието.
Видно от съдържанието на прокурорското постановление,
2
първоначално в него е описана фактическа картина, изразила се в скандални
пътни разправии, като впоследствие е посочено и точното инкриминирано
поведение на обвиняемата - „извършила непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото, като хванала с двете ръце косата на И.Р.С.а, с което я изкарала на
сила от автомобила, който шофирала Ситроен С3 с рег. № ******* след което
нанесла множество удари с двете си ръце и двата си крака в тялото и главата
на С., като деянието е извършено при управление на МПС - Мерцедес с ДК №
*******“. В настоящия случай прокуратурата е инкриминирала и елемент от
квалифицирания състав на хулиганството по чл. 325, ал. 3 от НК - деянието по
ал. 1 да е извършено при управляване на моторно превозно средство.
Въззивният съд счита, че не е налице противоречие в твърденията на
прокуратурата касателно обективната страна на инкриминираното деяние.
Обвинителната теза се състои в това, че инкриминираното хулиганско
поведение било осъществено при управление на МПС, т.е. в контекста на
управление на превозно средство, което кореспондира с фактите, описани в
началото на обвинителния акт относно развилия се пътен конфликт между
двамата водачи.
Извън гореизложеното, с оглед доводите в протеста въззивната
инстанция следва да отбележи, че предвид характера и предмета на
настоящото производство извън правомощията на въззивния съд е да
извършва преценка касателно събраните в досъдебна фаза доказателства и
дали от същите се установява хулиганството, за което е повдигнато
обвинението, е осъществено при и по повод на управление на моторно
превозно средство (МПС), тъй като това би означавало произнасяне по
същество на обвинението.
Воден от горното, въззивният съд приема, че атакуваното разпореждане
е неправилно и незаконосъобразно, доколкото първоинстанционният съдия-
докладчик е приел наличието на допуснати отстраними съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемото лице, предвид което на основание чл. 377, ал. 1 от НПК е
прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора за
отстраняването им. С оглед изложеното, протестираното разпореждане следва
да бъде отменено и делото следва да бъде върнато на първоинстанционния
съд за продължаване на съдебното производство.
Така мотивиран, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане от 23.04.2021 г., с което първоинстанционният
съд е прекратил производството по НАХД № 5986 по описа за 2021 г. на СРС,
НО, 11-ти състав, и е върнал делото на СРП за отстраняване на процесуални
нарушения.
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на
съдебнопроизводствените действия.
3
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или
протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4