№ 382
гр. С., 29.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в закрито заседание на двадесет и девети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Пламен Д. Стефанов
Симеон Ил. Светославов
като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Въззивно частно
наказателно дело № 20222200600490 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 243, ал. 7 от НПК.
Образувано е по частна въззивна жалба с вх. № 13719/29.08.2022 г. на Р. Т. М. от гр. К.,
ул. „Охрид“ № 2, вх. А, ет. 5, ап. 10, чрез адв. Н. А. от АК Б., със съдебен адрес: гр. Б., ул.
„Трайко Китанчев“ № 53, срещу Определение № 427/16.08.2022 г., по ч. н. д. № 804/2022 г.
по описа на РС С., с което е потвърдено постановление за прекратяване на досъдебно
производство от 07.03.2022 г. по преписка с вх. № 12584/2021 г. на РП-Б.-ТП Ц..
По така предявената въззивна частна жалба не е постъпил отговор.
Частната жалбоподателка счита обжалваното определение за неправилно, тъй като
правните изводи за несъставомерност на престъплението били погрешни, в пълно
противоречие с константната съдебна практика и достигнати чрез превратно тълкуване на
закона. Твърди, че със заключването на вратата В. е оспорвал правото и на собственост
върху лятната кухня, до която е практически лишена от достъп. Поради това той извършил
самоволно, не по установения от закона ред, предполагаемо или действително право. При
извършването на самоуправство било необходимо деецът да внесе промени във
фактическото положение, а това в случая било безспорно установено именно със
заключването на вратата. Жалбоподателката счита, че поради това В. е съзнавал всички
елементи от обективна страна, както и че не това е редът за уреждане на тези спорове, като е
искал настъпването именно на този резултат. Отказът му да даде обяснения пред
разследващия полицай представлявало доказателство за умисъла му. В. съзнавал и осъзнавал
несъгласието и с извършеното от него самоуправство, но въпреки това го осъществил, и до
момента отказва да възстанови фактическото положение. Случаят не бил маловажен, тъй
като бил свързан с ползването на недвижим имот и ограничаване на достъпа до недвижима
вещ на значителна стойност. В протокола за разпит на В. било отразено, че той разбира
какво е направил, но съзнателно и категорично отказвал да възстанови фактическото
положение отпреди извършеното от него самоуправство. Първоинстанционният съд
пропуснал да обсъди приложените от нея писмени доказателства, не е изискал посочените от
нея дела и не е обсъдил въведените от нея възражения. Налице бил гражданско правен спор
между страните по гр. д. № 484/2022 г. по описа на РС Я.. Съдът преповторил изводите,
които били изложени в обжалваното постановление за прекратяване на досъдебното
производство, без да изложи свои собствени такива.
В заключение сочи, че е пострадало лице по смисъла на чл. 74 и чл. 76 от НПК от
1
престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК, като счита обществените отношение, които са
засегнати от самоуправството, не изключват фигурата на пострадалото лице, и пострадалото
лице може да се конституира в друго качество в съдебното производство. С обжалваното
определение първоинстанционният съд я лишил от тази процесуална възможност.
Иска се от настоящата съдебна инстанция да отнеми обжалваното първоинстанционно
определение и постановление за прекратяване на досъдебно производство, и същото да бъде
възобновено за да приключи с обвинителен акт. Претендира разноски за настоящата съдебна
инстанция.
Настоящата съдебна инстанция, като взе предвид въведените доводи, както и с оглед
събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, установи
следното от фактическа страна:
Видно от събраните материали по ДП № 222/21 г. е че производството е образувано
по жалба на Р. М., с която съобщава, че за времето от началото на 2019 г. до настоящия
момент в гр. Ц. Т.В. изхвърлил нейните вещи от лятната кухня на двора, заключил вратата и
отказал да предостави ключ от нея, поради което счита, че е осъществил самоуправство
спрямо нея.
На 21.12.2015 г. Т.В. и Р. М. удостоверили, че за в бъдеще по отношение на общите
имоти – дворно място и лятна кухня съсобствениците ще упражняват правата си съгласно
правилата за съсобственост.
От показанията на свид. В. се установява, че лятната кухня се състои от две
помещения, които са преградени, като майка му ползвала дясната половина и Р. М. лявата
половина. Преди 10 г. се наложило да монтира дограма – врата и прозорец на дясното
помещение, тъй като предходната врата е била порутена, а прозорецът с изгнила дограма. С
грижата на добър стопани, преди повече от 10 г. поставил дограма, защото помещението се
превърнало в развъдник на котки и зарази. В дясното помещение М. не слагала вещи и не го
е търсила за осигуряване на достъп до помещението.
От показанията на свид. Б., баща на Р. Б.а, съпруга на М.Д., се установява, че през
зимата на 2019 г. Т.В. е заключил стаята на лятната кухня и е изхвърлил на двора мебелите
на Р., които били вътре. През 2019 г. той лично посетил имота за да се подготви за сезона и
тогава намерил мебелите на двора, вече изгнили от зимните атмосферни условия. Видял, че
Т.В. е поставил врата от алуминиева дограма, а преди имало отвор, а не врата, който
прикривали с дървена плоскост. Новата врата била заключена и имала брава. Знаел, че Р.
поискала няколко пъти от В. да и даде ключ за вратата за да има достъп до стаята, но той и
отказвал. Лично обаче не е отказал, а е отказал на снаха му и сина и. Бащата на снаха и се
обадил да и каже, че всички вещи са изхвърлени на двора и на боклука.
От показанията на свид. М. се установява, че в лятната кухня държала нейни вещи, тъй
като тя се ползвала от нея, но през 2019 г. без нейно позволение Т.В. изхвърлил на двори
вещите без да и каже и заключил помещението. Не давала съгласие той да ползва
помещението или да поставя дограма. Той отказал да и даде ключ и забранил тя да ползва
помещението. Това желание споделила на синът и Милен и снаха и Р.. В останалата част
показанията на свидетелката са неотносими или са в противоречие с другите писмените
доказателства.
От справка с изх. № 1595/12.11.2021 г. на РС Ц. се установява, че през 2021 г. са
заведени 3 броя искови молби със страни Т.К. В., Н.К. В. и Р. Т. М..
С Постановление за прекратяване на досъдебно производство от 07.03.2022 г. на РП Б.
ТП Ц. е прекратено ДП № 222/21 г. по описа на РУ Ц., поради липса на извършено
престъпление от общ характер / чл. 323, ал. 1 от НК/.
С Определение № 73/15.07.2022 г., по к. ч. д. № 523/2022 г. ВКС е възложил
образуването и разглеждането на прекратено НЧД № 1356/2022 г. по описа на РС Б., на РС
С..
За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд констатирал
2
наличието на съсобственост и уреждане на отношенията между съсобствениците с
декларация от 21.12.2015 г., както и отсъствието на правни спорове до 2019 г. между тях.
Въз основа на тези констатации съдът е достигнал до решаващия извод, че няма валиден
годен правен субект на престъплението „самоуправство“, тъй като не е имало правен спор и
В. няма как да осъществи деянието по чл. 323, ал. 1 от НК. Тези изводи на съда съвпаднали с
изложените в обжалваното постановление, поради което и последното е потвърдено.
Съдът дава пълна вяра на писмените и гласни доказателствени средства послужили за
изграждане на фактическата обстановка, като онези от тях, които не са част от същата, не са
взети предвид, тъй като са неотносими. Освен това, показанията на свид. М. съдържат
неясноти и възпроизвеждат слухове, а нейните показания в частта за ползването на имота са
в противоречие с писмените доказателства по делото. Такова противоречие е налице и в
показанията на свид. Б., поради което в едната част не са взети предвид.
При така установеното от фактическа страна, въззивната инстанция достигна до
следните правни изводи:
Подадената частна жалба е допустима, но разгледа по същество е неоснователна.
Настоящият съдебен състав не установи основания за несъгласие с изложените от РС
С. изводи по оценката на фактите с оглед на приложимия закон, тъй като същите са
основани на правилен прочит на закона и практиката по приложението му. Самоуправството
предполага липса на съгласие на засегнатия да бъде пренебрегнат гарантиращия правата му
законен ред за осъществяване на едно право (действително или предполагаемо) и то да бъде
реализирано по друг начин. Оспорването, което засегнатата противопоставя може да се
отнася до съществуване на правото, но така също и до начина на реализирането му, както се
твърди в случая. Констатацията на първоинстанционния съд за липса на основните белези
на инкриминираното престъпление от обективна страна е правилна, тъй като е основана на
събраните по ДП № 222/21 по описа на РУ Ц. доказателства, които еднопосочно установят,
че се касае за лятна кухня, която е разделена и има две входни врати до които се стигна през
един общ двор. Нещо повече, за ползването на общите части, в т. ч. за ползването на лятната
кухня съсобствениците са постигнали съгласие да се ползват по смисъла на чл. 30 и сл. от
ЗС. При внимателен анализ на доказателствената маса може да бъде направен извод, че в
нито един момент от инкриминирания период пострадалата не е била лишена от достъп до
лятната кухня, намираща се в имота. Тя е имала възможност да влезе в нея през втори вход
от лицевата страна на сградата, както и да премине през двора, намиращ се в същия имот.
От събраните доказателства не може да бъде направен извод, че пострадалата има право да
ползва дясната част от сградата, както и че е поставената врата е препятствала
възможността и да ползва лятната кухня. Този гражданскоправен спор за ползването на
лятната кухня към настоящия момент не е разрешен.
При преценката за съставомерност на инкриминираното деяние трябва да бъде
отчетено и това, че престъплението по чл.323, ал.1 НК може да бъде осъществено от
обективна страна единствено когато е извършено действие, което е насочено към
упражняване на спорно действително или предполагаемо право с имуществен еквивалент.
Изискването правоотношението, което е било засегнато с осъщественото престъпление,
задължително трябва да е било обект на оспорване. При липсата на такъв правен спор,
предхождащ осъществяването на инкриминираното деяние, не може да се носи наказателна
отговорност, тъй като подобно действие не би нарушило непосредствения обект на
престъплението - засягането на обществените отношения, свързани с решаването на
имуществен спор / Решение № 303/24.07.2012, по к. н. д 12/2012 г. на ВКС /.
Доводът за нарушение на правото на защита на пострадалия е неоснователен, тъй като
с прекратяването на досъдебното производство засегнатото лице изгубва предполагаемото
качество на пострадало лице.
Предвид гореизложеното, обжалваното определение е правилно и като такова следва да
бъде потвърдено, и предвид този изход на производството, искането за присъждане на
разноски е също неоснователно.
3
Ръководен от горното, Окръжен съд С.
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 427/16.08.2022 г., по ч. н. д. № 804/2022 г. по описа
на РС С..
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4