МОТИВИ по НАХД № 389 по описа на Карловски районен съд
за 2019 година
Д.И.Р. е привлечен като обвиняем за това, че на
04.12.2017 г. в с.А., обл. П., управлявал моторно превозно средство – лек
автомобил марка „Мицубиши“ модел „Шогун“ с номер на рама: ****, с поставени
регистрационни табели с номер: ****, което не е регистрирано по надлежния ред,
предвиден в:
чл. 140, ал.1, изречение първо от ЗДвП: По пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места.
чл. 140, ал.2, изречение първо от ЗДвП: Условията и
редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства се определя с наредба на министъра на
вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията и министъра на отбраната, а именно Наредба № І-45 от
24 март 2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне
на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от министъра на
вътрешните работи - престъпление по чл. 345 ал.2 вр.
с ал.1 от НК.
Районна прокуратура - К. е внесла предложение за
освобождаване на Р. от наказателна отговорност за извършеното от него деяние и
налагане на административно наказание.
В съдебно заседание след приключване
на съдебното следствие, представителят на РП – К. поддържа предложението. Счита
за безспорно доказано, че обвиняемият е реализирал престъпния състав на чл.345
ал.2 във вр. с ал.1 от НК. Пледира същият да бъде
освободен от наказателна отговорност, като му бъде наложено административно
наказание глоба под средния предвиден размер.
Обвиняемият Р., редовно призован, лично
и чрез защитника си адв. Х. пледират обвеняемия да бъде оправдан поради
малозначителност, алтернативно да му бъде наложена глоба в диапазона между
500лв. и 1000лв., предвиден в чл. 345 ал. 2 вр. ал. 1
от НК.
Съдът, като обсъди всички
доказателства, събрани по делото – обясненията на обвиняемия пред съда и от
досъдебното производство, показанията на свидетелите И.Т. и М.С. пред съда и в досъдебното
производство, показанията на свидетелите В.Н., Д.Н., М.Х.и Н.И., дадени в хода на
досъдебното производство, писмените доказателства – договор за продажба и
регистрационен документ на чужд език, справка за нарушител/ водач, справка в
ЦБКАТ, справки от Дирекция международно оперативно сътрудничество, справка за
пътуване на превозно средство, данни за първоначална регистрация на МПС,
заявление за първоначална регистрация с придружаващи документи за регистрация
на МПС, пълномощно, справка от ОД на МВР П. от 06.07.2018г., справка за лице,
възражение срещу АУАН и докладна записка в тази връзка, АУАН бл. № 120816/04.12.2017г., наказателно
постановление № 17-0281-001339/01.03.2018г., сметка за платена застрахователна
премия, комбинирана застрахователна полица „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, справка от Агенция по геодезия, картография и кадастър, скица
№ 91001/21.10.1999г., справка от Община С., справка
за съдимост и характеристична справка на обвиняемия, прочетени и приобщени като
доказателства по делото, намери за установено следното:
Обвиняемият Д.И.Р., ЕГН ********** е
роден на ***г. в гр. К.. Живее в с. А.
ул. Ш. № 1. ****. ****. ****. Не е
освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание.
На 07.08.2017 г
обвиняемият Д.И.Р. придобил от чужд
гражданин лек автомобил марка „Мицубиши“ модел „Шогун“ с номер на рама: ****, с
поставени регистрационни табели с номер: **** и въпреки, че бил неправоспособен водач на МПС, го ползвал.
Така управлявайки този автомобил, около 16:20 часа на 04.12.2017 г., по ул. „П.“ в село А.,обл.
П. обв. Р. забелязал движещ се срещу него полицейски автомобил, в който били
служителите от РУ на МВР К. Д.Н., И.Т., В.Н. и М. Х.. Възприемайки този автомобил, обв. Р. се
опитал да се укрие от полицаите, като предприел маневра на заден ход по
улицата с управляваното от него моторно
превозно средство. Въпреки това, бил настигнат и спрян от полицейските
служители. При последвалата проверка полицаите констатирали факта, че обв. Р. не е правоспособен водач на
моторно превозно средство. Впоследствие
в хода на извършените допълнителни проверочни действия свидетелката М.С. ***
констатирала, че представеното от обв. Р. по време на извършената му на
04.12.2017 г. проверка английско свидетелство за регистрация на МПС е с липсващ
лист, съдържащ данните за новия собственик и отрязъка, който се представя на
компетентните служби в Англия при отчисляване на автомобила. В хода на
проведена кореспонденция посредством Дирекция „Международно оперативно
сътрудничество“ – МВР било установено, че автомобил с регистрационни табели с №
**** не е регистриран в Англия. Същият бил регистриран едва през м. август 2018
г. в КАТ – П. с рег. № ***на името на св.Н.Х.И.от гр. С.. Към инкриминираната
по делото дата – 04.12.2017 г. обв. Р., като неправоспособен водач на МПС,
управлявал нерегистрирано такова по надлежния ред, предвиден в:
чл. 140, ал.1, изречение първо от ЗДвП: По пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места.
чл. 140, ал.2, изречение първо от ЗДвП: Условията и
редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства се определя с наредба на министъра на
вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията и министъра на отбраната, а именно Наредба № І-45 от
24 март 2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне
на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от министъра на
вътрешните работи.
Описаната фактическа обстановка се установява по
безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства
–обясненията на обвиняемия пред съда и от досъдебното производство, показанията
на свидетелите И.Т. и М.С. пред съда и в досъдебното производство, показанията
на свидетелите В.Н., Д.Н., М.Х.и Н.И.,
дадени в хода на досъдебното производство, които съдът намира за
последователни, логични, вътрешно непротиворечиви, обективни относно
релевантните факти от предмета на доказване и съответстващи на останалия,
събран по делото доказателствен материал. Противоречие относно релевантните
факти от предмета на доказване в събраните гласни доказателства не е налице.
От показанията на свидетелите Т., Н., Н. и Х. се
установява, че забелязали управлявания от обвиняемия автомобил, движещ се по асфалтирана
улица, идваща откъм гробищния парк на с. А., който спрял на кръстовището с ул.
„П.“, където бил полицейският автомобил, за да се включи в движението по нея.
След като забелязал полицейските служители потеглил назад. Тъй като на
служителите на полицията било известно, че Р. не е правоспособен водач на МПС,
го последвали. Той спрял управляваното МПС и му била извършена проверка, при
която не представил свидетелство за управление на МПС, понеже не му било
издавано такова, за което му бил съставен АУАН
бл. № 120816/04.12.2017г. за нарушение на чл. 150 от ЗДвП.
Показанията на посочените свидетели са подробни,
логични и непротиворечиви, съответстват и на останалите гласни и писмени
доказателства и съдът ги кредитира.
Свидетелката С. излага сведения за извършената от нея
проверка във връзка със съставения АУАН на обвиняемия, при която установила, че
процесният автомобил не е бил регистриран в страната
след придобиването му от обвиняемия. От свидетелството за регистрация на
автомобила липсвал втория лист, който съдържал данните на новия собственик и
отрязъка, който се представял пред английските служби за отчисляване на
автомобила, което я навело на мисълта, че същият е отчислен във Великобритания,
което било потвърдено и от изискана справка от Дирекция МОС – МВР.
Съдът кредитира показанията й като логични, вътрешно
непротиворечиви и съответстващи на останалия, събран по делото доказателствен материал.
Свидетелката И., съжителстваща на съпружески начала с
обвиняемия, установява последващо случая регистриране
на процесния автомобил на нейно име.
От обясненията на обвиняемия Р., дадени в съдебно
заседание и в досъдебното производство се установява, че закупил през лятото на
2017г. автомобила, който бил с поставени регистрационни табели и придружен с
документи, от чужд гражданин с
намерение да го ползва на полето. Не го
регистрирал в страната. Преди процесния случай го
управлявал инцидентно на полето и в планината и веднъж до гр. С.. На процесната
дата също го управлявал на полето, като на връщане към дома си бил спрян от
полицейските служители. Сочи, че дома му бил на десет метра от мястото, където го забелязали органите на реда.
Обясненията му не се опровергават от останалите кредитирани доказателства и
съдът ги ползва. Де факто, обясненията на обвиняемия не отричат управлението на
нерегистрираното по съответния ред МПС и допълват показанията на разпитаните по
досъдебното производство свидетели.
В унисон с приетата за установена фактическа
обстановка са и събраните по делото писмени доказателства, приобщени в доказателствения материал на осн.
чл. 283 от НПК– договор за продажба и регистрационен документ на чужд език,
справка за нарушител/ водач, справка в ЦБКАТ, справки от Дирекция международно
оперативно сътрудничество, справка за пътуване на превозно средство, данни за
първоначална регистрация на МПС, заявление за първоначална регистрация с
придружаващи документи за регистрация на МПС, пълномощно, справка от ОД на МВР П.
от 06.07.2018г., справка за лице, възражение срещу АУАН и докладна записка в
тази връзка, АУАН бл. №
120816/04.12.2017г., наказателно постановление № 17-0281-001339/01.03.2018г.,
сметка за платена застрахователна премия, комбинирана застрахователна полица
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, справка от Агенция по геодезия,
картография и кадастър, скица № 91001/21.10.1999г., справка от Община С., справка за съдимост и характеристична
справка на обвиняемия.
При така констатираното от фактическа страна,
настоящият състав намира от правна страна, че обвиняемият не е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 345 ал.2 във вр.
с ал.1 от НК, тъй като извършеното от него, макар и формално да осъществява
състава на посоченото престъпно посегателство, поради своята малозначителност,
разкрива явно незначителна обществена опасност. Разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от НК е приложима спрямо всички престъпни състави от особената част на НК и в тази
връзка, съобразно последователната практика на ВКС, следва да се преценяват в
кумулативна даденост, както обстоятелствата относно обществената опасност на деянието
в контекста на реализирания механизъм, характеризиращите инкриминирания предмет
особености, липсата или незначителността на настъпилите вредни последици,
мотивите и подбудите, ръководещи дееца, така и фактическите данни досежно
личността на дееца. Според настоящата инстанция, очертаните по- горе фактически
положения сочат на изключително ниска степен на обществена опасност на
деянието. Касае се за наскоро спрямо датата на деянието криминализирано
транспортно престъпление, в чиито състав не се включват престъпни последици,
т.е на просто извършване. Управлението на МПС- то е било на полето, а на пътя,
отворен за обществено ползване, е предстояло управление на много кратко
разстояние, обвиняемият е бил на метри от дома си, на ул. „Ш.“ в същото населено
място. Последното е от значение, тъй като с криминализирането на засегнатите
обществени отношения, визирани в състава на чл. 345 ал.2 от НК целта на
законодателя е била да се попречи на водачи, участвали в ПТП да се укрият и да
осуетят носенето на наказателна отговорност, като напуснат местопроизшествието
с практически неразпознаваемо МПС. В настоящия казус, тези отношения са
засегнати в по- ниска степен, имайки предвид, че в малките населени места
хората се познават и обвиняемият при евентуално участие в ПТП трудно би останал
неразпознат. От значение е и
обстоятелството, че автомобилът е използван от Р. да се придвижи до полски
имот, където няма интензивно движение на
превозни средства и хора. Не е установено и движение извън допустимата скорост,
нито, че с поведението си е създал някаква опасност на пътното платно.
Не може да се възприеме доводът на прокурора, че обвиняемият е направил опит да
осуети полицейска проверка. Действително същият е потеглил назад, виждайки
полицейските служители, но до този
момент от тяхна страна не му е бил даден знак за спиране. При поданения такъв
веднага се е подчинил и е оказал пълно съдействие. Такова е оказал и в хода на
развилото се досъдебно производство. Посоченото разкрива по-ниска степен на
обществена опасност на извършеното от обичайната. В случая следва да се отчете
и личността на дееца – същият е с добра обществена характеристика, не са му
налагани административни наказания по ЗДвП, освен едно за нарушение на чл. 177
ал. 1 т. 3, което не е свързано с управление на МПС от негова страна, от същото
е изминал и немалък период от време, чистото му съдебно минало, семейна
ангажираност, макар и без брак, оказаното пълно съдействие на полицейските
служители и в последствие на разследващите органи и съда, давайки подробна
информация за времето, мястото на придобиване на моторното превозно средство и
деянието, както и добросъвестното изложение, че и преди процесния случай се е
случвало да управлява автомобила инцидентно, което с изключение на възприетото
от свидетеля Т., не би могло да бъде установено без неговото съдействие. Посоченото
сочи на ниска степен на обществена опасност на дееца, което преценено в
контекста на добросъвестното му процесуално поведение, дава основание да се
приложи разпоредбата на чл. 9 ал.2, предл. 2 от НК.
Обстоятелството, че Р. е неправоспособен да
управлява МПС, не променя горния извод на съда, а и за това му е съставен АУАН
и издадено наказателно постановление. Следва да се отчете, че спрямо него до
този момент не е реализирана административно-наказателна отговорност за
управление на нерегистрирано МПС и без съответна правоспособност, за да може да
се счете, че административно-наказателната репресия не би могла да изиграе
поправително и възпиращо въздействие спрямо него.
Съдът не счита за основателно възражението на
защитата, че деянието не е извършено умишлено, тъй като обвиняемият не бил
наясно, че трябва автомобилът да се регистрира, за да бъде управляван. Съгласно
чл. 1 ал. 1 от Наредба № І-45 от 24 март 2000г. за регистриране, отчет, спиране
от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни
средства, действащ към датата на
деянието, тази наредба определя
условията и реда за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от
движение на моторните превозни средства и ремаркетата, теглени от тях,
собственост на български физически и юридически лица, както и реда за служебно
предоставяне и за предоставяне срещу заплащане на данни за регистрирани пътни
превозни средства. Няма спор, че обвиняемият е български гражданин с постоянен
адрес в страната и като такъв, за него
са относими посочените в Наредбата правила. След като
в срока по чл. 3 ал. 1 от нея, действащ към дата на деянието - 14-дневен срок
от придобиване на собствеността, не е регистрирал процесния
автомобил и го е управлявал е осъществил управление на нерегистрирано по
надлежния ред МПС. Незнанието на закона не го извинява.
Паралелно със съществуването на престъплението по чл.
345 ал.2 от НК, законодателят не е предвидил отпадането на административното
нарушение по чл. 140 от ЗДвП, което е със същите правни характеристики и чиито
санкционни последици са уредени в чл. 175 ал.3 от ЗДвП, като разграничителният
критерий между престъпление и административно нарушение следва да бъде поставен
върху степента на обществена опасност на извършеното и дееца, а както се каза в
случая тя е ниска.
По изложените съображения, съдът счете, че поведението
на обвиняемия следва да бъде квалифицирано като малозначително и непрестъпно,
по смисъла на чл. 9 ал. 2 от НК, поради което призна на основание чл. 378 ал. 4
т. 2 от НПК Р. за невинен и го оправда за престъплението, за което е предложен
да бъде санкциониран по реда на чл. 78А от НК с внесения в съда прокурорски акт
– по чл. 345 ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
Съгласно чл.
301 ал. 4 от НПК, при преценката дали деянието съставлява престъпление или не, съдът
следва да се произнесе, дали извършеното не представлява административно
нарушение. В тези случаи, съгласно чл. 305 ал. 6 от НПК съдът следва да признае
обвиняемия за невинен и да му наложи административно наказание. Според
настоящия състав, извършеното от обвиняемия разкрива белезите на административно нарушение по чл. 140 ал. 1 от ЗДвП, а именно, че на 04.12.2017 г. в с.А., обл. П., е управлявал лек автомобил
марка „Мицубиши“ модел „Шогун“
с номер на рама: ****, с поставени регистрационни табели с номер: ****, който
не е бил регистриран по съответния ред. Управлението на нерегистрирано МПС е
безспорно доказано по делото. Ниската степен на обществена опасност на
деянието, дава основание за приложение на чл. 9 ал.2 от НК, но поставя същото в
юридическите рамки на административно нарушение по чл. 140 ал. 1 от ЗДвП, тъй
като се отличава с типичната за този вид нарушение обществена опасност.
Санкционната разпоредба на чл. 175 ал. 3 пр.1 от ЗДвП предвижда за същото
нарушение административно наказание глоба от 200 до 500 лева и лишаване от право на управление на МПС за
срок от 6 до 12 месеца. При индивидуализиране на административното наказание,
съдът взе в предвид, че обвиняемият е управлявал превозното средство и като
неправоспособен водач, както и инцидентното управление на МПС и по-рано, отчете обаче и че не е наказван, освен веднъж,
за други нарушения на ЗДвП, при което
счете, че следва да му наложи административно наказание глоба в размер към
средния- триста лева. Не следва да му се налага административно наказание
лишаване от право да управлява МПС, тъй като не притежава подобна
правоспособност. С така определеното по вид и размер административно наказание,
съдът счита, че ще се въздейства
поправително и превъзпитателно върху обвиняемия, за да спазва установения в
страната правов ред за движение по пътищата. Не са налице основания за приложение
чл. 28 от ЗАНН. Макар и да не е престъпление, заради приложението на чл. 9 ал. 2
от НК, от гледна точка на административно- наказателното право, нарушението не
е маловажно, имайки предвид, както се каза, че и преди това, макар и
инцидентно, при липса на правоспособност и регистрация, е управлявал
автомобила.
По изложените мотиви Съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
АГ.