№ 104
гр. София, 04.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20241110129114 по описа за 2024 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
искове с правно основание чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД от М. А. Ч.,ЕГН
**********,с адрес гр.С,с пълномощник адв.М. М.,с адрес гр.П,против
„И“АД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано
от Г Т и А М и против „Ф Б“ЕООД,ЕИК *****,със седалище и адрес на
управление гр.С,представлявано от П Д,с искане за осъждане на ответниците
да заплатят парични суми,както следва – 80 лева от първия ответник и 400
лева от втория ответник.
В исковата молба се твърди,че на 08.08.2022 г. между ищцата Ч. и
първият ответник е сключен договор за паричен заем при заемна парична сума
от 1500 лева и общо дължима сума по договора за заем от 1666,65 лева.
Твърди се,че във връзка с договора за заем и при съобразяване клаузата на чл.4
от договора ищцата е сключила с „Ф Б“ЕООД договор за поръчителство с
дължимо възнаграждение от 823,35 лева. Ищцата сочи,че сключените
договори за заем и за поръчителство са недействителни и моли съда да осъди
всеки от ответниците да възстанови паричните суми,получени без основание,а
именно 80 лева от първия ответник и 400 лева от втория ответник. Моли съда
да уважи предявените искове.
Ответникът „И“АД в депозирания писмен отговор оспорва исковата
претенция като неоснователна и недоказана като твърди,че разпоредбата на
чл.22 от ЗПК изчерпателно урежда хипотезите,при които договорът би бил
недействителен,а в никой друг случай недействителност на отделна договорна
клауза не би могло да има за последица недействителност на договорното
правоотношение. Оспорени са твърденията на ищцата за неправилно
посочване на ГПР като се изтъква,че възнаграждението по договора за
поръчителство не следва да бъде включено при изчисляване на ГПР. Моли
съда да отхвърли иска.
1
Ответникът „Ф Б“ЕООД намира исковата претенция за недоказана по
основание като твърди,че договорът за поръчителство е
действителен,дружеството може да бъде гарант по договор за
кредит,оспорени са твърденията за недействителност на договорното
правоотношение. Моли се съдът да отхвърли иска.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
Представен е договор за паричен заем № *****,сключен на 08.08.2022 г.
между „И“АД и М. А. Ч.,за заемна парична сума от 1500 лева,платима на
петнадесет вноски – по една вноска на всеки две седмици. Видно от
договора,лихвеният процент е 35 %,а ГПР възлиза на 40,41 %. Съгласно
чл.4,ал.3 от договора за заем вземането по договора може да бъде обезпечено
чрез одобрено от дружеството заемодател дружество гарант.
По делото е приет и договор за предоставяне на гаранция №
*****,сключен между „Ф Б“ЕООД и М. А. Ч. при възнаграждение в размер от
823,35 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Уважаването на иск с правно основание чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД е
обусловено от доказване,че парична сума е заплатена,но към момента на
нейното плащане липсва основание за заплащането й,т.е. паричната сума е
заплатена без основание и подлежи на възстановяване. При разпределение
доказателствената тежест,регламентирана съгласно чл.154 от ГПК страната
ищец следва да проведе доказване,че е реализирала плащане,а страната
ответник да установи,че има основание да получи плащането. В
хипотезата,когато сключен между страните договор е недействителен,този
договор не би могъл валидно да породи правни последици,съответно
заплатена на основание договора парична сума би се явила платена без
основание. Съдът извършва преценка към момента на сключване на
договорното правоотношение дали договорът е действителен или е налице
порок,който обуславя неговата недействителност. Софийският районен съд
приема,че е налице основание да бъде счетено,че договорните
правоотношения – по договор за заем и по договор за поръчителство се явяват
недействителни,защото е допуснато нарушаване на императивни правни
норми. В конкретния случай една от страните по договорите е физическо
лице,поради което следва да се приеме,че е потребител. Законът за
потребителския кредит ( ЗПК ) регламентира чрез императивни разпоредби
условията,на които заемното правоотношение следва да отговаря,за да бъде
действително. Тези разпоредби са предвидени за предоставяне защита на
потребителя,който е икономически по-слабата страна,за да бъде избегнато
прекомерното увеличаване общия размер на дълга,както и за да бъде
обезпечено правото на заемополучателя към сключване на договора за заем да
има конкретна и точна представа за общия размер на задължението,което
поема. Съгласно чл.19,ал.4 от ЗПК при сключване на договор за заем с
физическо лице размерът на годишния процент на разходите не би могъл да
надвишава 50 % от размера на заемната парична сума. Цитираната разпоредба
2
е императивна,т.е. страните не могат да уговорят дължимост на парични суми
по договора за заем,които нарушават установената горна граница на ГПР. В
настоящия случай ищцата Ч. в един и същи ден е сключила два договора – за
паричен заем при заемна парична сума от 1500 лева и за поръчителство при
възнаграждение,дължимо в полза на дружеството поръчител в размер от
823,35 лева. Съдът счита,че макар да са сключени два отделни договора чрез
сключването им се достига до нарушаване на императивна правна
норма,установена в полза на потребителя. С оглед това,че чрез приемане на
разпоредбата на чл.19,ал.4 от ЗПК се цели предоставяне защита на
заемополучателя потребител чрез регламентиране на максималния размер на
дължимата парична сума над заемната парична сума,съдът приема,че
противоречи на закона уговаряне на допълнително дължими парични суми
независимо дали тези парични суми са договорени по договора за паричен
заем или чрез сключване на друг договор. С оглед обстоятелството,че
посоченият в договора за заем годишен процент на разходите възлиза на 40,41
%,както и при съобразяване размера на възнаграждението по договора за
поръчителство,което надвишава половината от заемната парична сума,се
достига до резултат,при който общият размер на задължението за страната
заемополучател се формира в нарушение на императивна правна
норма,регламентирана съгласно чл.19,ал.4 от ЗПК. Софийският районен съд
приема,че чрез уговаряне на възнаграждение по договор за поръчителство
независимо от това дали заемополучателят по договора за паричен заем би
допуснал неточно изпълнение или би изпълнил точно своите задължения за
връщане на заемната парична сума се нарушава принципът на
добросъвестност,с оглед което договорът за поръчителство е недействителен и
не би могъл валидно да породи последици. Уговарянето дължимост на
възнаграждение независимо от това дали за насрещната страна – дружеството
поръчител би възникнало задължение по договора за поръчителство води до
извод за нееквивалентност на престациите,т.е. до значително неравновесие
между правата и задълженията на страните по договора в ущърб на страната
потребител. Така мотивиран,съдът намира,че договорите за заем и за
поръчителство се явяват недействителни,което означава,че на връщане
подлежи чистата сума по договора за кредит,т.е. заемната парична сума,докато
други плащания се явяват недължими. В този смисъл за уважаване на искова
претенция,предявена по реда на чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД е от значение
доказването каква парична сума е заплатена над заемната парична сума. В
настоящия случай въпреки дадените от съда указания по реда на чл.146,ал.2
от ГПК ищцата Ч. не е представила доказателства за извършените
плащания,съответно съдът не би могъл да възприеме за доказан фактът,че е
заплатена парична сума,надвишаваща заемната парична сума по договора за
заем,съответно каква парична сума е заплатена по договора за поръчителство.
С оглед това,че ищцата Ч. не представя доказателства относно размера на
заплатените от нея парични суми,нито излага основателни съображения
относно причините да не разполага с такива писмени доказателства, исковете
като недоказани подлежат на отхвърляне. Следва да се посочи,че фактът на
плащане се доказва чрез писмени доказателства – в тази насока според
погасителния план,представен от ищцата с исковата молба задълженията по
договора се погасяват в брой в офис на дружеството,по банков път,в офиси на
„Български пощи““ЕАД,в офиси на Фаст пей или чрез използване на банкова
3
карта. Следователно при съобразяване уговорените начини за плащане на
паричните суми ищцата Ч. следва да разполага с писмени доказателства,които
да установят факта на плащане на съответни парични суми,както и разполага
с възможността да се снабди с писмени доказателства,с които да докаже какви
парични суми е заплатила. Липсата на представени писмени
доказателства,установяващи факта на плащане,въпреки дадените в
определението по чл.140 от ГПК указания,обосновава извод,че
исковете,предявени за връщане на парични суми,заплатени без основание по
договор за заем и по договор за поръчителство подлежат на отхвърляне.
Когато определени факти подлежат на доказване и могат да бъдат доказани
чрез представяне на писмени доказателства,ако писмени доказателства не
бъдат ангажирани,страната,която носи доказателствената тежест за
установяване на този факт,не е провела доказване. Софийският районен съд
приема,че при съобразяване,че плащането се доказва чрез ангажиране на
писмени доказателства,не се явява оправдано от гледна точка на закона
допускането на експертиза със задачи да установи размера на заплатените
парични суми. Допускането на експертиза съгласно чл.195 от ГПК е
обусловено от необходимост за специални знания,докато за доказване
плащанията и какъв е размерът им не се явява необходимо назначаването на
експертиза,тъй като същите обстоятелства могат да бъдат доказани чрез
ангажиране на писмени доказателства. Развитите съображения мотивираха
съда да приеме,че исковете,предявени от ищцата Ч. подлежат на отхвърляне.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.55,ал.1,предл.1 от
ЗЗД,предявен от М. А. Ч.,ЕГН **********,с адрес гр.С,против „И“АД,ЕИК
*****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от Г Т и А
М,за осъждане на ответника да заплати сумата от 80 ( осемдесет ) лева –
получена без основание парична сума.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.55,ал.1,предл.1 от
ЗЗД,предявен от М. А. Ч.,ЕГН **********,с адрес гр.С,против„Ф
Б“ЕООД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано
от П Д,за осъждане на ответника да заплати сумата от 400 ( четиристотин )
лева – получена без основание парична сума.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4