Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

24.04.2019

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

14.03.

Година

2019

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Мариана Кадиева

Прокурор

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

Адм.

дело номер

431

по описа за

2018

година.

Производството е образувано по жалба от Ш.А.К. от ***, против Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 за кампания 2017 с изх. № 02-090-6500/1510 от 14.11.2018 г., издаден от заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ гр.София, с който е прекратен поетият ангажимент по депозираното от жалбоподателката Заявление за подпомагане с УИН *** и Приложение за кандидатстване по мярка 10 „Агроекология и климат“ за кампания 2017 с направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)“.

Счита, че административният акт е незаконосъобразен и постановен в нарушение на материалния закон и подлежащ на отмяна, поради неспазване на установената форма и несъответствие с целта на закона. Изводите на административния орган се явявали необосновани и неправилни, поради неправилното тълкуване и прилагане на закона, вследствие на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила в хода на административното производство, довели до необосновани материалноправни изводи. В оспорения акт административният орган не бил изложил мотиви и не бил съобразил доказателствата по административната преписка. Това само по себе си опорочавало административното производство, тъй като административният орган се бил позовал на извършени административни проверки на основание чл. 52, ал.1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020, които били извършени на подаденото заявление, включващи автоматично географско сравнение на одобрените/референтните парцели по мярка 10 по направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)" и тези, които са заявени по направлението през текущата кампания в интегрираната система за администриране и контрол. Посочено било, че процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените от жалбоподателката през текущата кампания парцели, спрямо одобрените (референтните) парцели за участие по направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)" бил 83.48 %, видно от Приложение 1, без обаче да ставало ясно, кога и от кого са били извършени процесните проверки. В тази насока липсва какъвто и да е документ и доказателства в подкрепа на твърденията в атакувания акт.

Въвежда доводи, че констатациите на административния орган не кореспондирали с доказателствата по административната преписка, а оспореният акт за прекратяване на ангажимент, макар и издаден в предвидената писмена форма, бил без задължителни реквизити в съдържанието си.

Налице било отменителното основание по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК, поради неспазване на императивните изисквания на чл. 59, ал. 2, т. 4 и 5 от АПК за мотивиране на административния акт, в който и липсвала ясна и конкретна разпоредителна част. В случая била налице и неяснотата по отношение на поетия ангажимент. Административният орган се е задоволил единствено да посочи само Заявление за подпомагане с УИН: *** и Приложение за кандидатстване по мярка 10 " Агроекология и климат" за кампания 2017 с направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)", като не бил взел предвид следните обстоятелства:

През 2015 г. Ш.К. подала Заявление за подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат", направление „Възстановяване и поддържане на постоянно затревени площи с висока природна стойност (ВПС)". Съгласно чл. 50, ал. 1 от Наредба № 7/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014-2020 г., Държавен фонд "Земеделие" - разплащателна агенция, изпращала на земеделските стопани уведомително писмо за одобрените и неодобрените за участие площи и животни по мярка 10 "Агроекология и климат" в срок до 30 ноември на годината на подаване на "Заявление за подпомагане". В посоченият срок, респ. до 30 ноември 2015 г, жалбоподателката не била уведомена от Държавен фонд „Земеделие" за одобрените и неодобрените за участие площи по направление „ВПС", поради което приела непроизнасянето на фонда в срок за мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Тъй като не била обжалвала посочения мълчалив отказ, то същият бил влязъл в законна сила и за нея не съществувал поет агроекологичен ангажимент по направление „ВПС" през 2015 г.

През 2017 г. подала ново заявление за подпомагане по направление „ВПС" от мярка 10 „Агроекология и климат", като заявила и площи, за които през 2016 г. бил изтекъл ангажимента й по направление „ВПС" от мярка 214 „Агроекологични плащания" от ПРСР 2007-2013, съгласно т.2, буква Б) от Заповед № *** от *** г., издадена от Министъра на земеделието и храните, като поискала да бъде одобрена за подпомагане всички парцели, заявени от нея през 2017 г., тъй като следвало да се приеме, че 2017 г. е първа година от поемането на агроекологичен ангажимент със заявените от нея площи по направление „ВПС" от мярка 10 „Агроекология и климат". В тази връзка депозирала няколко възражения до изпълнителния директор на ДФ„Земеделие“, които не били уважени, видно от изпратените уведомителни писма с изх. № *** от *** г., получено на 12.03.2018 г. и изх. № *** от *** г., получено на 27.04.2018 г.

Излага съображения, че не е уведомявана по надлежния ред за това, по административното производство да са извършвани допълнителни проверки или да е изисквана допълнителна информация по смисъла на чл. 50, ал. 2 от Наредба № 7, както и по реда на чл. 54, ал. З от АПК за спиране на производството на основание чл. 54, ал.1 от АПК. Предвид това в случая не намирала приложение нормата на чл. 57, ал. 8 от АПК.

Предвид горното, твърди, че през 2017 г. правилно е подала ново Заявление за подпомагане по направление „ВПС" от мярка 10 ,Агроекология и климат", като заявила и площи, за които през 2016 г. е изтекъл ангажиментът й по направление „ВПС" от мярка 214 „Агроекологични плащания" от ПРСР 2007-2013, съгласно т. 2, буква Б) от Заповед № *** от *** г., издадена от Министъра на земеделието и храните.

Възразява относно изложените в оспорения акт доводи за прекратяване на ангажимент за кампания 2017 г., основани на данни за географското припокриване на заявените парцели. В тази връзка твърди, че не разполага със специализиран софтуер, който да изчислява площта на припокриване на заявените парцели. Предупреждението в системата за очертаване се извеждало при всяко едно разместване, дори и минимално от само няколко квадратни метра, като системата не посочвала, какъв точно е процента на припокриване на референтните парцели. Такива предупреждения се извеждали в подаваните от нея заявления всяка година, без да се посочва конкретно за кои парцели и за кое направление, и независимо дали ставало въпрос за мярка 214 „Агроекологични плащания" от ПРСР 2007-2013, или за мярка 10 „Агроекология и климат" от ПРСР 2014-2020. Следвало да се има и предвид факта, че съществували постоянни и неразрешени проблеми със софтуера в ДФ "Земеделие" за правните основания, както и със софтуера за очертаването, поради което всяка година при заявяването на площите се получавали големи закъснения и конфликти, а кампаниите се удължавали през всяка от последните няколко години. В резултат на това софтуерът за очертаване всяка година извеждал голям брой грешки от най-различно естество и не било възможно всеки път да се възприемат и правилно да се осмислят всички предупреждения за грешки. С други думи счита, че проблемът със софтуера на ДФ "Земеделие", не следва да е основание за прекратяване на ангажимент, за отказ за оторизиране на субсидии и забавяния от страна на административния орган по процедурите, касаещи подадените заявления, защото по този начин се нарушавали правата на всички кандидати за субсидии, в това число и нейните такива.

Въвежда твърдения за настъпването на други неблагоприятни последици, възникващи от непроизнасянето в срок по заявлението за подпомагане по направление ВПС за 2015 г., основани на невъзможност да спази срока па чл. 41, ал. 6 от ЗСПЗП и да планира дейностите в стопанството си и кои пасища и мери да заяви за наемане през следващата година, която била и една от причините да не заяви за подпомагане същите земеделски площи през кампания 2017 г.

Въпреки, че й била оторизирана сума за кампания 2015 г. , в последствие възразила срещу полученото уведомително писмо в частта му за оторизираната и изплатена й сума по направление възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС1)", като заявила, че няма поет ангажимент по направление ВПС1 поради мълчалив отказ от страна на административния орган по подаденото от нея заявление за подпомагане по направление ВПС1 за кампания 2015 г. Уведомила административния орган, че не й се дължи финансово подпомагане по съответното направление ВПС1 за 2015 г. и поискала да бъде уведомена за банкова сметка, по която да възстановя изплатеното финансово подпомагане за кампания 2015 г. по направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС1)" в размер на *** лв. или алтернативно да й бъде удържана сумата от следващи плащания.

Всичко това обуславяло задължението на административния орган да разгледа заявлението й за 2017 г. без да взема предвид обстоятелствата по заявлението за кампания 2015 г., което тъй като не било извършено, водело до наличието на съществено нарушение на административнопроцесуалните правила.

Наличието на фактически заявен отказ, без такъв да е изрично изразен в съдържанието на оспорения акт, сочело липса на ясна, конкретна и точна разпоредителна част по отношение отказаната субсидия, равнозначна на ясно изразена властническа воля, което обосновавало неговата незаконосъобразност.

Твърди, че дари и да се приемело, че с подаването на заявлението за финансиране за 2017 г. е нарушила изискванията за допустимост на исканията за подпомагане, то следвало да се има предвид, че тези критерии за допустимост се отнасяли до размера на площите и съответно не попадали в приложното поле на чл. 35 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие.

Счита, че в случая се касало за нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, накърняващо правото й на защита и препятстващо осъществяването на съдебния контрол за законосъобразност, съставляващо отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.

Административния акт бил издаден и в нарушение на разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, която норма изисквала същият да съдържа фактически и правни основания за издаването му. Това съставлявало съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК.

Твърди, че административният орган неправилно е приложил материалния закон, като си е позволил да игнорира меродавни факти и не е обосновал фактическите констатации, въз основа на които е изградил правните си изводи. С процесуалното си бездействие, по отношение на релевантните факти, които е следвало да бъдат установени, свързани с вида схема за подпомагане, за установяването на които органът е следвало да бъде активната страна - задължение произтичащо от служебното начало в процеса, административния орган е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до необосновани материалноправни изводи. Това от своя страна водело и до неправилност на административния акт по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК, с оглед обстоятелството, че не било възможно да се формират обосновани и материалноправни изводи за наличието на материланоправните предпоставки за издаването на акт.

Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да отмени Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 за кампания 2017 с изх. № 02-090-6500/1510 от 14.11.2018 г., издаден от заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ гр.София, като незаконосъобразен и при съществени нарушения на административно производствените правила и в противоречие с материалноправните норми, след което да върне административната преписка на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие" за произнасяне по същество. Претендира присъждането на направените деловодни разноски.

В съдебно заседание, чрез адв.Б.М. поддържа депозираната жалба по изложените в нея съображения. Представя писмено становище, в което излага съображения за незаконосъобразност и необоснованост на оспорения акт.

Ответникът по жалбата се представлява от ст. юрисконсулт К. И., която оспорва изцяло подадената жалба. В подкрепа на доводите си представя писмено становище, в което излага съображения, че атакуваният акт е издаден от компетентен орган на власт, в границите на неговите правомощия и в предвидената от закона писмена форма. Сочи, че в случая са били налице материалноправните предпоставки за прекратяване на поетия ангажимент по направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1), тъй като след извършените проверки по подаденото от жалбоподателката заявление за кампания 2017 г. се констатирало, че процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените парцели, спрямо одобрените (референтните) парцели за участие по направление ВПС-1, е 83.48%, което се явявало в противоречие с изискванията на чл. 20, ал. 2 от Наредба № 7/24.02.2015 г. Моли съда да остави без уважение процесната жалба и присъди юрисконсултско възнаграждение. Релевира възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 11.05.2015 г. Ш.А.К. от *** е подала Заявление за подпомагане с УИН *** и Приложение за кандидатстване по мярка 10 „Агроекология и климат“ за кампания 2015 с направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)“, подадено на 12.06.2015 г./л.240 и л.277 от делото/.   Относно резултата от кандидатстването си за участие по посочената мярка, на 18.03.2016 г. на   жалбоподателката е връчено Уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие по мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. с изх. № *** от *** г./л.392 – л.396 от делото/, с което й е съобщено, че е одобрена за участие по направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1), като одобрените и неодобрени площи са посочени в таблица № 1, а именно общо одобрена площ по направлението от 2.07 (ха). В цитираното писмо К. е уведомена, че поема 5-годишен ангажимент за извършване на дейности по това направление, за което има редица задължения, измежду които, че следва да подава заявление за плащане/подпомагане до изтичане на многогодишния ангажимент (5 г.); за необходимостта да премине съответното обучение и представи доказателства за това в посочените срокове, както и че следва да извършва дейности по това направление върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в петгодишен период от поемане на задължението, като одобрената площ за прилагане на избраните дейности по направлението може да бъде намалена с не-повече от 10% и всяка година поне 90% от площта по това направление се припокрива географски с площта, за която има ангажимент. По делото не се твърди и не се сочат доказателства, че жалбоподателката е оспорила писмото по административен или съдебен ред;

На 20.08.2018 г. Ш.К. е получила Уведомително писмо с изх. №*** на ДФЗ от *** г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., за кампания 2015 г., видно от което за направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1), на жалбоподателката е оторизирана и изплатена сума по банкова сметка в размер на *** лв.; 

През 2016 г. жалбоподателката е подала Заявление за подпомагане с УИН № ***, УРН ***, по което е назначена проверка на място със Заповед № ***/*** г./л. 419 от делото/. Данните от извършената проверка са видни от приобщената като доказателства в производството папка, съдържаща резултатите от извършената проверка/л. 418 – л. 501 от делото/. От приложената Докладна записка, изготвена от началник отдел РТИ – Кърджали, с изх. № *** от *** г./ л. 497/ , се установява, че заявените от К. парцели по мярка 10: АКП-1 са с площ 2.24 ха, като на място са установени 2.18 ха;

Ш.А.К. от *** е депозирала и Заявление за подпомагане с УИН *** от *** г. и от *** г../л.57 и л.165 от делото/ и Приложение за кандидатстване по мярка 10 „Агроекология и климат“ за кампания 2017 с направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1) от 26.05.2017 г. и от 13.06.2017 г. /л.69 и л.177от делото/. На същите дати – 26.05.2017 г. и 13.06.2017 г. К. е била запозната с резултатите от автоматични проверки на въведените данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2017 г. и констатацията, че не са декларирани същите площи по направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1), спрямо одобрените/л.80 – л.83, л.188 – л.191 от делото/, което е удостоверила с полагането на подписа си на всяка страница;

С Писмо изх. № *** от *** г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, адресирано до Ш.А.К., последната е уведомена, че Държавен фонд „Земеделие“ открива производство за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1). Изложени са съображения, че при извършените административни проверки на Заявление за подпомагане УИН *** и Приложение за кандидатстване по мярка 10 „Агроекология и климат“ за кампания 2017 г., включващи автоматично географско сравнение на одобрените/референтните парцели по мярка 10 по направление (ВПС-1) и тези, заявени в настоящата кампания, е констатирано, че процентът на припокриване на площта на от пресичане на заявените спрямо одобрените е 83.48%, което се явявало неизпълнение на изискванията на чл. 20, ал. 2 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. Писмото е връчено на жалпоподателката на 12.03.2018 г.(видно от отбелязването в горния десен ъгъл и посочената във възражението против него дата). Ш. К. е представила писмени възражения против откритото производство(получено в ДФЗ на 19.03.2018 г.), в които е изложила съображения,идентични с тези в жалбата. Възражението е разгледано административния орган и е оставено без уважение, като до жалбоподателката е адресиран отговор, материализиран в писмо с изх. № *** от *** г., в който е конкретизирано, че проверката, включва автоматично географско сравнение на одобрените/референтните парцели по мярка 10 по направление (ВПС-1) заявени за кампания 2015 г. и и тези, заявени за кампания 2017 г. Посочено е, че жалбоподателката не е обжалвала Уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие по мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. с изх. № *** от *** г., поради което същото е влязло в сила и в случая с оглед процента на припокриване на заявените спрямо одобрените площи не са спазени изискванията на Наредба № 7 от 24.02.2015 г. Ш.К. е подала следващо възражение срещу получения отговор, за което по делото не са налице данни да е разгледано от административния орган;

На 26.11.2018 г. на жалбоподателката е връчен Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 за кампания 2017 с изх. № 02-090-6500/1510 от 14.11.2018 г., издаден от заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ гр.София, с който е прекратен поетият ангажимент от Ш.А.К. по направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)“.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалба е подадена  в срока по чл. 149, ал. 3  от АПК,  от надлежна страна, адресат на акта и при наличен правен интерес, в предвидената от закона писмена форма, срещу административен акт, който подлежи на оспорване, т.е. на съдебен контрол за законосъобразност, поради което се явява процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Оспореният акт е издаден от компетентен по място, материя и степен орган в предписаната от чл. 59, ал. 2 от АПК писмена форма, съдържащ правни основания за постановяването му. Същият е издаден от компетентен административен орган – зам. изпълнителния директор на ДФЗ, с надлежно делегирани правомощия със Заповед № *** от *** г., издадена от изпълнителния директор на ДФЗ на основание чл. 20, т. 2 и т. 3 и чл. 20а, ал. 1, 2 и 4 от ЗПЗП и чл. 10, т. 1, т. 2, т. 7 и т. 13 и чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ/л. 221 от делото/, . Съгласно чл. 20а, ал. 2 от ЗПЗП дейността на агенцията се организира и ръководи от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", който е и неин представител. В разпоредбата на чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП е предвидена възможност изпълнителният директор да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. В т. 7 от горецитираната заповед,  изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал на зам. изпълнителния директор на фонда – П. Д. С., правомощията да издава и подписва актове за прекратяване на многогодишни ангажименти по мярка 214 "Агроекологични плащания", мярка 10 "Агроекология и климат" и мярка 11 "Биологично земеделие".

Съдът намира за неоснователни изложените в жалбата доводи, че Ш.К. нямала поет ангажимент по направление (ВПС-1), поради мълчалив отказ от страна на административния орган по подаденото от нея заявление за подпомагане по направление (ВПС-1) за кампания 2015 г. В тази връзка от приетите по делото доказателства се установява, че жалбоподателката има одобрено участие по направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1) от мярка 10 "Агроекология и климат" по подадено Заявление за подпомагане с УИН *** и Приложение за кандидатстване по мярка 10 „Агроекология и климат“ за кампания 2015 с направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)“, подадено на 12.06.2015 г. За обстоятелството, че е одобрена за участие по цитираната мярка и направление, К. е била уведомена с Уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие по мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. с изх. № *** от *** г./л.392 – л.396 от делото/, връчено и лично на 18.03.2016 г. Същото не е оспорено от нея и е влязло в законна сила, поради което на практика жалбоподателката е поела 5 годишен ангажимент по посоченото направление и свързаните с това изисквания, регламентирани в Наредба № 7 от 24.02.2015 г. За съда е безспорно, че Ш.К. е била наясно с поетия ангажимент и е предприела действия по спазването на изискванията на цитирания подзаконов акт, който извод се налага и от обстоятелството, че през 2016 г. е подала Заявление за подпомагане с УИН № ***, УРН ***, по което е назначена проверка на място със Заповед № ***/*** г./л. 419 от делото/. Данните от извършената проверка са видни от приобщената като доказателства в производството папка, съдържаща резултатите от извършената проверка/л. 418 – л. 501 от делото/. От приложената Докладна записка, изготвена от началник отдел РТИ – Кърджали, с изх. № *** от *** г./ л. 497/ , се установява, че заявените от К. парцели по мярка 10: АКП-1 са с площ 2.24 ха, като на място са установени 2.18 ха. За прецизност следва да се отбележи, че цитираните писмени доказателства не са оспорени от страните и са приети в производството без възражения от процесуалния представител на жалбоподателката.

Предвид гореизложеното, съдът намира за установено в процеса, че по отношение на Ш.А.К. е налице поет петгодишен ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020, по  направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)“, с начало на ангажимента 2015 г., както впрочем правилно е приел и административният орган. В тази връзка следва да се посочи, че по силата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 7/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" за периода 2014 -2020 г., агроекологичните дейности по направленията по чл. 3 се прилагат за период от пет последователни години. Съгласно ал. 2 срокът по ал. 1 започва да тече от началото на годината на подаване и на одобрение на "Заявлението за подпомагане", което през първата година на кандидатстване е и "Заявление за плащане". През всяка следваща година до изтичане на срока по ал. 1 кандидатите за подпомагане подават "Заявление за плащане". Разпоредбите на чл. 20, ал. 1 и 2 от Наредба № 7/24.02.2015 г. въвеждат изискването агроекологичните дейности по направленията по чл. 3, т. 1, 3 и 4 да се прилагат върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в петгодишен период от поемане на агроекологичния ангажимент, както и това, че одобрената площ за прилагане на агроекологичните дейности по направленията по чл. 3, т. 1, 3 и 4 може да бъде намалена с не повече от 10 на сто, като всяка година поне 90 на сто от площта по съответното направление се припокрива географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент по реда на глава пета или в случаите по ал. 6 и 7.

С други думи за жалбоподателката е налице поето петгодишно задължения да спазва горе посочените изисквания, в замяна на което ще и бъде отпускана ежегодна помощ в зависимост от претърпяната загуба на доходи или произтичащите от това допълнителни разходи. Задължена е да подава и ежегодна молба за подпомагане, която молба е условие за допустимост на агроекологичните помощи. Подаването на ежегодна молба е част от системата за проверка на многогодишното подпомагане на агроекологичните методи и позволява да се провери спазването на поетите агроекологични ангажименти, поради което основавайки се на тази ежегодна молба, разплащателната агенция е в състояние да проверява ефективно всяка година дали тези многогодишни ангажименти се спазват непрекъснато и съответно да изплаща помощите.

В конкретния случай не е спорно по делото, че със Заявлението за подпомагане УИН *** Ш.К. е декларирала по мярка 10 „Агроекология и климат“ за кампания 2017, направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1), площ в размер на 30.84 ха.  

 При положение, че за кампания 2015 г. по посочената мярка и направление е налице одобрена (референтна) площ от 2.07 ха, а за 2016 г. декларираната площ е в размер на 2.24 ха, то според настоящия съдебен състав в случая е налице хипотезата на чл. 20, ал. 7 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. Съгласно посочената разпоредба, при увеличаване на общата одобрена площ по съответното направление с изключение на чл. 3, т. 5 с над 20% от първоначалния размер или с повече от 10 хектара земеделските стопани поемат нов агроекологичен ангажимент, за нов петгодишен период за всички подпомагани площи, като площите подлежат на одобряване по реда на глава пета, ако са изпълнени условията на ал. 1, 2 и 4. В оспорения в производството Акт за прекратяване на ангажимент, липсват каквито и да са съображения за увеличените площи, респ. изводи или доводи за наличието на нов ангажимент при спазване или не на изискванията на Наредбата. Предвид това и доколкото в атакуваният акт е налице волеизявление за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“, по направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1), основан на чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г., то съдът следва извърши преценка, налице ли е в случая посоченото правно основание.

Съгласно чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г., посочена като правно основание за издаване на оспорения акт, Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция прекратява агроекологичния ангажимент и земеделските стопани възстановяват получената финансова помощ по съответното направление, съгласно условията на ал. 4, когато не са спазили изискванията на чл. 20, ал. 2 и 4. Разпоредбата на  чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. е в синхрон с регламентацията в чл. 63, т. 1, във връзка с чл. 77, т. 4, буква в) от Регламент № 1306 на ЕП и на Съвета от 17.12.2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика. Видно от чл. 63, т. 1 от регламента, ако се установи, че даден бенефициер не изпълнява критериите за допустимост, ангажиментите или други задължения, свързани с условията за предоставяне на помощта или подкрепата, предвидена в секторното законодателство в областта на селското стопанство, помощта не се изплаща или се оттегля изцяло или частично и, когато е приложимо, съответните права на плащане съгласно член 21 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 не се предоставят или се отменят. В чл. 77, т. 4, б. в) от регламента е предвидено, че административните санкции могат да приемат форма на изключване от правото на участие в съответната схема за помощ или мярка за подпомагане.

В конкретния случая, видно от съдържанието на оспорения акт прекратяването на ангажимента е мотивирано с това, че не са спазени изискванията на чл. 20, ал. 2 от Наредба № 7/2015 г., словесно описано на стр. 2-ра, абз. 1, като: „процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените от Вас през текущата компания/очевидно се има предвид кампания 2017/ парцели, спрямо одобрените (референтните) парцели за участие по направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1) е 83.48%, видно от Приложение 1“. В посоченото приложение, представляващо неразделна част от акта, в табличен вид са отразени референтните (одобрените) парцели по номера и площ, общо в размер на 2.24 ха/описани вляво в таблицата/. В средната част на таблицата са описани по номера и площ, заявените парцели в текущата кампания, общо в размер на 30.84 ха. В дясната част на таблицата е отразена площ от географско пресичане, посочена общо като 1.87 ха.   Изрично в долната част на приложението/извън таблицата/ е отразено, че процент на припокриване на площта от пресичане на заявените през текущата кампания парцели, спрямо одобрените парцели за участие по направление ВПС-1, е 83.47 %, като е посочен начинът на изчисляване.

Съдът намира, че административният орган незаконосъобразно е приел че референтните (одобрени) парцели, за които жалбоподателката има поет ангажимент по това направление са общо в размер на 2.24 ха. В тази връзка по делото не се твърди, а и не се сочат доказателства, че е налице извършена  оторизация на одобрените площи по мярка 10 „Агроекология и климат“, по направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1), с която одобрените площи по това направление да са с обща площ от 2.24 ха. Единственото доказателство за това, кои площи са одобрени по процесната мярка и направление се съдържа в Уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие по мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. с изх. № *** от *** г./л.392 – л.396 от делото/, с което на К. е съобщено, че е одобрена за участие по направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1), като одобрените и неодобрени площи са посочени в таблица № 1, а именно общо одобрена площ по направлението от 2.07 (ха). В оспореният акт за прекратяване не се съдържат никакви конкретни фактически обстоятелства, въз основа на които да се извърши проверка за площта на одобрените (референти), за които има поет ангажимент и процента на географско припокриване със заявените площи за кампания 2017. Би могло да се предположи, че административният орган е имал предвид декларираните през 2016 г. площи в размер на 2.24 ха, за които обаче липсва издаден акт за одобрение. Това от своя страна води до неяснота на волята на административния орган, равнозначно на липса на мотиви. За прецизност следва да се посочи, че изчислено математически, при одобрена площ от 2.07 ха, за участие по мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., направление ВПС-1, за което съществуват неоспорими доказателства/посоченото по-горе уведомително писмо/  и площ от пресичане от 1.87 ха, то процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените през 2017, спрямо одобрените парцели за участие по направление ВПС-1, е 90.33 %, т.е. намалението е в съответствие с нормата на чл. 20, ал. 2 от Наредба № 7/2015 г., което аргументира неправилност на изводите на административния орган, издал оспореният акт. С други думи, оспореният акт за прекратяване се явява материално незаконосъобразен, тъй като не са били налице обстоятелствата, съставляващи материалноправното основание за издаването му, респ. при издаването на акта не са спазени материалноправните предпоставки на специалната норма на чл. 20, ал. 2 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г., поради което се явяват неправилни, направените в тази връзка констатации на административния орган, т.е. по отношение на оспорения акт е налице отменителното основание по чл. 146, т. 4 от АПК.

По изложените по-горе съображения са липса на конкретни фактически основания в атакуваният акт за прекратяване, отнасящи се до референтните (одобрени) площи, акта с който са одобрени и за коя годишна кампания, както и липсата на произнасяне относно увеличението на заявената площ по мярката, то съдът намира, че в случая не са спазени и изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 1 от АПК, която разпоредба въвежда императивното изискване административният акт да съдържа фактическите основания за издаването му, което в оспореният акт не е налице. В този смисъл, както вече бе посочено по-горе, съдът констатира, че е налице категорично несъответствие в описанието на площта на одобрените парцели, отразено в релевантните доказателства по делото -  Уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие по мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. с изх. № *** от *** г. и това, което е отразено в оспорения акт, като последното категорично е непълно и невярно. По тези съображения, настоящият състав намира, че при издаване на обжалваният акт за прекратяване на ангажимент е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, което води до неговата незаконосъобразност и съставлява самостоятелно основание за отмяната му. 

За прецизност следва да се посочи, че въведените доводи за липса на разпоредителна част на акта, са неоснователни. В оспорения акт изрично е посочено, че се него се прекратява поетият ангажимент от Ш.А.К. по мярка 10 „Агроекология и климат“ от програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 за кампания 2017 г.,  направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)“. Горното се установява както от самото наименование на акта (Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 за кампания 2017), така и от абз. 3-ти на стр. 2-ра от същия.

С оглед горното, съдът намира, че следва да бъде постановено решение, с което бъде отменен Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 за кампания 2017 с изх. № 02-090-6500/1510 от 14.11.2018 г., издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ гр.София, като незаконосъобразен, постановен в нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материално- правни разпоредби. Административната преписка по оспорения акт следва да се върне на административния орган, за произнасяне по депозираното от Ш.А.К. от *** Заявление за подпомагане с УИН *** и Приложение за кандидатстване по мярка 10 „Агроекология и климат“ за кампания 2017 с направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1), съобразно изложените мотиви в съдебния акт.

При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК в полза на жалбоподателката следва да бъдат присъдени деловодни разноски в размер на 410 лв., от които 400 лв., произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие № ***/*** г./л. 8 от делото/ и 10 лв. внесена държавна такса при образуване на съдебното производство. В тази връзка следва да се отбележи, че заплатеното от Ш.К. адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. е в по-ниско от предвиденото в нормата на чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което и независимо от надлежно релевираното от пълномощника на ответника възражение за прекомерност по смисъла на чл. 144 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 5 от ГПК, в полза на жалбоподателката следва да бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в пълен размер. 

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пред. 2-ро от АПК, съдът 

 

                                            Р Е Ш И  :

 

ОТМЕНЯ по жалба на Ш.А.К. от ***, Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 за кампания 2017 с изх. № 02-090-6500/1510 от 14.11.2018 г., издаден от заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ гр.София, като незаконосъобразен.

ИЗПРАЩА преписката по административния акт на заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ гр.София, за произнасяне по депозираното от Ш.А.К. от *** Заявление за подпомагане с УИН *** и Приложение за кандидатстване по мярка 10 „Агроекология и климат“ за кампания 2017 с направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1), съобразно изложените мотиви в съдебния акт.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“, със седалище и адрес: ***, да заплати на Ш.А.К. от ***, с ЕГН **********, деловодни разноски в размер на 410 лв.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС, чрез Административен съд – Кърджали, в 14 - дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

                                                                              Председател: