№ 2265
гр. Варна, 15.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
мл.с. Ивалена Орл. Д.
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно частно
гражданско дело № 20223100501170 по описа за 2022 година
в.гр.д. № 1170 по описа за 2022г, взе предвид:
Производството е образувано по повод частната жалба вх.№ 29193/3.05.2022г,
подадена от В. В. М. чрез адв.Г.К., срещу Определението на ВРС-19с-в №
4341/18.04.2022г по гр.д.№ 5913/2021г, с което е оставено без уважение искането му,
обективирано в молба вх.№ 22394/ 4.04.2022г, за изменение на иска чрез конституирането на
адв.Станислава Маринова Иванова като нов ответник по делото, наред с първоначалния, на
осн.чл.228 ал.3 ГПК, по предявения от ищеца срещу отв.Н.Д. иск с правно осн.чл.49
вр.чл.45 ЗЗД.
Счита същото за неправилно, преграждащо развитието на производството и като
такова подлежащо на обжалване, въпреки посочената от РС необжалваемост на акта - арг.т.5
от TP № 1/17.07.2001г по тълк.д.№ 1/2001 на ОСГК на ВКС.
Счита, че е налице неправилно третиране на редовно подадена ИМ за изменение на
първоначален иск, в условията на допуснато объркване между процесуална и материална
легитимация, както и неизпълнено задължение на съда да определи правната квалификация
на допустим иск.
Винаги, когато изменението на иска цели да съобрази предявения иск с
действителното правно положение, поради допусната от ищеца грешка (погрешно
посочване на основанието на иска, на неговия петитум или пък на ответника), а това са
обикновено поводите за изменение на иска, ищецът ще се откаже от първоначално
предявения иск - изцяло или отчасти (Сталев, „Сила на пресьдено нещо в ГП“). Такъв е и
процесният случай. Съдът е редовно сезиран чрез ИМ за новопоявили се обстоятелства и
счетеното за необходимо частично отказване от размера на иска спрямо първия ответник и
пренасочването на солидарна част към новия ответник, без изменяне на петитума, поради
еднаквото правно положение на ответниците - взискатели по ИД, нанесло посочените в ИМ
вреди на ищеца.
Процесуалната легитимация е съществуване на правото на иск, докато материалната
легитимация е титулярството на гражданското правоотношение, както е в процесния случай
: кой е носителят на задължението. Такъв е именно и повдигнатият спор в условията на
своевременно сезиране на съда за новопоявили се обстоятелства и доказателства след
1
изготвянето на проекта на доклад по делото чрез подаването на допълнителната молба.
„Процесуалната легитимация може да съществува и да се развие редовно, макар че
може предявеният иск да бъде отхвърлен, поради това, че друго лице е негов субект, т.е.
това е въпрос по същество на иска и не касае неговата допустимост“ - 0пр. от 12.04.2017г по
в.гр.д. № 635/2017г на ОС Варна/
Неправилно е възприето от РС, че в случая липсвала еднаквост на основанията и
няма тъждество на спорното правоотношение, по което ответниците да имат едно и също
правно положение. Искът е насочен срещу незаконосъобразното завеждане на понастоящем
висящо изп.дело, по което посочените двама ответници са били заедно и поотделно
взискатели на ищеца - длъжник Тези обстоятелства са ясно посочени на стр.З от ИМ №
22394/04.04.2022г, с която е представено и надлежно писмено доказателство за
продължаващото изпълнение по въпросното изп.д. направено е и доказателствено искане за
събиране по надлежния ред на заверени преписи на доказателства, изхождащи от легитимен
разследващ орган като Прокуратурата. Изрично е посочено, че именно с приобщаването на
тези доказателства до голяма степен би било изяснено и доколко новия ответник е надлежно
легитимиран носител на задължението и в каква степен, но последното е оставено без
коментар от РС.
Без значение за допустимостта на иска е какво е действителното правно положение,
което в деня на предявяване на иска е неизвестно и едва съдебното решение ще каже дали то
съвпада с правното твърдение на ищеца.
Към настоящия момент по делото били налични достатъчно убедителни писмени
доказателства, обуславящи допустимост и сочещи обратното на становището на РС : налице
е търсеното тъждество в спорното правоотношение, по което ответниците да имат едно и
също правно положение - именно качеството им на взискатели по изп.д.№ 379/2020г,
нанесло щетите на ищеца, както са описани в иска за обезщетение.
Заявеното от ищеца спорно право обуславя не само неговата процесуална
легитимация, но и процесуалната легитимация на посочените ответници. Надлежният
ответник по иска за обезщетение се определя също от интереса от предявяването му и
претенцията следва да бъде насочена срещу лицата, чието противоправно поведение или
чиято неоснователна претенция за „дължими“ от ищеца суми са предизвикали правния спор,
и с това нуждата от защита.
С други думи, процесуалната легитимация и на двете страни следва не от някакви
обективни факти, които трябва да се издирят и докажат, а единствено от правното твърдение
на ищеца относно спорното право, както същото е индивидуализирано от основанието и
петитума на ИМ, което безспорно води до допустимостта й. /Реш.№ 401/29.10.2010г по гр.д.
№ 1494/2009 на ВКС/
На сл.място, изискването за наличие на правен интерес, което е процесуална
предпоставка за допустимост на всеки иск, нарочно е подчертано в чл.124 ал.1 ГПК, за да се
обособят само гражданските правоотношения, нуждаещи се от съдебно установяване. Целта
е постигане на процесуална икономия - ако спорът може да се разреши в един процес,
недопустимо би било създаването на две или повече процесуални правоотношения между
лица (ищец - ответници, а по изп.дело - взискатели и „длъжник“, чиято адресна регистрация
и взаимна обвързаност по ИД № 379/2020г, сочи PC Варна като родово компетентен. Съдът
на практика не е изложил мотиви относно липсата на правен интерес от предявяване на иска
за обезщетение спрямо втория ответник, поради което е следвало ИМ да бъде подведена под
правилната според него правна квалификация и да бъде допусната за разглеждане. Съдбата
на ИМ остава неизвестна, тъй като същата не е върната.
Отделно от горното, макар и не експлицитно /абз.1 стр.4/, ИМ № 22394/04.04.2022г
сочи за разкрити престъпни обстоятелства, които са от съществено значение за изхода от
2
гражданския спор. Изп.дело № 379/2020г на ЧСИ № 808 е образувано, като е бил представен
документ за упълномощаване на процесуален представител, който документ, според
извършените от в.лице графологични експертизи е неистински. Съдът остави без уважение
ИМ № 22394/4.04.2022г и двукратно не се произнася по отправените доказателствени
искания за приобщаване на заверени преписи от посочени 2бр прокурорски преписки преди
даване ход на делото, като използвания неистински документ стои в основата на правния
спор : кой от посочените ответници е възложил работата на ЧСИ № 808 по повторното
събиране на вече изплатената издръжка; дали първият ответник е желаел да бъде заведено
изп.дело, знаейки, че издръжката е платена или вторият ответник, самоволно, чрез
неистински документ е възложил на ЧСИ събиране на недължима сума и така са нанесени
сочените в ИМ щети на ищеца? Всички предпоставки за задействане на нормата на чл.228
ал.З ГПК са налице.
Всякога, когато спорното материално право е обусловено от факт, който според
наказателния закон е престъпление, гражданският съд е длъжен да спре делото - т.9 от
ППВС № 17/18.11.1963г. Няма значение дали относно този факт вече е образувано
наказателно дело, или не е. Ако още не е образувано наказателно дело, то ще се образува,
вкл. и по повод сигнал на гражданския съд до прокурора. Спирането на гражданското дело е
средство да се обезпечи зачитането на очакваната присъда на наказателния съд. Причината
за това спиране е, че гражданският съд не може инцидентно да се произнася по това дали е
извършено престъпление по реда на ГПК. Само ако наказателният процес е недопустим по
причини, предвидени в НПК, или завърши без постановяване на присъда, то тогава
гражданският съд инцидентно разглежда Факта на престъплението с оглед неговите
гражданскоправни последици. В процесния случай е налице прокурорски отказ (подлежащ
на обжалване) и омаловажаване на престъплението, въпреки съществуващата съдебна
практика и данни за нееднократно ползване на неистински документ от новия ответник /в
т.см. Реш.№ 62/9.03.2017г по ВНОХД № 67.2017г на ОС Варна/, но РС не се произнася по
доказателствените искания, потвърждаващи съставянето на неистински документ. Когато
установяването на престъпното обстоятелство е от значение за едно гражданско
правоотношение или за отмяна на влязло в сила решение, то се допуска предявяването и на
особения установителен иск по чл.124 ал.5 ГПК. Той е допустим, когато наказателно
преследване не може да бъде възбудено или е прекратено на някое от основанията по чл.24
ал.1 т.2-5 НПК или е спряно на някое от основанията по чл.25 ал.1 т.2 или чл.26 от НПК, и в
случаите, когато извършителят на деянието е останал неоткрит.
Приобщаването на посочените в ИМ доказателства би обусловило и правния интерес,
както и допустимостта на евентуален иск по чл.124 ал.5 ГПК или би довело до спиране на
производството по чл.229 ал.1 т.5 ГПК, респ., би довело до нови указания от Съда и нов
проект на доклад по делото.
Неуважената ИМ сочи на това, че за дълъг период от време първия ответник
умишлено или под натиск е поддържал изп.производство срещу ищеца за периодични
притезания, които ищеца не е дължал и редовно е изплащал по банкова сметка на първия
ответник, което изп.производство е било образувано, като е бил използван неистински
документ от посочения като втори ответник, впоследствие - присъединен взискател.
Резултата от последното са нанесените щети, описани в ИМ и обуславящи търсенето и
правото на обезщетение.
Според ЕСПЧ и не само, правото, освен съществуващо, трябва да бъде и защитимо.
Определение № 4341/18.04.2021г по гр.д. № 5913/2021г по описа на PC-Варна отрича
съществуващото за ищеца защитимо право, оставя без уважение редовно подаден иск срещу
легитимен ответник, като прегражда развитието й правилния ход на вече образуваното
производство.
С оглед гореизложеното моли за отмяна постановеното от ВРС определение.
3
С оглед посочената примерна съдебна практика на ОС-Варна и ВКС, както и
посочената такава в уточняващата молба, както и съществуващата такава, но понастоящем
непосочена, ИМ № 22394/4.04.2022г да бъде уважена.
Моли, с оглед постановеното освобождаване на ищеца от заплащане на държавни
такси, такава да не бъде начислявана за производството пред ОС-Варна.
Представеното по делото адв.пълномощно е за производства пред всички инстанции
и моли за присъждане на разноски.
В законовия срок по чл.263 ГПК ответницата по ч.жалба НАЛАТИЯ
АЛЕКСАНДРОВА Д., чрез адв.К.Д., излага становище за недопустимост на подадената
частна жалба, тъй като е подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт; в
евентуалност моли за оставянето й без уважение.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, за да се произнесе, съобрази :
Постановеното от ВРС определение № 22394/4.04.2022г е необжалваем съдебен акт,
тъй като с него не се прегражда възможността да се търси съдебна защита срещу новия
ответник в отделно производство.
Разпоредбите на чл.274 ал.1 т.1 и т.2 ГПК са императивни и изрично посочват
актовете, срещу които могат да бъдат подавани частни, жалби. Обжалваният съдебен акт не
попада под нито една от посочените хипотези – нито е преграждащо по-нататъшното
развитие на делото, нито е сред изрично посочените от закона, за да подлежи на обжалване.
Ето защо правилно РС е посочил, че определението не подлежи на последващ
съдебен контрол. Затова и жалбата като подадена срещу необжалваем съдебен акт следва да
бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство подлежи на
прекратяване.
Неоснователно е позоваването на задължителните указания, дадени от ВКС в т.5 от
TP № 1/17.07.2001г по тълк.д.№ 1/2001 на ОСГК на ВКС, тъй като същите не намират
приложение в настоящия случай.
За пълнота на изложението може да се посочи и следното:
С проекто-доклада по делото, обективиран в определение № 6274/13.10.2021г, РС е
приел, че е сезиран с искове молба от ищеца В.М. срещу ответницата Н.Д., квалифицирани
от РС като такива с правно основание чл.49 вр.чл.45 ЗЗД за осъждането на ответницата
да му заплати сл.суми:
1/ 801лв - обезщетение за имуществени вреди, от които:
200лв – запл.адв.възнаграждение за обжалване действията на ЧСИ пред ОС-Варна;
50лв – сбор от запл.държ. такси за въззивното производство срещу действията на ЧСИ;
48лв – запл.д.т. за администриране частна жалба от ЧСИ до ОС-Варна; 18лв - сбор от суми
за издаване копие от ИД и за издаване на у-е за дължими такси по ИД;
365лв - сбор от суми по допуснатото на осн.чл.390 ал.1 ГПК обезпечение;
120лв - за образуване на производство от ЧСИ според издадена обезпечителна заповед и
налагане на запор върху банкови сметки на ответницата,
Всички вреди са настъпили в резултат действията на ответницата в качеството й на
възложител на работа по чл.426 ГПК, а именно - ЧСИ рег.№ 808 по изп.д.№ 379/2020, която
на 18.05.2021г е образувала изп.д.№ 20208080400379, предприемайки принудително
изпълнение срещу ищеца за сумата от 180лв - месечна издръжка за малолетното им дете за
периода от 5.05.2020г- 4.06.2020г, при изначална липса на подлежащо на принудително
4
удовлетворяване право на взискателя, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на ИМ - 22.04.2021г до окончателното погасяване на задължението;
2/ 5100лв - обезщетение за неимуществени вреди под формата на болки и страдания
и изразяващи се във влошаване на общото му здравословното състояние, непрекъснат и
дълготраен стрес и злепоставяне пред работодателя му/, настъпили в резултат действията на
ответницата, която в качеството й на възложител на работа по чл.426 ГПК, носи отговорност
за чужди и противоправни действия - тези на ЧСИ № 808 по изп.д.№ 379/2020, за това, че на
18.05.2021г ответницата, действайки чрез процесуален представител, е образувала изп.д.№
20208080400379, предприемайки принудително изпълнение срещу ищеца за сумата от 180лв
- месечна издръжка за малолетното им дете за периода от 5.05.2020г - 4.06.2020г, при
изначална липса на подлежащо на принудително удовлетворяване право на взискателя,
ведно със законната лихва считано от датата на подаване на ИМ-22.04.2021г до
окончателното погасяване на задължението.
Твърденията на ищеца са, че изп.дело № 379/2020 е било образувано срещу него на
18.05.2020г въз основа на представен ИЛ № 1981/18.05.2020г, изд. по гр.д.№ 3565/2020г на
ВРС, по силата на който бил осъден да заплаща в полза на малолетното си дете, действащо
чрез неговата майка и законен представител- ответницата по делото, месечна издръжка в
размер на 180лв, считано от 22.04.2020г, с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи.
С молбата за образуване на ИД било поискано събиране на сумата за периода
5.05.2020г-4.06.2020г и запор на трудовото възнаграждение на ищеца, като на ЧСИ били
възложени всички правомощия по чл.18 ЗСЧИ.
Твърди се, че на 14.05.2020г чрез пощенски запис ищецът изплатил изцяло
дължимата издръжка за сочения период, за което ответницата била уведомена още на същия
ден чрез тел.разговор.
Въпреки това, на 15.05.2020г ответницата чрез проц. си представител се снабдила с
ИЛ от 18.05.2020г и в рамките на деня било образувано и изп.дело под посочения номер за
вече изплатената чрез пощенския запис сума.
Така, въпреки че ответницата знаела за извършеното плащане и че фактически
получила сумата на 26.05.2020г, същата не предприела необходимите действия да спре
връчването на ПДИ на 2.06.2020г и последващите действия на ЧСИ по налагане на запор на
трудовото възнаграждение на ищеца и начисляване на адв.хонорар. Счита, че единственото
възможно действие след 2.06.2020г било незабавното прекратяване на ИД поради липса на
подлежащо на принудително удовлетворяване право на ответницата и вдигане на наложения
запор, като отказът на ЧСИ за това бил мотивиран със становището на ответницата.
Счита, че с представяне на доказателство пред ЧСИ за извършеното плащане, се
ангажира отговорността на ответницата за предприетите изп.действия по събиране на вече
изплатено месечно притезание, което й поведение било явна злоупотреба с права.
Вместо това ответницата продължила изп.действия за период от 8 месеца - до
5.01.2021г, когато оттеглила ИЛ и изп. производство било частично прекратено на
осн.чл.433 ал.1 т.2 ГПК.
Поради предприетите от ответницата действия ищецът бил направил описаните по–
горе разходи.
Отделно от това се твърди, че бил злепоставен пред работодателя си. Последният бил
задължен под страх от налагане на глоба в максимален размер да превежда ежемесечно
сумата за издръжката от дохода на ищеца по сметка на ЧСИ, а ищецът се налагало да
доказва добросъвестността си пред него като родител, който я изплаща доброволно.
Заради неправомерно сторените разходи ищецът не успял да осигури средства за
закупуване на дърва за огрев, притеснявал се дали ще подсигури необходимите условия за
отглеждане на детето си при изпълнение на РЛО, затруднен бил и с покупката на подаръци
5
за Нова година и за РД на детето, закъснял със заплащането на битовите сметки и данъците.
Това довело и до обостряне на заболяването му – хипертония, като ищецът също така
не успял да отдели средства за препоръчителните два на брой ежегодни лекарски прегледа.
Наложените запор и съобщенията за дължимите от него суми довели до загуба на
съня му заради ежедневен стрес и страх от евентуална загуба на единственото му жилище.
Наложило се да вземе и заеми от роднини и приятели.
Натрупал и негативи пред работодателя си заради наложителните отсъствия от
работното му място поради необходимостта от посещения на адвокат, ЧСИ, съд, поща,
банки и др.
С допълнителна молба ищецът е отправил искане за конституирането по реда на
чл.228 ал.3 ГПК, наред с първоначалната ответница, и нейния процесуален представител в
изп. производство - адв.Станислава Маринова Иванова, като ответниците да бъдат
солидарно осъдени да му заплатят горепосочените парични суми.
Искането е недопустимо.
1/ Чрез последващо конституиране на нов ответник наред с първоначалния се достига
до отклонение от типичното развитие на исковия процес, свързано със страните, като така
възниква другарството в неговите различни форми. Последващото субективно съединяване
на искове срещу другарите е допустимо ако имат за предмет общи права и задължения или
почиват на едно и също основание.
В случая липсва еднаквост на основанията и липсва тъждество на спорното
правоотношение, по което ответниците да имат едно и също правно положение. Освен това,
новият ответник е изразил категорично несъгласие да встъпва в процеса, заявено в о.с.з. от
30.03.2022г.
Щом както основанието и правопораждащите юридически факти са различни от тези,
с които съдът е бил сезиран с ИМ, то следва, че е налице хипотезата на изменение на иска,
което следва да бъде сторено по общия ред на чл.127 и сл. ГПК.
Освен това, претендира се солидарна отговорност от двамата ответници, за която не
се сочи от какво произтича. Същата, очевидно, не произтича от законова разпоредба, нито
има данни да е по силата на договор.
На сл.място. по изп.дело адв.Ст.Иванова е действала в качеството на процесуален
представител на взискателя по него - настоящата ответница, т.е. упражнила е чужди
процесуални права. Доколко от действията на същата са настъпили вреди за
представлявания, това касае само вътрешните отношения между довереник и доверител и от
преценката на ответницата по иска е дали да привлече процесуалния си представител на
своя страна като трето лице помагач /ТЛП/. Ето защо няма основание за конституирането на
адв. Ст.Иванова като главна страна наред с първоначалния ответник.
В допълнение, самият жалбоподател заявява, че е сезирал съда за „новопоявили се
обстоятелства и доказателства след изготвянето на проекта за доклад по делото", което
говори за предявяването на нов иск срещу лице, различно от първоначалния ответник, което
също е недопусимо.
Изложеното мотивира съда за недопустимост на подадената частна жалба, поради
което същата следва да бъде оставена без разглеждане.
Воден от горното, СЪДЪТ
6
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба вх.№ 29193/3.05.2022г, подадена
от В. В. М. чрез адв.Г.К., срещу Определението на ВРС-19с-в № 4341/18.04.2022г по гр.д.№
5913/2021г, с което е оставено без уважение искането му, обективирано в молба вх.№ 22394/
4.04.2022г, за изменение на иска чрез конституирането на адв.Станислава Маринова
Иванова като нов ответник по делото, наред с първоначалния, на осн.чл.228 ал.3 ГПК, по
предявения от ищеца срещу отв.Н.Д. иск с правно осн.чл.49 вр.чл.45 ЗЗД
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д.№ 1170/2022 по описа на ВОС, ГО.
Определението може да се обжалва пред АПЕАЛАТИВЕН СЪД-ВАРНА с частна
жалба в едноседмичен срок от уведомяването
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7