Определение по дело №37/2019 на Окръжен съд - Търговище

            Съдът намира възражението за частично основателно, като изцяло се позовава на заключението на допълнителната експертиза, приета от страните и съда в с.з. от 16.07.2020 година, доколкото други доказателства страните, съобразно разпределената с определението по чл. 692 ал. 2 ТЗ доказателствена тежест, не ангажираха.

            ПИБ е предявила вземане вх. № 285 / 22.01.2020 г., произтичащо от сключен с ответника Договор за кредитна линия №00 SL-L-000087/29.02.2012 г. , Анекс № 1/13.03.2015 г. и Приложение № 1 към него, за сумата от 5 326 640.82 лв.(пет милиона триста двадесет и шест хиляди шестстотин и четиридесет лева и осемдесет и две стотинки), като тази сума в заявлението за предявяване на вземането  е разбита по следния начин:

            2 957 169.08 лева - непогасена главница,

            375 815.06 лева - непогасена възнаградителна лихва за периода от 05.01.2016г. до 06.02.2017 г., включително;

            89 424.48 лева - обезщетение за забава на просрочените плащания, начислена за периода от 07.06.2016 г. до 06.02.2017 г. вкл.;

            1 554 174.14 лева - разсрочени лихви и такси по план, съгласно_Анекс № 1 от 13.05.2015 г.;

            835.80 лева - разноски към ЦРОЗ;

            187 868.94 лева - разходи по договор за охрана;

            46 201.71 лева- разходи за възнаграждение на управителя по 303;

            16 231.43 лева - разходи за актуализация на оценка на търговското

предприятия;

            56 744.61 лева - комисионни за управление, начислени за 2016г. и 2017г.

            Синдикът е приел изцяло предявено вземане, като го е включил в Списъка на предявените вземания в размерите и на основанията, предявени от банката, в това число и с посочените привилегии.

            От заключението на вещото лице по допълнителната СИЕ, след съобразяване с размера на предоставения кредит, условията по договора и анекса, извършените плащания по задълженията от страна, както на ответното дружество, така и на други солидарно задължени лица и дружества, се установява, че размерът на задължението на „МП.“ по това вземане възлиза на 5 110 448.14 лв. , от които:

            -2 957 169.08 лв. -  непогасена главница,

            -372 721.17 лв. - непогасена възнаградителна лихва (върху редовен дълг), изчислена за периода от 05.01.2016 г. до 06.02.2017 г., включително, дължима на основание т. 2 от Анекс № 1 /13.05.2015 г.

            -51 716.84 лв. – обезщетение за просрочените плащания (наказателна лихва) за периода от 07.06.2016 г. до 06.02.2017 г., включително, дължимо на основание т. 14, на раздел VII от Договора,

            -1 478 017.62 лв. - неплатени разсрочени лихви и такси по план, съгласно Анекс № 1/ 13.05.2015 г.

            -186 895.39 лв. - разходи по договор за охрана и разходи във връзка с възнаграждение на управители по 303.

            -7 183.43 лв. - разходи във връзка с актуализация на оценка на търг.предприятие на длъжника

            -56 744.61 лв. - комисионни за управление, начислени за 2016г. и за 2017г.

            Вещото лице е посочило, че не е могло да установи размера на претендираните в молбата за предявяване на вземането разноски към ЦРОЗ (в размер на , във връзка с обезпечаване на кредита, поради което и приетото от синдика вземане по това перо в размер на 835.80 лв.- следва да бъде изключено от Списъка на приетите вземания. В останалата част – приетите вземания по пера следва да бъдат намалени, съответно и съобразно посоченото в допълнителната СИЕ, като по отношение на разходите по договор за охрана (предявени 187 868.94лв.) и разходи във връзка с възнаграждението на управители по ЗОЗ (предявени 46 201.71 лв.) или общо 234 070,65 лв., доколкото, съгласно заключението банката да не ги е отразявала поотделно , а общо, общо приетото вземане в размер на 234 070,65 лв., следва да бъде редуцирано до 186 895.39 лв.

            Съдът изцяло възприема и кредитира заключението на допълнителната СИЕ, тъй като същата е изготвена след обстоен анализ на събрани по делото доказателства, при съобразяване с договорените между банката и ответника параметри на предоставения кредит съгласно договора, както и измененията, съгласно Анекса, съобразени са и всички доказателства, представени от длъжника за извършени погасявания както от него, така и от трети задължени лица.

            Съгласно установената съдебна практика, с депозираното възражение възразилият (длъжник или кредитор) следва да посочи и конкретизира всички свои възражения, които съдът в производството по чл. 692 от ТЗ ще разгледа, а при неудовлетворителен резултат за възразилия – за него възниква правото да предяви иск по чл. 694 ТЗ, чийто предмет е очертан и обвързан от въведените във възражението, депозирано в срока по чл. 690 от ТЗ, параметри. Поради което и няма как, в настоящото производство съдът да обсъжда и да се произнася по възражения, които не са въведени от длъжника в депозираното възражение, нито в уточнението/конкретизацията на първоначалното бланкетно възражение, изискани с нарочно разпореждане на съда (разпореждане от 13.02.2020 година).

             При тези доводи и съображения, съдът намира, че следва да внесе промени в Списъка на приетите вземания, съобразно заключението на допълнителната СИЕ. Доколкото кредиторът с оспорено вземане сам пледира, че приема възражението за частично основателно, съобразно заключението на допълнителната СИЕ, съдът намира, че не следва да се спира на всяко едно от перата и намалението по тях, съгласно допълнителната СИЕ.

             По възражение вх. № 673/13.02.2020 г. (пощ.клеймо 12.02.2020 г.) от кредитора НАП срещу приетата поредност на удовлетворяване на приетото вземане на „С.Г.Г.“ ЕАД- правоприемник на „ПИБ“ АД по договор за прехвърляне на вземането от 19.12.2020г.

            Доводите на възразилия кредитор НАП се свеждат до следното: Вземането на банката е било обезпечено със залог върху търговските предприятия на длъжника и на още две търговски дружества, вписани по техните партиди и в ЦРОЗ; както и залог на вземания по банкови сметки на длъжника и още две търговски дружество, вписани в ЦРОЗ. Както цесията, така и особените залози не са вписани нито в ЦРОЗ, нито по партидите на длъжника и двете търговски дружества, в полза на „С.Г.Г.“ ЕАД, поради което и са непротивопоставими на трети лица, обуславящо извод, че вземането следва да бъде включено в списъка като необезпечено и с ред на удовлетворяване по чл. 722 ал. 1 т. 8 от ГПК, а не по т. 1  от ГПК. В с.з. представителят на НАП поддържа възражението, с допълнителни доводи, че към датата на откриване на производството по несъстоятелност, както и към датата на предявяване на вземането, липсват вписвания както на цесията, така и на особените залози в ЦРОЗ, поради което и приетото вземане на „С.Г.Г.“ ЕАД следва да бъде прието като непривилегировано, и следва да бъде изменен списъка на приетите вземания, като бъде изменена поредността на вземането като такова по т.8 на чл. 722 ал. 1 от ТЗ- необезпечен кредитор.

            Синдикът е представил писмено становище за неоснователност на възражението, което  поддържа и в с.з.

            Длъжникът счита възражението за основателно, с доводи, че доколкото вписването има отношение към правоприемството в процеса, то също така има значение за противопоставимостта на трети лица, поради което и  „С.Г.Г.“ ЕАД не може да ползва привилегията на първоначалния кредитор, доколкото вписването е извършено в момент, който е дори след подаване на възражението.

            Кредиторът с оспорена привилегия (обезпечение по т.1 на чл. чл. 722 ал. 1 ТЗ), чрез процесуалния си представител, счита възражението за неоснователно, като се позовава на представени допълнително: потвърждение за вписване от ЦРОЗ, вписване в Търговския регистър и справка , от която е видно, че за всички партиди, касаещи ответното дружество, има вече отразено частно правоприемство.

            За да се произнесе по същество, съдът прецени следното:

            Предявеното вземане от „ПИБ“ АД е цедирано по реда на чл. 99 -100 от ЗЗД на „С.Г.Г.“, съгласно Рамков договор за прехвърляне на вземане и приложение към него, от 19.12.2019 г. Цесията е съобщена на временния синдик на дружеството в насроченото първо събрание на кредиторите, а по-късно – в хода на производството и на управителя на несъстоятелното дружество.  Вземането на банката е обезпечено със залог на търговското предприятие на длъжника, както и на търговските предприятия на други две търговски дружества, вписано съответно в ЦРОЗ и в ТР; както и със залог на вземания по банкови сметки на длъжника, и на вземания по банкови сметки на същите две търговски дружества, вписани в ЦРОЗ. Не е спорно, установява се и от представените по делото доказателства, че вписването в ЦРОЗ на договора за залог във връзка с прехвърлянето на вземането от банката на „С.Г.Г.“ ЕАД е от 23.04.2020 г., вписването на цесията в СлВписванията е от 12.05.2020 г., а в ТР – промяната в заложния кредитор е вписана на 22.04.2020 г.

            При така установеното, съдът намира, че възражението на НАП е неоснователно. Съгласно чл. 99 ал. 2 от ЗЗД прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако друго не е уговорено. В настоящия „друго“ по смисъла на цитираната норма не е уговорено. Съгласно чл. 99 ал. 4 ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор, като съдебната практика е категорична, че уведомлението може да бъде извършено и от новия кредитор, ако цедентът и цесионерът са уговорили такава клауза в договора за прехвърляне на вземането. Съгласно разпоредбите на чл. 21 ал. 2 , чл. 26 ал. 2 т.1 от Закона за особените залози (ЗОЗ) подлежащите на вписване по ЗОЗ обстоятелства относно залог на търговско предприятие се вписват в търговския регистър по делото на залогодателя, както и че за да има действие за залога, в съответния регистър се вписват и прехвърлянето на обезпеченото вземане; съгласно чл. 12 ал. 1 от ЗОЗ учреденият при условията и по реда на този закон залог е противопоставим на трети лица от момента на вписването му. По делото са предявени и съответно приети вземания само от двама кредитори – НАП и „С.Г.Г.“ (като правоприемник на ПИБ по договора за цесия). С оглед извършените вписвания на подлежащите на вписване обстоятелства във връзка с цедираното вземане и неговото обезпечение в съответните регистри (Агенция по вписванията- имотен регистър, Агенция по вписванията -Търговския регистър и в ЦРОЗ), макар и след предявяване и приемане на вземането, предвид разпоредбите на чл. 99 от ЗЗД, чл. 12 от ЗОЗ и доколкото, доколкото друг кредитор с вземане, противопоставимо като привилегия по реда на чл. 722 ал. 1 т. 1 от ТЗ няма, то съдът намира, че възражението на НАП е неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.

            По възражение вх. № 1318/30.03.2020 г. (пощ.клеймо 25.03.2020г.) от кредитора НАП срещу предвидената поредност на удовлетворяване на публичните вземания, възникнали ДО датата на съдебното решение за ОПН (29.12.2019 г.) - по чл. 722 ал. 1 т. 7 от ТЗ, като се иска изменение на списъка в тази му част и определяне на поредност на вземането за главница 118 669,41 лв. и за лихви 55 179,14 лв.- по чл. 722 ал. 1 т. 6 от ТЗ.

            Възражението е обосновано с доводи, че възникналите до датата на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност (ОПН) вземания публични вземания на държавата (каквото е процесното в оспорената му част) –главници и лихви, се удовлетворяват по реда на чл. 722 ал. 1 т. 6 от ТЗ, а не по т.7, както е определил синдика за цялото вземане на НАП.

            Синдикът е депозирал писмено становище за частична основателност на вземането.

            Длъжникът взема становище за основателност на възражението.

            За да се произнесе по същество, съдът взе предвид следното:

            Съгласно чл. 162 ал. 2 т. 1 и т. 2 от ДОПК вземанията за данък върху недв.имоти и такса битови отпадъци, каквито са предявените от НАП и приети от синдика вземания, представляват публични вземания, поради и тези, които са възникнали до датата на решението за ОПН (23.12.2019 г.) следва да бъдат с поредност на удовлетворяване по чл. 722 ал. 1 т. 6 от ТЗ, в какъвто смисъл следва да бъде изменен Списъка на приетите вземания в срока по чл. 688 ал. 1 от ТЗ по отношение на вземане в размер на  главница 118 669,41 лв. и за лихви 55 179,14 лв.

            Предвид изложените съображения и на осн.чл. 692 ал. 4 от ТЗ следва да бъдат одобрени Списъка на приети вземания, предявени в срока по чл. 685 ал. 1 и Списъка на приети вземания, предявени в срока по чл. 688 ал. 1 от ТЗ, с измененията, съобразно изложеното по-горе в мотивите.

            На осн.чл. 674 ал. 2 от ТЗ следва да бъде свикано събрание на кредиторите с дН. ред по чл. 677, т.8 от ТЗ.