№ 1072
гр. София, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. А.ова
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело
№ 20241100500069 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 17470/26.10.2023 г., постановено по гр. д. № 3082/2023 г. по описа
на СРС, 33 състав, е отхвърлен като неоснователен предявеният от „ЗМБГ“ АД срещу
Д. А.ов М. иск по чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
2000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от
публикации, заснемане на видеоклипове и изразяване на негативни твърдения от
ответника в сутрешен блок на национална телевизия, довели до накърняване на
доброто име и търговска репутация на ищцовото дружество.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца, чрез упълномощен адв.
Д. Д., в която се твърди, че ответникът сам признал заснемането и разпространението
на насочените срещу ищеца видеа, съдържащи твърдения за некачествено извършване
на дейности по миене на улици. Тези твърдения уронвали престижа на ищцовото
дружество, същите представлявали открити нападки, прекрачващи правото на
ответника на свободно изразяване. По тази причина незаконосъобразни се явявали
изводите на районния съд за недоказаност на връзката на ответника с процесните
видеа и за квалифицирането на включените в тях твърдения като неподлежащи на
проверка мнения. Поддържа, че ответникът не е разполагал с компетентност да
преценява качеството на извършваните от ищеца дейности, за което имало други
контролни органи, към които могли да се подават сигнали и оплаквания.
Видеоклиповете били видими и към настоящия момент и могли да бъдат възприети от
неограничен кръг лица. Негативните последици от тях имали комплексен характер, а
тяхното отрицателно материално отражение продължавало във времето. Служителите
на ответното дружество ежедневно полагали усилилия да изчистят името на
1
дружеството и да внушат спокойствие и желание за работа у служителите си. Тези
усилия били измерими в пари и следвало да бъдат обезщетени. Моли решението да
бъде отменено, предявеният иск да бъде уважен и да му бъдат присъдени разноските
ЗА двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия Д. М.,
чрез упълномощен адв. А. П., с който жалбата се оспорва изцяло. В
първоинстанционното производство не било доказано извършването на твърдяното от
ищеца противоправно деяние. В публикуваните в социалните мрежи видеоклипове и
при участието си в сутрешен блок на национална телевизия ответникът не е споменал
името на въззивника, чиито служители са го ударили с лопата по главата. Тъй като в
първоинстанционното производство процесните видеоклипове не били представени
във формат, позволяващ на страните и съда да се запознаят със съдържанието им,
нямало как да бъде установена връзката на ответника с тях. Не било доказано
настъпването на вреди от твърдяното противоправно деяние в патримониума на
дружеството, като в заключението на приетата по делото СОЕ било посочено, че
нямало данни за спад на оперативните му печалби и приходи след публикуването на
клиповете, а през 2022 г. със Столична община бил сключен нов петгодишен договор
за изпълнение на същите дейности. Във въззивната жалба нямало как за пръв път да се
претендират вреди, породени от усилия на служители на ищеца по справяне с
последиците от действията на ответника, както и да се излагат твърдения за признание
от негова страна за заснемане на видеоклиповете. В съдържанието им нямало невярна
или унизителна за ищеца информация, като ответникът просто изразил активната си
гражданска позиция по въпрос от обществен интерес – как се извършва почистването
на общински улици и тротоари. Моли първоинстанционното решение да бъде
потвърдено, както и да му бъдат присъдени разноските за въззивната инстанция.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и
становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното
от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Постановеното решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2000 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, причинени от публикации, заснемане на
видеоклипове и изразяване на негативни твърдения от ответника в сутрешен блок на
национална телевизия, довели до накърняване на доброто име и търговска репутация
на ищцовото дружество.
Във въззивното производство въззиваемият е представил влязло в сила решение
от 25.06.2024 г. по гр. д. № 10036/2023 г. на СГС, ГО, II-В състав, с което е потвърдено
решение от 19.05.2023 г. по гр. д. № 26197/2022 г. на СРС, 33 състав. С това решение
2
„ЗМБГ“ АД е осъдено да заплати на Д. М. сумата от 1500 лв., представляваща
неимуществени вреди от нанесен от служител на ответника удар с лопата в тилната
част на главата на ищеца. Именно в това производство ответникът е предявил
насрещен иск за имуществени вреди, като с определение от 18.01.2023 г. този иск е бил
отделен и по него е било образувано гр. д. № 3082/2023 г. по описа на СРС, 33 състав,
решението по което се обжалва с настоящата въззивна жалба.
В приетото в първоинстанционното производство заключение на КТЕ,
изследвало текстовете и описанията под публикациите и видеата в социалните мрежи
и текста на новинарската статия в сайта на национална телевизия, е посочено, че
името на ищцовото дружество не е посочено от ответника. В приетото по делото
заключение на СОЕ, извършило проверка на финансовите отчети на ищеца за периода
2017 г. - 2022 г., регистъра на сключените от дружеството договори и пазарната му
оценка, е посочено, че за процесния период липсват данни за спад в оперативната
печалба и приходите на „ЗМБГ“ АД, който да е повлиян от действия на ответника, а
ограниченият предмет на дейност на дружеството и работата му с малко на брой
юридически лица на местното самоуправление допълнително намалявали необхоД.стта
от широка публичност и висока репутация при извършване на дейността му.
За да отхвърли иска районният съд е приел, че по делото не е доказано
интервюираният в сутрешния блок на телевизията действително да е ответникът по
делото, като в репортажа лицето се е представило под друго име. Същото се отнасяло
и по отношение на участието на ответника във видеоклиповете в социалните мрежи. В
съдържанието на самите видеа не били изнесени неверни твърдения или обидни и
унизителни за ответника квалификации, които да се свържат с дейността на ищеца.
Изложените твърдения представлявали оценка и мнение на авторите им по отношение
на дейността по почистване на улици в гр. София. В коментарите нямало посочени
конкретни факти, поради което тяхното съдържание не подлежало на оценка за
вярност, а обществената критика по отношение на публични проблеми можела да бъде
изразена и с по-остри думи. От друга страна, по делото не били установено
дружеството да е претърпяло вреди под формата на спад на приходите или намаляване
на стойността на търговската му репутация като икономически актив.
Обжалваното решение е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният
състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с
доводите във въззивната жалба е необхоД. да се добави и следното:
В случая ищецът претендира обезщетение за имуществени вреди под формата
на претърпени загуби от намаляване на стойността на активите му, в частност от
увреждане на търговската му репутация. Такива вреди предполагат отрицателно
изменение в имуществото на увредения преди и след увреждането, като целта
обезщетението е да компенсира действително причинените вреди. Заключенията на
приетите в производството пред районния съд експертизи недвусмислено посочват, че
такива вреди за ищеца не са настъпили, като приходите му дори са се увеличили след
твърдяното от него увреждане от страна на ответника. От друга страна, съдът намира,
че посочените действия на ответника не могат да се квалифицират като противоправно
деяние. Същият е изразил мнение и лична оценка относно извършването на работа от
служители по почистване на улици, която смятал, че не се изпълнява качествено, във
връзка с което е искал да подаде сигнал до работодателя им. Изразяването на мнение
относно дейност, извършвана в обществена полза, и която се заплаща с публични
средства, не може да бъде квалифицирано като противоправно деяние. След като не са
установени задължителни елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД не е налице
3
основание за ангажиране на отговорността на ответника за обезщетяване на вреди от
непозволено увреждане.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението
на СРС – потвърдено, като правилно.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има въззиваемият, като съгласно
представения договор за правна помощ от 19.12.2023 г. същият е направил разноски за
адвокатско възнаграждение в размер от 500 лв., които следва да му бъдат присъдени.
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-А въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 17470/26.10.2023 г., постановено по гр. д. №
3082/2023 г. по описа на СРС, 33 състав.
ОСЪЖДА „ЗМБГ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к. „Карпузица“, ул. „Евлия Челеби“ № 55, да заплати на Д. А.ов М., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж.к. ****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от
500 лева, представляваща разноски за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4