Решение по дело №1962/2019 на Районен съд - Лом

Номер на акта: 39
Дата: 12 февруари 2020 г. (в сила от 7 март 2020 г.)
Съдия: Боряна Александрова
Дело: 20191620101962
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                 РЕШЕНИЕ

гр. Лом,12.02.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Ломският районен съд, гражданска колегия, трети състав, в  открито заседание на 15 януари през две хиляди и двадесета година, в  състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Боряна Александрова

 

при секретаря Веселка Младенова, като разгледа докладваното от съдията Александрова гражданско дело № 1962 по описа за 2019 година и за да се произнесе, СЪДЪТ взе предвид следното:

 Искове с правно основание – чл.128, т. 2, вр. чл.242 от КТ.

Производство по реда на чл.237 ГПК по отношение на главния иск.

Предявен е иск от Д.А.В. срещу: ТД„****“ЕООД с ЕИК ****, за заплащане на суми, в резултат на прекратено трудово провоотношение.

Ищцата твърди, че ищцата била назначена в ответното дружество като счетоводител. Твърди още, че със заповед №1/14.10.2019г. ТПО било прекратено, но не й били изплатени трудовите възнаграждения за м. септември и октомври в общ размер на 978,35 лв., обезщетение за неползван годишен отпуск за 2019г. в размер на 521,37 лв., както и обезщетение по чл.222 КТ – 825,50 лв.  Претендира и лихви за забавено плащане върху процесните суми.

За това иска от съда: да бъде осъден ответника да й заплати сумата от общо 2325,22 лв., ведно със лихва за забава, както и направените разноски по делото.

На основание чл. 131, ал. 1 от ГПК, съдът е изпратил препис от исковата молба ведно с приложенията на ответника, които в указания едномесечен срок не е подал писмен отговор. В с.з. признава  иска изцяло.                             ДОКАЗАТЕЛСТВАТА са писмени.

СЪДЪТ, като прецени всичките доказателства по делото и доводите на страните според своето вътрешно убеждение (чл.12 ГПК), съобразявайки и разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.3 ГПК приема за установено от фактическа и от правна страна следното:

По делото няма спор, че ищцата е работела в ответното дружество , като през м. октомври трудовият й договор бил пректарен на основание чл.328,ал.1,т.2 КТ. Не се спори между страните и ,че ответното дружество не е изплатило на ищцата трудово възнаграждение за м. септември и октомври, обезщетението за неползван платен годишен отпуск за 2019г. и обезщетението по чл.222 КТ, или всичко в общ размер на 2325,22 лв, както и лихва за забавено плащане и направените разноски по делото.

Както вече се посочи по-горе, на проведеното по делото открито съдебно заседание ответника  заявява изрично, че признава предявения иск, за неплатена сума и няма възражения същият да бъде уважен със съответните законни последици.

Поначало признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което същият заявява, че се отказва от защитата срещу иска, защото той е основателен. По същество едно такова признание винаги съдържа заявление на ответника, че правното твърдение на ищеца, заявено с иска отговаря на действителното фактическо положение и в този смисъл всяко признание на иска води до съвпадане на правните твърдения на двете страни пред съда. Тоест, налице е едностранно изявление за знание, което ответникът отправя до съда относно факти, релевантни за спорно право и което е явно неизгодно за самия него.

Спрямо съда признанието на иска съставлява важно и ценно доказателствено средство и по силата на чл.237, ал.2 ГПК е достатъчно в мотивите към решението си съдът да укаже, че то се основава на едно такова признание.

 

Мотивиран от гореизложеното съдът

 

РЕШИ:

 

При условията на чл.237, ал.1 ГПК ОСЪЖДА  ТД„****“ ЕООД Лом с ЕИК ********* да заплати на Д.А.В. с ЕГН ********** сума в общ размер на 2325,22 лв. - главница , както следва:

-         978,35 лв., представляваща неизплатеното й трудово възнаграждение за м. септември и октомври 2019г.,

-          521,37 лв., представляваща неизплатено обезщетение за неползван годишен отпуск за 2019г. от ищцата.

        -  825,50 лв., представляваща неизплатено обезщетение по чл.222 КТ;

  ведно със законната лихва върху главницата от 2325,22 лв. , считано от   датата на подаване на исковата молба- 12.11.2019 г., до окончателното плащане на сумата, както и сумата от 500 лв. разноски по делото за адвокат;

ОСЪЖДА  „****" ЕООД гр.Лом с ЕИК ********* да заплати по сметката на ЛРС  сумата от 250 лв., от които ДТ-150 лв. и 100 лв. за експертиза.

РЕШЕНИЕТО в може да бъде обжалвано пред ОКРЪЖЕН СЪД – Монтана в двуседмичен срок от датата на връчването.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: