№ 10143
гр. София, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Полина Люб. Амбарева
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от Полина Люб. Амбарева Гражданско дело №
20241110157718 по описа за 2024 година
Предявен е „Минолби“ ЕООД, ЕИК ********* против „А1 България“ ЕАД, ЕИК
*********, осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на от
8,92лв. с ДДС представляваща получена от ответника без основание сума по Договор №
*********, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни
услуги ,съгласно дебитно известие № **********/31.05.2023год. ,издадено към фактура №
********** , ведно със законна лихва , от датата на завеждане на исковата молба в съда
/30.09.2024 г./ до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът „Минолби“ ЕООД твърди, че е потребител на мобилни съобщителни
електронни услуги, съгласно Договор №********* , с Приложение от 3.12.2021 г., сключен
между него и ответното дружество „А1 България” ЕАД. Поддържа, че ответникът издал на
31.05.2023год. дебитно известие № **********/31.05.2023год. за сумата от 8,92лв. с вкл.
ДДС ,със срок на плащане 15.06.2023год.Поддържа ,че от същото не ставало ясно на какво
основание е издадена ,по какъв начин била установена данъчната основа – дали бил добавил
мобилни услуги или е увеличил стойността на вече предоставените услуги.Също така
навежда възражение ,че дебитното известие не отговаряло на законоустановените реквизити
по чл.114,ал.1 от ЗДДС и допълнителни такива по чл.115 от ЗДДС.
Ищецът твърди ,че сумата заплатил през месец юни 2023год. в магазин на
ответника в гр.Бургас.Допълва ,че процесното дебитно известие се отнасяло до фактура №
********** ,но не може да посочи какво свързва двата счетоводни документа.Счита ,че
платената сума е без основание ,поради което ответника не следва да я задържи.
Ищецът, моли, за постановяване на решение, с което ответното дружество да бъде
осъдено да му заплати сумата от 8,92лв. с ДДС представляваща получена от ответника без
1
основание сума по Договор № *********, ведно с приложения към него, за ползване на
мобилни електронни съобщителни услуги ,съгласно дебитно известие №
**********/31.05.2023год. ,издадено към фактура № ********** , ведно със законна лихва ,
от датата на завеждане на исковата молба в съда /30.09.2024 г./ до окончателното изплащане
на вземането.
Претендират се разноски.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът оспорва предявения иск по
подробно изложени съображения.
Не се оспорват и изрично се признават : наличие на договорни отношения между
„А1 България“ ЕАД, в качеството му на мобилен оператор и „Минолби“ ЕООД, в качеството
му на клиент относно електронно-съобщителни услуги, предмет на Договор № *********,
ведно с приложения към него, ;както и плащането на сумата от 8,92лв. с ДДС ,начислена в
дебитно известие № **********/31.05.2023год.
Оспорва се твърдението на ищеца, че не е имало основание за начисляването,
получаването и задържането на процесната сума 8,92лв. с ДДС.
В тази връзка се поддържа, че действително между „А 1 България“ ЕАД и
„Минолби“ ЕООД е сключено представеното от ищеца Приложение № 1 от 03.12.2021 г. В
Раздел 2, т. 2.1. от същото било посочено, че параметрите относно „SIM КАРТА,
ТЕЛЕФОНЕН НОМЕР, ТАРИФЕН ПЛАН“ се описват в Приложение № 2.
Твърди,че в подписаното между страните Приложение № 2 от 03.12.2021 г. бил
посочен тарифният план за мобилна услуга № ********** – „A1 М клас XS“ (ред № 1176 от
приложението). Съгласно условията на тези 2 приложения уговорената промоционална
месечна абонаментна такса (МАТ) с отстъпка и допълнителни пакети за мобилна услуга №
********** била в размер на 3,20 лв. без ДДС, като допълнителният пакет, включен в тази
МАТ бил 250 МB мобилен интернет на максимална скорост (Раздел III, т. 1., редове 4 и 9 от
Приложение № 1 от 03.12.2021 г.). Сочи ,че на 25.08.2022 г. по искане на абоната за добавяне
на още един допълнителен пакет мобилен интернет към мобилна услуга № ********** и в
изпълнение на заявка № 1675642, към така посочената услуга, бил активиран допълнителен
пакет „Мобилен интернет 5 GB на максимална скорост“. Съгласно Раздел III, т. 3.1., ред 4 от
Приложение № 1 от 03.12.2021 г. МАТ за този допълнителен пакет с отстъпка била в размер
на 4,00 лв. без ДДС. След активирането на този допълнителен пакет била издадена фактура
№ *********/03.01.2023 г. с отчетен период от 28.11.2022 г. до 27.12.2022 г. Тъй като МАТ за
услугите се предплащат, в така посочената фактура, за мобилна услуга № **********, е
следвало да бъдат начислени следните такси: - пълна основна МАТ в размер на 3,20 лв. без
ДДС за услугата за периода от 28.12.2022 г. до 27.01.2023 г. - пълна МАТ в размер на 4,00 лв.
без ДДС за допълнителен пакет „Мобилен интернет 5 GB на максимална скорост“ към
услугата за периода от 28.12.2022 г. до 27.01.2023 г.
Твърди ,че поради техническа грешка, горепосочените МАТ за услугата не били
начислени във фактура № *********/02.03.2023 г. Грешката била открита и била
2
коригирана с издаването на процесното дебитно известие № *********/31.05.2023 г. към
фактура № *********/02.03.2023 г., като в него били начислени дължимите суми за мобилна
услуга № **********, които следвало да бъдат начислени във фактурата.
Моли, за постановите решение, с което предявения иск да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже факта на плащане на процесната сума, а в тежест на ответника - че е налице валидно
правно основание за получаването й, съответно задържане на полученото.
С неоспорения и приет за окончателен доклад по делото е обявено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване по делото, по арг. на противното от предвиденото в чл. 153
ГПК, наличие на договорни отношения между „А1 България“ ЕАД, в качеството му на
мобилен оператор и „Минолби“ ЕООД, в качеството му на клиент относно електронно-
съобщителни услуги, предмет на Договор № *********, ведно с приложения към него,
;както и плащането на сумата от 8,92лв. с ДДС ,начислена в дебитно известие №
**********/31.05.2023год.
Установява се от представените от страните писмени документи, че по силата на
Договор № *********, Приложение № 2 от 14.10.2019 г., страните са договорили за GSM
номер ********** тарифен A1 М клас XS с месечна абонаментна такса от 7,00лв. с
отстъпка 3,20лв. ,без ДДС ,а за мобилен интернет 5 GB на максимална скорост ,МАТ е
10,00лв. ,а с отстъпка 4,00лв.,без ДДС.
Установява се от представената по делото фактура № ********** ,с период на
фактуриране 28.01.2023год. – 27.02.2023год. ,че за мобилната услуга № ********** не е
било начислено потребление ,както не са били начислени съответните месечни абонаментни
такси,съобразно договореното за следващия период 28.02.2023год. – 27.03.2023год.
С дебитно известие № *********/31.05.2023 г. към фактура № *********/02.03.2023
г. на абоната е била начислена сума за плащане в размер на 7,43лв. или 8,92лв. с ДДС.
Представена по делото е Приложение А към фактура № ********** с период на
фактуриране 28.01.2023год. – 27.02.2023год. ,съгласно която за мобилна услуга ********** е
отчетено потребление и са начислени месечна такса –А1 М клас XS в размер на 2,89лв. с
отстъпка за периода 28.02.2023год. – 27.03.2023год. ; пакет мобилен интернет 5 GB за
периода 28.02.2023год. – 27.03.2023год. от 4,13лв. и плюс 250 МВ на максимална скорост
на стойност 0,41лв. или общо 7,43лв. без ДДС.
От изложеното следва ,че сумата от 7,43лв. или 8,92лв. с ДДС ,за която е издадено
дебитното известие от 31.05.2023год. към фактура № *********/02.03.2023 г. напълно
съответства ,както по размер и период, така и по основание на начислените месечни
абонаменти такси за мобилната услуга № ********** във фактура №**********.
Доказателства, а и твърдения от страна на ответника ,че задълженията за мобилната
услуга ********** по фактура №********** не са били платени от ищеца или в
последствие ,след откриване на грешката са били сторнирани или той е бил обезщетен по
друг начин ,не са представени.
Доколкото е безспорно по делото, че ответникът е получил пълно плащане по
3
процесното дебитно известие , съдът намира, че ищецът е доказал своето обедняване, поради
което предявеният иск, заявен за сума от 8,92 лева с ДДС, се явява изцяло основателен.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че не се установява, че
плащането е извършено от ищеца. Плащането е извършено по издадена от ответника
фактура на дружество - ищец (задължено лице по нея), с което безспорно се намира в
договорно правоотношение. Без правно значение е дали плащането е извършено от трето за
спора лице, тъй като същото е използвано за погасяване на задължения на „Минолби“ ЕООД
към ответника. Всяко задължение може да бъде изпълнено от трето лице, дори против
волята на кредитора, освен ако той има интерес то да бъде изпълнено лично от длъжника,
какъвто не е настоящият случай. В случая се касае за изпълнение на парично задължение и
то може да се направи от всеки. Третото лице може да действа от името на длъжника и да
изпълнява като негов представил. Възможно е да изпълнява и от свое име. Ирелавантни за
правния спор са отношенията между ищеца и това трето лице, може да са свързани с
дарение, заем и др., т.е. след изпълнението може дори да не възникне право на регрес.
Не се представени доказателства, че ответникът е върнал сумата, която дължи, т.е. че
е погасил задължението си, произтичащо от неоснователно обогатяване, чрез валиден
правен способ.
С оглед на всичко изложено, предявеният иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД се явява
основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има
ищецът.
Ищецът е сторил следните разноски: 50 лева - държавна такса и 150,00 лева -
адвокатско възнаграждение.
С оглед на това, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в
настоящото производство пред Софийски районен съд разноски в общ размер на 200 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „А1 България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Кукуш” № 1, да заплати на „Минолби“ ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Славейков”, бл. № 22, вх. 2, ап. 8, на
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата от 8,92лв. с ДДС представляваща
получена от ответника без основание сума по Договор № *********, ведно с приложения
към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги ,съгласно дебитно
известие № **********/31.05.2023год. ,издадено към фактура № ********** , ведно със
законна лихва , от 30.09.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и на правно
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 200 лева, представляваща разноски, сторени в
производството пред Софийски районен съд.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4
5