МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО Н.О.Х.Д.№ 5043/2014г., СГС, НО, 12-ти  състав

 

Софийска градска прокуратура е внесла в съда за разглеждане обвинителен акт по обвинението на М.С.К. /М.S.С./ по чл.115 от НК за това, че на 10.06.2014 година, между 22.30 и 23.00ч, в гр. С., кв.”Г.”, бул.”С.Ш.” на тротоара срещу №*, умишлено е умъртвил другиго - Е.Д. Б. ЕГН:**********, нанасяйки му с неустановен по делото нож прободно - порезно нараняване в областта на гръдния кош отпред, в следствие на което му причинил прерязване на хрущялните части на 6-то и 7-мо ребра отдясно, нараняване на десния бял дроб, на сърцевата торбичка /перикард/ и на дясната камера на сърцето и прободно - порезно нараняване в областта на корема, отпред, отляво, в следствие на което му е причинил нараняване на оментума, тънкочревния опорак, на тънкото черво и мускулатурата на таза отляво, като причината за смъртта се дължи на прободно - порезното нараняване на сърцето, като в генезата на смъртта е взела участие и острата кръвозагуба.

В съдебно заседание представителят на СГП поддържа така повдигнатото обвинение, счита последното за доказано по безспорен начин от събраните по делото доказателства. Посочва, че показанията на свидетелите-очевидци на деянието - С., Й., С. К., и в частност от тези на С. и С., които  наблюдавали случилото се от непосредствена близост,  се установява по безспорен начин, че подсъдимия е нанесъл удари с нож в тялото на пострадалия Б., след което той се строполил на земята. Прокурорът посочва, че свидетелите, разпитани по реда на чл.223 от НПК, категорично посочват подсъдимия като автор на инкриминираното деяние, доколкото същият се е отличавал съществено физически от останалите, намиращи се на мястото лица, и е бил единственият, носещ в себе си средството на убийството - нож. Държавният обвинител посочва, че макар и този нож да не е бил намерен, от заключението на съдебно-медицинската експертизи е видно, че причината за смъртта на Е. Б. са нанесените му прободно-порезни рани от предмет с остър връх, който отговаря на описания от очевидците нож, носен от подсъдимия.  Прокурорът посочва, че пострадалият Б. не е участвал в предхождащия убийството му сблъсък между  двете групи младежи, като настоява, че този конфликт е започнал при идването на подсъдимия, който е взел активно участие в него, което се доказвало и от установените впоследствие по тялото на последния травматични увреждания. Сочи, че Е. Б. е отишъл в училището, за да помогне на приятелите си. На местопрестъплението той и подс.К. се оказали лице в лице, при наличието на физическо и психологическо превъзходство на последния. Държавното обвинение посочва, че подс.К. е видял Е. Б., имал е време да го изчака да се приближи и да се подготви, като силно и точно нанесе фаталните удари, което категорично очертавало умисъла на подсъдимия, насочен към пряко умъртвяване на пострадалия. В тази връзка обвинителят се позовава на показанията на св.С., който твърди, че с лявата си  ръка подс.К.  придърпвал тялото на Б. към себе си, а с дясната нанасял инкриминираните пробождания. СГП сочи, че съгласно заключението на психиатрите, подсъдимият независимо от особеностите на ситуацията, е бил  способен на правилна и адекватна оценка, в състояние  да вземе решение и да организира поведението си. Прокурорът счита,че не следва да се кредитират обясненията на подс.К., относно осъществените спрямо него нападения, тъй като по делото липсвали данни, които да осигурят тяхната надеждност и достоверност. Посочва, че подсъдимият е знаел, че отивайки на място ще има сблъсък, като през цялото време е вадил и прибирал ножа и въпреки че при пристигането си пред училището  е установил младата възраст на другите участници в конфликта, които не са били въоръжени, не се е поколебал да използва носения от него нож,  в момент, в който намери за необходимо. Прокурорът пледира, че по делото няма доказателства, които да сочат, че преди убийството, пострадалият е нанасял удари на подсъдимия. Набляга на обстоятелството, че след нанасяне на смъртоносните удари, виждайки как тялото на пострадалия се свлича на земята, подсъдимият се е оттеглил от местопроизшествието, държейки в ръка ножа и заплашвайки опитващите се да го задържат свидетели. Държавният обвинител намира, че от гореизложеното е видно, че  умисъла на подс.К. за извършеното от него престъпление по чл.115 от НК се извежда от средството, с което е извършено, силата и насочеността на ударите към жизненоважни органи. При реализацията на наказателната отговорност прокуратурата моли на подс.К. да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от 15 години, а предявените от наследниците на пострадалия граждански искове бъдат уважени изцяло.

Повереникът на св.С.Б. и Д.Б. / конституирани в качеството на граждански ищци и частни обвинители/  - адв.Б. изцяло поддържа изложеното в пледоарията на представителя на държавното обвинение. Намира, че на подсъдимия следва да бъде наложено справедливо наказание, което да е в унисон с обществените нагласи, при подобен вид деяния. Сочи, че от показанията на св.С., С. и К. е видно, че пострадалият Б.  не е имал оръжие или друг предмет в себе си, с който да се защити. Моли подсъдимия да бъде признат за виновен и му бъде наложено наказание лишаване от свобода в максималния на предвиденото от закона размер – 20 години, с оглед трагедията, преживяна от родителите на Е. Б., продължаващата агония и мъка след случилото се, което наказание би обслужило в пълна степен обществения интерес. Адв.Б. моли предявените граждански претенции да бъдат уважени изцяло

Гражданските ищци и частни обвинители – С. и Д. Б. поддържат изцяло заявеното от процесуалния си представител.

Подс.М.С.К. не смята, че е виновен в извършването на предумишлено убийство, моли съда да приеме, че в случая е налице неизбежна отбрана.

Служебно назначения защитник на подс.М.К. пледира, че съгласно депозираната по делото доказателствена маса деянието, извършено от последния следва да бъде квалифицирано като неизбежна отбрана. Намира, че нападението осъществено над подс.К. от пострадалия Б., е било предшествано от вербална закана „Давай сега да го видиме тоя”, като идеята за нападението се била породила у Б. още при телефонния разговор, в който му казали, че момчетата от „Д.”  са забелязани край ресторант „О.”, и именно последният е подтикнал св.С. да кара към кръстовището, което се намира в близост до него. Защитата намира, че подсъдимият по никакъв начин не е създал предпоставки за нападението, осъществено от Е. Б., като преди пострадалия да се втурне неудържимо към подсъдимия, последния се е отдалечавал сам посока ж.к.”Д.”, където живее и с поведението си не е дал основание на никое от присъстващите лица да подозира, че би използвал носения от него нож.  Защитата посочва, че никой от участвалите в боя пред училището не споменава подс.К. да е вадил или използвал ножа, а св.С., Ч. и Б. посочват, че той не се е намесвал в него. Настоява, че всички, присъствали на инцидента посочват, че Е. Б. тичал към подсъдимия, изпреварвайки св.К., настигнал го в гръб и го хванал, като подсъдимия се опитвал да се отскубне. Защитата сочи, че от показанията на св.С., В. и Й. става ясно, че пострадалият е седял на задната седалка на автомобила, управляван от св.С., казвайки на последния да премине на червен сигнал на светофарната уредба, изричайки думите, визирайки подсъдимия „Дай да го видиме тоя”, слязъл от колата  и се насочил към К.. От тези думи на пострадалия защитата счита, че е започнало нападението над подсъдимия от страна на Е. Б., като обръща внимание на поведението на пострадалия -  въпреки че св.С. отказал да премине на червен сигнал на светофара, пострадалия минал през св.Й., избутал св.В. и слязъл от автомобила. Догонил подсъдимия, като с набраната сила го дръпнал в гръб с дясна ръка, по лявото рамо и му нанесъл два последователни удара в областта на лявото око и слепоочието. Защитата намира, че в случая извършеното от подсъдимия покрива критериите на деяние, извършено при условието на „неизбежна отбрана”, визирайки осъщественото върху подсъдимия нападение от голям брой лица, времето на извършването му – нощем, което карало отбраняващия се да изпадне в особено психично състояние.  Силата, интензитета, яростта и заканите, броят и физическите сили на нападателя, използваните срещу подсъдимия метални палки и пръти, при конкретното време, място, обстановка и развитие на ситуацията обуславяли правото на активна защита на подс.К.. Адв.Н. посочва, че нападението, осъществено над подсъдимия, посредством използването на метални пръти се доказва от показанията на св.М. и Ч.. Нанесените му чрез тях телесни увреждания намирали опора и в казаното от св.С., Й., К. и Г., които забелязали кръв по лицето на подсъдимия. Защитникът изтъква, че св.С. дава показания,в които заявява, че по време на побоя пред училището, св.Б. и подсъдимият са били настрани и не са взели участие в него. Защитата намира, че установените травматични увреждания, нанесени на подсъдимия, са с давност след приключване на боя покрай училището, и преди пострадалия Б. да го нападне в гръб. Посочва, че макар и да е бил нападнат и бит с посочените метални предмети, подсъдимия не е използвал за защита носения от него нож, което не се опровергавало от данните по делото,като липсват свидетели, които да сочат, че са получили каквито и да било наранявания от подс.К.. Също така се изтъква аргумент, че дори и св.М., който твърди, че подсъдимият е взел участие в боя при училището, не е видял по последния да има наранявания по тялото,когато се качили в автомобила на св.Б.,съответно  когато тръгнали заедно  посока ж.к.”Д.”. При установената хронология на случилото се, наличието на реално нападение над подсъдимия, при удари с юмруци и метални предмети спрямо него, защитата счита, че  съдът следва да прецени дали е налице неизбежна отбрана и  дали отбраната съответства на интензивността  и характера на нападението, като при така развилата се ситуация неизбежно би се стигнал до извода, че се е налагало употребата на по-сериозно средство за защита. Адв.Н. посочва, че причината поради която подсъдимият е бил на мястото е да бъде заедно със св.М. и придружаващите го лица от „Д.”, но не за да се бие, а с цел да държи на разстояние лицата  от „Г.”, които да не правят опити за нападение над тях.Защитникът изтъква и обстоятелство, че св.Й. дава показания в смисъл, че са започнали да гонят момчетата от „Д.” с л.а.”Нисан Алмера”, като и пострадалият Б. е бил с тях. Адв.Н. намира ,че това обстоятелство се потвърждава и от показанията на св.Р., който посочва, че се били събрали множество хора, които се гонели, а св.К. свидетелствал, че видял подсъдимият да се опитва да се отскубне от Е. Б.. На следващо място защитникът твърди, че от краткия разговор, който К. е провел със св.Д. П., доколкото не владее добре български език, е разбрал, че познат на последния има проблем, без да се уточнява какъв, който нямало да отнеме много време за решаването му и ще го върнат обратно до дома му. Защитата сочи, че с качването си в колата на св.Б. и отдалечавайки се от мястото на боя, подсъдимият е показал, че стълкновението, на което е присъствал и в което не е участвал, е приключило. Подсъдимият и лицата, с които заедно се качил в колата на св.Б., след приключване на боя пред училището, били са възпрепятствани от момчетата от „Г.” да продължат пътя си, тъй като последните удряли и счупили посредством камъни и палки стъклото от страната на шофьора, причинявайки му кървящи рани, поради която причина и К. и придружителите му са забелязани  в близост до ресторант „О.”, прибирайки се пеша към ж.к.”Д.”. За съществуването на това заведение подсъдимият не е предполагал, а е следвал общата посока на движещите се с него лица от „Д.”. Защитата посочва, че всички свидетели са единодушни относно обстоятелството, че подс.К. е бягал от преследващите го групи младежи и се е отдалечавал от враждебния за него акт в „Г.”, каквито данни се съдържали и в обстоятелствената част на обвинителния акт. С появата на автомобила на св.С. и  излизането от него на Е. Б., се поставяло началото на нападението над подс.К.. Защитата моли съда да обърне внимание на заявеното от бащата на пострадалия – св.Д.Б., а именно, че лекарят, приел Е. Б. в болничното заведение му е казал, че по последния има две прободни рани, което кореспондирало и със заявеното от свидетелите-очевидци и св.Й.,  а в заключението на СМЕ  били описани четири прободно-порезни рани. При тези съображения защитата намира, че следва да бъде приложена разпоредбата на чл.12, ал.4, вр.ал.1 от НК. Алтернативно пледира,че в случай, че подсъдимият бъде признат за виновен в извършване на инкриминираното деяние при превишаване пределите на неизбежната отбрана,следва да му бъде наложено наказание лишаване от свобода в минимален размер, предвид всички смекчаващи отговорността обстоятелства и чистото му съдебно минало. Защитата моли съда да отхвърли изцяло гражданските искове или част от тях, като бъде съобразен приноса на наследодателя на ищците за фаталния край и се отчетат  всички оневиняващи и смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, да се определи нулев или минимален размер на предявената гражданска претенция.

Подсъдимия К. дава обяснения, с които твърди, че е бил обект на нападение, поради което обстоятелство се е отбранявал срещу пострадалия, като е причинил смъртта му. По същество поддържа изложеното в пледоарията  на защитата си.

Съдът,след като прецени събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните,приема за установено по делото следното:

Подс. М.С.К. /М.S.С./ е  роден на ***г., в К.В., англичанин, британски гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, безработен, ЛНЧ:**********.

На около 400 м. от дома на св.К. Б. в кв.”Г.”, ул.”С.Ш.” №**, имало шатра, в която се продавали плодове. На някои от живущите в кв.”Г.” не допадало това, поради което и често млади момчета я бутали, замеряли с камъни и пиратки. На 09.06.2014г. около 22,30 часа св.Б. излязъл от дома си, тъй като имал среща със св.Д. Ф.. Минавайки покрай читалището,двамата видели, че има групи млади хора, които се разхождали по двете градинки, в една от които се намирала въпросната шатра. Св.Б. и Ф. решили, че тези хора могат да направят нещо, поради което тръгнали към дома на св.Б. по друга улица. Докато вървели, тичайки ги задминали група момчета, измежду които  св.Б. Й. и А.С.. Св.Д. Ф. казал: „Ще ви издам поименно и поадресно, ако не спрете да правите тези простотии”. Някои от тичащите казал „ ако някой ни издаде  да знаете, че са Д. и Б.”. Пристигайки до дома на св.Б., двамата със св.Д. Ф. П. се качили в автомобила на първия – „Пежо 206” с ДК № ***** и отишли до 82 СОУ „В.А.”, където обикновено се събирали компании, но тъй като там нямало никого решили да се прибират. Св.Б. закарал св.Д. Ф. до дома му. На връщане минавайки по същата улица, на която преди това ги подминали тичащите момчета, св.Б. Й. му махнал, св.Б. спрял, отворил прозореца и го попитал има ли проблем, на което св.Й. му казал, че  ако го видят при кварталния, „пежака ще е в сервиз”, свалил му шапката, ударил го по главата и хвърлил шапката в купето на колата. Св.Б. оставил автомобила пред дома си и се върнал при групата момчета, които били на около 20 метра оттам. Видял, че част от тях са св.Б. Й., А.С. и Е. Б.. Говорил със св.Б. Й. като му казал, че не трябва да стават проблеми заради такива неща, че не ги е издал и нямат право да го бият. Св.Б. Й. се съгласил с него, като му казал, че ако св.Д. Ф. каже, ще станели проблеми и можело да получи шамари. След този разговор св.К. Б. се прибрал в жилището си.

На 09.06.2014г. късно вечерта св.К. Б. споделил чрез Фейсбук на св.С. Ч., че  е станал проблем между него и момчета от кв.”Г.”.

На следващия ден – 10.06.2014г. св.К. Б. отишъл заедно със св.Д. Ф. на фитнес, като му споделил случилото се предишната вечер, обсъдили ситуацията и решили да не предприемат нищо.

На 10.06.2014 около 22,00 часа пострадалия Е. Б. се прибрал в домът си в кв.”Г.”, гр.С., ул.”Х.А.”№*. Вечерял  заедно със своите родители -  гражданските ищци и частни обвинители С. и Д. Б., и се прибрал в стаята си. Св.Д.Б. отишъл при него, за да разговарят за предстоящите му кандидат шофьорски курсове, след което се върнал при съпругата си – св.С.Б. и гледали телевизия.

На 10.06.2014г. около 21,00 часа св.С. с автомобила си - „Нисан Алмера” ДК № ***** отишъл в двора на 82-ро ОУ”В.А.”, кв.”Г.”, заедно със своята приятелка – св.В.В.. На същото място дошли и св.Й. и Д., с управлявана от последния кола. Четиримата  седели на стълбите на физкултурния салон и си говорели. Около 22,00ч. на телефона на св.С. се обадил св.К. Б. и го попитал къде се намира, на което първия отговорил, че е на стълбите на училището. Св.К. Б.  поискал да говори със св.Б. Й.. След като провели около едноминутен разговор, последният казал по телефона: „Не ме занимавай с твоите детски работи”. Споделил на св.С., че св.Б. дал телефона  си на св.Д. Ф., който му казал „Не ми се правете на мъже защото ще кажа на правилните хора и ще видите какво ще стане”. Малко след приключване на разговора св.К. Б. минал  с колата си покрай училището, в която бил и св.Д. Ф.. Решили да не влизат в училището, а да отидат да заредят гориво. Св.Д. Ф. предложил да викнат св.С. Ч., за да са по-спокойни, когато отидат да говорят с групата момчета в училището, по повод случилото се предишния ден. Междувременно св.С. се обадил на Е. Б. и му разказал за проведения телефонен разговор между св.Б. Й. и св.Д. Ф., като го поканил да се присъедини към тях, на което пострадалият  казал  да не се занимават с тях и, че ще си ляга.

По това време в двора на училището на една от пейките седели св.М. Р., К. К., Т. Т., М.Н., П.И. и М.С..

Междувременно св.Б. се обадил на св.Ч. по телефона  и го попитал дали може да дойде да го вземе и да отидат в кв.”Г.”, тъй като имал проблем, който не пояснил. Св.Ч. попитал дали може да вземе и своя приятел – св.Д. П., на което Б. отговорил положително.

Около 21,30-22,00часа на 10.06.2014г. св.М. бил пред блока, в който живее – гр.С., ж.к.”Д.”, №***, заедно със св.А.Х., Д. П. и Г.Т.. По телефона на св.П. позвънил св.С. Ч., който му казал, че негов приятел ще бъде бит в кв.”Г.” и ги повикал да се видят в кв.”Ц. к.”. Св.П. предложил да отидат до кв.”Г.”, за да помогнат на приятеля на св.С. Ч.. Отишли  до кв.„Ц.К.”, качили се в л.а.”Пежо 206”, който бил управляван от св.Б., а на предната дясна седалка бил св.Д. Ф. и отишли в 82 ОУ”В.А.”, в кв.”Г.”. Влезли в двора му и седнали на пейка. На съседна пейка бил св.К. К., когото св.Ч. познавал. К. го попитал какво правят в училището, на което св.Ч. отговорил, че има някакъв проблем и св.Б. ги повикал.

Св.А.Х., С. Ч., К. М. и Г.Т. излезли от двора на училището и застанали до оградата му. Около 22,30 часа св.С., приятелката му – св.В., св.Й. и Д.  решили да си тръгват и се запътили към изхода на училището. Св.Д. се качил в колата и си тръгнал. Излизайки от двора на училището, св.Д. Ф., който бил до оградата заедно със св.М., Х., П., Т., Б. и Ч., казал  на св.Б. Й. :„ Хайде сега да ви видя колко сте мъже, като ние сме шест човека”, на което последният отговорил: „Какво бе, ще ни биете ли, я се осъзнайте”.  Към тях се приближили и св.М. Р., К. К., П.И., Т. Т., М.С. и М.Н., които до този момент били в двора на училището. Св.С. попитал св.С.  Ч. защо се карат, на което последният му отговорил, че е станал проблем, без да уточнява какъв, и че св.Б.  им е звъннал и ги е извикал да се бият. Св.С. попитал св.Ч. дали ще се бият, като му било отговорено отрицателно. Междувременно към компанията на св.С. се бил присъединил и пострадалия Е. Б.. Св.С. попитал компанията на св.С. дали познават момчетата, които били със св.Д. Ф., като им казал:”Тука някакви дружбенци правят проблем, с вас ли са?”, казали му, че не ги познават , някой попитал :„Откъде сте?”, като бил даден отговор от неустановено лице, че са от „Д.”. От компанията на пострадалия някой казал: „Хайде тогава си вървете в „Д.” да си решавате проблемите там, не ви е тука мястото, мангали”. От компанията на св.Д. Ф. казали, че чакат св.Б. да ги закара, на което било отвърнато да си ходят пеша към „Д.”. Св.Ч., М., Х.,  Т.  се отдалечили, като на място останали св.Д. Ф. и св.Б. Й.. Св.С. и св.Й. разказали на останалите за случилото се.

Междувременно св.С. К. набрал по мобилния телефон подс.К., св.Д. П. говорил с него, като му казал дали може да дойде, тъй като общ приятел имал проблем, за да ги пази. Подсъдимият се съгласил, като казал, че трябва да дойдат да го вземат. Св.Б. и св.Д. П. отишли с автомобила на първия  - „Пежо 206” до ж.к.”Д.” 05-та част, откъдето взели подсъдимия. По време на пътуването им до кв.”Г.” подс.К. казал на св.Д. П. и К. Б., че в себе си има нож, като и двамата му казали, че няма да му потрябва.

Около 22,30-23,00 часа св.Б., Д. П. и подс.К. пристигнали до 82 ОУ „В.А.” – кв.”Г.”.Когато ги видели, след колата затичали и св.М., Х., Т. и Ч.. Св.Б., П. и подсъдимият, който бил облечен с дънки и черна тениска,  слезли от автомобила. В този момент срещу св.Д. П. се насочили някои от лицата, които били пред училището,поради което последният се уплашил и започнал да тича по посоката, от която дошли. Влязъл в магазин, за да си купи вода, оттам му поръчали такси, с което отишъл в нощен клуб в центъра на гр.С..

Междувременно Св.М. казал :„Хайде сега, какво ще направите,ей сега ще видите кой е мангал”, започнал кратък бой между лицата, придружаващи св.Б., и тези, които били пред училището, като имало разменени удари между участващи и от двете групи, включително от и на подсъдимия.

Докато го ритали, св.М. успял да се изправи и се качил в колата на св.Б. – „Пежо 206”, като в нея влезли  и св.А.Х., Г.Т. и подс.К.. Св.Б. потеглил,  като в този момент към колата се затичали св.К. К., М.С., П.И., Б. Й., пострадалият Б. и подгонили автомобила. Преди да завие в неустановена по делото улица, св.К. К. ударил със сгъваема палка багажника на л.а.”Пежо”, хвърлил камък и счупил предното ляво стъкло,което ударило по рамото св.Б., а последният намалил скоростта. Подс.К., св.М., Т., Х. казали на св.Б. да продължи по-бързо. Св.Б. карал посока след центъра на кв.”Г.” към стадиона , като след около 50м. спрял колата и им казал да слизат, той щял да се върне  и  да се  оправи. На отсрещния тротоар св.М. видял св.С. Ч., викнал му да дойде и всички заедно тръгнали в посока към ж.к.”Д.”. В този момент до тях спрял автомобил, от който излезли неустановен по делото мъж, св.К. и Р.,като последните двама извадили две метални тръби и се насочили към подсъдимия, св.М., Ч., Т. и Х.. На подс.К. били нанесени удари по лицето и тялото. Св.М. видял подсъдимия да вади неустановен по делото сгъваем нож, който носел в задния джоб на дънките си. Св.Х.,Т.  и Ч. избягали.

Подс.К. заедно със св.М. започнали да тичат по бул.”С.Ш.” в посока към автоборсите, като св.М. продължил направо.  Подсъдимия продължил да тича наляво,  гонен от св.К., към когото се присъединил и св.Т..

Междувременно някой казал, че момчетата от „Д.” тичат към ресторант „О.”, и пострадалият викнал всички да се качват по колите. 

Св.С.,  Й., В. и пострадалия Е. Б. се качили в автомобила на св.С. и се насочили към ресторант „О.”.  Св.С. спрял колата на светофара, в близост до ресторант „О.”, и тогава видели на около 200м. подс.К., след който тичали хора. Св.В. видяла, че групата момчета от „Д.” се бият с техните познати от „Г.”. В този момент пострадалия Б. казал на св.С. :„Давай газ, да го видиме тоя”, а свидетелят му казал да изчака, тъй като светел червен сигнал на светофара в тяхната посока на движение. Св.В. слязла от колата, за да направи място на Е. Б. / който бил гол до кръста/ ,и последният се затичал към биещата се група. Св.Т. викнал на пострадалия Б. :„Спри, има нож”, но той продължил към подсъдимия.Св.В. се качила отново в колата на св.С. и наблюдавали заедно със св.Й.  биещите се до светване зелен сигнал на светофарната уредба.

Към този момент св.К. и Т. гонели подс.К.,***,  пострадалият Б. ги задминал, настигнал подсъдимия и го хванал. Започнали да се боричкат, като подс.К.  се опитвал да се отскубне от пострадалия, извъртял се и нанесъл два удара с ножа, който държал в дясната си ръка в областта на корема и гърдите на пострадалия Б., който паднал на земята.

Св.С. потеглил и изравнявайки се с Е. Б. и подсъдимия,  чул пострадалият да вика :„Помощ, наръгаха ме”. Слязъл от колата и подгонил подсъдимия, който в това време се отдалечавал посока ж.к.”Е.”. К.  тичайки  изпуснал ножа от ръката си и се върнал да го вземе. Бил обграден от св.С., св.Т. и св.К., които не посмели да го задържат, тъй като държал нож в ръката си. Подсъдимият се затичал в  посока магазин „М.”.

Св.К. се приближил до Е. Б. и видял, че на мястото на намушкването има разрез, от който излизали вътрешностите на пострадалия.

Св.Т. и  М.Н. били в колата на св.М. Р.. Преди светофара на заведение „О.” св.Н. видял, че има множество събрали се хора, а подминавайки го, в близост до газстанцията имало десетина човека, отделни групи от хора се гонели. Продължили и в този момент св.С. изкрещял :„Спрете, спрете”. Св.Н. бил на предна дясна седалка, св.Р. шофирал, а св.Т. бил на задната седалка. Св.Н. слязъл от колата, като св.С. му казал, че Е. Б. е наръган. Св.Н. видял пострадалия Б., който  лежал по гръб пред автомивка до заведение „О.”. Св.Т. слязъл от колата, за да направи място за пострадалия. Качили Е. Б. на задната седалка, св.Р. шофирал, а св.Н. седнал на предната дясна седалка. Потеглили в посока „Окръжна болница” – гр.С., като минали по ул.”С.Ш.”,  бул.”Цариградско шосе”, в ляво по бул.”Ал.Малинов” и преди ХМС пострадалият казал, че му е топло,поради което били отворени предните два прозореца на превозното средство. Завили вдясно покрай хотел „М.***”, подминали „М.” и завили вляво на светофара към здравното заведение. Влезли с колата на територията на болницата и спрели пред „Спешното отделение”. Св.Р. и Н. излезли от колата, изнесли Е. Б. от колата и го пренесли до спешния кабинет.   На 11.06.2014г. била констатирана смъртта на пострадалия.

   Междувременно подс.К. тичал по главния път посока автоборсите в кв.”Г.”, и около 00,00-00,30 часа влязъл в ресторант „О.”, където на св.Р. Г.,        който работел като сервитьор, поръчал бутилка вода и го помолил да му  поръча такси до ж.к.”Д.-2”. Св.Г. видял, че по лицето на подсъдимия имало кръв, а дрехите му били скъсани. Подсъдимият отишъл до тоалетната да се измие, като се върнал започнал да бърка в джобовете си да  търси ключовете от дома си, но не ги намерил. Качил се  в таксиМ.в автомобил, управляван  от св.К. К., като му казал да го закара до ж.к.”С., бл.**, бх.*. Св.К. видял, че подсъдимият има аркада на едната вежда, от която течало кръв.

На 10.06.2014г. около полунощ подс.К. се обадил на св.А. С.ов и поискал да му даде телефона на св.Е., която да помоли да пренощува в домът й , тъй като са го били с тръби и е изгубил ключовете си. Св.С.ов му изпратил мобилния номер на св.Е..

На 10.06.2014г. около 23,56 часа на телефона на св.Е. позвънил подс.К., като й казал, че са го пребили и докато бягал си загубил ключовете от жилището, попитал дали може да остане да пренощува у тях. Св.Е. познавала подсъдимия от неин приятел – св.А. С.ов. Св.Е. дала телефона на майка си – св.Р., която позвънила на подсъдимия и след разговор на английски с него, му позволила да остане вечерта в домът им. Е. слязла пред блока, за да посрещне подс.К.,като видяла, че лявата му вежда била сцепена, лявото око подуто, едната ръка подута под лакътя,както и единият крак, на който впоследствие налагал лед. Подсъдимият обяснил на родителите на св.Е., че бил с приятели някъде около „П.”, където група цигани счупили стъклото на колата им,в резултат на което започнали да бягат, но били застигнати от друг автомобил. Приятелите му успели да избягат, но нападателите са нахвърлили към него защото бил най-едър. Споделил, че са го удряли с желязо, повалили са го на земята и са го били. Св.Р. дала на подсъдимия къси панталони, да се преоблече, тъй като дънките му били скъсани.

Около 00,30 часа на 11.06.2014г. на мобилния си телефон св.О. С. получил съобщение от подс.К., на което пишело на английски език:„Човек имам проблем ако можеш да ми звъннеш”. Св.С. познавал подс.К. от около 10 дни покрай свой приятел – А. Х.. Св.С. позвънил на подсъдимия и последния го помолил да отиде до магазин „Кауфланд” в кв.”Слатина”, за да се видят. Св.С. позвънил на А. Х. и му казал, че подсъдимия иска да го види, да отидат заедно на срещата. Отишли на посоченото от подс.К. място, но него го нямало. Св.С. отново му позвънил, като се разбрали да се срещнат до бл.** в кв.”С.”. Подсъдимият  излязъл от вх.Б,  а св.Е., която го придружавала, останала във входа. Св.С. и А. Х. слезли от автомобила и отишли  при подс.К.. Последният им казал, че между момчета от кв.”Д. 2” и кв.”Г.” е станало сбиване, в което е участвал, и че са го нападнали цигани с тръби. Обяснил, че помогнал на приятел, попитал св.С. дали има вероятност тези хора да го намерят и да го пребият. Св.С. видял, че на  подс.К. едното око било подуто, а другото посиняло, имал подутини по единия лакът. Приключили разговора и свид.С. и А. Х. си тръгнали.

Подсъдимият се върнал в жилището на св.Е., където пренощувал в хола. Около 09,30 ч. на 11.06.2014г. дошли полицейски служители и задържали подс.К.. На същата дата било извършено претърсване в жилището, обитавано от св.Е., което се състояло от коридор, приспособен на кухня, спално помещение №1, хол/всекидневна/, който бил преходен към спалня №2, баня и тоалетна в едно, тераса. В хола в ляво от вратата се намерило спално легло, застлано  с бял чаршаф, възглавница с калъфка и олекотена завивка с чаршафен плик. По чаршафите и калъфката  имало засъхнала червеникаво-кафява материя. В банята на жилището, върху закачалка от вътрешната страна на вратата се намерила 1бр.хавлиена кърпа. Като веществени доказателства били иззети горепосочените  възглавница, калъф за нея, горен чаршаф-торба и долен чаршаф от леглото в хола, 1бр.хавлиена кърпа както и кутия от натурален сок с надпис „Queens”, намерена върху секция до леглото в хола. При проведеното  изследване  върху иззетата хавлиена кърпа не се доказала кръв и наличие на други видими биологични следи. По иззетите възглавница, калъф за нея, двоен чаршаф, долен чаршаф се доказала кръв, тази по двойния чаршаф, възглавницата и калъфката за нея, от човешки произход. В човешката кръв по двойния чаршаф   не се доказали алфа и бета – аглутинини и се установила А и Б-аглутиногенна активност. Липсата или недоказването  на аглутинини в изследваната човешка кръв, не дава възможност за конкретизация на кръвногруповата и принадлежност. Човешката кръв по възглавницата и калъфката била с кръвногрупова принадлежност А/b/. Човешката кръв, установена по чаршафа, не била изследвана  за кръвногрупова принадлежност, поради минималното и количество.

На 11.06.2014г. било проведено претърсване в жилището, обитавано от подс.М.К.,***, което се състояло от две стаи, коридор, кухня и санитарен възел. В стая в ляво от входната врата в източна посока, обособена като спалня, върху масичка до леглото се намерил нож тип „мачете”, с размери 49см., с платнен калъф. До него се намерил нож с дървена дръжка в платнен калъф, с размери 36см., сгъваем нож с три остриета, с ръкохватка в средата  с размери 14см. Стаята в дясно от входната врата била обособена като дневна с диван, бюро и телевизор върху бюрото. До телевизора  имало нож тип двуостър, с метална дръжка, с дължина 34см. Върху масичка пред дивана  се намерил мобилен апарат Айфон 4S. Всички намерени вещи били иззети като веществени доказателства.

На 11.06.2014г. бил проведен оглед на местопроизшествието, находящо се в гр.С., кв.Г., ул.”С.Ш.”, срещу №*, където на пътното платно, с посока Околовръстен път, на около 2м. от тротоара  се намерили пръски червеникаво-кафява материя. На тротоарните плочки, на около 30 см. от бордюра ,се намерили пръски  червеникаво-кафява материя, на около 20 см. от тях, посока вътрешността на тротоара се намерило петно червеникаво-кафява материя. Били иззети  биологични следи от тях, запечатани в пликове 0017231 и 0017232, с печати 708 НЕКД-СДВР. При изследването им се оказало, че по следата, иззета от  пътното платно и тротоарна плочка на местопроизшествието имало кръв от човешки произход. В първата  не се доказали аглутинини и било невъзможно конкретизация на кръвногрупова принадлежност. В човешката кръв от тротоарната плочка  се установила човешка кръв с кръвногрупова принадлежност А/b/.

На същата дата бил проведен и оглед на МПС  - л.а.”Пежо 206”,  с ДК № *****, който се намерил паркиран в гр.С., кв.Г., ул.”С.Ш.” № **. Установило се счупено предно ляво стъкло. По предната лява седалка  и на пода около нея имало множество стъкла.

На 11.06.2014г. М. Г.а - служител в УМБАЛ”Св.Анна” – гр.С. предала на органите по разследването 1бр.черен суитчер, с бели ивици с надпис „Nike”, от лявата страна със следи  от червеникаво кафява материя от вътрешната страна на качулката и от дясната страна /вътрешна/ на джоба; 1бр. сиви къси памучни панталони с етикет „Divided” със следи от червеникаво-кафява материя от лявата страна на джоба и в горната част; 1бр. тъмносини боксерки /бельо/, с надпис „Mouo” и чифт маратонки със сив, син и бял цвят „Adidas”, за които обяснила, че с тези дрехи е бил облечен пострадалият Е. Б. при постъпването си по спешност в здравното заведение. При проведеното впоследствие изследване се установило, че по гореизброените вещи има кръв. По суитчера и късите панталони била с човешки произход и кръвногрупова принадлежност A/b/. Боксерите и маратонките не били  изследвани за определяне на кръвногрупова принадлежност, поради минималното количество материал по тях.

Подс.С.М.К.  не страда от същинско психично заболяване /психоза/, което може да бъде приравнено към продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието. Интелектуалните му възможности са в норма, няма данни за вродена или придобита инсуфициентност. Личностовата му структура е с особености в границите на общоприетата норма, недостигащи до дисхармоничност /личностово разстройство/. Поради израстване в непълна семейна среда, при непоследователност на психологическите въздействия, при него са се оформили някои особености на характера и нагласите, които оказват влияние върху поведението му, но не обуславят болестна мотивация и механизъм на неговите действия и постъпки. Няма основание да се обсъжда наличие на психотично състояние при него по време на инцидента, което да наруши психичните му годности правилно да възприема събитията от обективната действителност, да разбира и ръководи постъпките си. Не са установени данни за алкохолна или наркотична интоксикация на инкриминираната дата. Към датата на деянието подс.К. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Няма основание да се коментира възникване на специфично емоционално състояние  - физиологичен афект или бурна емоционална реакция, която да се впише в клиничната картина на патологичен афект. Подс.К. е изпитал интензивен страх в създалата се екстремна обстановка, но не са установени данни за затормозяване на нормалните психични процеси, обърканост и дезориентация  в околната среда. Страхът, който е изпитал е психологически разбираем и изводим от ситуацията, в която се е намирал. Психичното състояние на подсъдимия, му позволява да участва пълноценно във всички фази на наказателното производство, правилно да възприема обстоятелствата и фактите от значение за делото и да дава ако желае достоверни обяснения за тях.

На 12.06.2014г. бил проведен оглед на трупа на Е.Д. Б.. Установило се, че послесмъртните петна са разположени  по нисколежащите непритиснати части на трупа – разлети, морави. При натиск с пръст избледнявали, след което се възстановявали. Трупното вкочаняване било добре развито по всички мускули, трудно се преодолявало. В двете лакътни ямки личали поставени  лечебни абокати, какъвто имало поставен и в дясна надключична област. В областта на предната кост личал оперативен шев, с дължина около 20 см. В лява  коремна област  имало обработена незашита хирургическа кожна рана, с дължина около 5см. В околосърдечната област личал поставен кабел от изкуствен водач на сърдечния ритъм /пейсмейкър/. При извършената аутопсия /вътрешен оглед на трупа/ се установило от кожната рана на гръдния кош раневи канал, достигащ дясната камера на сърцето с проникване в кухината, увреждане на десния бял дроб по ръба в близост до  нараняването на сърцето. Нараняването на сърцето било зашито с подсилени шевове, които държали добре. Имало наличие на 1400 мл. кръв в дясна плеврална кухина. Десният бял дроб бил колабирал. От кожната рана на корема в ляво се проследил раневи канал през булото, тънкочревния опорак, през тънкото черво и достига левия илеопсоас. Имало наличие на 100мл. кръв в коремната кухина. От секцията на органите  била налична трупна находка на бързо настъпила смърт и остра кръвозагуба. На гърба в ляво имало рана, проникваща в дълбочина до мускулатурата под лявата лопатка. На същото ниво на задната повърхност на лявата мишница имало повърхностна линейна рана без увреждане на големи мускули и нерви. Било установено едно проникващо в гръдната кухина прободно-порезно нараняване на гръдния кош, отпред – по хода на раневия канал се установили: прерязване на хрущялните части на 6-то и 7-мо ребра отдясно; нараняване на десния бял дроб, на сърцевата торбичка /перикард/ и на дясната камера на сърцето; изливане на кръв в перикарда. Изливане на 1400мл. кръв в дясна плеврална кухина; Едно проникващо в коремната кухина прободно-порезно нараняване на корема, отпред отляво – по хода на раневия канал се установяват: нараняване на оментума, на тънкочревния опорак, на тънкото черво и на мускулатурата на таза /илеопсоас/, отляво; Изливане на 100 мл.кръв в коремната кухина; Едно прободно-порезно нараняване на гърба, отляво, непроникващо в гръдната кухина – по хода на раневия канал се установило нараняване на гръбната мускулатура, достигаща до лявата лопатка; Едно повърхностно порезно нараняване на задната повърхност на лявата предмишница, горна трета; Състояние след гръдна операция /хирургично зашиване на сърцето/ и комплексна кардио-пулмонална ресусцитация; Трупна морфологична находка на  остра кръвозагуба и бързо настъпила смърт -  изразена анемия на трупа и вътрешните органи; субендокардни кръвоизливи на лявата сърцева камера, тип „петна на Минаков”, „шокови” бъбреци; Липсвал етилов алкохол, други упойващи, наркотични и отровни вещества в кръвта на трупа на Е. Б.. Смъртта на пострадалия се дължи на прободно-порезното нараняване на сърцето, като в генезата на смъртта е взела участие и острата кръвозагуба. Установените прободно-порезни наранявания са в резултат от действието на предмет с остър връх и режещ /и/ ръб/ове/, какъвто е ножът.

На 11.06.2014г. бил проведен оглед на подс.М.К., който бил облечен със сини дънки „Xside dar”, с разкъсвания в задната част от кръста надолу към дъното и продължаващи по шева по десния крачол, както и напред от дясно на ципа. В областта на колената се установили зеленикави зацапвания, както и следа от червеникаво-кафява материя по дясното бедро, с неправилна форма и диаметър около 0,5-1,0см., непосредствено под коляното с размер 3,0/1,8см. Установили се зацапвания по заден десен джоб. Подсъдимият бил облечен с тъмно синя текстилна тениска „Devas”, с кафеникави пръски в лявата горна част около врата. Установил се почти изцяло татуиран десен горен крайник, врата в лявата му част, продължаващ надолу към гърдите. Клепачите на  лявото око били кръвонаседнати – червеникаво-синкаво оцветяване, оточни, с притваряне на лява очна цепка. По латералната половина на лявата очна ябълка личало кръвонасядане червеникаво на цвят, с триъгълна форма и размери около 6/4мм. По външната /латерална/ половина на горния ляв клепач се установило ивицовидно охлузване червеникаво-кафяво на цвят с размери около 2,3/0,2см. По горната половина на лявата ушна мида се установило кръвонасядане червеникаво-синкаво на цвят, с размери  около 2/1см.Подобни кръвонасядания се установили по дясната подушна област, висулката и на дясната ушна мида с размери около 1,5/1см. По лявата теменна област на окосмената област на главата се установил болезнен отток на площ около 3/3см. По лявата повърхност на шията в горната й трета се установило ивицовидно кръвонасядане  червеникаво на цвят, на обща площ около 5/2см. По горната повърхност на дланта на дясната ръка се установила спонтанна и палпаторна болка, като не могли да се определят размерите на травмираната област, поради интензивната синьо-черна татуировка. По външната странична повърхност на дясната предмишница в средната и трета, се установила спонтанна и палпаторна болка и кръвонасядане / на обща площ около 10/5 см./ - червеникаво на цвят. По горната повърхност на дясната предмишница близо до лакътя се установило  червеникаво охлузване с размери около 1/1см. По предната повърхност на лявата подбедрица, в средната й трета, се установило кръвонасядане – синкаво-червеникаво на цвят, спонтанно и палпаторно болезнено, на площ около 11/6см. Установило се червеникаво охлузване в центъра, около 1/1см. По предната повърхност на лявото коляно  се установило червеникаво охлузване с размери около 3/2см. Подобни охлузвания имало и по предната  повърхност на дясното коляно с размери 4/2,5см., по страничната повърхност  на дясното коляно с размери 5/2см; По горна външна повърхност на пети пръст на лявата ръка, средна трета, с размери 1,5/0,3см.; По горната повърхност на дясното рамо се установило червеникаво кръвонасядане – охлузване, на обща площ около 5/5см. По китките на двете ръце, повече по лявата, се установили прекъснати ивицовидни червеникави охлузвания, с ширина около 6-7мм./съответстващи на поставени белезници/. Като веществени доказателства били иззети  носените от подсъдимия дънки, тениска, нокти от лява и дясна ръка, косми - от глава, долни и горни крайници.

При освидетелстването на подс.М.К. се установило: Кръвонасядания и охлузвания по лицето /клепачи и очна ябълка на лявото око, двете ушни миди/ и шията отляво; Контузия на главата, кръвонасядания и охлузвания по горните и долните крайници / дясно рамо, дясна предмишница, двете колена, лява подбедрица, които са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Тези увреждания се дължат на действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени по време и начин, както е съобщил освидетелствания – удари с метални тъпи предмети. Предвид морфологията на установените увреждания, те съответствали да са получени по време на процесния инцидент.

При изследването на иззетите като веществени доказателства от подс.К. – дънки и тениска с къс ръкав се доказало наличието на кръв от човешки произход. По дънките  не се доказали алфа и бета аглутинини и се установила А и В-аглутиногенна активност. Липсата или недоказването на аглутинини  не давало възможност конкретизация на кръвногруповата принадлежност на същата. В човешката кръв, оставена по тениската,  се доказала А/b/ кръвногрупова принадлежност.

На 11.06.2014гНа 11.06.2014г. св.С. предал на органите по разследването 1бр. сива тениска без ръкав, която пострадалия Б. оставил в колата му преди инцидента.

На 13.06.2014г. гражданският ищец и частен обвинител С.Б. предала на органите по разследването връзка, съдържаща 4бр. ключове от сив метал и ключодържател, които не били притежание на пострадалия.

Подс. М.С.К. не е осъждан.

Горната фактическа обстановка съдът възприе за установена по несъмнен начин от събраните по делото доказателства: обясненията на подс.К., дадени пред съда; от прочетените и приобщени на основания чл.371, т.1 и чл.283 от НПК доказателства и доказателствени средства: протоколи за разпит на св.С.Д.Б. /л.102, 104 т.1 от д./; протокол за разпит на св.Д.Е.Б. /л.106, т.1 от д./; протокол за разпит на св.М.В.С. /л.109–110,  л.121-122 т.1  и тези, дадени по реда на чл.223 от НПК - л.112-115, т. 1 от д./; протокол за разпит на св.А.Д.С. /л.123 - 126, 157 т.1 и тези, дадени  по реда на чл.223 от НПК л.16-21, т.2  от д./; протокол за разпит на св.В.В.В. /л.127-128, т.1 от д./; протокол за разпит на св.Б. А. Й. /л.129 - 130, т.1 и тези по реда на чл.223 от НПК л.22-26, т.2 от д./; протокол за разпит на св.М. Р.ов Н. /л.131-132, т.1 от д./; протокол за разпит на св.К. Д. К. /л.133-134, т.1 и по реда на чл.223 от НПК л.27-29, т. 2 от д./; протокол за разпит на св.К. К. М. /л.135, т.1 и по реда на чл.223 от НПК л.30-33, т.2 от д./; протокол за разпит на св.М. О. Р. /л.136-137, т.1 от д./; протокол за разпит на св.Г. А. Т. /л.138, т.1 от д./; протокол за разпит на св.Т. Т. М. /л.139, т.1 от д./; протокол за разпит  на св.С. Д. Ч. /л.140-141, т.1  и по реда на чл.223 от НПК л.13-15, т. 2 от д./; протокол за разпит на св.А. И. Х. /л.142-143, т.1 и по реда на чл.223 от НПК л.140-143, т.2  от д./; протокол за разпит на св.О. И. С. /л.144, т.1 и по реда на чл.223 от НПК л.144-147, т.2 от д./; протокол за разпит на св.Д. Б. Ф. /л.145-147, т.1 от д./; протокол за разпит на св.Т.а В. Е. /л.148-149, т.1 от д./; протокол за разпит на св.К. С. Б.  /л.150-152, т.1 от д./; протокол за разпит на св.Д. П. П. /л.153, т.1 от д./; протокол за разпит на св.Р. Г. Г. /л.154-155, т.1 от д./;  протокол за разпит  на св.Й. Е. Р. /л.156, т.1 от д./; протокол за разпит на св.А. Р. С.ов /л.158, т.1 от д./; протокол за разпит на св.П. Д. И. /л.159-160, т.1  от д./; протокол за разпит на св.К. К. К. /л.163, т.1 от д./; от заключенията на вещите лица по назначените  и приложени по делото съдебно – медицинска / л.41-42, т.1 от д/; предварително заключение на съдебно-медицинска /л.1-6, т.3 от д./; заключение на съдебно-медицинска на труп екпертизи /л.8-14, т.3 от д./; заключение на съдебно-химическо изследване /л.15, 16 т.3 от д./; заключенията на съдебно-биологични /л.24-29, л.32-39, л.40-45, л.48-53, л.56-61, т. 3 от д./; съдебно-психиатрична и психологична на подсъдимия /л.64-92, т.3 от д./ експертизи; протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с приложения фотоалбум / л.13-14, л.17-22, т.1 от д./; протокол за оглед на местопроизшествие /л.23-24, т.1 от д./; протокол за оглед на труп,ведно с приложения фотоалбум / л.25-31, т.1 от д./; протокол за освидетелстване на лице, ведно с приложения фотоалбум /л.32-39, т.1 от д./; определение на СГС по НЧД №2544/2014г. /л.46- 47, т.1 от д./; определение на СГС по НЧД № 2545/2014г. /л.61, т.1 от д./; протоколи за претърсване и изземване, ведно с фотоалбум /л.50-57, 65-71 т.1 от д./; протокол на СГС по НЧД  2609/2014г. /л.98-101, т.1 от д./; протокол за разпознаване на лица, ведно с приложен към него фотоалбум /л.117 - 120, т. 1 от д./; протокол за вземане на образци за сравнително изследване от подсъдимия /л.129, т.3 от д./; протоколи за доброволно предаване /л.131,133,134 т.3 от д./; заповед за задържане по ЗМВР /л.143, том 3 от д./;свидетелство за съдимост на подсъдимия / л.119-120 том 3 от д./ и приложеното в съдебната фаза такова .

Съдът на първо място ще вземе отношение по повод на дадените от подс.К. обяснения,които подлежат на внимателна проверка за достоверност,доколкото освен доказателствено средство се явяват и средство за защита срещу обвинението.

 Съдът кредитира обясненията на подсъдимия в частта им относно обстоятелството, че на инкриминираната дата, късно вечерта му се е обадил св.Д. П., казал му е че негов приятел има проблем, взел го от ж.к.”Д.” и заедно със св.Б. и св.Д. Ф. са отишли до 82 ОУ”В.А.” в кв.”Г.. Това негово изявление кореспондира изцяло с показанията на св.П., Б., намира опора и в тези на св.Ч., Х., Ф.  и от които може да се направи заключение, че изявлението на подсъдимия относно причината да отиде до кв.”Г.” е именно проведеният разговор със св.Д. П.. Тъй като и за страните по делото няма спор по този въпрос, съдът приема това обстоятелство за безспорно установено.

За установено настоящия съдебен състав приема и авторството на деянието от страна на подсъдимия, както и средството за неговото извършване – нож,  което обстоятелство освен че се установява от  показанията на свидетели по делото,не се отрича и в обясненията на самия  подсъдим-последният не оспорва факта на пробождането на пострадалия с него,  а и защитата не спори за тези обстоятелства в рамките на съдебните прения.

 Съдът намира, че не кореспондира с доказателствата по делото изявлението на подс.К., че при пристигането си на място в  кв.”Г.” не е взел участие в масовия бой между групата от ж.к.”Д.”, от една страна, и лицата, намиращи се на мястото от кв.”Г.”, тъй като това противоречи на заявеното от св.С.. Последният твърди, че подсъдимият след слизането си от колата на св.Б. и  след размяната на реплики между двете групи, му е нанесъл удар в областта на лицето от дясната страна, на което той отвърнал също с удар, но не могъл да го достигне, и че веднага след слизането си от колата К. се е насочил към лицата от кв.”Г.”, удрял ги и започнал боя между слезлите от автомобила на св.Б., изчакващите наблизо свидетели М., Х., Т.,  и местните момчетата. За участието на подс.К., след слизането му от колата на св.Б., в сбиването пред 82 ОУ”В.А.” могат да се почерпят данни и от свидетелските показания на  Г.Т., П.И., Б. Й. и А.Х.. Св.С. посочва, че подсъдимият го е ударил, а св.И. свидетелства, че и него се е опитал да удари, но не е успял.  Св.Т. и Х. посочват, че подс.К. е участвал в боя на тяхна страна. Според настоящия съдебен горепосочените показания, преценени в своята цялост, а и поотделно, навеждат на обоснования извод, че подсъдимият е взел участие в масовия бой, станал пред процесното училище. Следва да се има предвид, че те произхождат от лица, участвали в противоположни групи на боя, по делото няма данни да са  се познавали отпреди, поради което съдът намира техните показания за обективни и непротиворечащи си, досежно горепосоченото обстоятелство.    

Съдът намира, че обясненията, на подсъдимия относно обстоятелството, че след приключване на боя пред училището и качването му в колата на св.Б., заедно със св.М., Т. и Х., предното и ляво стъкло е било счупено и автомобила удрян в задната си част, намират опора в депозираните по делото доказателства. От една страна това изявление се подкрепя от отразеното в протокола за оглед на л.а”Пежо 206”,  с ДК № ******, управляван на инкриминираната дата от св.Б., при провеждането на който обективно са установени счупено предно ляво стъкло,  по предна седалка и на пода около нея множество стъкла. За подгонването на лекия автомобил от страна на пострадалия Е. Б., К. К., М.С., П.И., Б. Й. и А.  С., счупване на предното стъкло и удряне на задната част на автомобила с палка от страна на св.К. К., съдът черпи данни от показанията на св.Д. Ф., който е очевидец на случилото се. Тези негови твърдения кореспондират и със заявеното от св.М., Т., Х. и Б. / последният видял как св.К. удря предния ляв прозорец на колата с палка, който в резултат на това се счупил/. Съдът намира, че доколкото обясненията на подсъдимия в тази им част не са изолирани от другите доказателства по делото – протокол за оглед на МПС, показанията на Д. П., К. М., Г.Т., А.Х., К. Б., приема за достоверно, че на процесната дата автомобилът, управляван от последния е бил подгонен от   пострадалия Е. Б., св.К. К., М.С., П.И., Б. Й. и А.  С., а св.К. е счупил левия му преден прозорец и е удрял колата с палка.

 Настоящия съдебен състав намира, че не се оборват от доказателствата по делото твърденията на подсъдимия, че в процесната нощ са му били нанесени удари с палки, тъй като това негово изявление кореспондира от една страна с вписаното в протокола за освидетелстване на лице / подробно описани по-горе установени травматични увреждания/, приложената по делото СМЕ, от чието заключение е видно, че при прегледа на подсъдимия са били установени: кръвонасядания и охлузвания по лицето /клепачи и очна ябълка на лявото око, двете ушни миди/ и шията отляво; контузия на главата, кръвонасядания и охлузвания по горните и долните крайници / дясно рамо, дясна предмишница, двете колена, лява подбедрица, които са му причинили временно разстройство на здравето неопасно за живота и които увреждания се дължат на действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени по време и начин, както е съобщил – удари с метални тъпи предмети; предвид морфологията на установените увреждания, те съответствали да са получени по време на процесния инцидент. В случая обясненията на подс.К. се потвърждават от обективни медицински находки,установени по надлежен начин по делото,поради което няма процесуални причини съдът да не даде вяра на обясненията на подсъдимия в тази посока.

 За начина на получаването на травматичните увреждания от страна на подс.К. също така могат да се почерпят данни и от свидетелските показания на св.М., Т., Х., които категорично твърдят, че докато тичали до тях спряла кола, от които излезли непознати за тях момчета, а св.Ч. уточнява, че двама от тях били  св.М. Р. и К. К., които извадили палки и се насочили към тях. За ударите, нанесени именно  с подобен род тъп предмет по тялото на подс.К., съдът прави извод от установените увреждания по тялото му, обективирани в заключението на СМЕ, а освен това и косвено от показанията на св.Е., Р., С., на които още в инкриминираната вечер споделил, че е бил бит от група хора и които свидетели видели, че той има рани по главата, ръцете и колената. Показанията на последните трима свидетели съдът цени като последователни,логични и вътрешно непротиворечиви.От друга страна в този смисъл са и показанията на св.Р. Г. – сервитьор в заведение „О.” /в което К. влязъл непосредствено след инцидента/, видял, че  по лицето на последния имало кръв, дал му лед, който да сложи на раните си.Горната група гласни доказателствени средства се намира в унисон и със заявеното от св.К. - таксиМ.вия шофьор, откарал подс.К. до кв.”С.”. Последният дава показания, в които заявява, че подс.К. е бил видимо бит, на  едната му вежда имало аркада, от която течала кръв.

Съдът кредитира обясненията на подсъдимия и в частта им след инкриминираното деяние – отиването му в ресторант „О.”, движението му с таксиМ.вия автомобил, срещата със св. С., начинът, по който се е свързал със св.Е., посредством св.А. С.ов, споделеното с последните двама и св.Р., доколкото между тях и свидетелските показанията на изброените лица липсват съществени противоречия или взаимноизключващи се твърдения по значимите за делото факти. Освен това св.Е., Р., С. и С.ов не са свидетели-очевидци на деянието, а пресъздават разказаното им от подсъдимия,които доказателства имат производен характер, но по-важното е,че първите трима лично са видели, че по тялото на К. има травматични увреждания.

Съдът кредитира  изцяло показанията на св.С. и Д. Б., досежно обстоятелството, че около 22,00 часа на инкриминираната дата пострадалият Е. Б. се е прибрал в дома си и около 23,00 часа бил в стаята си. Двамата посочват, че не са видели кога синът им е напуснал стаята си, били са информирани за инцидент с него по-късно вечерта от приятел на последния, който им казал, че синът им е наръган и е откаран в „Окръжна болница”. Когато двамата отишли в болничното заведение, там били св.М. Р. и М.Н., които им казали, че те са докарали Е. Б. в здравното заведение. Дежурен лекар казал на св.Д.Б., че синът му е наръган два пъти – в сърцето и стомаха, и състоянието му е стабилизирано. На св.Д.Б. от „Спешното отделение” казали, че е извикан втори лекарски екип. Около 04,00 часа им съобщили за смъртта  на сина им – Е. Б.. Двамата свидетели не са очевидци на инкриминирания инцидент в кв.”Г.”, в показанията си те описват своите действия по отиването в болницата, които не противоречат на останалите доказателствени материали по делото, поради което и съдът не намира основание да не им даде вяра.

Съдът кредитира показанията на св.С., относно обстоятелството, че на инкриминираната дата същият е бил заедно със св.М. Р., К. К., М.Н. и П.И. в двора на 82 ОУ”В.А.” в кв.”Г.”,като в момента на излизането им отпред видели, че там се намират и  св.М., К., Х., Т. и Ч.. След пристигането на св.Б. и Ф., които довели подс.К., по повод на изречената от св.М. реплика, е започнал бой между лицата, дошли от ж.к.”Д.”, и част от намиращите се пред и в двора на училището момчета от кв.”Г.”. По отношение на факта къде се е намирал св.С. преди започване на боя и повода за това, в неговите показания не се намират съществени противоречия. Съдът намира за нужно да обърне внимание на заявеното от този свидетел относно други значими за изхода на делото обстоятелства,за които свид.С. заявява различни позиции, а именно: В разпита си по реда на чл.223 от НПК св.С. заявява, че подсъдимият държал ножа, засилил се и пробол пострадалия в гръдния кош и корема, през което време последният стоял неподвижно до св.С.. Междувременно в разпита, проведен в нощта на събитието посочва, че  тичал сам, стигнал до ресторант ”О.”, където в близост до тротоара , в посока  борсите видял  Е. Б. и подсъдимия да се боричкат, след което последният пробол пострадалия. Впоследствие посочва, че К. бил неподвижен и когато пострадалият го достигнал, понечил да го прегърне / според възприятията на св.С. / и тогава бил наръган. Съдът намира, че с показанията си в тази им част има непреодолими противоречия относно местоположението както на подсъдимия, така и на пострадалия по време на нанасяне на инкриминираните пробождания, с които се прави опит за омаловажаване  действията на пострадалия Б., поради което и не ги кредитира в тази им част. Съдът приема за достоверно това,че Б. е слезнал от управлявания от свид.С. автомобил и се насочил бягайки към подс.К.,след което станало сборичкване между двамата,при което подсъдимият намушкал с носения от него нож пострадалия.

Съдът намира, че в показанията на св.С. не се намират съществени противоречия относно това, къде и  с кого е бил на инкриминираната дата, както и за повода за започване на боя пред училището. Безспорно е, че в колата на  св.С. – „Нисан Алмера” след приключване на боя и след като били информирани, че лицата от „Д.” са забелязани около ресторант „О.”, се качили св.В., Й. и пострадалият Б.. В разпита си проведен на 11.06.2014г. св.С. посочва, че  когато спрял на червен светофар на около 200 м. от заведението, видял  група хора да тичат към подсъдимия. Е. Б. успял да излезе от колата и се затичал към подс.К., като към този момент и други хора го достигали. В показанията му, дадени пред разследващите на 31.10.2014г., посочва противоположно на казаното в нощта на събитието, а именно, че подсъдимия, пресичайки шосето не бил изцяло в гръб и  видял, че Е. Б. го гони / като в този момент нямало други хора, които да гонят подсъдимия/. Имало лица в близост до колата му, които се приближавали от дясно, с равен ход. Св.С. посочва, че на около 3м. преди  Е. Б. да го настигне, подсъдимият се обърнал с лице и тяло към последния, изчакал го около 3 сек., пострадалия се насочил към него леко приведен и в този момент били нанесени фаталните пробождания в тялото му. Св.С. твърди, че подсъдимия с лявата си ръка придърпвал тялото на пострадалия към себе си, а с дясната ръка нанесъл ударите с ножа. Тази последна версия за случилото се на св.С. е била възприета изцяло от държавното обвинение, като механизъм на извършване на убийството,но същата не съответства в пълна степен на събраните по делото доказателства.  Но за настоящия съдебен състав е безспорен фактът,че пострадалият Б. е слезнал от управлявания от С. автомобил, с цел да догони подсъдимия и да се саморазправи с него,каквито намерения са имали и други момчета от „Г.”,предвид установеното от фактическа страна за възникналия конфликт и бой по-рано същата вечер между тях и групата лица,живущи в ж.к.”Д.”,и динамичното развитие на ситуацията след това.

От друга страна показанията на св.С. противоречат на заявеното от св.В., която видяла от колата, където се намирала в този момент, че на кръстовището на ресторант „О.” се бият хора  и от двете групи. Потвърждава се и от нея казаното от св.С., че пострадалия е слязъл от колата, минавайки през св.Й. / след като му направили място/, но св.В. твърди, че Е. Б. се насочил към биещите  се. Качила се отново в колата, откъдето със св.С. и Й. наблюдавали случващото се, без да се намесват до светване на зелен сигнал на светофарната уредба. След това спрели близо до биещите се и като слязла видяла, че пострадалият лежи на земята. Обстоятелството, че по това време св.С. не е слизал от автомобила си, се потвърждава и от другия пътник в него – св.Б. Й.. От показанията на св.Й. се потвърждава и факта, че на кръстовището е имало биещи се хора, както сам казва - тълпа, която гонела някакво лице. Е. Б. започнал да гони подс.К. заедно с други лица, които отпреди тичали след подсъдимия. След като двама от пътниците в колата – св.В. и Й. твърдят, че е  имало биещи се хора на кръстовището, то обратната версия, изложена от св.С. противоречи на тези гласни доказателствени средства. Прави впечатление, че около шест месеца след случилото се, св.С. описва действията на пострадалия, служейки си с метри и секунди, а в непосредствения си разпит в нощта на събитието такива данни в неговите показания няма,поради което съдът прави извод за проявена недобросъвестност при депозиране на последващите показания от страна на този свидетел.Нещо повече единствено св.С. посочва,  че подсъдимият придърпвал с лявата си ръка тялото на пострадалия, за да му нанася фаталните удари. Такова обстоятелство не е било възприето нито от св.В., нито от св.Й.,които също така са очевидци на тези обстоятелства. Св.Й. в разпита си, проведен по реда на чл.223 от НПК на 15.07.2014г. ,твърди, че подсъдимият бил сграбчил пострадалия и го ръгал в корема, като около него в радиус поне 2-3 м. нямало никого. В показанията си, дадени пред разследващия орган в нощта на случилото се,  не споменава да е възприел действията, които са били предприети, както от подс.К., така и от пострадалия Б.. Напротив посочва, че чул Е. Б. да вика за помощ и разбрал /без да уточнява от кого/, че последния е бил наръган.В този смисъл съдът не дава вяра на последващите показания на св.Й., които се опровергават от други доказателствени източници по делото.

Относно механизма на извършване на инкриминираното деяние съдът намира, че следва да се довери на показанията на св.К.. Същият твърди, че  подсъдимият тичал по ул.„С.Ш.” в посока към борсите за автомобили, св.К. го гонел, като към него се присъединил и св.Т. Т.. К. свидетелства, че докато тичали, Е. Б. ги изпреварил, догонил подсъдимия и го хванал. Подс.К. се опитвал да се отскубне, имало физическо съприкосновение между двамата, като в следващия момент К. се извъртял, замахнал с ножа, който държал в дясната си ръка към пострадалия и го намушкал. Следва да се отбележи, че единствено св.К. признава, че е бил в непосредствена близост до Е. Б. и подсъдимия в този момент, и свидетелства обективно за видяното от него,поради което съдът дава вяра на неговите показания в тази насока. По делото има данни, че заедно със св.К.,в гонитбата на подс.К. е взел участие и св.Т., но последният не споменава това обстоятелство в показанията си. След като има пряк-свидетел очевидец /св.К./ относно механизма на извършване на деянието, и доколкото св.С. и Й. са наблюдавали случващото се от колата на първия, като и двамата свидетелстват,че това е станало от разстояние от порядъка на около 200м., в тъмната част на денонощието, при наличие на множество лица на мястото, настоящия съдебен състав намира, че твърденията на св.С. и Й. относно механизма на извършване на деянието са изолирани от  останалите гласни доказателствени средства, поради което и не ги кредитира в тази им част.

За обстоятелството, че подсъдимият преди нанасянето на фаталния удар, е бил гонен и от други лица от „Г.”, могат да се  почерпят данни и от показанията не само на св.К., но и на св.Й.. Последният твърди, че докато наблюдавал действията на пострадалия Б. и подс.К.,  последния бил гонен от лица, които не разпознал, тъй като било тъмно.

Съдът намира показанията на св.М.Н., в частта им, в която описва, че приближавайки светофара преди ресторант „О.” , видял множество гонещи се хора -   около десет човека, на разстояние от порядъка на 20-30м., а в последствие Е. Б. да лежи на земята,както и показанията относно транспортирането на пострадалия до Окръжна болница за последователни,логични и вътрешно непротиворечиви, кореспондиращи и с другите, депозирани в тази насока гласни доказателствени средства – показанията на св.К., Й., обясненията на подсъдимия , поради което и ги кредитира.    

Съдът кредитира показанията на М.,Х., Т., Б., и обясненията в тази част на подсъдимия, че при потеглянето им с автомобила, шофиран от последния предното ляво стъкло е било счупено от св.К., като той заедно със М.С., П. И., Б. Й., А.С. и пострадалия Б. го подгонили. Както вече беше посочено по-горе при обсъждане обясненията на подс.К., които кореспондират  със свидетелски показания и с отразеното в протокола за оглед на МПС, горепосоченото обстоятелство не само,че не се оборва, а напротив- подкрепя се от обективните находки по делото.  Неопровержими са показанията на св.М., Х., Т.,  Ч.,а също и обясненията на подс.К. по отношение на обстоятелството, че докато са тичали са били застигнати от автомобил , от който излезли лица от мъжки пол, носейки в ръцете си палки, с които им нанесли удари. За верността на това обстоятелство съдът черпи данни и от обясненията на подсъдимия, които от своя страна кореспондират с установените по него травматични увреждания, причинени му по време на инцидента и които по своя характер отговарят да са причинени именно с посочените от него твърди тъпи предмети,и по-важното по същото време,видно от експертното становище. Вещото лице не е констатирало травматични увреждания, които да не отговарят на описаното от К., с рани по тялото и главата са го видели св.Г., К., Р., Е., С., като на последните споделил, че е бил нападнат, поради което и настоящия съдебен състав намира, че доколкото доказателствата по делото не оборват казаното от св.М., Т., Х., Ч. и подсъдимия, приема че спрямо последните е бил нанесен побой и са били удряни и с посочените от тях предмети – палки.

  Съдът кредитира показанията на св.Т. Т., доколкото посочва, че е пристигнал на светофара с управлявания от  него автомобил „Фолксваген поло”, видял две лица да тичат посока ж.к.”Е.”, а пострадалият в този момент лежал  на земята.  От св.Й., С., С. и К. разбрал, че  по-рано вечерта се скарали със св.Б., който довел момчета от кв.”Д.” и се сбили пред ресторант „О.”, а непознато момче, което не било българин, намушкало пострадалия. Следва да се отбележи, че в показанията си св.Т. не споменава, че е гонил подсъдимия заедно със св.К., което е обяснимо предвид случилото се.

Съдът не кредитира показанията на св.П.И., в частта им относно  твърдението му, че при участието си в боя, състоял се пред училището подсъдимия е носел и използвал сгъваема палка, тъй като те не кореспондират с нито едно от останалите, депозирани по делото гласни доказателствени средства.  Това негово изявление не намира опора в нито едно от показанията на множеството присъстващи свидетели-очевидци на мястото. Подобно твърдение се явява изолирано от доказателствената маса и неподкрепено от което и да било доказателство по делото. В останалата им част показанията на свидетеля следва да се кредитират , доколкото той не е бил пряк свидетел на нанесените от подсъдимия фатални удари на пострадалия Б., пресъздава казаното му от св.С. и К.,а и свои възприятия относно възникналия побой и случилото се до фаталния за Е. Б. край,  доколкото в тази им липсват противоречия.

Съдът кредитира изцяло показанията на св.С., Е., Р., С.ов, К.  и Г., доколкото същите по един непротиворечив и безпристрастен начин описват възприетото от тях в инкриминираната нощ, и в частност външния вид на подсъдимия след завръщането му от кв.”Г.”, както и споделеното от него. Съдът не намира основание да не им даде вяра, доколкото те са последователни и вътрешнонеротиворечиви, не се оборват и от останалите доказателства по делото.

Съдът кредитира показанията на св.Д. П., но той не е свидетел-очевидец на случилото се. Не се оборват от останалите доказателства по делото изявлението му, че в момента, в който е слязъл от колата на св.Б. пред 82 ОУ в кв.”Г.”, е избягал,в резултат на което не може да даде показания за значимите по делото факти. Нито едно от присъстващите на мястото, а впоследствие и на инкриминираното деяние лица, не споменават да са го виждали, което кореспондира и със заявеното от подсъдимия, че малко след като пристигнали в Г. не е виждал св.П..

Съдът кредитира изцяло заключенията на назначените и приложени по делото съдебно-медицински и биологични експертизи, като обосновани, компетентни, неоспорени от страните.

Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, като логични,последователни и съотносими към предмета на доказване.

Съдът не кредитира приложения по делото протокол за доброволно предаване от 12.06.2014г., с който бащата на св.К. Б. предоставил на органите по разследването1 бр. мъжка синя риза на дребно каре, скъсана в областта под яката и по протежението на гърба, с дълги, навити ръкави, с червеникаво-кафяви петна с различна форма и големина по нея, с вписването, че тя е на синът му, намерена зад портата в двора на домът им, тъй като в него липсва подпис на разследващия, на когото е предадено вещественото доказателство, поради което и протокола от това процесуално-следствено действие не съдържа основен реквизит, изискуем съгласно разпоредбата на чл.129 от НПК.Това писмено доказателствено средство не е изготвено при условията и по реда, предвиден в процесуалния закон, поради което и съдът го изключи от доказателствената маса. За пълнота следва да се отбележи,че отразеното в коментирания протокол не е от съществено значение за разриване на обективната истина по настоящето производство, поради което и настоящия съдебен състав не основава изводите си върху него.

Съдът намира твърдението на прокуратурата, че установените по тялото и главата на подсъдимия травматични са получени по време на боя пред училището са несъстоятелни, тъй като  в показанията на св.М., Х., Ч. и Б. не се намират подобни описания, нито пък в останалите гласни доказателства. Никое от посочените по-горе лица не свидетелства, че след този бой по тялото и главата на подсъдимия е имало каквито и да било увреждания, като с оглед тяхното местоположение и големина /обективирани в протокол за оглед на лице и фотоалбум/, не биха останали незабелязани от придружаващите го лица. Освен това нито едно от участващите в боя пред училището лица не посочва в този момент подсъдимия да е удрян с палки. След като към този момент няма такива данни, според настоящия съдебен състав следва да се възприемат за достоверни обясненията на подсъдимия, че е бил бит с такива след като е напуснал околоучилищното пространство,  за което могат да се почерпят данни от показанията на св.М., Х., Т. и Ч., а и от заключението на СМЕ, от което е видно, че установените по подсъдимия увреждания се дължат на действие на твърди, тъпи предмети и могат да бъдат получени по времето и начина, който е съобщил – метални тъпи предмети. На следващо място не кореспондират с материалите по делото становището на прокурора, че през цялото време подсъдимия е вадил и прибирал ножа, защото това противоречи на свидетелските показания в тази насока. По време на пътуването си от ж.к.”Д.” до кв.”Г.” К. казал на св.Б. и П., че има нож, но нито един свидетел от участващите в инцидента пред училището не споменава той да го е държал, размахвал или използвал. Видно от показания на св.М., подсъдимия му е показал ножа след като слезли от колата на св.Б. и започнали да се отдалечават /след боят пред училището/, който е бил на дънките му в затворено положение. Св.Ч. видял нож в ръката на подсъдимия едва след като се присъединил към тях, посока кръстовището. Св.А.Х. посочва, че видял пред училището, че на дънките на  подсъдимия имало нож, но не го е използвал по какъвто и да било начин. Тоест не намира опора върху доказателствата по делото, че подсъдимия през цялото време,  и при побоя пред училището е използвал по какъвто и да било начин въпросния нож.

По отношение довода на защитата за несъответствие броя на прободно-порезните рани, установени по тялото на Е. Б. следва да се отбележи, че както при проведения оглед на труп, така и при изготвянето на СМЕ са установени по едно проникващо в гръдната и коремна кухина прободно-порезно нараняване / участващи в генезата на смъртта /, а  констатираните прободно-порезно нараняване на гърба отляво, непроникващо в гръдната кухина и повърхностното нараняване на задната повърхност на лявата предмишница не са инкриминирани от  прокуратурата като част от уврежданията, довели в своята съвкупност до леталния изход, поради което и авторството им не подлежи на доказване в настоящето производство.  Съдебния медик, извършил оглед на трупа, впоследствие вещото лице изготвило СМЕ са описали всички травматични увреждания, независимо от техния характер, които са констатирани по тялото на пострадалия, като е установено кои от тях са в пряка-причинно следствена връзка с настъпилата смърт. Обстоятелството, че са намерени и други повърхностни прободно-порезни наранявания, които не участват  в генезата на смъртта, не може да се приеме за недоглеждане или грешка от страна на лицата, участвали при провеждането на огледа на трупа, тъй като са отразили обективното му състояние.

При безспорно установената фактическа обстановка,така както е описана в настоящите мотиви, този съдебен състав прие,че в случая доказателствата по делото сочат на извод,че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.119,вр.чл.115 от НК.  От обективна страна: на 10.06.2014г., между 22,30 и 23,00 часа, в гр.С., кв.”Г.”, бул.”С.Ш.”, на тротоара срещу №*, е умъртвил другиго - Е.Д. Б. ЕГН:**********, нанасяйки му с неустановен по делото нож прободно-порезно нараняване в областта на гръдния кош отпред, в следствие на което му причинил прерязване на хрущялните части на 6-то и 7-мо ребра отдясно, нараняване на десния бял дроб, на сърцевата торбичка /перикард/ и на дясната камера на сърцето и прободно-порезно нараняване в областта на корема отпред, отляво, вследствие на което му причинил нараняване на оментума, тънкочревния опорак, на тънкото черво и мускулатурата на таза отляво, като причината за смъртта се дължи на прободно-порезното нараняване на сърцето, като в генезата на смъртта е взела участие и острата кръвозагуба, като убийството е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана. От субективна страна  деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, по смисъла на чл.11, ал.2 от НК.

По несъмнен начин се установява,че подс.К. умишлено /предвид нанесените удари и мястото,където са били нанесени/, е умъртвил пострадалия Е.Д. Б. на посочената в обвинителния акт дата, като убийството е извършено от подс.К. при превишаване пределите на неизбежната отбрана. При установената по делото фактология съдът намира,че в случая поведението на пострадалия Б. непосредствено преди нанасянето на двата удара с нож от страна подсъдимия,довели до смъртта му,има характера на непосредствено противоправно нападение по смисъла на чл.12,ал.1 от НК,срещу което подс.К. е имал законното право да се отбранява, разбира се  в рамките на допустимите предели. Като нападение е възприето поведението на Б. и от самият подсъдим, видно от дадените от него обяснения в съдебно заседание, които съдът обсъди по-горе, в рамките на тези мотиви. В подкрепа на горните изводи на съда са и безспорно установените факти по развитие на конфликтната ситуация между двете групи младежи в района на 82 ОУ”В.Априлов”-кв.”Г.”. Липсват категорични данни по делото в този етап от развитието на ситуацията подсъдимия да е изваждал нож и да си е служил с него / това е станало в по-късен момент, когато пострадалия Б. се е насочил, бягайки към него на кръстовището, в близост до ресторант „О.”/. Следва да се има предвид и факта на оттеглянето на групата младежи от кв.”Д.” от мястото на конфликта, установените увреждания по автомобила, управляван от св.Б., както и обективните медицински находки, относно получените увреждания от К.. Безспорно е, че групата младежи от кв.”Г.” е подгонила тази от кв.”Д.”, с цел саморазправа. При това положение безспорно установените факти по спирането на лекия автомобил на св.С., излизането от него на пострадалия Б., с думите  „Айде да го видиме тоя” и насочването му с бягане срещу подсъдимия не биха могли да се тълкуват по друг начин, освен като непосредствено неприключило противоправно нападение срещу личността на подсъдимия. Нещо повече в края на конфликта, преди намушкването на пострадалия, К. е бил гонен и от други лица- което обстоятелство е важно, с оглед на преценката на актуалната за подсъдимия ситуация и възможността от възникване на опасност за живота и здравето му. В допълнение е важно да се посочи, че към този момент подсъдимият е бил сам, в тъмната част на денонощието, на непознато за него място / видно от показанията на св.Г., подс.К. след края на инцидента с Е. Б. го е помолил да му поръча такси, тъй като не е знаел къде се намира, в тази насока и обясненията на подсъдимия/. Друго значимо обстоятелство е, че не се опровергават обясненията на подсъдимия за това, че носенето на хладно оръжие не е изолиран случай, а е част от личните вещи, които носи в себе си ежедневно.  

Важното в случая е,че за отблъскване на нападението от страна на пострадалия не е било необходимо подсъдимият да нанася два удара с нож в областта на жизненоважни органи на Е. Б.,същото е могло да бъде преодоляно и по друг начин,без да се поставя в опасност животът на последния,и без това да крие съществен риск за живота и здравето на самия подсъдим.Поради това съдът приема,че в случая убийството е извършено от подс.К. при превишаване на пределите на неизбежната отбрана. От друга страна съдебният състав намери,че липсват каквито и да било данни по делото деецът да се е намирал в състояние на уплаха или смущение по смисъла на чл.12,ал.4 от НК,така както тези две понятия са изяснени в константната съдебна практика.В този смисъл е и изразеното становище в назначената по делото съдебно-психиатрична експертиза по делото. 

Следва да се има предвид  и задължителното тълкуване на ВС, дадено  в ПП 12/73 ВС: „…Превишаване пределите на неизбежната отбрана  има само когато защитата явно надхвърля необходимото за отблъскване на нападението. Несъответствието е явно, ако е ясно изразено и не буди никакво съмнение.При отблъскване на нападението нападнатият може да използува и по-интензивни средства  и начини за отбрана от онези, използувани от нападателя, стига да не превишава пределите на неизбежната отбрана….Нападението е непосредствено не само когато е започнало самото увреждане, но и когато е създадена реална и непосредствена опасност за увреждане на държавните и обществени интереси, личността или законните права на гражданите  …Нападнатият има право на активна защита. Той може, но не е длъжен по закон да се отклони от защита чрез бягство, укриване, търсене на помощ от трети лица, държавни, обществени органи и др.Съответствието между защитата и нападението се определя от съвкупността на всички елементи, отнасящи се до силата и интензивността на нападението и защитата, значимостта на защитавания и увреден обект, степента на опасността, застрашаваща нападнатия, неговите сили и възможности за отбрана, средствата за нападение и защита, мястото и времето на нападението и др.”. В наказателноправната теория е изяснено, че за убийство при  превишаване пределите на неизбежната отбрана  е от особено значение поведението на пострадалия. То се изразява в непосредствено противоправно нападение, което пряко предизвиква реакцията на отбраняващия се. Без това поведение субектът на убийство не би действал. Непосредствено противоправно нападение има, когато едно или няколко действия или бездействия пряко и непосредствено застрашават или накърняват държавни и обществени интереси, личността на отбраняващия се или другиго и въобще законните права на гражданите. Превишаване пределите на неизбежната отбрана ще има , когато деецът не е съобразил защитата си с характера и опасността на нападението и между тях и защитата има явно несъответствие – когато то е ясно изразено и не буди никакво съмнение. Следователно такъв е случаят,при който за отблъскване на нападението не се е налагало извършването на убийство. При решаване на въпроса дали е налице превишаване пределите на неизбежната отбрана трябва да се вземат предвид не само силата и интензивността на нападението и отбраната, но и характерът на защитеното и увредено благо, средствата, с които се напада и отбранява, и обстановката, в която се намират отбраняващия се и нападателят.

Съдът при реализацията на наказателната отговорност на подс.М.С.К. прецени, че то е извършено от последния при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства – деянието е извършено срещу лице в съвсем млада възраст;причинените с деянието множество телесни увреждания на пострадалия Б.,от които е настъпила смъртта на последния,активното участие на подсъдимия в предшестващия инкриминираното деяние конфликт при училището. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прецени чистото съдебно минало на подсъдимия  и изразеното съжаление за случилото се.Преценени в съвкупност тези две групи обстоятелства сочат на значителен превес на първата група,поради което и наказанието лишаване от свобода следва да бъде определено в горните граници на предвиденото в закона.Поради тези съображения и с оглед на целите на специалната и генералната превенция, визирани в чл.36 от НК и най-вече да се превъзпита и поправи дееца към спазването на законите и добрите нрави съдът наложи на подс.С.М.К. наказание „Лишаване от свобода” за срок от четири години, като определи на основание чл.59, ал.1, вр.чл.61, т.3  от ЗИНЗС първоначален „Общ” режим на изтърпяването му в затворническо общежитие от открит тип.

Съдът  на основание чл.59, ал.2 от НК приспадна при изпълнение на наказанието, времето през което подсъдимия е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража” и задържан по ЗМВР, считано от 11.06.2014г.

Съдът при реализация на наказанието не приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, тъй като по делото не се намериха изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито най-лекото предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко с оглед на извършеното от подс.К..

Съдът намира,че в случая са налице предпоставките за ангажиране на гражданска отговорност на подс.М.С.К.. Налице е противоправно деяние,извършено от него виновно, настъпили са вредоносни последици, като последните се намират в пряка причинна връзка с деянието.Съдът,след като разгледа предявените от гражданските ищци и частни обвинители – С. и Д. Б.   претенции за претърпени неимуществени вреди в размер на по  250 000лв. за всеки един от тях и като съобрази разпоредбата на чл.52 от ЗЗД намира, че с данните по делото за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия Е. Б., посредством противоправното си нападение над подсъдимия, обстоятелството, че починалия е единственото им дете, последната следва да се уважи в размер на по 50 000лв. за всеки от тях, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата,като по този начин ще отговори на критериите за справедливост. Съгласно разпоредбата на  чл.51 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението при всички положения следва да се намали. Поради тези съображения съдът намира, че гражданските искове са неоснователни и недоказани в частта им за сумата над уважената част, поради което ги отхвърли в частта за сумата над 50 000 лева до размера, в която са предявени, като недоказани и неоснователни.

Съдът на основание чл.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК  и Тарифа №1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и МП, осъди  подс.К. да заплати 4% държавна такса върху уважената част от исковете, а именно 4000 лева.

Съдът на основание чл.189, ал.3 от НПК осъди подс.К., да заплати направените по делото разноски в размер на 3 790,83 лева по сметка на Софийски градски съд, както и на основание чл.190, ал.2 от НПК- 15,00 лева за служебно издаване на 3бр.изпълнителни листове.

На основание чл.189, ал.2 от НПК разноските, направени за преводач в хода на съдебното производство в размер на 2041,40 лв. остават за сметка на съда.

        Водим от горното съдът постанови присъдата си.

 

                                             

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪСТАВА: