Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1717 13.11.2019г. Град П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На двадесет и осми октомври Година
2019
В открито заседание в следния
състав:
Районен
съдия: Петър Боснешки
Секретар: Катя Василева
Като разгледа докладваното от
съдията гр.д. №02672 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Предявени са обективно съединени искове от “Топлофикация П.” АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.П., жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу А.З.М., с адрес:г***, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.415, вр. чл.410 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 367,72лв., представляваща неплатена главница за доставена топлинна енергия за апартамент, находящ се на адрес:гр.П., ул.“***, за периода 01.05.2017г.- 30.04.2018г., сумата от 53,27лв., представляваща обезщетение за забава за периода 09.07.2017г.- 04.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №6643/17.12.2018г. по ч.г.д.№08890/2018г. на ПРС.
В законоустановения срок ответникът, чрез своя особен представител адв. В., е подал отговор, с който е изразил становище, че исковете са допустими. Ответникът не оспорва исковете предвид представените доказателства от ищеца. Процесуалният представител на ответника заявява, че не може да представи документ за собственост на процесния апартамент доколкото няма връзка с ответника.
В съдебно заседание адв. В. изразява становище за отхвърляне като неоснователни на процесните искове за половината от процесните суми, доколкото по делото е установено, че 1/ 2 идеална част от процесния апартамент не принадлежи на ответника.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415 ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед №6643/17.12.2018г. по ч.г.д.№08890/2018г. на ПРС, поради което съдът намира, че исковете са допустими и следва да се произнесе по същество.
По основателността:
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г./ продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
От съвкупната преценка на удостоверение от Община П., Дирекция “Местни приходи” и приложената към него данъчна данъчна декларация на ответника от 08.06.2000г., както и молба за откриване на партида за жилищни нужди, е видно, че ответникът притежава 1/ 2 идеална част от правото на собственост върху процесния имот, който е топлофициран, поради което и ответникът се явява клиент на топлинна енергия.
Облигационната връзка между страните е възникнала по силата на закона, като съдържанието на последната е определено от закона и доразвито от общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация-П.”АД. Облигационната връзка между страните по делото е възникнала ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”. Съдът обаче намира, че ответникът следва да отговаря само за 1/ 2 от задълженията съобразно притежаваното право на собственост за процесния период.
В съдебно заседание на ПРС от 28.10.2019г. ответникът е заявил, че не оспорва размера на исковете, така както се претендират по петитума на исковата молба, поради което и съдът е определил като безспорно между страните и съответно, ненуждаещо се от доказване, че в процесния апартамент е доставена топлинна енергия на стойност 367,72лв., представляваща неплатена главница за доставена топлинна енергия за апартамент, находящ се на адрес:гр.П., ул.“***, за периода 01.05.2017г.- 30.04.2018г., и сумата от 53,27лв., представляваща обезщетение за забава за периода 09.07.2017г.- 04.12.2018г. Спорна по делото е била само пасивната материална легитимация на ответника да отговаря по процесните искове. Доколкото по гореизложени съображения съдът намира, че ответникът е съсобственик на процесния имот, то и съдът намира, че същият е легитимиран да отговаря само за 1/ 2 от задълженията съобразно притежаваното право на собственост за процесния период, поради което и съдът намира, че ответникът следва да отговаря само за половината от стойността на доставената топлинна енергия: главница в размер на 183,86лв. и лихва за забава в размер на 26,64лв.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 183,86лв., представляваща неплатена главница за доставена топлинна енергия за апартамент, находящ се на адрес:гр.П., ул.“***, за периода 01.05.2017г.- 30.04.2018г., сумата от 26,64лв., представляваща обезщетение за забава за периода 09.07.2017г.- 04.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №6643/17.12.2018г. по ч.г.д.№08890/2018г. на ПРС
За разликата до пълните предявени размери на исковете за главница от 367,72лв. и на лихва за забава до 53,27лв. същите следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното, така и в исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото разноски, като ищецът е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00лв. общо за заповедното и исковото производства.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал разноски за държавни такси, възнаграждение на особен представител и юрисконсултско възнаграждение в заповедното и исковото производство в общ размер на 500,00лв., от които в съответствие с уважената част от исковете му се дължи сумата от 250,00лв., която и следва да му бъде присъдена.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от “Топлофикация- П.”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.П., жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу А.З.М., с адрес:г***, че ответникът дължи на ищеца сумата от 183,86лв., представляваща неплатена главница за доставена топлинна енергия за апартамент, находящ се на адрес:гр.П., ул.“***, за периода 01.05.2017г.- 30.04.2018г., сумата от 26,64лв., представляваща обезщетение за забава за периода 09.07.2017г.- 04.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №6643/17.12.2018г. по ч.г.д.№08890/2018г. на ПРС, КАТО ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете за разликата до пълните им предявени размери на иска за главница от 367,72лв. и на лихва за забава до 53,27лв.
ОСЪЖДА А.З.М., с адрес:г***, да заплати на “Топлофикация- П.”АД, със снети по делото данни, сумата от 250,00лв., представляваща направени в заповедното и исковото производство разноски за държавни такси, възнаграждение на особен представител и юрисконсултско възнаграждение в съответствие с уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д.№08890/2018г. на ПРС да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен
съдия: