№ 50
гр. Сливен, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно
гражданско дело № 20222200500029 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв. О., пълномощник на
ИВ. ИВ. ИВ., ЕГН **********, от гр. Сливен, кв.„*********** против
решение № 483/24.09.2021 г. по гр.д. № 1061/2021 г. на Сливенския районен
съд, с което е бил отхвърлен предявения от жалбоподателя против Р. АНД. В.,
ЕГН **********, от гр. Сливен, кв. „************ иск за заплащане на
сумата от 1846.00лв., представляваща обезщетение за ползването на 11/24
ид.ч. от общия съсобствен имот от 16.05.2019г. – датата на постановяване на
решение на РС – Сливен за извършване на делба до 19.03.2021г. – датата на
депозиране на исковата молба пред РС – Сливен, ведно със законната лихва. С
обжалваното решение въззивникът е бил осъден да заплати деловодни
разноски в размер на 500.00лв. Решението е обжалвано като неправилно.
Страната счита, че съдът не е извършил комплексна оценка на събраните по
делото доказателства. Същото не било съобразено и с трайната съдебна
практика. Изтъква, че ответникът вече е бил поканен да заплаща обезщетение
1
за ползване и че според трайната съдебна практика не било нужно втори път
да му се отправя такава покана. От събраните по делото доказателства се
било установявало, че имотът е ограден, има външна и вътрешни врати, които
се заключват и това възпрепятства въззивника да ползва имота лично.
Ответникът не бил предприел никакви действия, с които да осигури достъп на
ищеца до имота. Моли се обжалваното решение да бъде отменено и съдът да
уважи предявения иск. Претендират се разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е депозиран отговор на въззивната
жалба.
В с.з.въззивникът редовно призован не се явява. Представлява се от
представител по пълномощие адв.О., който поддържа въззивната жалба и
моли същата да бъде уважена. Претендира разноски.
В с.з. въззиваемия редовно призована се явява лично и моли да се
потвърди обжалваното решение. Заявява, че желае ищецът да отиде и да
живее с него в имота, тъй като имало две стаи и за него.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 01.10.2021г. и
в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 13.10.2021 г.
е била депозирана въззивната жалба.
Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка
изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е
изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради
което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с
оглед процесуална икономия препраща към него.
Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния
акт. Разгледана по същество същата се явява основателна.
По делото е бил предявен иск с правно основание чл. 32, ал.2 от СК , за
заплащане от ответника на обезщетение за едноличното ползване на
съсобствен между страните имот. От данните по делото е видно, че страните
са собственици съответно на 11/24 ид.ч. – за ИВ. ИВ. ИВ. и 12/24 ид.ч. за Р.
АНД. В. от недвижим имот с идентификатор 67338.702.233.1 находящ се в
кв.“Речица“, гр. Сливен. Самият имот е бил изнесен на публична продан с
2
решение 540/16.05.2019г. постановено по гр.д. 4837/2017г. на СлРС поради
неподеляемост на същия. В хода на делото И.И. бил направил искане за
заплащане за обезщетение за времето, през което е бил лишен от ползването
на имота. Искът му е бил уважен и му е било присъдено обезщетение за
периода 26.02.2019г. ( когато е било направено изявлението) до 16.05.2019г. (
датата на постановяване на решение 540/16.05.2019г.).
От свидетелските показания е установено, че ответникът не ползва
всички помещения в имота, но същият е ограден, заключва се и ответникът не
е предприел действия, с които да предостави ключове от него на ищеца,
съответно няма данни за отказ от негова страна да ползва имота.
В тълкувателно решение № 7/2012г. на ВКС е изразено становище, че
когато един съсобственик упражнява фактическата власт върху цялата вещ по
начин, че препятства достъпа на друг собственик и се ползва от нейните
полезни свойства , съобразно предназначението и, за задоволяване на свои
нужди и потребности, той ползва лично по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС. В
този случай неползващият съсобственик има право на обезщетение.
Обезщетението се дължи от датата на отправяне на поканата по начин, по
който е недвусмислено узнаването и от ползващия съсобственик.
Претенцията за обезщетение ще е основателна в редица хипотези,
включително когато неползващият собственик е отправил искане за
ползването на веща, същото е узнато от ползващия собственик и въпреки това
( макар и да не ползва цялата обща вещ) той е възпрепятствал неползващия
собственик като е държал еднолично ключа от веща. Настоящият случай е
именно в тази хипотеза. Ответникът е бил запознат с желанието на ищеца да
ползва имота, но не му е осигурил достъп до него, макар и самият той да не го
ползва целия практически. Св. В. в обясненията дадени пред съда е посочил,
че баща му е имал желание да даде на ищеца ключ от имота, но съдът не
кредитира показанията му в тази част като заинтересовано лице ( син на
ответника), а липсват други доказателства в тази насока.
В този случай обезщетение е дължимо от датата следваща предходното
решение, с което е присъдено обезщетение – 17.05.2019г. до 19.03.2021г. –
датата на депозиране на настоящата искова молба. Според заключението на
ВЛ размерът на дължимия месечен наем за имота за този период е 4 028.лв. ,
съответно частта на ищеца е 1846.17лв. Исковата претенция е била за
3
2475.00лв. Същата е основателна само до сумата от 1846.17лв.
С оглед уважаването на главния иск следва да се уважи и акцесорната
претенция за заплащане на законна лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 19.03.2021г. до окончателното изплащане на задължението.
Тъй като правните изводи на настоящия съдебен състав не съвпадат с
тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да се отмени.
Съобразно правилата на процеса на въззивника следва да бъдат
присъдени деловодни разноски за първа инстанция в размер на 704.00лв.
(държавна такса, възнаграждение за ВЛ и адвокатско възнаграждение) и
349.50 лв. ( ДТ и адвокатско възнаграждение) разноски за въззивна
инстанция.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 483/24.09.2021 г. по гр.д. № 1061/2021 г. на
Сливенския районен съд.
Вместо това постанови :
ОСЪЖДА Р. АНД. В., ЕГН **********, от гр. Сливен, кв.
„************ ДА ЗАПЛАТИ НА ИВ. ИВ. ИВ., ЕГН **********, от гр.
Сливен, кв.„*********** по предявения иск с правно основание чл.31, ал.2 от
ЗС сумата от 1846.00лв., представляваща обезщетение за ползването на 11/24
ид.ч. от общия съсобствен поземлен имот с идентификатор 67338.702.233,
както и на находящата се в него жилищна сграда с идентификатор
67338.702.233.1 от 16.05.2019г. – датата на постановяване на решение № 540
по гр.д. 4837/2017г. на РС – Сливен за извършване на делба до 19.03.2021г. –
датата на депозиране на исковата молба пред РС – Сливен, ведно със
законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на
4
задължението.
ОСЪЖДА Р. АНД. В., ЕГН **********, от гр. Сливен, кв.
„************ ДА ЗАПЛАТИ НА ИВ. ИВ. ИВ., ЕГН **********, от гр.
Сливен, кв.„*********** деловодни разноски за първа инстанция в размер на
704.00 ( седемстотин и четири) лева (държавна такса, възнаграждение за ВЛ и
адвокатско възнаграждение) и 349.50 ( триста четиридесет и девет лева и
петдесет стотинки) лева ( ДТ и адвокатско възнаграждение) разноски за
въззивна инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5