Решение по дело №363/2022 на Административен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 413

гр. Плевен, 28.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен, осми състав, в публично съдебно заседание на дванадесети септември две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: Недялко Иванов

при секретар Милена Кръстева изслуша докладваното от съдията Недялко Иванов по адм. дело № 363 по описа за 2022 година на Административен съд – Плевен.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно -процесуалния кодекс (АПК).

Административното дело е образувано по жалба на „Авалон Върджин“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Левски, ул. „В. Левски“ № 52 чрез представляващия В.И.Б. чрез адв. О.Б. ***, съдебен адрес:*** срещу разпореждане за насочване на храни № 000141/21.04.2022 г. на главен инспектор „Контрол на храните“ към ОДБХ – гр. Плевен, с което е разпоредено унищожаване чрез обезвреждане в екарисаж на свински трупни половинки/ майки 8 бр. от 723,80 кг., свински трупни половинки угоени прасета 380 бр. от 13 824,40 кг. и с общо количество 14 548,2 кг. възбранени с Разпореждане за забрана №002252/09.04.2022г. намиращи се в месодобивно предприятие в гр. Левски, стопанисвано от „Авалон Върджин“ АД, като основание за издаване на разпореждането е установен неизвестен произход – без ушни марки на живите животни (свине – майки и прасета за угояване), без маркировка и идентификация на трупните половинки добити от същите живи животни, с което не е осигурена възможност и е невъзможно извършването на проследяемост на добитото месо.

В жалбата се посочва, че така описаната фактическа обстановка не отговаря на реалната и на това основание се счита, че издаденият административен акт е незаконосъобразен. Сочи се, че същият е и нищожен, като издаден от ненадлежен орган, тъй като според разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ЗУАВ /което правно основание е посочено в процесното разпореждане/ "Ръководителите на съответните ведомства по чл. 7, в рамките на тяхната компетентност и в зависимост от тежестта на установените нарушения, прилагат една или няколко от мерките по чл. 138, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2017/625. В случая "съответното ведомство" по смисъла на чл.7 от закона и предвид предмета на разпореждането би следвало да е ръководителят на Българската агенция по безопасност на храните - чл.7, ал.1, т.4 от ЗУАВ. Това означава, че компетентен да издаде разпореждането с оглед прилагането на чл. 1, § 2, буква "а" от Регламента е ИД на БАБХ. В конкретният случай Д-р Людмила Илиева Иванова- Байкова няма функционална компетентност да разпорежда такива правни последици чрез издаването на това разпореждане. В самия административен акт, липсва и информация за наличието на оправомощаване от страна на ИД на БАХБ на издателят му, като на това основание се счита, че обжалваното Разпореждане е издадено от ненадлежен орган, поради което същото не може да породи описаните в него правни последици. В жалбата се сочат още и нарушения на материалните норми доколкото обжалваното Разпореждане представлява властнически акт, чрез който се прилага административна принуда – разпорежда се унищожаването на стоки с висока пазарна стойност. В жалбата се твърди още, че след като процесната мярка представлява принудителна мярка по чл. 138, § 2, буква "г" от Регламента за контрол, то следва в обстоятелствената й част да се посочат фактическите обстоятелства, които представляват неспазването на конкретни разпоредби, което неспазване всъщност представлява несъответствието, което нормата на чл. 138, § 2, буква "г" във връзка с § 1 от Регламента за контрола има предвид. Посочено е че, издателите на Разпореждането са записали, че конкретните меса били с неустановен произход и са препратили към констатациите на Констативен Протокол № 010959/11.04.2022г. В противоречие на описаното в Разпореждането за насочване №000141/21.04.2022г. са констатациите, изложени в Констативен протокол №010959/11.04.2022г. от Д-р Веселка Дончева и Д-р Л.И., като втората е издател и на обжалваното разпореждане.  посочва се, че в издадения констативен протокол подробно са описани партидата, произхода на съответните животни, които са заклани, както и направените изследвания и за кого са предназначени. По този начин се установява, че контролните органи са имали точна информация, подкрепена с представените от страна на „Авалон Върджин“АД документи и не е налице месо с „установен неизвестен произход“. Счита, че е налице непълен и неясен предмет, тъй като и оспореното разпореждане не препраща към друг документ или друг акт, който да съдържа релевантни обстоятелства, които да очертават в пълнота и да изясняват предмета на спора.

Считат, че компетентният орган не е предприел необходимите действия по чл. 138, § 2 от Регламента, вр. чл. 24, ал. 1 от ЗУАВ с цел да се определят произходът и степента на несъответствието и да се установи отговорността на оператора, и не е приложил подходящи мерки с цел да се гарантира, че съответният оператор ще коригира несъответствието и ще предотврати повторната поява на такова несъответствие. намират, че Регламентът предоставя правна възможност за административния орган, който оперативно самостоятелно може да прецени приложението на мерките по чл. 13 8, § 2 от Регламента, в случая - да разпореди прекратяването за целесъобразен период от време на всички или част от дейностите на съответния оператор, като не се овластява компетентния орган на държавата - членка да прилага мярката по чл. 138, § 2, буква „г“ и „ж“ от Регламента без конкретни доказателства и органът е длъжен не само аргументирано да посочи причините, но и да обоснове защо счита, че в случая следва да се постанови унищожаване на описаното месо, като мотивирано прецени същността на констатираните несъответствия по начин, по който на търговеца да стане ясно, какви коригиращи действия следва да предприеме за отстраняване на тези несъответствия. Такива мотиви липсват в обжалваното разпореждане. Липсата и непълнотата на изложените в акта мотиви затрудняват извършването на преценка дали правото на оперативна самостоятелност е упражнено в предоставените граници. Според оспорващия не може да бъде прието, че предпоставките на чл. 138, § 2, буква „г“ и „ж“ от Регламента за контрол са налице, тъй като не е установено изискващото се несъответствие между поведението на жалбоподателя и обвързващо го правило на Съюза или правило /акт/ на правната система на Република България.

Посочено е че, при подробен прочит на Констативен протокол №010959/11.04.2022г. се установява, че така описаните в обжалваното Разпореждане трупни половинки имат реален произход. Видно от Разпореждане за насочване на храни №000141/21.04.2022г. е описано, че липсва произход на 8 бр.половинки от свине -майки с общо тегло 723,8кг. Оспорващият счита, че тези количества са с доказан произход, видно от констатациите на стр.2 от Констативния протокол. При проследяване на партида L820604 за 7 броя свине -майки е констатирано, че от закланите животни са добити 1130 кг. При претегляне на трупните половинки от свине-майки са установени 330,3 кг. За разликата от 799.70 кг. не са представени документи за реализацията им и следователно тези количества са налични. Това на практика са количествата, за които се твърди, че са без произход. На тази основа описаните 8 половинки от свинете-майки, безспорно са от партида L820604. Относно описаните половинки от угоени свине с общо количество 13 824 кг. също е налице произход и същите са подробно описани в Констативния Протокол, според оспорващия. Сборът от количеството трупното месо, което е проследено по партиди е по-голям от описаното в Разпореждането за унищожаване. Самите контролни органи са приели, че тези количества са част от документираните партиди животни, които са доставени от съответните стопанства за извършване на клане. В Констативния протокол липсва информация относно наличието на месо, различно от описаното по съответните партиди. Липсва констатация за количества месо, което да не е проследено и да е без произход. Посочено е, че действително на стр.4 от КП е записано, че в хладилната камера са установени трупни половинки без етикет, но констатациите са, че това е попречило да се установи към коя партида са съответните меса, но не и че същите са без произход. След описване на различните партиди заклани животни контролните органи са направили извода, че е „установено съответствие с описаното във ВМС-та /Ветеринарно Медицинско Свидетелство/, дневник входящ контрол на ОВЛ /Официален Ветеринарен Лекар/ и официално предоставените ушни марки“. При условие, че наличното месо, установено в предприятието, което е било в незамразено състояние съвпада с количествата месо, съгласно представените документи за произход и не е установено количество извън документираното означава, че няма от къде другаде да дойде това месо, освен от официално установените доставчици, като на това основание са налице доказателства за произхода на описаните в Разпореждането за насочване на храни №000141/21.04.2022г. свински половинки от свине-майки и от угоени прасета, поради което не са налице основанията за унищожаване на същите.

Моли за прогласяване на разпореждане №000141/21.04.2022г., като нищожно, или отмяна като незаконосъобразно и да отмени наложеното разпореждане за унищожаване чрез обезвреждане на свински трупни половинки/майки-8бр. с общо тегло 723.80кг. и свински трупни половинки угоени -380бр. с общо тегло 13 824.40 кг.

В съдебно заседание оспорващият - „Авалон Върджин“ АД, се представлява от адв. О.Б. ***, която поддържа подадената жалба и моли за прогласяване като нищожно разпореждането или отмяната му и присъждане на разноски. Представя писмена защита, в която посочва, че разпореждането е издадено от некомпетентен орган и не е налице хипотезата на чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗУАВ. Счита, че неправилно е приложен материалния закон, тъй като контролните органи са имали точна информация, подкрепена с представените от оспорващия документи, като въпреки наличието на подробна информация в Констативен протокол №010959/11.04.2022г., както и липса на констатации за установени количества без произход, издателят на разпореждането е приел, че тези меса са „установен неизвестен произход“. В констативния протокол липсва информация относно наличието на месо, различно от описаното по съответните партиди, на това основание са налице доказателства за произхода на описаните в Разпореждането за насочване на храни меса и моли за обявяването му за нищожно или отмяната му и присъждане на разноски.

В съдебно заседание ответникът – главен инспектор към ОДБХ – гр. Плевен Д-р Л.И., не се явява, а се представлява от старши юрисконсулт на ОДБХ Плевен Г.Д., която оспорва жалбата срещу разпореждането, като счита жалбата за неоснователна и недоказана. Представени са писмени бележки от старши юрисконсулт на ОДБХ Плевен Г.Д. на 12.09.2022г., в които се излагат подробни аргументи, че оспорваният акт е законосъобразен и съобразен с материалния закон, като се иска жалбата да бъде оставена без уважение. Посочва се, че разпореждането е издадено от компетентен органа по см. на чл. 24, ал. 1 от ЗУАВ и мярката е предвидена в чл. 138, § 2, б. „ж“ от Регламент (ЕС) 2017/625 на ЕС и на Съвета от 15.03.2017 г. Счита, че е налице неосъответствие на храна от животински произход, която е с неустановен произход. Намира, че е налице издаване на акта в установената форма и при спазване на административно-производствените правила и при правилно прилагане на материалния закон.

Административният съд - Плевен, осми състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията  на страните, и като извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Със заповед № 664/06.04.2022г.  на директора на ОДБХ Плевен (лист 29)  е наредено  извършване на проверка от служители на ОДБХ съвместно със служители на ОД на МВР Плевен на 08.04.2022 г., като сред тях изрично е посочена д-р Л.И. и в т. II от заповедта е предвидено при установяване на нарушения да се предприемат мерките, предвидени в действащото законодателство в областта на храните.

С оглед извършените извършена проверки  в месодобивно предприятие  - фирма „Авалон върджин“ АД, гр. Левски, резултатите са оформени в констативен протокол № 010959 от 11.04.2022 г. като са проверени документално партиди: L 320604 – 30 бр., L 320604 – 40 бр., L 820604 – 7 бр., 120 бр. свине, заклани на 07.04.2022г. с произход животновъден обект на „Агро сип“ ООД и 35 бр. свине с произход животновъден обект свинеферма на „Серго - 2“ ЕООД, като е посочено че част от месото е без етикети и здравна или индетификационна маркировка, посочено е че 70 бр. свински трупни половинки са без поставена здравна маркировка и доказателства за извършено трихинелоскопско изследване, и за 70 бр. не е установена проследимост на партидите, като в т. IV от КП /лист 28/ е посочено, че са предприети мерки за отстраняване на констатираните несъответствия: издадено е разпореждане за забрана № 002252 от 09.04.2022 г., което съставлява неразделна част от протокола.

С разпореждане за забрана № 002252 от 09.04.2022 г. на главни инспектори към ОБДХ – гр. Плевен Д-р В. Д. и Д-р Л.И. /лист 31/ е забранена търговията на свински трупни половинки/ майки 8 бр. от 723,80 кг. и свински трупни половинки угоени прасета 380 бр. от 13 824,40 кг., намиращи се в месодобивно предприятие в гр. Левски, стопанисвано от „Авалон Върджин“ АД, като основание за издаване на разпореждането е липса на проследимост и маркировка, с което е нарушен чл. 18 от Регламент 178/2002 на ЕО.

В последствие е издадено и оспорваното разпореждане за насочване на храни № 000141/21.04.2022 г. на главен инспектор „Контрол на храните“ към ОДБХ – гр. Плевен, с което е разпоредено унищожаване чрез обезвреждане в екарисаж на свински трупни половинки/ майки 8 бр. от 723,80 кг., свински трупни половинки угоени прасета 380 бр. от 13 824,40 кг. и с общо количество 14 548,2 кг.

Приложен е КП № 010490/27.04.2022 г., за поправка на разпореждане № 000141/21.04.22г. /лист 30/

Представени са разпореждане за забрана от 06.04.2022 г. №001326 и КП от 07.04.2022 г., като с разпореждането е забранен транспорт и търговия с посочени партиди месо, а именно партида 320604 и партида 820604 за извършване на изследване на месото, а с КП от 07.04.2022г. е отменено разпореждането за забрана, след излизане на резултатите от изследванията, но издалият ги Главен инспектор „Контрол на храните“ към ОДБХ Плевен не е констатирал липса на проследимост и маркировка на тези партиди месо.

По делото съдът допусна и изслуша ветиринарно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р З.Н.Д., при която вещото лице категорично установява, че така описаните в оспорваното разпореждане количества месо - 8 броя трупни половинки с тегло от 723,80 кг и свински трупни половинки угоени прасета – 380 бр. с тегло 13 824,40 кг. се съхраняват в камера 1 и 2, запечатани и пломбирани, като за тези количества е налице проследимост са представени документите необходими за обработването им. Вещото лице в табличен вид е описало партиди, дати на получаване и е посочило, че в документите по делото са приложени необходимите ветеринарно медицински свидетелства, чек лист за прием на животни, документи за информация на хранителната верига, протокол за предкланничен преглед, чек лист за наблюдение на хуманното отношение към животните по време на клане, декларация от обслужващия лекар за използваните ветеринарно медицински препарати. Вещото лице е установило, че посоченото в разпореждането количество е описано в партида 820604 от 1720 кг., налично към 08 и 09.04.2022 г. в количество - 723,8 кг. трупно – 8 броя половинки и за количеството от 13 824,4 кг., както следва: партида 1010704 получени 120 бр. общо 13140 кг. и налично към 08 и 09.04.2022 г. - 8604,2 кг. или 239 бр. половинки, партида № 320604 – 40 бр. от 4400 кг. и към 08-09.04.2022 г. – 2591,6 кг или 71 бр. половинки и партида 320804, от 35 бр. – 3850 кг. и към дата на проверката – 2913,8 кг или 70 бр. трупни половинки. Вещото лице е посочило, че всички тези документи са прилежно описани от главните инспектори при ОДБХ Плевен в констативен протокол №010959/11.04.2022г., а маркировките са описани във ветеринарномедицинските свидетелства. Настоящия съдебен състав кредитира заключението на вещото лице, като пълно, ясно и обосновано и се подкрепя от приетите по делото писмени доказателства.

Представени са доказателства за компетентност на адм. орган, ветеринарно медицински свидетелства

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество е основателна.

Съдът намира, че разпореждането е издадено от компетентен орган. Съгласно чл. 24, ал. 1 от Закона за управление на агрохранителната верига /ЗУАВ/, ръководителите на съответните ведомства по чл. 7, в рамките на тяхната компетентност и в зависимост от тежестта на установените нарушения, прилагат една или няколко от мерките по чл. 138, параграф 2 от Регламент (EС) 2017/625, а съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗУАВ, мерките по чл. 24, ал. 1, т. 2 се прилагат разпореждане от длъжностното лице, осъществяващо официален контрол – по чл. 138, параграф 2, букви "г", "ж" и "и" от Регламент (EС) 2017/625, като разпореждане по чл. 138, параграф 2, буква "ж" от Регламент (EС) 2017/625 се издава от длъжностно лице, осъществяващо официален контрол. По делото е приложена заповед № 664/06.04.2022г. на директора на ОДБХ Плевен (лист 29) за извършване на проверка от служители на ОДБХ на 08.04.2022 г. , като сред тях изрично е посочена и Д-р Л.И., като в т. II от заповедта е предвидено при установяване на нарушения да се предприемат мерките, предвидени в действащото законодателство в областта на храните. Приложена е и заповед №ОСПД-1336/01.03.2011г. за преназначаване на Д-р Л.И. на длъжност Главен инспектор в отдел „Контрол на храните“ при ОДБХ Плевен, ведно с длъжностната й характеристика (от лист 21 до лист 24), които също потвърждават, че издателят на оспорваното разпореждане е компетентен за неговото издаване и неоснователно е искането на оспорващия за обявяването му за нищожно.

Съдът намира, че при издаването на заповедта не са спазени административно-производствените правила, разпореждането е издадено и в нарушение на изискването за форма, тъй като изложените фактически обстоятелства не кореспондират с приложените по делото и описани КП от 11.04.2022г. разпореждане за забрана от 09.04.2022г. и е налице посочване на различни количества месо в двата акта, сочени като неразделна част от разпореждането от 21.04.2022 г. В разпореждането е посочено, че се издава поради следните причини: установен неизвестен произход – без ушни марки на живите животни (свине – майки и прасете за угояване), без маркировка и идентификация на трупните половинки добити от същите живи животни, с което не е осигурена възможност и е невъзможно извършването на проследяемост на добитото месо, като е посочено че разпореждането за насочване на храни е неразделна част от КП №010959/11.04.2022г. Но между разпореждането и КП в частта за описание на количеството месо има съществено разминаване. Така в разпореждането е посочено, че се отнася за свински трупни половинки/ майки 8 бр. от 723,80 кг., свински трупни половинки угоени прасета 380 бр. от 13 824,40 кг. и с общо количество 14 548,2 кг., а в КП са посочени съвсем различни количества:от партида L 320604 – 2624 кг., от 120 бр. свине от „Агро сип“ ООД – 6116,727 кг. и от 35 бр. свине от „Серго-2“ ЕООД -2757 кг. или общото количество съгласно КП е 11 497,727 кг., цитираните в протокола количествата месо са различни, няма описани трупни половинки със сочените в разпореждането килограми. Административният орган е следвало да индивидуализира констатираните количества, за които твърди че липсва проследимост и маркировка, както и да посочи, какви точно изискуеми документи липсват. Като не е сторил това, той е ограничил правото на защита на оспорващия, защото без подробни мотиви, оспорващия не е имал възможност да се защити, като за него е било невъзможно да разбере, кои точно количества месо са без проследимост и маркировка, доколкото в цитирания КП са посочени едни количества, а в последствие в разпореждането по- голямо количество месо, което не кореспондира с описаното в КП.

В становище  на л. 123 по делото от ответника се посочва в КП от 11.04.2022 г. са посочени партиди на заклани животни на различни дати с оглед документална проследимост, но тази проследимост не съвпада и не може да се направи връзка с трупни половинки, описани в разпореждане за забрана от 09.04.2022 г., като в описаните 380 бр. трупни половинки се включват и 70 бр. трупни половинки, установени на 11.04.2022 г. при проверка и в разпореждането за забрана от 09.04.2022 г. са описани именно тези 8 бр. трупни половинки от 723,80 кг и 380 бр., които включват и 70 бр. трупни половинки – общо 13 824,2 кг.. В случая от една страна органът посочва, че отразеното в КП от 11.04.2022 г. не кореспондира с отразеното  в разпореждане за забрана от 09.04.2022 г. , а посочва, че установените на 11.04.2022 г. 70 бр. трупни половинки са включени в 380 бр., отразени в разпореждането от 09.04.2022г. Налице е позоваване на КП и на разпореждане за забрана от органа, за които той посочва, че не кореспондират помежду си. Въпреки различията на количествата, отразени в КП от 11.04.2022 г., който е посочен като неразделна част от процесното разпореждане и разпореждане за забрана от 09.04.2022 г., и също посочено като основание за издаване на процесното разпореждане, вещото лице констатира, че така сочените количества от 8 бр. половинки с тегло от 723,8 кг и свински трупни половинки от угоени прасета – 380 бр. с тегло от 13 824 кг. се съхраняват в хладилни камери на дружеството, запечатани и пломбирани от административния орган и за тези количества са налични необходимите документи – ветеринарномедицински свидетелства, чек листи за прием на животни, протокол за предкланичен преглед, ушни марки на свинете майки и прасета за угояване и маркировка и идентификация на така установените количества и е налице маркировка  и проследимост по партиди на количеството месо, описано в разпореждането от 21.04.2022 г. Така установеното от вещото лице налага извод, че констатациите на органа, че е налице месо с неустановен произход, без маркировка идентификация на трупните половинки и невъзможност за проследяемост не кореспондира с доказателствата по делото и същите са описани надлежно и органа в КП от 11.04.2022 г., което прави оспореното разпореждане издадено при несъобразяване на всички относими факти и обстоятелства, които следва да бъдат отчетени при издаване на акта, задължение по чл. 35 от АПК.

Съдът намира, че неправилно е приложен законът. Като правно основание за издаване на разпореждането е посочен чл. 138, параграф 2, буква „г“ и  „ж“ от Регламент ЕС 2017/625 . Буква „г“ регламентира мерки, с които се ограничават или забраняват за пускането на пазара, движението, въвеждането в Съюза или износа на животни и стоки и забраняват връщането им в държавата членка на изпращане или разпореждат връщането им в държавата членка на изпращане. В буква „ж“ се посочва, че се предприемат действия при установено несъответствие -разпореждат изземване, изтегляне, преместване и унищожаване на стоки и когато е целесъобразно, разрешават използването им за цели, различни от първоначалното им предназначение. В случая основание за издаване на процесното разпореждане следва да се приеме, че е буква „Ж“ от Регламента, тъй като именно съгласно тази норма е предвидена възможност за разпореждане на унищожаване на продукти с неустановен произход, а буква „г“ е относима към предприемане на други мерки – забрана за търговия, каквото разпореждане е издадено на 09.04.2022 г. С оглед нормата на чл. 18 от Регламент 178/02/ЕО на всички етапи на производство, преработка и разпространение се създава възможност за проследяване на храни, фуражи, животни, които се отглеждат за производство на храни и всякакви други вещества, които са предназначени за или се очаква да бъдат вложени в дадена храна или фураж“, т.е. задължителна предпоставка за прилагане на мерки е липса на проследяване, като в конкретния случай това не е така, тъй като, твърдението за липса на проследимост и маркировка не се доказва. Приетата като доказателство по делото ветеринарно – медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р З.Н.Д. категорично установява, че така описаните в оспорваното разпореждане количества месо са проследими и са описани съответните партиди от него, количества като килограми и брой трупни половини в таблица към експертиза на л. 179 и сл. по делото и посочени по-горе в решението и са налице документите, необходими за обработването им. Както бе посочено по-горе вещото лице установява, че са налични всички документи за идентификация на описаните количества и проследимист, налични са ушни марки и тези документи са прилежно описани от главните инспектори при ОДБХ Плевен в констативен протокол №010959/11.04.2022г., а маркировките са описани във ветеринарномедицинските свидетелства и съдът счита, че при наличие на проследимост и маркировка, то разпореждането за унищожаване е незаконосъобразно и не кореспондира с доказателствата по делото становището на ответника на л. 123 по делото, че не може да се направи документална проследимост с описаните в КП от 11.04.2022 г. трупни половинки и тези в процесното разпореждане, тъй като са описани различни количества и има съвпадение само за 70 бр., тъй като вещото лице изрично представя в табличен вид установените количества в акта, по килограми, брой трупни половинки, доставчик и количества след обработка, описани в протокола от 11.04.2022 г.

Настоящият състав намира, че наложената принудителна административна мярка не съответства и на целта на закона, доколкото спрямо оспорващият е приложена мярка за унищожаване чрез обезвреждане в екарисаж, и не следва да се прилага принудителна административна мярка по отношение на количества месо, което е годно за консумация, проследим е произходът му и е маркирано и по този начин да се ограничава възможността за реализиране на пазара.

Предвид горепосоченото съдът намира, че процесното разпореждане за насочване на храни № 000141 от 21.04.2022 г. издадено от гл. инспектор към ОБДХ – гр. Плевен Д-р Л.И.- Байкова е незаконосъобразно като постановено в нарушение на чл. 35 от АПК,  изискването за форма на акта, при неправилно прилагане на материалния закон и несъответствие с целта на закона, и следва да се отмени.

С оглед изход на делото и на основание чл. 143, ал.1 от АПК, на оспорващия се дължат сторените в процеса разноски, които са претендирани своевременно, като е представен списък на разноските. Следва Областна дирекция по безопасност на храните – гр. Плевен, представлявана от директора д-р Данка Николова да заплати на „Авалон Върджин“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Левски, ул. „В. Левски“ № 52 чрез представляващия В.И.Б. сумата от 2050 лева, представляваща направени по делото разноски, както следва: 50 лева за платена държавна такса, 1500 лева договорено и изплатено адвокатско възнаграждение, както и 500 лева депозит за изготвяне на съдебно-ветеринарна експертиза.

 

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предл. второ Административен съд-Плевен, осми състав

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ разпореждане за насочване на храни № 000141/21.04.2022 г. на главен инспектор „Контрол на храните“ към ОДБХ – гр. Плевен Д-р Л.И.- Байкова.

ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на храните – гр. Плевен, представлявана от директора д-р Данка Николова да заплати на „Авалон Върджин“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Левски, ул. „В. Левски“ № 52 чрез представляващия В.И.Б. сумата от 2050 лв. /две хиляди и петдесет лева/, представляващи разноски в настоящото производство.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/