№ 1912
гр. Бургас, 07.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно
частно гражданско дело № 20212100502063 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл. 413, ал. 2, вр. чл. 274 - 279 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на “Си Комерс“ ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Карнобат, промишлена зона „Север,
ул.“Тридесета“, №13 А, представлявано от Здравко Василев Сивов, чрез пълномощник
адвокат Иван Чавдаров, против Разпореждане № 584/01.10.2021г. по ч.гр.д.№
853/2021г. по описа на РС-Айтос, с което е отхвърлено заявление на частния
жалбоподател- заявител в производство по чл.417 ГПК пред РС-Айтос, за издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против длъжниците С.Е.Ч.Х.,
ЕГН ********** и Б.Я.Х., ЕГН **********, възоснова на споразумение от 25.03.2021г.
с нотариално заверени подписи на страните по споразумението.
В частната жалба се излага становище за незаконосъобразност на обжалвания
съдебен акт. Счита се , че параметрите на задължението били ясни още при сключване
на споразумението(т.5.1 и т.5.2). Навежда доводи във връзка с изводите на съда
относно удостоверението на ЧСИ за размера на дълга. Намира, че постановявайки
обжалваното разпореждане, районинят съд се е позовал на неотносима съдебна
практика. Развива подробни съображения в тази насока.Моли отмяна на обжалваното
разпореждане и издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист
относно всички заявени със заявлението по чл.417 ГПК парични вземания.
С Определение№1570 от 28.10.2021г., постановено по в.ч.гр.д.№1864,
настоящият състав на Бургаския окръжен съд е прекратил производството по делото и
е върнал частната жалба за повторно администриране- събиране на държавна такса
допълнително в размер на 62 лева.
1
След администриране на жалбата съгласно дадените от БОС указания , е
образувано в.ч.гр.д.№2063/2021г. по описа на БОС
Съгласно на чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не е връчен на
длъжника.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и
събраните по делото доказателства, намира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок против подлежащ на
обжалване съдебен акт, от легитимирано лице и с платена по метка на БОС държавна
такса, поради което е допустима.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна, по следните
съображения:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по заявление по
чл.417 ГПК на “Си Комерс“ ООД ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Карнобат, промишлена зона „Север, ул.“Тридесета“, №13 А,
представлявано от Здравко Василев Сивов чрез пълномощник адвокат Иван Чавдаров-
БАК, срещу С.Е.Ч., ЕГН ********** и Б.Я.Х., ЕГН **********, за вземания, дължими
по споразумение от 25.03.2021г. с нотариално заверени подписи на страните по него, за
следните суми: 5649.21 лева- главница; законна лихва в размер на 709.29 лева до
03.07.2020г. и неолихвяема сума (разноски) от 1340.49 лева.
Вземането произтича от документ по чл.417,т.3 от ГПК , а именно:
споразумение с нотариално заверени подписи на страните.
Видно от съдържанието, споразумението е сключено по повод висящо
изпълнително дело№334/2020г. по описа на ЧСИ Илко Бакалов с район на действие-
БОС, образувано от “Си Комерс“ ООД срещу ,,Ясем-69“ООД.
Към заявлението по чл.417 ГПК са приложени: Споразумение от 25.03.2021г.
с нотариално заверка на подписите на Б.Я.Х., ЕГН **********- управител и
представляващ ,,Ясем-69“ООД и на С.Е.Ч.Х., ЕГН **********; копие от молба за
вдигане запора върху банковите сметки на длъжника ,,Ясем-69“ООД от взискателя
,,Си Комерс“ООД до ЧСИ Илко Бакалов копие от съобщение за вдигане на запора от
ЧСИ Илко Бакалов; удостоверение от ЧСИ Илко Бакалов за размера на дълга на
длъжника ,,Ясем-69“ООД по негово изп.д.№20207050400334; Изпълнителен
лист№308/11.08.2020г., издаден в полза на ,,Си Комерс“ООД; платежно нареждане;
договор за правна помощ.
С обжалваното разпореждане районният съд e отхвърлил изцяло заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист на “Си
Комерс“ ООД против длъжниците С.Е.Ч.Х. и Б.Я.Х., въз основа на Споразумение от
05.03.2021г. с нотариална заверка на подписите на помощник- нотариус по заместване
2
при нотариус Н.Ников, район на дествие- БРС, вписан под №246 на НК, за
претендираното вземане в размер на 5649.21 лева- главница, законна лихва в размер на
709.29 лева до 03.07.2020г. и неолихвяема сума(разноски) от 1340 лева.
Заповедният съд е приел, че макар представеното споразумение да е с
нотариална заверка на подписите, същото не съдържа безусловно задължение на
длъжниците за заплащане на претендираните суми(конкретно по размер парично
вземане). Посочил е, че съгласно съдържанието на документа, задължението по т.3.3 от
споразумението не е фиксирано на конкретна сума, а по следния начин: ,,пълния
размер на задължението по изпълнителното дело………….., като за този размер следва
да се осведоми от частния съдебен изпълнител непосредствено преди заплащането“.
Съдът е отбелязал, че задължението по т.3.2 от споразумението е обвързано от
конкретно насрещно задължение на кредитора, а именно:“след вдигане на всички
запори върху банкова сметка на длъжника“,което сам заявителят сочи, че не е сторено
в уговорения срок; както и че представеното удостоверение за размера на дълга от
29.09.2021г. на ЧСИ Илко Бакалов не попада сред документите по чл.417 от
ГПК,възоснова на които съдът издава заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист.Крайният извод на районният съд е, че съдържанието на споразумението не
удостоверява възникване и съществуване на задължението в конкретно определен
размер(Определение по ч.т.д№434/2010г. на ІІ-ро т.о.на ВКС; Определение№321 от
03.05.2010г. по ч.т.д.№286/2010г. на ІІ-ро т.о. на ВКС; Опредленеие№355от
28.04.2010г. по ч.т.д.№136/2010г. ,І.во т.о).
Настоящият съдебен състав намира обжалваното разпореждане за правилно.
Заповедното производство е специално съдебно производство за защита –
санкция при незаконосъобразно развитие на гражданското правоотношение,
изразяващо се в неизпълнение на изискуемо вземане от предвидения в чл.410 вид,
както и на парично вземане, установено в предвиден в чл.417 документ.
В производството по чл. 418, ал. 2 ГПК съдът следва да провери служебно:
налице ли са от формална страна предпоставките за издаване на заповед за незабавно
изпълнение, респективно - на изпълнителен лист: дали заявлението на кредитора
съдържа всички необходими реквизити; дали документът, въз основа на който се иска
издаване на изпълнителен лист е редовен от външна страна и дали удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, против което се иска издаване на
листа.
С оглед охрана интересите на длъжника, който не участва в производството
по реда на чл. 417 ГПК, съдът трябва да провери дали наистина е налице изискуемо и
ликвидно вземане в полза на заявителя. За тази цел именно в тежест на заявителя е да
установи с безспорни писмени доказателства съществуването на такова вземане пред
заповедния съд, поради което само твърдението, че такова вземане съществува, не е
достатъчно.
При тази преценка съдът изхожда само от данните, съдържащи се в
изпълнителното основание и не може да обосновава своите изводи на данни, които не
се съдържат в него. Заповедното производство е уредено като строго формално, с него
се цели бърза съдебна защита, като са предвидени кратки срокове за произнасяне на
съда, като в хипотезата на чл.417 ГПК, при която съдът се произнася въз основа на
3
представен от заявителя документ, е допустимо основанието и предмета на вземането
да се определят въз основа на този документ, тъй като по смисъла на закона същият е
задължително приложение към заявлението, въз основа на което се издава заповед за
незабавно изпълнение, при което основанието за издаване на заповедта е наличието на
годно за изпълнение притезателно право, удостоверено именно от документа.
В конкретния случай, вземането произтича от споразумение от 25.03.2021г с
нотариално заверени подписи от 25.03.2021г - документ по чл.417,т.3 от ГПК(редовен
от външна страна).
От съдържанието на същото спразумение е видно, че е сключено по повод
висящо изпълнително дело№334/2020г. по описа на ЧСИ Илко Бакалов, район на
действие- БОС, образувано от “Си Комерс“ ООД срещу ,,Ясем-69“ООД.
В т.3.3 от споразумението страните са договорили:,, Длъжникът се задължава
да заплати пълния размер на задължението по изпълнителното дело в срок до 15 април
2021г., като за този размер следва да се осведоми от частния съдебен изпълнител
непосредствено преди плащането“.
Видно е, че горното задължение не е определено по размер и е обвързано от
насрещното задължение на кредитора(т.3.2)..Споразумението, макар и да има
нотариална заверка на подписите, не е годно изпълнително основание, удостоверяващо
подлежащо на изпълнение парично вземане, както по отношение на главницата, така и
по отношение на лихвата. В спогодбата не са посочени никакви конкретни дължими
суми, а се препраща към трето неучастващо в заповедното лице, от което длъжникът да
се осведоми за пълния размер на задължението си.
Относно приложеното към заявлението удостоверение от ЧСИ Илко Бакалов
за размера на дълга на длъжника ,,Ясем-69“ООД по изп.д.№20207050400334, следва да
се отбележи, че последното не е неразделна част от споразумението, съставляващо
изпълнително основание по чл.417,ал.3 от ГПК. Недопустимо е размерът на вземането
да се основава на данни, които стоят извън изпълнителното основание.
Предмет на въззивна проверка в настоящото производство е правилността на
преценката на заповедния съд по чл. 418 ал. 2 от ГПК по отношение на представените
със заявлението документи; при извършване на тази преценка въззивният съд намира
изводите на районния съд за правилни.
Представеното изпълнително основание,макар и извършено в предвидената от
законодателя форма по чл.417,т.3 ГПК, не удостоверява конкретно определено по
размер вземане,подлежащо на изпълнение по този ред. Правилно районният съд е
приел, че спогодбата не удостоверява размера на вземането и не съдържа безусловно
задължение на длъжниците за заплащане на претендираните суми.
По изложените съображения, съдът намира обжалваното разпореждане за
правилно, което налага то да бъде потвърдено, като с оглед изхода на спора, на частния
жалбоподател не се дължи присъждане на разноски по настоящето дело.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
4
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 584/01.10.2021г. по ч.гр.д.№ 853/2021г. по описа на
РС-Айтос, с което е отхвърлено заявление на частния жалбоподател- заявител в
производство по чл.417 ГПК пред РС-Айтос „Си Комерс“ ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Карнобат, промишлена зона „Север,
ул.“Тридесета“, №13А, представлявано от Здравко Василев Сивов, чрез пълномощник
адвокат Иван Чавдаров , за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист против длъжниците С.Е.Ч.Х., ЕГН ********** и Б.Я.Х., ЕГН
**********.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5