№ 645
гр. Русе, 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Николай Ст. Стефанов
при участието на секретаря Милена Й. Симеонова
като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело №
20234520104115 по описа за 2023 година
Предявеният иск за развод е с правно основание чл.49, ал.1 от СК,
обективно съединен с визираните в чл.322, ал.2, изр.2 от ГПК искове.
Производството е образувано по искова молба от И. Г. К. с
ЕГН:**********, против А. Т. К. с ЕГН:**********, в която са предявени, в
условията на първоначално обективно кумулативно съединяване
конститутивен иск, с правно основание чл.49, ал.1 от СК, за прекратяване на
гражданския брак между страните, поради дълбокото и непоправимо
разстройство настъпило след сключването му, ведно с иск по чл.49, ал.3 от
СК за обявяване, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака
има ответника, както и небрачен иск, по който на основание чл.322, ал.2, изр.2
от ГПК за предоставяне на родителските права върху малолетното дете – В.А.
К. с ЕГН:**********, за режим на лични отношения, издръжка, за които
съдът дължи задължително произнасяне.
Моли съда да постанови след развода да носи предбрачното си фамилно
име – Д..
Ищцата обосновава исковата си претенция твърдейки, че на
17.11.2014г. в гр.Русе сключили с ответника граждански брак, който бил
1
първи и за двамата.
От брака си имат едно родено дете В.А. К. с ЕГН:**********.
Твърди, че още от сключването на брака съпрузите не успели да
създадат хармонични отношения. Опитите да изградят такива в годините се
оказали неуспешни, като кризисните моменти не били рядкост. Всичко това
довело до пълното им отчуждение, като фактически през последните няколко
години не поддържали отношения като съпрузи и нямали никаква общност.
Ищцата твърди, че освен пълното отчуждение в отношенията им,
последните години били наситени с множество скандали породени от честата
употреба на алкохол от страна на ответника, липсата на достатъчно средства
за нормално съществуване и унизителното отношение на ответника към нея,
изразяващо се в обиди, говорене на цинизми, демонстрации на превъзходство
и потъпкване на собствената й воля и всичко това се случвало пред очите на
детето им, което било принудено да търпи изстъпленията на ответника.
Твърди, че предвид настъпилата нетърпимост в отношенията им и честите
напомняния от страна на ответника да си събира багажа и да напусне дома на
майка му, при поредния такъв инцидент на 22.07.2023г., ищцата взела най-
необходимите вещи и заедно с детето напуснала семейното жилище. Към
настоящия момент ищцата наела апартамент в град Русе, в който устроили
бита си и в който има всичко необходимо за детето. Твърди, че работи и
реализира доход в размер на 1300 лева месечно, което й позволява да
задоволява своите и на детето потребности. Счита, че ответникът следва да
допълва нуждата от средства за издръжка на детето със сумата от 300 лева
месечно, начиная от фактическата им раздяла - 22.07.2023г.
- Моли съдът да постанови решение, с което да прекрати брака, като
дълбоко и непоправимо разстроен, по вина на ответника.
- Да предостави родителските права върху детето В.А. К. с
ЕГН:********** на нея майката, с местоживеене на детето при нея.
- Да осъди ответника да плаща ежемесечна издръжка за детето, чрез
майката, в размер на 300,00 лева, считано от 22.07.2023г. до настъпване на
обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване.
- Да определи на бащата подходящ режим на лични отношения с детето.
- Да възстанови предбрачното й фамилно име – Д..
2
Претендират се разноски по делото.
В срока и по реда на чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен
отговор, с който оспорва исковете за негова брачна вина. Направени са
насрещни искания за предоставяне на родителските права върху детето, за
определяне на режима на лични отношение с майката и присъждане на
издръжка в размер на 300 лева, която майката да заплаща за своето дете.
В открито съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си
представител поддържа исковата молба.
Съдът, след като взе предвид допуснатите и приети по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Страните са съпрузи по силата на сключения между тях граждански
брак на 17.11.2014г., за което обстоятелство е съставен Акт за граждански
брак №0613/17.11.2014г. от длъжностно лице по гражданско състояние при
Община Русе.
От брака си страните имат едно ненавършило пълнолетие дете – В.А. К.
с ЕГН:**********.
От ангажираните по делото гласни доказателства посредством разпит
на свидетели, кредитирани, при условията на чл.172 от ГПК, с оглед
евентуално заинтересованост от изхода на делото, се установява, че в момента
ищцата живее със своето дете в жилище под наем находящо се в гр.Русе,
ул.“П.“ 20.
Установява се от разпита на св.А. Д., че ответникът не желалел да
започне работа и често употребявал алкохол. Установява, че ответникът
вдигал скандали на ищцата по повод приготвената от нея храна, тъй като не я
харесвал. Установява, че ответникът използвал груби думи пред външни хора
по отношение на своята съпруга. Когато малолетните деца на техни
приятелски семейства били заедно, ответникът отивал при тях и казвал „
Искате ли да си купим биричка и да поиграем и да се напием …“.
Установява се от разпита на св.М. Г. Д., че ответникът тормозел и
заплашвал неговата сестра. Така например една вечер, през есента на 2023г. тя
му се обадила и казала „ Избягах, С. ме тормози, заплашва ме по телефона,
ела да ме прибереш ….“. Свидетелят установява, че е бил свидетел на
психически тотмоз над сестра си, а знае от нея че е била и удряна от
3
ответника.
Установява се от разпита на св.П. С. П., че отношенията в семейството
им не са „ кой знае колко лоши …“ Бил на гости в семейството два, три пъти
и видял ищцата да се кара на съпруга си и на детето защо му е купил чипс и
безалкохолно. Свидетелят установява привързаност на детето към своя баща.
Установява се от разпита на св.Б. С.а Ф., майка на ответника, че докато
синът й пътувал с камиони в чужбина и носел пари, всичко вървяло, а когато
се върнал и здравето му се влошило и парите свършили, проблемите между
двамата съпрузи започнали. Твърди, че ищцата постоянно му се карала,
казвала, че ходи по проститутки и пиел хапчета. Говорела му – „ Само те
хрантутя, нищо не даваш, ти си пияница ….“.
От изготвения социален доклад по отношение на непълнолетното детет
– се установява, че към настоящия момент основни грижи за детето полага
майката. Същата не ограничава контактите на детето с неговия баща.
Установява се от доклада, че ищцата и детето живеят в жилище под наем,
което е обзаведено, електрифицирано, водоснабдено и има всички мебели и
електроуреди необходими за едно семейство.
Установява се от доклада и доказателствата по делото, че ищцата към
момента работи на трудов договор като „Техник – химик“ към лаборатория
Рамус в гр.Русе.
Установява се от доказателствата по делото и доклада, че ответникът
работи като помощник оператор на кантираща машина в мебелна фабрика
„Ирим“. Двамата родители са информирали, че имат достатъчно финансови
средства, за да задоволяват потребностите на детето си.
От извършената беседа с детето се установило, че поддържа контакти
със своите роднини и близки, както по бащина, така и по майчина линия.
Детето споделило, че често контактува с баща си. Чувствала се спокойна
както в дома на майка си, така и в дома на баща си.
Установява се от доклада, че детето е било записано в трети клас на ОУ
„Олимпи Панов „ в гр.Русе.
Социалните работници установили, че между майката и детето има
изградена силна емоционална връзка.
4
Съдът, въз основа на установеното, като съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, преценени поотделно и в съвкупност, извежда следните
правни изводи:
От показанията на разпитаните свидетели, а и между страните няма
спор, че от 22.07.2023г. са разделени и не живеят съвместно, като след
раздялата им жената се е установила да живее заедно с детето си в жилище
под наем в гр.Русе, ул.“П.“ 20.
Действително фактическата раздяла не е абсолютно основание за
прекратяване на брака (ППВС №10/1971 г., т. 3), както и че не всяка
фактическа раздяла между съпрузите води до дълбоко и непоправимо
разстройство на брака, но в настоящия случай раздялата, е с не малка давност,
през което време бракът им е съществувал само формално. През този период
съпрузите не са се събирали да живеят заедно, не са поддържали общо
домакинство, не са имали отношения като съпрузи, като всеки от тях в личен
план е установил свой собствен начин на живот, изключващ изцяло другия.
През този период, двамата не са били отдадени на обща грижа и единомислие
за съществуването и просперитета на семейството. Всякакви контакти между
тях са прекъснати и те са отчуждени един от друг, а помежду им трайно са се
настанили неразбирателството, липсата на обич и взаимно уважение.
Изхождайки от установената по делото фактическа обстановка и
поведението на страните, съдът приема за установено, че брачните отношения
между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени, а брачната връзка
няма предписаното от закона и добрите нрави съдържание. Помежду им е
изчезнало взаимното доверие и уважение, лишили са се от чувство за дом,
общност и единство, както и желание за полагане на общи грижи, уважение и
подкрепа между членовете на семейството.
Предвид всичко изложено, съдът намира, че запазването на брака е
лишено от смисъл, тъй като е изпразнен от съдържание, това би било вредно
за обществото и самите съпрузи, между които не съществува физическа и
духовна близост, изчезнали са чувствата на обич, взаимност и привързаност,
поради което следва да бъде прекратен.
Съгласно чл.49, ал.2 от СК с решението за допускане на развода съдът
се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от
5
съпрузите е поискал това. По делото такова искане е направено от ищцата,
поради което е необходимо съдът да изследва този въпрос.
Законовата уредба не дефинира понятието „вина за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака“. Съдът приема това понятие като
компилация от обективно и субективно отношение на всеки от съпрузите към
брачната връзка, неизпълнение на поетите брачни задължения за взаимност,
разпределение на отговорностите, свързани със съвместното съжителство и
грижите за семейството. За отношенията на страните през последните години,
разпитаните по делото свидетели дават конкретни сведения за това кое точно
е провокирало неразбирателството между съпрузите – лошото отношение на
ответника, който не зачитал личността на своята съпруга, употребявал
алкохол, предлагал на малолетното си детет бира и не осигурявал финанси за
издъжка на семейството си, постоянно вдигал скандали, обиждал и заплашвал
съпругата си.
Особено смущаващо за съда е личното изявление на ответника в с.з. от
06.03.2024г.( л.62 от делото), когато заявява следното: „ Пия по два литра и
половина бира на ден, галон бира на ден пия …“, както и обстоятелството, че
същият намира това за напълно нормално.
От така събраните по делото доказателства, съдът намира, че с
поведението си ответникът е допринесъл в значителна степен за
разстройството на брачните отношения и следва да понесе отговорността за
разтрогването на брака.
В хода на производството не се събраха доказателства за виновно
поведение на съпругата, с което последната да е съпричинила дълбокото и
непоправимо разстройство на брака, което дава основание на съда да
формулира извод и обяви, че вина за разстройството на брачните отношения
има съпругът.
Съгласно разпоредбата на чл.326 от ГПК в решението, с което се
допуска разводът, съдът разрешава и въпроса за фамилното име, което
съпрузите ще могат да носят в бъдеще. Или, законодателят е допуснал и
служебно произнасяне по този въпрос. От страна на жената, по отношение на
която по безспорен начин се установява, че при сключването на гражданския
брак е приела фамилното име на мъжа, е поискала след развода да носи
предбрачното си фамилно име – Д.. Ето защо, следва да бъде постановено,
6
след прекратяване на брака жената да възстанови предбрачното си фамилно
име – Д..
Тъй като съдът прекратява брака с развод, е наложително да се
произнесе по въпроса за упражняване на родителските права по отношение на
непълнолетното дете, за личните контакти с родителя, на когото не се възлага
упражняването, както и за издръжката.
Разрешаването на въпроса на кого от родителите да се възложи
упражняването на родителските права е свързано с преценката на всички
относими обстоятелства, доказани по конкретното дело и въз основа на тях
съдът преценява, с оглед интереса на детето на кой от двамата родителите да
се възложат.
Интересът на детето се извежда след извършване на цялостна оценка на
всички обстоятелства, които засягат физическото, психическото и
нравственото му развитие. В разпоредбата на чл.59, ал.4 от СК
неизчерпателно са посочени водещите критерии, като например
възпитателските грижи на родителите, полаганите до момента грижи и
отношението към детето, желанието на родителите, привързаността на детето
към родителите, пола и възрастта на детето, възможността за помощ от трети
лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните
възможности, с което в общи линии са възпроизведени обстоятелства,
очертани в ППл № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на ВС, актуални и при
сегадействащия СК.
При наличните данни по делото съдът, намери, че родителските права
по отглеждането и възпитанието по отношение на детето В.А. К. следва да
бъдат предоставени на майката. За да стигне до този извод, съдът се съобрази
само и единствено с интереса на детето и неговия пол. Не е спорно, че и
двамата родители, като цяло разполагат с възможности да отглеждат детето,
имат родителски капацитет, привързани са към него. В създалата се ситуация
обаче е известно, че бащата е пренебрегнал приоритета на родителските си
задължения. От друга страна по делото е установено, че между детето и
майката не са прекъснати изградените духовни и емоционални връзки.
Установено е че именно майката към настоящия момент полага грижи за
детето и го възпитава. Ето защо при наличните данни е немислимо
родителските права да се възложат на бащата, тъй като евентуалното
7
разделяне на В. с нейната майка би създало още по-дълбок дискомфорт у
детето и би поставило в сериозна опасност нормалното му психично
развитие. Отделно от изложеното, съдът е на позиция, че майката е
по-пригоден родител на дете от женски пол и с възлагане на родителските
права в нейна полза не биха се застрашили по някакъв начин интересите на
детето.
Като гаранция за запазване и възстановяване на духовната връзка
между бащата и детето, следва да бъде определен режим на лични контакти.
Както майката, така и бащата следва да положат сериозни усилия да
преодолеят след развода противоречията помежду си и съществуващата
неприязън в личните си отношения, влияеща зле на детето и да го подготвят
за по-леко преодоляване на стреса от разпада на семейството и раздялата с
другия родител, да го успокоят и да съдействат за възстановяване авторитета
на другия родител.
По изложените съображения съдът счита, че следва да бъде определен
режим на лични отношения между бащата и детето, като следва:
1. Всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа в събота
до 18.00 часа в неделя;
2. По време на официалните празници за България - за Коледа - четна
година при бащата, Нова година-при майката, Нечетна година-Коледа при
майката, Нова Година-при бащата;
З. През лятото 20 дни, които не съвпадат с платения годишен отпуск на
майката;
Към настоящия момент с ПМС № 331/26.11.2020г. размерът на
минималната работна заплата за страната е 933 лева, считано от 01.01.2024г.
С оглед на това увеличение размерът на минималаната издръжка е 233,25
лева, съгласно разпоредбите на чл.142, ал.2 от СК.
Съгласно разпоредбата на чл.142 от СК, размерът на издръжката, която
родителят дължи на ненавършилите пълнолетие деца, се определя в
зависимост от нуждите на детето и възможностите на родителя,
ориентировъчно в граници, установени от МС. Според ал.2-ра, издръжката на
детето не може да е по – ниска от ¼ от минималната работна заплата, т.е. към
момента 233,25 лева. Детето е на 9 години и се нуждае от средства, за да
8
съществува и да се развива като личност. Необходими са му средства за
здравословна храна, облекло, към което предстои да стане по-взискателно,
тъй като е женски пол, средства за отопление, за медикаменти и пр. Детето
следва да продължава своето образование, следователно са необходими
средства за учебни пособия – тетрадки, химикали, моливи и пр., както и за
книги. Ползването компютър и достъп до интернет също е безспорно
наложително.
От представените по делото писмени доказателства се установи, че
майката към момента работи по трудово правоотношение и получава доходи
в размер на около 1500 лева.
За бащата са налични данни, че получава доходи в размер на около
1614,00 лева месечно.
Отчитайки тези обстоятелства, съдът прецени, че необходимата сума за
издръжката на детето с оглед възрастта му и възможностите на родителите му
е 500,00 лева. Майката е родителят, който ще бъде ангажиран пряко с
отглеждането и възпитанието на детето. Предвид това счита, че тя следва да
заплаща издръжка в размер на 200,00 лева. Останалата част от необходимите
средства за издръжка на детето в размер на 300,00 лева следва да се осигурят
от бащата.
Предвид изложеното съдът счита, че искът за издръжка на детето е
основателен и следва да бъде уважен изцяло. Ответникът следва да заплаща
определената издръжката, считано от 22.07.2023г.
С оглед изцяло уважения размер на претендираната издръжка и на
основание чл.78, ал.6 вр.чл.83, ал.1, т.2 от ГПК в тежест на ответника е
дължимата върху издръжката държавна такса в размер на 432,00 лева, която
сума следва да бъде внесена по сметка на съда.
Съгласно разпоредбата на чл.329, ал.1, изр.1 от ГПК, съдебните
разноски по брачните дела се възлагат върху виновния съпруг, поради което
ответника следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените от нея
разноски в размер на 1225,00 лева за платени адвокатско възнаграждение и
държавна такса.
Съдът определя окончателна държавна такса в размер на 80.00 лева,
която следва да бъде заплатена от ответника по сметка на Русенски районен
9
съд.
Мотивиран така съдът:
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.49, ал.1, вр. ал.3 от СК с развод
сключения на 17.11.2014г. в гр.Русе граждански брак между А. Т. К. с
ЕГН:********** и И. Г. К. с ЕГН:********** за което е съставен акт за
граждански брак №0613/17.11.2014г., поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство на брака.
ПРИЗНАВА, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство на брака има съпруга - А. Т. К. с ЕГН:**********.
На основание чл.53 от СК
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака, жената И. Г. К. с
ЕГН:**********, да носи предбрачното си фамилно име - Д..
На основание чл.59, ал.2 от СК
ПРЕДОСТАВЯ на майката – И. Г. К. с ЕГН:**********,
упражняването на родителските права по отношение на непълнолетното дете
– В.А. К. с ЕГН:**********
На основание чл.59, ал.3 от СК
ОПРЕДЕЛЯ на бащата – А. Т. К. с ЕГН:**********, режим на лични
контакти с детето В.А. К. с ЕГН:********** както следва:
- Всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа в събота
до 18.00 часа в неделя, с преспиване;
- По време на официалните празници за България - за Коледа - четна
година при бащата, Нова година-при майката, Нечетна година-Коледа при
майката, Нова Година-при бащата;
- През лятото 20 дни, които не съвпадат с платения годишен отпуск на
майката.
На основание чл.59, ал.2 от СК, вр. чл.143 от СК.
ОСЪЖДА А. Т. К. с ЕГН:********** да заплаща месечна издръжка в
10
размер на 300,00 лева на детето си - В.А. К. с ЕГН:**********, чрез неговата
майка и законен представител – И. Г. К. с ЕГН:**********, считано от
22.07.2023г., до настъпване на причини за изменение или прекратяване на
издръжката.
ОСЪЖДА А. Т. К. с ЕГН:********** да заплати на И. Г. К. с
ЕГН:********** сумата от 1225,00 лева направени по делото разноски на
основание чл.329, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА А. Т. К. с ЕГН:********** да заплати по сметка на Русенски
районен съд сумата от 432,00 лева държавна такса върху определената
издръжка.
ОСЪЖДА А. Т. К. с ЕГН:********** да заплати по сметка на Русенски
районен съд окончателна държавна такса в размер на 80,00 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
11