№ 6984
гр. С...., 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. А.
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА Гражданско дело №
20211110136013 по описа за 2021 година
и взе предвид следното:
Предявени са от Г. П. В. срещу „.....” ООД осъдителни искове с правно основание: чл. 128
КТ за сумата от 659,58 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.02 от
2021г.; чл. 245 КТ за сумата от 14,66 лв. – обезщетение за забава върху главницата по чл. 128
КТ, изтекла в периода от 31.03.2021г. до 18.06.2021г. и чл.224, ал.1 КТ за сумата 85 лв. -
неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2 раб.дни от 2021г.
Претендира и законната лихва върху главниците от завеждане на исковата молба до
окончателното плащане и направените по делото разноски.
Процесните права произтичат от следните твърдени от ищеца факти:
наличие на трудово правоотношение между страните и престиране на труд за
процесния период и прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.325,
ал.1 т.1 КТ/последните не се оспорват от ответника и съдът ги приема за безспорни
между страните – арг. чл. 153 ГПК/;
неизползван платен годишен отпуск при прекратяване на правоотношението в размер
на 2 раб.дни;
неизпълнение на задълженията от страна на работодателя за заплащане на трудово
възнаграждение и на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.
Ответната страна не е подала писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК.
В тежест на ищеца е да докаже наличието на трудово правоотношение, по което за
процесния период е престирал труд, при основно месечно трудово възнаграждение в
1
посочения с исковата молба размер за процесния период и факта на прекратяване на
трудовото правоотношение и да докаже наличието на предпоставките за заплащане на
обезщетение по чл.224. Ищецът сочи доказателства за всички релевантни за спора факти.
В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащане на трудовото
възнаграждение в цялост за процесните месеци, както и на обезщетенията по чл. 221 ал.1 и
чл. 224 ал.1 КТ или обстоятелства, които намаляват или изключват задължението му за
плащане.
С молба от 20.05.2022г. ответното дружество – чрез управителя моли делото да бъде
прекратено, тъй като претендираните с исковата молба суми са заплатени, за което
представя доказателство – платежно нареждане от 16.05.2022г. за сума в размер на 800,28
лв. На 13.06.2022г. е депозирана от ответника молба с идентично съдържание.
Със становище от 07.06.2022г. процесуалният представител на ищеца адв. А. потвърждава
направеното плащане от страна на ответника, изразява становище за недопустимост на
исканото за прекратяване на делото, заявява че следва да бъде заплатена и законната лихва в
пълен размер, както и разноските по делото, предвид на това, че с поведението си ответника
е станал повод за завеждане на делото.
Относно исковете с правно основание чл. 128 и чл. 245 КТ:
Наличието на трудово правоотношение между страните в периода от 01.02.2021г. до
28.02.2021г., както и неговото прекратяване на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ на
01.03.2021г., не е спорно между страните, а се и установява от събраните в производството
писмени доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл. 128 КТ работодателят е длъжен да плаща в установените
срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената
работа. При предявен иск по чл. 128 КТ в тежест на работника/служителя е да докаже, че
претендираното от него неизплатено възнаграждение действително е било уговорено с
работодателя, че то е било част от съдържанието на трудовото правоотношение и, че е
престирал реално уговорената работа, доколкото от тези положителни факти именно
работникът черпи изгодни правни последици, а в тежест на работодателя е да докаже, че
дължимото възнаграждение действително е било изплатено.
Насрещната престация на работодателя за предоставената му и използвана от него работна
сила е задължението му да заплаща в установените срокове на работника или служителя
уговореното трудово възнаграждение за извършената работа /чл. 124 КТ/. Съгласно чл. 8, ал.
2 КТ добросъвестността при изпълнението на трудовите задължения се предполага до
доказване на противното /по делото не се и твърди недобросъвестно изпълнение на
трудовите задължения от страна на ищеца/. Предвид изложеното съдът приема, че ищеца е
изпълнявал възложените му трудови задължения съобразно договореностите му с
работодателя и същият му дължи пълният размер на уговореното трудово възнаграждение.
Установява се безспорно, че в хода на производството ответното дружество е погасило
изцяло вземанията на ищеца за дължимо трудово възнаграждение, предмет на настоящото
2
дело, като е извършило плащане по банков път на сума в общ размер от 800,28 лв. Ето защо,
съдът приема, че ответника е заплатил в хода на процеса претендираната от ищеца сума от
659,58 лв., дължима за работна заплата за м.02.2021г., ведно с лихвата по чл. 245 КТ, изтекла
в периода от 31.03.2021г. до 18.06.2021г. в размер на 14,66 лв.
Ето защо исковете с правно основание чл. 128 и чл. 245 КТ следва да се отхвърлят като
погасени чрез плащане в хода на процеса.
Относно иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ:
Съгласно разпоредбата на чл. 224, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение
работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен
годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Видно от
разпоредбата фактическия състав на това обезщетение включва два елемента: 1)
прекратяване на трудовото правоотношение и 2) наличие на неизползван платен годишен
отпуск. Обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ безусловно се дължи към датата на уволнението
и не е в зависимост от законосъобразното му извършване – в този смисъл решение №
623/24.06.2002 г. по гр. дело № 933/2001 г. на ВКС, III г. о. В конкретния казус са налице и
двата елемента. Безспорно е, че ищеца е имал неизползван платен годишен отпуск в размер
на 2 раб.дни към датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Това не се оспорва
от ответника.
Съдът намира, че с извършеното плащане по банковата сметка на ищеца в общ размер от
800,28 лв. ответното дружество е заплатило изцяло и дължимото обезщетение по чл. 224, ал.
1 КТ, поради което този иск също следва да се отхвърли като погасен чрез плащане в хода на
процеса.
С остатъка от преведената от ответника сума на 16.05.2022г. е погасена част от дължимата
законна лихва върху главното вземане, дължима от датата на депозиране на исковата молба
в съда – 22.06.2021г. до плащането – 16.05.2022г., чийто размер, изчислен от съда по реда на
чл. 162 ГПК възлиза на 69,04 лв., от които неизплатени остават 28 лв., които следва да се
присъдят.
Относно разноските за производството:
При този изход на спора на ищеца следва да се присъдят своевременно поисканите разноски
за производството, /като се отчита и факта, че ответника е платил дължимите суми в хода на
процеса, т.е. дал е повод за завеждане на делото/, които разноски са установени в размер
на 600 лв. - за адвокатско възнаграждение, заплатено в брой.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на СРС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
държавна такса в размер на 50 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. П. В., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. С...., ..... – чрез
3
адв. А. срещу „.....” ООД, ЕИК ****, с адрес гр. ..........., осъдителни искове с правно
основание: чл. 128 КТ за сумата от 659,58 лв., представляваща неизплатено трудово
възнаграждение за м.02 от 2021г.; чл. 245 КТ за сумата от 14,66 лв. – обезщетение за забава
върху главницата по чл. 128 КТ, изтекла в периода от 31.03.2021г. до 18.06.2021г. и чл.224,
ал.1 КТ за сумата 85 лв. - неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за
2 раб.дни от 2021г., ведно с искането за заплащане на част от законната лихва върху
главното вземане за периода от завеждане на исковата молба в съда – 22.06.2021г. до
плащането – 16.05.2022г. в размер на 41,04 лв., като погасени чрез плащане в хода на
процеса.
ОСЪЖДА „.....” ООД, ЕИК ****, с адрес гр. ........... да заплати на Г. П. В., ЕГН **********,
със съдебен адрес гр. С...., ..... – чрез адв. А. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 600 лв.
– разноски за производството, както и да заплати непогасената част от законната лихва
върху главното вземане, считано от 22.06.2021г. до 16.05.2022г. в размер на 28 лв.
ОСЪЖДА „.....” ООД, ЕИК ****, с адрес гр. ........... да заплати по сметка на Софийски
районен съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК държавна такса в размер на 50 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4