Р Е Ш Е Н И
Е № 260276
гр. Пловдив, 08.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, XV граждански състав, в публично
заседание на пети август хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ БОЕВА
при секретаря Катя
Янева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 19720 по описа за 2018 г. на Районен съд Пловдив, за да се
произнесе взе предвид следното:
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД –
гр. Пловдив е предявило установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК,
във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено по
отношение на ответника Д.И.П., че последната дължи на ищеца сумата от 434,38
лв., представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена
канална вода за периода от 03.04.2014 г. – 25.06.2018 г. за обект, находящ се в
**************************, както и мораторна лихва в размер на 57,46 лв. за
периода 30.06.2017 г. – 31.05.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 06.07.2018 г., до
окончателното изплащане на вземането, както и за присъждане на разноски в
заповедното производство, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № ****/ 09.07.2018 г. по ч.гр.д. № 11234 по описа за 2018 г.
на Районен съд Пловдив, IX гр.с.
Ищецът твърди, че ответникът е
потребител на ВиК услуги с № ********** в качеството си на собственик и
ползвател на водоснабден недвижим имот, който бил придобит от него по силата на
договор за дарение. Посочва, че в имота на потребителя има два броя монтирани
измервателни устройства, посредством чиито показания се е извършвал отчетът в
имота, като в картотеката на дружеството монтираните измервателни устройства
фигурирали под № ********** и **********. Излагат се съображения, че отчетът на
измервателно устройство ********** от ***** г. до *****г. бил извършван по
показания на монтирано измервателно устройство, след коети ******** установил,
че водомерът следвало да бъде заменен с нов, след което за месеците юли и
август 2015 количеството вода било измерено по тарифа, а след поставянето на
нов водомер – на ****** г., от август 2015 г. отново измерваното започнало по
показания на измервателното устройство. Досежно измервателно устройство **********
се посочва, че от 03.04.2014 г. до 20.01.2016 г. отчетът бил извършван по
показания на монтирано измервателно устройство, след което ******** установил,
че водомерът следвало да бъде заменен с нов, след което в месеците до март 2016
г. количеството вода било измерено по тарифа, а след поставянето на нов водомер
– на 21.04.2017 г., започнало отново измерваното по показания на измервателното
устройство. В карнетите на посочените водомери фигурирали подписи на потребителите.
Сочи, че на абоната била връчена покана за доброволно плащане, получена на дата
17.03.2015 г. Също така, след депозирането на заявлението по чл. 410 ГПК, член
на семейството на ответницата се явил при дружеството и сключил споразумение за
задълженията в обекта за периода 02.06.2004 г. – 25.09.2018 г., като процесните
задължения влизали в споразумението. Ищецът е поискал издаването на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу ответника, въз основа на
което е образувано ч.гр.д. № 11234/2018 г. ПРС, IX гр.с. Длъжникът
не е бил намерен, поради което заповедта за изпълнение му е връчена по чл. 47
ал.5 ГПК и за заявителя е възникнал правния интерес от предявяване на настоящия
иск. Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски
в исковото и заповедното производство.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил
писмен отговор от особения представител на ответника – адв. *****. В същия се
възразява, че ищцата не е ползвала процесния имот, както и че същата не е знаела
за сключеното споразумение от 03.10.2018 г. Прави възражение, че всички
задължения до 06.06.2015 г. са погесани по давност, включително и начислените
лихви по отношение на тях. Поради изложеното моли предявените искове да бъдат
отхвърлени като неоснователни, а при условията на евентуалност – ако съдът
приеме, че исковете се явяват основателни, да отхвърли за главницата и
обезщетение за забава за периода 03.04.2014 г. – 01.06.2015 г. като погасени по
давност.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
По
допустимостта на предявените искове:
Видно
от приложеното ч.гр.д. № 11234 по описа за 2018 г. на Районен съд Пловдив, IX граджански състав, образувано по депозирано от
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е
издадена заповед № ****/09.07.2018 г. Заповедта е била връчена на длъжника на
основание чл. 47 ал.5 ГПК, поради което с разпореждане съдът е указал на
заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл.415,
ал.1, т.2 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е
пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение,
и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са
допустими.
По
основателността на предявените искове:
За
основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, ищцовото дружество следва да докаже при
условията на пълно и главно доказване на основание чл.154, ал.1 ГПК наличието
на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставка на питейна вода
и отвеждане на канална вода, че ответникът е потребител на услугите за исковия
период на обекта, находящ се в **************************, че ищецът е изправна
страна по договора, както и да установи размера на претенциите.
Възникването на
облигационно правоотношение между страните по спора се основава на това дали
ответникът има качеството на „потребител” по смисъла на § 1, т.2 от ДР към Закона
за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). За да
възникне посоченото качество, ответната страна следва да е собственик или
ползвател на имот, за който се предоставят В и К услуги. Във връзка с доказване
правото на собственост, е приета Декларация по чл. 14, чл. 27 и пар. 2 ПЗР на ЗМДТ за описания имот /л.113-116/, деклариран от ответника. Без значение за
изхода на спора е, че имотът е съсобствен. В отношенията с доставчика,
ответникът, на чието име е открита партидата /видно от всички издадени и
приложени документи във връзка с имота/, дължи начислените суми, а останалото е
въпрос на вътрешни уговорки между съсобственици, респ. на евентуално приложение
на чл. 30, ал. 3 ЗС, по силата на който /при липсата на други договорености/
ответникът би могъл да иска от другите съсобственици припадащата му се част от
разходите за общата вещ. С оглед изложеното, съдът приема, че ответникът е
титуляр на вещното право на собственост на имота, за който се твърди да е доставена
вода, респ. има качеството на потребител на процесния имот, който има
задължението да заплаща потребените В и К услуги на оператора, какъвто е
ищцовото дружество по смисъла на чл.2, ал.1 ЗРВКУ, по цени, одобрени от ДКЕВР.
Съгласно чл.11, ал.7 ЗРВКУ В и К
операторите публикуват одобрените от комисията общи условия на договорите за
предоставяне на В и К услуги най-малко в един централен и един местен
ежедневник, които влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.
На
следващо място, по делото се установи, че ищцовото дружество е доставяло
питейна вода и е отвеждало канална вода за процесния период от 03.04.2014 г. – 25.06.2018
г., поради което е изправна страна по договора. По отношение на количеството
доставена и отчетена услуга следва да се има предвид следното: Начинът за
отчитане на изразходваното от потребителите количество вода е регламентиран в
Глава шеста от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. на МРРБ за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и
канализационни системи (обн., ДВ, бр. 88 от 2004 г.). Принципното положение е,
че изразходваната вода се отчита по водомера на водопроводното отклонение –
така чл.30 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. В този смисъл е и чл.20 от Общите
условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД – гр. Пловдив. От приложените по делото карнети /л.18 – 21/
се установи, че в обекта има разположени два водомера с № ********** и **********,
чрез които съобразно посочената уредба се е осъществявало отчитането на
потребената вода.
От
разпита на св. В.П. се установи, че същият живее на процесния адрес, заедно със
своята **** и своя ****. През периода 2014 – 2018 г. същият посочва, че имотът
е посещаван от ********, който е бил с касов апарат и на когото са заплащани
суми. Той посетил ищцовото дружество и сключил споразумение. След предявяване
на находящите се по делото карнети, посочва, че голяма част от подписите са
негови, а други – на неговата майка и на неговия брат.
По делото се установи, от показанията на
разпитания на ищеца св. – С.К., че в имота е имало монтирани два водомера,
както и че винаги е осигуряван човек в апартамента за осигуряване достъп за
извършване на отчета, който се е подписвал на карнети. При извършването на
отчетите от страна на представителя на ответника не е имало възражение за
количеството отчетена вода.
От приетата по делото ССчЕ, се
установява, че от страна на ответницата при ищеца е постъпило плащане в размер
на 70.00 лева на 27.07.2018 г., с което са погасени задължения извън процесния
период, а именно: по издадени фактури за консумирана питейна и отведена канална
вода от 2008 г. до 2020 г., а на 03.10.2018 г. са платени от ответника 400.00
лева за погасяване на задължения по фактури от 2003 г.до 2007 г. За начислените
задължения за процесния период, при ищцовото дружество не са осчетоводени
постъпили плащания от Д.П.. За същия период са начислени задължения за
консумиране на питейна и отведена канална вода в размер на 434,38 лева и лихви
за забава за изпълнението на посочените задължения в размер на 57,46 лева. За
процесния период счетоводството на ищеца е водено редовно, при спазване на
изискванията на Закона за счетоводството, като издадените фактури съответстват
на въведените цени на питейна вода, както и на записаните количества в
карнетите. Задълженията на ответницата за период от три години назад от датата
на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 03.10.2018 г. възлизат на 306,27
лева главница и 26,49 лева лихва. Съдът кредитира заключението на в. л. като
компетентно изготвено, с необходимите знания и умения. Единствено съдът намира,
че следва да посочи, че погрешно при формулирането на задачата на вещото лице,
е посочено, че заявлението по чл. 410 ГПК е депозирано на 03.10.2018 г.,
доколкото видно от приложеното по делото ч. гр. д. № 11234/2018 г. по описа на
Районен съд Пловдив, заявлението е входирано на 06.07.2018г. От методиката на
изчисляване на главницата и обезщетението за забава на вещото лице от
приобщената експертиза, се установява, че за три години назад от датата на
депозирането на заявлението по чл. 410 ГПК – 06.07.2018 г., дължими от
ответницата са следните суми: 337,57 лева главница и 32,60 лева обезщетение за
забава.
От всичко изложено следва, че са налице
всички материалноправни предпоставки за уважаване предявената претенция на
ищеца, а именно: ответникът, в качеството му на потребител на услугите на
ищцовото дружество, да му заплати стойността на доставената питейна и канална
вода по отвеждане.
Основателно се явява възражението на
особения представител на ответника, че част от претендираните суми са погасени
по давност. Касае се за възникнали повтарящи се задължения за предаване на
пари, с единен правопорждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определяеми, поради
което несъмнено се обхващат от понятието „периодични плащания“ по смисъла на
чл. 111 б. „в“ ЗЗД /в който смисъл е Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по
тълкувателно дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС/, респ. се погасяват с изтичане на
тригодишен давностен срок. Както вече посочено, дължимите суми от ответницата
за консумирана питейна вода и отведена канална вода за тригодишен период назад
от датата не депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК възлизат на 337,57 лева,
а обезщетението за забава – на 32,60 лева. До този размер предявените искове
следва да бъдат уважени, а над него – до пълните претенции, следва да бъдат
отхвърлени като погасени по давност.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът на
основание чл.78, ал.1 ГПК съразмерно с уважената част от исковите претенции. Ищцовото
дружество се представлява от юрисконсулт, поради което на основание чл. 78,
ал.8 ГПК има право на присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда. Съгласно посочената разпоредба размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 лв. до 300 лв. Съдът намира, че с
оглед фактическата и правна сложност на делото, следва да се определи възнаграждение
от 100 лв. Общият размер на сторените разноски от ищеца по делото е 645 лева, от
които 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение; 75 лв. – за ДТ; 150 лв. –
депозит за вещо лице, 20 лева – депозит
за свидетел и 300 лева – за особен представител. Съразмерно на уважената част
от предявените искове, разноски на ищеца следва да бъдат заплатени в размер на
485,49 лева.
Следва да се присъдят и сторените разноски в заповедното
производство съразмерно на уважената част от исковите претенции, а именно – сумата
от 56,45 лв., като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът
дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д.И.П., ЕГН: **********,
адрес: ***, дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, следните
суми: сумата от 337,57 лв. (триста
тридесет и седем лева и петдесет и седем стотинки), представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и
отведена канална вода за периода от 01.06.2015 г. – 25.06.2018 г. за обект,
находящ се в **************, както и обезщетение за забава в размер на 32,60 лв. (тридесет и два лева и
шестдесет стотинки) за периода 30.06.2017 г. – 31.05.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 06.07.2018
г., до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № ****/ 09.07.2018 г. по ч.гр.д. № 11234 по
описа за 2018 г. на Районен съд Пловдив,
IX гр.с., КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцииите
за заплащане на сумата над 337,57 лева до пълния претендиран размер от 434,38
лева, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена
канална вода за периода от 03.04.2014 г.- 01.06.2015 г. и за обезщетение за
забава върху главницата за разликата над 32,60 лева до пълния претендиран
размер от 57,46 лева, като погасени по давност.
ОСЪЖДА
Д.И.П., ЕГН: **********, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД,
ЕИК: ********* сумата от общо 485,49
лева (четиристотин осемдесет и пет лева и четиридесет и девет стотинки) - съдебноделоводни
разноски пред първата инстанция съразмерно на уважената част от исковете и 56,45 лв. (петдесет и шест лева и
четиридесет и пет стотинки) – разноски в заповедното производство, сторени по ч.гр.д.
№ 11234 по описа за 2018 г. г. на Районен съд Пловдив, IX гр.с., съразмерно на
уважената част от исковете.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с
въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ Катя Боева
Вярно с оригинала!
КЯ