РЕШЕНИЕ
№ 1306
гр. Пловдив , 13.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Милена Ат. Георгиева
при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова
като разгледа докладваното от Милена Ат. Георгиева Административно
наказателно дело № 20215330203882 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №РД-04-ХІ-Б-
34/29.04.2021г. на Директор на РЗИ - Пловдив, с което на Ж. Д. М.,
ЕГН:**********, за нарушение на чл.63, ал.4 от Закона за здравето /ЗЗ/, вр.
т.7 от Заповед № РД-01-609/21.10.2020г. на Министъра на здравеопазването,
на основание чл.209а, ал.1 от З3 е наложено административно наказание -
ГЛОБА в размер на 300 /триста/ лева.
Жалбоподателят, по съображения, изложени в жалбата и лично в
съдебно заседание, моли съда да отмени атакуваново наказателно
постановление, като определи случая за маловажен по смисъла на чл.28 от
ЗАНН. По същество не оспорва нарушението.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се
представлява от юрк. Р.Г., която пледира за потвърждаване на обжалваното
наказателно постановление.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като
анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 7 - дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
1
На 28.10.2020г. от свид. В. П. В. - *** в ***, заедно със свой колега, ***
К.Б.К., съвместно с представител на Сектор СПС към ОД на МВР-Пловдив
извършили проверка в транспортно средство за обществен превоз по линия №
*** с рег. № ***, находящо се на спирката в гр.Пловдив, на бул. „Христо
Ботев“ №46. Пътното превозно средство представлявало закрито обществено
място по смисъла на §1а от ДР на ЗЗ, публ. в ДВ, бр.70/2004г., изм. и доп. ДВ
бр.42/2010г. и т.10 от Заповед № РД-01-609/21.10.2020г. на Министъра на
здравеопазването. Контролните органи се качили в автобуса и в хода на
проверката, установили, че *** - жалбоподателят Ж. Д. М., не изпълнява
въведените с т.7 от Заповед №РД-01-609/21.10.2020г. противоепидемични
мерки, а именно не е поставил защитна маска за лице или друго средство,
покриващо носа и устата. Маската му била отместена встрани на лицето. На
място, на М. била връчена покана да се яви на 02.11.2020г. в РЗИ – Пловдив
за съставяне на АУАН. Отказът на Ж. да приеме поканата, бил удостоверен с
подписа на двама свидетели. По случая бил съставен и протокол за извършена
проверка от дата 28.10.2020г.
На 02.11.2020г., с оглед установеното по време на проверката, свид. В.
съставила АУАН № 001628 за нарушение на чл.63, ал.4 от ЗЗ, вр. т.7 от
Заповед №РД-01-609/21.10.2020г. на Министъра на здравеопазването срещу
М., в негово отсъствие. След множество предприети действия за връчването
на съставения акт, същият бил получен на 20.04.2021г.
В законоустановения срок срещу АУАН не постъпило писмено
възражение по реда на чл.44 ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното НП, с
което на Ж. Д. М., за нарушение на чл.63, ал.4 от ЗЗ, вр. т.7 от Заповед №РД-
01-609/21.10.2020г. на Министъра на здравеопазването, на основание чл.209а,
ал.1 от З3 е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 300
лева.
Описаната фактическа обстановка се установява от писмените
доказателства по делото, както и от гласните доказателства – показанията на
актосъставителя В., която потвърждава авторството на АУАН и направените
в него констатации. Съдът кредитира показанията й като достоверни,
последователни, съответстващи на писмените доказателства по делото.
При така установените фактически положения съдът формира
безспорен и категоричен извод, че жалбоподателят М. не е изпълнил
въведените от Министъра на здравеопазването противоепидемични мерки в
т.7 от Заповед № РД-01-609/21.10.2020г., като не е поставил защитна маска за
лице или друго средство, покриващо носа и устата в закрито обществено
място – *** автобус за градски транспорт.
Въпреки установеното, при извършената служебна проверка съдът
констатира съществени процесуални нарушения, които налагат отмяната на
обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.
В конкретния случай поведението на М. в акта и постановлението е
подведено под нормата на чл.63, ал.4 от Закон за здравето, която не съдържа
2
каквото и да било дължимо поведение от страна на правните субекти, а
определя правомощие на Министъра на здравеопазването при определени
обстоятелства да въведе със заповед временни противоепидемични мерки по
предложение на главния здравен инспектор за територията на страната или за
определена област. Същевременно определената за санкционна в НП –
разпоредбата на чл.209а, ал.1 от ЗЗ е тази, която съдържа едновременно и
диспозиция и санкция на административното нарушение, и която със своя
бланкетен харакер изисква правното й привързване с конкретна заповед и
мерки, каквито са тези от т.7 от Заповед № РД-01-609/21.10.2020г. на
Министъра на здравеопазването, т.е. чл.209а, ал.1 от ЗЗ е
правноквалифицираща конкретното противоправно поведение, но отсъства
изобщо в АУАН. Посоченото представлява неправилно приложение на
материалния закон, като дадената правна квалификация на поведението на
нарушителя е несъответна. Коментираното нарушение е съществено, тъй като
пряко рефлектира върху правото на защита на жалбоподателя да узнае кои са
законовите разпоредби, чието нарушаване е довело до ангажирането на
административнонаказателната му отговорност. /В този смисъл е Решение
№782 от 16.04.2021г. на Административен съд – Пловдив, постановено по
КАНД №177/2021г./.
Отделно от горното и представляващо самостоятелно основание за
отмяна на обжалваното наказателно постановление е, че спрямо разглеждания
казус са били налице материално-правните предпоставки за квалифициране
на случая като маловажен и е следвало да се приложи разпоредбата на чл. 28
от ЗАНН. Конкретният случай се отличава със смекчаващи отговорността
обстоятелства, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност на
деянието и дееца в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
съответния вид. На първо място по делото липсват данни институтът на
маловажност на случая вече да е бил прилаган по отношение на
санкционираното лице с предупреждение, че при повторно извършване на
същото по вид административно нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. Т.е. касае се за извънредна изолирана проява от
страна на жалбоподателя.. Същият признава нарушението, изразява
критичност към него и стремеж подобно нарушение да не бъда допускано в
бъдеще. Не може да убегне от вниманието на съда и възрастта на
жалбоподателя - *** години, което, наред с горното, охарактеризира по-ниска
степен на обществена опасност на дееца. На следващо място, не без значение
е и обстоятелството, че констатирането на нарушението е станало в момент, в
който жалбоподателят е отпивал от напитка с отместена настрани от лицето
маска, докато е *** автобус на градския транспорт. Тук е мястото да се
постави внимание върху влошените условия на труд на шофьорите в градския
транспорт – недостиг на ППС-та, многочасови смени на път, липса на работна
ръка и липсата на почивки, които обстоятелства в своята съвкупност, от чисто
човешка и морална гледна точка, биха оправдали едно утоляване на жажда.
Отделно от това, действително М. е бил в закрито обществено пространство,
3
каквото е управляваното от него ППС, по делото обаче няма данни и не се
установява в близост да е имало други лица – пътници. Общоизвестни са и
способите – поставяне на въжено ограничение около шофьорското място,
неотваряне на първа врата, които способи шофьорите използват, за да се
изолират от останалите лица в транспортното средство и които макар не до
там правилни, служещи за адаптация и справяне на лошите условия на труд с
една такава епидемична обстановка. Разбира се от значение е и това, че
наказаното лице е „***“, отделен от останалите и самостоятелно
позициониран, противно на функциите на един кондуктор, който в пряк и
непосредствен контакт таксува всички евентуално налични пътници в
транспортното средство. В този смисъл, следва да се посочи, че целта на
ограниченията е да се намали риска от разпространение на инфекция, поради
което следва да се заключи, че липсата на странични лица в непосредствена
близост до извършителя на нарушението и неносенето на предпазна маска от
него, предвид и че шофьорското място е отделено от останалите седалки в
ППС, не поставя в опасност живота и здравето на други хора. Непознато на
контролните органи е останало емоционалното състояние, в което се е
намирал жалбоподателят, докато е работел, продиктувано от внезапно
връхлетели го и разтърсващи лични събития, всички допринесли за
възпрепятстването му да се защити пред контролните органи и да обясни, че
все пак е имал маска, но към този момент я е отместил, за да отпие напитка.
Очевидно обществената опасност на деянието и дееца в случая са
изключително ниски, а наложената санкция, макар и в минимално
предвидения в закона размер, е неоправдано висока, с оглед на причинените
общественоопасни последици и е несъразмерна с получаваните доходи на
един обикновен работник, в пенсионна възраст. При тези конкретни
обстоятелства, наказващият орган е можело да процедира в условията на
чл.28 от ЗАНН, като предупреди нарушителя, че при повторно извършване на
нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Като не е съобразил горното, наказващият орган е издал едно
незаконосъобразно наказателно постановление, като не е приложил
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
На основание чл.63, ал.3, вр. ал.1 от ЗАНН страните в
административнонаказателното производство имат право на разноски, с оглед
изход на делото. В случая страните не направиха искане за присъждане на
разноски, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ №РД-04-ХІ-Б-
34/29.04.2021г. на Директора на РЗИ - Пловдив, с което на Ж. Д. М.,
ЕГН:**********, за нарушение на чл.63, ал.4 от Закона за здравето /ЗЗ/, вр.
т.7 от Заповед №РД-01-609/21.10.2020г. на Министъра на здравеопазването,
4
на основание чл.209а, ал.1 от З3 е наложено административно наказание -
ГЛОБА в размер на 300 /триста/ лева.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5