РЕШЕНИЕ
гр. София, 25.08.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 26-ти с-в, в открито заседание на четиринадесети
юли две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при секретаря Мая Симеонова като разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 10214 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 432 ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
Ищцата Р.В.Д. от гр.София твърди, че
на 12.03.2019г. е пострадала в резултат на ПТП. Била блъсната от трамвайна мотриса,
докато пресичала на пешеходна пътека на кръстовището на бул.“Княгиня Мария
Луиза“ с ул.“Поп Богомил“. Сочи, че виновен за ПТП е водачът на трамвайната
мотриса К.Б., който не предприел спиране при наличие на пешеходка на
трамвайното трасе. В резултат на описаното ПТП ищцата е получила счупване на лявото
рамо. Била извършена операция. Възстановителният период бил продължителен ,
свързан с много болки и страдания, които и сега ищцата продължава да търпи, тъй
като не се е възстановила. Ищцата сочи, че увреждащата трамвайна мотриса има
сключена застраховка ГО при ответника с период на покритие от 01.01.2019г. до 31.12.2019г., валидна към датата на ПТП, което
ангажира отговорността на последния за обезщетяване на причинени вследствие на ПТП имуществени и неимуществени
вреди. Моли съда да осъди ответника да й заплати обезщетение за причинени
неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП в размер на 40 000лв.,
ведно с лихвата от деня на увреждането. Претендира за разноски.
Ответникът „Б.В.И.Г.” АД оспорва
иска по основание и по размер. Оспорва механизма на ПТП, наличие на вина у ватмана.
Оспорва твърдените в исковата молба вреди, както и причинно-следствената връзка
между ПТП и твърдените вреди. Алтернативно сочи на съпричиняване
от страна ищцата. Намира размера на иска за прекомерно завишен и несъобразен с
конюнктурата в страната. Моли съда да
отхвърли исковете. Претендира за разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, установи следното от фактическа страна:
От представения констативен протокол № К-140/12.03.2019г.
на СДВР се установява, че на 12.03.2019г. около 17,30ч. в гр.София, на бул.“Княгиня
Мария Луиза“ в района на кръстовището с ул.“Поп Богомил“ е настъпило ПТП между
трамвайна мотриса и пешеходец. Посочено е, че трамвайната мотриса Tramvai BE4/6S с инвентарен номер 676, управлявана от К.П.Б.,***
с посока бул.“Тодор Александров“ към бул.“Сливница и в район на кръстовището с
ул.“Поп Богомил“ участва в ПТП с пресичащия от ляво на дясно по посока на
движение на трамвайната мотриса пешеходец Р.В.Д.. Срещу водача е образувано
досъдебно производство. По същото е изготвен протокол за оглед на местопроизшествие
от 12.03.2019г., видно от който местопроизшествието не е запазено. При огледа е
установено, че пътя в района на ПТП представлява по една пътна лента за всяка
посока на движение, разделени от трамвайно трасе с широчина 5,6м. Посочено е,
че пътни знаци , свързани с ПТП не са намерени. Не е описана и пешеходна
пътека. Извършен е и оглед на трамвайната мотриса, по която не са установени
щети. Няма данни за извършване на други процесуално следствени действия, както
и данни на какъв етап е образуваното ДП.
За изясняване на механизма на ПТП са
събрани гласни доказателства. Св.В.С. установява, че е видял инцидента. Намирал
се срещу ищцата, на отсрещния тротоар на ъгъла на бул.Мария Луиза и ул.Поп
Богомил. Той също щял да пресича пътното платно, но в противоположната посока.
Видял ищцата, която вече пресичала пътното платно, движела се точно срещу него.
Намирала се по средата на платното, между двете трамвайни линии, когато
автомобилите от „Лъвов мост“ тръгнали, заради зелен
светофар, и й попречили да продължи пресичането. Тя останала да изчака колите.
Трамваят се движел с равна скорост, не се опитал да намали или предупреди със
звуков сигнал. Ищцата била с гръб към трамвая, когато той я ударил. Трамваят се
движел в посока „Лъвов мост“. Жената паднала, а
трамваят продължил, не спрял. При удара тя се намирала с гръб към трамвая между
двете трамвайни линии. Колите спрели, хора помогнали на жената да се оттегли на
тротоара. Пристигнала полиция, която пък сигнализирала трамвая да бъде спрян. На
мястото, където пресичала жената, свидетелят счита ,че е нямало пешеходна
пътека. Според свидетелят трамваят е ударил ищцата със страничната си предна
лява част.
Св. К.Б., ватман, управлявал процесната трамвайна мотриса, установява, че няма спомен за
инцидент. Твърди, че нито пред него, нито зад него е имало човек. Посочва, че
обслужва линия 12. Това което знае по случая е от обясненията на св.В.С., който
казал на жандармерията, че трамваят бил ударил жена със задната лява част на
трамвая. Жандармерията догонила свидетеля и
спряла трамвая. Спомня си, че времето било ясно и слънчево. Било час
пик, когато имало много пешеходци и пътници. На това място всеки ден много
пешеходци пресичали не на местата, обозначени със светофари. Там нямало
пешеходна пътека. Твърди, че с мобилно устройство е снимано, че в задната лява
част на трамвая има забърсан прах от охлузване. Съдът установи, че такава
снимка по делото не е представена, не се намира и във фотоалбума, изготвен на
досъдебното производство.
За установяване на механизма на ПТП е
назначена и съдебна автотехническа експертиза. Въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, вещото лице дава
следното заключение: ПТП е настъпило в район на кръстовището, образувано от
пресичането на бул.“Княгиня Мария Луиза“ с ул.“Поп Богомил“ в столицата. В
района на произшествието не е имало налична пешеходна пътека. Ищцата е
пресичала пътното платно на бул.“Княгиня Мария Луиза“ в район на кръстовището с
ул.“Поп Богомил“ в посока от дясно на ляво спрямо посоката на движение на
трамвайната мотриса, която се е движела по трамвайното трасе на бул.“Княгиня
Мария Луиза“ с посока от бул.“Тодор Александров“ към бул.“Сливница“. На въпроса
дали ватманът е имал видимост по отношение на пресичащите пешеходци, вещото
лице отговаря във варианти съобразно показанията на св.С. и на св.Б., които се
различават досежно това, коя част на мотрисата е
ударила ищцата. Според вещото лице, ако се приеме, че св.С. вярно е възприел
настъпването на първоначалния контакт на тялото на пешеходката в предната лява
част на трамвайната мотриса, то тогава ватманът е имал обективна възможност да
възприеме наличието на пешеходката на трасето. Ако пък се приеме, че
първоначалния контакт на тялото на пешеходката е в задната лява част на
трамвайната мотриса, то ватманът е поставен в обективна невъзможност да
възприеме наличието на пешеходката на трасето и да предотврати настъпването на
инцидента. Според вещото лице скоростта на движение на мотрисата е била около
5-8 км/ч.
Назначената по делото съдебна медицинска
експертиза установява, че в резултат на ПТП ищцата е получила закрито счупване
на горния край /шийката/ на лявата раменна кост. След инцидента ищцата е била
прегледана във ВМА и е поставена обездвижваща превръзка тип „Дезо“ на левия горен крайник за 35 дни. На 22.03.2019г. е
била оперирана, поради разместване на счупването. Извършено е открито
наместване и фиксация на раменната кост с метална
пластина и винтове. Поставена й е ортеза за 20 дни.
Ищцата е провела физиотерапия и рехабилитация. Към настоящия момент счупването
на лявата раменна кост е калцирано напълно. Движенията на лявата раменна става
са ограничени до 35% от нормалния обем. Има и оперативен белег с дължина 9см.
по предна повърхност на лява раменна става. Според вещото лице ищцата е търпяла
интензивни болки след ПТП за около 14-15 дни, след което болките са били с
умерен интензитет до края на 30-ия ден след операцията. След това интензитетът
на болките постепенно намалял. И сега ищцата изпитва болки при движения и
работа с лявата ръка, при влажно и студено време. На ищцата предстои нова операция
за изваждане на металните импланти. Според вещото
лице ищцата се е нуждаела от обслужване и помощ за около 3 м. след ПТП.
Във връзка с търпени от ищцата болки и
страдания, съдът допусна до разпит св. Д.Д., съпруг
на ищцата. В съдебно заседание същият установява, че в процесния
ден съпругата му излязла, за да отиде на Женския пазар. Към 17,50ч. той й се
обадил по телефона. Тя му отговорила и му казала, че я е блъснал трамвай,
ударил я в лявото рамо като пресичала и се намирала на тротоара от страната на
пазара. Чакала линейка. 5 минути по-късно той отново й позвънял, но тя плачела
и му казала, че чака линейка. Свидетелят видял съпругата си във ВМА, където я
привързали и освободили. Не помнела добре, била като изумена. На следващия ден
посетила невролог. Казали й че има сътресение, но ще отмине. Закупили ортеза и я поставили, но ищцата имала силни болки и я
оперирали. Ищцата не можела да се съблича, облича. Свидетелят й помагал,
придружавал я като тръгнала на физиотерапия. И сега ищцата не можела да ползва
ръката си и се налагало да й помагат с обличането и събличането.
Трамвайната мотриса е застрахована по ЗЗГО при
ответника по полица № BG/03/319000019312
покриваща 01.01.2019г.- 31.12.2019г., вкл. и датата на ПТП – 12.03.2019г.
Ищцата е предявила претенция пред
ответника за заплащане на обезщетение по ЗЗГО. Същата е заведена под вх.№
21760/10.04.2019г. Ответникът е отговорил на 3.06.2019г. като е поискал от
ищцата да представи автотехническа експертиза и
протокол за оглед на местопроизшествие. Няма доказателства за друга
кореспонденция водена между страните във връзка с ПТП.
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ увреденото лице може да предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя
на вредата. С договора за застраховка "Гражданска отговорност"
застрахователят се задължава да покрие отговорността на застрахования за
причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. За да се ангажира
отговорността на застрахователя по чл. 432 ал.1 от КЗ е необходимо към момента
на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено
от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия
причинител на вредата, респективно собственика на автомобила и застрахователя.
Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на
застрахования делинквент, като застрахователят дължи
обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото
лице за репарирането им. Съгласно изискванията на нормата на чл. 498 от КЗ,
установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на
прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу
застраховател, увреденото лице, което
желае да получи застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към
застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 от КЗ. Ако
застрахователят не е платил в срока по чл. 496 от КЗ, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение, пострадалият може да предяви претенцията си пред съда.
В случая ищцата е предявила извънсъдебно претенцията си към застрахователя.
Последният не е платил обезщетение. Предявеният иск е допустим и следва да се
разгледа по същество.
Основателността на прекия иск предполага
установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1/настъпилото
ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправно поведение
на виновния водач, 3./ претърпените неимуществени вреди и 4./ наличието на
пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5./ ответникът да е
застраховател на гражданската отговорност на причинилия произшествието водач.
Между страните не се оспорва
застрахователното правоотношение, а и то е установено от ищцата с писмени
доказателства. Спор съществува досежно механизма на
ПТП, като ответникът е оспорил представения протокол за ПТП досежно
описания в него механизъм на ПТП. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно
константната съдебна практика, актовете на органите на досъдебното
производство, макар да са официални документи по смисъла на чл. 179 от ГПК, не
представляват в производството по предявен пряк иск по реда на КЗ доказателство
за механизма на пътно-транспортното произшествие и за поведението на
участниците в него /така и решение № 63 от 04.06.2018 г. по описа на ВКС, II
отделение, ТК, т. дело№ 2192/2017 година/. Те нямат задължителна сила за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици на деянието и не следва
да бъдат ценени. Съгласно императивната норма на чл. 300 от ГПК, такава сила е
придадена само на влязлата в сила присъда на наказателния съд и то единствено
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца. Всички останали факти, които имат отношение към
гражданските последици на деянието следва да бъдат установени със съответните
допустими от ГПК доказателствени средства
непосредствено в рамките на производството по разглеждане на гражданското дело.
Във връзка с механизма на ПТП по делото са събрани гласни доказателства - показанията на свидетел очевидец, св. В.С., и
показанията на ватмана на трамвайната мотриса, св.К.Б., който твърди, че не е
възприел инцидента, а е научил по-късно за него от органите на МВР и от св.С.. Показанията
на св.Б. и на св.С. се различават досежно коя част от
мотрисата е ударила ищцата – според св.С. предната лява част на мотрисата е
ударила ищцата, според св.Б. – полицаите му казали, че според св.С. мотрисата е
ударила ищцата със задна лява част. Св.Б. твърди, че не е видял удара на
мотрисата върху ищцата, следователно той не е пряк очевидец. Единственият пряк
очевидец е св.С., поради което съдът приема, че неговите показания отразяват
обективно случилото се – ищцата е пресичала бул.Княгиня Мария Луиза в посока
Женския пазар. Била преминала част от пътя, но светофарът за автомобилите
преминал в разрешителен режим, те започнали движение и тя спряла между двете
трамвайни линии, за да изчака преминаването на автомобилите. Докато чакала, зад
гърба на ищцата преминала трамвайна мотриса, която я ударила в областта на
рамото. В случая няма значение дали предната или задната част на мотрисата е
ударила ищцата. Ищцата се е намирала между двете трамвайни линии, когато св.Б.
е приближил с мотрисата ищцата и следва да я е възприел. Тя е била минала през трамвайната
линия преди трамвайната мотриса да премине зад гърба й, и е чакала да се
освободи платното за движение на автомобили. Налице е прав участък, сухо и ясно
време, като ищцата е била видима за движещите се по пътя ППС, вкл. и за водача
на мотрисата. Тя се е намирала от лявата му страна на движение, в близост до
трамвайната линия. Съдът намира, че
причина за настъпване на ПТП са
субективните действия на водача на трамвая с органите за управление на
мотрисата, при наличие на пешеходец в близост до трамвайното трасе. Поведение
на водача на трамвайната мотриса съставлява нарушение на нормата на чл. 20 ал.
2 от ЗДвП и на нормата на чл.116 от ЗДвП, пряко обуславящи противоправния
характер на деянието. Чл.20 ал.2 от ЗДвП
задължава водача на пътно превозно средство да намали скоростта и в случай на
необходимост да спре, при възникнала опасност за движението – в случая намиращ
се в близост до трамвайната линия пешеходец. Нормата на чл.116 от ЗДвП задължава водач на пътно превозно
средство да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците. В случая ищцата е и
възрастен човек и се ползва с особената закрила на ЗДвП.
При ангажираните от страните
доказателства съдът приема, че не е оборена презумпцията на чл. 45 ал.2 от ЗЗД досежно
вината на водача на трамвайната мотриса.
Настъпилите вреди за ищцата, както и
причинно-следствената връзка между деянието и вредите се установяват от
изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза.
Понесените от ищцата неимуществените
вреди се установяват от събраните гласни доказателства, показанията на нейния
съпруг, св.Д., както и от изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза. Съдът
кредитира показанията на св.Д.,
независимо от съображенията на чл.172 от ГПК с оглед на възможната му
заинтересованост от изхода на делото, като счита, че тези показания пресъздават
обективно състоянието на ищцата. Тези показания не са в противоречие и със
изводите на вещото лице.
Установи се , че ищцата, на 71г., е
търпяла болки и страдания от причиненото й от ПТП закрито счупване на горния
край /шийката/ на лявата раменна кост, които в първите две седмици са били
много интензивни. Извършена й е хирургическа интервенция, като болките с умерен
интензитет са продължили до 30 дни след интервенцията. Ищцата е положила
усилията да се възстанови като е посещавала физеотерапия
и рехабилитация, но функциите на лявата раменна става са се възстановили само
35% от нормалния си обем, а ищцата и сега продължава да изпитва болки при
движение и работа с лявата си ръка, като и при промяна на времето. Остава
зависима от своите близки, които продължават да й оказват помощ при обличане и
събличане. Променила е начина си на живот – преди ПТП се е грижела изцяло за
съпруга си и домакинството, излизала, пазарувала. След инцидента престанала да
излиза, не можела пълноценно да ползва лявата си ръка. Според заключението на
СМЕ ищцата е била затруднена с обслужването и се е нуждаела от чужда помощ за
около 3 месеца след ПТП. Св.Д. обаче установява, че той още продължава да й
помага в обслужването. Тук следва да се съобрази и изпитания от ищцата стрес и
страх от ПТП /плачела след инцидента/, както и негативните емоционални
преживявания, които всеки пострадал от ПТП получава. За тези вреди ищцата следа
да получи обезщетение, което съобразно нормата на чл.52 от ЗЗД следва да се
определи от съда по справедливост. Настоящият съдебен състав намира, че за
получените увреди, страдания и ограничения,
на ищцата се следва обезщетение в размер на 38 000лв.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредоностния
резултат от страна на ищцата, изразяващо се в пресичане на пътното платно на
необозначено за целта място, навлизане на пътното платно тичайки, без да се
огледа и да съобрази поведението си с другите участници в движението, като и че
ищцата сама се е блъснала в трамвайната мотриса. Според практиката на ВКС по
приложението на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД, изразена както в ППВС № 17/63 г., така и в
постановените решения на касационната инстанция: № 206 от 12.03.2010 г., по т.
д. № 35/2009 г. на II т. о.; № 59/10.06.2011 г., по т. д. № 286/2011 г. на I т.
о. и № 98/24.06.2013 г., по т. д. № 596/2012г., изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на
предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилото на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД изисква доказани
по безспорен начин конкретни действия или бездействие на увреденото лице, с
които то обективно да е способствало за появата на вредоносния резултат, като е
създало условия за настъпването му или го е улеснило.
По делото не се установи чрез
ангажираните от ответника доказателства ищцата да е навлязла на пътното платно
внезапно и тичайки, както и че сама се е блъснала в трамвайната мотриса.
Установи се обаче, както от АТЕ, така и от свидетелските показания, че ищцата е
пресякла на нерегламентирано за целта място, т.е. не е пресякла по пешеходна
пътека. Ищцата, в качеството му
на пешеходец по см. на чл.107 от ЗДвП, е пресичала пътното платно по двулентов път пресечен от трамвайни релси на
нерегламентирано място /извън пешеходна пътека/. Като участник в движението ищцата
е била длъжна да спазва правилата за движение /чл.3 т.1 от ППЗДвП/.
Тя е нарушила разпоредбите: на чл. 113 ал.1 от ЗДвП, който я задължава да
пресича пътното платно само на обозначените за това места
- пешеходните пътеки; на чл.165
от ППЗДвП - когато пресичат платното за
движение, пешеходците са длъжни: 1. ако наблизо има пешеходна пътека, да я
използват; 2. преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с
разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост
на движение. Въпреки че е познавала добре района и е била на възраст, ищцата
самонадеяно е предприела пресичане на необозначено място на пътно платно с две
ленти за движение на автомобили и с две трамвайни линии по време на интензивен
трафик. Каузалният принос за произшествието е значителен. Когато
увреденото лице допринесе за настъпване на вредите, приложение намира
разпоредбата на чл. 51 ал.2 от ЗЗД. Никой не може да черпи права от собственото
си противоправно поведение. Поради това дължимото
обезщетение следва да се намали наполовина, като съдът намира участието и на
двамата участници в събитието за равностойно. На ищцата следва да се определи
обезщетение в размер на 19 000лв. за разликата до претендирания
размер от 40 000лв. искът следва да се отхвърли.
В
исковата молба ищцата претендира обезщетението, ведно с лихвата за забава от
деня на увреждането. Безспорно е, че по общите правила за деликта
и съгласно чл. 84 ал.3 от ЗЗД делинквентът се счита в забава от деня на непозволеното
увреждане. Съгласно изричната уредба на чл. 429 от КЗ относно съдържанието на
договорните задължения по договора за "Гражданска отговорност" следва
да се приеме, че по силата на законово установеното ограничение дължимата от
застрахователя в полза на увреденото лице законна лихва, се начислява от
момента, посочен в ал. 3 на чл. 429 КЗ. Т.е. отговорността на прекия причинител
за лихви, считано от датата на непозволеното увреждане съществува, но същата,
по силата на КЗ, се поема от застрахователя от един по-късен момент. Нормата на
чл.497 от КЗ свързва задължението на застрахователя да заплати лихва от датата,
на която изтича срокът за представяне на всички необходими доказателства или с
изтичане на тримесечния срок за произнасяне на застрахователя (която от двете
настъпи по-рано). В случая не са налице доказателства ищцата да е представила
на застрахователя всички необходими доказателства за определяне на
обезщетението. Ищцата е отправила до застрахователя извънсъдебна претенция на 10.04.2019г.
Срокът на застрахователя за отговор е изтекъл на 10.07.2019 г. Поради това
следва да се приеме, че ответникът е изпаднал в забава на 11.07.2019г., от
когато дължи и лихва. Акцесорната претенция на ищцата
за заплащане на законоустановената лихва за забава
върху главницата, считано от датата на деликта - 12.03.2019
г. до 10.07.2019г., следва да се отхвърли като неоснователна по изложените
съображения.
По разноските.
Ищцата претендира разноски съобразно
представен списък в размер на 450лв. възнаграждения на вещи лица. Отделно
процесуалният й представител претендира възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от
ЗА.
Ответникът претендира разноски по
представен списък за 210лв. съдебни разноски и 450 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Списъците по чл.80 ГПК се оспорват от страните
досежно прекомерност на претендраните
възнаграждения – за адвокат и за юрисконсулт.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца
се следват разноските съобразно уважената част от иска - 213,75лв.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК на
ответника се следват разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът намира
възражението за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение за неоснователно. Същото е
определено в рамките на размерите по чл. 25 ал.1 и ал.2 от Наредбата за
заплащане на правната помощ вр. чл.37 от Закона за
правната помощ. На ответника се следват разноски в размер на 346,50лв.
Ищцата е представлявана от адв.Н. при условията на чл.38 от ЗА, което е изрично
отбелязано в договора за правна защита и съдействие, приложен към исковата
молба. Затрудненото материално състояние на ищцата се установява от
представената декларация по чл.83 ал.2 от ГПК /л.9 от делото/, въз основа на
която съдът я е освободил от заплащането на държавната такса по делото. В този
случай искането на адв.Н. да му се присъди адвокатско
възнаграждение е основателно. Съобразно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1 от 2004г.
за минималните размери адвокатски възнаграждения, на адв.Н.
се следва възнаграждение в размер на 1100лв.
При този изход на делото застрахователното
дружество следва да заплати по сметката на СГС държавна такса в размер на 760лв.
Разноски не са правени за сметка на бюджета.
Водим от горното, Софийски градски
съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Б.В.И.Г.”, АД, ЕИК ********
със седалище *** и адрес на управление *** да заплати на Р.В.Д., ЕГН ********** с адрес ***
сумата от 19 000 (деветнадесет хиляди) лв., ведно с лихвата за забава от 11.07.2019г.
до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за причинени от ПТП на
12.03.2019г. неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания,
причинени виновно от застрахован при „Б.В.И.Г.”, АД по застраховка „гражданска
отговорност” на автомобилистите със застрахователна полица № BG/03/319000019312, период на покритие от
01.01.2019г. до 31.12.2019г., водач К.П.Б., ЕГН **********, както
и сумата 213,75лв. разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432 ал.1 от КЗ за разликата до
първоначално предявения размер от 40 000 лв., ведно с лихвата за забава,
както и иска по чл.86 от ЗЗД за мораторна лихва върху
присъдената главница за времето от 12.03.2019 г. до 10.07.2019 , като
неоснователни.
ОСЪЖДА Р.В.Д., ЕГН **********
да заплати на „Б.В.И.Г.”, АД, ЕИК ********
разноски по делото в размер на 346,50лв.
ОСЪЖДА „Б.В.И.Г.”, АД, ЕИК ********
да заплати на Софийски градски съд държавна такса в размер на 760лв.
ОСЪЖДА
„Б.В.И.Г.”, АД, ЕИК ******** да заплати на адв.К.И.Н.,
САК, ЕГН **********, сумата 1100лв. адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от
Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия