№ 3739
гр. София, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Ваня Н. Иванова
Десислава Алексиева
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20221100500609 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 20202229 от 25.10.2021 г. по гр.д.№ 38712 по описа за
2020 г. на СРС, Второ ГО, 170-ти състав е уважен предявеният от „Т.С.“ ЕАД
срещу Р. Н. М., иск по чл.422, ал.1 ГПК и в полза на ищеца срещу
ответницата е признато вземане в размер на 1390, 49 лв., представляващо
стойност на доставена топлинна енергия за периода от м.05.2017 г. до
м.04.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ж.к.“*******, ап.5,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.02.2020 г.-датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 6189/2020 г. на СРС, 170-
ти състав, до окончателното й изплащане, и сумата в размер на 202,16 лв.-
обезщетения за забава в размер на законната лихва за периода от 16.07.2017 г.
до 24.01.2020 г.
В тежест на ответницата, в полза на ищеца са възложени разноски за
заповедното и исково производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
1
страната на ищеца – „Н.“ АД.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Р.
Н. М., ответник пред СРС.
Решението се обжалва в частта в която претенциите на ищеца по чл.422
ГПК срещу ответницата, въззивник са били уважени.
Излагат се доводи за неправилност на така постановеното решение.
Твърди се, че от страна на ищеца останал недоказан факта, че страните са
обвързани от облигационно отношение; ответницата не била потребител.
Неправилно СРС бил приложил и института на погасителната давност.
Неправилно СРС бил присъдил и лихва за забава, тъй като ищецът не бил
ангажирал доказателства за публикуване на фактурите. Неправилно била
присъдена и законна лихва, тъй като същата не представлявала установяване
на спорно право. Счита, че законна лихва по установителен иск, какъвто в
случая бил предявен, не можело да се присъжда.
Иска се от настоящата инстанция да отмени решението и искът да бъде
отхвърлен. Претендират се разноски.
От въззиваемата страна „Т.С.” ЕАД е постъпил отговор в който се
излага становище, че въззивната жалба е неоснователна. Претенциите му
били доказани. Претендират се разноски, вкл. юрисконсултско
възнаграждение.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Н.“ АД не взема
становище по жалбата.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивницата е била уведомена на 29.10. 2021
г. Въззивната жалба е подадена на 11.11.2021 г.; следователно същите са в
срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване в частта в която претенцията на
ищеца с правно основание чл.422 ГПК, срещу ответницата/въззивник е била
уважена.
Следователно въззивната жалба е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
2
След служебно извършена проверка съдът приема, че обжалваното
решение е постановено в допустим процес и е валидно:
Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
18.02.2020 г. , издадено по ч.гр.д.№ 6189 по описа за 2020 г. е съобщена на
длъжника на 09.06.2021 г.
Възражението по чл.414 ГПК е подадено на 22.06.2020 г.
Указанията по чл.415 ГПК са достигнали до знанието на заявителя на
16.07.2020 г.
Исковата молба е предявена на 17. 08.2020 г., понеделник /по пощата/,
т.е. в срок.
По основателността на въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че
страните са обвързани от облигационно отношение- от представения по
делото нот.акт за дарение на недвижим имот № 22, дело № 20 от 26. 03.2009
г. се установявало, че ответницата Р. Н. М. е дарила на племенницата си
П.Х.С. процесния недвижим имот – апартамент № 5 като дарителката си била
запазила вещното право на ползване. Следователно ответницата била
потребител на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ. Установило се, че процесната
сграда е топлоснабдена. Количеството потребена топлинна енергия било
установено от заключението на приетата по делото съдебно-техническа
експертиза и стойността й възлизала на 1 390, 52 лв. Прието е, че е без
значение дали ответницата е получила фактурите, отразяващи задълженията
й, тъй като задължението за плащане на стойността на доставената и
потребена топлинна енергия възниквало не от нейното фактуриране. Затова
претенцията на ищеца срещу ответницата била основателна. По отношение на
претендираната лихва за забава съдът е посочил, че ОУ-2014 г. на които се
позовава ответницата са неприложима, тъй като исковия период за който се
претендирала главницата бил м.05.2017 г.- м.04.2019 г. Приложими били ОУ-
2016 г., съгласно чийто правила вземането било срочно. По арг. от чл.32, ал.2
ОУ клиентът изпадал в забава в 45-дневен срок след изтичането на периода за
който се отнасят задълженията. Това означавало, че за поставяне на
потребителя на ТЕ не е необходимо публикуване на фактурите. При
положение, че главния иск бил доказан за сумата в размер на 1390,49 лв., то
акцесорните претенции също били установени за периода от 16.07.2017 г. до
3
24.01.2020 г. в размер на 202,16 лв., съобразно заключението на СЧЕ и на
основание чл.162 ГПК.
По отношение на възражението за погасяване на вземанията по давност
СРС е изложил мотиви, че претендираните за установяване вземания са
„периодични плащания“ като се е арг.с приетото в ТР № 3/2011 г. по тълк.д.
№ 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС; давността била тригодишна. В случая
давността не била изтекла. Това било така, защото на 16.07.2017 г. изтичал
срока за заплащане на стойността на потребената ТЕ за периода м.05.2017 г., а
заявлението по чл.410 ГПК било подадено на 06.02.2020 г., т.е. преди да
изтече тригодишния давностен срок.
Главницата е присъдена ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението до окончателното плащане.
По доводите във въззивната жалба:
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция напълно
споделя мотивите на СРС поради което по арг. от чл.272 ГПК същите следва
да се считат и за мотиви на настоящето решение.
От представеният с исковата молба нот.акт за дарение на недвижим
имот № 22, дело № 20 от 26. 03.2009 г. се установява, че ответницата Р. Н. М.
е дарила на племенницата си П.Х.С. процесния недвижим имот – апартамент
№ 5 /аб.№ 226384/ като дарителката си е запазила вещното право на ползване.
Наред с това от представените с молба от 31.08.2021 г. на третото лице
помагач, извършило дяловото разпределение, писмени доказателства, е
видно, че партидата се води на името на ответницата.
Следователно ответницата има качеството на потребител на ТЕ по
смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ.
С оглед приетото в ТР 2/17 г. от 17 май 2018 г. на ОСГК на ВКС,
собствениците или титулярите на ограниченото вещно право на ползване
върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия
за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ.
Установено е, че процесната сграда е топлоснабдена.
При това положение страните са обвързани от облигационно
отношение, възникнало на основание ОУ на ищцовото дружество.
4
В случая се претендира заплащане на потребена ТЕ за периода
м.05.2017 г.- м.04.2019 г.
Стойността на потребената ТЕ е установена от заключенията на
допуснатите, изслушани и прието от СРС, съдебни експертизи- техническа и
счетоводна и възлиза на размерите, приети от съда, виж л.70 по делото пред
СРС. Какви са задълженията на ответницата по пера е отразено в нарочна
таблица, представляваща приложение № 1 към заключението на вещото лице
по СЧЕ, виж л.71, а именно касае се до стойност на доставена и потребена
ТЕ, както и БГВ.
Констатирано е от вещото лице-счетоводител, че сградата е на
ежемесечен отчет, което означава, че данните във фактурите са реални, а не
прогнозни. Констатирано е също така липса на плащане на задълженията, виж
л. 69 по делото пред СРС.
По отношение забавеното плащане на стойността на потребената ТЕ,
правилно СРС е приложил правилата на действалите за периода ОУ-2016 г.
По тези правила задължението на потребителя на топлинна енергия е срочно
и затова не е необходимо покана за изпадането му в забава, респ. липсва
изискване за публикуване на фактурите на интернет страницата на ищцовото
дружество. Последното беше валидно съгласно уредбата в ОУ-2014 г.
Размерът на лихвата за забавено издължаване на главницата е установен
от заключението на СЧЕ.
Горното повлиява и на приложението на института на погасителната
давност. При положение, че задължението за първия месец от исковия период
– м.05.2017 г. е дължимо на 16.07.2017 г., а заявлението по чл.410 ГПК е
подадено на 06.02.2020 г., то доводът на въззивницата за допуснато
нарушение при изчисляване от страна на СРС на давностния срок, се явява
неоснователно.
Видно от съдържанието на съдебния протокол, отразяващ извършените
от съда и страните процесуални действия в о.с.з. на 20.09.2021 г.
заключенията не са били оспорени. Същите са компетентно изготвени поради
което правилно са кредитирани от СРС, кредитират се и от настоящата
инстанция.
Противно на соченото от въззивницата, при предявен иск за
5
установяване на дължимост на парични суми законна лихва може да се
претендира и да се присъжда.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции в
частта в която с първоинстанционното решение са уважени претенциите на
ищеца по чл.422 ГПК ще следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Пред въззивната инстанция:
При този изход на спора на въззивницата разноски не се следват.
Въззиваемият претендира разноски и такива са сторени за
юриск.възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лв. за
процесуално представителство.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20202229 от 25.10.2021 г. по гр.д.№
38712 по описа за 2020 г. на СРС, Второ ГО, 170-ти състав, изцяло.
ОСЪЖДА Р. Н. М., ЕГН **********, съдебен адрес: гр.София,
ул.“*******, ет.1,офис 2-адв.Н.К., да заплати , на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“*******, сумата в размер
на 100 лв. – разноски за процесуално представителство пред въззивната
инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца- „,Н.“ АД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7