№ 42
гр. Оряхово, 14.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на петнадесети
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Борислав М. М.
при участието на секретаря Вержиния Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Борислав М. М. Гражданско дело №
20241460100865 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 3887/10.05.2023
г., предявена от К. В. Г., ЕГН **********, като майка и законен представител
на малолетния К. Ц. С., ЕГН **********, от гр.Козлодуй, общ.Козлодуй,
област Враца, бл.70, ап.55, чрез пълномощника си адвокат М. С. със съдебен
адрес: гр.Козлодуй, сграда на АПК, ет.2 срещу Ц. С. С., ЕГН ********** от
гр.Козлодуй, област Враца, бл.67, вх.А, ап.4, с искане за изменение на
одобрената с протоколно определение от съдебно заседание проведено на
23.02.2023г. по гр.дело № 1412 по описа за 2022г. на Районен съд - Козлодуй
спогодба в частта относно режима на лични отношения на бащата Ц. С. С. с
детето К. Ц. С. като се определят нови, съгласно които бащата ще вижда и
взема детето както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца с
едно преспиване в часовете от 10.00ч. на съботния ден до 17.00ч. на неделния
ден, като взема и връща детето на адреса на майката; два пъти по петнадесет
последователни дни през лятото - четни години от 1 до 15 юли /включително/
и от 1 до 15 август /включително/ и нечетни години 16 до 31 юли
/включително/ и от 16 до 31 август /включително/. През четните години за
Новогодишните празници ( на 31 декември и 1 януари) с преспиване, като
взема детето в 10.00 ч. на 31 декември и го връща до 19.00 ч. на 1 януари.
През четните години на Коледа ( от 24 до 27 декември) с преспиване, като
взема детето в 10.00ч. на 24 декември и го връща до 19ч. на 27 декември.
1
Претендират се и направените разноски по делото.
Ищцата сочи, че с ответника са живели на семейни начала от 2010г. до
края на м. август 2022г., като от съвместното си съжителство имат родено едно
дете – К. Ц. С. с ЕГН:**********, роден на 20.09.2017г. в гр. Плевен.
Твърди се, че в протоколно определение от съдебно заседание на
23.02.2023г. по гр. дело №1412 по описа за 2022г. на РС-Козлодуй е
обективирана и одобрена спогодба между страните, по силата на която
родителските права по отношение на роденото от съвместното съжителство
дете, са представени на майката К. В. Г., като на ответника е определен режим
на лични контакти, съгласно който може да взема и вижда детето два пъти
месечно в две календарни седмици /и през седмица/, в първите два
последователни почивни дни между смените на всяка от тези две седмици,
като не препятства детето да посещава училище, а в първия си почивен ден го
взема след училище, преспива при него и на сутринта на следващия ден го
завежда на училище, както и един почивен ден /събота или неделя/ в края на
месеца в ден събота от 10.00 ч. с преспиване до 10.00 ч. в неделя, а ако е ден
неделя от 10.00 ч. до 19.00 ч.. Посочено е, че извън режима бащата може да
взема детето на Великден и Коледно-Новогодишните празници.
Релевира се, че този режим е бил съобразен с обстоятелството, че
ответникът работи на сменен режим в „АЕЦ Козлодуй” ЕАД гр. Козлодуй,
като по този начин е имал възможността да взема детето през работни дни,
които всяка седмица са били различни.
Излагат се доводи, че в период от два месеца, след одобряването на
спогодбата от РС-Козлодуй, са възникнали трудности при спазването на
режима на лични контакти на бащата с детето, както и че изпълнението му не
е в интерес на последното, тъй като „уврежда психиката му”.
Отделно от това се сочи, че бащата не желае да спазва графика на лични
контакти и да се съобразява с него, както и че след всяко връщане от престой
при бащата детето е нервно, сърдито и говори неща, които не са присъщи за
неговата възраст, включително и че ищцата не е никаква майка и не се
интересува от него, които бил чул в дома на бащата.
Твърди се, че след одобряването на спогодбата от съда между страните
са възникнали на няколко пъти скандали, относно тълкуването на прилагането
на режима на лични контакти на детето с бащата и връщането му при майката.
2
Според ищцата бащата не спазва режима при връщане на детето, като
закъсненията варират от няколко часа до един ден, което е довело до подаване
на сигнали до полицията за неспазване на режима от страна на ответника.
Релевира се, че прилаганият към момента режим на лични контакти на
детето с бащата не е в интерес на детето, поради факта, че то ходи на училище,
за което се изисква подготовка на уроци, а също и посещения на извънкласни
занимания като спорт, тренировките по плуване които продължават до късно
вечер. Именно поради това се сочи, че е в интерес на детето, през делничните
дни то да бъде при майката, която упражнява родителските права над него, за
да може да си почине и подготви уроците за следващия ден. Излагат се
доводи, че преспиването на детето в дома на бащата през делничните дни, не е
в негов интерес, тъй като се оставя без контрол да играе на телевизионни
игри, като по този начин натрупва умора, което се отразява на подготовката му
за училище.
При горните доводи ищцата намира, че е налице изменение на
обстоятелствата, които налагат определеният с протоколно определение от
23.02.2023г. по гр.дело № 1412 по описа за 2022г. на Районен съд - Козлодуй
режим на лични контакти на бащата с детето да бъде променен.
В срока по чл. 131 от ГПК е подаден отговор на исковата молба от
ответника Ц. С. С., чрез адв. А. В. от САК, с който оспорва предявения иск
като неоснователен и недоказан, като се моли същият да бъде отхвърлен.
Оспорва се твърдението на ищцата, че бащата не спазва определения с
постигнатата спогодба режим на лични контакти с детето.
Твърди се, че при спазването на режима през седмицата няма проблем,
като се признава, че такъв има през почивните дни събота и неделя, тъй като в
постигнатата спогодба не е посочено кога и в колко часа детето, трябва да се
върне при майката.
Сочи се, че изменение на обстоятелствата не са налице, като няма и
приложени доказателства в тази насока.
Релевира се, че е налице неизпълнение на режима на лични контакти
между детето и бащата, тъй като майката е отказала да даде детето на
определения режим, без да даде обяснения.
Излагат се доводи, че ищцата се опитва да ограничи контактите на
3
бащата с детето, което е в противоречие с интереса на последното.
Твърди се, че определеният със спогодбата режим на лични контакти на
бащата с детето не е труден за изпълнение, тъй като и мъжът, с който ищцата
живее също работи в „АЕЦ Козлодуй” ЕАД и много добре знае какви са
графиците на режима на работа в дружеството. Счита се, че твърдението, че
режимът не се предоставя всеки месец от страна на бащата, не е вярно, тъй
като той се прави за голям период от време и само се сменят смените, като
ищцата на практика знае графика му на работа.
Сочи се, че предложеният с исковата молба режим на лични контакти на
бащата се детето има за цел да ограничи контактите между двамата.
Твърди се, че определеният режим на лични контакти между бащата и
детето следва да бъде съобразен с трудовата ангажираност на ответника и ако
това не бъде съобразено, то между двамата няма да има почти никакви
контакти, което не е в интерес на детето.
Моли се съдът при постановяване на решението да разшири режима на
лични контакти между бащата и детето, като се предлага контактите да се
осъществяват:
Два пъти месечно в две календарни седмици /и през седмица/ под
календарни седмици да се има предвид и непълна седмица, с която
започва месеца, в първите 3 /три/ последователни дни между смените на
всяка от тези две седмици, като не препятства детето да посещава
училище, а в първия си почивен ден го взема след училище, преспива при
него и следващите два дена го завежда и взима от/на училище, както и
два дни, когато бащата е в почивка събота или неделя в края на месеца,
както следва: от 17.00 часа в петък от училище след приключване на
учебните занятия до неделя до 18.00 часа с преспиване. Като края на
месеца да се счита след последното /второ/ взимане на втората седмица, а
когато в петък е пеработен ден и детето не е на детска градина или
училище, да се взима от дома на майката на адреса в гр. Козлодуй бл.70,
ап.55 от петък от 10.00 часа и се връща в дома на майката в неделя в 19.00
часа.
По отношение на официалните празници Коледа, Нова Година и
Великден, режимът да бъде съобразен с определените от МОН ваканции,
както следва: първата половина на ваканциите от 10.00 часа на първия
4
ден до последния ден до 19.00 часа за всяка нечетна година. За всяка
четна година втората половина на ваканциите от 10.00 часа на първия ден
до последния ден до 19.00 часа.
По отношение на лятната ваканция, режимът да бъде както следва: два
пъти по 15 дни като за нечетни години да бъде следният: 01.07. до 15.07.
и 01.08. до 15.08. от 10.00 часа на първия ден до 19.00 часа на последния
ден. За четните години да бъде следният: 16.07. до 31.07. и от 16.08. до
31.08. от 10.00 часа на първия ден до 19.00 часа на последния ден.
На рождения ден на бащата на детето и на именния му ден, както и на
всяка нечетна година на рождения ден на детето, същото да бъде с баща
си от 10.00 часа сутринта до 19.00 часа вечерта.
Моли се да се уточни в решението, че бащата ще взема детето от дома на
майката, находящ се в гр. Козлодуй бл.70, ап.55.
С отговора на исковата молба по чл. 131 от ГПК ответникът Ц. С. С. е
предявил насрещен иск срещу К. Валетинова Г., като се иска съдът да
постанови решение с което да:
възложи родителските права по отношение на малолетното дете К. Ц. С.
на бащата Ц. С. С., както и местоживеенето на детето да бъде определено
в дома на бащата.
да постанови лични контакти между майката К. Г. и детето К. Ц. С. както
следва: Всяка първа, трета и пета седмица от петък от 16.00 часа до
неделя до 19.00 часа с преспиване в дома на майката, както и два дни
през втора седмица, когато не е в режим на виждане през делничен ден от
17.00 часа, когато детето е приключило с детската градина или училище
до 19.00 часа на следващият ден с преспиване.
да постанови режим на лични контакти между детето и майката за всички
официални празници - Коледа, Нова Година и Великден, като същият
бъде съобразен с определените ваканции на МОН - както следва: първата
половина на ваканциите от 10.00 часа на първият ден до последният ден
до 19.00 часа за всяка нечетна година. За всяка четна година втората
половина на ваканциите от 10.00 часа на първият ден до последният ден
до 19.00 часа, по отношение на лятната ваканция, да постанови режим
както следва: Два пъти по 15 дни като за нечетни години да бъде
следният: от 1.07. до 15.07 . и 01.08. до 15.08. от 10.00 часа на първият
5
ден до 19.00 часа на последният ден. За четните години да бъде следният:
16.07 до 31.07. и от 16.08. до 31.08. от 10.00 часа на първият ден до 19.00
часа на последният ден.
майката К. Г. да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка от
постановяване на съдебното решение в размер на по 300 /триста/лева,
ведно с законна лихва до окончателното изплащане.
В насрещната искова молба се твърди, че страните са живели на семейни
начала в периода от 2010г. до месец август 2022г..
Сочи се, че с протоколно определение на РС-Козлодуй е одобрена
спогодба между страните, като упражняването на родителските права върху
малолетното дете К. Ц. С. са предоставени на майката, а по отношение на
баща е определен режим на лични контакти.
Релевира се, че след сключването на спогодбата майката постоянно
заявява, че режимът не се спазва от бащата, въпреки, че това не е така.
Излагат се доводи, че майката бие детето, крещи, наказва го и налага
поведение на детето и какво същото трябва да прави.
Счита се, че майката няма родителския капацитет да се „справя” с
детето, няма авторитет пред него и не може ясно и точно да мотивира
аргументите си, защо детето се държи по този начин.
Моли се съда да предостави упражняването на родителските права по
отношение на малолетното дете К. Ц. С. на бащата Ц. С. С., като
местоживеенето на детето да бъде определено в дома на бащата, като на
майката се определи режим на лични контакти с детето и същата бъде осъдена
да му заплаща месечна издръжка в размер на 300 лв. /триста лева/, ведно със
законната лихва до окончателното изплащане.
В срочно подаден отговор на исковата молба по предявения насрещен
иск, ответницата по него К. В. Г., чрез процесуалния си представител адв. М.
С. от АК-Враца оспорва иска като неоснователен.
Признава се единствено фактът, че страните са живели на семейни
начала до края на месец август 2022г., както и фактът, че от съвместното
съжителство имат родено едно дете – малолетният К. Ц. С. с ЕГН:**********,
роден на 20.09.2017г. в гр. Плевен.
Твърди се, че всичко друго, което е изложено в насрещната искова молба
6
не отговаря на истината, а представлява защитна теза на ищеца, за да оправдае
негови противоправни даяния.
Сочи се, че не отговаря на истината твърдението, че майката инициира
поведение в нарушение на определения режим, както и че злоупотребява със
закона.
Релевира се, че не отговаря на истината, че ответницата ограничава
контактите на бащата с детето, като тези твърдения са голословни и не се
подкрепят с никакви доказателства. Точно обратното, именно ищецът е този,
който не спазва определения режим на лични контакти, поради което
обстоятелство по молба на майката през месец юли 2023г. е образувано
изпълнително дело №125/2023г. по описа на ДСИ при РС-Козлодуй.
Излагат се доводи, че бащата не притежава родителски капацитет да се
грижи за малолетното дете, като няма моралните и възпитателски качества,
които се изискват от един родител.
На следващо място се твърди, че поведението на бащата, смяната на
различни партньори, както и поведението не неговите родители оказват
негативно влияние върху детето, като пред него е говорено против майката и е
крещено, които обстоятелства въвличат детето в интриги и уреждат психиката
му.
Сочи се, че бащата работи на смени, като поради тази причина няма
възможност да се грижи за детето си през по-голямата част от месеца.
Според ответницата, обстоятелството, че ищецът по насрещния иск е
безотговорен родител се подкрепя от факта, че същият отказва да заплаща
присъдената издръжка, което е довело до образуване на изпълнително дело
№95/2023г. по описа на ДСИ при РС-Козлодуй.
Оспорва се твърдението, че ответницата е упражнявала физическо
насилие над детето, като се излага становище, че то не се подкрепя от нито
едно доказателство поделото.
Твърди се още, че не отговаря на истината посоченото в исковата молба,
че ответницата е казала на детето, че „баща му и родителите му са мръсници”,
както и „че е заплашвала детето със съд и полиция”.
По отношение на описан в насрещната искова молба случай на
възникване на конфликт при предаване на детето, се твърди, че поводът за
7
конфликта и викането на полиция за съдействие е отказ на бащата да върне
детето в продължение на два дни.
Излагат се доводи, че когато детето трябва да бъде върнато при майката,
бащата или неговите родители го водят на гости на друго дете, пускат му се
детско предаване или видеоигри и когато му се каже, че трябва да тръгне с
майката то се разстройва, поради факта, че иска да играе.
Моли се съдът да отхвърли предявения насрещен иск от Ц. С. С..
Претендират се разноски.
В съдебно заседание ищцата се явява лично и с пълномощника й адв. М.
С. от АК-Враца, като поддържат исковата молба и оспорват предявения
насрещен иск.
Ответникът се явява лично и с пълномощника му адв. А. В. от САК-
Враца, като оспорват предявения иск и молят съда да уважи предявения от тях
насрещен иск.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически изводи:
Видно от прието по делото Протоколно определение №157 от
23.02.2023г. по гр. дело №1412/2022г. по описа на РС-Козлодуй е, че съдът е
одобрил постигната между К. В. Г. и Ц. С. С. спогодба, по силата на която
родителските права спрямо малолетния К. Ц. С. с ЕГН:**********, роден на
20.09.2017г. са предоставени на майката К. В. Г. с ЕГН:**********, с адрес в
гр. Козлодуй бл.70, ап.55, като е осъден бащата да заплаща издръжка на
малолетното дете К. Ц. С. с ЕГН:**********, чрез неговата майка и законен
представител К. В. Г. с ЕГН:********** в размер на 300 /триста/ лева, считано
от 01.09.2022г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
настъпване на изменение на обстоятелствата или до отпадане на основанието.
Със същото протоколно определение на бащата Ц. С. С. с
ЕГН:********** е определен режим на лични отношения с малолетния К. Ц.
С. с ЕГН:**********, както следва:
Да вижда и взема детето два пъти месечно в две календарни седмици /и
през седмица/, в първите два последователни почивни дни между
смените на всяка от тези две седмици, като не препятства детето да
посещава училище, а в първия си почивен ден го взема след училище,
8
преспива при него и на сутринта на следващия ден го завежда на
училище, както и един почивен ден /събота или неделя/ в края на месеца
в ден събота от 10.00 ч. с преспиване до 10.00 ч. в неделя, а ако е ден
неделя от 10.00 ч. до 19.00 ч..
Също и два пъти по петнадесет последователни дни през лятото - четни
години от 01.07. до 15.07. и 01.08. до 15.08. и нечетните години от 16 до
31 юли и от 16 август до 31 август.
За официалните празници: през нечетните години на Великден и
Новогодишните празници /31 декември и 1 януари/ - с преспиване, като
взима детето в 10 ч. и го връща до 19 ч. в съответния ден, през четните
години на Коледа /24-27 декември/ с преспиване, като взима детето в 10
ч. и го връща до 19 ч. в съответния ден.
Посочено е, че за осъществяването на личните контакти, бащата ще
взима детето от дома, в който живеят майката и детето, съответно да го връща
в този дом, с изключение на дните, в които детето е на училище, когато следва
да го взима от детското заведение, което то посещава.
Видно от прието по делото Постановление вх. №2053 от 01.06.2023г. на
РП-Враца, ТО Козлодуй, по образуваната по повод жалба на К. В. Г. преписка
№2053/2023г. по описа на прокуратурата /№3018/2023г. по описа на РУ-
Козлодуй/ е постановен отказ от наблюдаващия прокурор да образува
досъдебно производство на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК.
От представено и прието съдебномедицинско удостоверение №14/2023г.
на д-р Полин Горанов – съдебен лекар е видно, че при извършен преглед на
06.03.2023г. на Ц. С. С. по последния са установени кръвонасядане по тялото и
охлузвания на лицето и горен десен крайник. Отразено е, че описаните
увреждания са нехарактерни и са в резултат на тъпи травми и добре отговарят
да са в резултат от действието на тъп предмет-непритежаващ остър връх и/или
режещ ръб, с нехарактерна удряща повърхност /възможно и ръка, юмрук/, в
срок и начин както съобщава пострадалия. Според посоченото от съдебния
лекар, така описаните увреждания са причинили на С. болка и страдание със
срок на оздравяване седмица до десет дни при липса на усложнения, за
каквито няма данни към момента на прегледа.
Установява се от приета по делото Тъжба вх. №5588 от 05.07.2023г., че
К. В. Г. е предявила против Ц. С. С. частно обвинение за извършено
9
престъпление с посочена прана квалификация чл.182, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от
НК.
От молба вх. №1329 от 10.05.2023г. и молба вх. №2064 от 26.07.2023г.,
подадени от К. В. Г. до ДСИ при РС-Козлодуй е видно, че е поискано
образуването на изпълнително дело въз основа на издаден изпълнителен лист
по гр. дело №1412/2022г. по описа на РС-Козлодуй, като е поискано Ц. С. С. да
заплаща определената му от съда издръжка на малолетното дете К. Ц. С. с
ЕГН:**********, както и да спазва определения режим на лични контакти с
детето, като бъде поканен да изпълни доброволно задължението си и да
връща детето на майката в дните и периодите, както е посочено в съдебния
акт.
Установява се от справка от Дирекция „Национална система 112”
районен център 112 – Монтана, че след 23.02.2023г., ищцата по главния иск К.
В. Г. от мобилен номер ********** и мобилен номер ********** е подала
сигнали, както следва: на 03.03.2023г. в 11,18,11 часа и в 19,15,30 часа; на
17.04.2023г. в 19,10,06 часа; на 22.04.2023г. в 16,39,16 и в 19,10,52 часа; на
21.05.2023г. в 19,42,20 часа; на 28.05.2023г. в 21,18,46 часа; на 04.07.2023г. в
21,18,46 часа; на 06.07.2023г. в 09,47,14 часа; на 04.08.2023г. в 08,37,54 часа и
на 24.09.2023г. в 10,07,55 часа.
Видно от молба на трето за делото лице „АЕЦ Козлодуй” ЕАД гр.
Козлодуй, с която са изпратени графици за цех „Брегова помпена станция” и
таблици за отчитане на явяванията и неявяванията е, че ответникът Ц. С. С.
работи като „Оператор ел. част”, както и че работи на трисменен режим на
работа, при който първа смяна е с работно време от 23:00 часа до 07:00 часа,
втора смяна е от 07:00 часа до 15:00 часа и трета смяна от 15:00 часа до 23:00
часа.
Изслушан и приет по делото е социален доклад вх. №8586/13.11.2023г.
изготвен от Дирекция „Социално подпомагане” гр. Козлодуй за детето К. Ц.
С., от който се установява детето е родено от съвместното съжителство на
страните К. В. Г. и Ц. С. С.. Родителите са живели съвместно до края на месец
август 2022г..
В социалния доклад е отбелязано, че след сключването на съдебна
спогодба и предоставяне упражняването на родителските права над
малолетния К. Ц. С. на майката, по данни на последната бащата не спазва
10
определения му режим на лични контакти с детето, като забавя и закъснява с
връщането му при ищцата в продължителност от няколко часа до един-два дни
от определения час за връщане. Отразено е, че по данни на майката, детето на
няколко пъти и казва, че „не е никаква майка, че не се грижи за него и не се
интересува от него”, както и че това го е чуло докато е била в дома на бащата.
Също така по данни на майката, бащата я е бутал и удрял пред детето, при
възникнали спорове помежду им, относно спазването на режима на лични
контакти.
Бащата Ц. С. С. от своя страна е споделил пред социалния работник, че в
действителност е имало дни в които е забавяно връщането на детето при
майката, но причината затова е била отказ на детето да се връща при нея. Като
причина за тези откази е посочено недостатъчното време, през което бащата и
детето прекарват заедно.
В доклада е отбелязано, че малолетното дете е в добро здравословно
състояние, като няма специални нужди и потребности. Отразено е, че се
отглежда в дома на майката и новия й съжител В. В., като жилището е
оборудвано с всичко необходимо, за да се води едно нормално домакинство,
както и че детето не се оставя без постоянен надзор. Издръжката е поета от
съжителя на майката и бабата по майчина линия. Посочено е, че детето е
привързано и към двамата родители, като не е прекъсвало контакти с
роднините, както по майчина, така и по бащина линия.
Изслушан в съдебно заседание, социалният работник споделя, че за него
не е ясен постигнатият между страните режим на лични контакти между
бащата и малолетното дете. Според него именно спазването на този режим е
причина за спора между страните по делото.
Установява се от уведомление №1493 от 08.03.2024г. от Дирекция
„Социално подпомагане” гр. Козлодуй, че родителите на детето К. Ц. С. – К. В.
Г. и Ц. С. С. са насочени и ползват СУ-ЦОП гр. Козлодуй, като основният
риск, който е изведен е наличието на „родителски конфликт”.
Видно от молба от 15.07.2024г. от К. В. Г. до РС-Оряхово и приложено
към нея Определение №763 от 30.08.2024г. по гр. дело №1412/2022г. по описа
на РС-Козлодуй е, че съдебният състав е оставил без уважение молбата на Г., с
която по реда на чл.251 от ГПК е поискано тълкуване на одобрена съдебна
спогодба с определение от 23.02.2023г. по гр. д. №1412/2022г. по описа на РС-
11
Козлодуй.
От приложено по делото изпълнително дело №95/2023г. по описа на
СИС при РС-Козлодуй, се установява, че същото е образувано по молба от
10.05.2023г. на К. В. Г., като майка и законен представител на К. Ц. С. и е с
длъжник Ц. С. С., въз основа на издаден изпълнителен лист по гр. дело
№1412/2022г. по описа на РС-Козлодуй. От делото се установява, че Ц. С. С. в
срока на поканата за доброволно изпълнение е изплатил дължимите суми за
издръжка на малолетното дете, като спрямо него не са предприемани
принудителни изпълнителни действия.
От приложено по делото изпълнително дело №125/2023г. по описа на
СИС при РС-Козлодуй, се установява, че същото е образувано по молба вх.
№2064 от 26.07.2023г. на К. В. Г., като майка и законен представител на К. Ц.
С. и е с длъжник Ц. С. С., въз основа на издаден изпълнителен лист от
17.07.2023г. по гр. дело №1412/2022г. по описа на РС-Козлодуй. От делото е
видно, че на основание чл.528, ал.1 от ГПК, на Ц. С. С. е изпратена покана за
доброволно предаване на детето К. Ц. С., като е указано същото да бъде взето
от дома на майката на 16.08.2023г. в 10.00 часа и да бъде върнато в дома на
майката на 31.08.2023г. в 19.00 часа, съгласно утвърдена от съда спогодба
между страните. Установява се, че след 31.08.2023г., държавният съдебен
изпълнител не е сезиран за неспазване на режима на лични контакти от страна
на бащата, като съответно и на последния не е налагана глоба за неизпълнение
на режима на лични контакти с детето на основание чл.528, ал.5, вр. чл.527,
ал.3 от ГПК.
По делото като свидетел е разпитана Б.Й. Г., баба на малолетното дете
по майчина линия. Според свидетеля, постигнатият между страните в
спогодбата режим на лични контакти на бащата с детето на практика не е
проработил, като се стига до забавяне на връщането на К. при майката от
страна на бащата, което понякога е продължавало с ден-два. Като причина се
изтъква нежеланието на детето да се върне при майката, което е породено от
това, че в дома на бащата му се позволяват да играе на телефон, на
плейстейшън, да гледа детски филмчета. Сочи, че тези развлечения в дома на
майката са позволени единствено през почивните дни. Твърди, че когато
детето се връща от престой при бащата е раздразнено и нервно, като заявява,
че правилата, които майката поставя няма да спазва. Свидетелят споделя, че
12
знае, че при предаването на детето, бащата обижда майката, като понякога има
и побутвания, на което малолетният е ставал свидетел. От детето е чула, че в
дома на баща му, последният и бабата и дядото по бащина линия говорят
„лоши неща за майка му”.
Разпитана като свидетел е и Н.С. С.а, баба на детето по бащина линия.
Описва бащата като много добър и трудолюбив, отдаден на сина си. Твърди,
че от детето е чула, че майка му му е казвала да не говори с баба си и дядо си,
когато отива в дома на бащата. Според свидетеля, именно тя и съпругът й са
тези които помагат на бащата във връзка с детето, когато той е на работа,
поради факта, че работи на трисменен режим на работа. Сочи, че водят и
вземат детето от и на детска градина, като впоследствие го предават на
бащата, в дните, когато той се пада на работа по график. Отрича детето да
играе на телефон и на игри, когато е при нея, но при бащата се е случвало
двамата да играят заедно. Според свидетеля, когато детето трябва да се връща
при майката е неспокойно, особено когато това се пада събота или неделя.
Твърди, че детето не иска да се връща при майката, тъй като времето с баща
му е малко и иска да остане още. Именно бащата е този, който го подготвя и
увещава, че трябва да се връща при майката.
Описва случаи на 22-23.04.2023г., при който детето е отказало да тръгне
с майката и е извикана полиция. Майката е влязла в дома на съседи и там се е
заключила с детето, като са си чували крясъци. Впоследствие майката и
съжителят й В. си тръгват, като детето остава при бащата и на следващия ден
е заведено на детска градина, откъдето е взето от майката.
Отрича в дома на бащата да е говорено нещо негативно за майката, от
нея или от другите членове на семейството.
Според свидетеля, постигнатият между страните в спогодбата режим на
лични контакти на бащата с детето, не е проработил, тъй като времето, което е
определено К. да прекарва с таткото не е достатъчно и му се струва малко.
Сочи, че в случаите, когато детето е отказвало да се върне при майката,
последната веднага се е обаждала в полицията или на телефон 112, за да
подаде сигнал, че бащата отказва да го върне. Твърди, че бащата обяснява на
детето, че има спогодба, която трябва да се спазва, но то не може да разбере,
това което му се обяснява.
Отрича на детето да е давано да играе на игри или да е водено на гости
13
да играе с други деца, преди часа на връщане при майката.
Като свидетел е разпитана и Х.Ц.Х.-Х., която е учител на малолетния К.
Ц. С. в детската градина, която посещава. Според свидетеля, майката е по-
строгият и дисциплинираният родител, този който поставя правила за
поведение и изисква спазването им от детето. Забелязала е, че понякога когато
детето е при бащата и посети детската градина, показва по-лошо поведение
откъм дисциплина, като се държи по-арогантно спрямо другите деца и по-
неучтиво спрямо учителите, използвайки жаргонен изказ. Затова е говорила и
с двамата родители, като помолила бащата Ц. да се държи по-мъжки с детето
и да не задоволява потребностите му с материални облаги, за да компенсира
по-краткото време, което двамата прекарват заедно, а да изисква от него и да
се опитва да доближи правилата, до тези поставени от майката.
Разпитана като свидетел е и В.Б.В. –Директор на Дирекция „Социално
подпомагане” гр. Козлодуй, която заяви, че бащата и най-вече дядото по
бащина линия са посещавали дирекцията, като са се държали арогантно и са
създавали конфликти. Също така и адвокат на бащата е идвал, който е искал
да се запознава с изготвените по делата социални доклади, но му е отказано.
Твърди, че родителите на детето са насочени към Център за обществена
подкрепа и към работа с психолог.
От разпита на свидетеля В. Т.В., съжителстващ на семейни начала с
ищцата К. В. Г. се установява, че през по-голямата част режимът на лични
контакти на бащата с детето не се спазва, поради факта, че К. не се връща
навреме при майката. Според В., когато К. е при ответника по главния иск, той
не го води на извънкласните занимания – плуване и рисуване. Разказва за
случаи при които ищцата е обиждана от ответника и неговите родители, дори
и в присъствието на детето. Присъствал е на няколко скандала между
страните, като дори е викана полиция, поради отказ на бащата да върне детето
на майката. Сочи, че винаги когато се нарушава режимът на лични контакти от
бащата, те се обаждат на тел 112 и подават сигнал. Определя майката като
дисциплиниран родител, който се опитва да възпитава детето, без да го глези,
като задоволява всичките му искания.
По делото като свидетел е разпитан и В.Т.И., който познава страните от
дълги години. Описва майката като избухлива и такава, която неприема чуждо
мнение, а бащата като спокоен и несъздаващ проблеми. Твърди, че детето се
14
чувства много добре при бащата и неговите родители. Описва случай, на който
е станал свидетел, когато е бил с ответника и детето на басейн. Тогава е дошла
ищцата и е започнала да дърпа детето, което се е разревало и не е искало да
тръгне с нея, поради което е останало при тях.
Съдът не изслуша малолетното дете К. Ц. С. основание чл.15, ал.1 от
ЗЗД, тъй като същото не е навършило 10 години.
Съдът на основание чл.59, ал.6 от СК изслуша всяка от страните:
Ищцата по главния иск К. В. Г. заяви, че споделено родителство не може
да бъде осъществено спрямо сина й К., тъй като бащата работи на смени, а
освен това работи и допълнително в сферата на строителството, което ще го
възпрепятства в полагането на грижи и отглеждането на детето. Твърди, че
прилаганият към настоящия момент режим на лични контакти на бащата с
детето е неудобен за последното, тъй като то е ученик. Изразява съмнение
относно взискателността на бащата спрямо учебния материал. Сочи, че
бащата неспазва режима, поради което се моли да бъде постановен стандартен
режим на лични контакти с детето, за да знае то кога трябва да бъде при
ответника по седмици. Според свидетеля, когато детето се връща при нея от
бащата е нервно, като често се случва преди връщането да му се дават да
играе на игри, да гледа филми, да ходят на гости, като по този начин, то се
стимулира да не иска да се върне при майката. Твърди, че е по-добрият,
стриктен и отговорен родител, както и че детето е привързано към по-малкото
си братче. Също така се, сочи, че бащата не води К., когато той е при него на
посещаваните от детето извънкласни занимания – плуване и рисуване.
Ответникът Ц. С. С. заяви, че така прилаганият към настоящия момент
режим на лични контакти с детето е недостатъчен за последното. Твърди, че
той има по-добър родителски капацитет. Признава, че не е спазвал режима на
лични контакти с детето на няколко пъти, когато то е разстроено от факта, че
трябва да се връща при майка си. Сочи, че има двама млади родители,
пенсионери, които могат да му помагат в грижите за детето, както и че
финансовото му състояние е по-добро от това на майката.
По делото е допусната, изслушана и приета съдебно-психологична
експертиза, от заключението на която се установява, следното:
Освидетелствани са лицата К. В. Г. ЕГН ********** с адрес гр.
Козлодуй, бл.70, ап.55, К. Ц. С.ЕГН **********, роден на 20 септември 2017
15
год. с адрес гр. Козлодуй, бл.70, ап.55, В. Т.В. , Р. 14.07.“83г с адрес гр.
Козлодуй, бл.70, ап., Б.Й. Г.ЕГН ********** с адрес гр. Козлодуй ул.
Александър Стамболийски 7, Ц. С. С.ЕГН ********** с адрес гр. Козлодуй
бл.67 вх.А ап.4 , С.П. С.********** с адрес ул. Одрин 7, гр. Козлодуй, Н.С.
С.а********** с адрес ул. Одрин 7 гр. Козлодуй и Йорданка Бориславова
Вачева, на 34г..
Според вещите лица при детето К. Ц. С. не е нарушена емоционалната
връзка нито с единия, нито с другия родител и дори с действия някой от
родителите или хората в обкръжението им в частност - бащата Ц. С. С. и
неговите родители да не е изолирал К. Ц. С. от споделяне на разочарования и
свързани с това злепоставящи единия родител реплики в частност - майката,
то това не е повлияло негативно на образите, които си е изградило детето за
родителите. В този смисъл подобни действия в контекста на конфликтни
взаимоотношения не могат да бъдат разглеждани като отчуждаване на детето
от единия или другия родител. Обикновено отчуждаването се предприема от
отглеждащия родител и при режима на свиждания на бащата с детето му,
практически няма достатъчното време, за да постигне при К. отчуждение от
майката.
Посочено е, че при формираната враждебност между родителите в
контекста на конфликтните им взаимоотношения, в които са въвлечени и
хората в най- близкото им обкръжение, подходът на майката със стриктно
придържане към определения режим за свиждания на детето с бащата при
несъобразяване на емоционалните потребности при К. и незачитане на
детското му мнение, че трябва да бъде по-дълго време и при другия родител е
психическо насилие, което представлява манипулативен подход т.е. внушава се
на детето, че „така трябва” .
Отразено, е че от своя страна не ограничавайки детето си да спазва решение
за упражняване на родителска отговорност, бащата чрез бездействието си да
разясни на детето си защо това се налага, се опитва да се възползва от гнева на
К., за да го задържи по-дълго от разрешеното в средата си, което по
индиректни пътища е манипулация срещу детето, за да го въвлече в каузата за
промяна в режима на срещите им.
При детето - К. отношението към бащата и неговите родители, не може да
се свърже с провокиран у него от тях страх. У детето не се разпознават
16
страхови преживявания, гневът от ограниченията да прекарва по дълго време
с бащата е негатив на страха.
Според вещите лица, няма данни, насочващи при упражняването на
родителска отговорност бащата да е проявявал открито психическо насилие
срещу детето си, както и че не са налице данни за възприето от детето насилие
- психическо, емоционално и/или физическо упражнявано от бащата спрямо
майката.
Предвид когнитивни нарушения при конфликти, бащата при каузата си да
не се провали да упражнява родителската си отговорност при промяна в
решението за определената, не е достигнал до прозрение за последици при
детето си от нарушаване на съдебно решение в сила.
Противопоставянето на Ц. С. на майката на детето му няма отношение към
родителския му капацитет, тъй като в случая той влага загриженост за детето
си да не бъде ограничено от срещите си и с другия родител, тъй като и
двамата родители имат своето място и роли при отглеждането му.
Детето показва силна емоционална привързаност към бащата и
демонстрира, че се чувства щастливо в присъствието му.
Детето е привързано емоционално и към майката и към новия й съжител, но
демонстрира по-голяма топлина при комуникацията с мъжката фигура, тъй
като на възрастта му мъжката фигура му създава по-голяма увереност.
При детето К. не се разпознават страхови изживявания.
И бащата и майката на К. и съжителят на майката притежават родителски
капацитет. И двамата родители имат материалните възможности да задоволят
физиологичните и материално - битови потребности при детето си, могат да
разчитат на прародители, които са в добра физическа кондиция без ментални
проблеми. И двамата родители демонстрират обич към детето си и го приемат
в средата си, но макар и по различен начин не му осигуряват нужното
спокойствие. Заместникът на бащата при условието, че бащата не се е
дистанцирал от родителски отговорности, не може да заеме неговото място.
Посочено е, че няма психометрична методика, по която да се оценява
привързаността на децата към техните родители. В такива случаи се използват
проективни методики и зрително - словесната методика на Рене Жил, които са
приложени при обследването. Резултатите показали еднаква степен на
привързаност на детето К. към всеки един от неговите родители поотделно,
17
както и еднакво зачитане на родителският авторитет. Препоръчва се споделена
родителска отговорност.
Детето К. не е ограничено от лични контакти с бащата според постигната
спогодба, но чувства тези контакти като недостатъчни. Това не води до
дисбаланс по време на постоянното му отглеждане от майката, но поражда
напрежение при прекратяването на престоя при бащата.
Майката обяснява поведението на детето като следствие на манипулация и
заплахи, като това изхожда от нейният личен житейски опит и позиция в
конфликта. В основата на поведението на детето е егоцентрично задоволяване
на потребност от повече срещи с бащата, при подкрепа на реактивността на
детето от страна на бащата и неговите родители. Ограничения режим на
свиждания при детето провокира инфантилния му гняв при изтичане на
времето.
Според вещите лица от наблюдението и събраните данни, както и от
проективни методики може да се заключи, че детето е привързано към майка
си и желае да бъде с нея, като не изпитва дискомфорт в жилището, където го
отглежда със съжителя й, природеното му братче и с помощта на своята
майка.
Отразено е, че К. е възприел жената, с която се среща бащата като негова
приятелка, но реално бащата е във връзка и не живеят заедно с приятелката му
като на този етап не са обмисляли перспективи за съвместно съжителство и в
този смисъл Вачева не може да се сравнява с фигурата на майката и да се
обсъжда ролята и мястото й при срещите на бащата с детето му. Поради
откритостта и непосредствеността на новата приятелка на бащата детето я
възприема като подходящ партньор за бащата, усеща позитивно отношение
спрямо себе си от нейна страна и търси компанията на децата й.
Приета по делото е и допълнителна съдебно-психологическа експертиза
на детето К. Ц. С., от заключението на която се установява следното:
При направеното изследване е установено, че синдром на родителско
отчуждение от страна на К. по отношение на родителите му няма и не са
налице обстоятелства за тенденция към това - въпреки неумението (или
нежеланието) и при двамата родители да загърбят дълбокия конфликт
помежду си, в който въвличат и детето си. Те декларативно вярват, че К.
трябва да има добри отношения и с двамата родители, но им е трудно да не
18
позволят на собствената си болка и фрустрация да повлияе на поведението им.
Склонни са да критикуват (и нападат) другия родител пред детето, като
според вещото лице това може да причини болка и объркване на детето около
това как трябва да се чувства или да действа спрямо другия родител. Също
така - на този етап в житейската ситуация на К. не се наблюдава и синдром на
конфликт на лоялност на детето към когото и да е от родителите му.
Посочено е, че и двамата родители проявяват склонност, към
въздействие върху К., която може да се интерпретира като опити за
манипулация, целящи постигане на текущи лични цели, а детето е средство за
тактическо противопоставяне в контекста на конфликтните им
взаимоотношения, в които участват и хората в най-близкото им обкръжение.
Отразено е, че при К. няма индикации за формирани перманентни или
необичайно повишени страхове, произтичащи от текущото поведение и
отношение към него, както от страна на баща му Ц., така и от страна на баба
му Н. и дядо му С..
Според вещото лице, не се откриват данни за възприето от К. насилие,
упражнявано от бащата Ц. спрямо него /както психическо, така и
емоционално/. Също така - няма индикации за негативни ефекти върху детето,
следствие на упражнявано върху него открито насилие.
Също така, от данните по делото, както и от оценката на психичното и
емоционално състояние на детето, не се установяват индикации за възприето
от К. насилие (психическо и/или емоционално), упражнявано от бащата Ц.
спрямо майката К., както и да е било свидетел на такива, което би се отразило
в нарушение на обичайното му общо функциониране. Няма белези на регрес в
поведението, отказ от посещаване на детско заведение, поведенчески
проблеми и нарушения на правила в семейна или извънсемейна среда.
Според експерта, при изследването е констатирано наличие на лека
тревожност, която е изводима от намаленото чувство за базисна стабилност.
Усещането за сигурност и стабилност у К. са нарушени, вследствие на
наблюдаваните конфликтни отношения между родителите - в края на периода,
в който са живели съвместно, както и след раздялата им. Основателно или не,
децата приемат, че те са причината за семейния конфликт. В тези случаи е
полезно родителите да минимизират този стрес. Въпреки че бащата Ц. С. е
наясно с възможните негативни последици за К. от неспазване на режима на
19
лични отношения с детето, минимизирането им в бъдеще ще зависи както от
евентуална актуализация на режима, така и от склонността и на двамата
родители към гъвкавост и толерантност един към друг, като на този етап
бащата Ц. вече заявява готовност за това.
Посочено е, че детето е емоционално ангажирано и привързано и към
двамата си родители, като нито един от тях не е отстранен от избора му за
помощ и подкрепа в различните дейности. Физическото и емоционално
присъствие на бащата осигурява на К. усещане за сигурност, удовлетворяваща
очакването, че са обезпечени базовите му нужди - именно това е в основата на
силната емоционална привързаност и чувство за щастие в присъствието му.
Физическото и емоционално присъствие на майката осигурява на К. две
основни неща - защита от свръхстрес и емоционална регулация, като и двете
са фундаментално важни условия за здравословното развитие на мозъка и
бъдещото психично здраве и благополучие на детето. При К. обаче е налице
емоционален конфликт и неудовлетвореност от семейната ситуация поради
липса на ясни граници и самоидентичност на семейството. Въпреки това К. е
силно привързан към своята майка К., както и към новия й съжител - В..
Тъй като всеки човек, взаимодействащ с другите от социалното му
обкръжение, в по-малка или по-голяма степен се повлиява от тяхното
поведение /мисли, чувства и действия/, при К. също е налице такъв вид
зависимост, за която обаче не се откриват данни, че е абнормна.
Отразено е, че К. експлицитно декларира, че не изпитва перманентен или
необичаен повишен страх, произтичащ от текущото поведение и отношение
към него както от страна на баща му, така и от страна на майка му. Имайки
предвид, че детето е високоинтелигентно и с изпреварващо развитие, а също и
че през време на психологическите обследвания беше изградена „доверителна
основа“ - може да се приеме, че К. действително не изпитва страх и от двамата
си родители. Преценката му за социалните роли на неговите родителите като
„майка“ и „баща“ е адекватна за възрастта му. Реакцията към изискванията
към него от страна на родителите му също е съответна на възрастта му, макар
че „завишените“ родителски очаквания от страна на майка му водят до
известно „форсиране“ на личностното развитие (в перспективна посока).
Според вещото лице, привързаността на дете към родителя е личностна
характеристика, която не е в обсега на психометриката и няма
20
стандартизирана скала за нея. При К. обаче е изградена емоционална връзка и
с двамата му родители, а вариацията на неговите емоции е ситуативно
зависима, както и във връзка с ролята на родителите му поотделно като
„майка“ и като „баща“. Тъй като не са налице данни за абнормни
взаимоотношения, а резултатите от психологическите анализи потвърждават
съизмеримата степен на привързаност на детето към всеки един от неговите
родители може да се приеме еднакво силна привързаност, както и еднакво
зачитане на родителския авторитет. В такъв случай е препоръчителна
споделена и балансирана родителска отговорност за отглеждането и
възпитанието на К..
К. не е ограничен от лични контакти с бащата /според постигната
спогодба/, но чувства тези контакти като недостатъчни. Това не води до
дисбаланс, но ще поражда напрежение при прекратяването на престоя при
баща му.
Посочено е, че при контакт с майка си К. преживява обичайния спектър
от емоции /в норма/ - с тенденция към активно развитие на практически
умения и себедоказване в действен план. Детето е физически активно, с
желание за игри и изява, с богат емоционален свят, очаквайки добри
приятелски взаимоотношения, чувствителен, с развито въображение, с
безгрижие. До голяма степен майката К. адекватно възприема поведението на
детето (вкл. мислите и чувствата) и правилно разчита действията му. При К.
обаче се отчитат индикации за импулсивност и лесна възбудимост,
индикиращи лека тревожност, която е изводима от липсата на чувство на
базисна стабилност в семейството, както и усещане за „свръхизисквания“ от
страна на майка му.
Наличната добра връзка между майката и детето насърчава
психическото, езиковото и емоционалното развитие на детето и помага за
придобиване на умения за решаване на проблеми. К. се чувства разбран и
приет като отделна личност и е изградил автентична, доверителна и сигурна
връзка със своята майка, което е предпоставка успешно да се научи да
регулира емоциите си при стрес и в трудни ситуации. К. желае да е с майка си,
чувства се добре в нейното ново жилище (където живее и природеното му
братче Георги), но високите родителски изисквания към него към момента не
се интерпретират от детето в дълбочината им на предпоставки за успешна
21
личностна реализация - вероятно на по-късен етап от развитието си К. ще
осъзнае, че това е било за негово добро.
Съдът кредитира приетите по делото съдебно-психологични експертизи
като обективни, компетентно изготвени и коресподниращи помежду си и с
останалите събрани по делото доказателства.
По делото други относими доказателства не са събрани.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Предявени са искове с правна квалификация чл. 59, ал. 9 от СК.
В тежест на ищцата по първоначалния иск е да докаже твърденията, с
които обосновава правния интерес от предявяването на иска си, а именно, че е
налице промяна на обстоятелствата, при които са определени първоначалните
мерки с одобрената съдебна спогодба с Протоколно определение №157 от
23.02.2023г. по гр. дело №1412/2022г. по описа на РС-Козлодуй (чл. 59, ал. 9
от СК) и че така определените мерки не са в интерес на малолетното дете,
както и че създават значителни трудности при изпълнението им.
В тежест на ответника по главния иск е да докаже, онези факти и
обстоятелства, от които черпи изгодни за себе си правни последици.
В тежест на ищеца по насрещния иск е да докаже, че е налице промяна в
обстоятелствата, при които са определени първоначалните мерки с одобрената
съдебна спогодба с Протоколно определение №157 от 23.02.2023г. по гр. дело
№1412/2022г. по описа на РС-Козлодуй (чл. 59, ал. 9 от СК), както и че той е
по-пригодният родител за отглеждане на детето във връзка с притежаваните от
него възпитателски качества, грижи и отношение към детето, привързаност на
детето, социално обкръжение, жилищно-битови и други материални условия
на живот, а по отношение на размера на претендираната издръжка – да
установи конкретните нужди на детето и възможностите на родителя, от
когото се претендира същата.
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК, съдът обяви
за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните обстоятелствата,
че родителските права над детето К. Ц. С. са предоставени на майката К. Г. и е
постановен режим на лични отношения между детето и неговия баща Ц. С..
Нормата на чл.127, ал.1 от СК, предвижда, че когато родителите не
22
живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на
детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и
издръжката му, като могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на
детето да утвърди споразумението им.
Съгласно чл.127, ал.2 от СК, ако страните не могат да постигнат
споразумение, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на
детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването
на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно
чл.59, чл.142, чл.143 и чл.144.
В чл.59, ал.9 от СК е предвидена възможност при промяна на
обстоятелствата, съдът по молба на единия от родителите, по искане на
дирекция „Социално подпомагане” или служебно да измени определените по
рано мерки и да определи нови.
Въпросите, които съдът трябва да обсъди при вземане на решение на
кого от родителите да предостави упражняването на родителските права са
изброени в задължителното за съдилищата Постановление №1 от 12.11.1974г.
по гр. дело №3/1974г. на Пленум на ВС, а впоследствие са регламентирани от
законодателя и в нормата на чл.59, ал.4 от СК. В т.2 от постановлението е
посочено, че „решението за предоставяне упражняването на родителските
права спрямо децата на единия родител следва да се основава на интересите
на децата, преценени с оглед и на следните обстоятелства: - родителски
качества; - полагани грижи и умения за възпитание; - подпомагане
подготовката за придобиване на знания, трудови навици и др.; морални
качества на родителя; - социално обкръжение и битови условия; - възраст и
пол на децата; - привързаност между деца и родители и между децата; -
помощ на трети лица и др.
Легално определение на понятието „най-добър интерес на детето“ е
дадено от законодателя в §1, т.5 от ДР на ЗЗДет., където са включени сходни
критерии, като посочените в чл.59, ал.4 от СК и Постановление №1 от
12.11.1974г. по гр. дело №3/1974г. на Пленум на ВС. Според ЗЗДет, следва да
се преценят желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и
емоционалните му потребности; възрастта, пола и миналото му; опасността
или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде
причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците,
23
които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата и др.
Изброяването на критериите, както в СК и в ЗЗДет. не е изчерпателно,
като цялостната преценка, относно интереса на детето се извършва от съда
след обстойно проучване и анализ на всички показатели, които имат
отношение към развитието и благосъстоянието на детето.
В т.5 от Постановлението е отбелязано по отношение на изменението на
обстоятелствата, че „не винаги изменените обстоятелства обаче съставляват
изменение на предишните приети обстоятелства, а може да бъдат и съвсем
нови или да са обстоятелства, които се отнасят до мярката и нейната
рационалност. Поради това съдебната практика правилно приема, че са от
значение както измененията, засягащи обстоятелствата, взети предвид във
влязлото в сила решение, така и измененията, които произтичат от изгубилите
смисъл или променени на практика мерки по упражняване на родителските
права. По вътрешното им съдържание тези нови обстоятелства могат да имат
различна проявна форма. Едни от тях могат да се отнасят до родителските,
възпитателските или моралните качества, до социалната среда, в която живеят
децата след решението, до жилищните или битовите условия и т. н. Във
всички случаи обаче съдът е длъжен да обсъди дали обстоятелствата се
отразяват на положението на детето (децата) и на ефикасността на мерките,
които определят същото.”
На следващо място „Константната съдебна практика /Решение №59 от
17.03.2022г. на ВКС по гр. д. №2684/2021г., IV г.о., ГК; Решение №207 от
24.07.2013г. на ВКС по гр. д. №911/2012г., IV г.о. и др./ неотклонно
подчертава, че в решението по чл.59, ал.9 СК съдът е длъжен, на първо място,
да установи дали са променени обстоятелствата, при които с предходно
решение вече е бил решен въпросът за родителските права. Релевантен е
периодът от приключване на съдебното дирене на инстанцията по същество,
решила въпроса в предходното производство, до приключване на съдебното
дирене в производството по чл.59, ал.9 СК. От значение е дали в този период
са изменени обстоятелствата от значение за определяне на най-добрия /най-
висшия интерес/ на детето. Новите обстоятелства могат да се проявят в
различна форма. Едни от тях могат да се отнасят до родителските,
възпитателските или моралните качества, до социалната среда, в която живеят
децата след решението, до жилищните или битовите условия и т.н., а други –
24
да произтичат от изгубилите смисъл или променени на практика мерки по
упражняване на родителските права. Във всички случаи съдът е длъжен да
обсъди дали новите обстоятелства се отразяват на положението на детето и на
ефикасността на взетите по-рано мерки. За да бъдат последните изменени, е
необходимо променените обстоятелства да са от такова естество, че да сочат
на влошаване на положението на родителя, при когото детето е оставено за
отглеждане, или да засягат ефикасността на взетите по-рано мерки, или
поради които новото решение би подобрило положението на детето.
Изменението цели защита на висшата цел – благополучието на детето.
Преценката за най-добрия интерес на детето е комплексна. Съдът я извършва
според желанията и чувствата на детето, възрастта, пола, миналото и други
характеристики на детето, опасността или вредата, която е причинена на
детето или има вероятност да му бъде причинена, способността на родителите
да се грижат за детето, последиците, които ще настъпят за детето при промяна
на обстоятелствата, други обстоятелства, имащи отношение към детето – арг.
от чл.3 от Конвенцията и §1 ДР на ЗЗДет.” /вж. Решение №324 от 05.06.2024г.
на ВКС по к. гр. д. №2874/2023г., III г. о./.
Като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства,
както и посочената константна съдебна практика, съдът достигна до следните
изводи:
С Протоколно определение №157 от 23.02.2023г. по гр. дело
№1412/2022г. по описа на РС-Козлодуй е одобрена спогодба, по силата на
която родителските права спрямо малолетния К. Ц. С. с ЕГН: ********** са
предоставени на майката К. В. Г., ЕГН **********, като е определено
местожителството на детето да бъде при майката на адрес в гр. Козлодуй, общ.
Козлодуй, обл. Враца бл.70, ап.55. Със същото протоколно определение на
бащата Ц. С. С., ЕГН ********** е определен режим на лични отношения с
малолетния К. Ц. С. с ЕГН: **********, както следва:
Да вижда и взема детето два пъти месечно в две календарни седмици /и
през седмица/, в първите два последователни почивни дни между
смените на всяка от тези две седмици, като не препятства детето да
посещава училище, а в първия си почивен ден го взема след училище,
преспива при него и на сутринта на следващия ден го завежда на
училище, както и един почивен ден /събота или неделя/ в края на месеца
25
в ден събота от 10.00 ч. с преспиване до 10.00 ч. в неделя, а ако е ден
неделя от 10.00 ч. до 19.00 ч..
Също и два пъти по петнадесет последователни дни през лятото - четни
години от 01.07. до 15.07. и 01.08. до 15.08. и нечетните години от 16 до
31 юли и от 16 август до 31 август.
За официалните празници: през нечетните години на Великден и
Новогодишните празници /31 декември и 1 януари/ - с преспиване, като
взима детето в 10 ч. и го връща до 19 ч. в съответния ден, през четните
години на Коледа /24-27 декември/ с преспиване, като взима детето в 10
ч. и го връща до 19 ч. в съответния ден.
Посочено е, че за осъществяването на личните контакти, бащата ще
взима детето от дома, в който живеят майката и детето, съответно ще го връща
в този дом, с изключение на дните, в които детето е на училище, когато следва
да го взима от детското заведение, което то посещава.
Също така бащата е осъден да заплаща ежемесечна издръжка в размер
на 300 лв. /триста лева/ на К. В. Г., ЕГН ********** в качеството й на майка и
законен представител на малолетното дете К. Ц. С. с ЕГН: **********.,
считано от 01.09.2022г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска до настъпване на изменение на обстоятелствата или до отпадане на
основанието.
От приключване на съдебното дирене по гр. д. №1412/2022г. по описа на
РС-Козлодуй на 23.02.2023г., по което е постановено Протоколно определение
№157 от 23.02.2023г., с което е одобрена, постигната между страните съдебна
спогодба и е постановено упражняването на родителските права от майката, а
на бащата е определен режим на лични контакти с детето до приключване на
съдебното дирене по настоящето дело на 15.01.2025г. е изминал период от
почти две години /една година, десет месеца 22 дни/.
Настоящият съдебен състав намира, че през този период са настъпили
изменения в обстоятелствата, които са от значение за определяне на най-
добрия /най-висшия интерес/ на детето.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства /приетите
съдебно-психологични експертизи и показанията на св.Б.Й. Г., св. Н.С. С.а и
св. В. Т.В., както и от заявеното от социалният работник изготвил социалния
доклад г-жа Нина Цветанова Коева/ се установи, че при прилагането на
26
одобрения от съда режим на лични контакти между бащата и детето са налице
трудности. Безспорно се установи, че постигнатият между страните по гр.
дело №1412/2022г. по описа на РС-Козлодуй режим на лични контакти е
съобразен с работата на бащата Ц. С. С., който работи на смени в „АЕЦ
Козлодуй” ЕАД гр. Козлодуй. Установи се от приетите по делото графици, че
той работи на трисменен режим на работа, като трудът при всяка смяна се
полага в три последователни дни, след което следват два дни почивка, след
това се преминава към следващата смяна, която продължава три дни, отново
два дни почивка и т.н.
Така постигнатият между страните режим на лични контакти между
бащата и детето, с изключение на официалните празници и през летните
месеци е неясен, като налага тълкуване относно неговото прилагане. Освен
това не са посочени и часовете, в които детето трябва да се взема от дома на
майката и да се връща от бащата. Това се установява и от заявеното от
социалния работник Нина Коева при изслушването на социалния доклад в
съдебно заседание.
Именно поради това, настоящият съдебен състав намира, че е налице
изискваната от нормата на чл.59, ал.9 от СК промяна в обстоятелствата, която
налага изменение на постановените мерки и определянето на нови такива.
Тази промяна в обстоятелствата на първо място се извежда от
посоченото по-горе, че и за съдебния състав одобрената с Протоколно
определение №157 от 23.02.2023г. по гр. дело №1412/2022г. по описа на РС-
Козлодуй съдебна спогодба е неясна, досежно ежеседмичния режим на лични
контакти между бащата и детето.
На следващо място от представените графици е видно, че почивните дни
на бащата всяка седмица и месец се падат в различни дни, включително и
делнични такива /в по-голямата част от случаите/. През тези дни малолетното
дете К. С. е на детска градина, а от 2024г. е на училище. Това от своя страна
изисква детето да готви домашни и уроци за следващия учебен ден. Трябва да
му се подреди раницата със съответните учебници и тетрадки. Изисква се
воденето и вземането му на и от училище.
Също така, от свидетелските показания се установи, че детето посещава
извънкласни занимания по плуване в понеделник и сряда и по рисуване във
вторник и четвъртък, което обстоятелство изисква то да се води на тези
27
занимания. От част от свидетелските показания, както и от заявеното от
ищцата в исковата молба и при изслушването й в съдебно заседание се
установи, че когато К. е при бащата, последният не го води на тези
извънкласни занимания.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, сред които
свидетелските показания и приетите съдебно-психологически експертизи се
установи, че в по-голяма част от случаите определеният в съдебната спогодба
режим на лични контакти на бащата с детето се нарушава, поради факта, че
детето иска да прекарва повече време с бащата и не иска да се прибира при
майката. Именно поради това и бащата отказва да го връща, което пък от своя
страна провокира майката да подава сигнали на тел: 112 и да търси съдействие
от полицията, включително и от държавен съдебен изпълнител за спазването
на режима на лични контакти. Всичко това се оказва негативно върху детето,
като то често пъти е разстроено. Предложението на вещите лица, като отчитат,
че това ще е в най-добър интерес на малолетното дете е родителите да
постигнат съгласие за т.нар. споделено родителство. В конкретния случай
обаче, взаимоотношенията и комуникацията между страните са изключително
влошени и такова съгласие не може да бъде постигнато. Отделно от това,
настоящият съдебен състав счита, че за бащата ще е изключително трудно и
обременително да полага грижи през половината част от месеца и годината
/или в по-голям период от време от сега определения/ за сина си при
трисменния режим на работа, а също и при допълнително полагания труд в
строителството, за което той сам сподели при изслушването му.
Съдът намира, че и занапред ако страните на проявят компромис и не
подобрят взаимоотношенията си в името и интерес на общото им дете, то
проблемите ще се задълбочават /каквото е и заключението на приетите
съдебно-психологични експертизи/ и случаите при които детето ще е
разстроено и няма да иска да ходи при единия или другия родител ще се
увеличават. Когато това става през делнични дни ще рефлектира върху
подготовката на самото дете за учебни занятия, като ще се нарушава дневният
му режим и ритъм на живот между училище, извънкласни занимания и
почивка.
При защита на заключението на приетата по делото допълнителна
съдебно-психологична експертиза вещото лице изрично отбеляза на зададен
28
му въпрос, че самият факт на започването на училище от малолетното дете К.
Ц. С. е с „множество стресогенни фактори”, което представлява допълнителен
стрес за него. Според настоящия съдебен състав, когато този допълнителен
стрес за детето, бъде съчетан с промяната на ежедневния му режим и ритъм,
вследствие на промяна на местожителството и посещението на семействата на
единия и другия родител, сблъсквайки се отново с напрегнатите и влошени
отношения между последните, то това неминуемо ще се отрази негативно на
неговата психика.
Именно поради това, съдът намира, че следва да бъде допусната
промяна в постигнатият между страните при одобрената с Протоколно
определение №157 от 23.02.2023г. по гр. дело №1412/2022г. по описа на РС-
Козлодуй съдебна спогодба ежеседмичен режим на лични контакти на бащата
с детето.
С исковата молба ищцата предлага ответникът да взема и вижда детето
К. Ц. С. всяка първа и трета събота и неделя от месеца с едно преспиване в
часовете от 10.00ч. на съботния ден до 17.00ч. на неделния ден, като взема и
връща детето на адреса на майката.
Съдебният състав, като отчете компетентното становище на вещите лица
по приетите съдебно-психологически експертизи, а именно, че детето има
нужда да прекарва повече време с бащата, намира, че следва да се предостави
такава възможност в максимална степен. Именно поради това на ответника Ц.
С. С. следва да бъде предоставена възможност да взема и вижда сина си К. Ц.
С. всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 17.00 часа в петък до
17.00 часа в неделя, като взема и връща детето от дома на майката в гр.
Козлодуй бл.70, ап.55.
Също така на бащата Ц. С. С., на основание чл.59, ал.3 от СК следва да
му бъде предоставена възможност да взема и вижда сина си К. на рождения
му ден и на именния му ден, както и всяка нечетна година на рождения ден на
детето, като взема и връща последното от дома на майката в гр. Козлодуй
бл.70, ап.55 за времето от 10.00 часа сутринта до 19.00 часа вечерта.
В останалата част постигнатият по съгласие на страните в одобрената по
гр. дело №1412/2022г. по описа на РС-Козлодуй съдебна спогодба режим на
лични контакти следва да се запази, като единствено се конкретизират и
часовете, в които детето следва да бъде вземано и връщано от дома на майката
29
през летните месеци –на два пъти по петнадесет последователни дни през
лятото - четни години от 01.07. до 15.07. и 01.08. до 15.08. и нечетните години
от 16 до 31 юли и от 16 август до 31 август, а именно това да бъдат и
часовете, които са определени от страните през официалните празници – от
10.00 часа на първия ден до 19.00 часа на последния.
Този стандартен режим съдът намира на първо място, че ще е в най-
добър интерес на малолетния К. Ц. С., доколкото той ще има повече време да
прекарва в дома на бащата, а също така през делничните дни няма да се
нарушава ритъмът на ежедневието, свързан с посещение на училище,
подготовка на домашни и уроци, както и посещение не извънкласни дейности.
От друга страна съдебният състав намира, че така определеният режим
няма да възпрепятства правото на ответника да прекарва време със сина си.
Това е така, тъй като дори и през някой от дните, в които следва да вземе
детето при себе си той се пада на работа, може да размени графика си със свои
колеги. Освен това от показанията на майката на ответника - св. Н.С. С.а и при
досега прилагания режим се установи, че когато бащата се е падал на работа
тя и съпругът й са водили и вземали внукът си от градина/училище. Т.е. при
този режим той е бил възпрепятстван в определени случай да прекарва време с
детето си.
Запознавайки се с режима на работа на бащата Ц. С. С., съдебният
състав не може да измисли по-благоприятен режим на лични контакти с
детето, който да е на първо място в интерес на последното и на следващо в
удобство на бащата. Това е така, тъй като и да се конкретизират първите две
седмици от месеца, в които ответникът е два дни почивка между смените, то е
твърде голяма вероятността тези дни да са делнични. Това от своя страна ще
наруши ежедневният ритъм на детето, което не е в негов интерес, а на
следващо място то като е на училище, бащата отново ще е „лишен” от време с
него.
Предвид гореизложеното съдът намира, че предявеният главен иск с
правно основание чл.59, ал.9 от СК следва да бъде уважен като основателен и
доказан.
По насрещния иск:
С исковата молба по предявения насрещен иск ищецът по него Ц. С. С. е
поискал от съда на основание чл.59, ал.9 от СК да промени одобрената с
30
Протоколно определение №157 от 23.02.2023г. по гр. дело №1412/2022г. по
описа на РС-Козлодуй съдебна спогодба, като постанови решение с което да:
възложи родителските права по отношение на малолетното дете К. Ц. С.
на бащата Ц. С. С., както и местоживеенето на детето да бъде определено
в дома на бащата.
да постанови лични контакти между майката К. Г. и детето К. Ц. С. както
следва: Всяка първа, трета и пета седмица от петък от 16.00 часа до
неделя до 19.00 часа с преспиване в дома на майката, както и два дни
през втора седмица, когато не е в режим на виждане през делничен ден от
17.00 часа, когато детето е приключило с детската градина или училище
до 19.00 часа на следващият ден с преспиване.
да постанови режим на лични контакти между детето и майката за всички
официални празници - Колена, Нова Година и Великден, като същият
бъде съобразен с определените ваканции на МОН - както следва: първата
половина на ваканциите от 10.00 часа на първият ден до последният ден
до 19.00 часа за всяка нечетна година. За всяка четна година втората
половина на ваканциите от 10.00 часа на първият ден до последният ден
до 19.00 часа. По отношение на лятната ваканция, да постанови режим
както следва: Два пъти по 15 дни като за нечетни години да бъде
следният: от 1.07. до 15.07 . и 01.08. до 15.08. от 10.00 часа на първия ден
до 19.00 часа на последния ден. За четните години да бъде следният:
16.07 до 31.07. и от 16.08. до 31.08. от 10.00 часа на първия ден до 19.00
часа на последния ден.
майката К. Г. да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка от
постановяване на съдебното решение в размер на по 300/триста/лева,
ведно с законна лихва до окончателното изплащане.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установи
изменение на обстоятелствата, които да компрометират личностните,
възпитателски и морални качества на майката К. В. Г., което да налага
изменение на постановените по рано мерки и определяне на нови, с които
родителските права върху малолетното дете К. Ц. С. да бъдат предоставени на
бащата Ц. С. С..
За пълнота съдебният състав следва да обсъди обстоятелствата,
посочени в Постановление №1 от 12.11.1974г. по гр. дело №3/1974г. на
31
Пленум на ВС и регламентирани от законодателя впоследствие в чл.59, ал.4 от
СК.
По отношение на възпитателските качества на двамата родители, към
настоящия момент се установи, че и бащата и майката проявяват загриженост
за детето, разбират отговорностите си към него, като демонстрират готовност
да бъдат пълноценни родители. Родителският капацитет и на двамата
родители позволява, детето да бъде отглеждано с грижа, обич и
удовлетворение на интелектуалните, емоционални и социални потребности.
Тези обстоятелства се установяват от показанията на разпитания по делото
като свидетел – Х.Ц.Х.-Х., приетия социален доклад и заключенията на
приетите съдебно-психологични експертизи. В противоречие, по отношение
на тези обстоятелства, са единствено показанията на близките и роднините на
страните, а именно свидетелите Б.Й. Г., Н.С. С.а, В. Т.В. и В.Т.И., в която част
съдът приема за заинтересовани и пристрастни, поради което като
противоречащи помежду си, а и на останалите посочени по-горе писмени и
гласни доказателства не им дава вяра.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства свидетелстват за
изявено желание и готовност и от двамата родители да се грижат за
малолетния К. Ц. С.. Такова желание всеки един от тях изяви й при
изслушването му пред съда.
Към желанието на родителите, следва да се прибави и привързаността на
детето към всеки от тях. От заключението на съдебно-психологичните
експертизи се установи, че в момента детето К. Ц. С. показва привързаност и
към двамата родители.
По делото се установи, че към настоящия момент и двамата родители
полагат максимални усилия да поддържат близост с К..
Доколкото детето К. С. е момче, двамата родители са наравно пригодни
да го възпитават и отглеждат, съгласно приетото в постановлението на
пленума на ВС.
Съдът следва да вземе предвид и възрастта на детето, а именно 7 /седем/
години, като по отношение на нея, на родителите следва да бъдат определени
равни права.
На следващо място е необходимо да се отчете възможността за помощ на
32
родителите от трети лица, които да са близки на семейството /баба, дядо, леля
и др./. От събраните писмени и гласни доказателства, се установи, че помощ
на бащата при отглеждането на малолетния К. С. оказват бабата и дядото по
бащина линия.
По отношение на майката помощ в отглеждането на малолетното дете
оказват новият й съжител св. В. В., към който К. показва привързаност и в
чието лице, съгласно приетите съдебно-психологични експертизи разпознава
„втори баща”. Помощ на майката се оказва още и от бабата по майчина линия.
Важно значение при определянето на кого от родителите да бъдат
предоставени родителските права има социалното обкръжение или социалната
среда, която представлява обкръжението на родителя, т.е. членовете на
семейството, в което ще живее или ще живее в бъдеще този родител с детето.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, се установи, че
майката К. Г. и съжителят й В. В. имат дете, към което малолетния К. С. е
много привързан. По отношение на бащата Ц. С. няма данни той да
съжителства с някого.
По делото от събраните доказателства се установи, че родителите имат
самостоятелни жилища, като не бе доказан месечният им доход, но и двамата
успяват да осигурят материалното състояние, необходимо за покриване на
нуждите на малолетното дете.
От събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав,
намира, че към настоящия момент не е настъпила изискуемата от нормата на
чл.59, ал.9 от СК промяна на обстоятелствата, която да е влошила
положението на майката, като родител, при когото детето е оставено за
отглеждане с одобрената с Протоколно определение №157 от 23.02.2023г. по
гр. дело №1412/2022г. по описа на РС-Козлодуй съдебна спогодба и да налага
изменение на постановените мерки с определянето на нови.
Предвид изложеното предявеният насрещен иск от Ц. С. С. срещу К. В.
Г., с която е поискано от съда да постанови решение, с което да:
възложи родителските права по отношение на малолетното дете К. Ц. С.
на бащата Ц. С. С., както и местоживеенето на детето да бъде определено
в дома на бащата.
да постанови лични контакти между майката К. Г. и детето К. Ц. С. както
33
следва: Всяка първа, трета и пета седмица от петък от 16.00 часа до
неделя до 19.00 часа с преспиване в дома на майката, както и два дни
през втора седмица, когато не е в режим на виждане през делничен ден от
17.00 часа, когато детето е приключило с детската градина или училище
до 19.00 часа на следващият ден с преспиване.
да постанови режим на лични контакти между детето и майката за всички
официални празници - Колена, Нова Година и Великден, като същият
бъде съобразен с определените ваканции на МОН - както следва: първата
половина на ваканциите от 10.00 часа на първият ден до последният ден
до 19.00 часа за всяка нечетна година. За всяка четна година втората
половина на ваканциите от 10.00 часа на първият ден до последният ден
до 19.00 часа. по отношение на лятната ваканция, да постанови режим
както следва: Два пъти по 15 дни като за нечетни години да бъде
следният: от 1.07. до 15.07 . и 01.08. до 15.08. от 10.00 часа на първият
ден до 19.00 часа на последният ден. За четните години да бъде следният:
16.07 до 31.07. и от 16.08. до 31.08. от 10.00 часа на първият ден до 19.00
часа на последният ден.
майката К. Г. да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка от
постановяване на съдебното решение в размер на по 300/триста/лева,
ведно с законна лихва до окончателното изплащане, се явява
неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода от делото, на ищцата по главния иск следва да се
присъдят направените разноски в процеса в размер на 4965, 00 лева, от които
държавна такса – 25,00 лева; възнаграждения за вещи лица – 3000 лева;
депозити за свидетели – 40,00 лева и 1900,00 лева платено адвокатско
възнаграждение, които да се заплатят от ответника по главния иск.
Водим от гореизложените съображения и на основание чл.235 ГПК,
Районен съд-Оряхово, трети състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл.59, ал.9 от СК постановените с Протоколно
определение №157 от 23.02.2023г. по гр. дело №1412/2022г. по описа на РС-
Козлодуй мерки относно режима на лични отношения на бащата Ц. С. С., ЕГН
34
********** спрямо детето К. Ц. С., ЕГН **********, в следния смисъл:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Ц. С. С., ЕГН
********** от гр.Козлодуй, област Враца, бл.67, вх.А, ап.4 с детето К. Ц. С.,
ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца за
времето от 17.00 часа в петък до 17.00 часа в неделя, като взема и връща
детето от дома на майката в гр. Козлодуй бл.70, ап.55; през летните месеци –
на два пъти по петнадесет последователни дни - четни години от 01.07. до
15.07. и 01.08. до 15.08. и нечетните години от 16 до 31 юли и от 16 август до
31 август, като взема и връща детето на адреса на майката в гр. Козлодуй, общ.
Козлодуй, обл. Враца бл.70, ап.55 от 10.00 часа на първия ден до 19.00 часа на
последния ден; за официалните празници: през нечетните години на Великден
и Новогодишните празници /31 декември и 1 януари/ - с преспиване, като
взима детето в 10.00 ч. и го връща до 19.00 ч. в съответния ден, а през четните
години на Коледа /24-27 декември/ с преспиване, като взима детето в 10.00 ч.
и го връща до 19.00 ч. в съответния ден, както и на рождения ден на бащата Ц.
С. С. и на именния му ден и всяка нечетна година на рождения ден на детето,
същото да бъде с баща си от 10.00 часа сутринта до 19.00 часа вечерта, като
бъде вземано и връщано от дома на майката в гр. Козлодуй, общ. Козлодуй,
обл. Враца бл.70, ап.55.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Ц. С. С., ЕГН ********** да
заплати на К. В. Г., ЕГН **********, направените по делото разноски в общ
размер на 4965,00 лева /четири хиляди деветстотин шестдесет и пет лева/, от
които държавна такса – 25,00 /двадесет и пет/ лева; възнаграждения вещи лица
– 3000 /три хиляди/ лева; депозити за свидетели – 40,00 /четиридесет/ лева и
1900,00 /хиляда и деветстотин/ лева платено адвокатско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц. С. С., ЕГН ********** от гр.Козлодуй,
област Враца, бл.67, вх.А, ап.4 срещу К. В. Г., ЕГН ********** на адрес в гр.
Козлодуй, общ. Козлодуй, обл. Враца бл.70, ап.55 иск с правно основание
чл.59, ал.1 от СК, за промяна на мерките за упражняване на родителските
права по отношение на детето К. Ц. С., ЕГН **********, като неоснователен и
недоказан.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Враца в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
35
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
36