В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Габровският окръжен съд в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГОВЕСТА КОСТОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ПОПОВ

СИМОНА МИЛАНЕЗИ

при секретаря В. Йосифова и прокурора Надежда Желева, като разгледа докладваното от съдията Костова ВАНД № 25 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по жалба на адв. К.М. в качеството му на защитник на обвиняемия Е.Ц. срещу Решение №25 от 19.02.2019 г. постановено по АНД № 470/2018 г. на РС - Севлиево.

С горното решение обвиняемия Ц. е признат за виновен в това, че на 07.01.2018 г., около 13.30 часа в гр. Севлиево на ул.”***”№**, пред кафе –сладкарница с детски кът „***”, собственост на „***” ООД гр.Севлиево по хулигански подбуди, чрез нанасяне на удар с юмрук в лицето и удари с крака по тялото на Ц.Р.Б. от гр.Севлиево му причинил телесни увреждания - контузия на главата с клинични данни за мозъчно сътресение, счупване на носните кости, кръвонасядане /отляво/ с лека деформация и силна болезненост на гърба на носа, малко охлузване в областта между двете очи, кръвонасядане на клепачите на двете очи тип „травматични очила”, разкъсно-контузна рана в дясната челна областна главата и охлузвания на десния лакът, довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК с което е извършил престъпление по чл.131 ал.1, т.12 пр. първо във вр. с чл.130, ал.1 от НК, като на основание чл.78а, ал.1 от НК съдът го е освободил от наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание глоба в полза на държавата в размер на 1500.00 лева.

На обвиняемия са възложени направените по делото разноски.

В законният срок решението е обжалвано от адв. М., като неправилно. Защитникът счита, че РС - Севлиево не е анализирал в съвкупност събраните по делото доказателства и не е съобразил доводите на защитата поради което е постановил един незаконосъобразен съдебен акт. Прави се искане обжалваното решение да бъде отменено и обвиняемия Ц. да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.

В съдебно заседание пред настоящия въззивен състав адв. М. поддържа депозираната жалба. Твърди, че деянието на обвиняемия е провокирано от желание да защити съпругата си и има остро личен мотив. Твърди, че деянието е извършено при самозащита.

Обвиняемият поддържа жалбата и моли да бъде оправдан. Твърди, че действията му са били с цел да защити здравето, спокойствието, психиката и достойнството на съпругата си и на цялото семейство.

Представителят на Габровска окръжна прокуратура оспорва жалбата. Счита, че първоинстанционния съдебен акт е правилен и законосъобразен и моли същия да бъде потвърден.

Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и извърши цялостна проверка на обжалваното решение, на основание чл.314 ал.1 от НПК, намира за установено следното:

Атакуваната решение е постановенао въз основа на обективно, всестранно и пълно изясняване на фактическата обстановка по делото, при изпълнение на задълженията по чл.13 и чл.14 от НПК и при спазване на процесуалния ред за събиране и проверка на доказателствата. Извършен е необходимия критичен анализ на събраните по делото доказателства , като правилно е установена фактическата обстановка, която и настоящата инстанция възприема. Въззивният съдебен състав, като извърши и собствена преценка на събрания доказателствен материал в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, намира, че не се налагат различни изводи по фактите.

Правилно първоинстанционният съд е приел следната фактическа обстановка:

Обвиняемият и св. Ж.Ц. са семейство и живеят от 2016 г в гр. ***. Известно време след като се установили там, свидетелката Ц. отказвала да посещава през почивните дни гр.Севлиево. При изясняване на този проблем в семейството тя обяснила, че св. Ц.Б. с когото били колеги през периода 2015-201 6г. в магазин „***” на гр.Севлиево я притеснявал при случайните им срещи в гр. Севлиево. Споделила, че докато били колеги в магазина, Б. се опитал да я целуне и опипа в складовото помещение. Обвиняемият решил да провери дали съпругата му го лъже и я завел на полиграфско изследване в гр. София при което се установило, че св. Ц. говори истината.

На 07.01.2018 г. на връщане от гр. София след полиграфското изследване, обвиняемия и съпругата му паркирали автомобила си марка „***” пред кафе-сладкарница с детски кът ”***”, намираща се на ул.”***”** в гр.Севлиево, като заведението било собственост на фирмата на св.Б. и съпругата му. В този момент в заведението празнувало рождения си ден детето на св. М.К.. В заведението присъствали деца на възраст между 3 и 11 години и част от техните родители. Св. Б. работел на бара. Обвиняемият отишъл при него и го попитал дали на определена дата заведението е свободно, за да празнува рождения ден на детето си. Св. Б. проверил графика си и установил, че на посочената дата заведението е заето. Тогава обвиняемият попитал св.Б. защо иска да му развали семейството и дали е имал интимни отношения със съпругата му. Свидетелят отрекъл. Тогава Е.Ц. му предложил да излязат от заведението и двамата мъже отишли до автомобила на обвиняемия. Там на предната дясна седалка била св. Ц.. Обвиняемият отворил автомобила и св. Б. няколко пъти попитал Ж.Ц. какви са тези работи. Свидетелката след известно мълчание отрекла казаното от съпруга си. Тогава обвиняемия нанесъл удар с юмрук в лицето на св. Б., а след това и още няколко удари при които пострадалия паднал на земята, а Ц. продължил да му нанася удари и да го рита. Свидетели на побоя станали присъстващите в заведението деца, техните родители и случайно преминаващи граждани. Свидетелката М.К. заедно със съпруга си излезли на тротоара и предупредили обвиняемия да спре. Той спрял да удря Ц.Б., но казал на К. да се прибират, за да не стане по-лошо. Св. Б. се изправил и влязъл в заведението зад бара, за да измие стичащата се кръв по лицето му. След него влязъл обвиняемия и св. Ж.Ц.. Обвиняемият на висок глас обсъждал съществувалите според него взаимоотношения между съпругата му и Б.. През това време св. Б. се обадил на съпругата си св. Т.Б., както и на телефон 112 и натиснал паник бутона. Пристигнали полицейски служители и линейка на ЦСМП-Севлиево, която откарала св. Б. в местната болница и същият бил настанен в неврологично отделение.

На досъдебното производство е изготвена съдебно-медицинска експертиза от вещото лице д-р К., която не е оспорена от страните и съдът я цени като правилна и законосъобразна. От заключението се установява, че св. Б. е получил следните увреждания: контузия на главата с клинични данни за мозъчно сътресение, счупване на носните кости, кръвонасядане /отляво/ с лека деформация и силна болезненост на гърба на носа, малко охлузване в областта между двете очи, кръвонасядане на клепачите на двете очи тип „травматични очила”, разкъсно-контузна рана в дясната челна областна главата и охлузвания на десния лакът, довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК с период на възстановяване 1 месец. Вещото лице приема, че уврежданията отговарят да са получени при удар с юмрук в лицето и ритници.

В обясненията си пред първоинстанционния съд, обвиняемия Ц. оспорва частично така установената фактическа обстановка. Твърди, че е бил провокиран от поведението на св. Б. спрямо съпругата му, като сочи, че пострадалия отворил вратата на автомобила и казал: ”Ти защо лъжеш, *** мръсна?”. Тогава Ц. го дръпнал и пострадалия се извърнал и го ударил в ченето и зъбите. Обвиняемия признава, че тогава ударил един или няколко пъти св. Б.. След това съобщава, че отишъл в Бърза помощ и в Ортопедията където го прегледали. След това се прибрал във В.Търново, отишъл в Съдебна медицина и пуснал жалба срещу Б., защото се считал жертва.

Защитната теза на обвиняемия се подкрепя единствено от показанията на съпругата му св. Ж.П. и на свидетелите И.П. и С.О. за които се твърди, че случайно се намирали на отсрещния тротоар и възприели случващото се. Показанията на тези свидетели влизат в противоречие както с показанията на св. Б., така и с тези на свидетелите М.К. и Й.И. - очевидки на случилото се Показанията на последните свидетели кореспондират и със заключението на съдебно-медицинската експертиза за установените увреждания на здравето на Б. и механизма на получаването им, същите кореспондират и с отразеното в приобщените по делото записи от видиокамерите на заведението пред което се е развил процесния конфликт. В показанията си св. Ц. изцяло възпроизвежда обясненията на обвиняемия, като добавя единствено това ,че пострадалия първоначално я дръпнал за ръката и после започнал да я обижда. Свидетелката твърди, че св. Б. се движел пред съпруга й и той отворил вратата на колата, след което нанесъл няколко удара на Ц. и го съборил на земята. Свидетелката Ц. не видяла Е.Ц. да удря Б.. От записа на камерите се установява, че обвиняемия се движи преди св. Б.. На записа се вижда, че обвиняемия няма увреждания след побоя, а лицето на св. Б. е цялото в кръв. Всички тези детайли и противоречия сочат на една тенденциозност в показанията на свидетелката Ц., която безспорно има интерес от изхода на делото. Съдът не кредитира и показанията на св. Й.П. и С.О., които никой от присъстващите на местопрестъплението не е забелязал и които в показанията си избирателно възпроизвеждат само защитната теза на обвиняемия. Съдът приема, че показанията на тези свидетели са тенденциозни и очевидно лъжливи.

Фактическата обстановка установена от РС-Севлиево се установява по безспорен и положителен начин от показанията на пострадалия Б., на неговата съпруга св. Т.Б., на свидетелките очевидци К.К. и Й.И., , както и от показанията на присъствалия в заведението св. Н.И. преценени в съвкупност със заключението на съдебно-медицинската експертиза и с писмените доказателства, касаещи здравословното състояние на св. Б. след побоя, както и с приобщените по делото видеозаписи от камерите в кафе-сладкарницата.

Първоинстанционният съд е изградил фактическите си изводи въз основа на анализ по отделно и в съвкупност, на събраните по делото писмени и гласни доказателства, като е изпълнил задължението си за пълно изясняване на обстоятелствата в кръга на тези визирани в чл.102 от НПК, изпълнил е задължението си за оценка на процесуалната годност на доказателствените средства и на достоверността на доказателствените източници и е спазил правилата на формалната логика. Настоящия съдебен състав споделя изцяло извършения доказателствен анализ от първоинстанционния съд, като задълбочен и правно издържан и счита, че не следва да го преповтаря.

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установява по безспорен и положителен начин, че обвиняемия Ц. е осъществил както от обективна така и от субективна страна при форма на вина пряк умисъл престъплението по чл.131, ал.1, т.12 пр.първо във вр. с чл.130, ал.1 от НК. Безспорно е установено по делото, че обвиняемия е нанесъл побой на св.Ц.Б. на публично място, пред кафе-сладкарница в която в момента се провеждал детски рожден ден. Обвиняемия и пострадалия към този момент нямали лични взаимоотношения или конфликти. Е.Ц. непровокиран по никакъв начин от пострадалия, който към момента на срещата им работел зад бара на кафенето, публично, нарушавайки грубо обществения ред започнал да отправя обидни думи към него, извикал го пред заведението, нанесъл му удар с юмрук в лицето и още няколко удара и ритници, след което го съборил на земята. Причинените телесни увреждания на св. Б., нанесени от обвиняемия на публично място в града, пред входа на кафе-сладкарница, където в момента е имало деца и възрастни, представляват грубо нарушения на обществения ред и изразяват явно неуважения към обществото. В следствие н ударите Ц.Б. получил следните увреждания: контузия на главата с клинични данни за мозъчно сътресение, счупване на носните кости, кръвонасядане /отляво/ с лека деформация и силна болезненост на гърба на носа, малко охлузване в областта между двете очи, кръвонасядане на клепачите на двете очи тип „травматични очила”, разкъсно-контузна рана в дясната челна областна главата и охлузвания на десния лакът, довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота

В мотивите към присъдата е представен обоснован анализ на доказателствата, които подкрепят правния извод за наличието на основния субективен признак, че обвиняемия Ц. е изявил хулиганския мотив да демонстрира своето явно неуважение към обществото. Според настоящия съдебен състав, обвиняемия Е.Ц., с действията си, по хулигански подбуди, като демонстрира публично нежелание да спазва общо установените правила на поведение на личността и да демонстрира пренебрежително отношение към обществения ред нанесъл повой на св. Б.. Действително по делото са налични доказателства за това, че обвиняемия имал съмнения за съществуващи интимни отношения между пострадалия и съпругата му, но наличието на такова съмнение и личните ревностни изживявания на обвиняемия не могат да оправдаят нежеланието му да спазва законовите норми при уреждане на взаимоотношенията си с Б.. Е.Ц. не само не се е въздържал от желанието си да нарани св. Б., но го е направил на публично място пред очите на малолетни деца и техните родители. Не са налице доказателства както за вербална, така и са физическа провокация към обвиняемия от страна на пострадалия Ц.Б.. Мотивите към първоинстанционната присъда са съобразени както с трайната практика на ВКС, така и правната доктрина обосноваваща причиняване на телесни увреждания по хулигански подбуди.

В жалбата си и в пледоарията си пред ОС - Габрово, адв. М. прави същите възражения, както и пред първоинстанционния съд за това, че деянието е извършено от обвиняемия при самозащита. Първоинстанционният съд в мотивите си подробно е анализирал доказателствата по делото, като се е спрял на всички възражения на защитата и този анализ изцяло се споделя от настоящия съдебен състав. Въззивният съд счита, че по делото не е налично нито едно доказателство, което да подкрепя тезата на обвиняемия, че е бил нападнат с юмрук от пострадалия и ,че му е нанесъл удари, за да се защити. От всички доказателства по делото се установява, че както вербална така и физическа агресия е проявена единствено и само от обвиняемия.

По изложените съображения настоящият съдебен състав приема за правилно и законосъобразно решението на първоинстанционния съд да признае обвиняемия за виновен в това да е осъществил както от обективна така и от субективна страна състава на престъплението по чл.131 ал.1 т.12 пр. първо във вр. с чл.130, ал.1 от НК и на основание чл.78а от НК да го освободил от наказателна отговорност като му е наложил административно наказание глоба. За извършеното престъпление законът предвижда наказание до три години лишаване от свобода. Обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и от деянието му не са причинени имуществени вреди. Налични са предпоставки на чл.78а от НК за освобождаване на Е.Ц. от наказателна отговорност и налагане на административно наказание. Първоинстанционният съд е наложил на обвиняемия административно наказание глоба в размер на 1500.00 лева

Въззивният съд счита, че този размер на глобата, определен при превес на смекчаващите вината обстоятелства ще постигне целите както на генералната, така и на личната превенция.

При извършената служебна проверка на присъдата на основание чл.314 от НПК съдът не констатира, при постановяването й, да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до нейната отмяна.

На основание изложеното Габровски окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №25 от 19.02.2019 г. постановено по АНД № 470/2018 г. на РС - Севлиево, на осн. чл.338 от НПК.

Решението не подлежи на обжалване или протест.

За изготвянето му да се съобщи писмено на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

Номер на акта:	Не е посочен
Дата:	11 юни 2019 г.
Съдия:	Благовеста Митева Костова

Дело:	20194200600025
Тип на делото:	Въззивно административно наказателно дело
Дата на образуване:	14 март 2019 г.

Решение по дело №25/2019 на Окръжен съд - Габрово

Съдържание на акта

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А