РЕШЕНИЕ
№ 15176
гр. София, 05.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20231110125488 по
описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Д. С. М. е предявила срещу Д. С. Г. осъдителен иск с правно основание чл. 108 ЗС за
признаване правото й на собственост върху 1/6 идеална част от недвижим имот с
идентификатор ..., представляващ апартамент номер ... находящ се в гр. София, кв. „К“, бл.
....., вх. Г, ет. 8, целия с площ от 84 кв.м. и осъждане на ответника да й предаде посочената
идеална част, както и осъдителен иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за осъждане на
ответника да заплати на ищцата сумата от 1875 лв., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане, представляваща обезщетение за
ползването на идеалната част от описания по-горе недвижим имот, от което е била лишена в
периода 15.09.2022 г. – 30.04.2023 г. (съгласно уточнителна молба от 14.06.2024 г.)
Ищцата твърди, че е придобила 1/6 идеална част от процесния апартамент по силата на
наследствено правоприемство, настъпило със смъртта на баща й С Д Г.. Апартаментът бил
придобит чрез покупко-продажба по реда на чл. 117 ЗТСУ през 1979 г. от С. Г. и неговата
съпруга В. Г.а. С договор за покупко-продажба от 22.11.2022 г. В. прехвърлила собствеността
върху притежаваните от нея 4/6 идеални части на ответника, който по този начин станал
собственик на общо 5/6 идеални части. Посочва, че след смъртта на С. Г. (24.07.2022 г.) до
подаването на исковата молба процесният имот се владее единствено от ответника, без на
ищцата да се предоставя достъп до него, нито да й се заплаща някакво обезщетение. Ищцата
многократно била водила разговори с ответника и с изрична покана от 16.03.2023 г., чрез
частен съдебен изпълнител го поканила да й осигури достъп до имота и да й заплати
обезщетение за ползите, от които била лишена, но към датата на подаване на исковата молба
той не направил това.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който заявява,
че не оспорва обстоятелството, че ищцата притежава 1/6 идеална част от процесния
апартамент, но оспорва твърденията на ищцата, че след смъртта на общия им баща имотът
се владее единствено от ответника, без на нея да й е бил предоставен достъп до него.
Поддържа, че владее собствените си 5/6 идеални части, като не е лишавал ищцата от
правото да ползва собствената си идеална част, както и че тя разполага с ключ от имота, но
никога не го е посещавала и не е изявявала желание да го ползва. Излага съображения, че е
завел дело за делба на имота и дори след завеждането на делото ищцата не е правила опити
1
за разговор с него, а като ответна реакция е завела настоящото дело. Твърди още, че след
получаване на поканата чрез съдебния изпълнител е отговорил с покана, с която за пореден
път я е поканил да разговарят, но не е последвала реакция от нейна страна. Тъй като
ответникът не е възпрепятствал по никакъв начин достъпа на ищцата до имота, намира за
неоснователна и претенцията й за заплащане на обезщетение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 108 ЗС е за ищеца. Същият следва при условията на пълно и главно доказване
да установи правото си на собственост върху процесния имот, придобито на наведеното
основание (наследствено правоприемство), както и упражняваната от ответника фактическа
власт върху процесната идеална част от имота.
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС е да установи, че между
страните е съществувала съсобственост върху процесния имот през процесния период при
равни квоти; че е отправил до ответника писмена покана за плащане на обезщетение; че през
процесния период единствено ответникът е ползвал имота; както и размерът на
пропуснатата полза след поканата. При установяване на тези обстоятелства в тежест на
ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
Между страните не се спори, а и от приетите по делото договор за покупко-продажба и
удостоверение за наследници се установява, че родителите им през 1979 г. са придобили
правото на собственост върху процесния апартамент. След смъртта на баща им С. Г., на
24.07.2022 г., по силата на настъпилото наследствено правоприемство ищцата, ответникът и
тяхната майка са придобили по 1/6 идеална част от правото на собственост върху имота. На
22.11.2022 г. с договор за покупко-продажба ответникът е придобил от майка си правото на
собственост върху притежаваните от нея 4/6 идеални части от правото на собственост и по
този начин е станал собственик на общо 5/6 идеални части.
Ищцата е изпратила покана до ответника чрез ЧСИ Г К, с която е заявила, че няма
достъп до процесния имот, както и до друг наследствен имот, поради което кани ответника
незабавно да й предостави достъп до имотите, както и да й заплати обезщетение в размер на
50 лв. на ден или по 25 лв. за всеки от двата имота, считано от 15.09.2022 г., до деня, в който
й бъде осигурен достъп. Поканата е била получена от майката на страните на 16.03.2023 г.
Ответникът е изпратил отговор на поканата чрез ЧСИ М П, с който е заявил, че не
оспорва правото на собственост, притежавано от ищцата, и че никога не е възпрепятствал
правото й на достъп до имотите, като я кани да проведат преговори за доброволно уреждане
на отношенията помежду им.
Спорен между страните е въпросът дали ответникът е оспорил правото на собственост
на ищцата върху процесните 1/6 идеални части и дали владее същите като пречи на ищцата
да упражнява своето право на собственост върху тях. В тази връзка по делото са разпитани
свидетели.
Съгласно показанията на свидетеля М М, съпруг на ищцата, след смъртта на бащата на
ищцата през 2022 г. процесният апартамент е бил използван единствено от ответника, като
ищцата не е имала достъп до него и не е разполагала с ключ за него. Свидетелят е заявил, че
майката на ищцата е взела ключа й за апартамента, след като ответникът е сключил
граждански брак и се разбрало, че съпругата му е бременна, с идеята младото семейство да
живее в жилището. Разговорите за ползването на процесния имот, както и на други
наследствени имоти, започнали още на погребението на бащата на страните, като на ищцата
било предложена малка сума пари, срещу която тя трябвало да прехвърли правото си на
собственост върху наследствените имоти, но тя не се съгласила. След това на ищцата й било
обяснено, че „няма място да ходи“ в имотите, вкл. процесния апартамент. В тази връзка тя
изпратила до ответника покана, с която поискала да й бъде осигурен достъп до имотите, а
ако такъв не й бъде предоставен, да й се заплати обезщетение. Поканата била връчена чрез
частен съдебен изпълнител на ответника чрез майка му. След време свидетелят и ищцата
имали нужда от място за съхранение на съдове за зимнина, поради което посетили другия
наследствен имот в с. Е.. и във връзка с това станала разправия между ищцата и майка й,
2
което наложило да се викат полицейски органи и за да се уредят отношенията между
страните, ищцата се принудила да заведе дела за имотите. След завеждането на делата
ответникът не се свързал с ищцата, нито изявил желание да й предостави достъп до имотите.
Въпреки че нямала достъп до имотите, ищцата редовно заплащала данъчните задължения за
притежаваните от нея идеални части.
Разпитан е и свидетелят А П, приятел на ответника. Той е заявил, че е разговарял
многократно с ответника, който му казвал, че сестра му (ищцата) „си има нейна част“ от
процесния апартамент, като ответникът искал двамата да се разберат, „да се разделят“, той
да й плати нейната част и всичко да приключи, но тя не откликвала. Ответникът не му е
споделял да е сменял ключалки на врати в имота, нито ищцата да е изявявала желание да
ползва апартамента, като му е казвал, че тя има ключ за него.
След анализ на събраните гласни доказателства и съпоставянето им с писмените
доказателства, съдът намира, че от тях се установява, че ищцата не е имала достъп до
притежаваните от нея идеални части през процесния имот. В тази връзка съдът кредитира
показанията на свидетеля М., тъй като същите са логични и непротиворечиви и съдържат
пряко възприета от него информация от разговори и събития, на които е присъствал лично и
непосредствено. Обстоятелството, че той е съпруг на ищцата, не може да бъде причина
показанията му да не бъдат приети за правдиви, тъй като същият е присъствал на разговори
между страните и лично е възприел възпрепятстването й да ходи в имота. От неговите
показания се установява, че имотът е бил използван единствено от семейството на ответника
и на ищцата е било забранено да го ползва. Без значение в случая е кое лице е взело от
ищцата ключа за имота, тъй като ответникът е бил длъжен да й осигури възможност да
ползва имота съобразно притежаваните от нея права. Очевидно е, че отношенията между
страните са се усложнили и те не са успели да ги уредят, което е принудило ищцата да
изпрати покана до своя брат чрез частен съдебен изпълнител. Съдът намира, че същата е
връчена надлежно на трето лице със задължение за предаване, на 16.03.2023 г. и
съдържанието й е достигнало до ответника, който е изпратил отговор на поканата.
Обстоятелството, че с поканата той оспорва изложените от ищцата твърдения, не променя
извода на съда за липса на достъп до имота, тъй като в хода на производството не бяха
ангажирани никакви доказателства, от които да се установи, че ищцата разполага с ключ или
че по друг начин й е бил предоставен достъп до апартамента. Показанията на свидетеля
Пенчев съдът намира, че не допринесоха за изясняване на обстоятелствата по делото, тъй
като същите са производни и съдържат единствено информация, която самият ответник е
споделял. Свидетелят никога не е присъствал на разговор или друга комуникация между
страните, поради което няма как да е възприел обстоятелства, свързани с това дали ищцата
разполага с ключ, дали й е бил предоставен или отказан достъп. Ето защо, при съвкупна
преценка на показанията на свидетеля М. и на приетата покана, съдът намира, че
претенцията на ищцата по чл. 108 ЗС е основателна и следва да бъде уважена.
Във връзка с иска по чл. 31, ал. 2 ЗС следва да се посочи, че когато общата вещ се
използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за
ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. Това писмено поискване има
действие занапред, като в този смисъл е и изложеното в мотивите към Тълкувателно
решение № 7 от 2.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК, в което е посочено, че
задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с
получаване на писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ
съсобственик. Писменото поискване по чл. 31, ал. 2 ЗС е едностранно волеизявление за
заплащане на обезщетение, на което законодателят е регламентирал единствено формата, но
не и съдържанието. То е равнозначно на покана и след получаването му съсобственикът
изпада в забава, като обезщетението се дължи от момента на получаване на поканата. В
настоящия случай по делото се установи по несъмнен начин, че ответникът е използвал
целия процесен имот, поради което следва да заплати обезщетение на ищцата за ползата, от
която тя е била лишена, считано от 16.03.2023 г. (датата на връчване на поканата), или за
периода 16.03.2023 г. – 30.04.2023 г. По делото е прието заключение на съдебно-техническа
експертиза, което след преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като
обективно, пълно и безпристрастно. Съгласно заключението средният пазарен наем за целия
процесен апартамент за 2023 г. се равнява на 414, 17 евро. Тъй като ищцата е била лишена
от ползването на 1/6 идеална част от него, обезщетението, което й се полага за 2023 г., се
3
равнява на 69, 03 евро на месец (1/6 от 414, 17 евро). Съгласно изложеното по-горе, съдът
прие, че претенцията й по чл. 31, ал. 2 ЗС е основателна за периода 16.03.2023 г. – 30.04.2023
г. или месец и половина, поради което дължимото обезщетение се равнява на 103, 54 евро
или 202, 50 лв., до която сума предявеният иск следва да бъде уважен, а да бъде отхвърлен за
разликата над 202, 50 лв. до пълния предявен размер от 1875 г., както и за периода
15.09.2022 г. – 15.03.2023 г.
По разноските:
При този изход на спора всяка страна има право на разноски. В полза на ищцата следва
да бъдат присъдени разноски в общ размер от 106, 58 лв., от които пълния размер на
държавната такса по иска с правно основание чл. 108 ЗС в размер на 60, 68 лв., и 45, 90 лв.
по иска с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС (от общо направените по него разноски в размер
на 425 лв. – 75 лв. държавна такса и 350 лв. депозит за експертиза, съразмерно с уважената
част от този иск).
В полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски, съразмерно с отхвърлената
част от иска по чл. 31, ал. 2 ЗС, като при липсата на отделно уговорено възнаграждение за
всеки от двата предявени иска по чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и предвид обстоятелството, че общо уговореното и
заплатено възнаграждение от 900 лв. не позволява да се направи изчисление съобразно
минимално предвидените суми за всеки от исковете по същата наредба, съдът приема, че за
защита по всеки от тях се дължи по 450 лв., т.е. поравно от уговорената и платена сума. С
оглед на това, в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 401, 40
лв.
В полза на адв. А. С. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. следва да бъде присъдена сума в
размер на 498, 60 лв. за осъществената безплатна правна помощ, която представлява сбор от
450 лв. за защита по предявения и изцяло уважен иск с правно основание чл. 108 ЗС и 48, 60
лв. за защита по предявения иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, съразмерно с уважената
част от този иск. При тези изчисления съдът се ръководи от уговореното и заплатено
възнаграждение на процесуалния представител на ответника и изложените по-горе
съображения за разделянето му наполовина по всеки от предявените искове.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Д. С. М., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. София, бул. „К...“ №..., вх. А, АП.., срещу Д. С. Г., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, жк „К..“, бл. ....., ет. 8, ап. ... иск с правно основание чл. 108 ЗС, че ищцата
Д. С. М., ЕГН **********, е собственик на 1/6 идеална част от недвижим имот с
идентификатор ..., представляващ апартамент номер ... находящ се в гр. София, кв. „К.. III
част“, бл. ....., вх. Г, ет. 8, целия с площ от 84 кв.м.
ОСЪЖДА Д. С. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „К..“, бл. ....., ет. 8, ап. ... да
предаде на Д. С. М., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, бул. „К...“ №..., вх. А,
АП.., на основание чл. 108 ЗС следния недвижим имот: 1/6 идеална част от недвижим имот с
идентификатор ..., представляващ апартамент номер ... находящ се в гр. София, кв. „К.. III
част“, бл. ....., вх. Г, ет. 8, целия с площ от 84 кв.м.
ОСЪЖДА Д. С. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „К..“, бл. ....., ет. 8, ап. ... да
заплати на Д. С. М., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, бул. „К...“ №..., вх. А,
АП.., на основание чл. 31, ал. 2 ЗС сумата от 202, 50 лв., ведно със законната лихва от
12.05.2023 г. до окончателното плащане, представляваща обезщетение за ползването на 1/6
идеална част от недвижим имот с идентификатор ..., представляващ апартамент номер ...
находящ се в гр. София, кв. „К.. III част“, бл. ....., вх. Г, ет. 8, целия с площ от 84 кв.м. за
периода 16.03.2023 г. – 30.04.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 202, 50 лв. до
4
пълния предявен размер от 1875 лв., както и за периода 15.09.2022 г. – 15.03.2023 г.
ОСЪЖДА Д. С. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „К..“, бл. ....., ет. 8, ап. ... да
заплати на Д. С. М., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, бул. „К...“ №..., вх. А,
АП.., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 106, 58 лв., представляваща разноски
съразмерно с уважената част от предявените искове.
ОСЪЖДА Д. С. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „К..“, бл. ....., ет. 8, ап. ... да
заплати на адв. А. С. С., ЕГН **********, личен номер **********, с адрес: гр. София, бул.
„К...“ №..., вх. А, АП.., на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 498, 60 лв.,
представляваща възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищцата, съразмерно
с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Д. С. М., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, бул. „К...“ №..., вх.
А, АП.., да заплати на Д. С. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „К..“, бл. ....., ет. 8,
ап. ... на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 401, 40 лв., представляваща разноски,
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5