№ 555
гр. Благоевград, 30.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети май през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
като разгледа докладваното от Катя Бельова Въззивно частно гражданско
дело № 20221200500363 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 и следващите, във вр. с чл. 396, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от адв.Л.М.Г. адрес: гр.Б., ул. Я. №, срещу
Определение №215/20.04.2022 г. постановено по ч. гр. д. №454/2022 г., по описа на Районен
съд – Разлог.
С обжалваното определение е отхвърлено, като неоснователно искането на молителя
/настоящ жалбоподател/ за допускане обезпечение на бъдещ иск срещу Т. БЛ. БЛ., чрез
налагане на обезпечителна мярка „възбрана“ върху подробно обективираните недвижими
имоти.
Недоволен от така постановеното определение е останал жалбоподателят, който го намира за
неправилно, излагайки подробни съображения в тази насока. Релевират се доводи, за това че
неправилно първоинстанционният съд е приел, че не са представени доказателства, от които
да се установява каква е стойността на притежаваните недвижими имоти. Счита, че съдът е
смесил две различни понятия - подходяща обезпечителна мярка и адекватност. Твърди, че
предложената мярка-възбрана и в конкретност недвижимите имоти, който да бъде обезпечен
е подходяща, тъй като бъдещият ответник не притежава банкови сметки. Навежда се още, че
е подходяща тази мярка, доколкото ОС-Благоевград с Определение №437/17.04.2022 г., по
в. ч. гр. д. №214/2022 г., е приел, че жилището на Т.Б. е единствено нейно такова и е
несеквестируемо по чл. 444, т. 7 от ГПК. Претендира, че законодателят не е уредил
задължение за молителя по обезпечителното производство да извършва сравнение между
размера на претенцията по бъдещия иск и стойността на недвижимото имущество, чието
възбраняване се преследва от молителя. Частният жалбоподател настоява за отмяна на
обжалваното определение на РС – Разлог и допускане на исканото обезпечение.
Благоевградският окръжен съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя, взе
1
предвид данните по делото и съобрази приложимите разпоредби на закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване
първоинстанционен съдебен акт, по арг. от чл. 396, ал. 1 от ГПК. Същата отговаря на
изискванията за редовност по чл. 275, ал. 2, във вр. с чл. 260 и чл. 261 от ГПК. С оглед на
установеното, същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество частната жалба се явява неоснователна, поради следните
съображения:
Първоинстанционното дело е образувано по молба от адв.Л.М.Г. адрес: гр.Б., ул. Я. №, с
която се иска допускане на обезпечение на бъдещ иск, предявим срещу Т. БЛ. БЛ., ЕГН,
адрес гр.Б., кв.Е, за заплащане на сумата в размер на 6 000 лв., като частичен иск от 10 000
лв., за претърпени морални вреди на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 32, ал. 1 и
ал. 2 от Конституцията на Р. България, във вр. с чл. 8 от ЕКПЧ. Посочена е и конкретна
обезпечителна мярка, а именно възбрана върху ½ идеална част в притежаваните от Б.
недвижими имоти – поземлен имот, с кад. идент. 21498.351.292, находящ се в гр.Д.,ул. Г.Д.,
с площ от 221 кв. м., както и възбрана върху построената в имота жилищна сграда –
еднофамилна с кад. идент.: 21498.351.292.1, със застроена площ от 97.00 кв. м., брой етажи –
2, с адрес: гр.Д.,ул. Г.Д..
Молителят поддържа, че са налице всички предпоставки на чл. 391 от ГПК за допускане на
исканото обезпечение. Твърди се, че между страните по бъдещия иск са налице отношения,
които възникват на основание деликтна отговорност по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД. Счита, че е
налице правен интерес, тъй като от м. септември 2021 г. до деня на депозиране на молбата за
обезпечение търпи отрицателни въздействия в своя живот, които са с особена тежест, над
нормалните вреди от незаконно заснемане, защото не само е бил обект на нарушение права
по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията на Р. България, но и в същото време извършеното
от Б. нарушение е било разпространено сред неограничен брой зрители в интернет
пространството. Твърди, че по този начин е бил уронен неговия престиж, чест и доброто име
сред обществото. Основателността на бъдещия иск, молителят обективира с приложени
доказателства – жалба до КЗЛД, както и до органите на МВР, съдебно-техническа
експертиза по ч. гр. д. №531/2022 г., по описа на РС-Благоевград, констативен акт на КЗЛД
за извършена проверка на място на 02.03.2022 г.
При изтъкване на фактическите твърдения в горната насока, от страна на молителя се
обосновава обезпечителен интерес за поддържане на настоящото искане за обезпечение на
бъдещ иск срещу ответника. Представени са писмени доказателства.
За да отхвърли искането на молителя, първоинстанционният съд е приел, че липсва
адекватност на поисканата обезпечителна мярка на обезпечителния интерес на молителя.
Съдът е приел, че не са представени актуални документи, от които да се установява каква е
стойността на притежавания от ответника недвижим имот. Същите са били необходими с
оглед на преценката, дали тази стойност е близка до размера на твърдяното вземане на
2
молителя, респективно дали обезпечителната мярка е адекватна на обезпечителния интерес
по депозирания иск.
Поради горното е прието, че непълнотите в молбата, доколкото са от значение за преценка
на предпоставките за защита чрез обезпечение на бъдещ иск, обосновават отхвърляне на
молбата, като неоснователна.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното определение е законосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл. 389, ал. 1 от ГПК, във всяко положение на делото до
приключване на съдебното дирене във въззивното производство, ищецът може да иска от
съда, пред който делото е висящо, да допусне обезпечение на иска, а с разпоредбата на чл.
390, ал. 1 от ГПК, законодателят е предвидил възможността за допускане обезпечение на
бъдещ иск, какъвто е настоящият случай.
За да се допусне обезпечаване на иск е необходимо да са налице кумулативно следните
предпоставки: 1) искът да е допустим, 2) да съществува интерес за обезпечаване, т. е. ако без
него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по
съдебното решение, 3) да е вероятно основателен – да е подкрепен с убедителни писмени
доказателства или и без да е вероятно основателен, но ако молителят изрази готовност да
представи гаранция по чл. 180 и 181 ЗЗД в определен от съда размер, и 4) обезпечителната
мярка да е подходяща и съответна на обезпечителната нужда.
Наличието на същите подлежи на проверка от въззивния съд, независимо от оплакванията в
жалбата, тъй като при разглеждане на частни жалби съдът действа при условията на пълен
въззив.
Обезпечителното производство по своята същност е самостоятелна форма на защита на
граждански права. Неговата цел е да обезпечи не правилността на решението, което ще се
постанови в исковия процес, а осъществяването на правните последици от това решение.
Предвид спецификата на това производство съдът, сезиран с искането за допускане на
обезпечение на иска, който молителят възнамерява да предяви, извършва проверка на
твърденията по молбата и доказателствата към нея и както се изтъкна вече преценката, дали
претенциите са допустими и вероятно основателни, дали има обезпечителна нужда и дали
исканата мярка е подходяща. Ако писмените доказателства са недостатъчни, за да обосноват
вероятна основателност на иска в пълния предявен размер или на някои от предявените
искове, съдът може да допусне обезпечението на иска при условията на гаранция (чл. 391,
ал. 1, т. 2 ГПК).
Следва изрично да се подчертае, че в това производство, обезпечението на бъдещ иск не се
допуска абстрактно, а във връзка с точно и конкретно определен иск, който ще бъде
предявен. Поради това в молбата за обезпечение на бъдещ иск, следва да бъдат посочени
всички негови съществени елементи, така, както са изискванията на чл. 127 от ГПК. Именно
с оглед на тези елементи, съдът ще може да провери на първо място, дали искът е допустим,
а съпоставяйки ги с представените доказателства, дали те установяват вероятна му
основателност или не. Освен това, само чрез посочване на тези обстоятелства би могло да
3
бъде направено сравнение дали искът, за който е допуснато обезпечение е един и същи с
предявения в последствие иск.
Настоящата инстанция приема, че в случая са правилни изводите на първоинстанционния
съд, относно липсата на последната предвидена предпоставка за допускане на търсеното
обезпечение, а именно - обезпечителната мярка да е подходяща и съответна на
обезпечителната нужда. По делото липсват данни, от които да се направи извод за пазарната
стойност на недвижимите имоти, за които се иска да бъде допусната съответната
обезпечителна мярка. При липса на такива фактически данни не може да бъде направена
преценка, дали посочената от молителя обезпечителна мярка може да бъде счетена за
оправдана с оглед на обезпечителния интерес и дали допускането й представлява адекватно,
като размер обезпечение на спорните права, предмет на бъдещия процес. Адекватността на
подбраната и подходяща обезпечителна мярка предпоставя именно съответствието й с
конкретната й обезпечителна нужда. Липсата на тези предпоставки обуславя извода за
неоснователност на молбата за допускане на обезпечение на бъдещ иск.
На следващо място, съдът счита, че в конкретния случай молителят не е изчерпал всички
допустими и възможни от закона видове обезпечителни мерки, които могат да послужат,
като гаранция за осъществяване на правните последици от решението на съда. И това е така,
доколкото посоченото от частния жалбоподател, че бъдещият ответник не притежава
банкови сметки в Р. България, както и че в предходно дело пред окръжния съд е прието, че
жилището на Т.Б. е единствено такова и се ползва със защитата на несеквестируемостта по
смисъла на ГПК, не лимитира възможните други мерки, които могат да послужат за
обезпечение. С оглед на установеното, че предложените за възбрана недвижими имоти, не са
индивидуализирани по отделна и конкретна стойност, въз основа на което да бъде
направена преценка и съпоставка с конкретната обезпечителна нужда за молителя, която
нужда с оглед на претендираното бъдещо парично вземане се предполага, съгласно трайната
практика на ВКС, не обосновават и наличието на тази последна предпоставка за допускане
на търсеното обезпечение. Молителят дължи в пълнота да изложи обстоятелствата, които
обосновават точно тази конкретна обезпечителна мярка, като за целта характеризира в
цялост и стойността на имотите. В противен случай би се предоставила възможност на всяко
лице да търси предварителна защита, без да е направила необходимото за обосноваване на
обстоятелствата, при които следва да се направи извод за адекватност на предложената
обезпечителна мярка и преценката, че същата е подходяща.
В обобщение на горното, съдът намира, че частната жалба е неоснователна и следва да се
остави без уважение, а обжалваното определение се явява правилно и законосъобразно, и
като такова следва да бъде потвърдено.
Ръководен от изложеното, Окръжен съд – Благоевград,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №215/20.04.2022 г. постановено по ч. гр. д. №454/2022 г.,
4
по описа на Районен съд – Разлог.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5