Р Е Ш Е Н И Е
№ 200 / 21.06.2021 г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на първи юни през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
КРАСИМИРА ИВАНОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ТЕОДОРА МИЛЕВА |
|
|
СИЛВИЯ САНДЕВА |
При участието на прокурора ДИМИТЪР ДИМИТРОВ и секретаря МАРИЯ
МИХАЛЕВА разгледа докладваното от съдия Сандева к.а.н.х.д. № 168/2021 год. по
описа на АдмС – Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК.
Образувано е по касационна жалба на А.Г.А. *** срещу
решение № 260027/15.03.2021г., постановено по н.а.х.д. № 260/2020 г. по описа
на Районен съд - Балчик. В жалбата се твърди, че решението е издадено при
несъобразяване с правилата за налагане на административни наказания и
материалния закон. Изразява се несъгласие с изводите на съда, че не са налице допуснати
съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на
жалбоподателя и да са опорочили наказателното постановление до степен на
незаконосъобразност. Твърди се, че АНО е квалифицирал неправилно деянието
спрямо описаната в АУАН фактическа обстановка, като е смесил по недопустим
начин нормите на чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП. Сочи се, че неправомерното
поведение на водача, изразяващо се в загуба на контрол, обуславя самостоятелно
нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП и може да бъде реализирано само доколкото не е
налице нарушение относно режима на скоростта. Възразява се, че липсва преценка
на обществената опасност на деянието, като АНО е наложил необосновано висок
размер на наказанието над минимума на разпоредбата на чл.179, ал.2, пр. първо
от ЗДвП. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по
същество, с което да се отмени изцяло наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба – РУ – Албена към ОД на
МВР – Добрич, не изразява становище по нея.
Представителят на ОП - Добрич дава заключение, че обжалваното
решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в
сила. Счита за правилни и обосновани изводите на наказващия орган и на съда, че
са налице допуснати нарушения на чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни
основания, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок, от легитимирана
страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, е частично
основателна по следните съображения :
Районният съд е бил сезиран с
жалба от А.Г.А. срещу наказателно постановление № 20-0240-000180/25.06.2020г.
на началника на РУ - Албена към ОДМВР – Добрич, с което за извършени нарушения
на чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП са му наложени съответно глоба в размер 20 лева на
основание чл.185 от ЗДвП и глоба в размер на 200 лева на основание чл.179,
ал.2, пр.1 от ЗДвП. В НП е посочено, че на 15.06.2020 г., в 15, 45 часа, по път
ІІ-27, в посока гр.Балчик – гр.Добрич, на около 400 м преди с. Сенокос,
жалбоподателят управлява собствения си лек автомобил Хонда Акорд Турер с рег.№
ТХ 9267 АТ. Поради движение с несъобразена с атмосферните условия (силен дъжд)
и релефа на местността скорост водачът губи контрол над автомобила и се блъска
последователно в пътни знаци В-24 и А-2 и крайпътно дърво. От ПТП са нанесени
материални щети по автомобила и пътните знаци.
С обжалваното решение районният
съд е потвърдил наказателното постановление по съображения, че не са налице допуснати
съществени процесуални нарушения при издаването му, които да са ограничили
правото на защита на наказаното лице. Приел е, че от събраните по делото
писмени и гласни доказателства се установява безспорно, че на инкриминираната
дата и час атмосферните условия са били лоши, тъй като е валял дъжд, като жалбоподателят
се е движил с несъобразена скорост, в резултат на което е настъпило ПТП с
материални щети. Според показанията на актосъставителя А. си е признал, че е
допуснал пътно – транспортното произшествие, поради което правилно наказващият
орган е преценил, че са налице виновно допуснати нарушения на чл.20, ал.1 и
чл.20, ал.2 от ЗДвП. Приел е, че наложените наказания са правилно и справедливо
определени по вид и размер в съответствие с разпоредбите на чл.185 и чл.179,
ал.2, пр.1 от ЗДвП, в резултат на което е стигнал до крайния правен извод, че
наказателното постановление е законосъобразно и не са налице основания за
отмяната му.
Решението е частично неправилно. Въз основа на правилно
установената фактическа обстановка районният съд е стигнал до незаконосъобразни
правни изводи, приемайки, че водачът е нарушил едновременно разпоредбите на
чл.20, ал.1 и чл.20, ал.2 от ЗДвП.
По делото е безспорно установено, а и никъде в хода на
административнонаказателното производство (актът е подписан без възражения),
както и в хода на съдебното производство жалбоподателят не е отрекъл факта, че
е валял силен дъжд, докато е управлявал собствения си лек автомобил на
посочените в акта и НП дата, час и място, нито факта, че е предизвикал ПТП с
материални щети, при което се е ударил в два пътни знака и крайпътно
дърво.
Според разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението. Те са длъжни да изберат такава скорост на движение, която да им
позволи да спрат своевременно при възникнала, но все още невъзприета от тях
конкретна опасност. Избирането на скоростта на движение и преценката за
опасност трябва да бъдат съобразени предварително. Ето защо при преценката дали
има виновно поведение на водача и неизпълнение на изискванията на чл.20, ал.2
от ЗДвП, винаги трябва да се изследва конкретната пътна обстановка и мястото на
удара. Именно това е направил и актосъстовителят, а след него и наказващият
орган, които след като са установили лошите атмосферни условия при управлението
на автомобила (силен дъжд) и механизма на настъпилото ПТП (водачът се блъска
последователно в пътни знаци В-24 и А-2 и крайпътно дърво), правилно са
преценили, че А. се е движил с несъобразена скорост в нарушение на разпоредбата
на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Жалбоподателят не е твърдял, а и не е представил
доказателства да е била налице друга опасност или препятствие при движението му
по пътя. Самият той в декларацията си при съставянето на протокола за ПТП,
която следва да се цени като част от административнонаказателната преписка, е
посочил нееднократно, че е имало силен дъжд, че пътят е бил силно наводнен, че
не е имало движение около него в момента на инцидента, че не е използвал
спирачка и основната причина за настъпването на ПТП е била дълбоката вода. В
същия смисъл са и неоспорените от страна на жалбоподателя показания на
актосъставителя, който при разпита си пред районния съд е посочил категорично,
че при проверката на място водачът на автомобила е обяснил, че е имало много
вода, че автомобилът се е подхлъзнал, че той не можал да го овладее и се
блъснал в дървото. Общоизвестно е, че дъждът и хлъзгавата мокра настилка правят
автомобила неустойчив и неуправляем на пътя и създават предпоставки за опасни
ситуации. Следователно при липсата на данни за друго противоправно бездействие на
водача от субективен характер очевидно е, че той не е избрал подходящата
скорост на движение, в резултат на което е катастрофирал. Самият факт на настъпване
на ПТП сочи красноречиво, че А. е управлявал с несъобразена с атмосферните
условия скорост, поради което правилно и законосъобразно наказващият орган е преценил,
че той е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Действително в НП погрешно
е посочено, че скоростта на водача не е била съобразена и с релефа на
местността вместо със състоянието на пътя (хлъзгавата мокра настилка), но това
не е съществен порок, водещ до незаконосъобразност на фактическите и правните изводи
на наказващия орган. По-важното е, че скоростта на движение не е била съобразена
с конкретните атмосферни условия на пътя, което е достатъчно, за да се приеме,
че е налице виновно допуснато нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Ето защо, като
е наложил наказание за това нарушение, наказващият орган е приложил правилно
материалния закон, поради което не са налице основания за отмяна на НП в тази
му част. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени
процесуални нарушения на разпоредбите на чл.40, ал.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗДвП.
Съществени процесуални нарушения би могло да има само ако недопускането им би
довело до друг правен резултат, което в случая не е така. Определеното от наказващия
орган наказание е във фиксирания от закона размер от 200 лева и не е прекомерно,
поради което правилно и законосъобразно районният съд е потвърдил наказателното
постановление в частта относно нарушението по чл.20, ал.2 от ЗДвП и
постановеното от него решение в тази му част следва да бъде оставено в сила.
Неправилно и незаконосъобразно обаче районният съд е потвърдил
наказателното постановление в частта относно нарушението по чл.20, ал.1 от ЗДвП.
Съдебната практика е последователна и неотклонна, че
приложението на двете хипотези на чл.20, ал.1 и чл.20, ал.2 от ЗДвП е винаги
алтернативно и изключва конкуренцията между тях. Ако загубата на контрол при
управление на превозното средство се дължи на превишена или несъобразена
скорост (каквато при всички случаи е налице в конкретния случай), то несъмнено
водещо значение при квалифициране на деянието като административно нарушение има
неспазването на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Правилно и обосновано е становището на касатора, че изгубването
на контрола върху автомобила е самостоятелно нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП и
то може да бъде осъществено само доколкото не е налице нарушение относно режима
на скоростта по чл.20, ал.2 от ЗДвП или чл.21 от ЗДвП. Такива са случаите на
изгубване на контрола върху управлението поради заспиване на водача,
отклоняване на вниманието му, разсейване и др. В тези случаи нарушението се
изразява в едно недопустимо бездействие на водача поради различни външни и
вътрешни фактори. В случая от доказателствата по делото и в частност от
обективните находки на мястото на произшествието и данните за механизма на
настъпване на ПТП е видно, че отклоняването на автомобила и последвалият удар се
дължат на неправилно избрана величина на скоростта, а не някакви други
обективни или субективни фактори и причини, поради което няма как да е налице
нарушаване на разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП. Липсва неправомерно
поведение на водача, изразяващо се в загуба на контрол на автомобила вследствие
на разсейване, заспиване или отклоняване на вниманието, а и в АУАН и НП не са
описани такива фактически обстоятелства, поради което неправилно и
незаконосъобразно наказващият орган е санкционирал А. по този текст от закона. Основателно
е възражението на жалбоподателя, че АНО е смесил по недопустим начин двете
хипотези на чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, които са взаимноизключващи се и е
невъзможно едновременното им приложение. Описаното в АУАН и НП деяние се
субсумира от обективна и субективна страна под състава на чл.20, ал.2 от ЗДвП,
поради което квалифицирането му и по чл.20, ал.1 от ЗДвП е незаконосъобразно. Затова,
като е потвърдил наказателното постановление в частта относно нарушението по
чл.20, ал.1 от ЗДвП, районният съд е постановил един неправилен и
незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен в тази му част като
противоречащ на материалния закон. И тъй като делото е изяснено от фактическа
страна, касационната инстанция следва да го реши по същество, като постанови ново
решение, с което да отмени наказателното постановление в частта относно
нарушението по чл.20, ал.1 от ЗДвП.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 и чл.222,
ал.1 от АПК, Административният съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение № 260027/15.03.2021г., постановено по н.а.х.д. № 260/2020 г.
по описа на Районен съд – Балчик, В ЧАСТТА, в която е потвърдено наказателно
постановление № 20-0240-000180/25.06.2020 г. на началника на РУ - Албена към
ОДМВР – Добрич, в частта, в която на А.Г.А. *** за извършено нарушение на
чл.20, ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер 20 лева на основание чл.185 от ЗДвП, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-0240-000180/25.06.2020 г. на
началника на РУ - Албена към ОДМВР – Добрич, В ЧАСТТА, в която на А.Г.А. *** за
извършено нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер 20 лева на
основание чл.185 от ЗДвП.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260027/15.03.2021г., постановено по н.а.х.д. №
260/2020 г. по описа на Районен съд – Балчик, В ЧАСТТА, в която е потвърдено
наказателно постановление № 20-0240-000180/25.06.2020 г. на началника на РУ -
Албена към ОДМВР – Добрич, в частта, в която на А.Г.А. *** за извършено
нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева на
основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: