№ 12864
гр. София, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20211110167539 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск от ЗД “Б.И.“ АД с правно основание чл. 500, ал. 2 КЗ,
вр.чл.45 ЗЗД за осъждане на В. С. Г. да заплати сумата от 259.41 лева, представляваща
застрахователно обезщетение ведно с ликвидационните разходи, изплатено от ищеца въз
основа на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност”, по щета №**********
за вреди, причинени от виновно, противоправно поведение на ответника, чиято гражданска
отговорност е застрахована от ищеца, при управление на МПС без да притежава
свидетелство за управление, ведно със законната лихва от 24.06.2021 г. до окончателното
изплащане.
Ищецът излага твърдения, че на 03.07.2019 г. в гр. София, на кръстовището на бул.
„Цар Освободител“ и ул. „Княз Александър I“ ответницата, като водач на лек автомобил с
марка „БМВ“, модел „Х3“, с ДК № №, реализира ПТП поради недостатъчен контрол върху
управляваното от нея МПС, вследствие на което удря спрелия пред нея лек автомобил с
марка „БМВ“, модел „318Д“, с ДК №, и му причинява материални вреди. Към датата на ПТП
за увреденото МПС е имало сключена при ЗД „Б.И.“ АД имуществена застраховка „Каско“,
обективирана в застрахователна полица №Е18990022789, а за лек автомобил с марка „БМВ“,
модел „Х3“, с ДК № №, имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“ по
застрахователна полица №BG/02/118002040234, направена също при ищеца. За процесното
ПТП е съставен Протокол за ПТП № 1726643 от 03.07.2019 г. от органите на КАТ, като
посочената причина за произшествието е противоправното поведение на ответника. По
образуваната при ищеца ликвидационна преписка по щета №********** е определено и
изплатено на сервиза, извършил ремонта на увредения автомобил, обезщетение в размер на
234,41 лв. с платежно нареждане от 24.10.2019 г. по фактура №**********. В протокола за
ПТП от 03.07.2019 г. било отбелязано, че към датата на ПТП ответника е неправоспособен
водач на МПС, с оглед което ищецът я е поканил да му заплати сумата по регресната
претенция, като тя не погасила паричното си задължение ведно с ликвидационните разходи
за определяне на обезщетението. Моли за уважаване на исковете с присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който
1
оспорва иска като неоснователен и недопустим. Възразява срещу твърдението на ищеца, че
не притежавала правоспособност за управление на МПС. Поддържа, че е правоспособен
водач на МПС от 20.12.1996 г., като никога не й е било отнемано свидетелството за
управление на МПС. Твърди, че към датата на процесното МПС е притежавала свидетелство
за управление на МПС, издадено от Великобритания, като същото не се е намирало
физически в нея при извършената проверка от страна на органите на КАТ, но фигурира в
тяхната система като валидно. Заявява, че няма наложени наказания и никога не й е
отнемано свидетелството за управление на МПС. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на 500, ал. 2 КЗ застрахователят по застраховка "Гражданска
отговорност" има регресно право да получи платеното обезщетение заедно с платените
лихви и разноски от лицето, управлявало моторното превозно средство, когато не притежава
правоспособност за управление за съответната категория моторно превозно средство или на
което временно е отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство.
За основателността на иска е необходимо ищецът да докаже, че е налице валиден
договор за задължително застраховане „Гражданска отговорност” между него и ответника, в
срока на застрахователното покритие на който е настъпило застрахователно събитие, покрит
риск по последния, че събитието е в причинна връзка с противоправно поведение на
застрахования при ищеца водач, че в изпълнение на договорното си задължение
застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение за вредите по пострадалото МПС в
предявения размер, както и че е поканил ответникът да възстанови сумите. Правото на
ищеца да получи плащане от деликвента предполага и установяване по безспорен и
категоричен начин осъществяване на фактите от състава на деликта – виновно и
противоправно действие (или бездействие) на деликвента, в резултат на което да са
настъпили имуществени и/или неимуществени вреди за увредения като вината се
предполага до доказване на противното съгласно на чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
В тежест на ответника е при доказване на горните факти, да докаже, че към датата на
ПТП е бил правоспособен водач на МПС за съответната категория МПС или че е погасил
задължението чрез плащане.
От представения по делото констативен протокол за ПТП №1726643 от 03.07.2019 г. се
установява, че на 03.07.2019 г. в гр. София, на кръстовището на бул. „Цар Освободител“ и
ул. „Княз Александър I“ водачът на лек автомобил с марка „БМВ“, модел „Х3“, с ДК № № -
В. Г., реализира ПТП поради недостатъчен контрол върху управляваното МПС, вследствие
на което удря спрелия пред него лек автомобил с марка „БМВ“, модел „318Д“, с ДК №, и му
причинява материални вреди по задната броня. Констатираните увреждания от контролните
органи при посещението на местопроизшествието, описани в протокола за ПТП,
съответстват на описаните от застрахователя на увредения автомобил при огледа му.
Страните не спорят, че причинените на лек автомобил с марка „БМВ“, модел „318Д“, с ДК
№ щети се намират в причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие.
Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ, който установява с
обвързваща доказателствена сила извършените от и пред полицейския служител действия,
както и направените от него констатации, които почиват на непосредствените му
възприятия. В тази връзка младшият автоконтрольор пряко е констатирал, че по отношение
на управлявания от ответника автомобил е била налице сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ с ответното дружество с №BG02/118002040234 със срок на валидност
19.07.2018 г. до 18.07.2019 г..
Въз основа на обсъдените писмени доказателства, съдът намира за установено, че
процесното ПТП, в резултат на което е причинена имуществена вреда на застраховано
имущество, е настъпило единствено в резултат на виновното и противоправно поведение на
водача на МПС марка „БМВ“, модел „Х3“, с ДК № №, който не осъществява достатъчен
2
контрол върху управляваното от него МПС като от страна на ответника не бяха представени
доказателства оборващи презумцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Не е спорно по делото, а и се
установява от представените документи, че по отношение на водача на лекия автомобил е
било взето административно отношение като му е съставен АУАН, за това че виновно е
нарушил чл. 20, ал. 1 ЗДвП като не контролира ППС, което управлява.
От представените по делото уведомление за щета по застраховка „Каско на МПС“ от
26.07.2019 г., доклад по щета и платежно нареждане се установява, че при ищеца е била
заведена щета №**********/26.07.2019, по която ищцовото дружество е заплатило сумата
234,41 лева на 24.10.2019 г. в полза на сервиза, извършил ремонта на автомобил „БМВ“,
модел „318Д“, с ДК № на основание, сключения договор за имуществено застраховане,
обективиран в застрахователна полица № Е18990022789/02.11.2018 г., сключена със
собственика на увредения автомобил.
Установи се, че с покана от 28.11.2018 г. ищецът е предявил извънсъдебната си
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение пред ответника, който не е
възстановил изплатеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне.
В случая всички елементи от фактическия състав по чл. 45 ЗЗД за ангажиране на
отговорността на ответника са налице – противоправно деяние, вреда, причинна връзка и
вина. По отношение на суброгационното право на ищеца обаче съдът намира, че не се
доказа, че заплащането на възстановителната стойност на получените по лек автомобил
„БМВ“, модел „318Д“, с ДК № щети е в изпълнение на договорното му задължение по
застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответника. Установи се, че ищецът не е
заплатил сумата по предявена пред него регресна претенция, а като обезщетение по
заведената при него щета по застраховка „Каско на МПС“. Обстоятелството, че и
имуществената застраховка на увредения автомобил и застраховката „Гражданска
отговорност“ на виновния водач са сключени с ищцовото дружество не поражда
автоматично в негова полза регресно право само поради направеното плащане. Плащането
трябва да е в изпълнение на договорно задължение по застраховка „Гражданска
отговорност“, което не се установява по делото. При тези данни съдът намира, че ищецът не
доказа в негова полза да е възникнало регресно право да получи заплатеното от него
обезщетение по застраховка „Каско на МПС“.
Не се установи по делото и ответникът да бил неправоспособен водач за съответната
категория моторно превозно средство или временно да му е било отнето свидетелството за
управление към датата на процесното ПТП. От приобщената като доказателство справка
картон на водача В. С. Г. се установява, че същата е издържала изпит за придобиване
правоспособност с Протокол 2819/1996 г. за категории „В“ от СДВР и има последно
издадено СУМПС №*********, валидно от 18.01.2022 г. до 18.01.2032 г. , както и че към
03.07.2019 г. е притежавала СУМПС №********* валидно от 04.06.2018 г. до 04.06.2028 г. ,
което е подменено, заменено в чужбина, считано от 25.02.2019 г. Отделно от това в
протокола за ПТП е вписано, че лицето не представя СУМПС, което съгласно съдебната
практика не го прави неправоспособен водач. Няма доказателства и че към 03.07.2019 г.
СУМПС на отвтеника е било временно отнето. Напротив В. Г. е притежавала свидетелство
за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от нея превозно
средство.
С оглед всичко гореизложено съдът намира, че исковата претенция на ищеца подлежи
на отхвърляне като недоказана и неоснователна.
При този изход на спора право на разноски има ответника, но тя не е претендирала
такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗД „Б.И.“ АД ЕИК ЕИК със седалище и адрес на
управление: АДРЕС против В. С. Г. ЕГН ЕГН с адрес: АДРЕС осъдителен иск с правно
основание чл. 500, ал. 2 КЗ, вр.чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата от 259.41 лева,
представляваща застрахователно обезщетение ведно с ликвидационните разходи, изплатено
от ищеца въз основа на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност”, по щета
№********** за вреди, причинени от виновно, противоправно поведение на ответника,
чиято гражданска отговорност е застрахована от ищеца, при управление на МПС без да
притежава свидетелство за управление, ведно със законната лихва от 24.06.2021 г. до
окончателното изплащане като неоснователен.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4