Р Е
Ш Е Н И Е
№…
гр. Варна, 31.03.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, XVIII състав, в открито съдебно
заседание на шести март две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при участието на секретаря Антоанета Димитрова, сложи
за разглеждане гр. дело № 13204 по описа за 2019 година,
докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявените в условията на обективно и субективно кумулативно
съединяване искове от А.Г.Н., ЕГН **********,***
против П.Д.П., ЕГН **********,
адрес: ***, СО „*******, Н.П.П. ЕГН **********, адрес: ***, СО „*******
и А.П.П. ЕГН **********, адрес: ***, СО „*******, с правно основание
чл. 227 ал.1 б. „в“ от ЗЗД, както следва:
против П.Д.П. като наследник
на Р.Д.С.- П. за отмяна до размер от
1 /6 ид. ч. от недвижимия имот на направеното дарение от Д.С.С.и А.Г.П. в полза
на Р.Д.С.– П., обективирано в нотариален акт за дарение на недвижим имот № ****г.,
том***, per. № ****, дело № ****г., на поземлен имот № ***
находящ се в с. ***" с площ 600 кв. м. заедно с построената двуетажна
жилищна сграда със застроена площ 65 кв.м., стопанска постройка с разгъната
площ 142 кв.м. и стопанска постройка със застроена площ от 66 кв.м.
против Н.П.П. като наследник
на Р.Д.С.- П. за отмяна до размер от 1 /6 ид. ч. от недвижимия имот на
направеното дарение от Д.С.С.и А.Г. П. в полза на Р.Д.С.– П., обективирано в
нотариален акт за дарение на недвижим имот № ****г., том ***, per. № ****, дело № ****г., на поземлен имот № ***
находящ се в с. ***" с площ 600 кв. м. заедно с построената двуетажна
жилищна сграда със застроена площ 65 кв.м., стопанска постройка с разгъната
площ 142 кв.м. и стопанска постройка със застроена площ от 66 кв.м.
против А.П.П. като наследник
на Р.Д.С.- П. за отмяна до размер от 1 /6 ид. ч. от недвижимия имот на
направеното дарение от Д.С.С. и А.Г. П. в полза на Р.Д.С.– П.,
обективирано в нотариален акт за дарение на недвижим имот № ****г., том ***, per. № ****, дело № ****г., на поземлен имот № ***
находящ се в с. ***" с площ 600 кв. м. заедно с построената двуетажна
жилищна сграда със застроена площ 65 кв.м., стопанска постройка с разгъната
площ 142 кв.м. и стопанска постройка със застроена площ от 66 кв.м.
В исковата молба се твърди, че съгласно нотариален акт № ****г., том ***, per. № ****,
дело № ****г. А.Г. П. и бившия и съпруг Д.С.С.прехвърлили чрез дарение на
своята дъщеря Р.Д.С.П. собствения си недвижим имот находяш се с. ***, СО „*******
с площ 600 кв. м. заедно с построената двуетажна жилищна сграда със застроена
площ 65 кв.м., стопанска постройка с разгъната площ 142 кв.м. и стопанска
постройка със застроена площ от 66 кв.м.
След като А.Н.
прехвърлила имота, помолила дъщеря си ако има възможност да й помага с каквото
може, както с грижи, така и с храна или парични средства, когато не на нея не й
достигали. Последната се съгласила, тъй като ищцата вече й била дарила
недвижимият имот заедно с къщата. Започнала почти ежедневно да и носи храна и продукти
да и помагала финансово, при което тя започнала да води нормален и спокоен
живот.
След като починала
дъщерята на моята доверителка, нейния съпруг П.Д.П. и двете и деца Н.П.П. и А.П.П.
наследили горепосочения имот.
Предвид ниската
пенсия, която получава моята доверителка в размер на 232.89 лв. и хроничната
исхемична болест на сърцето за която има издадено Експертно решение на ТЕЛК № ***/17.06.2013
г. средствата, които получава не могат да покрият ежедневните и нужди за храна,
лекарства и битови разходи.
Поради тази причина
и предвид смъртта на своята дъщеря с покана отправена до ответниците получена
от тях на 01.08.2019 г. А.Н. е поискала в срок до 10.08.2019 г. същите
солидарно да започнат да заплащат ежемесечна издръжка в размер на 200 лв. с
падеж всяко 5 число на месеца.
Въпреки отправената
покана и до настоящия момент нито един от ищците не е заплатил исканата сума.
Ищцата счита, че ответниците имат моралното
задължение да предоставят на ищцата нужната й издръжка за живот, като
компенсация и обезщетение за наследения от тях процесен дарен имот. В противен
случай, дарението следва да бъде отменено.
В УМ от 29.08.2019г. ищцата
изрично сочи, че е изпаднала в нужда от получаване на издръжка от момента на
подаване на поканата за плащане, подадена до ответниците на 01.08.2019 г., тъй
като преди смъртта на дъщеря й, същата й е помагала както финансово със суми между
50 до 150 лв., така и физически.
В срока по
чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците.
Ответниците оспорват пасивната си процесуална
легитимация, доколкото същите не са
страни по процесния договор за дарение. Тяхното право на собственост върху
имота е възникнало въз основа на наследствено правоотношение, като договора за
дарение е прекратен със смъртта на надарената, а по силата на чл. 227, ал. 5 от ЗЗД отмяната на дарението не засяга правата, които трети лица са придобили
върху подарените имоти преди отбелязването на исковата молба.
Освен гореизложеното, ответниците също така не са
материално легитимирани да отговарят по предявените искове, тъй като със
смъртта на надарения наследниците му встъпват единствено в правните му
задължения, а с оглед изложените твърдения в исковата молба Р.С.-П. не е имала
други задължения по едностранния договор за дарение, освен морално-етичното
такова за признателност към дарителите, което в никой момент не се е превърнало
в правно, тъй като тя винаги е помагала на своите родители без да е имало нужда
да бъде молена за това.
Признават твърдението й, че за първи път са разбрали
за желанието й да получава ежемесечна издръжка с поканата й, получена на
01.08.2019 г. Сочат още, че тя самата води нормален и спокоен начин на живот,
който включва и летувания, екскурзии и пр. Същата е в семейни отношения, като
съпругът й С. работи и е добре заплатен. Семейството им разполага с достатъчно
средства за българския стандарт. В този смисъл твърдят, че не е доказана самата
нужда от издръжка.
Считат още, че докато дарителят не поиска издръжка от
надарения, независимо от обективната му трайна нужда от такава, задължението на
надарения си остава морално и неизпълнението му не е скрепено със санкция,
поради което ирелевантни са всички твърдения касаещи периоди преди посочената
датата.
Като допълнение отбелязват, че предоставения им срок
от 9 дни за изпълнение на искането за предоставяне на издръжка е явно
недостатъчен и определянето на такъв кратък срок и депозирането на исковата
молба непосредствено след изтичането му са индикация за намеренията на ищцата,
за която формалното изпращане на покана е възприемано като необходима
предпоставка за искане на отмяна на дарението.
В случай, че ищцата наведе различни твърдения относно
датата, на която е изпаднала в нужда от получаване на издръжка, релевират
възражение с правно основание чл. 227, ал. 3 от ЗЗД за погасяване по давност на
задължението.
В съдебно заседание ищецът поддържа исковете си и моли
за уважаването им, а ответниците поддържат отговора си и молят за отхвърляне на
исковете.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са в условията на кумулативност искове с
правна квалификация чл. 227 ал.1 б. „в“ от ЗЗД за отмяна на дарение.
Дарението
е едностранен безвъзмезден договор. Същият се сключва с дарствено намерение,
изключващо търсенето на насрещна престация. С него дарителят отстъпва веднага и
безвъзмездно нещо на дарения, който го приема. По изключение дарението може да
бъде отменено на определени основания, изрично и изчерпателно изброени в чл.
227 от ЗЗД, вкл. когато дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която
той се нуждае.
За
основателността на иска следва да се установи по несъмнен начини, че дарителят
е изпаднал в нужда от издръжка, която не може да си осигури сам, и от друга
страна, че такава е поискана от надарения и последния да е отказал да я даде. В
тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване всички
горепосочени предпоставки на иска.
В
редица решения, постановени по чл. 290 ГПК - решение № 201-2011-ІІІ ГО на ВКС
по гр.д. № 909/2010 г., решение № 1018-2008-І ГО на ВКС по гр.д. № 3693/2007 г.
, решение № 96-2011-ІV ГО на ВКС по гр.д. № 352/2010 г., и Р
Е Ш Е Н И Е № 24/28.03.2014г. по гр.дело № 974/2012 г. ІV ГО на ВКС, е
изяснено, че наследниците на надарения
дължат издръжка на дарителя само в случай, че той е изпаднал в нужда и е
поискал издръжка от надарения преди неговата смърт.
За
разлика от договора за прехвърляне на имущество срещу задължение за издръжка и
гледане, такива не се дължат от надарения като насрещна престация по договора
за дарение. Дарственият акт е безвъзмеден – надареният не престира нищо срещу
получения дар. Същността на облигационната връзка, както и правилата на морала
и етиката изискват от надарения, когато дарителят изпадне в материално
затруднение, което иначе би посрещнал, разполагайки с подареното имущество, да
се отзове и го подпомогне. Моралното задължение за благодарност и помощ при
нужда се трансформира в правно, доколкото дарителят е поиска издръжка.
Неизпълнението му, стига надареният да не постави себе си и лицата, които по
закон издържа в по-неблагоприятно положение от дарителя, е признато от
законодателя за обществено укорима форма на непризнателност и основание за
отмяна на дарението по чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД.
Наследниците
на надарения не са страни по договора за дарение и не дължат благодарност на
дарителя. Те, също така, не придобиват моралните задължения на наследодателя по
наследствено правоприемство, защото те не са част от наследствената маса. Само
когато към момента на откриване на наследството, наследодателят вече е бил и
правно задължен да окаже икономическа помощ на дарителя (налице е трайна нужда
и искане за издръжка), това правно задължение се наследява. И в този случай,
отмяна на дарението по чл. 227, ал. 1, б.”в” ЗЗД по иск, предявен срещу
наследника, не може да се допусне, ако с оглед материалните възможности на
наследодателя (надарения), отзовавайки се приживе на поисканата от дарителя
помощ, той би злепоставил своите интереси и тези на лицата, на които по закон
дължи издръжка. Без значение е дали от своя страна наследникът има имущество,
от което, без затруднение, може да осигури на дарителя нужната издръжка,
защото, както стана ясно, неговото правно задължение не е трансформирал се
личен или наследен морален дълг за благодарност и помощ, а е задължение,
производно на вече възникналото за наследодателя да осигури издръжка.
Бездействието на последния (изрично или мълчаливо), щом не може да се
квалифицира като груба непризнателност на надарения, не е основание за отмяна
на дарението, както по иск, предявен приживе срещу него, така и по иск,
предявен против наследниците му.
В конкретния случай ищцата твърди изрично в
уточняващата си молба от 29.08.2019г., че е изпаднала
в нужда от получаване на издръжка от
момента на подаване на поканата за плащане, подадена до ответниците на
01.08.2019 г. /т.е. след смъртта на наследодателката им - надарената/.
С оглед на тези твърдения /без да е необходимо тяхното
доказване/ исковете се явяват неоснователни. Ищцата не е изпаднала в нужда от
издръжка до смъртта на надарената Р. П. и не й е искала такава (липсват
предпоставките за уважаване на иска - трайна нужда на дарителя и искане за
издръжка, отправено до надарения). Следователно моралното задължение на Р. П. за
благодарност не се е трансформирало в правно задължение за заплащане на
издръжка. Когато за първи път бъде поискана издръжка от наследниците на
надарения, както е в случая, доколкото те нямат никакви задължения към дарителя
на техния наследодател /не наследяват моралните задължения на наследодателя си/,
е недопустимо да бъдат санкционирани, съгласно чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД.
Поради това исковете се явяват изначално неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
Предвид изхода на производството на ответника се следват
разноските по делото, които са в размер
на 1800лв. – адвокатско възнаграждение, съгласно представения списък на
разноските и приложените доказателства за заплащането им. Направено е
възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител на ответниците, което се явява неоснователно. Адвокатското
възнаграждение е определено в полза на процесуалния представител на ответниците
въз основа на минималния размер, изчислен на основание чл. 2 ал. 5 във вр. с
чл. 7 ал. 6 от Наредба № 1/2004г. /за трите иска по 600лв./
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от А.Г.Н., ЕГН **********,*** против
П.Д.П., ЕГН **********, адрес: ***,
СО „*******, Н.П.П. ЕГН **********, адрес: ***, СО „******* и А.П.П. ЕГН
**********, адрес: ***, СО „*******, искове както следва:
против П.Д.П. като наследник
на Р.Д.С.- П. за отмяна до размер от
1 /6 ид. ч. от недвижимия имот на направеното дарение от Д.С.С.и А.Г. П. в
полза на Р.Д.С.– П., обективирано в нотариален акт за дарение на недвижим имот
№ ****г., том ***, per. № ****, дело № ****г.,
на поземлен имот № *** находящ се в с. ***" с площ 600 кв. м. заедно с
построената двуетажна жилищна сграда със застроена площ 65 кв.м., стопанска
постройка с разгъната площ 142 кв.м. и стопанска постройка със застроена площ
от 66 кв.м.
против Н.П.П. като наследник
на Р.Д.С.- П. за отмяна до размер от 1 /6 ид. ч. от недвижимия имот на
направеното дарение от Д.С.С.и А.Г. П. в полза на Р.Д.С.– П., обективирано в
нотариален акт за дарение на недвижим имот № ****г., том ***, per. № ****, дело № ****г., на поземлен имот № ***
находящ се в с. ***" с площ 600 кв. м. заедно с построената двуетажна
жилищна сграда със застроена площ 65 кв.м., стопанска постройка с разгъната
площ 142 кв.м. и стопанска постройка със застроена площ от 66 кв.м.
против А.П.П. като наследник
на Р.Д.С.- П. за отмяна до размер от 1 /6 ид. ч. от недвижимия имот на
направеното дарение от Д.С.С.и А.Г. П. в полза на Р.Д.С.– П., обективирано в
нотариален акт за дарение на недвижим имот № ****г., том ***, per. № ****, дело № ****г., на поземлен имот № ***
находящ се в с. ***" с площ 600 кв. м. заедно с построената двуетажна
жилищна сграда със застроена площ 65 кв.м., стопанска постройка с разгъната
площ 142 кв.м. и стопанска постройка със застроена площ от 66 кв.м., на
основание чл. 227 ал.1 б. „в“ от ЗЗД.
ОСЪЖДА А.Г.Н., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА П.Д.П., ЕГН **********, адрес: ***, СО „*******, Н.П.П. ЕГН **********,
адрес: ***, СО „******* и А.П.П. ЕГН **********, адрес: ***, СО „*******,
сумата от 1800лв. /хиляда и осемстотин лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните. Решението да се връчи на страните и да се обяви в регистъра на
решенията.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: