Р Е Ш Е Н И Е
№ 24.10.2018
г. гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд гражданско
отделение
На двадесет и седми септември две
хиляди и осемнадесета година
В открито съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРТИН СТАМАТОВ
при секретар Мирослава
Иванова
Като разгледа
докладваното от съдията М. Стаматов
гражданско дело № 3786 по описа за 2018 год.
И за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на гл.
„ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова
молба подадена „О.Ф.Б.“
ЕАД ЕИК *********, с
която претендира да бъде осъдена Ж.Г.Ж., ЕГН **********, с адрес: *** да му заплати сумите
от 5894.02 евро,
представляваща неизплатена главница по договор за кредит за текущо потребление
от 29.08.2011г.; 2694,18 евро, представляваща уговорена редовна лихва за
периода от 24.08.2014г. до 24.08.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на исковата
молба в съда – 15.03.2018г. до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се сочи, че на 29.08.2011г. между
Ж.Г.Ж. и
„Банка ДСК“ ЕАД бил сключен договор за потребителски кредит,
съгласно който
банката й предоставила сума
в размер на 5900 евро. Съгласно
договора общото
задължение следвало да бъде върнато на 120 равни анюитетни
вноски дължими до 24-то число на всеки месец. Поради
забава в плащането на дължими вноски, остатъкът от кредита е обявен за
предсрочно изискуем. За обявената предсрочна изискуемост заемателят
бил уведомен на 01.06.2017г. и евентуално с връчване на препис приложен към
исковата молба. Задължението било цедирано от „Банка ДСК“ ЕАД на ищеца на 17.09.2012г., за което ответникът бил уведомен по пощата и
евентуално с връчване на препис приложен към исковата молба. Претендират се
разноските в настоящото производство.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил
писмен отговор от ответника, с който оспорва предявения иск. Не оспорва наличието на сключен
договор за заем и получаването на сумата по него, както и размера на дълга
посочен от ищеца. Не оспорва наличието на извършено уведомяване за настъпване
на предсрочна изискуемост на задължението по договора. Оспорва наличието на извършено уведомление за
извършената цесия преди получаване на исковата молба. Въвежда възражение за
изтекла кратка тригодишна и евентуално обща петгодишна погасителна давност,
считано от настъпване на условията за предсрочна изискуемост на кредита.
Съдът, след като прецени събраните
в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено
от фактическа страна, следното:
От писмените доказателства
– договор за кредит за
текущо потребление
11/19726879 от 07.03.2008г. с
Общи условия и
Погасителен план; Договор за цесия
от 17.09.2012г. с извлечение от Приемо-предавателен
протокол и потвърждение от „Банка ДСК" ЕАД; пълномощно от „Банка ДСК" ЕАД за уведомяване на длъжниците за
прехвърляне на вземанията на основание
Договор за цесия от 17.09.2012г.; Анекс от 10.03.2017 между „Банка
ДСК“ и „О.Ф.Б.“;
Уведомително писмо за цесия с баркод
ИД *PSFABG0036PPK; Уведомително писмо за предсрочна
изискуемост на неизплатения остатък по дълга с баркод
F 13-01/05/2017, ведно с известие
за доставяне до ответника; документи по ч.гр.д. №
7342/2012г. по описа на PC - Варна - извлечение от счетоводни книги,
Заповед за незабавно изпълнение № 3756/
29.05.2012г. и изпълнителен лист, Определение
от 11.09.2017г.;
Молба за образуване на изпълнително
дело № 12/2017 г. по описа на ЧСИ Л.Тодорова,
peг. № 713 на КЧСИ, с район на действие Окръжен
съд - гр. Варна с покани за доброволно изпълнение, се установява, че: на 29.08.2011г. между
Ж.Г.Ж. и
„Банка ДСК“ ЕАД бил сключен писмен договор №
11/19726879 за предоставяне на кредит на стойност 5900 евро, като сумата била преведена по банкова сметка ***. Съгласно
договора общото
задължение следвало да бъде върнато на 120 равни анюитетни
вноски дължими до 24-то число на всеки месец. Поради
забавата в плащането на вноски с повече 90 дни, остатъкът от кредита бил обявен
за предсрочно изискуем на 26.01.2012г., за което заемателят не бил уведомен.
На 17.09.2012г. между „Банка ДСК“
ЕАД като цедент и „О.Ф.Б.“ ЕАД като цесионер бил сключен договор за
прехвърляне на вземания, сред които и това по договор за кредит № 11/19726879/29.08.2011г. На 05.06.2017г.
Ж.Г.Ж.
получила по пощата уведомление за настъпила предсрочна изискуемост на цялото
вземане по договор за кредит № 11/19726879/29.08.2011г.,
изпратено й от „О.Ф.Б.“ ЕАД.
Въз
основа на така установените факти, Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Правната квалификация на
предявените осъдителни искове е чл. 430 ТЗ вр. чл. 79. ал.1 ЗЗД вр.
чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД .
За да бъдат уважени същите, е необходимо по делото
да бъде установено от ищеца наличие на валиден договор за потребителски кредит
между праводателя на ищеца и ответника, по който заемодателят
е изправна страна и от който е възникнало задължение на ответника за заплащане
на претендираните суми; обявяване на предсрочната
изискуемост на процесния потребителски кредит по
смисъла на чл. 60, ал.2 от ЗКИ, вкл. получаване от длъжника на волеизявлението
на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем; размера на претендираните суми за главница и договорна лихва; наличието
на валиден договор за цесия между него и третото лице и уведомяването за него
до длъжника. В тежест на ответника е да установи въведените в
процеса правоизключващи твърдения, респ. погасяването
на задълженията чрез плащане, по давност или др.
Между страните по делото
не е спорно, а и от обсъдените по-горе доказателства се установява наличието
на сключен между ответника и трето за производството лице договор за заем. Не
се спори за реалното усвояване на сумата от 5600 евро, чрез постъпването й по посочена от кредитополучателя банкова сметка, ***сечна вноска повече от 90 дни след падежа й по погаситгелен план. Безспорен е и размера на дълга към момента на
предявяване на иска.
С
т. 18 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че предсрочната изискуемост
на вземане произтичащо от банков кредит представлява изменение на договора,
което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал.
2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при
наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от
кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й. Трайната съдебна практика приема, че именно в този момент целият
или неплатеният остатък по кредита
става изискуем, както по отношение
на кредитополучателя, така и по отношение
на поръчителя – пр. Решения № 23/24.03.15г. по т.д. № 1717/13г. на
ВКС Решение
№149/19.12.2016 по дело № 2142/2015 на ВКС, Решение №40/17.06.2015 по дело
№601/2014 на ВКС решение № 175 от 25.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 2602/2014 г., и
др.Това
е и началният момент, от който започва да тече давността.
По делото е безспорно, че банката не е уведомила длъжника за обявената предсрочна изискуемост. В този смисъл е и постановеното по настоящия казус определение по ч.т.д.
№ 524 /2017г. на ВОС. От приложеното
известие за доставяне се
установява, че това е сторил цесионера чрез писмо с обратна разписка съдържащо
ясно и недвусмислено изявление за обявяване
на предсрочна изискуемост, което е получено лично от длъжника на 05.06.2017г. Именно от тази дата кредитът е обявен
за предсрочно изискуем. Съдът
не споделя становището на ответника, че предсрочната изискуемост настъпва
различно в зависимост от предявения иск – установителен
по чл. 422 ГПК или осъдителен по чл. 79 ЗЗД. Приложението на тази договорна клауза
е идентично и в двете хипотези - в същия смисъл са решения на ВОС по в.т.д.№ 1691/2017г., в.т.д. № 63/2017 г. и др. Установената задължителна и незадължителна съдебна
практика изискваща уведомяване до длъжника за настъпилата предсрочна
изискуемост е в полза на кредитополучателя, като следва да се има предвид ,че
отнемането на преимуществото на срока по договора е субективно право установено
в полза на кредитора. Преценката дали да го упражни и кога, принадлежи изцяло
на титуляра му, като настъпването на предсрочната
изискуемост предпоставя осъществяването на следните
юридически факти - неизпълнението на длъжника и нарочно волеизявление на
кредитора за отнемане преимуществото на срока му по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ,
като длъжникът бъде изрично уведомен за
това. Бездействието на кредитора да обяви заема за предсрочно изискуем е също в
полза кредутополучателя, като следва да се отчете
факта, че с подписване на договора е налице узнаване за крайната дата, на която
настъпва падежа за връщане на последната разсрочена вноска от заема и
неизпълнението на задължението му да погасява дължимите разсрочени вноски, не
следва да се тълкува в негова полза /вкл. досежно
института на погасителната давност/. Противното би означавало да черпи права от
собствената си неизрядност по договора, което
противоречи на основния принцип в облигационното право забраняващ такава
възможност.
Предвид горните доводи, съдът намира за неоснователно
направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност. При договора
за заем /кредит/ е налице неделимо плащане. В случай, че е уговорено
връщането на сумата да стане
на погасителни вноски на
определени дати, то това не
превръща тези вноски в периодични
плащания, а представлява съгласие на кредитора да
приеме изпълнение от страна на
длъжника на части / Решение № 261 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 795/2010г., IV г. о.,
ГК, Решение № 28/05.04.2012 г. по
гр.д. № 523/2011 г. на ВКС,
III г.о. и др./. Следователно по отношение
на вземания, произтичащи от договор за кредит
важи петгодишната давност по чл. 110 от ЗЗД, която започва да тече
от датата, на която следва
да бъде върнат
целият кредит изцяло или от
датата на обявяването му за предсрочно изискуем –
в случая на 05.06.2017г. Искът се счита за предявен от датата на подаването му
в съда – 15.03.2018г., до която дата не е изтекъл срок по-дълъг от пет години,
поради което не е погасен по давност съобразно чл. 110 ЗЗД.
Ответникът оспорва надлежното уведомяване за придобиване
на вземането от ищеца. С договора уреден в чл. 99 и сл. ЗЗД кредиторът по едно
вземане прехвърля същото на друго лице, като прехвърленото вземане преминава
върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и
другите принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено
противното. Съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД, прехвърлянето има действие спрямо
третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от
предишния кредитор.
В приетия по делото договор за цесия, прехвърленото вземане, което
преминава към новия кредитор е конкретно определено, чрез подробно
индивидуализиране с посочване номера на договора за кредит, имената на длъжника
и сумите, които се дължат по него. Съдът намира, че по делото се установи надлежно съобщаване на цесията на
ответника съобразно изискванията на чл. 99 ал. 4
ЗЗД. Съобразно предвиденото в чл. 99 ал. 4
ЗЗД, както и задължителните указания, дадени в ТР №
142-7 от 11.XI.1954 г., ОСГК съобщаването следва да бъде извършено
от цедента /стария кредитор/. Целта на нормативната уредба е да защити длъжника срещу ненадлежно
изпълнение на задължението му на лице, което не е носител на вземането. В случая това изискване следва да се счита спазено, тъй като съобщаването е
извършено от изрично упълномощен представител на цедента
с
получаването на преписа от исковата
молба с приложения към нея договор
за цесия и уведомление. Още повече, че съобщаването
на цесията няма конститутивно действие, а само за противопоставимост. Длъжникът може да възразява успешно за
липсата на уведомяване само ако твърди, че е изпълнил на стария кредитор до
момента на уведомлението /в този смисъл решение № 3/16.04.2014г. по т.д. № 1711/2013г. на ВКС, Определение № 987/
18.07.2011г. по гр.д. №867/ 2011г. на ВКС и др./.
Искът досежно претендираната
редовна /договорна/ лихва следва да бъде уважен частично до размер от 1619,33
евро, представляващи сбора от дължимите вноски за договорна лихва от посочената
начална дата 24.08.2014г. до падежа на вноската преди обявявяне
на кредита за предсрочно изискуем – 24.05.2017г. С процесния
договор за заем, кредиторът е предоставил
определена сума на заемателя, който от своя страна се
е задължил да заплати възнаграждение под формата на лихва за времето, през
което заемодателят се е лишил от ползване на паричните средства, т. е. от
момента на предоставяне на паричната сума до датата на нейното връщане в пълен
размер. При трансформиране на вземането по договора за кредит в предсрочно
изискуемо обаче става изискуемо задължението за непогасена главница,
уговорените евентуални неустойки, както и начислените, но неизплатени към
момента на обявяване на предсрочната изискуемост договорни лихви, такси и т.н.
След момента на обявяване предсрочната изискуемост на кредита, възнаградителна лихва не се дължи предвид отпадналото
преимуществото на срока, респ. правото на ползване на кредита занапред. В т.см.
пр. Определение по ч.т.д. № 47/2011г. на ВКС.
Предвид изложените мотиви, искът следва да бъде уважен частично.
На основание чл. 78 ал. 1
от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца
направените по делото разноски,
които според приложения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за реалното им извършване
са на стойност 671,94 лв. за държавна такса и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определно
съобразно 78 ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПрП.
Съразмерно на уважената част от иска
размерът на разноските, които следва да се присъдят на ищеца е 675,33 лева.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е
Ш И
ОСЪЖДА на основание чл. 430 ТЗ вр. чл. 79. ал.1 ЗЗД вр.
чл. 240 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД Ж.Г.Ж., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на „О.Ф.Б.“
ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, сумите от: 5894.02 евро, представляваща
неизплатена главница по договор за кредит за текущо потребление от
29.08.2011г.; 1619,33 евро,
представляваща уговорена редовна лихва за периода от 24.08.2014г. до 24.05.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на исковата
молба в съда – 15.03.2018г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ
иска за претендираната договорна /редовна/ лихва за
горницата до претендирания размер от 2694,18 евро за период 26.05.2017г. – 24.08.2021г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК Ж.Г.Ж., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „О.Ф.Б.“
ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** сумата от 675,33 лева представляващи разноски по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: