Решение по дело №685/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба от Й.К.Ч. ***, с посочен съдебен адрес:***, подадена чрез пълномощник, против Акт за установяване на публично държавно вземане №01-6500/250#7 от 28.04.2023г., издаден от Зам. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.

Жалбоподателят счита, че обжалваният акт е незаконосъобразен и неправилен, поради немотивираността му и издаването му в нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон. Сочи, че ангажиментът му е поет през 2016г. , като съгласно изискването на чл.33, ал.1, т.2 от Наредба №4 /има се предвид Наредба №4/24.02.2015г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г./ е получил и представил сертификат, удостоверяващ наличие на биологична продукция. Сочи също, че в редакцията й, действаща към 2016г., разпоредбата на чл.33, ал.1, т.2 от Наредба №4 не въвежда изискване да е получена биологична продукция от всеки един парцел, а освен това при наличие на минимални добиви от парцелите, същите не се посочвали в издаваните им сертификати. Счита, че в новата и редакция, обн. в Д.в. бр.21/12.03.2021г., разпоредбата на чл.33, ал.1, т.3 от наредбата следвало да се прилага занапред, а не към ангажименти, поети през 2015г. и за констатирани обстоятелства за кампания 2020 като в нарушение на чл.14, ал.2 ЗНА неправилно й било придадено ретроактивно действие. В тази връзка сочи, че представеният през 2020г. документ няма как да отговаря на изискванията на чл.33, ал.1, т.3 от наредбата. Излага и съображения за неправилно приложение на чл.15 от Наредба №4/24.02.2015г., доколкото и тази разпоредба била изменяна. Според действащата към датата на поемане на ангажимента редакция на чл.15, ал.4, б.“г“ от наредбата, при констатирано нарушение в края на петата година от изпълнението на същия, следвало да бъде възстановена само 10% от получената субсидия. В редакцията на чл.15, ал.4, т.1 от наредбата не се предвиждало възстановяване от 96,71%. Както към датата на поемане на ангажимента, така и към 2020г., редакцията на нормата предвиждала да се възстановява само 10% от получената сума, а не както било прието в случая – 96,71%. Разпоредбата противоречала на чл.14, ал.3 от ЗНА и била нищожна, тъй като имала санкционен характер, а предвидената нова санкция била по-тежка от предходната, действаща към момента на поемане на ангажимента.

Жалбоподателят твърди също, че в случая са нарушени въведените в АПК принципи на равенство и на предвидимост, като в едни и същи случаи ДФЗ третирал кандидатите по различен начин, а в рамките на многогодишен ангажимент многократно променял условията и сумите, които ползвателите следвало да възстановят при прекратяването му. Твърди също, че при издаването на оспорения акт са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като в оспорения акт не се съдържали мотиви относно неоснователността на подаденото от него възражение с вх.№01-6500/250#6 от 04.04.2023г. Твърди, че обжалвания акт противоречи на чл.6, ал.1, ал.2 и ал.3 от АПК като е издаден в нарушение на принципа за съразмерност. Оспорва размера на определения процент за възстановяване като сочи, че не ставало ясно как е изчислен. Твърди също, че доколкото условията за подпомагане били изменени в края на ангажимента, оспореният акт противоречи на принципите по чл.12, ал.1 и чл.13 от АПК. Счита също, че е издаден в противоречие с целите на Наредба №4, визирани в чл.1, ал.2 от същата.

По изложените съображения жалбоподателят моли оспореният АУПДВ да се отмени. Претендира разноски. Оплакванията за незаконосъобразността на обжалвания акт се поддържат и доразвиват в представена чрез пълномощник писмена молба с вх.№7502/09.10.2023г.

Ответникът – Зам. Изпълнителен Директор на ДФ “Земеделие“, чрез процесуален представител в съдебно заседание излага аргументи за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не е спорно, че през кампания 2015 Й.К.Ч. е одобрен за участие по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020, направление „Биологично растениевъдство“ , респ. че 2015г. е първата от поетия биологичен ангажимент /неправилно в жалбата се сочи 2016 / . Не е спорно също, че общата изплатена му сума по направлението за кампании 2015, 2016, 2017 и 2018 е в размер на 9045,85 лв.

С Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020г. за кампания 2019г. с изх.№ 01-6500/250 от 19.01.2022г., издаден от Зам.изпълнителния директор на ДФЗ, поетият от жалбоподателя ангажимент по мярка 11 е бил прекратен. Актът е бил обжалван от Й.К.Ч. по съдебен ред, като с Решение №325/17.05.2022г. , постановено по адм.д.№155/2022г. по описа на Административен съд – Хасково, влязло в законна сила на 16.02.2023г., жалбата е отхвърлена.

Във връзка с влезлия в сила акт за прекратяване на биологичния ангажимент , на основание чл.26, ал.1 от АПК до Й.К.Ч. е изпратено писмо изх.№01-6500/250 от 15.03.2023г., с което е уведомен, че ДФЗ открива производство по издаване на АУПДВ. В писмото са посочени изплатените суми по мярката – 1410,68 лв през първата година от ангажимента по заявление с УИН 26/120615/39703 за кампания 2015, 00,00 лв – през втората година от ангажимента по заявление с УИН 26/120615/51111 за кампания 2016, 5630,71 лв - през третата година от ангажимента по заявление с УИН 26/290517/65951 за кампания 2017, 2004,46 лв - през четвъртата година от ангажимента по заявление с УИН 26/2105178/80678 за кампания 2018. Посочена е и общата сума, представляваща сбора от изплатеното финансово подпомагане по мярката през годините, предхождащи прекратяване на ангажимента – 9045, 85 лв. В табличен вид е представена информация за стопанството, в резултат на която е формиран процентът, определящ размера на финансовото подпомагане, подлежащ на възстановяване като са дадени и пояснения относно начина на формирането му. Посочено е, че в съответствие с чл.15, ал.4, т.1 от Наредба №4/24.02.2015г. жалбоподателят следва да възстанови 96,71% от полученото финансово подпомагане 9045, 85 лв, а именно 8748,24 лв, което може да стори доброволно в 7-дневен срок от получаване на писмото без начисляване на лихви. С писмото, при несъгласие с направените констатации, е даден 7-дневен срок от получаването му, в който да се представят възражения и допълнителни доказателства, относими към изложените констатации. Видно от приложеното известие за доставяне /л.12/, писмо с №01-6500/250 от 15.03.2023г. е получено от Й.Ч. на 28.03.2023г. , а на 04.04.2023г. последният е подал Възражение по същото. Във възражението е изложил доводи, че сумата за възстановяване е неправилно определена, тъй като ангажиментът му е прекратен преди датата на влизане в сила - 26.04.2022г., на разпоредбата на чл.15, ал.4 , т.1 от Наредба №4/24.02.2015г. Посочил е, че приложение по отношение на него следва да намери редакцията й, действаща към 2015г., когато е поет ангажиментът, а именно чл.15, ал.4, б.“г“ , според която възстановяването е в размер на 10% от изплатената помощ.

На основание чл.27, ал.3 , ал.5 и ал.7 от ЗПЗП , чл.162, ал.2, т.8 и т.9 от ДОПК, и чл.7, пар.1 и 2 от Регламент (ЕС) №809/2014г. на Комисията от 17.07.2014г. за определяне на правила за прилагане на Регламент (ЕС) №1306/2013 на ЕП и на Съвета по отношение на прилагането на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие , както и във връзка с влязъл в сила акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020г. за кампания 2019г. с изх.№ 01-6500/250 от 19.01.2022г. , от Зам. Изпълнителния директор на ДФЗ е издаден процесният акт с изх. №01-6500/250#7 от 28.04.2023г.

В акта е посочено, че Й.К.Ч. с УРН в ИСАК 584102, е одобрен за участие по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 с направление „Биологично растениевъдство“ през кампания 2015г., както и че ангажиментът е прекратен с влязъл в сила акт. Посочени са конкретните изплатени суми по мярката по заявленията за кампании 2015 - 2018, съотв. общата изплатена сума за годините, предхождащи тази на прекратяване на ангажимента, както и сумата, подлежаща на възстановяване. Описани са изпратеното до кандидата писмо за откриване на административното производство по издаване на АУПДВ, както и подаденото възражение. Посочено е, че доводите във възражението не се приемат за основателни.

С оспорения акт на основание чл.15, ал.3, т.3 и т.4 и ал.4, т.1 и т.3, чл.33, ал.1, т.2, т.3 и т.5 от Наредба №4/24.02.2015г. , чл.59, ал.1 и ал.2 от АПК вр. чл.165 и чл.166 от ДОПК, и чл.20а, ал.1 от ЗПЗП , е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 8748,24 лв, представляващо изплатена субсидия по направление „Биологично растениевъдство“ за кампании 2015, 2016, 2017 и 2018 във връзка с подадени заявления за подпомагане с конкретно посочени УИН.

Оспореният акт е съобщен на Й.Ч. на 12.05.2023г., видно от приложеното известие за доставяне /л.4/. Жалбата срещу същия е подадена на 23.05.2023г. чрез административния орган, където е заведена с вх.№01-6500/250#9 от същата дата.

При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

Жалбата е насочена срещу годен за обжалване административен акт, изхожда от лице с правен интерес и е подадена при липса на ограничителен срок с оглед претенцията за нищожност на оспорения акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Оспореният акт е издаден от Заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, действащ по делегация при спазване на материалните предели на правомощията, предоставени му от Изпълнителния директор със Заповед № 03-РД/3088 от 22.08.2022 г. /представена по делото/. С тази заповед, на основание чл. 20, т. 2 и т. 3 и чл. 20а, ал. 1, 2, 4, 5, предложение първо, във връзка с ал. 6 от ЗПЗП, чл. 10, т. 1, т. 2, т. 7 и т. 13 и чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ, изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал на В.И.К.– заместник-изпълнителен директор, изброени правомощия, включително посоченото в т. 3 от заповедта – да издава и подписва актовете за установяване на публични държавни вземания по всички схеми и меки по директните плащания, за които реда за подаване на заявления за подпомагане е уреден или е бил уреден в Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. В правната норма на чл. 1 от цитираната Наредба № 5 от 27.02.2009г. е предвидено, че със същата се уреждат условията и редът за подаване на заявления за подпомагане по изброени схеми и мерки на Общата селскостопанска политика (ОСП), включително посочената в т. 28 Мярка 11 "Биологично земеделие".

Предвид изложеното, оспореният акт е издаден от компетентен орган.

Оспореният акт е обективиран в писмена форма като съдържа правни и фактически основания за издаването му съгласно изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Не се установява в производството по издаването му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Спазени са изискванията на чл. 35 от АПК индивидуалният акт да се издаде след като се съберат и анализират всички факти и обстоятелства, които са от значение за случая. Жалбоподателят е уведомен за започване на административно производство в съответствие с изискването на чл. 26, ал. 1 от АПК като му е дадена възможност да направи възражение и да представи доказателства. В указания в уведомителното писмо срок жалбоподателят е депозирал възражение, в което не е оспорил факта на прекратяване на биологичния му ангажимент, а е възразил единствено относно размера подлежащата на възстановяване сума.

Оспореният акт е издаден и в съответствие с материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП, Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз. Ал. 5 на същия текст предвижда, че вземанията, които възникват въз основа на административен договор или административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

В случая вземането, предмет на установяване с оспорения акт, е възникнало въз основа на влязъл в сила административен акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" и с оглед произхода на средствата за подпомагане по тази мярка, има характер на публично държавно вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК.

В нормата на чл.15, ал. 3 от Наредба № 4/24.02.2015г. са посочени условията, при които ДФЗ прекратява биологичния ангажимент и предприема действия по възстановяване на получената финансова помощ като съгласно т.3 от същата, основание за прекратяването му се явява неспазването на изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 2, 3 и 5 от Наредбата. При неизпълнение на тези изисквания, ал. 4 на текста предвижда задължение за подпомаганите земеделски стопани да възстановят получената до момента финансова помощ по съответното направление.

Посочената нормативна регламентация предпоставя извод, че фактите, релевантни за проверка законосъобразността на оспорения АУПДВ, се свеждат до две кумулативни предпоставки – извършване на плащане в полза на земеделския стопанин по мярка 11 "Биологично земеделие" и прекратяване на биологичния ангажимент с влязъл в сила административен акт.

Доказателствата по делото сочат наличие и на двете материалноправни предпоставки.

Жалбоподателят не оспорва, че е получил финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" за кампании 2015, 2016, 2017 и 2018 г. в размер на 9045,85 лв. Безспорно е и наличието на втората предпоставка за възникване на задължението за възстановяване на получената като финансово подпомагане сума - многогодишният ангажимент е прекратен.

Издаденият акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" с изх.№ 01-6500/250 от 19.01.2022 г. е влязъл в законна сила. Същият се ползва със стабилитет и е породил съответните правни последици, поради което правилността на изложените в него фактически и правни констатации не са предмет на обсъждане в настоящото решение. В тази връзка наведените от оспорващия доводи, че е изпълнил изискванията на чл.33, ал.1, т.2 и т.3 от Наредба №4/24.02.2015г., доколкото са свързани именно с основанията и предпоставките за прекратяване на ангажимента, не следва да се обсъждат.

С факта на влизане в сила на административния акт по прекратяването на биологичния ангажимент, по който е реализирано плащане, административният орган в условията на обвързана компетентност е длъжен да проведе производство за събиране на изплатените суми, а за земеделския стопанин възниква задължението за възстановяване на получената финансова помощ.

По отношение определения размер на публичното държавно вземане, съдът намира следното:

В случая биологичният ангажимент е прекратен на основание чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредба № 4/2015 г., като е установено, че от жалбоподателя не са били спазени изискванията на чл.33, ал.1, т.2, 3 и 5 от същата наредба. Установяването на публичното държавно вземане е последващ факт от влизане в сила на акта за прекратяването на ангажимента. В тази връзка и доколкото юридическите факти, представляващи фактически основания за издаване на АУПДВ, са осъществени при действието на сочените в акта за прекратяване разпоредби, то при определяне стойността на сумата за възстановяване би следвало да са приложими нормите в редакцията им към датата издаване на акта за прекратяване на биологичния ангажимент т.е. би следвало чл.15, ал.4, т.1 от Наредба №4/24.02.2015г. да се приложи в редакцията му в сила от 12.03.2021 г. (ДВ., бр. 21 от 2021 г.), според която се дължи възстановяване на 100 % от изплатената финансова помощ. Независимо от последното, съдът счита, че

правилно органът е приложил разпоредбата на чл.15, ал.4, т.1 от Наредба №4/24.02.2015г. в редакцията й в сила от 26.04.2022г . (Д.в. бр. 32 от 2022 г.). В тази си редакция разпоредбата /с оглед санкционния й характер/, се явява по-благоприятна за земеделските стопани, чийто биологичен ангажимент е прекратен, поради неспазване изискванията на чл.33, ал.1, т.2, 3 и 5 от същата наредба, доколкото предвижда частично възстановяване на полученото финансово подпомагане. При това положение, в случая правилно е било определено жалбоподателят да възстанови 96,71% от полученото общо за кампании 2015, 2016, 2017 и 2018г. финансово подпомагане от 9045, 85 лв, а именно сумата от 8748,24 лв. Това процентно съотношение е определено съобразно начина, указан в разпоредбата на чл.15, ал.4, т.1 от Наредба №4/24.02.2015г., което се потвърждава от данните и доказателствата, съдържащи се в административната преписка.

Видно от Таблицата на използваните парцели 2019, приложена към заявлението за подпомагане, подадено от жалбоподателя за кампания 2019 /петата година от биологичния ангажимент/, по мярка 11, направление биологично растениевъдство, е декларирана за подпомагане общо 5,17 ха площ. От приложеното към преписката удостоверение за съответствие се установява, че 0,17 ха от декларираната площ по направлението са площи с угари, т.е. площите, за които не са изпълнени изискванията на чл.33, ал.1, т.2, 3 и 5 от същата наредба / площи с вписан нулев биологичен добив/, са в размер на 5.00 ха. В тази връзка процентното съотношение между размера на площта, за която жалбоподателят не е представил сертификат, респ. не е доказал биологична продукция (5.00 ха) и размера на декларираните по направлението площи през последната година (5,17 ха) е 96,71% , както е посочил и административният орган, вкл. и в таблицата, съдържаща се в писмо изх.№01-6500/250 от 15.03.2023г., с което жалбоподателят уведомен, че ДФЗ открива производство по издаване на АУПДВ.

Предвид горното, не се споделя оплакването в жалбата за неяснота относно начина на изчисляване на дължимата за възстановяване сума.

Не могат да бъдат споделени и доводите, че в случая е следвало да се възстановят 10% от полученото финансово подпомагане, съобразно действащата към момента на поемане на ангажимента разпоредба на чл.15, ал.4, б.“г“ от Наредба №4/24.02.2015г. и при отчитане, че ангажиментът е прекратен след петата година. Тази редакция на нормата (в сила от 27.02.2015г.) няма как да бъде приложена, при положение, че биологичният ангажимент в случая е поет през 2015г. и за земеделския стопанин съществува възможност до края на петата година от поемането му да представи доказателство по смисъла на чл. 33, ал. 1, т. 2 от наредбата. От друга страна, разпоредбата на чл.15, ал.4 от Наредба №4/24.02.2015г. във всичките и следващи редакции, вкл. и действащата към момента, предвижда прилагане на подобно процентно съотношение относно дължимата за възстановяване финансова помощ само ако ангажиментът е прекратен на основание чл.15, ал.3, т.1 и т.2 (ал.4, т.2 - редакция в сила от 28.02.2017 г.), респ. на основание чл.15, ал.3, т.1, т.2, т.4 и т.5 (ал.4, т.2 - редакция в сила от 1.03.2019 г.). Настоящият случай не е такъв, респ. не попада в посочените хипотези, тъй като биологичният ангажимент на жалбоподателя е прекратен на основание на основание чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредба № 4/2015 г.

По изложените съображения съдът счита, че оспореният акт е издаден в съответствие с изискванията за законосъобразност , а подадената срещу него жалба е неоснователна и следва да се отхвърли.

Предвид изхода на делото, основателно е искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, съдът определя в размер на 100. 00 лева.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й.К.Ч. ***, с посочен съдебен адрес:***, подадена чрез пълномощник, против Акт за установяване на публично държавно вземане №01-6500/250#7 от 28.04.2023г., издаден от Зам. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.

ОСЪЖДА Й.К.Ч., ЕГН ********** да заплати на Държавен фонд „Земеделие” – София юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 /сто/ лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

	Съдия: