Р Е Ш Е Н И Е
№ 02.08.2021г. Гр. Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД VI ГРАЖДАНСКИ състав
На 12
юли 2021 г.
В
публично заседание в следния състав:
Председател: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар: Евдокия Досева
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА
гр. дело № 1394 по описа за 2021
година.
Предявен е установителен иск с правно осн. чл. 422, ал. 1 ГПК.
Ищецът „ЮБЦ” ЕООД гр. София, чрез упълномощения си представител, твърди в
исковата си молба, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, срещу ответника П.З.Т.,
ЕГН **********, е образувано ч.гр.д. № 4469/2020 г., по описа на Районен съд-
Стара Загора, по което е издадена заповед за изпълнение. В рамките на
предвидения от законодателя срок е постъпило възражение от страна на длъжника
срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение. В
законоустановения срок и на основание чл. 415 във вр. е чл. 422 от ГПК ищецът
предявява настоящия иск за установяване на съществуващо и изискуемо вземане на
ищеца срещу ответника в настоящото производство.
Твърди, че е встъпило в правата си на кредитор въз
основа на валидно правно основание още преди подаването на заявлението по
чл.410 ГПК, като е придобил права върху
цедираните вземания въз основа на договор за цесия от дата 01.10.2019 г., с
прехвърлител на вземанията ”С.Г. Груп“ ООД, ЕИК *********, което дружество, от
своя страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от
16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „Българска телекомуникационна
компания” ЕАД. Мобилният оператор с търговска марка „БТК” ЕАД е прехвърлил
вземания спрямо физически и юридически лица, подробно описани в Приложение № 1
от договора, извадка от което прилага.
Въз основа на договора с мобилния оператор,
ответникът ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като
потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната № **********.
Сочи, че съгласно чл. 29 от Общите условия на
мобилния оператор (изм. 26.09.2009 г., в сила от 26.10.2009 г.) предоставените
услуги се отчитат месечно и се заплащат през месеца, следващ този на ползването
им. Периодът на заплащане е 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като БТК
определя началната и крайната му дата, която не може да бъде по-късно от 29-то
число на месеца. Информация за размера на сметките и срока на заплащане може да
се получи на предварително обявени номера. Сведения за размера на сметките се
предоставят само лично на абонатите след съобщаване на съответния
идентификационен код и/или чрез получаване на автоматично съобщение при обаждане
от страна на Абоната от телефонния номер, за който се иска съответната
справка.“
Между кредитора „Българска телекомуникационна
компания” ЕАД и П.З.Т., ЕЕН **********, бил сключен договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер ********** от дата 18.02.2016г. за
ползване на мобилна услуга на мобилен номер ********** с избран абонаментен
план YIVACOM Smart М с месечна абонаментна такса 23.99 лева с допълнителен
пакет Удвоени MB на максимална скорост VIVACOM Smart с месечна абонаментна
такса 1.99 лв. за срок от 24 месеца.Въз основа на договора били издадени
фактури №**********/08.10.2017г., **********/08.11.2017 г.,
**********/08.12.2017 г., **********/09.01.2018 г., **********/08.02.2018 г.,
**********/08.03.2018 г., за периода от 08.09.2017 г. до 07.03.2018 г., в общ
размер на 165.80 лв., от които в настоящото производство ищецът претендира
сумата в размер на 160.49 лв., а именно:
- фактура №
**********/08.10.2017 г. с начислена за периода 08.09.2017 - 07.10.2017 сума, в размер на 120.59 лв. /с ДДС/, от които:
14.99лв. за Месечен абонамент VIVACOM Smart М, 85.50 лв. за Мобилни разговори,
20.10 лв. ДДС ставка 20%
Дължимата сума е платима в срок 25.10.2017 г. Към
фактурата е приложено извлечение.
- фактура №
**********/08.11.2017 г. с начислена за периода 08.10.2017 - 07.11.2017 сума, в размер на 20.10 лв. /с ДДС/, от които:
14.99лв. за Месечен абонамент VIVACOM Smart М, 0.18 лв. за Мобилни разговори,
1.58 лв. Такса за възстановяване на клиентски номер за услуга, спряна поради
неплащане, 3.35 лв. ДДС ставка 20%
Дължимата сума е платима в срок 25.11.2017 г. Към
фактурата е приложено извлечение.
- фактура №
**********/08.12.2017 г. с начислена за периода 08.11.2017 - 07.12.2017 сума, в размер на 18.94 лв. /с ДДС/, от които:
14.99 лв. за Месечен абонамент VIVACOM Smart М, 0.95 лв. за Други услуги, 3.00
лв. ДДС ставка 20%.
Дължимата сума е платима в срок 25.12.2017 г. Към
фактурата е приложено извлечение.
- фактура №
**********/09.01.2018 г. с начислена за периода 08.12.2017 - 07.01.2018 сума, в размер на 3.90 лв. /е ДДС/, от които:
2.31 лв. за Месечен абонамент VIVACOM Smart М, 1.13 лв. за Други услуги, 0.46
лв. ДДС ставка 20%
Дължимата сума е платима в срок 25.01.2018 г. Към
фактурата е приложено извлечение.
- фактура №
**********/08.02.2018 г. е начислена за периода 08.01.2018 - 07.02.2018 сума, в размер на 1.19 лв. за Други услуги.
Дължимата сума е платима в срок 25.02.2018 г. Към
фактурата е приложено извлечение.
- фактура №
**********/08.03.2018 г. с начислена за периода 08.02.2018 - 07.03.2018 сума, в размер на 1.08 лв. за Други услуги.
Дължимата сума е платима в срок 25.01.2018 г. Към
фактурата е приложено извлечение.
Абонатът е потребил и не е заплатил услуги,
фактурирани за шест последователни отчетни месеца - за месеци 10/2017 г.,
11/2017 г., 12/2017 г., 01/2018 г., 02/2018 г. и 03/2018 г. Към всяка от
фактурите имало приложено извлечение- детайлизирана справка от потреблението на
абоната.
Незаплащането в срок на издадените от Оператора на
абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на БТК/чл.50
от ОУ във връзка с чл. 43, т.1. Абонатът има следните задължения: 43.1. да
плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги; / да прекрати едностранно
индивидуалния договор на абоната. При неспазване на което и да е задължение в
т.43 от Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите
задължения на потребителя, БТК има право незабавно да ограничи предоставянето
на услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или
да откаже сключване на нов договор с него.
Датата на деактивация на процесния абонамент е
07.03.2018 г., като същата се генерира автоматично по вградената електронна
система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми
след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и
съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.
Цената на иска представлявала сума, за която е
издадена фактура от доставчика на мобилната услуга/и цедент по първия договор
за цесия/, начислена е мораторна лихва за забава и е посочен периодът й/иск по
чл.86 ЗЗД/ и действителният активно легитимиран в процеса е кредиторът-ищец в
производството - цесионерът по втория договор/заявител по чл.410 ГПК/.
Твърди още, че представените фактури сами по себе
си, не са основание за плащане, но длъжникът-ответник е сключил договор и е
ползвал съответната далекосъобщителна услуга, която не е заплатена. Като абонат
на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „БТК“ ЕАД,
абонатът, подписвайки конкретна Декларация, се е съгласил и е приел Общите
Условия на Оператора, за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни
услуги.Когато е прехвърлял вземанията си, цедентът го е извършил в размер и
спрямо длъжници, съществуващ към датата на прехвърлянето им, ведно с всички
обезпечения и привилегии по тях, ако е имало такива.
Счита още, че уведомяването на длъжника за
сключените цесии може да стане и с връчването на исковата молба на ответника.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника П.З.Т., ЕГН **********, че същата
дължи на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, сумата в размер на 160.49 лв. -
дължими суми за незаплатени електронни съобщителни услуги за периода от
08.09.2017 г. до 07.03.2018 г., по договор с клиентски номер **********,
сключен между ответника и мобилния оператор „Българска телекомуникационна
компания” ЕАД, ЕИК: *********, за което са
издадени фактури № **********/08.10.2017 г., № **********/08.11.2017г., №
**********/08.12.2017 г., № **********/09.01.2018 г., № **********/08.02.2018
г., № **********/08.03.2018 г., както и присъдената със заповедта за изпълнение
мораторна лихва за забава в размер на 41.68 лв. за периода от 24.03.2018 г. до
13.10.2020 г.
Моли да бъде осъден ответника да заплати
направените от ищеца разноски по настоящото дело и по заповедното производство.
, вкл. и адв. възнаграждение, като представя списък на разноските.
Ответницата П.З.Т.,
чрез пълномощника си, е депозирала писмен
отговор на исковата молба с който оспорва основателността на иска. Твърди, че
по договор от 18.02.2016г. за мобилни услуги на мобилен номер **********,
сключен между нея и БТК ЕАД до месец август 2017г. е ползвала мобилните услуги
на оператора, след което е преустановила ползването, като е заплатила всички
изискуеми плащания, вкл. и неустойки за предсрочно прекратяване на договора.
Считано от месец септември 2017г. на ответницата не са били предоставяни
мобилни услуги, поради което твърди, че не съществува вземане, което да е
изискуемо от ищеца за претендирания период.
Оспорва доказателствената стойност на фактурите.
Оспорва и твърдението за валидно извършена цесия.Отделно, прави възражение за
изтекла погасителна давност на претендираното вземане. Моли съдът да отхвърли предявения установителен иск.
Претендира за направените по делото разноски.
В съдебно заседание
ищцовото дружество не изпраща представител. Депозирало е молба, с която
поддържа изцяло предявения иск. Ответникът се представлява от пълномощника си,
който моли съдът да отхвърли предявения иск.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид
становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа и
правна обстановка:
От приложеното към настоящото дело ч.гр.дело № 4469/2020г., по описа на СтРС, се установява, че по реда на чл. 410 и сл. от ГПК, „ЮБЦ” ЕООД, гр. София, е депозирало заявление срещу П.З.Т. за издаване на
заповед за изпълнение за задължение по договор за предоставяне на далекосъобщителна
услуга с кл.номер ********** от 18.02.2016г., сключен между ответника и „БТК“
ЕАД, което вземане е прехвърлено на „С.Г.Груп“ ООД с договор за цесия от
16.10.2018г., прехвърлено впоследствие на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД с договор за цесия
от 01.10.2019г. Съдът е издал Заповед за изпълнение № 260627/09.11.2020г.,
съгласно която е разпоредил длъжникът да заплати на кредитора сумата от 160.49 лв. – главница по процесния договор, както и
сумата от 41.68 лв. – лихва за забава за периода 24.03.2018г. – 13.10.2020г. Със заповедта са присъдени и съдебни разноски –
държавна такса, в размер на 25.00 лв., и адвокатско възнаграждение, в размер на
180.00лв.
В срока по чл. 414 от ГПК длъжникът е депозирал
възражение срещу издадената заповед за изпълнение, като в указания на заявителя
едномесечен срок последният предявява настоящия установителен иск.
По
делото не се спори, че между ответника и „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД /БТК ЕАД/ е бил сключен договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер ********** от 18.02.2016г. за срок
от 24 месеца, с избран тарифен план, с месечна абонаментна такса от 23.99лева, с допълнителен пакет Удвоени MB на максимална скорост
VIVACOM Smart с месечна абонаментна такса 1.99 лв.
Ищецът представя фактури № **********/08.10.2017 г„
**********/08.11.2017 г., **********/08.12.2017 г., **********/08.02.2018 г.,
**********/08.03.2018 г., за периода от 08.10.2017 г. до 08.03.2018 г., в общ
размер на 161.80 лв., от които в настоящото производство ищецът претендира
сумата в размер на 160.49 лв., като към всяка от фактурите има приложено
извлечение- детайлизирана справка за потребените услуги.
С Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от
16.10.2018г., „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД, в качеството на цедент, прехвърля на „С.Г.Груп” ООД, в качеството на цесионер, вземания,
съдържащи се в Приложение 1, ведно с привилегиите, обезпеченията, другите им
принадлежности, включително и с изтеклите лихви, ако има такива. В Приложенията
към договора е посочено, че се прилага пълномощно, от цедента към цесионера по
чл.5 от договора. По делото е
представено пълномощно с нотариална заверка на
подписите от 24.10.2018г. на нотариус с рег. № 622 на НК и с район на действие
Районен съд гр. София, с което «БТК» ЕАД
е упълномощило „С.Г.Груп” ООД да извърши уведомяване на всички длъжници по
всички вземания на дружеството, прехвърлени по силата на договора за цесия.
С потвърждение за
прехвърляне на вземане БТК ЕАД е потвърдила извършената цесия от 16.10.2018г., като изрично фигурира и
вземането срещу ответника П.Т., в общ размер на 160.49 лв.
С Договор за цесия от
01.10.2019г. „С. Г. Груп” ООД
е прехвърлило на ищеца по настоящото дело „ЮБЦ“ ЕООД вземания, придобити от
договори за цесия, измежду които и този от 16.10.2018г., сключен между „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД и „С.Г.Груп” ООД. Видно от извлечение от Приложение №1 към
същия договор, вземането, предмет на настоящия спор- от ищеца към ответника, в
размер на 160.49 лв., е включено в
списъка на цедираните вземания. Представено е Уведомление за цесия, с което БТК ЕАД, чрез
пълномощника „С.Г.Груп” ООД уведомява
ответника за извършените цесии, като е обобщило, че единствен титуляр и
разпоредител на дължимото от ответника вземане е „ЮБЦ“ ЕООД. Липсват данни за
надлежното връчване на уведомлението.
В производството
по чл. 422 ГПК взискателят следва да докаже факта, от който произтича вземането
му, а длъжникът – възраженията си срещу вземането. Доказателствената тежест за
спорните факти следва да бъде разпределена с оглед на конкретните твърдения на
страните.
В случая, ответницата оспорва дължимостта
на вземането, като твърди, че считано от м.септември 2017г. е преустановила
ползването на услугите по процесния договор, като такива услуги не са й
предоставяни.С оглед направеното възражение, в тежест на ищеца е, съобразно
разпределената му с доклада по делото доказателствена тежест, е да установи, че
през процесния период е предоставил на абоната мобилни услуги. За да възникне
задължение за заплащане на стойност на предоставени далекосъобщителни услуги,
чиито носител да е ищцовото дружество, а длъжник ответницата, е необходимо,
като първа предпоставка да бъде проведено пълно и главно доказване, че между
страните по спора е възникнало договорно правоотношение с източник договор за
доставка на далекосъобщителни услуги. В случая, видно от
представения договор за далекосъобщителни услуги от
18.02.2016г., между БТК ЕАД и ответницата са възникнали валидни облигационни
правоотношения, по силата на които операторът е предоставил на абоната далекосъобщителна
телевизионна услуга с избран тарифен план, при съответни месечни
такси и срокове на действие на договора, срещу задължението за
заплащане на уговорената цена на услугата- абонаментни такси. Договорът откъм съдържание
отговаря на законовите изисквания за договори, сключени при общи условия, като
те включват необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на
услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия,
които са неразделна част от договора.
Ответницата не отрича обстоятелството, че е била страна по
процесния договор. Същевременно обаче в тежест на ищцовото дружество е едновременно с установяване
пораждането на съответните облигационни правоотношения за доставка на отделните
видове далекосъобщителни услуги да установи и изпълнение на поетото от БТК задължение да
извърши доставка на подобни услуги в полза на ответницата за периода
след м. септември 2017г., каквото е възражението на ответницата, на стойност от
160.49 лв.,
като предоставянето на тези услуги е необходимо да се докаже по техния вид,
количество и стойност. Ответницата, в качеството си на потребител
изрично оспорва да е получила
далекосъобщителни услуги по процесния договор за исковата сума, респективно
поддържа, че подобно задължение за заплащане на цена на такива услуги никога не
е възниквало за нея. Представените от ищеца фактури за доставени далекосъобщителни услуги, чиято обща
цена възлиза на 161.80 лв. са частни сведетелстващи документи, съдържащи единствено
изгодни за издателя на документа обстоятелства, които не могат да се ползват с материална
доказателствена сила относно това, че ответницата реално е получила услугите, чиято
стойност се търси. Същите фактури са без положен подпис за получателя на
услугата, поради което същите не могат да обвържат абоната със задължението
за заплащане. Ищецът не представя доказателства за предоставени от „БТК“ ЕАД на
абоната и ползвани от последния мобилни услуги за процесния период. При това
положение не се установява съществуване на претендираното от ищеца спрямо
ответницата вземане.
За
пълнота, следва да се посочи, че ищецът по делото претендира да е носител на процесното вземане,
придобито по силата на договор за цесия, което означава, че не предявява чужди,
а свои права за съдебна защита. Съгласно чл. 99 от ЗЗД, кредиторът може да
прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на
вземането не допускат това. Прехвърленото вземане преминава върху новия
кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително
с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Предишният кредитор е длъжен
да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите
се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди
писмено станалото прехвърляне. Прехвърлянето има действие спрямо трети лица и
спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния
кредитор.
При липсата на доказателства за надлежно
уведомяване на ответницата за извършената цесия, не съществува пречка с
връчването на исковата молба да се извърши и уведомяване за цесията, тъй като
не са налице специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва
да бъде уведомен от цедента за извършената цесия. Цесията следва да се счете за
надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента
уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която
новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане /Решение
№123/24.06.2009 г.на ВКС по т.д. № 12/2009 г. ІІ т.о./. Като факт, настъпил в
хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право,
получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата
молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото,
с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. Аналогично становище е
застъпено и в решение № 3/16.04.2014 г. по т.д. №1711/2013 г. на ВКС І т.о.
като в това решение е прието, че изходящото от цедента уведомление, приложено
към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява
надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99,
ал. 4 ЗЗД.
В случая, уведомлението за извършената цесия е
редовно връчено на ответницата с връчването на съдебните книжа по делото,
поради което цесията е породила действие спрямо ответника, а ищецът се явява
кредитор по процесното вземане.
С оглед неоснователността на претенцията, касаеща
главното вземане, и предвид акцосорния харатер на претенцията за лихва за
забава, то искът в тази част също се явява неоснователен.
С оглед на изложеното, предявеният установителен
иск се явява изцяло неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне.
С оглед изхода на делото ищецът
няма право на разноски нито в заповедното, нито в исковото производства, като
изричен диспозитив за това не следва да се постановява, тъй като претенцията за
разноски не е иск и по нея се дължи изрично произнасяне само при основателност.
На осн. чл. 78, ал.3 от ГПК,
ищецът дължи на ответницата разноски, в размер на 300 лв. за платен адв.
хонорар.Същото възнаграждение е в минималния размер, определен, съобр. разп. на
чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район Триадица, бул. България № 81, вх.В, ет.8,
представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров, против П.З.Т.,
ЕГН **********,***, иск за признаване за установено
в отношенията между страните, че П.З.Т. дължи на ЮБЦ“ ЕООД,
гр. София, сумата от 160.49 лв. – главница по договор с клиентски номер
**********/18.02.2016г., сключен с „БТК“ ЕАД, както и сумата от 41.68
лв. – лихва за забава за периода 24.03.2018г. – 13.10.2020г., ведно със законната
лихва считано от 02.11.2020г. до изплащане на вземането, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
№ 260627/09.11.2020г. по ч.
гр. д. № 4469/2020г., по описа на Районен съд – Стара Загора, като неоснователен.
ОСЪЖДА „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, район Триадица, бул. България № 81, вх.В, ет.8,
представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров, да заплати на П.З.Т.,
ЕГН **********,***, сумата от 300 лв. за разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок
от връчването му на страните пред Старозагорския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: